РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Бургас, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Ангел Д. Гагашев
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Лена Р. Димитрова
в присъствието на прокурора Благовест Д. Вангелов
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222100601167 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия Т. И. Г. с ЕГН
**********, подадена чрез упълномощения му защитник адвокат Бойчо Боев
от БАК, против Присъда № 100 от 24.06.2022 г. на Районен съд – Бургас,
постановена по НОХД № 1812/2021 г. по описа на същия съд.
С атакуваната присъда подсъдимият Т. Г. е признат за виновен, че на
06.10.2020 г. в гр.Бургас, от жилище, находящо се в гр. Бургас, ж.к. „***", бл.
*, вх. „*", ет. *, ап. *, отнел чужди движими вещи, а именно - един брой
телевизор „SANG“, модел LE32Z10, един брой мобилен телефон, марка
„Iphone“, модел 6, един брой мъжки часовник „CASIO G-Shock“, модел
GA2000 1-А9, един брой мъжка чанта, тип паласка – тъмносива, съдържаща
сумата от 760 (седемстотин и шестдесет) лева, като всички вещи са на обща
стойност 1377 (хиляда триста седемдесет и седем) лева, от владението на А.
А. К. с ЕГН **********, без негово съгласието и с намерение противозаконно
1
да ги присвои, поради което и на основание чл.194, ал.1 от НК, вр. чл. 54 от
НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от пет месеца, като на основание
чл. 304 от НПК е признат за невиновен и е оправдан по обвинението, че
деянието е извършено чрез повреждане на преграда, здраво направена за
защита на имот – разбИ.е на входна врата, както и по квалификацията по чл.
195, ал. 1, т. 3, предложение второ от НК. По отношение наложеното
наказание, съдът е определил общ режим за изтърпяването му.
Със същата присъда, подсъдимият Т. Г. е осъден да заплати по сметка
на ОД на МВР – Бургас направените в досъдебното производство разноски в
размер на 103,10 лева (сто и три лева и десет стотинки), както и да заплати на
Районен съд – Бургас сумата от 20 (двадесет) лева за направените от съда
разноски по делото, а също и 5 (пет) лева като държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Първоинстанционната присъда е обжалвана като незаконосъобразна,
неправилна и постановена при допуснати абсолютни процесуални
нарушения. Жалбоподателят възразява срещу конкретни доказателствени
източници, използвани от първостепенния съд за изграждане фактическата
обстановка по делото, като част от тях намира за негодни и недопустими
доказателствени материали, а за други твърди, че са неправилно
интерпретирани от съда. Жалбоподателят твърди, че обвинението срещу него
е недоказано, поради което моли атакуваната присъда да бъде отменена, а
вместо нея въззивният съд да постанови нова, с която да го признае за
невиновен и да го оправдае изцяло по предявеното му обвинение.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас
изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.
Според него, обвинителната теза е доказана по безспорен начин, като
районният съд, в мотивите към присъдата си, подробно е обсъдил фактите и
обстоятелствата по делото, обществената опасност на извършеното
престъпление и обществената опасност на подсъдимия, и му е определил
справедливо наказание. Доколкото намира атакуваната присъда за
законосъобразна и правилна, прокурорът моли въззивния съд да я потвърди
изцяло.
В съдебното заседание пред въззивния съд подсъдимият Т. Г., редовно
призован, не се явява. Видно от приложените по делото материали, същият е
2
бил търсен, за връчване на призовки по настоящото дело, на всички известни
по делото адреси, но не е бил установен. Предвид тези обстоятелства,
настоящият въззивен съд намери, че е налице хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 1
от НПК, а именно подсъдимият не е намерен на посочените от него адреси и е
променил същия, без да уведоми съответния орган, поради което разгледа
делото в негово отсъствие.
В съдебно заседание пред въззивния съд упълномощеният защитник на
подсъдимия Т. Г. поддържа въззивната жалба на основанията, посочени в нея,
като конкретизира основните си възражения относно дейността на
първостепенният съд по оценка на доказателствения материал, както и
относно допустимостта на някои от доказателствените средства, приложени
по делото. Твърди, че обвинението е останало недоказано по отношение на
неговото авторство, поради което моли въззивния съд да отмени обжалваната
присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия Т. Г. за
невиновен и да го оправдае по предявеното му обвинение.
Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се
в съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и
съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и
като извърши, в пределите, посочени в чл. 314, ал.1 от НПК, цялостна
проверка относно правилността на атакувания съдебен акт, изведе следните
фактически и правни изводи:
Въззивната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е
предявена в законоустановения срок от страна, имаща правен интерес и
процесуално право да иска проверка на съдебен акт, подлежащ на въззивен
контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна.
Производството пред районния съд се е развило по реда на глава ХХ от
НПК. Контролираната съдебна инстанция е положила достатъчно усилия при
провеждането на съдебното следствие да изясни правно значимите
обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото – както
проявявайки сама активност при събирането на доказателствения материал по
делото, така и осигурявайки на страните равнопоставеност и състезателност
при осъществяване на доказателствената им дейност. Това е позволило по
3
делото да бъде събран, при спазване правилата, установени в НПК, годен и
относим към предмета на доказване доказателствен материал, достатъчен по
обем, за да обоснове изложените в мотивите на обжалваната присъда
фактически констатации. Настоящият въззивен състав, предвид
предоставените му от закона правомощия, извърши собствена проверка и
анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, и направи
заключение, че приетата за установена от първостепенния съд фактическа
обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на съществени
корекции и/или допълнения в нея. Волята на контролирания съд е
обективирана ясно и недвусмислено, което позволява осъществяване на
въззивната проверка, включително и по отношение на изведените фактически
констатации от първата съдебна инстанция.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав изцяло споделя
възприетата от контролираната съдебна инстанция фактическа обстановка по
делото, а именно:
Подсъдимият Т. И. Г. е роден на *** г. в гр. ***, живее в същия град, **
гражданин е, има завършено *** образование, ***. С влязла в сила на
20.10.2020 г. присъда по НОХД № 1907/2020 г. на Районен съд – Бургас,
подсъдимият Т. Г. е осъден на „Пробация“ с налагане на двете задължителни
пробационни мерки за срок от десет месеца и безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 100 часа годишно за срок от една година, за
извършено на 23.02.2019 г. престъпление по чл. 131, ал.1, т.4 предложение
трето и т.12 предложение първо, вр. чл. 130, ал.2 от НК.
Към 05.10.2020 г. пострадалият А. К. работел в търговско дружество
„***" ЕООД като „работник в склад" и ползвал квартира, находяща се в бл. *,
вх. *, ет.*, ап.* в ж.к „***", гр.***.
В периода от 04.10.2020 г. до 11.10.2020 г. св. К. ползвал платен
годишен отпуск, а на 05.10.2020 г., около 12:00 ч., посетил работното си
място, където получил заплата в размер на 800 лв., предоставена му в
банкноти от по 20 лева. След това, прибирайки се, минал през различни
места, направил покупки и се върнал в ползваното от него жилище.
На 05.10.2020 г., около 16:00 ч., К. бил посетен в квартирата си от св. Г.
С. – негов колега в „***“ ЕООД, като двамата пили бира, след което С. си
тръгнал. По-късно К. се уговорил с подсъдимия Г., с когото се познавали
4
отпреди, последният да му дойде на гости.
Същата вечер – на 05.10.2020 г., около 21:00 ч., в апартамента на св. К.
дошли подсъдимият Т. Г. и приятелката му – свидетелката П.. Тримата
започнали да се черпят с алкохол. По време на разговорите им, подсъдимият
Г. разбрал, че пострадалият е получил заплата.
Около 23:00 ч. алкохолът свършил, а подсъдимият Г. и св. П. решили да
си ходят. Домакинът, който бил вече в опиянено състояние, изпратил своите
гости, след което си легнал да спи.
Г. и П. се прибрали в квартирата, в която живеели и която се намирала
на ул. „***“ № * в гр. **. След като приятелката му заспала, подсъдимият
решил да проникне в жилището на К. и да отнеме парите му, както и други
вещи. В изпълнение на решението си, след полунощ, т.е., в ранните часове на
06.10.2020 г., Г. се върнал до ползваното от пострадалия К. жилище,
находящо се в бл. *, вх.*, ет.*, ап.* в ж.к. "***", гр. ***, и използвайки
поставена под прозореца на жилището пейка, се изкачил до прозореца, който
не бил заключен и проникнал в апартамента през него. Пострадалият не се
събудил.
