Решение по дело №187/2020 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 август 2020 г. (в сила от 10 септември 2020 г.)
Съдия: Детелина Кръстева Бозукова Ганева
Дело: 20207220700187
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 166

 

Гр.Сливен, 13.08.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди и двадесета година в състав :

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ  :  ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

При участието на секретаря Галя Георгиева и при участието на прокурора …….., като разгледа докладваното от административния съдия Бозукова адм.д. № 187 по описа за 2020 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството по делото е образувано след отмяната на Решение № 198/11.10.2019 г. по адм. дело № 164/2019 г. на Административен съд - Сливен с Решение № 5684/18.05.2020 г., постановено по адм.дело № 14034/2019 г. на ВАС и връщане за ново разглеждане на делото, образувано по жалба на „Енерджи Инвест БГ“ ЕООД, гр. Сливен, представлявано от у. И. Д. Д.  против Акт за установяване на публично държавно вземане № 11 от 12.03.2019 г. на Директора на ОД на ДФЗ Ямбол, с който е отказвано пълно изплащане на финансова помощ в размер на 24 447,50 лв., представляваща второ плащане по Договор № 20/06/1/0/01900/25.01.2016 г. и е определено на „Енерджи Инвест БГ“ ЕООД подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лв.

В жалбата се твърди, че оспорения административен акт е процесуално и материално незаконосъобразен, постановен при липса на компетентност, при допуснати съществени нарушения на административно-производствентие правила, в противоречие с материално-правни разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона. Моли съда АУПДВ да бъде отменен като незаконосъобразен.

В съдебно заседание оспорващия редовно призован се представлява от  адв. П.Н. ***, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Излага доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски, представляващи заплатена държавна такса за образуване на административното дело, заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, първоначланото разглеждане на делото и пред ВАС, съобразно приложения договор за правна защита и съдействие и заплатен депозит за вещо лице.

Административният орган – Директор на ОД на ДФ “Земеделие“ Ямбол се представлявана от ст. юриск. Д. Р. , която счита, че издаденият административен акт е законосъобразен, издаден от компетентен административен орган при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Сочи, че при подаване на заявка за второ плащане и при стартиране на административните проверки, свързани с допустимостта на подадената заявка, е констатирано в регистър „Правни основания” и в регистър „Директни плащания”, че кандидатът освен заявените декари и площи по конкретната мярка, обработва 231 дка други площи, с насаждения: люцерна и овес, с което е излязъл извън приоритетен сектор „Плодове и зеленчуци“, което представлявало нарушение. Моли, съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното :

            Оспорващото дружество е подало заявление за подпомагане по Подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020 г. на 23.07.2015 г. с идентификационен номер 641513, с приложен Бизнес план.  

На 25.01.2016 г. е сключен Договор № 20/06/1/0/01900 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по Подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, за развитие на млади земеделски стопани между ДФ "Земеделие" гр. София и „Енерджи Инвест БГ“ ЕООД, на основание чл. 28, ал. 6 от Наредба № 14 от 28 май 2015 г. и Заповед за одобрение на заявлението за подпомагане № 03-200-РД/20 от 19.01.2016 г. на директора на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Сливен. По силата на същия фондът предоставя на оспорващия безвъзмездна финансова помощ по процесната подмярка за изпълнение на одобрен проект № 20/06/1/0/01900 в размер на 48 895, 00 лева. Договорено е първото плащане, съставляващо 24 447, 50 лева да се извърши в срок от два месеца от сключване на договора, а второто плащане в размер на 24 447, 50 лева в срок от три месеца след издаване на УИН на окомплектованата с всички изискуеми документи съгласно Приложение № 7 към Наредба № 14 от 28 май 2015 г. заявка за второ плащане. В чл. 3, ал. 3 от процесния договор е посочено, че заявката за второ плащане се подава в срок до 20.09.2018 г.

            На 13.09.2018 г. оспорващото дружество е подало заявка за плащане № 20061001900301 по Подмярка 6. 1 от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г., входирана във връзка с Договор № 20/06/1/0/01900 от 25.01.2016 г.

