№ 2607
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:С. Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от С. Ис. Шекерджийски Гражданско дело №
20241100111079 по описа за 2024 година
искове с пр. осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - Р. А. И., в исковата си молба и уточнение на същата от 25.02.2025г.,
00
твърди, че на 09.04. 2024г. около 18.ч. в гр. София, бул. „Пейо Яворов", настъпил
пътнотранспортен инцидент между л. а. марка „Ауди“, модел А6, peг. № *********,
собственост на М.П. и управляван от Р. А., и л.а. марка „Тойота“, модел РАФ 4, per. №
*********, собственост на „Нави Рент“ ЕООД и управлявано от Н.Ц.. Катастрофата била
реализирана при движение на двата автомобила в една и съща посока, като водачът на л.а.
марка „Ауди“, при смяна на лентата за движение ударил в задната дясна част управляваното
от Н.Ц. превозно средство, предизвиквайки ПТП с материални щети и пострадало лице.
Поради това участниците са съставили двустранен Констативен протокол за ПТП.
Управляваният от делинквента л.а. бил застрахован по застраховка ГО при ответника
– „Лев Инс“ АД (полица № BG/22/124000742645, валидна до 05.03.2025г.).
В УМБАЛ „Св. Анна" АД било установено по отношение на ищеца: главоболие,
световъртеж, позиви за повръщане, забавен говор, шум в ушите и нестабилна походка, а
окончателната диагноза била: „мозъчно сътресение, без открита вътре черепна травма".
Наложило се нови посещение на лечебно заведение, като последвал отказ болнично
лечение поради - липса на средства и здравна осигуровка. Установено било 60 % загуба на
слуха и на двете уши.
При ответника била образувана щета № 0000-1000-04-24-7339/18.04.2024г.
С оглед изложеното, моли да се осъди ответникът да му заплати:
1
- сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинените при ПТП на
09.04.2024г. неимуществени вреди, изразяващи се в травма на главата, мозъчно сътресение,
60 % двустранна загуба на слух, болки, страдания и психически стрес, ведно със законната
лихва, считано от 18.04.2024г. до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът – ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, оспорва иска:
- фактическата обстановка, описана в протокола, била неясна; самият документ не
бил попълнен адекватно;
- оспорва причинно-следствената връзка между увреждането и инцидента;
- евентуално имало съпричиняване;
- оспорва и претенцията по размер;
- оспорва и падежа на евентуалното вземане.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
По делото е представен двустранен протокол за ПТП, който по принцип обвърза съда
до доказване на противното от страната, която има интерес да го стори (Р. № 85 от
28.05.2009г. на ВКС, т.д. № 768/2008г.; също: Р. на ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. № 444/10, І
т.о.; Р. № 29 от 17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; и Определение № 372 от
18.06.2010г. по т.д. № 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС). Документът обаче не е попълнен
адекватно – невиновната страна обикновено се описва в дясната колона (изводът е
вследствие на неточно описания в исковата молба, поради което е допуснато уточнение в
първото о.с.з.). Няма отбелязване за вина.
Ответното дружество е сезирано на 18.04.2024г. (л. 21).
В исковата молба са изложени следните твърдения: Катастрофата е реализирана при
движение на двата автомобила в една и съща посока , като водачът на л. а. Ауди А6 с per. № ********* - Р. А.,
при смяна на лентата за движение удря в задната дясна част управляваното от Н.Ц. превозно средство,
предизвиквайки ПТП с материални щети и пострадало лице. След инцидента участниците са сигнализирали за
него на тел. 112, като диспечерът е заявил, че на място ще пристигне патрулен автомобил и линейка, които
вероятно поради натоварения трафик не дошли повече от час и половина след произшествието. Поради
това участниците са съставили двустранен Констативен протокол за ПТП. Причината да не се чака повече екипи
на КАТ и на Спешна помощ е била състоянието на пасажера в л. а. Тойота РАФ 4 - доверителят ми Р. А. И., който
при инцидента е ударил силно главата си и почувствал силен световъртеж, гадене, позиви за повръщане и
започнал да повръща.
Според протокола (л. 7), двете МПС-та са се движили, като няма изобразено
препятствие (друг спрял л.а.).
Събрани са гласни доказателства, разпитани са св.св. А. и Р., Г. (показанията им са
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като са син и майка на ищеца). От показанията им
се установява, че:
2
-св. Р.: на 09.04 станал инцидентът. Синът ù заминал, заедно с внука ù за гр. София.
Късно вечерта вторият свидетел ù се обадил, че е станало ПТП и баща му не бил много
добре. Ищецът се прибрал на следващия ден. Свидетелката била два дена при него (в
неговата къща). Той получил главоболие. След два дни престой отишъл на невролог. След
това се върнал и ù направило впечатление, че я гледа в устата, като говори. Питала го, той
отговорил „говори по-силно, че не те чувам“. Тогава взел направление за лекар „Уши, нос и
гърло“, и когато се върнал казал, че имал намален слух с 60 % и на двете уши. След двата
дена, г-жа Р. се прибрала в дома си. Все още имал проблеми със слуха.
Останалите показанията, дадени от свидетеля, не са относно лични възприятия, а
чуто от сина ù, което по правната си природа представлява недопустим косвен разпит на
самата страна.
-св. А.: на 09.04 участвал в ПТП на бул. „Яворов“. Имало спряла кола в неговото
платно на аварийни и при изпреварване на една госпожа с джип, спряла рязко, той се ударил
в нея. С лява част на неговата кола ударил нейната дясна част. С него бил баща му. При
удара той си ударил главата в страничната греда и леко в стъклото, защото стъклото беше
спукано. Започнал да повръща, и не го чувал какво говори (свидетеля). Баща му бил с колан
при инцидента. След това ходили до болница „Св. Анна“, където по-късно дошла и полиция.
За баща му при прегледа установили, че недочува с двете уши и има сътресение на мозъка.
Искали да го оставят в болница, но нямали възможност, защото нямали пари за осигуровки.
Автомобилът, в който се ударил вече бил спрял. Баща му пострадал, защото при самия
удар главата му се удари в страничното стъкло.
Съдът кредитира показанията на първия свидетел, като относно втория приема, че
най-малкото, са нелогични.
Сблъсъкът е бил поради задръстване и поне на теория няма как да е бил силен. При
леко ПТП в столицата, особено в задръстване, то не се посещава от орган на КАТ (чл. 5 от
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд). Така, при
подобен (неособено силен) удар в лявата предна част на автомобила, управляван от втория
свидетел, съответно дясна задна на втория автомобил, то отклонението на главата на
пострадалия, освен че не би следвало да е голямо, би следвало и да е странично, но също
така - до голяма степен диагонално (ексцентрично по терминологията на втория експерт).
Ако действително е имало проблем с ищеца, който е бил в л.а. на делниквента, то
тогава е било наложително да се уведоми КАТ и бърза помощ. Всички събрани по делото
доказателства, относно пътната обстановка навеждат на извод за настъпило задръстване и
пътна тапа. Сблъсъкът, съобразно показанията на този свидетел, предполага агресивна и
излишна маневра в ляво, като същевременно баща му е бил напълно необезопасен и
неподготвен за реакцията на шофьора (тази фактическа обстановка се приема от съда).
Ответникът, от своя страна, не оспорва наличието на ПТП и не ангажира гласни и
3
насрещни доказателства (втория участник в инцидента). Това предполага, че не се спори, че
произшествие е настъпило. Така, съдът е длъжен да приеме, че ищецът е получил комоцио,
като пряка последица от погрешната маневра на сина си.
Депозирани са СТЕ и СМЕ, неоспорени от страните и приети от съда, като
компетентно изготвени (последващото оспорване на първото заключение във второто о.с.з. е
закъсняло, а и неоснователно). От тях, както и от разпита на в.л.-а в о.с.з. от 25.02.2025г. и
22.04.2025г., се установява, че:
1. СМЕ: На 09.04.2024г. в гр. София, около 18ч. е настъпило ПТП. Участниците са
съставили Двустранен констативен протокол за ПТП. В пряка причинно-следствена връзка с
произшествието е пострадал ищецът Р. А. И., който е бил пасажер в л.а. марка „Тойота“,
мозел РАФ 4,
Ищецът е бил отведен в УМБАЛ „Св. Анна“ АД, за да му бъде предоставена
медицинска помощ. След извършените изследвания и консултации е поставена ДГ: „мозъчно
сътресение, без открита вътречерепна травма“. Била е предложена хоспитализация, но той
отказал поради липса на здравни осигуровки.
Предвид листа за първоначален преглед № 013531 в спешно отделение от 09.04.2024г.
по анамнестични данни на ищеца при възникналото ПТП окол 18ч. е бил пасажер на
предната седалка. Не е помнил дали се е отворила въздушната възглавница. Оплакал се е от
главоболие в дясно слепоочие, имал е гадене, двукратно повръщане, говорът е бил забавен, с
нестабилна походка и световъртеж. Имал е и лека болка в гърдите вдясно.
При правилно поставен колан на ищеца, би било възможно да се избегнат посочените
наранявания при процесното ПТП.
По анамнестични данни и видната медицинска документация не са отразени коланни
травми след индицента.
При поставяне на предпазен колан би намалило травматичните увреждания и е по-
малка вероятността да се получат горепосочените наранявания по време на инцидента.
По данни от НЗОК, личният лекар на ищеца е Д-р Ю.Й." ЕООД. Област: Плевен,
Община: ЧЕРВЕН БРЯГ, Населено място: с. Чомаковци. Вещото лице е разговаряло на
18.02.2025г. с личния лекар, който му съобщил, че няма отразени данни ищеца да е страдал
от заболяване на слуха. Като малък имал множество травматични увреждания, за които няма
допълнителна информация.
Анатомично черепът на човек е еднакво здрав от двете страни спрямо костната
система и по отношение на физиологичната част (в тази връзка доводът, сторен в хода по
същество е некоректен – становището на експерта не е че черепът е еднакво здрав на
всяка от повърхностите си, а че има симетрия и здравината на дясната страна е
съответна на тази от лявата; проблемът е че загубата на слех е двустранна).
При описания механизъм и при правилно поставяне на предпазния колан ударът
щеше да се намали и ищецът не би трябвало да се удари в страничното стъкло.
4
Документацията посочва, че има нараняване на дясното слепоочие, в дясната част. Ударът е
бил с малка скорост. Чак такива наранявания и тежко комоцио, каквото е описано в болница
„Св. Анна“ не могат да се обяснят. Много малко вероятно е от сътресение на мозъка да се
загуби слух (почти невъзможно).
От 2 г. ищецът не е посещавал личния лекар.
Има някакво разминаване – говори се за удар в дясната част, но ударът в колата е в
ляво, освен това колата се е движела с ниска скорост.
Невросензорно е изследване, което се прави във връзка с намаляване на слуха. С
апаратура се измерват двете уши поотделно и се получава специфична графика. По този
начин се казва, че темпоралната мембрана е нарушена, нещо което би трябвало да настъпи
при голяма травма, а не както е в този случай. Ако е имало възпалителен процес, той е с
определена давност и е трябвало да има нещо преди това. Невросензорната загуба на слух
може да има известно подобрение, т.е. да чува по-добре с течение на времето, но до пълно
възстановяване е малко вероятно. Задължително се налага лечение. Не са правени
специфични изследвания. Такъв тип двустранно нарушение се получава при активиране на
някакъв тумор в мозъка. В случая при такава катастрофа да се получи от удар само в дясно
двустранно намаление на слуха е малко вероятно. Аудиограмата е направена в друг
град.
2. СТЕ: От приложените по делото материали е видно, че произшествието е
настъпило в гр. София на бул. „П. К. Яворов“. Няма други данни по делото от което да може
да се прецизира точното място на настъпване на ПТП, съответно да се провери каква е била
пътната маркировка.
От анализа на приложените по делото материали от техническа гледна точка най-
45
вероятен е следният механизъм: на 09.04.2024г., около 17.ч. ,в гр. София, л.а. марка
„Ауди“, peг. № ********* се е движел по бул. „П. К. Яворов“. В даден момента водачът, му
поради наличие на спряло в лентата му за движение неустановено МПС, е предприел
престрояване в съседната пътна лента, където е настъпил челен ексцентричен удар между
предната лява част на л.а. марка „Ауди“ (А, според двустранния протокол) и задна дясна част
на спрелия л.а. марка „Тойота“, per. № ********* (Б).
Видими щети на превозно средство „А“: броня, калник, фар, преден капак, врата.
Видими щети на превозно средство „Б“: броня, заден капак, ауспух, калник, датчик,
вежда, светло отразител.
От приложените по делото материали е ведно че към момента на удара л.а. марка
„Тойота“ е бил спрял.
Скоростта на л.а. марка „Ауди“ в момента на удара и в района на произшествието не
може да се определи по изчислителен път от така предоставените материали по делото.
От данните по делото не може да се направи еднозначна преценка за това, на кое
място в автомобила е пътувал пострадалият. При направената справка по номера на рамата
5
на автомобила в каталога на автомобилите от марката „Ауди“ се установи, че същият е
оборудван с триточкови колана за всички места.
Също така автомобилът е оборудван с въздушни възглавници за водача и пасажера,
както и със странични в седалките. Няма данни по делото дали са били задействане същите.
При правилно поставен колан тялото се придвижва напред на разстояние от 7-8 см.
Предпазният колан е предназначен да задържа преди всичко торса, трупа на тялото, а
краката, ръцете и главата са свободно подвижни. Това е за торса, главата отива много по-
далеч отколкото тялото.
С оглед на това, че пострадалият е бил на предна дясна седалка и според
уврежданията в констативния протокол удара е ексцентричен, т.е. в лявата част на удрящото
МПС и задната дясна част на удареното превозно средство. При този удар в зависимост от
скоростта може да се получи ротация на удрящото превозно средство, вследствие на което
тялото да отиде надясно по посока на ротацията. Шофьорът може да няма увреждания, тъй
като трябва да се има предвид, че се държи за волана и има някакво опора, докато пасажерът
до него няма за какво да се хване. От наличните данни по делото причините за настъпилото
ПТП са субективни. Касае се за удар отзад. Разпитаният свидетел казва, че вероятно е
възприел късно спиращото МПС и затова са се ударили.
от правна страна:
Съгласно нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
при спазване на изискванията на чл. 380.
Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени болки, страдания, недъзи,
емоционален дискомфорт. Размерът им се определя от съда по справедливост – чл. 52 от
ЗЗД.
Според първото в.л., като становището му е добре аргументирано, ищецът е бил без
поставен предпазен колан (вторият експерт не оспорва тази констатация).
Съприкосновението между двете МПС-та е би трябвало да е било слабо, става въпрос за
задръстване. При подобен удар е невъзможно да се постигне подобна траектория на трупа,
която да доведе и до съответното отклонение на главата, без значение дали ударът е
ексцентричен или не. Според второто в.л., отклонението, при поставен правилно предпазен
колан може да бъде 7-8 см. Въздушната възглавница не се е отворила, но ищецът няма
спомен за това. Няма и коланни травми.
В протокола не е описано да има пострадал пътник, а в конкретната хипотеза,
съобразно приетата фактическа обстановка, би трябвало да има. В тази връзка, показанията
на сина относно колана на баща му най-вероятно покриват хипотезата на
лъжествидетелстване. Съображенията на съда са и във връзка със странните оплаквания на
ищеца, които трудно могат да се възприемат като пряка последица от инцидента. Лек (а дори
и по-съществен) удар в главата не би могъл да причини комоцио, съчетано със съществена
загуба на слух.
6
Може да се разсъждава в две посоки:
- ищецът е бил с налично заболяване и лекият до силен удар (следствие на непоставен
колан) само го е отключил, но проблемът вече е бил предходен (тази хипотеза следва да се
възприеме, доколкото се предполага добросъвестност); и
- опит за застрахователна измама, с оглед липсата на осигурителни права и знание за
наличен медицински проблем и изключително бързата извънсъдебна реакция по отношение
на застрахователя.
Съдебната практика приема, че при направено възражение за съпричиняване в
резултат на непоставен предпазен колан в лекия автомобил, трябва да бъде изследвано дали
непоставянето на предпазен колан има пряка причинна връзка с телесните увреждания, т.е.
дали травматичните увреждания биха били предотвратени, ако пострадалият беше поставил
предпазния колан. По същия начин е разрешен въпроса за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадал, който се е возил на мотоциклет без предпазна каска - решение №
58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. В случая, както бе посочено, при
поставен колан, травмата, ако въобще е следствие от инцидента (по-долу да изложени
допълнителни уточнения), би била съществено по-лека.
Съгласно Решение № 3204 от 23.12.1974г. по гр.д. № 2222/1974г., I г.о. на ВС: При
определяне вредите от непозволено увреждане съдът е длъжен служебно във всички случаи и без възражение на
извършителя на деянието да обсъди и приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Той е длъжен да събере
доказателства и изясни дали и пострадалият с поведението си е допринесъл за причинените му вреди и ако такъв
принос е налице, и без възражение на извършителя на деянието да намали размера на вредите, съответно на
приноса; Решение № 777 от 28.08.1985г. по гр.д. № 519/85г., IV г.о.: При непозволеното увреждане
законът предполага вината само на деликвента, но при наличието на някои обективно установени белези за
нарушени правила и от страна на пострадалия следва да се приеме съпричиняване за настъпилите вреди даже и
без да е правен довод.
Липсата на осигурителни права не може да ползва ищеца (никой не може да черпи
права от неправомерното си поведение – nemo ex delicto suo actionem consequi debet).
Ищецът, както и всеки друг гражданин, е длъжен да се осигурява и да заплаща съответните
вноски. Дори и да не го прави, би следвало да остане в лечебното заведение като заплати
съответната стойност на медицинското обслужване, за да се установи причината за
намалението на слуха, съответно да се определи, ако е възможно, лечение и то да се
осъществи (Решение № 17 от 6.03.2015г. на ВКС по гр.д. № 3174/2014г., IV г.о., ГК: Когато за
настъпилия вредоносен резултат има значение и поведението на пострадалия, независимо дали това поведение е
правомерно или противоправно, то има значение за съпричиняване – за намаляване на дължимото от делинквента
обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД).
В лечебното заведение е установено мозъчно сътресение и загуба на слух, но не и
причината за тях (най-вече второто). След това ищецът не се е подложил на лечение, а е
напуснал УМБАЛ, като е продължил да неглижира здравето си. Поне два дена, според майка
му, е бил обезболяващи и нищо повече. След това само посетил невролог и „уши, нос,
гърло“, където отново било установено, че има загуба на слух. Няма данни за нещо различно
от преглед и за провеждано лечение.
7
Така, следва да се приеме, че комоциото е следствие от процесното ПТП, (за
останалите оплаквания не е установена причинно-следствена връзка и то при условията на
чл. 154 от ГПК – проведено е насрещно доказване, което разколебава тезата на ищеца).
Самият удар би могло да се избегне, ако г-н И. е бил с поставен или правилно поставен
предпазен колан.
Според Решение № 32 от 19.02.2015г. на ВКС по гр.д. № 2269/2014г., IV г. о., ГК: …
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест
на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и
бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя
преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
Обезщетението следва да се определи на 6 000 лева.
Съдът може да определи съотношението, както 3:2 (р. 1511-59-І), или да го намали
само с една четвърт (Решение № 61 от 06.07.2009г. по т.д. № 751/2008г., т.к., І т.о. на ВКС; р.
697-59, 1263-59-І, 867-58-ІV). Съотношението между вините може да се изрази в процент (Р.
1931-57-ІV) или да се спадне глобално определена сума от обезщетението (Р. 1917-57-ІV) -
спадат се 5000 лв. от обезщетението заради вината на пострадалия (също Решение № 43 от
16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС). В случая решаващият орган приема 50
%, т.е. 3 000 лева.
За горницата до пълния предявен размер, искът е неоснователен.
Съобразно заключението на първото в.л. би могло и да се разсъждава (но няма
установена сигурна фактология), че, ако инцидентът е предоставил възможност да се
установи евентуално тежко заболяване, за което ищецът не е бил наясно (то, само по себе си,
ако е налично, представлява самостоятелно невиновно самостоятелно основание за
намаляване на обезщетението - В р. 413/1983-IV, съдът е намалил наполовина обезщетението на
пострадалия, тъй като смъртта му се е дължала не само на предизвиканото от лошите условия на труд силикозно
заболяване, но и от предшествуваната го бъбречна недостатъчност); съответно да се предприеме
своевременно и адекватно лечение.
Главоболието би могло да се дължи на друго именно на това заболяване.
Съобразно доводите, но на ответника, изложени в хода по същество – няма никакви
ангажирани доказателства за някакво заболяване на ищеца, предхождащо инцидента, освен
грип (извън вече описаните съмнения).
Съгласно нормата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната
от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
8
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
В случая е представен двустранен протокол, който е бил единственото налично
доказателство, а доколкото пострадалият не е шофьор, той не е могъл да влияе при
съставянето му. Дружеството не е имало възможност да иска допълнителна документация,
свързана със самия инцидент.
При това положение 18.04.2024г. + 15 дена = 04.05.2024г. От тази дата се дължи
законната лихва.
Ликвидността е последица от оспорването от страна на дружеството. Тя няма
отношение към поставянето му в забава.
по разноските:
1. на ищеца (по-точно на неговия процесуален представител) се дължат разноски,
съобразно уважената част от исковете – 600 лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК).
2. на ответника се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от исковете –
1 687,80 лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК).
По компенсация ищецът дължи - 1 087,80 лева (Определение № 798 от 24.11.2011г.
по ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І т.о. на ВКС – това определение е постановено именно в
хипотезата на чл. 38 от ЗА, Р. № 14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV г.о., гр.д. № 5165 по описа за
2016г.; и Решение № 288 от 2.07.2012г. на ВКС по гр.д. № 783/2011 г., IV г.о., ГК, докладчик
председателят Борислав Белазелков).
3. ответникът дължи и държавна такса, съобразно уважената част от иска – 120 лева.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, „ЗК „ЛЕВ ИНС” АД,
ЕИК ********* (ЕПЕП – л. 41), да заплати на Р. А. И., ЕГН **********, с. Чомаковци,
Община Червен бряг, ул. „Тридесет и седма“ № 2, чрез: адв. К. Д., АК гр. Ловеч, гр. Троян,
ул. „*********, тел.: ********* (ЕПЕП – л. 47), сумата от 3 000 (три хиляди лева,
представляващи застрахователно обезщетение във връзка с ПТП от 09.04.2024г. (настъпил
пътнотранспортен инцидент между л.а. марка „Ауди“, модел А6, per. № *********,
собственост на М.П. и управляван от Р. А. /делинквент/, и л.а. марка „Тойота“, модел РАФ 4,
per. № *********, собственост на Нави Рент ЕООД и управлявано от Н.Ц. – Щета № 0000-
1000-04-24-7339/18.04.2024г.), неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
04.05.2024г., до окончателно изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до
пълния предявен размер от 100 000 (сто хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА
9
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, ал. 8 и ал. 1 от ГПК, Р. А. И., ЕГН **********,
с. Чомаковци, Община Червен бряг, ул. „Тридесет и седма“ № 2, чрез: адв. К. Д., АК гр.
Ловеч, гр. Троян, ул. „*********, тел.: ********* (ЕПЕП – л. 47), да заплати на „ЗК „ЛЕВ
ИНС” АД, ЕИК ********* (ЕПЕП – л. 41), сумата от 1 087,80 (хиляди осемдесет и седем
лева и осемдесет стотинки) лева, сторени деловодни разноски, съобразно уважената част
от иска и направена компенсация
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, „ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ********* (ЕПЕП
– л. 41), да заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата от 120 (сто и двадесет)
лева, дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10