От жилището, обитавано от К., подсъдимият Г. взел чантичката на
пострадалия, тип „паласка“, тъмносива на цвят, съдържаща сумата от 760 лв.
След това проникнал в стаята, в която спял пострадалият свидетел К.,
откъдето взел мобилният му телефон, марка „Iphone", модел 6, часовникът му
„CASIO G-Shock", модел GA2000 1-А9 и телевизор марка „SANG", модел
LE32Z10. Заедно с всички вещи подсъдимият Г. напуснал жилището на К.,
като чрез упражняване на натиск разбил входната врата. Веднага след това се
свързал от мобилния си телефон със св. С. С. и го попитал дали може да му
помогне да продаде няколко неща и евентуално дали би ги купил. Разбрали се
подсъдимият да отиде в дома на св.С., находящ се в гр. ***на ул. „***“ № *.
Малко след 05:00 часа на 06.10.2020 г. подсъдимият пристигнал в дома
на С., носейки със себе си отнетите от жилището на К. вещи. За тях той
обяснил, че ги е взел от свой познат, но не споделил, че ги е откраднал. С.
огледал вещите, като заявил, че желае да купи часовника „CASIO G-Shock“
като за него договорили сумата от 40 лв. След това подсъдимият Г. извадил
от джоба си голямо количество банкноти от по 20 лв. и дал една от тях на С..
Разбрали се телевизорът и мобилния телефон да останат в жилището на С.,
5
който да се опита да ги продаде, след което подсъдимият Г. си заминал.
Сутринта на 06.10.2020 г. пострадалият К. се събудил и потърсил
часовника си, за да види колко е часът. Не успял да го намерил, не успял да
открие и мобилния си телефон, а като станал от леглото установил, че му
липсва и телевизорът. Установил и липсата на чантичката му, ведно с
получените пари като заплата (с изключение на изхарчените преди това за
покупки 40 лв.). К. видял, че вратата на жилището е разбита, поради което
сигнализирал на органите на МВР.
В хода на разследването подсъдимият Г. посочил на полицейските
служители, че вещите са при свидетеля С.. Служителите на 05 РУ при ОД на
МВР-Бургас отишли в дома на св. С., който съдействал на полицаите и предал
с протокол за доброволно предаване телевизорът, часовникът и мобилния
телефон, отнетите от жилището на пострадалия К., които впоследствие му
били върнати с протокол.
Така установената от районния съд фактическа обстановка се основава
закономерно на цялата доказателствена съвкупност, събрана в хода на
наказателното производство, а именно: показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели И. П., Д. К., Г. Г., М. С., П. И., А. К.
(включително и показанията на последния, прочетени по реда на чл. 281, ал.
5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ на л. 15-17 от ДП), Т. Т., Г. С., Г. Я., Д. П.,
С. С. (включително и показанията на последния, прочетени по реда на чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ на л. 21 и л. 101 от ДП, както и
прочетените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ на л. 23 от ДП),
Й. Н., С. С., М. И. и Г. П.; писменото заключение на вещото лице по
извършената оценъчна експертиза; актуална справка за съдимост на
подсъдимия, справки от мобилни оператори (л. л. 87-100 и л. л. 113 – 117 от
ДП), протокол за оглед на местопроизшествие (л. л. 7-9 от ДП), протоколи за
доброволно предаване (л. л. 31 – 33 от ДП), както и другите, приложени по
делото писмени доказателства и доказателствени средства, относими към
предмета на делото, в това число фотоалбум, гаранционни карти, касова
бележка, протокол за разпознава не на лица, протокол за оглед на веществени
доказателства, писма от мобилни оператори и пр.