С Писмо изх. № 01-280-6500/1093 от 03.12.2018 г. „Енерджи Инвест БГ“ ЕООД е уведомен на основание чл. 26, ал.1, във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК, че ДФ "Земеделие" открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане.  С писмото жалбоподателят е уведомен, че след подадена заявка за второ плащане, при обработката на заявката и извършване на справка в регистър „Правни основания" и в модул „Директни плащания" в ИСАК за 2016/2017г. се установява, че освен имотите, с които участва по подмярка 6.1 и е посочил в таблица 1 към бизнес плана, има регистрирани правни основания за още 25 бр. имоти заявени с люцерна 349,427 дка и овес 11,398 дка извън културите по бизнес план, находящи се в с. Малко Чочовени и г. Сливен. При проверка на място, извършена от РТИ на 21.06.2017г. от риск анализ преди второ плащане се установило наличието на култури извън одобрените по бизнес план справка в регистър правни основания за 2016 г. След подаване на заявка за второ плащане и справка в регистър „Правни основания" и в модул „Директни плащания" в ИСАК за стопанската 2017/2018г. се установило, че освен шестте основни имота, с които участва по подмярка 6.1, има регистрирани правни основания за още 18 бр. имоти: № 46694.65.28; 46694.65.29; 46694.65.46; 67338.852.113; 81387.50.18; 81387.51.16; 81387.51.28; 81387.51.29; 81387.51.30; 81387.51.31; 81387.51.43; 81387.51.45; 81387.51.7; 81387.51.8; 81387.52.1; 81387.52.10; 81387.52.2 и 81387.52.29, находящи се в с. Малко Чочовени, гр Сливен и с. Чинтулово , община Сливен. Имотите са отразени в регистъра на правните основания, както и в модул „Директни плащания" към ИСАК, за кампания 2018г. Предвид така констатираното и съгласно нормата на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 9 във връзка с чл. 18, ал. 1 от Наредба №14/ 2015г. разписваща, че „ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато бизнес планът не е изпълнен точно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ", Директорът на ОД ДФ „Земеделие“ Ямбол е приел, че кандидатът няма право да получи второ плащане и ДФ „Земеделие“ ще издаде акт за установяване на публично държавно вземане за 24 447, 50 лева.

На 20.12.2018 г. жалбоподателят е депозирал възражение по уведомителното писмо, в което заявява, че липсват каквито и да са законови основания за иницииране на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, тъй като е изпълнил договорения бизнес план точно и в пълнота, както и в предвидения в договора срок.

             На 12.03.2019 г. е издаден оспорения в настоящото производство АУПДВ, с който на дружеството оспорващ се отказва пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 24 447,50 лв., представляващо второ плащане по Договор № 20/06/1/0/01900/25.01.2016 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лв.  Като правни основания за издаването на акта са посомени чл. 27, ал. 3 и 4 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК. Като мотиви в оспорения АУПДВ е посочено, че отглежданите в стопанството допълнителни култури, а именно люцерна и овес, не включени в бизнес плана, оказват влияние върху критериите за подбор, послужили за одобрението и сключването на договора с ДФЗ, като съгласно Приложение № 1 към договор №20/06/1/0/01900 от 25.01.2016г. в качеството си на кандидат по мярката е получил приоритет по т. 2.1 за проекти с дейности насочени в сектор „Животновъдство" и сектор „Плодове и зеленчуци"- 20 точки от максималния брой 20 точки, като условието за съответствие е СПО на земеделското стопанство към момента на кандидатстване, да включва животни и/или култури от сектор „Плодове и зеленчуци", както и планираното увеличение на СПО на стопанството да е изцяло с отглеждане на животни и/или култури от сектор „Плодове и зеленчуци". В акта е прието, че в нарушение на разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредба №14 от 28.05.2015г., без да поиска одобрение от ДФ"Земеделие" за включване на допълнителни култури, за стопанската 2017/2018, бенефициерът има очертани площи с люцерна и имотите с тази култура не са отразени в таблица 1А към бизнес плана, както и не са заявени при подаване на заявката за второ плащане. С оглед на изложеното административният орган е приел, че жалбоподателят към датата на подаване на заявка за второ плащане, обработва на годно правно основание установените култури, а чрез отглеждането на тези култури се излиза извън обхвата на дадения при одобрението приоритет съгласно чл. 38, ал.1, т. 9 във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 2 и ал. 7 от Наредбата, респ. чл.9, ал. 1, т. 9 от договора.

АУПДВ № 11/12.03.2019 г. е съобщен на оспорващия на 19.03.2019 г. Жалбата срещу него е подадена на 02.04.2019 г. с писмо с обратна разписка, чрез административния орган, с вх. № 02-283-2600/190/04.04.2019 г.

