АНД № 1046/2018 г. по описа на Районен съд П.МОТИВИ:
Делото е образувано по внесен от Районна прокуратура П.обвинителен
акт против К.К.О., ЕГН: **********, роден на *** ***, българин, български
гражданин, без образование, женен, неосъждан, безработен за това, че:
За времето от 02.10.2017 г. до 17.05.2018 г. в гр. П., в условията на
продължавано престъпление, като пълнолетно лице, без да е сключил брак, е
заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст - В.А.И.
***, ЕГН ********** и деянията са извършени, както следва:
За времето от 02.10.2017 г. до
22.12.2017 г. в гр. П., като пълнолетно лице, без да е сключил брак, е заживял
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст - В.А.И. ***,
ЕГН **********;
За времето от 16.03.2017 г. до
17.05.2018 г., в гр. П., като пълнолетно лице, без да е сключил брак, е заживял
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст - В.А.И. ***,
ЕГН ********** - престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1
от НК.
След провеждане на разпоредително
заседание, съдът е преминал незабавно към разглеждане на делото по реда на глава
28-ма от НПК, тъй като са налице материалноправните предпоставките за това.
Подсъдимият се признава за виновен по така
повдигнатото обвинение. Заявява, че изложеното в обвинителния акт отговаря на
действително случилото се. Изказва съжаление.
Прокурорът пледира за признаване на подсъдимия за
виновен, като с оглед представеното писмено доказателство в хода на съдебното
следствие, а именно Удостоверение за сключен граждански брак между подсъдимия и
В.А.И., да не му се налага наказание.
Защитата счита, че подсъдимият следва да се признае за
виновен, но не следва да се наказва с оглед сключения брак.
В дадената му последна дума подсъдимият заявява, че иска
справедлива присъда.
Районен съд П., като обсъди
събраните по делото доказателства прие
за установено от фактическа страна следното:
Свидетелката В.И., ЕГН **********, родена от майка Л.
Т. Д. и баща А. Р. И., с Решение № 227/ 20.06.2012 г., постановено по гр.д. №
952/ 2012 г. по описа на PC - А., била настанена за отглеждане в дома на
нейната баба А.И. *** до настъпване на причината за прекратяване настаняването
или промяната мярката за закрила.
Пострадалата В.И. и подсъдимият К.О. се запознали в
гр. А. през 2015 г., където сестрата на подсъдимия била омъжена. Тогава И. била
на 13 г., което било ясно на подсъдимия О.. Двамата се харесали, започнали да
се срещат и излизат заедно, като се разбрали, щом В.И. навърши 15 г., да се
оженят по традициите на циганския етнос. Връзката между двамата продължила
докато пострадалата навършила 15 г. през 2017 г., след което те решили да
заживеят заедно. През цялото време на връзката й с подсъдимия К.О. свидетелката
В.И. поддържала контакт с неговата майка К. О.. Така последната разбрала, че
пострадалата била поверена за отглеждане на своята баба А.И., която я тормозела,
карала я да работи на полето, вместо да ходи на училище и искала да я омъжи в
гр. А. за друг, а не за подсъдимия К.О., когото И. обичала. Свидетелката О.
увещавала двамата млади да поддържат връзка, но да не се женят.
По делото е установено, че вечерта на 02.10.2017 г. подсъдимият
К.О. *** пострадалата В.И. и двамата заявили на свидетелката К. О., че щели да
живеят заедно, като И. казала на свидетелката, че била на 16 г. Обяснили, че
тъй като бабата на И. много я тормозела, пострадалата се била обадила на подсъдимия
О. да я вземе от дома й, иначе щяла да посегне на живота си и така той я бил
докарал в своя дом. О. обаче била категорична, че двамата младежи нямало да
имат интимен контакт, докато тя не разговаря с родителите на В.И.. По телефона О.
се свързала със свидетелката А.И., обяснила къде се намирала нейната внучка и
се уговорили на другия ден да се срещнат в дома на О., като същата вечер
пострадалата В.И. спала при свидетелката О.. На следващия ден в къщата на О.
пристигнали бабата, бащата и лелите на В.И., които били наясно с връзката между
двамата млади, и на деня направили годеж. Вечерта роднините на пострадалата си
отишли, а тя останала да живее в дома на подсъдимия К.О.. Тъй като А.И. не била
съгласна внучка й да остане да живее в дома на подсъдимия К.О. преди да навърши
16 г., а В.И. не пожелала да се върне с нея в дома им, чрез бащата на
пострадалата - син на свидегтелката А.И., бил подаден на 30.11.2017 г. сигнал в
ОЗД при ДСП – А.. От страна на Отдела било извършено спешно проучване и
действително било установено, че И. се намирала в дома на подсъдимия в гр. П..
Незабавно бил подаден сигнал до РУ на МВР - А. за издирването на пострадалата и
връщането й на обичайното й местопребиваване и на 05.12.2017 г. В.И. след
намирането й била предадена на нейната баба А.И. *** в присъствието на социален
работник.
Пострадалата, обаче, обичала много подсъдимия и не
желаела да живее в дома на баба си. На 06.12.2017 г. свидетелките В.И. и А.И.
