РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. В., 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:В. Й. М.
Г.П. Й.
при участието на секретаря В. В. У.
като разгледа докладваното от С. Ж. С. Въззивно гражданско дело №
20211300500388 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 27.07.2021г. по гр.д.№366/2021г. по описа на Районен съд-В., ВРС
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ, със седалище гр.С., бул.В.№* да заплати на Г. Б. Г. с адрес
гр. В., бул.” П. ”, бл.*, ап.* с ЕГН ********** сумата от 8 000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от незаконно привличане като обвиняем
за извършване на престъпление по чл.326, ал.1 НК, по което обвинение е оправдан с
решение №213/29.07.2020г. по АНД 458/2020г. ВРС, потвърдено с решение №1/15.02.2021г.
по В АНД 173/2020г. по описа на ОС В., ведно със законната лихва, считано от 26.02.2021г
до окончателното издължаване, като иска до пълния претендиран размер над присъдената
сума до сумата от 11 000.00 лева - отхвърля .
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ с адрес гр. С., бул.В. №* да заплати на Г. Б. Г. с адрес
гр. В., бул.” П. ”, бл.*, ап.157 с ЕГН ********** сумата от 1 290.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди от незаконно привличане като обвиняем за
извършване на престъпление по чл.326, ал.1 НК, по което обвинение е оправдан с решение
№213/29.07.2020г. по АНД 458/2020г. ВРС, потвърдено с решение № 1/15.02.2021 г. по
ВАНД 173/2020г. по описа на ОС В., ведно със законната лихва, считано от 26.02.2021г до
окончателното издължаване, както и разноски по делото в размер от 8.00 лева ДТ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ с адрес гр. С., бул.В. №* да заплати на адвокат К.Д.
1
Д. - АК С. адвокатско възнаграждение в размер 794.50 лева.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на РБ, чрез ИИ -
Прокурор в Районна прокуратура - В., гр. В., ул. „Д.“ № *, с която обжалва
първоинстанционното решение в осъдителната му част.
Моли да бъде отменено решението в ожалваната му част и да бъдат отхвърлени
изцяло предявените искове. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение.
Поддържа се, че приетата за установена ВРС фактическа обстановка и изградените
въз основа на нея правни изводи са неправилни и неточни, което от своя страна води до
постановяване на неправилно и незаконосъобразно решение.
Излага се, че по делото липсват доказателства за претърпени неимуществени и
имуществени вреди от ищеца, във връзка с привличането му като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК, по което обвинение е бил оправдан, поради което
предявените искове били неоснователни и недоказани.
Поддържа се, че наказателното производство е протекло в разумни срокове. Излага
се, че по делото няма доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца за негативни
последици в психически аспект - депресия, стрес, унижение, страх за бъдещето,
емоционално и психическо напрежение, загуба на доверие в институциите, погазени
граждански права, достойнство и добро име, както и доказателства, които да установяват, че
те са пряк резултат от воденото срещу ищеца дело. По делото липсват доказателства в
насока, че наказателното производство е повлияло на общественото мнение спрямо ищеца,
за укоряващи телефонни обаждания и пр.
Твърди се, че по същото време срещу въззиваемия/ищеца се е водело и друго
наказателно производство по НОХД № 258/2020 г. по описа на ВРС, като от мотивите на
обжалваното решение не било ясно как съдът е ценил това обстоятелство при определяне на
размера на обезщетението.
Излага се, че претенцията за неимуществени вреди е силно завишена и не е в
съответствие с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика по
аналогични случаи.
Поддържа се, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди е неоснователен и недоказан. По делото въззиваемият/ищецът не доказал твърдяните
неимуществени вреди и техния размер, твърдяните негативни последици в психически
аспект, като в тази насока по делото не са ангажирани доказателства. Счита, че по делото не
е доказано наличието на пряка причинно следствена връзка между психическото състояние
на ищеца и воденото дело.
Счита, че следва да се преценят изложените пред съда показания на разпитаните
свидетели, като близки на ищеца, по отношение на „негативни последици“ в психически
аспект, като характеропатия на самия ищец, а не като резултат на воденото дело.
2
Счита, че и иска за заплащане на законна лихва на основание чл. 86 от ЗЗД, както
акцесорен, се явява неоснователен и недоказан.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника
по жалбата Г. Б. Г.. В съдебно заседание оспорва жалбата. Моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено.Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
процесуеалния представител за настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в
рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери
спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1
от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Пред РС-В. е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от Г. Б. Г.
против Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение в размер на 11000лв. за
причинени неимуществени вреди и 1290лева обезщетение за имуществени вреди вследствие
повдигнато на ищеца обвинение в извършване на престъпление от общ характер и
последващото оправдаване на ищеца по повдигнатото обвинение с влязла в сила на
15.02.2021г. решение №213/29.07.2020г. по АНД 458/2020г. ВРС.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК ответникът Прокуратурата на
РБ е оспорил исковете по основание и размер, включително, че не е налице причинно-
следствена връзка между процесното обвинение и твърдените вреди. Наведени са и
възражения за липса на доказателства за твърдените вреди, както и за прекомерност на
търсеното обезщетение.
С Постановление за образуване на бързо производство от 21.04.2020г. на Прокурор в
РП В. срещу ищеца Г. Б. Г. е образувано такова за престъпление по чл.326, ал.1 НК. С
Постановление от 24.04.2020г. ищецът е привлечен като обвиняем по БП № ЗМ-340/2020г.
по описа на РУ В., за извършено престъпление по чл.326, ал.1 НК - За това, че на
20.04.2020г, в гр.В., обл.В., на страницата на Гражданско сдружение БОЕЦ в социалната
мрежа „Facebook“, предавал заблуждаващи знаци за тревога под формата на подвеждаща
информация, за това, че има инструкция от „Националния оперативен щаб“ да не се тестват
медиците от МБАЛ“СП“, гр.В. и контактните с доказано заразени с короновирус, което ще
3
доведе до взрив на заразата във В. Взета му е мярка за неотклонение парична гаранция в
размер 2000.00 лева. Постановлението е предявено на същия на 28.04.2020г. С
Постановление за внасяне в съда на предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а НК от
13.05.2020г. РП-В. внесла предложението до съда, по което било образувано АНД
458/2020г. с мярка за неотклонение парична гаранция в размер 300.00 лева- невнесена,
впоследствие отменена от ВРС с определение в съдебно заседание на 29.07.2020г. С
решение №213/29.07.2020г. ВРС признал ищеца за невинен и го оправдал по повдигнатото
обвинение. Срещу решението на ВРС е подаден протест от РП-В., за което е образувано
въззивно производство по ВНАД №173/2020г. по описа на ОС-В. Решението на ВРС е
потвърдено от ОС-В. с Решение №1/15.02.2021г. по ВАНД 173/2020г. по описа на ОС В.,
което е окончателно.
От приложеното по делото свидетелство за съдимост за ищеце /л.57 от ВРС/ е видно,
че същият не е осъждан.
От претата по делото и неоспорена от ищеца Служебна бележка изх.
№00805/17.06.2021г. на РП-В. е видно и същата удостоверява, че ищецът - Г. Б. Г. с
Постановление от 08.07.2019г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.325, ал.1 от
НК и чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.2 от НК и му е взета мярка за неотклонение
„Подписка“ по прокурорска преписка №1537/2019г., досъдебно производство №527/2019г.
на РУ-В. С обвинителен акт от 04.03.2020г. Г. е предаден на РС-В. Образувано е
НОХД№258/2020г на РС-В. С присъда №181/27.04.2021г. по НОХД №258/2020г. на ВРС Г.
Б. Г. е осъден по повдигнатото му обвинение. Присъдата не е влязла в сила, към датата на
издаване на слежебната бележка.
Видно от показанията на разпитания в производството свидетел Г.а- съпруга на
ищеца, ищецът бил притеснен, терзаел се, че е третиран като криминален престъпник,
лъжец, психическото и физическото му състояние се влошило, открили му диабет. Ищецът
бил гневен,че вместо да да разследват и да опазват населението, му е повдигнато на него
обвинение, във връзка с което е следвало да му бъде направена и криминална регистрация.
Взели заем, за да платят на адвокат, тъй като всички спестени пари отишли за операцията по
трансплантация на свидетелката, която е с диагноза хронична бъбречна недостатъчност.
Обвинението станало достояние на широката общественост, обаждали се хора и му казвали
по телефона“ Умри и ти, и семейството ти, щом не вярваш в Ковид“. Всички тези чувства и
емоции продължава да изпитва и до момента .
Свидетелят И. сочи, че ищецът разбрал за обвинението от „Свободна Европа“, прочел
за лице с инициали Г.Г., свидетелят написал пост във Фейсбук, че това може да е само Г.,
ищецът отишъл в Прокуратурата, отказали му информация, след това разбрал от призовкар.
Много му било обидно да дава отпечатъци за криминална регистрация, за това ,че го
третират като престъпник, че се петни името му и това на организацията „БОЕЦ“, на която
са основатели, заедно със свидетеля Г.. Чувствал се афектиран, приемал го като голяма
4
несправедливост, дори като поръчка срещу него и БОЕЦ, заради дейността на
организацията.След като се разболял от Ковид в социалните мрежи го обвинявали ,че горил
маски, че не взимал мерки. Не е чул лъжа, изречена от ищеца за времето на осемгодишното
им познанство, ищецът окуражавал и членовете на БОЕЦ да говорят истината, ползвал се в
гражданското общество като стожер против корупцията, чуждестранни медии се свързвали с
него за интервюта - Франс прес, Дойче веле, Ройтерс, Франкфуртер Алге Майне цайтунг.
Георги и сдружението имат преди 3 години признание за гражданска организация на
годината от „Правосъдие за всеки“, ищецът е канен за участия в международни
антикорупционни конференции и лично от М.М.. Сочи, че не смее да твърди, че е първият,
който е разпространил във Фейсбук информацията, която прочел във Свободна Европа за
гражданнин с инициали Г.Г., срещу когото е повдигнато обвинение. Ищецът не е търсил
медийна изява, медиите го търсят, след като има обществен отзвук.
От приетите по делото доказателства АНД 458/2020г на ВРС и ВАНД 173/2020г.на
ВОС, се установява, че ищецът е извършил следните разходи за адвокатска защита:По
досъдебно производство – БП№ЗМ-340/2020г на РУ-В. не се установява да е извършил
разходи, на л.49 е приложен Договор за правна защита и съдействие с адв.Д.Г. и ищеца по
който няма договорено възнаграждение, а с адв.К.Д. няма приложен по ДП договор за
правна защита. По АНД 458/2020г. ВРС, няма приложени договори за правна защита и
съдействие с процесуалния представител адв. К.Д.Д., а единствено пълномощно на стр.11 от
делото. По ВАНД 173/2020г. по описа на ОС В. се установява, че ищецът е извършил общо
разходи в размер на 620лв. Ищецът е заплатил по приложения към делото на л.81 договор за
правна защита и съдействие от 25.11.2020г. сумаата 400лв.адвокатско възнаграждение,
заплатено в брой, като е договорено и заплащане на разходи за транспорт и нощувки на
адвоката-40лв.нощувка и 40лв. за автобусен транспорт, като същите са доказани с
приложени по делото доказателства-автобусни билети и фискални бонове. По договор за
правна защита и съдействие от 13.01.2021г. приложен по делото/л.84/ е заплатил в брой
сумата 120лв.адвокатско възнаграждение на адв.К.Д. за процесуално представителство по
делото и разходи 20лв.за транспорт по приложения автобусен билет.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въззивният съд, в настоящия си състав, приема че решението е правилно досежно
изводите за наличие на предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране
отговорността на Държавата, в лицето на Прокуратурата на РБ.
Основателността на предявените искове предполага кумулативната наличност на
следните предпоставки: 1/ спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на
престъпление от общ характер; 2/ да е оправдан с влязла в сила присъда или наказателното
производство да е прекратено на някое от основанията на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ; 3/ да е
претърпял твърдените неимуществени вреди и 4/ между незаконното действие на
правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени и имуществени последици
/вредите/ да е налице причинно-следствена връзка.
5
Елементите от горепосочения фактически състав трябва да се установят при
условията на пълно и главно доказване от ищеца - чл. 154, ал. 1 ГПК, което е сторено.
Отговорността на ответника произтича от законоустановените правомощия на
прокурора да ръководи разследването и да осъществява постоянен надзор за
законосъобразното му провеждане, като обвинението следва да се прецени за незаконно,
дори и на определени етапи на наказателното производство действията на съответния
прокурор да са били основани на убеждението му за виновност на лицето предвид събраните
доказателства. Без значение е дали конкретните действия, предприети от органите на
предварителното производство, са били в съответствие с процесуалния закон; не е
релевантно и наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на
вредите, съотв. какво е било вътрешното му убеждение (субективното отношение е от
значение само за приложението на чл. 9, ал. 2 от закона). Тези обстоятелства не са
предвидени от закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за разлика
от предвидените в чл. 5 ЗОДОВ основания за отпадане или намаляване на отговорността.
Обвинението в престъпление се явява незаконно винаги, щом има влязла в сила
оправдателна присъда, постановена от съд, или наказателното производство е прекратено, т.
е. определящ е крайният резултат от определено действие или акт, от който се установява, че
предприетите срещу съответно лице действия са били неоснователни, т. е. констатира се
незаконосъобразността на обвинението. В този смисъл без значение за обективната
отговорност е това дали на определен етап от производството действията на Пракуратурата
са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства
или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Въз
основа на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ не може да се признаят определени действия
на Прокуратурата за основателни и да изключи нейната отговорност за тях. Законът не е
предвидил като изискване за възникване на отговорността освен
оправдаването/прекратяването на наказателното производство и самото обвинение да е било
незаконосъобразно при повдигането му. Затова и отговорността е налице дори и от страна
на ответника да са спазени всички законови изисквания и повдигнатото обвинение да е
отговаряло на събраните до този момент доказателства и на вътрешното убеждение на
служителя. Отнася се до специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди
от непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието само на
посочените в законовата разпоредба предпоставки - в случая повдигане на обвинение на
лице за извършване на престъпление и постановяване на влязла в сила оправдателна
присъда.
Във връзка с изложеното и въззивният съд приема за установено по делото, че е
налице незаконен акт на правозащитен орган - обвинение в извършване на престъпление по
чл. 326, ал. 1 от НК, като ищеца е бил оправдани с влязло в сила на 15.02.2021г решение
№213/29.07.2020г. по АНД№458/2020г. на ВРС с което е признат за невинен и е оправдал по
повдигнатото обвинение. Решението на ВРС е потвърдено с Решение по ВНАД №173/2020г.
6
по описа на ОС-В., което е окончателно.
Спорните по същество във въззивното производство въпроси са свързани с
настъпването на претендираните неимуществени и имуществени вреди и наличието на
причинно - следствена връзка между тях и незаконното обвинение, както и по размера на
обезщетението.
По отношение на иска за неимуществени вреди.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост и
пълнота всички събрани по делото доказателства, поради което не е изследвал внимателно и
задълбочено въпроса как обвинението се е отразило върху ищеца с оглед на неговата
личност, начина му на живот, семейна среда и ценностна система, степента и интензитета на
преживените неудобства. По тези съображения счита, че размерът на присъденото
обезщетение не е съобразен с критерия за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД.
Въззивният съд приема, че от събраните гласни доказателствени средства се
установяват неблагоприятните последици, за които ищцата търси компенсация чрез парично
обезщетение. Конкретно се установява, че в резултат на незаконното обвинение
емоционалното състояние на ищеца е било засегнато, в т. ч. същият изпитвал гняв,
притеснение и страх, че ще бъде несправедливо осъдена, уронени са честта и достойнството
му, които са и закономерна (обичайна) последица от повдигането на обвинението. Били
уронени честта и достойнството му, като гражданин и председател на сдружение „Боец“,
ползвал се с добро име и доверие в обществото и сред съмишленици.
Поначало при незаконно повдигане на обвинение се засяга по един недопустим начин
правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице. Това води до увреждане
и настъпване на вреди, неблагоприятно отражение върху психиката на човек от
положението на несигурност в течение на наказателното производство, които са пряка и
непосредствена последица от това увреждане, без да е в тежест на лицето да доказва всяко
свое негативно изживяване и страдание, независимо от конкретната преценка, която се
дължи за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди (чл. 52 ЗЗД).
Съгласно установената практика на ВКС е нормално да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление,
изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват
се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване
/решение № 388 от 02.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV ГО; решение № 480 от
23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV ГО; решение № 214 от 08.01.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 3921/2017 г., IV ГО/. В същите решения е прието, че не е в тежест на
пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите
действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен за определи
неговия размер по своя преценка.
7
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ е за
увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се
изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността,
накърнена чест и достойнство.
Настоящата инстанция намира, че в конкретния случай, по отношение на ищеца Г.Г.,
първоинстанционният съд не е обсъдил и интерпретирал правилно събраните доказателства
по делото при определяне размер на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени
вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в
конкретния случай съдът съобрази продължителността на преследването по процесното
наказателно производство, което е било около единадесет месеца и половина - от повдигане
на обвивението - 28.04.2020г., до постановяване на окончателен въззивен съдебен акт -
15.02.2021г. В хода на производството спрямо ищеца първоначално е взета мярка за
неотклонение "парична гаранция" невнесена, като първоначално е определена в размер от
2000лв., впоследствие изменена в размер на 300лв. и отменена с протоколно определение в
съдебно заседание от 29.07.2020г по АНД№458/2020г ВРС. Паричната гаранция не е
внесена.
В рамките на досъдебното производство действията, които са извършвани в
присъствието на ищцата, видно от протоколите на досъдебното производство, са тези по
първоначалното повдигане на обвинение на ищеца - протокол предявен на 28.04.2020г.,
предявяване на разследване - 05.05.2020г. С определение от 05.05.2020г по ЧНД№473/2020г
на ВРС образувано по жалба на ищеца Г. е потвърдена взетата мярка за неотклонение
„парична гаранция“, като е намалена от 2000лв. на 300лв.
В протоколите за другите извършени на досъдебното производство процесуални
действия не е посочено да е участвала ищеца. Следователно участието на ищцата на
досъдебното производство е свързано с минималното задължително участие при повдигане
на обвинението и предявяване на разследването. В съдебното производство са проведени
четири съдебни заседания, като ищецът е участвал в три съдебни заседания.
При съобразяване на продължителността на въздействието върху въззиваемия
/ищцата като обвиняем и подсъдим, което е свързано и с продължителността на изпитваните
от него отрицателни емоции във връзка с наказателното производство срещу него, следва да
се има предвид първоначалния момент на започване на определени действия срещу ищеца.
В случая тези действия започват с повдигане на обвинението на 28.04.2020г. В този смисъл
общата продължителност на наказателното производство срещу ищеца от около единадесет
месеца и половина (до влизането в сила на 15.02.2021 г. на решението на ВРС с което е
8
признат за невинен и оправдан) може да се определи и като продължителност на
производството в разумен срок, през който период е приключило на две съдебни инстанции.
Следва да се отчете, че участието на ищеца в него като цяло е в рамките на минимално
необходимото. Освен това спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение "парична гаранция",
следва да се очете, че е свърза с известни неудобства, но в същото време не е внесена поради
обжалването и последващата отмяна от съда, но и тук следва да се отчете, че е продиктувана
от обстоятелството, че срещу лицето е било образувано и друго наказателно производство,
за което по делото е приложена служебна бележка на РП-В.
При това положение следва да се отчете и конкретното проявление на горните факти
по отношение на ищеца. От друга страна по делото не се разкриват обстоятелства, които да
разкриват претърпени неимуществени вреди, по различни от обичайните такива. В този
смисъл за претърпените от ищеца негативни емоции са налични единствено показанията на
свидетелите, които в интерес на истина са и доста лаконични, а именно, че ищецът станал
по-гневен, нервен и сприхав, поради извършената му полицейска регистрация и
повдигнатото обвинение, което поведение частично може да се обясни и с обстоятелствата
по повдигнатото му друго обвинение с постановление от 08.07.2019г. по чл.325,ал.1 от НК и
чл.131,ал.1,т.12 във вр. с ал.2 от НК.
Според показанията на свидетелите Г.а и И. въззиваемият/ ищецът променил
поведението си вследствие на воденото дело – изпитвал гняв, притеснение, страх, душевни
терзания, че е оронени честта и достойноството му, както и доброто му име в обществото,
като председател на сдружение „Боец“, но в същото време следва да се отчете и
обстоятелството, че същият е психически и волево устойчив с оглед на дейността му
именно като председател на сдружение „Боец“ и действията му по повод на повдигнато
обвинение са свързани с тази дейност.
По делото не са ангажирани доказателства относно здравословното състояние на
ищеца , обуславящи влошаването на психичното му здраве и емоционално състояние,
поради което съдът счита, че същият не е претърпял негативни преживявания извън
обичайните в подобни случаи.
Настоящият съдебен състав като съобрази гореизложено намира, че ищецът не е
претърпял негативни преживявания извън обичайните в подобни случаи и размерът на
дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, който би удовлетворил
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-
икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото следва да
бъде определен на 4000лева /четири хиляди лева/, поради което намира, че определеното от
първоинстанционният съд обезщетение е неправилно и силно завишено. Присъждането на
9
сума, по-голяма от посочената, би довело до несъответстващо на изискванията на
справедливостта имуществено разместване.
При така изложеното настоящата инстанция намери, че справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, което в пълна степен би обезщетило въззиваемия/ищеца Г.Г. за
претърпените неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно повдигнатото и
поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК, с оглед
конкретика на случая, е такова в размер на 4000 лева.
С оглед така приетото, първоинстанционното решение следва да бъде частично
отменено по отношение на ищец - за сумата над 4000 лева до уважени от
първоинстанционният съд размер от 8000 лева.
По отношение на иска за имуществени вреди.
По отношение на доводите в жалбата на въззивника-ответник съдът намира за
частично основателни. Първоинстанционният съд неправилно в противоречие на събраните
по делото доказателства е уважил иска в пълния претендиран размер. Съгласно дадените
разяснения с т. 1 на ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК, съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната в чиято полза е решен
правния спор е представила доказателства, че е заплатила възнаграждението. В договора
следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Настоящата инстанция намира, че претенцията за имуществените вреди е доказана в
размер на 620лв., поради което решението на ВРС в тази част е неправилно. По ВАНД
173/2020г. по описа на ОС В. се установява, че ищецът е извършил общо разходи в размер
на 620лв. Ищецът е заплатил по приложения към делото на л.81 от ВАНД 173/2020г ВОС
договор за правна защита и съдействие от 25.11.2020г. сумаата 400лв.адвокатско
възнаграждение, заплатено в брой, като е договорено и заплащане на разходи за транспорт и
нощувки на адвоката-40лв.нощувка и 40лв. за автобусен транспорт, като същите са доказани
с приложени по делото доказателства-автобусни билети и фискални бонове. По договор за
правна защита и съдействие от 13.01.2021г. приложен по делото/л.84/ е заплатил в брой
сумата 120лв.адвокатско възнаграждение на адв.К.Д. за процесуално представителство по
делото и разходи 20лв.за транспорт по приложения автобусен билет. Няма данни за
извършени разходи за адвокатско възнаграждение в досъдебното производство и пред
първата инстанция РС-В.
Именно вписването за направеното плащане в двата договора е основание да се
10
приеме, че е налице реално плащане и договорите имат характер на разписка, а
транспотните разходи и за нощувка на адвоката му са в причино следствена връзка с поетата
защита. В тази връзка следва да се посочи, че е безспорно, че по силата на нормативен акт
не е налице задължение заплащането да се осъществи по банков път. Поради това
въззивният състав приема, че до тези суми исковата претенция за имуществени вреди е
основателна и доказана. До пълния заявен размер от 1290 лв. липсват доказателства по
делото. Искът за имуществени вреди е основателен и доказан за сумата от 620 лв.
По отношение оплакването, касаещо законната лихва – такава се дължи от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда в настоящият случай влизане в сила на
15.02.2021г. на Решение №213/29.07.2020г. по АНД№458/2020г. на РС-В., съгласно
Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. на ОСГК, но с оглед, че такава се претендира от
един по-късен момент от завеждане на исковата молба- 26.02.2021г. то правилно е
присъдена от ВРС от тази датат.
В обобщение на гореизложеното, като достига до различни крайни изводи от
първоинстанционния съд, въззивният съд следва да постанови решение, с което да отмени
решението в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен за разликата над 4000
лева до 8000 лева и отхвърли иска за тази разлика, и потвърди решението в останалата част.
Да отмени решението в частта, с която искът за имуществени вреди е уважен за разликата
над 620 лева до 1290 лева и отхвърли иска за тази разлика.
При този изход на спора присъдените на ищеца от първата инстанция разноски
следва да бъдат намалени на общо 6,24 лева, а на адвокатския пълномощник на ищеца се
следват разноски по чл. 38, ал.2 от ЗА за процесуално представителство пред двете
инстанции, съразмерно на уважената част от исковете или общо 1106.80 лева, от които
553,40 лева за представителство пред първата инстанция и 553,40 лева за представителство
пред въззивната инстанция.
По изложените съображения, ВОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 382 от 27.07.2021г. по гр. д. № 366/2021г. по описа на Районен
съд-В., в частта, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на РБ е
осъдена да заплати на Г. Б. Г. с ЕГН ********** сумата над 4000 лева до сумата от 8000
лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от незаконно
привличане като обвиняем за извършване на престъпление по чл.326, ал.1 НК, по което
обвинение е оправдан с решение №213/29.07.2020г. по АНД 458/2020г. ВРС, потвърдено с
11
решение №1/15.02.2021г. по В АНД 173/2020г. по описа на ОС В. като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Б. Г. с ЕГН ********** и с адрес гр. В., бул.” П. ”, бл.*,
ап.* срещу Прокуратурата на РБ, със седалище гр.С., бул.В. №*
иск е правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за сумата над 4000 лв. до сумата от 8000
лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от незаконно
привличане като обвиняем за извършване на престъпление по чл.326, ал.1 НК, по което
обвинение е оправдан с решение №213/29.07.2020г. по АНД 458/2020г. ВРС, потвърдено с
решение №1/15.02.2021г. по В АНД 173/2020г. по описа на ОС В.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 382 от 27.07.2021г. по гр. д. № 366/2021г. по описа на
Районен съд-В., в останалата обжалвана част, с която искът е уважен до размер от 4000 лева,
ведно със законната лихва от 26.02.2021г. до окончателното издължаване и отхвърлен за
разликата до пълния претендиран размер от 11 000 лева
ОТМЕНЯ решение № 382 от 27.07.2021г. по гр. д. № 366/2021г. по описа на Районен
съд-В., в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Г. Б. Г. с ЕГН
********** сумата над 620 лева до сумата от 1290 лева, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди от незаконно привличане като обвиняем за извършване на
престъпление по чл.326, ал.1 НК, по което обвинение е оправдан с решение
№213/29.07.2020г. по АНД 458/2020г. ВРС, потвърдено с решение № 1/15.02.2021 г. по
ВАНД 173/2020г. по описа на ОС В. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Б. Г. с ЕГН ********** и с адрес гр. В., бул.” П. ”, бл.*,
ап.* срещу Прокуратурата на Р.Б., със седалище гр.С., бул.В. №*
иск за сумата над 620 лв. до сумата от 1290 лева, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди от незаконно привличане като обвиняем за извършване на
престъпление по чл.326, ал.1 НК, по което обвинение е оправдан с решение
№213/29.07.2020г. по АНД 458/2020г. ВРС, потвърдено с решение № 1/15.02.2021 г. по
ВАНД 173/2020г. по описа на ОС В.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 382 от 27.07.2021г. по гр. д. № 366/2021г. по описа на Районен
съд-В., в останалата обжалвана част, с която искът е уважен до размер от 620 лева, ведно със
законната лихва от 26.02.2021г. до окончателното издължаване.
ИЗМЕНЯ решението по гр. д. № 366/2021г. по описа на Районен съд-В. в частта за
разноските, като НАМАЛЯВА присъдените разноски на Г. Б. Г. за държавна такса от 8 лева
12
на 6,24 лева.
ИЗМЕНЯ решението по гр. д. № 366/2021г. по описа на Районен съд-В. в частта за
разноските, като НАМАЛЯВА присъденото на адвокат К.Д. Д. - АК С. адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА от 794,50 лева на 553,40 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на адвокат К.Д. Д. - АК С. с личен адв.№
* и адрес на кантората:гр.С., ул.“Д.П“ №*-*, ет.*, офис *, сумата 553,40 лева – адвокатско
възнаграждение пред Окръжен съд-В., определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКСъ, в едномесечен срок
от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13