Р Е Ш Е Н И Е №
гр. К., 24.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданско отделение, в
публично съдебно заседание на 22.06.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 513 по описа за 2020 година на Районен съд - К., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Гражданско
дело № 513/2020 г. по описа на Районен съд-К. е образувано по предявен иск от „В.и
к.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Р.Т.Р. - управител, чрез пълномощник
адв. А.С.,*** против М.В.С., ЕГН ********** ***, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът, чрез процесуалния си
представител сочи, че ответницата била титуляр на партида с № **** във „В.и к.“
ЕООД ***.
Сочи, че ответницата имала
незаплатени в срок задължения към ищцовото дружество в размер на 317,40 лева,
произтичащи от доставка на питейна вода и отведена канална вода за период от
12.07.2018 г. до 11.10.2019 г., за което били издадени квитанции, както и били
начислени лихви за забавено плащане в размер на 31,00 лева за период от
28.08.2018 г. до 26.11.2019 г.
Сочи, че за задълженията на М.В.С.
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****/2019 г. на
РС-К., по която същата е възразила, поради това:
Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника М.В.С., ЕГН
********** ***, че дължи на „В.и к.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Р.Т.Р.
– управител сумата от 317,40 лева, произтичащи от доставка на питейна и
отведена канална вода за период от 12.07.2018 г. до 11.10.2019 г., за което са
издадени квитанции, съгласно приложен опис – лихвен лист, ведно със законната
лихва от 30.10.2019 г. до окончателното заплащане на сумата и лихви за забавено
плащане в размер на 31,00 лева, претендирана на основание чл. 41, ал. 1 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда на присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
въз основа на приложен лихвен лист – извлечение от сметките, както и да осъди
ответника да заплати на ищеца направените разноски по заповедното и настоящото
производства.
Посочва банкова сметка.
***. 131 от ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответницата. На същата са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към
нея.
Ищцовото дружество „В.и к.“ ЕООД е редовно призовано за датата на съдебното заседание,
за тях се явява адв. А.С.,*** и заявява, че поддържа исковата претенция, като претендира
за постановяване на неприсъствено решение, поради наличие на условията за това.
Редовно призован за датата на съдебното заседание,
ответникът не се явява и не изпраща
процесуален представител, не депозира молба за гледане на делото в негово
отсъствие.
Към
исковата молба са представени писмени доказателства: лихвен
лист за партида № **** до дата 26.11.2019 г.; 5 бр. квитанции.
Приложено
към кориците на делото е ч.гр.д. № ****/2019 г. по описа на РС-К..
По
делото е приета и изслушана съдебно-икономическа експертиза, по която вещото
лице установява, че за периода от 28.08.2018 г. до 28.10.2019 г. са издадени
пет броя квитанции на обща стойност 317,40 лв., които не са заплатени от
ответника. Дължимата лихва за забава на плащането към 26.11.2019 г. е в размер
на 31,00 лева. Общата стойност на задължението възлиза на 348,40 лева.
Съдът като съобрази събраните по делото
доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице
предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване по
делото на неприсъствено решение, поради следните съображения:
С протоколно определение от 22.06.2020
г., съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да
се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не
е представил писмен отговор. Ответникът е редовно призован за съдебното
заседание, като не изпраща процесуален представител и не е направил искане
делото да бъде гледано в негово отсъствие.
От върнатите по делото призовки е
видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
Освен това исковете се явяват
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и
2 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу
ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 239,
ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
Относно разноските в
заповедното и исковото производство:
Съгласно решението по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед горното и
предвид пълното уважаване на предявения установителен иск, съдът счита, че
разноските, сторени в заповедното производство, следва да бъдат присъдени
изцяло, за което следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца-заявител
по ч.гр.д. № ****/2019 г. по описа на РС-К. съдебни и деловодни разноски в
размер на 25,00 лв.
С оглед изхода на спора
и ***. чл. 78, ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца
направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски в размер на 585,00
лева, от които: 25,00 лева за държавна
такса; 200,00 лева – депозит за съдебно-икономическа експертиза и 360,00 лева с
ДДС за адвокатско възнаграждение.
Ищецът е посочил банкова сметка на осн. чл. 127, ал. 4 ГПК:
IBAN: ***, „Централна Кооперативна
банка“ АД, кл. С..
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.В.С., ЕГН ********** ***, че
дължи на „В.И К.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Т.Р. –
управител, с пълномощник адв. А.С., със съдебен адрес:***, по Заповед за изпълнение № ****/11.12.2019 г. по ч.гр.д. № ****/2019 г.
по описа на РС-К. следните суми: 317,40 лева (триста и седемнадесет
лева и 40 ст.) главница; 31,00 лева лихва за периода от
28.08.2018 г. до 26.11.2019 г.; законна лихва за забава върху вземането,
считано от 10.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението
ОСЪЖДА М.В.С., ЕГН ********** ***, да
заплати на „В.И К.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Т.Р. –
управител, с пълномощник адв. А.С., със съдебен адрес:***, сумата от 585,00 лева (петстотин
осемдесет и пет лева) за направените съдебни и деловодни разноски по
ч.гр.д. ****/2019 г. и по настоящото
производство.
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да
се приложи по ч.гр.д. № ****/2019 г. по описа на РС-К..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: