№ 59965
гр. София, 04.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.С.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Частно гражданско дело №
20221110123081 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по Заявление вх. № ........./29.04.2022 г. за издаване на
заповед за изпълнение въз основата на документ по чл. 417 ГПК подадено от
„фирма” ООД срещу ПЛ. Б. В.. Претендира се заплащане на сумата от 4155,00
лева – главница по Запис на заповед от 25.09.2019 г. за сумата от 6210,00
лева, ведно със законната лихва от датата на заявлението – 29.04.2022 г. до
окончателното изплащане и сумата 1015,67 лева – законна лихва от
02.12.2012 г. до 28.04.2022 г.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.418 ГПК за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
посоченото в заявлението вземане по следните съображения:
Съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК, за да бъде издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
трябва освен документът да е редовен от външна страна, същият да
удостоверява изпълняемо право. Когато самият документ не удостоверява
настъпване на изискуемостта на вземането, същата следва да се удостовери с
други документи. Когато в записа на заповед е уговорен падеж "на
предявяване", то за да стане изискуемо вземането по него, същият следва да
бъде предявен на платеца (издател или авалист).
В настоящия случай това изискване не е изпълнено. Няма данни за
конкретна дата, на която записът на заповед е предявен на издателя платец.
Предвид изложената нередовност – не може да се приеме, че записът на
заповед е предявен на длъжника, съответно, че е настъпила изискуемост на
вземането по него. Не са налице условията на чл. 418, ал. 2 и ал. 3 ГПК за
издаване на Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417, т. 9 ГПК и
изпълнителен лист.
Строго формалният режим за валидност на записа на заповед,
включително за определяне на падежа, обосновава извод, че в записа на
заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, които не буди
съмнение и не дава основание за различно тълкуване. В настоящия случай, с
1
отразяването предявяването за плащане с трите имена и подпис на издателя в
документа към момента на съставянето му, според настоящият състав
издателят е поел задължение с неясно определен падеж (на предявяване или
на определен ден). Предвид което, и на основание чл. 486, ал. 2 ТЗ,
процесният запис на заповед е нищожен.
Предвид изложеното следва да бъде постановен отказ за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 418
ГПК, тъй като не е представен редовен от външна страна документ,
удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Така мотивиран, настоящият състав на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление вх. № ........./29.04.2022 г. за издаване на заповед
за изпълнение въз основата на документ по чл. 417 ГПК подадено от „фирма”
ООД срещу ПЛ. Б. В..
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2