отишли заедно до магазина. Докато баба й пазарувала, свидетелката В.И.
избягала, качила се на едно такси и отишла в дома на подсъдимия К.О. ***. А.И.
незабавно подала заявление за това до РУ на МВР - А. и пострадалата била
обявена за ОДИ с мярка „Задържане и предаване на роднини“.
Свидетелката В.И. останала в дома на подсъдимия О. до
21.12.2017 г., като през това време двамата имали полови контакти с
доброволното съгласие на пострадалата. След като била открита на 21.12.2017 г.
в гр. П., на 22.12.2017 г. В.И. била съпроводена по съответния ред до РУ на МВР
- А. и след това предадена на баба си А.И.. По случая била образувана преписка
по описа на РУ на МВР - А. и такава по описа на РП - А., по които била
извършена проверка. Впоследствие въз основа на установените обстоятелства
преписките били изпратени по компетентност в РП –П.и било образувано настоящото
ДП за деяние по чл. 191, ал. 1 от НК.
В хода на разследването е установено, че на 16.03.2018 г. В.И. отново
избягала от дома на своята баба и отишла в къщата на подсъдимия К.О. ***. За поредния
инцидент А.И. отново посетила ОЗД при ДСП - А. и сигнализирала. На това
основание В.И. била пак обявена за ОДИ с мярка „Задържане и предаване на
роднини“. Пред органите на полицията подсъдимият К.О. и роднините му първоначално
отричали тя да пребивава в техния дом. В резултат на това наказателното
производство по делото било спряно с постановление на РП -П.от 04.05.2018 г. В
резултат на проведените ОИМ със значителното съдействие на подсъдимия К.О.,
пострадалата В.И. била установена и предадена в участък „Изток“ на РУ на МВР - П.на
17.05.2018 г. На това основание производството по делото било възобновено, а И.
отново предадена на своята баба. Делото е внесено с ОА в съда, като видно от
Удостоверение за сключен граждански брак с № 0455/04.09.2018 г., подсъдимият и В.И.
сключили граждански брак.
Гореизложената
фактическа обстановка се подкрепя, както от гласните доказателства, събрани
чрез обясненията на самия подсъдим и показанията на свидетелите – В.И., А.И., К.
О. и Иван Ганчев, така и от всички събрани в хода на разследването по реда на
НПК писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите,
които са ясни, логични и взаимно се допълват, като разкриват горепосочената
фактическа обстановка.
Така изложената фактическа обстановка налага извода,
че с действията си подсъдимият К.К.О. от обективна и субективна страна е
осъществил престъпния състав на чл.191, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като за
времето от 02.10.2017 г. до 17.05.2018
г. в гр. П., в условията на продължавано престъпление, като пълнолетно лице,
без да е сключил брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило
16-годишна възраст - В.А.И. ***, ЕГН ********** и деянията са извършени, както
следва:
За времето от 02.10.2017 г. до
22.12.2017 г. в гр. П., като пълнолетно лице, без да е сключил брак, е заживял
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст - В.А.И. ***,
ЕГН **********;
За времето от 16.03.2017 г. до 17.05.2018 г., в гр. П.,
като пълнолетно лице, без да е сключил брак, е заживял съпружески с лице от
женски пол, ненавършило 16-годишна възраст - В.А.И. ***, ЕГН **********. Съдът
намира за категорично установени и доказани всички елементи на престъпния
състав.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия
К.К.О. умишлено, при пряк умисъл като
форма на вината с целени и настъпили общественоопасни последици - подсъдимият е
съзнавал, че В.И. не е навършила 16 годишна възраст, не е достигнала физическа
и социална зрялост за създаване на семейство, предвиждал е установяване на
фактическите отношения и ги е желаел.
Санкцията
предвидена посочения член от НК предвижда наказание до две години лишаване от
свобода или пробация, както и обществено порицание. Подсъдимият е пълнолетен, неосъждан към момента на извършване на
деянието, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава 28-ма
от НПК и от престъплението не са причинени имуществени вреди, които да са
съставомерни и подлежащи на възстановяване.
Същевременно не е налице никое от
основанията по чл.78а, ал.7 от НК, изключваща прилагането на института, тъй
като с деянието не е причинена тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил
в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества, не са налице
множество престъпления и престъплението не е извършено спрямо орган на властта
при или по повод изпълнение на службата му.
Поради
гореизложеното подсъдимият следва да
бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление с
налагане на административно наказание по реда на чл.78а, ал.1 от НК.
Тъй като на 04.09.2018 г. подсъдимият К.К.О.
е сключил граждански брак с В.А.И., видно от представеното по делото
удостоверение с № 0455/04.09.2018 г., поради което съдът намира, че е налице
хипотезата на чл.191, ал.4 от НК, съгласно която в случаите на чл.191, ал. 1 от НК деецът не се наказва, а наложеното наказание не се изпълнява, ако до
привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.
Ето защо съдът намира, че следва да
признае подсъдимия К.К.О. за виновен по повдигнатото обвинение за престъпление
по чл.191, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като на основание чл.191, ал.4 от НК не
му наложи наказание.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: