РЕШЕНИЕ
№ 2088
гр. Бургас, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20232120107814 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Г. И. Ж., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., *** чрез адв. Н. Р. от БАК, със съдебен адрес: гр. Б., *** против „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н „Възраждане“, бул. „Тодор А.“ № 109-115, Бизнес сграда „ТАО“, ет. 6, представлявано от
С.К.П. и С.А.Б., за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от
общо 21 838.08 лева, от които: 15788.35 лв. - главница; 3297.38 лв. - договорна лихва;
1679.40 лв. - наказателна лихва; 415.30 лв. - внесена държавна такса и 657.65 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, присъдени с изпълнителен лист от 24.01.2012г. по
ч.гр.дело № 9176/2011г. на БсРС, които суми са предмет на изп. д. № 157/2013г. на ЧСИ Н.Г.,
рег. № *** с район на действие БОС. Претендират се разноски по делото. Ангажират се
доказателства.
Твърди се, че банка ДСК ЕАД се е снабдила с изпълнителен лист от 24.01.2012г.,
издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д № 9176/2011г. по
описа на PC-Бургас. За събирането на горните суми е било образувано изпълнително дело №
157/2013г. по описа на ЧСИ Н.Г., рег. № *** на КЧСИ. Вземането на банка ДСК ЕАД е било
цедирано с договор за цесия първоначално на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, а по-късно и
на ответника по делото - „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД.
Изпълнителното дело № 157/2013г. по описа на ЧСИ Н.Г. било образувано по
повод изрична молба на взискателя от 22.03.2013г., с която било поискано да бъде
извършено проучване на имущественото състояние на длъжника, като в зависимост от
справките, да бъдат предприети и действия по принудително изпълнение. С оглед
осъщественото проучване на ЧСИ, по делото са извършени и следните действия:
На 22.04.2013г. запор на банкови сметки. На 20.05.2013г. е наложена възбрана
върху недвижим имот. На 01.07.2016г. е подадена молба от страна на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД за конституиране като взискател по делото, с оглед сключен с „БАНКА
1
ДСК“ ЕАД договор за цесия. С постановление на ЧСИ от 12.07.2016г. дружеството е
конституирано по делото. На 13.01.2017г. е депозирана молба за извършване на справка за
регистрирани трудови договори. На 20.06.2018г. по делото е постъпила молба от ответника
по настоящето дело, с искане за конституиране, с оглед сключен с „ОТП Факторинг
България“ ЕАД договор за цесия. С молбата е отправено искане за нови справки за
регистрирани трудови договори и недвижими имоти, като при наличие на такива - да се
наложат обезпечения. Молбата е оставена без движение, с указания за предоставяне
доказателства за уведомление до длъжника за извършената цесия. Указанията и към днешна
дата не са изпълнени.
Горните действия са и последните валидно извършени изпълнителни действия по
отношение на ищеца, като след тези дати първоначалният взискател, а по - късно и
ответникът по делото нито са искали, нито са предприемали изпълнителни действия по
отношение на ищеца.
С горните мотиви се твърди, че вземането на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“
ЕАД, което дружеството има към ищеца въз основа на изпълнителен лист от 24.01.2012г.,
издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д №
9176/2011г. по описа на PC-Бургас, както и че правото му на принудително изпълнение е
погасено по давност, както и че Г. И. Ж.- Д. не дължи изпълнение и плащане по
представения за събиране пред ЧСИ Н.Г., рег. № *** на КЧСИ изпълнителен лист поради
погасяването му по давност.
Счита, че началният момент е 20.06.2018г., когато е депозирана молба за
конституиране на ответника, в която е отправено искане за извършване на изпълнителни
действия. Въпреки, че указанията на ЧСИ Г. за представяне на доказателства по чл. 99, ал. 2
от ЗЗД за уведомяване на длъжника не са изпълнени, намира, че това е началният момент, от
който е започнала да тече в полза на ищеца погасителната давност.
Заключава, че тъй като през цитирания период не са били налице хипотезите на
чл. 116 от ЗЗД, то към датата на депозиране на настоящата искова молба, задължението е
погасено по давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД. Моли за уважаване на предявения иск.
Правното основание на иска е чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Материалноправното основание, на което ищцовата страна се позовава, е изтекла в нейна
полза погасителна давност, поради което съдът приема, че е налице предвиден от закона
факт за допустимостта на производството, настъпил след приключването производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
Ответникът не е подал отговор в срока по чл.131 ГПК.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и
правни изводи:
Установява се от доказателствата по делото и от направена служебна справка в
деловодната система на съда, че въз основа на Заповед за изпълнение на задължение, въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК № 263/23.1.2012г., издадена по ч. гр. д. № 9176/2011 г.
по описа на Районен съд - Бургас, срещу Г. И. Ж., е издаден изпълнителен лист от
24.01.2012г. за заплащане на „Банка ДСК“ ЕАД на следните суми по извлечение от сметка №
11/11410541 от 27.10.2011г., по договор за кредит за текущо потребление от 01.03.2006г., в
размер на 21900 лв., с настъпила предсрочна изискуемост на 05.10.2010г.: 15788.35 лв. -
главница, 3297.38 лв. - договорна лихва за периода 10.06.2010г. - 26.10.2011г. и 1679.40 лв. -
лихва за забава върху главницата за периода 08.10.2010г. - 26.10.2011г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаването на заявлението - 27.10.2011г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 1072.95 лв. - разноски по делото, от които
415.30 лв. - държавна такса за производството и 657.65 лв. - юрисконсултско
2
възнаграждение. За събирането на сумите на 22.02.2013г. е било образувано изпълнително
дело № 157/2013г. по описа на ЧСИ Н.Г.. Заповедта е била връчена на длъжника Ж. по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 19.04.2013г. /л.69-71 от делото/, като двуседмичният срок за
подаване на възражение по чл. 414 от ГПК е изтекъл на 03.05.2013г. и заповедта е влязла в
сила /съобразно редакцията на чл. 414 и чл. 416 ГПК към посочената дата/. Последващото
връчване на поканата за доброволно изпълнение на упълномощения представител на
длъжника на 26.07.2023г. /гърба на л.71 от делото/ е ирелевантно за момента на влизане в
сила на заповедта.
В хода на изпълнителното дело по силата на договор за цесия от 05.11.2013г.
вземанията на „Банка ДСК“ ЕАД срещу длъжника Ж. са прехвърлени на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД. С молба от 01.07.2016г. на основание чл. 429 от ГПК като взискател по
изпълнителното дело е конституиран „ОТП Факторин България“ ЕАД, за което е издадено
постановление на ЧСИ от 12.07.2016г. (л.178-191 от делото).
В хода на изпълнителното дело по силата на договор за цесия от 13.09.2016г.
вземанията на първоначалния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД срещу длъжника Ж. са
прехвърлени на ответника „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД. С молби от 12.01.2017г. и от
20.06.2018 г. (л. 200 и 203 от делото) ответникът „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД е поискал
да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело на основание договор за цесия
от 13.09.2016г. Поради неизпълнение на дадените от ЧСИ указания за представяне на
доказателства за цесията и уведомяването на длъжника, ответникът не е конституиран като
взискател по делото. В хода на настоящото производство е представен договорът за цесия от
13.09.2016г., видно от който процесните вземания са прехвърлени от „ОТП Факторинг
България“ ЕАД на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД. По делото са налице и данни за
отправено от „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД до длъжника,
като в настоящото производство Г. И. Ж. изрично заявява, че същото е достигнало до нея.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира доводите за липса на
надлежна процесуална легитимация на ответната страна за неоснователни. Установява се от
събраните по делото доказателства, че ответникът е придобил процесните вземания с
договор за цесия от 13.09.2016г., като е заявил правата си в изпълнителното производство,
отправил е и уведомление до длъжника. Предвид изложеното за ищцата е налице правен
интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е
налице изпълнително основание /влязла в сила заповед за незабавно изпълнение/, въз основа
на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ
изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на
който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса
на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност /така в решение №
60282 от 19.01.2022г. на ВКС по гр.д. № 903/2021г., III г.о./.
Спорен по делото е въпросът дали вземанията по изпълнителния лист са
погасени по давност.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. В мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че давността
се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Изпълнителното дело е образувано на 22.02.2013г. по молба на взискателя „Банка
3
ДСК“ ЕАД, с която са възложени правомощията по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ и с това давността е
била прекъсната. В Постановление № 3 от 18.11.1980 г., Пленум на ВС, което е било в сила
към този момент, е прието, че след образуването на изпълнителното дело при висящност на
изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира. Следователно, с образуването на
изпълнителното дело на 22.02.2013г. давността за погасяването на вземането е прекъсната и
след това веднага е спряна. В Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023г. по тълк.д.
3/2020г. на ОСГТК на ВКС е прието, че погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Следователно, постановлението на Пленума на ВС е действало до 26.06.2015 г. и
до тази дата давността е била спряна и не е текла, в случай че е било налице образувано
изпълнително дело за събиране на дълга. От 26.06.2015 г. давността е възобновила течението
си.
В случая, с образуването на изпълнителното дело на 22.02.2013г. давността е
прекъсната и спряна, доколкото изпълнителното дело е висящо. След образуването на
делото са извършени следните действия: запор на банковите сметки на длъжника в
Райфайзенбанк (България) ЕАД със запорно съобщение от 22.04.2013г., получено на
29.04.2013г. (л.141 и 167); запор на банковите сметки на длъжника в Банка ДСК ЕАД със
запорно съобщение от 30.04.2013г., получено на 10.05.2013г. (л.159-160); възбрана на
недвижим имот с постановление от 20.05.2013г., вписана на 22.05.2013г. (л.169); запор на
банковите сметки на длъжника в Обединена българска банка АД със запорно съобщение от
24.06.2013г., получено на 03.07.2013г. (л.174-175).
Следващото изпълнително действие е молба от 01.07.2016г. за конституиране на
новия взискател „ОТП Факторинг България“ ЕАД на основание чл. 429 от ГПК, с която е
поискан запор на трудово възнаграждение. Следователно, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК изпълнителното дело за събиране на вземанията е било прекратено по силата на закона
на 03.07.2015г., с изтичане на две години, през които взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия, нито такива са били предприети по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
Постановлението на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело е без значение, тъй като
то има само декларативен характер, съгласно т.10 от цитираното тълкувателно решение.
Давността е била отново прекъсната на 01.07.2016г. с молбата за конституиране
на взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД на основание сключения договор за цесия
със стария кредитор. Необразуването на искането в отделно дело няма значение за
прекъсването на давността, така в т.3 от Тълкувателно решение 2/2023г. от 04.07.2024г. по
тълк. дело 2/2023г. на ОСГТК на ВКС. До този момент не са изтекли 5 години. В Решение №
118 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., ГК и Решение №3/04.02.2022 по
дело № 1722/2021 на ВКС, IV-то отделение, ГК, е прието, че изискването по чл. 117, ал. 2
ЗЗД за пет годишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се
прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с
влязла в сила заповед за изпълнение. След конституирането на новия взискател давността не
е била прекъсвана и делото е перемирано на 01.07.2018г. След посочената дата по делото са
налице 2 молби от ответното дружество „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД за конституирането
му като взискател по делото на основание договор за цесия от 13.09.2016г. Макар в
настоящото производство безспорно да се установи наличието на договор за цесия от
13.09.2016г., с който „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД е придобило процесните вземания от
„ОТП Факторинг България“ ЕАД, то доказателства за това не са били представени пред
ЧСИ, поради което и ответникът не е бил конституиран като взискател по изпълнителното
дело. Предвид това 5-годишният давностен срок за вземанията е изтекъл на 08.09.2021г.,
като се отчете и спирането на давността съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАКОН за мерките и
4
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Дори да се приеме, че с
молбите на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД от 12.01.2017г. и 20.06.2018г., с които са
посочени конкретни изпълнителни способи и са възложени правомощията по чл. 18 от
ЗЧСИ, давността е била прекъсната, това не би повлияло на крайния изход на спора, тъй
като след тази дата не са извършвани други изпълнителни действия, годни да прекъснат
давността, поради което тя е изтекла на 29.08.2023г. и следователно преди предявяване на
исковата молба на 22.12.2023г.
Налага се извод, че вземанията по изпълнителен лист от 24.01.2012г., издаден въз
основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 263/23.1.2012г. по ч.гр.д № 9176/2011г.
по описа на PC-Бургас са погасени по давност и не са дължими. Искът като основателен
следва да се уважи.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на
ищцата разноски в размер на 880,61 лева за платена държавна такса и 2500 лева за
адвокатско възнаграждение. Направеното от ответника възражение за прекомерност по чл.
78, ал. 5 от ГПК е неоснователно с оглед обема на извършените процесуални действия,
фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 ГПК, че Г. И. Ж., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., *** не дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, бул. „Тодор
А.“ № 109-115, Бизнес сграда „ТАО“, ет. 6, представлявано от С.К.П. и С.А.Б. сумата от
общо 21 838.08 лева, от които: 15788.35 лв. /петнадесет хиляди седемстотин осемдесет и
осем лева и тридесет и пет стотинки/ - главница; 3297.38 лв. /три хиляди двеста деветдесет и
седем лева и тридесет и осем стотинки/ - договорна лихва; 1679.40 лв. /хиляда шестстотин
седемдесет и девет лева и четиридесет стотинки/ - наказателна лихва; 415.30 лв.
/четиристотин и петнадесет лева и тридесет стотинки/ - внесена държавна такса и 657.65 лв.
/шестстотин петдесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки/ - юрисконсултско
възнаграждение, присъдени с изпълнителен лист от 24.01.2012г., издаден въз основа на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 263/23.1.2012г. по ч.гр.дело № 9176/2011г. на
БсРС, които суми са предмет на изп. д. № 157/2013г. на ЧСИ Н.Г., рег. № *** с район на
действие БОС, като погасени по давност.
ОСЪЖДА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, бул. „Тодор А.“ № 109-115,
Бизнес сграда „ТАО“, ет. 6, представлявано от С.К.П. и С.А.Б. да заплати на Г. И. Ж., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ***, сумата от 3380,61 лева /три хиляди триста и осемдесет лева
и шестдесет и една стотинки/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5