Р      Е      Ш      Е      Н      И     Е

№ 111

  гр. Пловдив, 28.07.2020г.

 

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и двадесета година в състав:

                                  

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ

                                        ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА 

                                                     ДЕНИЦА СТОЙНОВА                               

                                                          

при участието на секретаря МАРИАНА АПОСТОЛОВА

в присъствието на прокурора АНДРЕЯ АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдия ДЕНИЦА СТОЙНОВА

НД/В/ № 270 по описа на съда за 2020г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

           

          Производството е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК – чл. 420, ал. 1, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 419 ал.1, изр.1 от НПК.

         Образувано е въз основа на Искане от Главния прокурор на РБългария за възобновяване на ВНОХД №9/2020г. по описа на ОС – *, с наведено касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК – съществено нарушение на материалния закон.

         В искането се сочи, че с влязло в законна сила на 14.04.2020г. Решение №28/14.04.2020г., постановено по посоченото дело, ОС – * е преквалифицирал извършеното от осъдения Г.И.А. деяние от такова по чл.198 ал.1 от НК в престъпление по чл.143 ал.1 от НК, за което му е наложил наказание Пробация при съвкупност от пробационни мерки : „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ и Задължителни периодични срещи с пробационен служител“, и двете за срок от 6 месеца. В нарушение на материалния закон – чл.42б ал.1 от НК, според искането, съдът не е определил с решението периодичността на изпълнение на пробационната мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес“.  На базата на посоченото се прави искане да се възобнови ВНОХД №9/2020г. по описа на ОС – *, да се измени  постановеното по него решение, като се определи пробационната мярка да се изпълнява в минимално възможната, предвидена в закона периодичност – два пъти седмично.          

         В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив поддържа искането по изложените в него съображения и моли да се уважи.

   Осъденият Г.И.А. се явява и се представлява лично. В съдебно заседание навежда свои основания за възобновяване на делото, като сочи, че  съдебните решения са постановени на базата на  недостоверни доказателствени източници и отправя искане за възобновяване на делата – и на РС – *, и на ОС – *, с постановяване на решение, по силата на което да бъде признат за невиновен и оправдан изцяло.

   По делото е приложено и становище в писмен вид, депозирано от осъдения пред даване ход на съдебното заседание.          

   ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери за установено следното:

   Искането за възобновяване, депозирано от Главния прокурор, е направено в законния шестмесечен срок, от процесуално легитимирана по смисъла на чл.420 ал.1 от НПК страна, отправено е до компетентен съд по смисъла на чл.424 от НПК, в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното касационно основание по чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Предмет на искането е съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, т.е. акт от кръга на визираните в чл.419 ал.1 изр. 1 – во от НПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМО, а разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументации, този състав го намира и за  ОСНОВАТЕЛНО. Тук е мястото да се каже и че в това производство оплакванията, наведени от осъдения А., за първи път в устен вид пред съда, не могат да бъдат обект на коментар. А., макар и без съмнение да разполага с правото, като осъдено лице, да поиска възобновяване на делото с доводи и съображения, които прецени, че са в подкрепа на касационните основания по чл.348 от НПК, не се е възползвал от това свое право по разписания в закона ред. Липсва подадено искане за възобновяване, със съдържание и форма, изискуеми се по закон, което и да е било надлежно администрирано – с изпращане на препис на прокуратурата. И, ограничен в произнасянето си в настоящето производство, което следва да е в рамките, поставени му от искането за възобновяване, с което надлежно е сезиран, този състав не може да излезе от тези рамки и да се произнесе по оплакванията на осъдения А.. Последният впрочем, тъй като не е изтекъл 6 – месечния срок за подаване на искане за възобновяване, все още може да реализира правото си да сезира Апелативният съд, в която ситуация отговор на оплакванията му ще бъде даден, но това е процесуално невъзможно да се случи сега, в настоящето производство и с настоящето съдебно решение.  

   

  По същество:

  С присъда №162/11.10.2019г., постановена по НОХД № 1911/2018г. по описа на РС – *, Г.И.А. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.198 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание - десет месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е било отложено с изпитателен срок от три години. Осъществявайки въззивен контрол върху присъдата, ОС – * е намерил основания за преквалифициране на деятелността на А. в престъпление по чл.143 ал.1 от НК, за което е счел, че е  справедливо и съответно на деянието и дееца наказание „Пробация“, в съвкупност от двете задължителни пробационни мерки, за срок от 6 месеца. Прав е Главния прокурор, че с атакувания съдебен акт е нарушена разпоредбата на чл. 42б ал. 1 от НК, задължаваща съда да посочи периодичността на пробационната мярка по чл. 42 ал. 2 т. 1 от НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“. Съобразно разпоредбата на чл. 200 от ЗИН, наказанието "Пробация" се изпълнява от пробационната служба, чийто правомощия са изчерпателно изброени в чл. 201 от ЗИН, в които не е включена възможност за определяне периодичността на задължителните пробационни мерки - прерогатив на съда, съгласно чл. 42б от НК. С подобно правомощие не разполага и прокуратурата, задължена да осъществява надзор за законност и да изпълнява влезлите в сила съдебни актове. В чл. 210 ал. 4 от ЗИН е посочено, че пробационната мярка по чл. 42а ал. 2 т. 1 НК се изпълнява по план, изготвен от пробационен служител, което би било възможно, едва след определената от съда периодичност.

 Посоченото обуславя изменение на въззивното решение по реда на възобновяването, каквото искане се прави и от Главния прокурор. С оглед правомощието на касационната инстанция по чл. 425 ал. 1 т. 3 НПК за намеса при неправилно приложение на материалния закон и предвид на това, че основанията са в полза на осъденото лице, атакуваният съдебен акт подлежи на корекция, с изменение по реда на възобновяването и определяне по смисъла на чл. 42б  от НК на периодичност на пробационната мярка "Задължителна регистрация по настоящ адрес" във възможния минимум, посочен в закона, а именно - два пъти седмично.

 Водим от горното и на основание чл. 425 ал. 1 т. 3 НПК, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН съд :

 

Р   Е   Ш   И:

 

ИЗМЕНЯ по реда на възобновяването Решение №28/14.04.2020г., постановено по ВНОХД №9/2020г. по описа на ОС – *, като определя периодичността на пробационната мярка "Задължителна регистрация по настоящ адрес", която следва да е два пъти седмично.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                      

 

 

 

 

 

                                          ЧЛЕНОВЕ :