Възприетите от първата инстанция фактически отношения относно
основните факти по делото са правилно установени, като при съвкупната
6
оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически
грешки. В съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК в мотивите
към присъдата подробно са посочени установените обстоятелства, въз основа
на кои доказателствени материали те са приети за установени и какви са
правните съображения за взетото решение, изложени са и обосновани
съображения защо едни от доказателствените материали се приемат, а други
се отхвърлят. Събраната по делото съвкупност е последователна, като от нея с
пълна категоричност се установява времето, мястото и авторството на
извършеното деяние. Въззивният съд споделя изцяло направения от
първоинстанционния доказателствен анализ, поради което не намира за
необходимо да го преповтаря. С оглед задълженията си обаче, въззивният
състав в решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени
във въззивната жалба, както и на тези от съдебно заседание, поради което
намира за необходимо да посочи следното:
Неоснователни са възраженията на защитата досежно процесуалната
годност на протокола за оглед като писмено доказателствено средство.
Действително районният съд не е кредитирал показанията на разпитаните в
хода на съдебното следствие свидетелите Г. Ф. и П.Ф., и това е логично, и
правилно. Посочените свидетели са участвали при огледа на
местопроизшествието като поемни лица, но дават объркани и бедни откъм
факти и обстоятелства показания относно участието си в това процесуално-
следствено действие. Разбира се, както е посочил и районният съд, това
очевидно се дължи както на възрастта на тези свидетели, така и на изминалия
период от време, но противоречията и липсата на ясен спомен за личното
участие на двамата свидетели при извършване на процесуално-следственото
действие „оглед на местопроизшествие“ не води до извода, направен от
защитата, а именно, че съставения за това действие протокол се явява
негодно писмено доказателствено средство. Несъмнено свидетелите са
участвали в огледа на местопроизшествието като поемни лица и това се
извежда както от техните показания, така и от фактът на наличие на техни
подписи върху съставения протокол за оглед, което обстоятелство не се
отрича от страните. Що се отнася до въпроса, дали поемните лица са
участвали активно в извършването на самото следствено действие, следва да
се посочи, че ролята на поемните лица е да следят за законосъобразното
провеждане на процесуално-следственото действие, в това число да се уверят,
7
че в момента на провеждането му се съставя надлежен протокол, но това не
означава непременно поемните лица да следват навсякъде лицата,
извършващи следственото действие, още повече като се има предвид, че в
настоящият случай е извършeн оглед на местопроизшествие, а не претърсване
и изземване. Не на последно място следва да се посочи, че описаните в
протокола обстоятелства се потвърждават от приложения по делото
фотоалбум, както и от показанията на пострадалия К., който също е
присъствал при извършване на огледа.
Правилно районният съд не е кредитирал като достоверни обясненията
на подсъдимия Т. Г. относно неучастието му в извършването на
инкриминираното деяние. Като се има предвид принципното положение, че
обясненията на подсъдимия освен доказателствено средство, са и средство на
защита срещу повдигнатото обвинение, както и че подсъдимият не носи
наказателна отговорност за изложените в обясненията му неистини, правилно
е било решението на първостепенният съд да кредитира обясненията на Г.
само в тази им част, която се потвърждава от останалата доказателствена
съвкупност, а именно – че е бил при св. С. на 06.10.2020 г., както и че е
посочил на полицейските служители къде се намират отнетите вещи. В
останалата им част обясненията на Г. са откъслечни, противоречиви и с
твърде малко конкретика относно съставомерните факти и обстоятелства,
остават изолирани от останалия събран доказателствен материал и поради
този причина не могат да бъдат кредитирани, като следва да бъдат ценени
единствено като израз на възприетата от подсъдимия защитна позиция.
Предвид изложените съображения, неоснователни са оплакванията на
защитата, че атакуваният съдебен акт е постановен при неправилна преценка
на доказателствата. Постановената присъда не е необоснована – възприетата
от първостепенният съд фактическа обстановка намира своята опора в цялата
доказателствена съвкупност, събрана в хода на наказателното производство и
ценена от решаващият съд като достоверна, безпротиворечива и относима
към предмета на делото.
Солидаризирайки се с правните изводи на районния съд и на основата
на така изяснената фактическа обстановка, въззивната инстанция намира от
правна страна следното:
Подсъдимият Т. Г. е осъществил от обективна и субективна страна
8
състава на престъплението по чл. чл.194, ал.1 от НК, тъй като на 06.10.2020 г.
в гр. Бургас, от жилище, находящо се в гр. Бургас, ж.к. „***", бл.* *, вх. „*",
ет. *, ап. *, отнел чужди движими вещи, а именно – един брой телевизор
„SANG“, модел LE32Z10, на стойност 167,00 (сто шейсет и седем) лева, един
брой мобилен телефон, марка „Iphone“, модел 6, на стойност 226 (двеста
двадесет и шест) лева, един брой мъжки часовник „CASIO G-Shock“, модел
GA2000 1-А9, на стойност 200 (двеста) лева, един брой мъжка чанта, тип
паласка – тъмносива, на стойност 24 (двадесет и четири) лева, съдържаща
сумата от 760 (седемстотин и шестдесет) лева или всички вещи на обща
стойност 1377 (хиляда триста седемдесет и седем) лева, от владението на А.
А. К. с ЕГН **********, без съгласието му и с намерение противозаконно да
ги присвои.
Неоснователни са възраженията на подсъдимия и на неговия защитник
относно авторството на престъплението. Лансираната от Г. версия, че св. С. е
извършител на престъплението не се подкрепя от събраните по делото
доказателствени материали. Липсват доказателства, че свидетелите К. и С. са
се познавали отпреди, включително и че С. е знаел къде живее пострадалия.
От друга страна, както е посочил и районният съд, по делото са установени по
категоричен начин определени обстоятелства, които опровергават версията на
подсъдимия и наред с останалите косвени доказателства, водят до
единствения възможен извод, а именно че подсъдимият Г. е извършил
престъплението, за което е бил обвинен. Става въпрос за данните,
предоставени от мобилните оператори, за местонахождението на мобилните
телефонни номера и ползваните с тях мобилни устройства от подсъдимия и
от С. на инкриминираната дата, установени по използваните от мобилните
оператори клетки. Както правилно е забелязал първоинстанционният съд, от
приложените по делото разпечатки става ясно, че мобилният номер на св. С.
не е засичан в периода 00:00 часа на 05.10.2020 г. до 13:20 часа на 06.10.2020
г. никъде другаде, освен в ж.к. „***“. Същевременно от разпечатката от
„БТК“ ЕАД („Виваком“), предоставена по реда на Закона за електронните
съобщения, която е в електронен вариант по делото е видно, че мобилен
номер 0879****, в периода 00:00 часа на 05.10.2020 г. до 00:00 часа на
06.10.2020 г., е осъществил десет разговора с абонатен номер 0877****,
ползван от С., като обажданията са изхождали от номер 0879***. От
справката се установява още, че номер 0879*** е ползвал интернет и в 05:16
9
часа на 06.10.2020 г. е бил засечен от клетка на мобилния оператор в гр.
Бургас, ж.к. „***“, бл. **. Видно от разпечатките по ЗЕС в досъдебното
производство, както и от отговора на мобилен оператор „Виваком“, абонатен
номер 0879*** е с титуляр подсъдимият Т. И. Г., като датата на активиране е
19.05.2020 г. Предвид тези данни, както и с оглед показанията на приятелката
на подсъдимия, която твърди, че след като тя и подсъдимия са се прибрали от
К., е заспала, а също и предвид показанията на св. С., може да се направи
категоричен извод, че именно подсъдимия Т. Г. се е намирал в ранните часове
на 06.10.2020 г. в ж.к. „****“ и е разговарял по телефона със свидетеля С..
Доказателство в подкрепа на извода на първостепенният съд относно
авторството на престъплението са и част от обстоятелствата, изнесени от
свидетелите С. и П. И. при разпита им в хода на съдебното следствие.
Действително техните показания представляват производни гласни
доказателствени средства, тъй като възпроизвеждат фактите и
обстоятелствата, които те лично са възприели от подсъдимия при
проведената с него беседа, и то така както самият Г. им ги е представил.
Поради тази причина, в частта им в която свидетелите споделят за възприето
от тях и направено от Г. признание, че той е извършител на престъплението,
правилно районният съд е приел, че не следва да ги кредитира предвид
липсата на надлежно дадени от подсъдимия обяснения в тази насока. От
друга страна, правилно районният съд е дал вяра на тези показания в
останалата им част – относно изявлението на подсъдимия къде се намират
инкриминираните вещи – както защото това се признава и от самия
подсъдим, а също и защото е безспорно установено, че откраднатите вещи
действително са били намерени на посоченото от подсъдимия място, т.е., в
дома на св. С..
Не на последно място, като доказателство за авторството на деянието
следва да се посочат обстоятелствата, установени от разпита на св. С.. От
показанията на същия става ясно, че Г., при срещата си със свидетеля, е носел
в себе си немалка парична сума, а освен това му е показал и предложил,
носени от него часовник, телефон и телевизор, които видно от
доказателствата по делото са собственост на пострадалия К.. Следователно и
с оглед посочените по-горе доказателства, както и предвид липсата на
доказателства, които да установяват логическа и правно обоснована причина
10
инкриминираните вещи да се намират във владението на подсъдимия до
пристигането му при С., налага се единствено възможния извод, че именно
подсъдимия Г. е извършител на престъплението, за което е обвинен. Поради
тези съображения като неоснователни следва да се оставят възраженията на
защитата за евентуално авторство на престъплението от друго, трето лице,
предвид наличието на поставена пейка под отворения прозорец от жилището
на пострадалия. Такава версия би била действително възможна, но за нея
липсват доказателства – нещо повече, налице са категорични доказателства,
които я опровергават – показанията на свидетелите С. и И., които
установяват, че подсъдимият, след престъплението, е посочил
местонахождението на инкриминираните вещи и същите са били намерени на
указаното място; показанията на св. С., че инкриминираните вещи са били
донесени и са му били представени в ранните часове на 06.10.2020 г. от
подсъдимия Г.; местонахождението на подсъдимия и на св. С. в
инкриминирания период от време, установено посредством
местонахождението на ползваните от тях мобилни устройства и телефонни
номера.
Възражението, направено от защитата, относно разбИ.ето на входната
врата, е неоснователно и е ирелевантно от гледна точка на авторството на
деянието – то има значение само досежно правната квалификация на
инкриминираното деяние и в тази връзка следва да се посочи, че възприетата
от районния съд версия е по-благоприятна за подсъдимия, доколкото води до
квалифициране на престъплението по основания му състав, а не по по-тежкия
състав на чл. 195, ал.1, т.3 от НК. Следва да се посочи също, че посочената от
районният съд версия не е нелогична и е най-правдива – проникването в
жилището е безспорно по-лесно през отворения прозорец на жилището,
особено при наличие на поставена пейка под него. От друга страна,
излизането от жилището по същия начин, в конкретният случай, би било
затруднено заради откраднатия телевизор – по-логично би било подсъдимият
да търси по-лесен начин за излизане от жилището, т.е. през вратата, още
повече че Г. е имал и възможност да прецени, докато е бил в самото жилище,
доколко непробудно спи пострадалия. Що се отнася до възражението, че
подобно разбиване е невъзможно, тъй като вратата на жилището се отваря
навътре и липсват побитости по нея, то същото е неоснователно.
Действително вратата на жилището се отваря навътре, но са налице
11
побитости по касата на вратата, т.е., налице са данни, че вратата е
насилствено отворена. От друга страна, видно от огледния протокол, както и
от приложения към него фотоалбум, по вратата, от външната й страна,
липсват характерните за отваряне отвън навътре побитости или деформация
на патрон, дръжка и т.н. Следователно, като се имат предвид тези
обстоятелства и като се отчетат особеностите на входната врата и касата й
(вратата не е масивна, а касата е дървена), изглежда изключително
правдоподобно вратата да е била отворена от подсъдимия с рязко и силно
издърпване на дръжката й отвътре. Предвид изложеното, настоящият
въззивен състав намира за законосъобразно, обосновано и правилно
решението на първостепенния съд да оправдае Г. по първоначално
предявеното му обвинение за извършване на кражбата чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот.
Както правилно е посочил първостепенният съд, от субективна страна
подсъдимият е действал с пряк умисъл – той е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици.
Липсват основания за ревизиране на решението на първостепенния съд
относно вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия Г.. За престъплението по чл. 194, ал.1 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода за срок до осем години. Първостепенният съд
е наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от пет
месеца, определяйки видът и размерът му в съответствие с разпоредбата на
чл. 54 от НК, като настоящият въззивен съдебен състав намира това наказание
за справедливо, доколкото е съобразено със закона и с обществената опасност
на престъплението и подсъдимия, а също и с всички индивидуализиращи
отговорността му обстоятелства.
Липсват многобройни или смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да налагат прилагането на чл. 55 от НК и с чието несъобразяване би се
стигнало до там, че и най-лекото наложено на подсъдимия наказание би било
несъразмерно тежко на обществената опасност на дееца и извършеното от
него престъпление. Правилно районният съд е приел за смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства сравнително младата му възраст,
както и съдействието му за връщане на част от инкриминираните вещи на
12
техния собственик. Правилно като отегчаващо отговорността обстоятелства е
прието съдебното минало на подсъдимия, който към момента на извършване
на инкриминираното деяние е бил вече осъждан за тежки умишлени
престъпления. Сам по себе си този факт свидетелства за по-висока степен на
обществена опасност на Г., доколкото го разкрива като личност с трайни
престъпни навици. От друга страна, обществената опасност на самото
престъпление, предвид вида и стойността на инкриминираните вещи, начинът
на извършването му и настъпилите действителни вредоносни последици, не е
по-висока от обичайната за този вид престъпления. Поради тези причини,
определеното наказание лишаване от свобода в размер под средния към
минималния, определен от закона, а именно пет месеца, е справедливо и би
способствало за постигане целите на специалната и генерална превенция.
Правилно първоинстанционният съд е преценил, че не следва да
приложи разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК спрямо подсъдимия Г.. Към
момента на извършване на инкриминираното деяние той е бил вече осъждан
на "лишаване от свобода" за престъпления от общ характер с влезли в сила
присъди по НОХД № 570/2012 г. на БРС и по НОХД № 5173/2013 г на БРС.
По отношение на тези осъждания, към момента на деянието, предмет на
настоящото наказателно производство, не е настъпила реабилитация -
деянието по НОХД № 5173/2013 г на БРС е било извършено след осъждането
по НОХД № 570/2012 г. на БРС, поради което за него освен изтичането на
изпитателния срок в размер на три години, е необходимо да изтекат още пет
години за настъпване на реабилитация по право съгласно чл. 88а, ал. 3, вр. ал.
1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК. Ето защо, както правилно е отбелязал районния
съд, реабилитацията по това осъждане евентуално е могла да настъпи на
11.12.2021 г., т.е., около година след извършване на настоящото деяние.
Следователно законосъобразно и правилно е решението на съда подсъдимият
Г. да изтърпява ефективно наложеното му наказание, като определеният с
обжалваната присъда общ режим е съобразен с разпоредбата на чл. 57, ал. 1,
т. 3 от ЗИНЗС.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си,
настоящата съдебна инстанция прецени и процесуалната законосъобразност
на проверявания първоинстанционен съдебен акт. Не се установи в някой от
стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени
13
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване
или накърняване на правото на защита на подсъдимия, както и на
процесуалните права на страните в производството въобще.
С оглед направените от първоинстанционния съд изводи относно
вината на подсъдимия и обективната, и субективна съставомерност на
извършеното от него деяние като престъпление по чл. 194, ал.1 от НК,
правилно районният съд се е съобразил с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК и
е осъдил подсъдимият Т. Г. да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас
сумата от 103,10 лв. (сто и три лева и десет стотинки) за направените в
досъдебното производство разноски, а по сметка на РС – Бургас – сумата от
20 лв. за направените разноски по делото в съдебната му фаза, както и сумата
от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от тези съображения, въззивният съдебен състав намери, че
следва да потвърди изцяло обжалваната присъда, намирайки я за
законосъобразна, обоснована и правилна.
Предвид изложеното и на основание чл. 334 т.6 от НПК и чл. 338 от
НПК, Бургаски окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 100 от 24.06.2022 г. на Районен съд
– Бургас, постановена по НОХД № 1812/2021 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14