По делото е приета съдебно - счетоводна експертиза, изгатовена от вещото лице С.А.. От заключението се установява, че условията в бизнес плана са изпълнени точно, своевременно, като са спазени всички срокове по подаване, изпълнение и осчетоводяване на съответните стопански операции, поетият ангажимент от дружеството за създаване на 10 дек. черешова градина е изпълнен, като през месец ноември 2017г. са закупени и засадени 487 бр. черешови дръвчета; закупен е 1 брой земеделски трактор, който е регистриран в МЗХ през ноември 2016 г.; За придобиване на професионални умения и компетентност управителят на фирмата е преминал курс на обучение 151 ч. съгласно удостоверение от 2015 г. и сертификат от 2017 г.; За преминаване към биологично производство е сключен договор с фирма „Космосерт" АД за контрол по обработки с биоторове и препарати; В бизнес плана е поет ангажимент за създаване на 1 бр. РМ в срок до 30.07.2017 г. с договор от 04.07.2017 г. е назначен общ работник за 3 години, който продължава да работи и към 01.09.2019г. На същият се начисляват всички осигуровки и се внасят; В стопанството се води дневник за използваните торове, препарати за растителна защита и извършваните агротехнически мероприятия.; Счетоводството на дружеството е организирано и се води в съотвествие на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти. Вещото лице сочи, че към 23.05.2018 г. дружеството декларира 25.142 дек. обработваема площ изцяло в сектор „Плодове и зеленчуци“ в землището на г. Сливен в това число черешова градина 10 декара.

По делото са приобщени справки, извършени от административния орган, представляващи регистър „Правни основания“, регистър „Директни плащания“ и регистър на анкетните карти за процесния период, от които е видно, че кам датата на подаване на заявлката за второ плащане дружеството обработва парцели в размер на 231 дка, представляващи насаждения и от люцерна и овес.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Проверката за законосъобразност на оспорения в настоящото производство административен акт съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК следва да бъде извършена на всички основания по чл. 146 от АПК, а не само на тези посочени от оспорващия в жалбата му.

В настоящия случай оспорвания акт е издаден от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на процедурата визирана в закона. Не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.

 За да мотивира АУПДВ административният орган посочва, че дружеството излиза извън обхвата на дадения при одобренитео приоритет и не е спазило поетите от него нормативни и договорни задължения визирани в разпоредбите на чл.9, ал.1, т.9 от договора и чл.13, ал.1 т.2 и ал.7 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. на МЗХ, изразяващи се в неспазване на задължение за извършване на дейности само и единствено насочени в сектор „Плодове и зеленчуци“.

Приетите от издателя на акта факти и обстоятелства се потвърждават от събраните пред настоящата инстанция доказателства, а направените изводи са в съответствие с приложимия закон, поради което се възприемат изцяло от настоящия състав.

С Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014–2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр.40/2.06.2015 г. се уреждат условията и редът за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (ПРСР 2014 – 2020 г.), съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), като целите на подмярката са улесняване и подпомагане процеса на създаването на жизнеспособни и устойчиви земеделски стопанства или поемането от млади хора на вече съществуващи стопанства, като финансовата помощ по наредбата се предоставя при спазване на условията на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и финансовата помощ по тази наредба е безвъзмездна и се предоставя за създаване и развитие на стопанства на млади земеделски стопани.

В чл.13, ал.1 от Наредбата е посочено, че проектите се оценяват при спазване на критерии за подбор, като критериите за подбор са: 1. проекти, подадени от кандидати, които имат завършено средно или висше образование в областта на селското стопанство, ветеринарната медицина и/или икономическо образование със земеделска насоченост; 2. проекти за дейности, които се изпълняват в сектор "Животновъдство" и/или в сектор "Плодове и зеленчуци"; 3. проекти, подадени от кандидати, чиито стопанства са в процес на преход към биологично производство или са преминали към биологично производство на земеделски продукти и храни по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) 2092/91 (ОВ L 189/1 от 20 юли 2007 г.) (Регламент (ЕО) № 834/2007); 4. проекти, при изпълнението на които се създават заетост и нови работни места.

Съгласно чл.13, ал.7 от Наредбата когато проектът е бил оценен по критериите за подбор, посочени в чл.13, ал.1, т.2 и/или 3, кандидатът е длъжен да поддържа съответствие с всеки един от критериите, на които е отговарял проектът му, през целия период, считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане до изтичане на пет години от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ.

В случая одобреният проект е за дейност, която се изпълнява изцяло в сектор "Плодове и зеленчуци", поради което посоченото задължение е залегнало и в чл.14, ал.1, т.7 от сключения договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка.

