Р Е Ш Е Н И Е
№172
гр. Хасково, 10.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково, в
открито съдебно заседание на шести март, през две хиляди и двадесета година в
състав :
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Мазгалова
като
разгледа докладваното от съдия П.Костова административно дело №93/2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от
Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба от ЕТ „А. Й. -
ЕМИ“, с ***, представляван от А.Ю.Ю., със седалище и адрес на управление с. С.,
обл. Х., подадена чрез адв. З.П.З. ***, с адвокатска кантора: гр. Х., против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ФК-932-0031771/17.12.2019 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
- Пловдив в ЦУ на НАП.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед била незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния
закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, както и поради несъответствието ѝ с целта на закона. Навеждат се
съображения, че изложените в процесната заповед фактически и правни основания
не съответствали на действителното фактическо положение. Мотивите в процесната
заповед се свеждали до нарушаване на задължението за регистриране и отчитане на
продажбите в търговския обект чрез неиздаване на един фискален бон на стойност
1,80 лв. В обстоятелствената част на заповедта било посочено, че това нарушение
се доказвало и от установеното наличие на касова разлика в размер на 20,92 лв.
между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във фискалното
устройство (ФУ). След извършване на проверката на проверяващите лица било устно
обяснено, а впоследствие били представени и писмени обяснения от длъжностното
лице в търговския обект Е. А., че фискален бон не бил издаден, тъй като
фискалното устройство било изключено поради многобройни прекъсвания този ден в
ел. захранването на сградата на Община С., в която се намирал проверявания
търговски обект; същите можело да доведат до повредата на фискалното
устройство. На проверяващия орган било представено и писмо от 02.12.2019г. от
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, потвърждаващо аварията на захранващия
електропровод в С. и прекъсванията на електричеството на 25.11.2019г. – деня на
проверката. Това особено важно обстоятелство обаче било изцяло игнорирано и
неупоменато в обжалваната заповед. Що се отнася до установената разлика в
размер на 20,92 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани
във ФУ, отново констатацията в оспорвания акт била непълна и манипулативна,
защото не се отбелязвал съществения факт, че разликата била в полза на
маркираните суми във ФУ, а не в касовата наличност. Това било видно единствено
от таблица „Книга/и за дневните финансови отчети и налични парични средства“ на
стр.2-ра от протокола за извършена проверка №0031771/25.11.2019г. В
представените обяснения пред проверяващия орган тази разлика също била
обяснена, че поради ведомствения характер на кафе-аперитива голяма част от
консумацията се маркирала на ФУ, но се заплащала не в момента, а впоследствие
от общината въз основа на издадени фактури за текущите месеци. Така
установената практика сочела към наличието на хипотезата на предл. второ на
чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г., което обаче изобщо не било обсъдено в
оспорвания административен акт. Всички тези конкретни фактически обстоятелства,
които били особено съществени за формиране на правния извод относно наличието
или не на твърдяното нарушение, били известни на административнонаказващия
орган, не били посочени в обстоятелствената част на оспорваната заповед и не
били анализирани. Сочи се, че ако това било направено, органът би направил
единствено обоснования извод за липса на нарушение. Поради това се твърди, че
заповедта била издадена в нарушение на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2, т.4
от АПК. Принудителната административна мярка като форма на държавна принуда не
била и не следвало да бъде самоцел на правоимащите да я налагат, а това
следвало да бъде осъществявано при спазването на всички изисквания за
законосъобразно издаване на индивидуален административен акт, доколкото закона
поставял изискването за налагане на ПАМ чрез мотивирана заповед на съответния
административен орган. От друга страна се сочи, че твърдяното в акта нарушение
на разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр. с чл.3 от Наредбата не било
доказано. Същото било установено с протокол за извършена проверка от
проверяващия орган по приходи с №0031771/25.11.2019г., който бил дотолкова
нечетлив (от написаното на ръка се разчитали само отделни думи и фрази), че изобщо
не ставало ясно какво точно било констатирано; неговата неяснота била
равносилна на липса на установено нарушение. Поради тази причина се твърди, че
този протокол не следвало да се ползва с материална доказателствена сила за
извършените от органа по приходите действия и за установените по време на
проверката факти и обстоятелства; той не съставлявал годно доказателство за
наличието на обстоятелствата по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. По изложената
причина той затруднявал и правото на защита, тъй като от него изобщо не ставало
ясно в какво точно се изразявало констатираното нарушение, което било от своя
страна съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
самостоятелно основание за отмяна. Наложената с оспорваната заповед ПАМ не съответствала
с целта на закона. Оспорващият счита за безспорен факт липсата на ощетяване на
фиска предвид констатираната маркирана на ФУ в повече сума в размер на 20,92
лв. спрямо касовата наличност, при което не са налице нерегистрирани и
неотчетени приходи. Неиздаването на касов бон за 1,80 лв. при една единствена
контролна проверка, ако изобщо се приеме за нарушение при действителните
фактически обстоятелства, изложени по-горе, сочело на ниска степен на
обществена опасност на деянието, която не оправдавала налагането на
административната мярка. При наличието на тези факти бил определен немалък срок
на ПАМ – 10 дни. Поради всичко това било налице противоречие с установения в
чл.6 от АПК принцип на съразмерност. По изложените съображения се моли за
отмяна на оспорената заповед.
В съдебно заседание процесуалният
представител на оспорващия моли да бъде уважена жалбата като основателна и да
бъде отменена обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендира
направените разноски, за които представя списък, като прави възражение за
прекомерност на разноските на ответната страна.
Ответникът, Началник отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си, изразява
становище, че издадената заповед е правилна и законосъобразна. Моли да бъдат
присъдени разноски, за които е представен списък. Поддържа и направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Административен съд – Хасково, като
прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от Протокол за извършена
проверка (ПИП) в обект, сер.АА №0031771, на 25.11.2019 г. в 14.45 ч., в
присъствието на Е. А. Ю., на длъжност барман, длъжностни лица при ГДФК, ЦУ на
НАП, са извършили проверка в обект „кафе аперитив „Еми““, находящ се в с. С.,
общ. С., стопанисван от ЕТ „А. Й. – Еми“, с. С., обл. Х., във връзка със
спазване на данъчно-осигурителното законодателство.
В протокола е вписано, че в кафе
аперитив „Еми“ се предлагат топли напитки на цени от 0,40 лв. до 1,00 лв.,
безалкохолни напитки от 0,50 лв. до 1,60 лв., пакетирани изделия на цени от
0,20 лв. до 0,80 лв., сладолед от 0,80 лв. до 1,80 лв. В кафе аперитива има
въведено и монтирано в експлоатация едно фискално устройство. Има компютър
конфигурация с програмен продукт. Няма наличен ПОС терминал. Не се приемат
плащания с чек и ваучер. Обектът е с площ около 70 кв. м. Кафе-аперитива
разполага с тридесет места за консумация. Спазени са разпоредбите на чл.26 от
Наредба Н-18/2006 на МФ. Не са спазени разпоредбите на чл.33 от Наредбата. От
01.01.2019г. до момента на проверката има издавани сторно касови бележки, отбелязано
е, че ще бъдат предоставени. Фирмата не е регистрирана по ЗДДС. За 17.09.2019г.
изваден КЛЕН и периодичен отчет. Обектът е нает – Договор за наем –
предоставено копие. Отбелязано е, че не се издават фискални/системни бонове от
ФУ/ИАСУТД. Направена е контролна покупка от органите по приходите преди
легитимация на едно кафе и една кола на обща стойност за 1,80 лв. в 14.30 часа, заплатени в брой от
ИП – Т.Л. В., за което не се издаде фискален бон лицето приело плащането Е. А. Ю.
на длъжност барман с ЕГН **********. Неиздаването се потвърждава и от изваден
КЛЕН за 25.11.19г. Поставено е съобщение от органите по приходите за предстоящо
запечатване. Отразено е, че броят на наличните фискални устройства в обекта е 1
бр.
Протоколът е подписан от съставилите
го лица и от присъствалото лице Е. Ю., което не е вписало възражения –
отбелязано е „Нямам възражение към начина на извършване на проверката“.
При проверката са събрани: КЛЕНОВЕ за
25.11.2019г. и 17.09.2019г.; Х-отчет; Периодичен отчет; Въпросен лист;
Декларация КД-126; Обяснение; Договор за наем.
В представено Обяснение от 25.11.2019
г. от Е. А. Ю. – на длъжност барман в Кафе – аперитив с. С., обл. Х.,
стопанисван от А.Ю.Ю. – собственик на ЕТ „А. Й. – ЕМИ“ с. С., същата сочи, че
за 25.11.2019г. има направени поръчки от служител на община в общ размер на
19.01, тези поръчки ги маркирала на к. апарат ZM с №ZK 077288, но не са получени пари в
касата. В края на месеца съответно изписвала фактура за този вид поръчки на
Община С..
Представено е и друго обяснение от Е.
А. Ю. – барман в кафе-аперитив в общинска администрация в с. С.. В обяснението
същата сочи, че на 25.11.2019г. е извършена проверка във връзка със спазването
на данъчно-осигурителното законодателство на обект „Кафе-аперитив“ – С.,
находящо се в сградата на Общинска администрация. От 10.00 – 15.00 часа имало
многократни прекъсвания на ел. захранването, били предупредени от ел. техник на
общината за изключване на ел. съоръженията. Към момента на проверката се
констатирало, че не издала касова бележка, поради това, че ФУ не било включено,
опасявайки се, че пак ще спре ел. захранването и ще повреди апарата. Освен това
посочила, че обектът е ведомствен, ползвал се почти и изцяло от служители на
общината. Достъпът на външни лица в общината по принцип бил ограничен от бариерата
на входа. На това обстоятелство станали свидетели самите проверяващи, те също
установили, че има маркирани продажби на апарата. При продължилата проверка за
наличност в касата се установило, че касовата наличност била по-малка от тази
на ФУ, за което дала обяснение, че извършва (маркира) продажба на стоки на ФУ,
въпреки, че клиентите (служители на община) ѝ заплащали по-късен час. В
обяснението посочила също, че изпратила запитване до ЕР – Юг с вх. №
35212/26.11.2019г., на което запитване получила отговор, който прилагала ведно
с другите документи. Отговора на запитването удостоверявал достоверността на
многократното прекъсване на ел. захранването. В обяснението посочила, че моли,
вземайки предвид изложеното, да не ѝ се налага санкция запечатване на обект
и да се приложи мярка по чл.28 от ДОПК като грешка, извършена от нея, като
предупреждение, като първо нарушение.
Към обяснението е приложено писмо
изх. № 35212-11/02.12.2019г. на Електроразпределение Юг ЕАД, с което Е. А. е
уведомена, по отношение на регистриран неин сигнал относно качеството на
електрозахранване за обект „кафене“ на територията на с. С. била извършена
проверка от упълномощени сътрудници на „Електроразпределение Юг“ ЕАД (ЕР Юг),
че действително направената справка в оперативните дневници на дежурния
персонал установила, че на посочената дата 25.11.2019г. е регистрирана авария
по захранващия електропровод 20 kV „С.“, от което са предизвикани цитираните от Е. А.
прекъсвания.
Във връзка с констатациите в ПИП
№0031771/25.11.2019 г. е издаден Акт за установяване на административно
нарушение №F536189/31.01.2020г. срещу „А. Й. – Еми“ ЕТ, за нарушение на чл.3,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ,
във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Със Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №ФК-932-0031771/17.12.2019 г., издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, на основание
чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.3, ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, на „А. Й. –
Еми“ ЕТ, с. С., общ. Хасково, е наложена принудителна административна мярка
(ПАМ) – запечатване на търговски обект – кафе-аперитив, находящ се в с. С.,
общ. Х. и стопанисван от „А. Й. – Еми“ ЕТ с ЕИК: *** и забрана за достъп до
него за срок от 10 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Видно от представената Разписка,
Заповедта е връчена срещу подпис на Е. А. Ю. – упълномощено лице, на 07.01.2020
г. Жалбата срещу нея е подадена по пощата на 20.01.2020г.
По делото е разпитан свидетел – П. К.
К.. Свидетелят заяви, че обектът е помещение намиращо се в самата сграда на
Община С.. Отдаден бил под наем на едноличен търговец с търговска цел, за да
служи един вид като ведомствено барче, което е поддържано от едноличния
търговец. Имали наемни отношения, срещу които се издавали фактури за наем и се
заплащали от лицето. Самото лице, когато извършвало услуги по представителни
цели на кметовете на общината, фактурирало на общината извършената услуга.
Лицето не било регистрирано по ДДС. Фактурирането на услугите се извършвало
веднъж или два пъти месечно в зависимост от натрупаната сума, която общо взето
и за него, и за тях била символична. Понякога се налагало през деня или един
два пъти да се вземат някои продукти и сумата по фактурите обикновено била от
10.00 лв., 20.00 лв. до 30.00 лв. По този начин се извършвало разплащането
между страните. На поставения въпрос тези фактури въз основа на какво се
издавали, свидетелят отговори, че те се издавали задължително върху издаден
фискален бон. Понякога в една фактура били натрупани сумите от няколко фискални
бона. Съобразявали се с времето на издаването на фактура, според извършването
на поръчката, да не е удължаване само веднъж в месеца, но обикновено се
фактурирало веднъж или два пъти месечно, в зависимост кога е направена
поръчката. На въпроса дали да се разбира, че винаги при всяка една извършена
продажба се издава съответния касов бон, свидетелят посочи, че да,
задължително. Нямало как да не се случи това, а и от наблюденията му в самия
обект свидетелят не бил забелязал да не се издават касови бонове. Понякога
влизали ученици и на тях, когато вземали нещо дребно, им се издавали фискални
касови бонове дори за 1,00 лв. Денят, в който се случила проверката, бил много
комплициран. Било след 9.00 часа, защото сутринта всички служители минали през
барчето, консумирали си напитките, нямало проблеми. След 9.30 часа започнал да
спира тока, след това да идва, но имало моменти, които били като токови удари,
спирал и веднага идвал. Дори в отдела на свидетеля имало поражения. Един UPS, който поддържал сървъра им се
повредил и изпълнил със силен, неприятен сигнал сградата, докато дойде IT
специалистът. Свидетелят
посочи, че барманката сутринта издавала бележки и това можело много лесно да се
установи от проверяващите. Да се огледа помещението дали има посетители, защото
това било сигнал как да се постъпи. Понякога дори, за да се докаже дали са
издавани касови бонове, се пристъпвало към проверка на кошчето за отпадъци,
където се изхвърляли, тъй като не всеки си получавал фискалния бон, въпреки, че
това също било нарушение. На въпроса след проверката дали барманката е
споделила защо не е издала касов бон на проверяващите данъчни органи,
свидетелят отговори, че този случай така се разгласил, че нямало начин да не е
имало коментари по него. Доколкото разбрал, тя имала опасения да не се повреди
нещо от токовите удари, защото имало изгоряла техника, дори при нея се повредил
хладилник, на който направили ремонт и може би по тази причина тя не включила
касовия апарат. Свидетелят посочи, че не му било известно този ден да са
издавани ръчно написани касови бележки.
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване
административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорваната заповед е обективирана в
писмена форма, подписана от издателя си, като актът е издаден от
административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС,
принудителната административна мярка по ал.1, т.е. запечатване на обект, се
прилага с мотивирана заповед на органа по приходите, или от оправомощено от
него длъжностно лице. Обжалваната Заповед е издадена от Началника на отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, който е посочен като орган по
приходите в чл.7, ал.1, т.3, предл. второ на Закона за НАП, както и е надлежно
оправомощен, съгласно т.1 от приетата като доказателство по делото Заповед
№ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, да издава заповеди
за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС.
В заповедта са посочени фактическите
и правните основания за издаването ѝ.
Приложената правна норма, посочена в
административния акт като основание за налагане на ПАМ, е тази на чл.186, ал.1,
т.1, б.“а“ от ЗДДС, съгласно която разпоредба принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Като фактическо основание в заповедта
е посочено, че при извършена оперативна проверка на 25.11.2019г. в 14:45 часа
на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС - кафе-аперитив,
находящ се в с. С., обл. Хасково, стопанисван от „А. Й. – Еми“ ЕТ, се
установило, че дружеството в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба
Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена
продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални
касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, с
което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. За извършената
на 25.11.2019г. в 14.30 часа контролна покупка на 1 брой кафе и 1 брой кока
кола, на обща стойност 1.80 лв., платени в брой на лицето Е. А. Ю. – барман, от
Т.В.Л.– проверяващ, преди легитимацията, и не е издаден фискален бон от
въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ модел “Tremol
ZM-KL” с ИН на ФУ ZК077288 и ИН на ФП 50083453, нито от
кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18 от
13.12.2006г. на МФ. Посочено е, че извършеното нарушение се доказва и от
установеното наличие на касова разлика в размер на 20.92 лева между наличните
парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ. Посочено е също, че
нарушението води до неотразяване на приходи.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
Идентично задължение се съдържа и в
чл.3, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г., издадена от Министъра на финансите
на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС. Цитираната разпоредба също предвижда
задължение за всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби
на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В процесния случай не е спорно, че
жалбоподателят е лице по чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г., задължено да
регистрира и отчита извършваните от него продажби чрез издаване на фискална
касова бележка (ФКБ) от ФУ в търговския обект – кафе-аперитив. Съгласно определението
за фискален бон, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство,
направено в чл.118, ал.3 от ЗДДС, същият е хартиен документи, регистриращ
продажба на стока или услуга в търговски обект, включително по която се плаща с
банкова кредитна или дебитна карта. Тоест несъмнено за извършената в обекта
покупка, за която на 25.11.2019г. в 14:45 часа е извършено плащане в обекта, на
обща стойност 1.80 лв., търговецът е следвало да издаде фискална касова бележка
от въведено в експлоатация за обекта фискално устройство.
