РЕШЕНИЕ
гр.София, 31.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-в състав в публичното заседание на двадесет и втори март през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.И.
ЧЛЕНОВЕ: Зл.Чолева
В.Костадинов
при секретаря В.И. и в присъствието
на прокурора .................... като разгледа докладва-ното
от съдията в.гр.дело N: 6 470 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение от 03.11.2016 г., постановено по гр.д.№ 25 799/2014 г. по описа на СРС, I ГО, 38 състав „Н.М.Г.“ ЕАД,
ЕИК *******е осъдено да заплати на Б. М.М., ЕГН **********
на основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД сумата 4 500,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на публи-кация в бр.72 /818/, година IV от 28.03.2014 г. на
вестник „Всеки ден“, а именно: статия със заглавие: „Н.М.убил човек в
катастрофа“, с подзаглавия: „Случаят потулен от бившия шеф на КАТ“ и
„Футболистът покрит от Б.М. след обаждане на Ц.“, ведно със законната лихва от
15.05.2014 г. до окончателното й плащане, като в останалата му част – за разликата
над сумата от 4 500,00 лева до пълния предявен размер от 7 000,00
лева /заявен като частичен от претенция в пълен размер от 10 000,00 лева/,
искът е отхвърлен като неоснователен.
Със
същия съдебен акт ответникът „Н.М.Г.“ ЕАД е осъден да заплати на ищеца Б.М.М. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 964,29 лева – разноски
по делото, съобразно уважената част от иска.
Срещу така постановеното съдебно решение – в частта, с
която е отхвърлен предяве-ният иск срещу „Н.М.Г.“ ЕАД, е депозирана въззивна жалба от ищеца Б. М.М.,***.
Изложени са съображения за неправилност на решението в обжалва-ната
от ищеца част поради неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост. Поддържа се, че определеният от първоинстанционния
съд размер на обезщетението за неиму-ществени вреди
не е съобразен с доказаните по делото обстоятелства, а именно: че направе-ните в статията твърдения за нерегламентирани
отношение на жалбоподателя с високостоящи държавни
служители и за прикриване от негова страна на престъпления са неверни; че твърде-ните факти и обстоятелства се отнасят до личния и
професионалния живот на жалбоподателя и са позорящи от гледна точна на
общоприетите морални разбирания, поради което предиз-викват
негативната оценка в обществото, в какъвто смисъл са и ангажираните по делото пис-мени и гласни доказателства. Моли съда да отмени
решението в обжалваната отхвърлителна част и да
постанови друго, с което да уважи предявения от ищеца иск в пълния заявен размер.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника „Н.М.Г.“***, с който депозираната въззивна жалба се оспорва изцяло. Релевирани
са доводи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е бил определен
от първо-инстанционния съд при съобразяване на нормата
на чл.52 ЗЗД след преценка на обективните обстоятелства по делото – обема,
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и про-дължителността
на търпените болки и страдания, установени от събраните по делото доказа-телства. Моли съда да остави въззивната
жалба без уважение и да потвърди решението в обжалваната от ищеца част.
Срещу решението в частта, с която е уважен предявеният
иск, е депозирана въззивна
жалба от
ответника „Н.М.Г.“ ЕАД. В същата са релевирани съображения за непра-вилност
на решението в обжалваната от ответника част, поради неправилно приложение на
материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за
неимуществени вреди не е съобразен с действително претър-пените
от ищеца вреди; че от показанията на неговата съпруга е било установено, че за
период от около две седмици след публикацията той се е затворил, не е искал да
вижда никого, като според заключението на изслушаната по делото
съдебно-психологична експертиза е търпял интензивни вреди за период от 2-3
седмици, отшумели след около 6 месеца; че не е била засег-ната
професионалната сфера на ищеца, който не е бил освободен от работа в резултат
на публикацията, както и че при определяне размера на обезщетението не са били
съобразени икономическите условия в страната. Моли съда да отмени решението в
обжалваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявения срещу дружеството иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил
писмен отговор на тази въззивна жалба от насрещната
страна по нея – ищецът Б.М.М.,***.
Софийски градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира следното:
Въззивните жалби са
допустими – същите са подадени от легитимирани страни в про-цеса,
в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валид-ността на
решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че
атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално
допустимо, поради което следва да се обсъдят релевираните
доводи на жалбоподателите относно неговата правилност.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.49 във
връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД. В подадената искова молба ищецът Б.М.М. твърди, че на 28.03.2014 г. във вестник „Всеки ден“,
брой 72 /818/, година IV, е била публикувана статия със заглавие: „Н.М.убил човек в катастрофа“, с
подзаглавия: „Случаят потулен от бив-шия шеф на КАТ“ и „Футболистът покрит от Б.М. след обаждане на Ц.“, в резултат на
което е бил подложен на преднамерена, публична, обидна и клеветническа кампа-ния, накърнила честта, достойнството и доброто му
име, с които се е ползвал пред близките си и в обществото. Поддържа, че в
посочената статия са изнесени факти и обстоятелства, с които са били засегнати
чувството му на лично достойнство като гражданин и личност, положител-ната
оценка, която е имал за себе си; че върху самата статия е имало щампа
„СКАНДАЛ“, а основното заглавие е било изписано на фона на голяма снимка на
джип, заемаща почти цялата първа страница, като самата страница е издържана в
контрастни цветове, в несиметрично съотношение, с фотографии, които според
ищеца, привличали погледа на всички читатели. Релевира
твърдение, че първите изречения на основния материал на заглавната страница са:
„Тежка катастрофа, предизвикана от Н.М.на
18.05.2012 г., при която е убит човек, а няколко души ранени, е била потулена
от бившия шеф на КАТ Б.М..“, „От КАТ
потулват случая след обаждане на Б.М., който пък бил учтиво помолен от шефа на
МВР Ц.Ц.“, и че статията продължавала на стр.13
от същия вестник със заглавие: „Бившият
шеф на КАТ разследван 28 пъти“, в която е отразено, че „Името на бившия шеф на КАТ Б.М. е било
замесено в покриването на три сериозни пътни нарушения, предизвикани от
известни лица – политик от ГЕРБ, футболист и виден прокурор“. Основният
материал на страницата е със заглавие: „Кой
скри акт на В.Р.и катастрофата с труп на Н.М., питат потресени полицаи“, като в
поместения на стр.13 материал е отпечатан и „цитат” на ищеца, в който се твърди,
че се е обърнал към репортер от вестника с думите: „Виж, бе, аз съм светец!“.
В подадената искова молба подробно се описва и цитира отразеното в статията, за
което г-н М. твърди, че не се основава на конкретно посочени източници, а
материалът е написан на базата на неистински позорни твърдения, разгласени по
негов адрес, засягащи несъществуващи факти от неговия личен и професионален
живот и по-ведение в обществото, които накърняват
доброто му име. В резултат на това е преживял ин-тензивни
и продължителни отрицателни емоции на стрес, тревога, обида, възмущение и гняв,
съпроводени с влошаване на физическото му здраве. Излагат се доводи, че написаното
е засег-нало чувството му на достойнство,
положителната оценка, която има за себе си, а читателите на вестника са
останали с впечатлението, че е един корумпиран, слабохарактерен, „ухилен“ като
зелка натегач, на когото липсвали професионални качества,
човек без авторитет, чиито подчинени са потресени от „аферите му“. Твърди, че
не е съгласен е написаното по негов ад-рес; че намира
фактическите твърдения в статията за позорни, унизителни; че са използвани определения, несъвместими с
градения от него години наред морален образ, накърняващи личното му достойнство
и доброто му име в обществото. Сочи се и че ищецът е засегнат от използваните
недостойни, груби и безнравствени изрази и сравнения, като със същите се дава
негативна оценка на личността му и се накърняват честа и достойнството му; че гореизброе-ното му е донесло много терзания, безпокойство,
затруднило е контактите му с неговите близки и околните, станало е причина да
преживее интензивни и продължителни емоции на стрес, тревожност и обида, смут,
възмущение и гняв, съпроводено с влошаване на физичес-кото
здраве и психическата стабилност; нарушило е душевното му равновесие, здравето
му, отразило се е неблагоприятно върху ежедневието, контактите му, върху
почивката и работос-пособността му, довело е до
безсъние, постоянно главоболие, направило го е раздразнителен и чувствителен;
наложило му се е да отменя срещите си и да избягва всякакво общуване, защото е
мислел, че е възприеман от околните като безнравствената и неморална личност,
описана в статията. Поддържа се и че г-н М. се е тревожел и за близките си,
които са страдали от отправените по отношение на него клевети и обиди; че последните
са създавали смут сред познатите и приятелите му, отразили са се на авторитета
му, на доверието, градено с години; че изнесените факти и твърдения са довели
до настъпването на тежки последици, както в личен план за ищеца, така и в
професионално отношение, отразили са се върху общественото мнение за него; че
същият е станал по-бдителен и подозрителен в контактите си.
Заявено е искане съдът да осъди
ответника „Н.М.Г.“ ЕАД в качеството му на издател на вестник „Всеки ден“ и като
такъв отговарящ за публикуваните в това печатно издание статии и публикации, да
му заплати сумата 7 000,00 лева – частичен иск от вземане в общ размер от 10 000,00
лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие
на разгласените неверни факти и обстоятелства, описани в исковата молба, заедно
със законната лихва и направените по делото разноски.
В подадения в срока по чл.131,
ал.1 ГПК писмен отговор ответникът „Н.М.Г.“*** оспорва предявения иск по
основание и размер. Твърди, че предметът на дейност на дружеството е издаване
на вестници и списания, като обществената роля на вест-ника
е да информира читателите и че ако ищецът е имал възражения за публикуваната инфор-мация, е можел да поиска и щяло да му се предостави възможност
за опровержение на страни-ците на вестника. Позовава
се на прогласената в чл.40 от Конституцията на Република Бълга-рия
свобода на печата и другите средства за масова информация, която според
дружеството дава право на личността и на социалната общност да бъде информирана
и това е функция на медиите. Моли съда да отхвърли предявения срещу него иск.
Безспорно е между страните в
процеса, че на 28.03.2014 г. в брой 72 /818/, година IV, на вестник „Всеки
ден“, е публикувана процесната статия с твърдяното от
ищеца съдържание, в какъвто смисъл е и докладът на първоинстанционния
съд по чл.146, ал.1, т.4 ГПК – обстоятелство, което се потвърждава и от
представеното по делото в заверено копие от заглав-на
страница и стр.13 на същия вестник. От последното е видно и че като автор на публика-цията е посочено лицето: Р.Д..
В производството не е спорно и
обстоятелството, че ответното дружество е издател на вестник „Всеки ден“.
От
представената по делото представена кадрова справка с рег.№ 8121р-25565 от
19.06.2015 г., издадена от МВР, Дирекция „Човешки ресурси“, се установява, че Б.
М.М. е бил назначен на работа в системата на МВР със заповед с
peг.№ 3-1866/ 13.09.1995 г. на длъжност
„младши автоконтрольор“ III степен в Първа група на
„Строево подразделение за регулиране и мероприятия“ в сектор „Пътна полиция“ на
направление „Път-на полиция“ /КАТ/ на служба „Полиция“ - СДВР и със заповед с peг.№ 3-530/26.03.1996 г. му е било присвоено
звание „старши сержант от МВР“, считано от 01.03.1996 г. Към 01.01.2011 г. г-н Б.М.
е заемал длъжността началник на 01 сектор „Организация и контрол на
охранителната дейност“ към отдел „Охранителна полиция“ при Столична дирекция на
вът-решните работи, с присъдена категория „В“ –
главен инспектор, съгласно заповед с peг.№ К-11931/20.10.2010 г., както и че
същият последователно е заемал следните длъжности: от 19.05. 2011 г. до
03.07.2012 г. – временно е назначен на длъжност началник на отдел „Пътна
полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи /заповед с peг.№ К- 5107/19.05.2011 г./; от 03.07.2012
г. до 13.12.2013 г. – началник на отдел „Пътна полиция“ при Столична дирек-ция на вътрешните работи и му е присъдена категория
„Б“ - комисар /заповед с peг.№ К-7465/ 03.07.2012
г./; от 13.12.2013 г. до 12.03.2014 г. – началник на отдел по резерва от
неразпреде-лените по структурите щатни бройки за държавни служители, с доволствие в дирекция „Пла-ниране
и управление на бюджета“ - МВР /заповед с peг.№ К-3929/18.12.2013 г./. За периода от
01.01.2011 г. до 31.12.2013 г. е бил награждаван, както следва: с „Обявяване на
благодарност“ от Министъра на вътрешните работи /заповед с peг.№К-6525/21.06.2011 г./; с „Обявяване на
благодарност“ от Директора на СДВР /заповед с peг.№ З-8143/12.06.2012 г./ и с „Писмена пох-вала“ от Главен секретар на МВР /заповед с peг.№ К-6961/25.06.2013 г./. За периода от
01.01. 2011 г. до 31.12.2013 г. е наказван с „Порицание“ за срок от 6 месеца от
Директор на СДВР, считано от 01.06.2011 г. /заповед с peг.№
3-5781/01.06.2011 г./, предсрочно отменено със запо-вед
с peг.№ 3-10203/14.09.2011 г., считано от 14.09.2011
г.
Видно от ангажираното по делото писмо с рег.№
812100-21353/18.06.2015 г. на МВР, Дирекция „Инспекторат“, в периода:
01.01.2011 г. – 31.12.2013 г. от Дирекция „Инспекторат“ на МВР не са били
извършвани проверки срещу Б.М. – бивш началник на отдел „Пътна полиция“ в СДВР,
а е била осъществявана единствено контролна дейност по проверки спрямо лицето,
извършвани от други структури на МВР /ГДНП, СДВР и ДЧР – МВР/.
В
прието писмо с рег.№ 513000-12350/03.08.2015 г. на Столична дирекция на вътреш-ните работи /СДВР/ са обективирани
данни, че в СДВР са били извършвани следните провер-ки
срещу Б.М.М., в качеството му на началник на отдел
„Пътна полиция“: ▪ със заповед с peг.№
3-6935/28.05.2012 г. на Директора на СДВР е била образувана проверка, на
основание сигнал с вх.№ И-7131/14.06.2012 г. /по описа на МВР/ от
Неправителствена организация „Юристи срещу корупция“ - София, относно
неправомерно служебно поведение на Б.М., което не е било потвърдено; ▪
във връзка с жалба с рег.№ Ж-113/19.09.2013 г. по описа на ГДНП-МВР е била извършена
справка, становище с peг.№ 3839/03.07.2013 г., ведно
с анонимен сигнал с вх.№ 4525/26.06.2013 г. по описа на Дирекция „Инспекторат“-
МВР за неправомерни действия на ръководни служители от отдел „Пътна полиция“-СДВР.
Към преписката е бил присъединен и идентичен сигнал, адресиран до Дирекция
„Вътрешна сигур-ност“ - МВР, регистриран с вх.№ С-22/27.06.2013
г., като сигнал с вх.№ Ж-113/2013 г. е бил приет за частично основателен; ▪ със заповед с peг.№
3-20161/ 14.12.2013 г. на директора на СДВР е била образувана проверка на
основание писмо с peг.№ 1-58441/25.11.2013 г. на Дирек-ция „Човешки ресурси“ - МВР, във връзка със справка с
peг.№ Ж-113/2013 г. /по описа на Главна дирекция
„Национална полиция“- МВР/, съдържаща данни, че комисар Б.М. е превишил своите правомощия по време на платен годишен
отпуск. Проверката е приклю-чила със заключение, че
не са били констатирани нарушения на служебната дисциплина.
Същите
обстоятелства са отразени и в представеното писмо с рег.№ 513000-12464/ 04.08.2015
г. на МВР-СДВР, в което допълнително е удостоверено и че присъединеният
към втората
проверка идентичен сигнал, адресиран до Дирекция „Вътрешна сигурност“-МВР,
ре-гистриран с вх.№ С-22/27.06.2013 г., е депозиран
от служители на отдел „Пътна полиция“ - СДВР срещу ръководството на отдела,
като се твърди, че е „корумпирано, некомпетентно и нагло“ и по-конкретно се
визира началникът на отдела комисар Б.М.. Подателите на сигнала заявяват, че
извършените до момента проверки срещу началника на отдел „Пътна по-лиция“-СДВР /разпоредени със заповеди peг.№ з-12343/27.09.2012 г. на Директора на
СДВР и peг.№ з-6207/31.10.2012 г. на Директора на
ГДНП-МВР/ не са довели до необходимия резул-тат. Отразено
е и че е описана и проверката, разпоредена със заповед peг.№ з-14837/13.08.2012 г. на Директора на
СДВР, както и че заключението е, че сигнал с вх.№ Ж-113/2013 г. се прие-ма за
частично основателен относно извършената проверка от страна на комисар Б. М.на
04.10.2012 г., в резултат на което двама полицейски служители са наказани,
както и за честото пътуване извън страната на началника на ОПП-СДВР, а в
останалата си част – за неоснователен.
В
цитираното по-горе писмо с рег.№ 513000-12350/03.08.2015 г. /неоспорено в проце-са/ Столична дирекция на вътрешните работи е
удостоверила и че в информационните масиви на отдел „Пътна полиция“ при СДВР е
отразено, че на 18.05.2012 г. е било посетено едно ПТП на посоченото място, а
именно: гр.София, автомагистрала „Тракия“ в посока: вход към гр.Со-фия, на
около 4 км. преди кръстовището с Околовръстен път. В издадения констативен прото-кол за ПТП с пострадали лица № К-459/18.05.2012 г. са
вписани следните участници: 1. лек автомобил „Опел Астра“
с peг.№ ****, собственост на С.А.Т., управляван от Т.М.Д.–
починал на място; М.С.К.и М.Г.Д.– пътуващи в автомобила, и двете лица тежко ранени;
2. лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг.№ ****,
собственост на В.Р.Н., управляван от Д.А.А.– леко
ранен; А.М.А.и Ю.Р.А., пътуващи в автомобила, първото лице – тежко ранен, а
второто – леко; 3. товарен автомобил м. „Мер-цедес
2544 Л Актрос“ с peг.№ ****,
собственост на „Сожелиз България“, клон Плов-див, управляван от Г.М.А.; 4. товарен автомобил м.„ДАФ“
с peг.№ *******, собственост на „Bahtim
Ulusl. Nak.Ve Tic.LTD.STI“ – Р.Турция с водач Ч.Я., турски гражданин; 5.
товарен автомобил „Мерцедес 212 Д“ с peг.№ ****,
собственост на „Гюров“ ЕООД, управляван от С.А.С.; С.С.А.,
пътуващ в автомобила, леко ранен; 6. лек автомобил „Ландровер
Рейндж Ровер“ с peг.№ ****, собственост на „Мото Пфое“,
управляван от Г.И.П.и 7. лек автомобил м.„Мер-цедес Е
220“ с peг.№ ****, собственост на „Фулмакс“ ООД, управляван от Т.Д.К.. В констативния протокол
няма вписани данни във връзка с участие в пътно-транспортното произшествие на
лицето Николай Бориславов Михайлов.
Последното
обстоятелство се потвърждава и от приложения бюлетин № 139 за прес-тъпления и произшествия, станали на територията на
столицата за времето от 05,00 часа на 18.05.2012 г. до 05,00 часа на 19.05.2012
г., съдържащ данни за процесното ПТП.
По искане на ответника по делото е прието и писмо с рег.№
829830 от 17.09.2015 г. от СДВР-Отдел „Пътна полиция“, в което е посочено, че
на лицето В.Р.са били издадени 2 бр. електронни фишове за извършени нарушения
на ЗДвП – серия „К“ № 849263/ 25.08.2014 г. на ОДМВР-гр.Пазарджик и серия „К“ №
842451/06.06.2014 г. от СДВР. Датите на последните се констатира, че тези
нарушения са извършени след датата на публикуване на процесната
статия от 28.03.2014 г.
За
изясняване на делото от фактическа страна е допусната и изслушана съдебно-психологична
експертиза, изготвена от вещото лице Д.З.-С., неос-порено от страните. В
заключението на същата е отразено, че ищецът е преживял
силно трав-матично направените по негов адрес
негативни твърдения в процесната статия на вестник
„Всеки ден“ в броя от 28.03.2014 г.; почувствал се е незаслужено оклеветен,
злепоставен пред семейството, близките и обществото, застрашен по отношение на
сигурността и бъдещето си. Изпитал е силни негативни емоции на гняв и
възмущение, станал напрегнат, неспокоен, тревожен, неработоспособен. Страдал от
безсъние, главоболие, повишаване на кръвното налягане, отслабнал на тегло. Нарушен
бил житейският му стереотип, затворил се е в себе си, ограничил контактите си,
спрял да спортува, загубил жизнеността и работоспособността си.
Вещото лице е обосновало извод, че в отговор на
травматичното събитие г-н М. е развил продължителна адаптационна реакция,
най-интензивна в първите две-три седмици след събитието, впоследствие
отзвучаваща постепенно в рамките на около шест месеца; че към момента на
психологическото изследване през м.05.2015 г. ищецът в задоволителна степен е
възстановил обичайния си житейски стереотип, но споменът за преживяното се
актуализира при определени обстоятелства, а състоянието му, установено от
психологичното изследване, продължава да се характеризира с повишено ниво на
стрес, безпокойство и тревожност, справянето с което се осъществява за сметка
на значителен разход на адаптационна енергия от негова страна.
По искане на ищеца са събрани и гласни доказателства –
показанията на свидетелката Д.Х.М., негова съпруга и Е.П.З., приятел и бивш коле
га на същия.
При разпита й Д.М.поддържа, че
публикацията във вестник „Всеки ден” от м.март 2014 г., свързана със съпруга й,
е разстроила цялото им семейство; че всичко написано вътре е невярно и информацията
е недостоверна; че когато се е прибрал в деня, в който статията е излязла, той
е знаел за нея и е бил възмутен, „не е бил на себе си”, бил е емо-ционално сринат и не е можел да повярва как е възможно
такива недостоверни неща да бъдат писани; имал е притеснения за себе си и че
децата им слушат такива неща за баща си. Сочи се и че отношенията му са се
променили в цялост към семейството, не само към свидетелката, станал е затворен
в себе си, не комуникирал, не се е виждал с никого, въпреки че по принцип е
социален човек, който ходи на тренировки, но тогава в продължение на две
седмици атмосфе-рата в къщата им е била е била
отвратителна, съпругът й си е стоял вкъщи, лежал е и не е ис-кал
да прави нищо, да комуникира с никого; че това му се е отразило и физически. До
този мо-мент не е пиел лекарства, но оттогава е започнал
да приема успокоителни; че описаното от нея състояние е било за период от 2-3
седмици, както и според свидетелката и към момента на разпита й /26.05.2015
г./това състояние не е напълно отшумяло – и към този момент ищецът е сприхав и
избухлив.
Г-жа М.твърди и че същата не знае
за проблеми на съпруга й с началниците на КАТ; че когато са обсъждали с него
статията и причината от къде може тава да е дошло, мне-нието
му е било, че чувства заплаха, като не е пожелал да коментира повече; че същата
не помни кога точно ищецът е напуснал КАТ, както и че според нея състоянието на
съпруга й е резултат на прочетената статия, която е уронвала престижа и
авторитета му.
Вторият разпитан свидетелят г-н Е.З.заявява, че познава Б.М.
от около 20 години, в добри отношения са; че двамата са били колеги до м.02.2015
г., когато ищецът е заявил, че напуска системата на МВР, след който момент са продължили
да поддър-жат отношения и да се виждат – в началото
са се виждали по-често, след това са разредили вижданията си и сега се виждат
нормално – един, два пъти седмично. Поддържа, че е разбрал от колеги за
статията от м.март относно ищеца във вестник „Всеки ден“, която е излязла, след
като последният е обявил, че напуска МВР; че е запознат със съдържанието й, в
което са били засегнати три случая от работата на ищеца в МВР с цел да го
омаскарят. Първият – е касае Н.М.и участието му в катастрофа на Околовръстния
път, в която е загинал човек. Другият случай е бил за златен талон на В.Р.,
издаден според статията неправо-мерно и третият случай е бил за катастрофа с
участието на прокурор и лице от ромски произ-ход без
свидетелство за управление, която се е случила в кв.”Суходол” или ул.”Суходолска” /не е сигурен точно за мястото на
произшествието/. Депозира показания, че нито едно от написаните неща не
отговаря на истината, че действително са се случили трите случая, но „нещата в
тях са били извъртяни”, че да се създаде впечатление,
че докато Б.М. е бил началник на отдела е закрилял корупцията и си е правил
каквото си иска, което напълно не отговаря на действителността. По отношение на
първия случай – произшествията се запаз-ват от
служби, които са извън отдел „Пътна полиция”, в случай от служители на сектор
„Престъпления по пътищата”, чийто началник няма нищо общо с ищеца; че тъй като
се говори за смъртен случай ръководител на групата е разследващ полицай от
сектор „ДП” при СДВР, който не е подчинен на ищеца и не би могъл да му
въздейства /а според свидетеля – не би си го и позволил/; че ищецът може да
разбере подробности за произшествието, неговия механи-зъм
и участници едва след около час и половина след отиването на екипа, както и че
свидетелят и към момента на разпита му не знае да се е доказало участието на
Михайлов в това произшествие. Във връзка с втория случай са изложени твърдения,
че е имало проверка преди излизането на статията, както и тогава В.Р.е бил
министър на културата, а всички фишове от служебните автомобили се издават на
името на министъра на културата, но това не означава, че именно той е
управлявал автомобилите и че фишът е издаден лично на него, а по отношение на
третия случай – свидетелят сочи, че „вестникът е целял да орезили ищеца”.
От разглежданото доказателство се установява и че тъй
като след като е излязла ста-тията Б.М. не е
отговарял на телефонните обаждания на Е.З.през следващите 2-3 дни, последният е
отишъл до тях, за да види какво става и как се чувства; че ищецът не е бил
много добре, бил е изпаднал в лека параноя и го е помолил да не му се обаж-да вече, тъй като ще има опасност и за него, а
свидетелят все още е служител на МВР; че Б.М. е бил видимо притеснен, омърлушен
и отчаян; чувствал се е застрашен най-вече за семейството си, защото е считал,
че всички които са около него, могат да бъдат за-сегнати
по някакъв начин. При разпита са поддържа и че след това е имал много по-тежък
период за ищеца, в който не са се виждали, тъй като той е отказал да се вижда с
колегите си; че около месец и половина колегите му са черпели информация за
състоянието му един от друг, без да го виждат; че впоследствие е започнал да се
отпуска, започнало е да му попре-минава, но не е бил предишният
човек; че двамата и сега поддържат близки отношения, но ищецът е започнал
работа на друго място, свидетелят – също; че все по-рядко обсъждат процесната статия, тъй като само лоши спомени им навява; че
свидетелят не може да прецени към настоящия момент /м.03.2016 г./ дали всичко е
отшумяло, но мисли, че нещо е останало; че не говорят за това, за да не се
връщат към тази минала статия, както и че г-н Златанов смята, че физически
ищецът е поотслабнал, преди това е бил по-добре, спрял е да ходи да тре-нира и по-умърлушен вид има.
Депозит се показания и че процесната
статия е публикувана след като ищецът е бил напуснал системата на МВР.
При така приетата фактическа
обстановка, установена от събрания по делото дока-зателствен
материал, съдът намира от правна страна следното:
По силата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Безспорно е в доктрината и съдебната практика, че
по правната си същност отговорността по чл.49 ЗЗД има обезпечително-гаранционен
характер и възниква по повод на чужди виновни и противоправни
действия или бездействия, с които са причинени вреди на трети лица при или по
повод изпълнението на възложена от ответника работа.
В качеството на издател на вестник „Всеки ден“, което
не е спорно между страните, ответникът-юридическо лице определя характера и
съдържанието на публикуващите се в него материали, с оглед на което същият има
качеството на възложител на работата по съставянето на съответните статии спрямо
авторите на същите, независимо от техните вътрешно-организационни отношения,
което обосновава принципната възможност за ангажиране на неговата отговорност
по реда на чл.49 ЗЗД за причинените от възложената дейност вреди на трети лица.
С нормата на чл.39, ал.1 от Конституцията на Република
България е провъзгласено основното право на гражданите да изразяват мнение и да
го разпространяват чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или
по друг начин, като тази свобода на изразяване на мнение не е абсолютна, а се
разпростира до пределите, установени в ал.2 на същата разпоредба, с която са
защитени други конституционни ценности, а именно: правата и доброто име на
гражданите, с регламентираната забрана, че правото на свободно изразяване и
разпространяване на мнение не може да се използва за накърняване на правата и
доброто име на другиго. Такава възможност не е установена и с прокламираната в
чл.40, ал.1 от Консти-туцията на страната свобода на
печата и другите средства за масова информация, както и свързаното с него право
по чл.41, ал.1 от визирания акт – касаещо гарантираната от законо-дателя възможност: всеки да търси, получава и да
разпространява информация, чието осъ-ществяване –
предвид установеното в изречение второ от тази норма изискване, също не може да
бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани. При визираната норма-тивна уредба – въпросът за баланса на гарантираните с
цитираните разпоредби основни права и свободи на гражданите, се решава
поотделно за всеки конкретен случай, въз основа на наличните обстоятелства по
него.
Съобразявайки гореизложеното, решаващият състав на СГС
намира, че когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл.39,
ал.1 и чл.40, ал.1 от Основния закон на страната и свободата на словото не е
използвана, за да се увреди доброто име на другиго – твърдения и оценки, вкл.
чрез средствата за масово осведомяване могат да се разпространяват свободно; че
задължително следва да се отчита разликата между мнение /оценка/ и твърдение,
както и че на проверка за вярност могат да бъдат подлагани само фактическите
твърдения, а истинността на стойностната оценка /оценъчното съждение/ – не
подлежи на доказване и че те ангажират отговорността на автора им само ако
изразяването им обективно нанася обида на адресата /в този смисъл е съдебната
практика, обективирана в постановените по чл.290 ГПК
решение № 62/06.02.2012 г. по гр.д.№ 1376/2011 г. на ВКС, ІV ГО; решение №
86/29.01.2010 г. по гр.д.№ 92/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО и др., както и т.57, б.„d“
от Решение от 14.02.2008 г. на Пето отделение на ЕСПЧ – „Р.И. срещу България“/.
От друга страна, както е прието в решение №
439/20.01.2016 г. по гр.д.№ 2 773/2015 г. на ВКС, ІV ГО и решение №
12/06.02.2013 г. по гр.д.№ 449/2012 г. на ВКС, ІІІ ГО, които настоящата
инстанция напълно споделя, за да е обидно или клеветническо дадено изявление
или засягащо по някакъв друг начин честта, достойнството или доброто име на
някого, дори и да не покрива състава на установените в разпоредбите на чл.146 НК или чл.147 НК състави, респ. за да съставлява противоправно
деяние по смисъла на чл.45 ЗЗД, изявлението следва да визира определено
физическо лице – едно или повече, разгласеното чрез изявлението позорно
обстоятелство трябва да се отнася за него; това определено физическо лице
трябва да се сочи като извършител на предписаното противоправно
деяние. Увреденото лице може да е посочено от автора на изявлението чрез
неговите имена или по всякакъв друг начин, който не предпоставя никакво
съмнение относно неговата личност, като само в такъв случай при предявена деликтна претенция съдът може да приеме, че са накърнени
доброто име, честта или достойнството именно на дадения ищец и че именно той е противоправно увреден. Когато обиденият или клеветнически
израз е част от едно по-общо изявление, той не може да бъде извеждан от
контекста на последното и смисъла, който то внушава като цяло, включително при
преценката дали се отнася до ищеца, претендиращ обезщетение за непозволено увреж-дане.
Между
страните не е спорно обстоятелството, че на 28.03.2014 г. брой 72 /818/, година
IV, е била публикувана процесната статия във вестник
„Всеки ден“ с твърдяното от ищеца съдържание, в какъвто смисъл е докладът на
съда по чл.146, ал.1, т.4 ГПК, което се потвърж-дава
от представените по делото в заверено копие заглавна страница и стр.13 от
вестник „Всеки ден“ с посочен автор: Р.Д..
От ангажираните по делото доказателства не се установи
верността на направените в статията фактически твърдения: че ищецът е „прикрил”
участието на лицето Н.М.в ПТП от 18.05.2012 г., при което е настъпила смърт на
пострадало лице, тъй като от пред-ставените писмо
рег.№ 513000-12350/03.08.2015 г. от СДВР и бюлетин № 139 за престъпления и
произшествия, станали на територията на столицата за времето от 05,00 часа на
18.05.2012 г. до 05,00 часа на 19.05.2012 г., в което се съдържат данни за процесното ПТП, не се установява лицето Н.М.да е било сред
участниците в сочения пътен инцидент, както и че това „покриване” е станало
след обаждане на шефа на МВР Ц.Ц., който му е наредил
по телефона как да „замете следите”; „че е „наредил името на вратаря да бъде
скрито” и че тази тежка катастрофа е била „потулена” от бившия шев на КАТ Б.М.;
че ищецът е „прикрил”, „покрил” и други две ПТП, предизвикани от политик от
ГЕРБ и виден прокурор и че е „уредил” тези лица, в подкрепа на което по делото
не са ангажирани никакви доказателства от страна на „Н.М.Г.” АД.
Не е установена и отразената информация, че МВР е било
„залято” от сигнали срещу Б.М., че по негово време корупцията в КАТ се развихря
до невиждани размери и че представящият се като виден борец срещу корупцията в
МВР екс полицейски началник М.„е бил разследван по
цели 28 случая”, „цели 28 пъти”, които твърдения се опровергава от приложените по
делото писмо с рег.№ 812100-21353 от 18.06.2015 г. на МВР, Дирекция
„Инспекторат“, писмо с рег.№ 513000-12350/03.08.2015 г. на СДВР и писмо с рег.№
513000-12464/04.08.2015 г. на МВР-СДВР, в последното от които се изяснява предметът
на едната от трите проверки, извършени по отношение на ищеца, приета за
частично основателна, който няма връзка с обективираните
в публикацията твърдения за факти.
В съответствие с правилата на доказателствената тежест
по чл.154, ал.1 ГПК не е до-казана и верността на изнесеното обстоятелство, че преди
ищецът да връчи на министър В.Р.„златен талон” за изряден шофьор, последният е
имал документирано нарушение и влязъл в сила акт; че актът на В.Р.е скрит и че
този въпрос е бил решен от виси-ните на КАТ. Тези
твърдения се опровергават от представеното в производството писмо с рег. № 829830/17.09.2015 г. на СДВР-Отдел „Пътна полиция“, в което
са удостоверени данни, че на лицето В.Р.са били издадени 2 броя електронни
фишове за извършени нару-шения на ЗДвП – серия „К“ №
849263/25.08.2014 г. на ОДМВР-гр.Пазарджик и серия „К“ № 842451/06.06.2014 г.
от СДВР, но след датата на публикуване на процесната
статия от 28.03. 2014 г. и следователно – след датата, на която г-н Рашидов е
получил „златен талон”.
От ангажираните по делото
доказателства не е установена и верността на направените в статията фактически
твърдения за „отзивчивостта на М. да ходатайства”, както и че при проведен телефонен разговор с репортер на
вестника ищецът в даден момент е преминал на „ти“ и „бе“ и че е заявил „Виж,
бе, аз съм светец!“.
Приписаното извършване на неправомерни действия от
страна на ищеца в процесната статия, една част от тях
– сочещи на извършване на престъпление от общ характер: „прикрива-не”, „покриване”,
„укриване”, „скриване” на извършени пътни инциденти, „уреждане” на пра-вонарушители,
изпълняване на неправомерни нареждания на министъра на вътрешните рабо-ти, „ходатайстване” във връзка с работата му и даване
на поощрения при липсата на норматив-ните
предпоставки за това, както и твърдението, че като ръководител на КАТ г-н М. е
до-пуснал корупцията в тази област да се „развихри до невиждани размери”, имат
клеветнически характер и
представят ищеца пред обществото в изключително негативна светлина, като по
един злепоставящ и опозоряващ го начин уронват неговия престиж и накърняват
честта, дос-тойнството
му и доброто му име, особено с
оглед голямата чувствителност на обществото по темата за спазване на правилата
за движение по пътищата и големия брой смъртни случаи, настъпили в
резултат на пътно-транспортни произшествия – факти, които предпоставят нали-чието
на едно виновно /презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД не бе оборена в процеса/ и противоп-равно деяние от страна на автора на процесната статия.
Във
връзка с разглеждания въпрос, освен публичното разпространяване на визираните клеветнически
изявления, следва да се вземе предвид и начинът на оформление на статията,
включващ и публикуването на три снимки на ищеца Б.М., едната значителна по размер с поставен пред нея надпис с големи
букви: „Скандал“, което допринася за подсилване на търсеното негативно въздействие
с отпечатания материал.
От друга страна, твърдението в статията, че в телефонния
разговор с репортер на вест-ника ищецът е говорил на граматически
неправилен български език и се е самоизтъквал, също е позорящо. Образователният
ценз и дългогодишната служба на Б.М. в системата
на МВР на различни длъжности, но най-вече ръководната позиция като началник на
отдел „Път-на полиция“ при СДВР, поставят към него завишени изисквания за
спазване на етичните пра-вила и норми на поведение не само в рамките на
изпълнение на служебните му задължения, но и при комуникацията му извън кръга
на служебните му ангажименти. По тази причина тези процесни
неистински твърдения, които създават представа за грубо и безпардонно отношение
в общуването с непознато лице – журналист, за липса на добра обща култура, безспорно
са по-зорящи за ищеца и са от естество да създадат негативна
обществена оценка за неговата лич-ност и качества.
От приетата съдебно-психологична експертиза по делото
и ангажираните в производ-ството гласни доказателства
– показанията на свидетелите Д.М.и Е. З., в
производството се констатира, че изнесената невярна информация в
разглежданата публикация е причинила неимуществени вреди на ищеца – негативни емоционални и психи-чески
изживявания и неудобства от различен характер, както и че тези вреди са пряка и
непос-редствена последица от изложените в този печатен
материал визирани по-горе неистински твърдения за факти. Предвид изложеното неоснователно
се явява възражението на жалбопода-теля-ответник за
липсата на претърпени неимуществени вреди от страна на Б.М..
Като издател на вестник „Всеки ден“, в който е била
публикувана процесната статия, ответникът-юридическо
лице определя характера и съдържанието на публикуващите се в него материали, с
оглед на което същият има качеството на възложител на работата по съставянето на съответните статии спрямо авторите
на същите, независимо от техните вътрешно-организа-ционни
отношения, което обосновава и възникването на неговата отговорност по реда на
чл.49 ЗЗД за причинените от възложената дейност вреди на трети лица.
Наличието на кумулативна даденост
на нормативно-установените елементи от фак-тическия
състав на института на непозволеното увреждане по чл.49 от ЗЗД в настоящия
казус обуславя основателността на предявения от ищцовата
страна иск на това основание за зап-лащането на
обезщетение за възстановяването на претърпените от нея неимуществени вреди.
По силата на разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по
справедливост, която не е абстрактно понятие, а за всеки отделен случай се
определя въз основа на всички относими към същата
обективно съществуващи обстоятелства /т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г./.
Въз основа
на преценката на събраните пред първоинстанционния
съд доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният
съд приема, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, което ще
допринесе за репарирането на неблагоприятните последици от процесното
увреждане в патримониума на ищеца, е в размер на
сумата 5 000,00 лева. За да обоснове този си извод, СГС взе предвид:
възрастта на пострадалия в исковия период, негови-те качества и социално
положение; момента на увреждането през 2014 г.; социално-икономическата
конюнктура в страната към този период, определяща глобалните параметри на
критерия за справедливост на този етап от нейното развитие; времетраенето, вида
и интен-зитета
на причинените неимуществени вреди, съгласно заключението на СПЕ и
свидетелските показания /развил е продължителна адаптационна реакция,
най-интензивна в първите две-три седмици след събитието, отзвучаваща постепенно
в рамките на шест месеца, като съгласно данните от експертното изследване от
м.05.2015 г. споменът за преживяното се актуализира при определени
обстоятелства; пострадалият се е чувствал застрашен, притеснявал се е –
най-вече за децата си, станал е напрегнат, некомуникативен, затворил се е в
себе си, бил е „омър-лушен“, станал е сприхав,
избухлив/, които вреди са довели до неблагоприятно отражение върху психо-емоционалното и физическото състояние на ищеца и са обусловили
временна употреба на успокоителни от страна на г-н М.; причинените неудобства
от личен, со-циален и семеен характер от увредата; настъпилата промяна на ежедневието и в част от нави-ците на г-н М. в първите две-три седмици след
публикацията /стоял си е вкъщи без да прави нищо и да контактува с други лица, преустановил
е тренировките си/; липсата на трайни, невъзстановими последици от увреждането;
степента на личностно засягане; фактът, че материалът е бил възприет от неограничен
кръг от читатели, в т.ч. и от бившите колеги на г-н М. в системата на МВР; обстоятелството,
че увреждането не засяга трудовата реали-зация на
ищеца след м.03.2014 г., както и факта, че осъждането на ответника само по себе си също има ефекта на овъзмездяване /в т.см. и решение № 359/25.09.2012 г. по
гр.д.№ 1 224/2011 г. по описа на ВКС, ІV ГО, решение № 439/20.01.2016 г.
по гр.д.№ 2 773/2015 г. на ВКС, ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и
др./.
Действително ищецът не е бил освободен от работа в
резултат на публикацията от 28. 03.2014 г., но неговият професионален авторитет
е бил осезаемо засегнат от отразените не-верни данни в процесния
печатен материал, визирани по-горе, както пред бившите му колеги, така и в
обществото като цяло, с оглед на което наведеното в противния смисъл възражение
от ответното дружество се явява неоснователно.
Заявените от жалбоподателите
искания за присъждане на обезщетение в по-висок, съотв.
в по-нисък размер от посочената по-горе стойност, са неоснователни, тъй като това
би довело до противоречие с нормативното изискване за определянето на същия по справедли-вост, както и до несъобразяване с доказаните в
дадения казус конкретни обстоятелства, имащи значение относно преценката във
връзка с размера на това вземане, в какъвто смисъл са разяс-ненията,
дадени в т.11
на ППВС № 4/1968 г.
Наведените като процесни изрази: „ухилен като зелка“, „весела церемония“, „нелепо
е Б.М. да претендира за честност и принципност“, „смехотворно е твърдението, че
е изкоренил корупцията в КАТ“, „ако се вярва на Б.М., то той е бил най-некорум-пираният шеф на КАТ“, както и словестните изявления във връзка с подмазването и натега-чеството, изразяват мнение и имат оценъчен характер.
Оценъчните съждения не могат да се проверяват за вярност и не подлежат на
доказване. Те представляват коментар на факти, а не възпроизвеждане на
обстоятелства от обективната действителност. Същите могат да ангажи-рат отговорността на автора на статията и издателя
на средството за масова информация, само ако представляват обида, каквато
хипотеза по отношение на конкретните визирани изрази в случая не е налице.
Тъй като изводите на двете
инстанции съвпадат частично, обжалваното решение след-ва
да се отмени в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 4 500,00
лева до 5 000,00 лева и в посочената част искът да бъде уважен.
При приетия изход на спора на
ищеца следва да се присъди на основание чл.78, ал.1 ГПК допълнително сумата
107,14 лева – разноски пред първата инстанция съобразно уваже-ната
част от иска, представляваща разликата между общо дължимата му се сума в размер
на 1 071,43 лева и присъдената от СРС такава на стойност 964,29 лева.
На жалбоподателя-ищец следва да се присъди на
основание чл.78, ал.1 ГПК и сумата 10,00 лева – разноски за заплатена държавна
такса за въззивно обжалване, съобразно уваже-ната част от въззивната му жалба.
На ответника не се дължат разноски за въззивното производство в качеството му на жалбоподател – с
оглед неоснователността на въззивната му жалба, както
и в качеството на ответник по въззивната жалба на
ищеца, тъй като не претендира такива.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение от 03.11.2016 г.,
постановено по гр.д.№ 25 799/2014 г. по
описа на СРС, I ГО, 38 състав – в ЧАСТТА,
с която е отхвърлен предявеният от Б.М.М., ЕГН **********
срещу „Н.М.Г.“ ЕАД, ЕИК *******иск с правно осно-вание
чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД за разликата над сумата от 4 500,00 лева до сумата
5 000,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на изнесени
неверни твърдения в публикация в бр.72 /818/, година IV от 28.03.2014 г. на
вестник „Всеки ден“: статия под заглавие „Н.М.убил човек в катастрофа“, с под-заглавия:
„Случаят потулен от бившия шеф на КАТ“ и „Футболистът покрит от Б.М. след
обаждане на Ц.“, ведно със законната лихва от 15.05.2014 г. до окончател-ното й заплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Н.М.Г.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес ***, да ЗАПЛАТИ допълнително на Б.М.М. ***, ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв.Е.Д., на основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД разликата над сумата
от 4 500,00 лева до сумата 5 000,00 лева, т.е. сумата 500,00 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени вследствие на изнесени неверни твърдения в публикация
в бр.72/818/, година IV от 28.03.2014 г. на вестник „Всеки ден“: статия под
заглавие „Н.М.убил човек в катастрофа“, с подзаглавия: „Случаят потулен от
бившия шеф на КАТ“ и „Футболистът покрит от Б.М. след обаждане на Ц.“, ведно
със законната лихва от 15.05. 2014 г. до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.11.2016 г.,
постановено по гр.д.№ 25 799/2014 г. по
описа на СРС, I ГО, 38 състав – в ЧАСТТА,
с която „Н.М.Г.“ ЕАД, ЕИК *******е осъдено да заплати на Б.М.М., ЕГН ********** на основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД сумата 4 500,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на изнесени
неверни твърдения в публикация в бр.72/818/, година IV от 28.03.2014 г. на
вестник „Всеки ден“: статия под заглавие „Н.М.убил човек в катастрофа“, с
подзаглавия „Случаят потулен от бившия шеф на КАТ“ и „Футболистът покрит от Б.М.
след обаждане на Ц.“, ведно със законната лихва от 15.05.2014 г. до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА „Н.М.Г.“
ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес *** да ЗАПЛАТИ на Б.М.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 107,14 лева /сто и седем лева и четиринадесет стотинки/ – допълнителни
разноски за първоинстанционното производство, както и
сумата 10,00 /десет/ лева – разноски за въз-зивната
инстанция.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд при наличието
на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчва-нето
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.