В настоящия случай при извършена проверка на място от РТИ на 21.06.2017 г.  преди второ плащане е установено наличие на култури, обработвани от оспорващото дружество извън одобрения бизснес план, а селд извършена справка в регистър „Правни основания“ е установено, че освен шестте имота, с което бенефициерът участва по подмярка 6.1, има регистрирани правни основания и за още 18 имота. Следователно доколкото от една страна в таблица 9 "Растениевъдство" към бизнес плана са заявени по мярката за обработване земеделски площи, представляващи овощни насаждения – праскови в пет имота с площ 15,051 дка и череши в един имот с площ 10,000 дка, а от друга страна в регистър „Правни основания“ в модул „Директни плащания“ са регистрирани правни основания за кампания 2016/2017г. като са заявени 25 бр. имоти с люцерна с площ 349,427 дка и овес с площ 11,398 дка, а за кампания 2017/2018 г. са заявени 231,300 дка площи с люцерна, които не са били отразени в таблица 1 А към бизнес плана по мярката, то е налице нарушение на задълженията да се поддържа през целия период съответствие с всеки един от критериите, на които е отговарял проекта. Очевидно е, че площите, представляващи насаждения с люцерна и овес  се включват в стопанството, което кандидатът обработва на годно правно основание. Неоснователни са развиваните от оспорващия доводи, че насажденията от овес и люцерна не следва да се включват в стопанството на дружеството, тъй като съгласно т.24 на §1 от ДР на ЗПЗП по смисъла на този закон  "земеделско стопанство" е стопанство по смисъла на чл.4, параграф 1, буква "б" от Регламент (ЕС) № 1307/2013, където е посочено, че за целите на настоящия регламент се прилагат следните определения: „стопанство" означава всички използвани за селскостопански дейности и управлявани от земеделски стопанин единици, които се намират на територията на една и съща държава членка.

С Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, се уреждат условията и редът за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (ПРСР 2014 - 2020 г.). В чл. 13, ал. 1 от Наредбата е посочено, че проектите се оценяват при спазване на критерии за подбор, сред които е и критерий 2. - проекти за дейности, които се изпълняват в сектор "Животновъдство" и/или в сектор "Плодове и зеленчуци", а съгласно ал. 7 на същия когато проектът е бил оценен по критериите за подбор, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 2 и/или 3, кандидатът е длъжен да поддържа съответствие с всеки един от критериите, на които е отговарял проектът му, през целия период, считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане до изтичане на пет години от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ.
В настоящия случай одобреният проект на оспорващия е за дейност, която се изпълнява изцяло в сектор "Плодове и зеленчуци", поради което посоченото задължение е залегнало и в чл. 14, ал. 1, т. 7 от сключения договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ.

Именно поради тази причина дружеството оспорващ е следвало да сне отглежда допълнителни култури и да не кандидатства за друго финансово подпомагани дейности, различни от извършваните в сектор "Плодове и зеленчуци". Това е така, защото те оказват влияние върху критериите за подбор и защото той е получил приоритет по мярката именно поради това, че в земеделското му стопанство отглежда култури единствено и само в сектор „Плодове и зеленчуци“, който приоритет не би получил, ако беше декларирал различни обстоятелства, а именно, че ще чертае и обработва в срока на сключения договор и други култури, непосочени в бизнес-плана, за които ще е допълнително субсидиран.

Посоченото нарушение е дало основание за прилагане на последиците залегнали в чл.38, ал.1, т.9 от Наредбата, съответно чл.9, ал.1, т.9 от договора, според които ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане и дължи връщане на полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, когато  проектът му е оценен по някой от критериите за подбор, посочени в чл.13, ал.1, т.1–4 от Наредбата, и ползвателят не е поддържал съответствие с всеки от критериите, по които проектът му е бил оценен, което обуславя материалнправната законосъобразност на атакуваното решение.

Поради това и след като е обработвало освен имотите, които участват по подмярка 6.1, други имоти – люцерна и овес, извън културите по бизнес плана, дружестото е извършило нарушение на поетите със сключения договор и визирани в бизнес плана задължения да се развива дейност изцяло в това направление в рамките на заявените за подпомагане площи.

 Предвид посоченото атакувания акт е валиден, като издаден от оправомощено лице, в кръга на неговите пълномощия, без да са налице съществени нарушения на процесуалните норми и в съответствие с посочената нормативна уредба, поради което съдът счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на делото основателно е направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ОД “Земеделие“ Ямбол, като на основание чл.144 от  АПК във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да се определи в размер на 100 лева и да се възложи в тежест на оспорващото дружество.

Водим от горното, Административен съд Сливен

 

Р   Е   Ш   И   :

 

           ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Енерджи Инвест БГ“ ЕООД, гр. Сливен, представлявано от у. И. Д. Д.  против Акт за установяване на публично държавно вземане № 11 от 12.03.2019 г. на Директора на ОД на ДФЗ Ямбол, с който е отказвано пълно изплащане на финансова помощ общо в размер на 24 447,50 лв., представляваща второ плащане по Договор № 20/06/1/0/01900/25.01.2016 г. и е определено на „Енерджи Инвест БГ“ ЕООД подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лв., като неоснователна.

 

 

 ОСЪЖДА Енерджи Инвест БГ“ ЕООД, гр. Сливен, представлявано от у. И. Д. Д., ЕИК ……….., седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Х.“ № …  да заплати на ОД на ДФ “Земеделие“-Ямбол направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

                               Административен съдия: