Р Е Ш Е Н И Е
№…………………… 2023г. гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен
съд, II-ри тричленен състав, в публичното заседание на девети март
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРЕМЕНА
ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА СТ.А
ДИМИТЪР
МИХОВ
при секретаря Наталия
Зирковска
в присъствието
на прокурор Силвиян Иванов
като разгледа
докладваното от съдия Д.СТ.а к.адм.нак.дело
№ 232/2023г. по описа на Административен съд Варна, за
да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба
на Т.Г.Т. от гр. Варна, чрез
адв. А.Д. против Решение № 1721/16.12.2022г.,
постановено по НАХД № 2587/2022г. по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 269/08.06.2022г.
на зам.Кмета на Община Варна, с което му
е наложено административно наказание за нарушение
на чл.94 ал.3 от ЗДвП, на основание
чл.178е ал.1 т.2 от ЗДвП глоба в размер на 50лв. Жалбоподателят счита решението на ВРС за неправилно
и незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата; счита, че не
може да се
приеме, че е доказано деянието, за което е ангажирана
отговорността му; твърди, че липсват
годни, събрани по надлежния ред
доказателства за обстоятелствата, във връзка с твърдяното нарушение; никъде в обжалваното решение не се споменава
на кои пешеходци
и с какво точно им пречи процесния
автомобил; счита, че при разглеждане
и решаване на спора съдът е дал
превес на АНО. Поради това моли
съда да отмени
обжалваното решение, както и да отмени
процесното наказателно постановление, а вусловията на евентуалност
да върне делото за ново
разглеждане. В съдебно заседание и по съществото на спора,
жалбоподателят редовно призован не се
явява, не се представлява. В депозирани по делото
писмени бележки, чрез пълномощника си поддържа жалбата.
Ответната страна,
редовно призована не изпраща представител
в съдебно заседание. В депозирано по делото
възражение, чрез процесулания си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
В случай, че се уважи жалбата
и се претендира адвокатско възнаграждение прави възражение за прекомерност.
Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на жалбата.
Варненският административен
съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид становищата и доводите на страните прие
за установено следното от фактическа
и правна страна:
Касационната жалба, по която е образувано
настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което
е допустима.
Съгласно разпоредбата
на чл.63 ал.1 от ЗАНН, първоинстанционното решение подлежи на касационно
оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3 касационни
основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното
наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само
посочените в жалбата пороци на решението,
като за неговата
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно.
От тук по
аргумент на противното следва, че за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния
съд и за явна несправедливост на наложеното наказание
съдът ще следи, само ако
са били изложени
в жалбата като касационни основания.
Настоящата инстанция
намира подадената касационна жалба за неоснователна.
Производството пред ВРС е образувано по
жалба на Т.Г.Т. от гр. Варна
против Наказателно постановление № 269/08.06.2022г. на зам.Кмета на Община Варна. За
да потвърди процесното НП първостепенният съд е приел за
установено следното от фактическа страна:
На 27.05.22г. около
10.35ч. било установено, че т.а. „Дачия
Докер“ с рег. № В **** ТХ, собственост на „Градина кетъринг“ е паркиран на ул.„С.В.“ срещу
№ 18, върху тротоар, на неопределено от собственика на пътя, или
администрацията място, с което пречил на
преминаването на пешеходците. Към момента на проверката
автомобилът бил с отворени задни врати, но водачът
бил извън колата и се появил
след около пет минути от
пристигането на служителите на реда. Обяснил, че извършва товаро-разтоварна
дейност. Спирането на описаното място
се налагало по повод на
това, че на адреса се
намирал обект на „Градина кетъринг“,
от където следвало да се
натовари обедното меню за техните
ресторанти. Това била единствената възможност за паркиране
на товарните автомобили, тъй като улицата била
натоварена и пресичането до отсрещната й страна ставало трудно. На водача
на автомобила била наложена глоба
с фиш, която той оспорил, поради
което срещу него бил съставен
АУАН, а в последствие било издадено и обжалваното НП.
Горната фактическа
обстановка, възприета от административно наказващия орган в НП се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните
гласни и писмени доказателства.
Така постановеното решение е правилно.
Настоящият касационен
състав счита, че правилно районният
съд е приел, че наказаното лице
е осъществило състава на нарушението, за което е привлечено
към административно-наказателна
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДвП за
престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират
възможно най-вдясно на платното за
движение по посока на движението
и успоредно на оста на пътя.
Допуска се престой и паркиране на моторни превозни
средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху
тротоарите само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста
на пътя, ако откъм страната
на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
Направените изводи от решаващият съд
се споделят изцяло от касационната
инстанция, още повече, че за
тяхната обоснованост в делото са налице
доказателства. Съдът е разпитал свидетели, за да установи
фактическата обстановка по делото. Събраните
писмени доказателства, възраженията на страните и показанията на свидетелите са обсъдени от
ВРС. Наведените в касационната
жалба възражения и твърдения, останаха недоказани, тъй като от страна
на касатора не бяха ангажирани
доказателства в тази насока.
Настоящият касационен
състав не намира основания да приеме, че
са налице сочените от касатора
касационни основания за незаконосъобразност на обжалваното решение.
От процесуалния представител на Община Варна е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В настоящото
производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на
основание чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл.
144 от АПК, следва на Община Варна да
се присъди ю.к.възнаграждение в размер на 80лв. която следва да се
заплати от жалбоподателя.
По изложените
по-горе съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1721/16.12.2022г., постановено
по НАХД № 2587/2022г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА
Т.Г.Т., ЕГН ********** *** да заплати на Община
Варна сумата от 80лв./ осемдесет/, представляваща ю.к.възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.