В случая между страните не е спорно,
че в деня на осъществената от органите по приходите проверка в търговския обект
не е издаден касов бон при покупката на 1 брой кафе и 1 брой кока кола, на обща
стойност 1.80 лв., с оглед на което следва да се приеме, че са налице
материално правните предпоставки, предвидени в чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане на ПАМ. Следва също да се отчете обаче доколко определеният с
акта срок на налагане на ПАМ е съобразен с принципа за съразмерност, прогласен
с чл.6, ал.2 от АПК. Същият сочи, че административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. След като нарушението е
констатирано за първи път, то налагането на ПАМ за 10 дневен срок за неиздаване
на касов бон за покупка от 1.80 лв. не би могло да се определи като съразмерно.
При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на
адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения
интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Само така не би се
засегнал в по- голяма степен от необходимото стопанският оборот, който е
източник на приходи за бюджета. Следва да се посочи още, че целите на принудителните
административни мерки са дефинирани в чл.22 от ЗАНН и са свързани с
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и отстраняване
на вредните последици от тях. При изпълнението на легитимно признатите цели на
принудителните административни мерки към датата на издаването на заповедта за
ПАМ не би могло да се приеме, че посоченият срок е определен по разумен начин,
добросъвестно и справедливо. Тъй като оспореният акт не съответства на целта на
закона, то по аргумент от чл.146, т.5 от АПК същият се явява незаконосъобразен
и следва да бъде отменен. В тази насока е практиката на Върховен
административен съд на Република България, изразена в Решение
№3881/12.03.2020г. по адм. д. №13570 по описа на съда за 2019г., постановено по
дело разглеждано от самия съдия-докладчик.
Към изложените по-горе съображения за
съразмерност на наложената принудителна административна мярка следва да бъде
взето предвид и това, че при издаване на оспорения акт и определяне срока на
наложената ПАМ органа не е съобразил настъпилите в този ден извънредни
обстоятелства свързани с ел. захранването, не само в проверявания обект, но и в
сградата на Община С., където именно се намира кафе – аперитива, които
обстоятелства не са позволили постоянната експлоатация на намиращото се в
обекта фискално устройство. Не е съобразил и това, че посочената разлика в
размер на 20.91 лева описана в Протокола за извършена проверка от 25.11.2019г.
е в полза на отчетената сума по фискалното устройство, т.е. тя е отчетена в
повече, поради което може да се обоснове, че целта на търговеца не е била
укриване на приходи и ощетяване на бюджета.
При този изход на спора и направеното
искане, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски,
възлизащи общо на сумата от 550.00 лева, от които 50.00 лв. заплатена държавна
такса и 500.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното възражение
за прекомерност е неоснователно, с оглед разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба
№1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
която се предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2,
възнаграждението в размер на 500 лв.
Водим от изложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-932-0031771/17.12.2019 г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1,
т.1, б. „а“ от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, на „А. Й. – Еми“
ЕТ, с. С., общ. Х., е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) –
запечатване на търговски обект – кафе-аперитив, находящ се в с. С., общ. Х. и
забрана за достъп до него за срок от 10 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС
и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите –
гр.София, да заплати на ЕТ „А. Й. – Еми“, ***, със седалище и адрес на
управление с. С., обл. Х., представляван от А.Ю.Ю., разноски по делото в размер
на 550.00 (петстотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: