Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260129
гр.Бургас, 17.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 5029 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Г.Н.Д. с ЕГН: **********, чрез пълномощник –
адв. Р.Д. – БАК, с посочен съдебен адрес:***, срещу Наказателно постановление № 20-0769-004178/10.11.2020г., издадено от началник група към Сектор
„ПП” на ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП на основание
чл. 174, ал.1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок
от 12 месеца, а за нарушение по чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП и на основание чл.
183, ал.1, т.1, предл. 1 и 2 ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 10 лева.
С жалбата се сочи, че наказателното
постановление е незаконосъобразно. Застъпва се, че на жалбоподателя не е бил
връчван талон за медицинско изследване, а под евентуалност – дори да му е бил
връчен – то той не е съдържал изискуемите реквизити. Счита се, че тези пороци
са довели до незаконосъобразност на производството, поради което и НП следва да
бъде отменено в тази част. По отношение на второто нарушение се застъпва
позицията, че неносенето на СУМПС и контролен талон са две отделни нарушения,
за които незаконосъобразно е било наложено само едно наказание. Счита се, че
това също е съществен порок, който налага отмяна на санкционния акт и в тази му
част.
В открито съдебно заседание жалбоподателят
не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, надлежно
призован, не се представлява. В съпроводителното писмо, с което е изпратена
преписката се прави искане за потвърждаване на НП, а в писмено становище от
упълномощен юрисконсулт се застъпва позиция за правилност и законосъобразност
на санкционния акт. Излагат се съображения в тази посока, като се иска от съда
да потвърди изцяло НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал .2 ЗАНН (видно от разписката на л. 6 гръб – НП е
връчено на жалбоподателя на 10.11.2020г., а жалбата е депозирана чрез куриер на
17.11.2020г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна, като съдът, след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 01.10.2020г.,
около 23.00 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „***” с рег. № ***в
гр. Бургас, по ул. „***“ до хотел „***“. Той бил спрян за проверка от
полицейски патрул, в състава на който влизал и св. М.Н., към онзи момент – мл.
автоконтрольор към Сектор „ПП“-Бургас. В хода на проверката полицейските служители
решили да тестват водача за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фаб. № ARNA-0187, който
отчел концентрация от 0,86 на хиляда в издишания въздух. Актосъставителят издал
на водача талон за медицинско изследване № 091326, придружен със седем броя
стикери № А 024506, в който изрично посочил, че лицето може да се яви в
МБАЛ-Бургас, ако желае да даде кръвна проба. Талонът бил връчен на
жалбоподателя, което последният удостоверил с подписа си в долния десен ъгъл от
документа.
Предвид отчетения
резултат св. Н. съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 294516, в който
квалифицирал горните факти като нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП. Изрично в
акта било посочено, че на водача е бил издаден талон за медицинско изследване с
№ 091326. Било посочено и че водачът не носи СУМПС и контролен талон към него,
което пък било квалифицирано като нарушение по чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП. Актът
бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без да направи възражения и
получил препис от него. В законоустановения срок възражения не били депозирани.
Въпреки издадения
талон за медицинско изследване Д. не се явил в медицинското заведение (писмо л.
24).
Към датата на
извършване на проверката техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фаб. №
ARNA-0187 било годно и калибрирано (л. 23).
Въз основа на АУАН
на 10.11.2020г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган
счел, че горните факти, нарушават разпоредбите на 1. чл. 5, ал.3, т. 1 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 174, ал.1, т. 2 ЗДвП наложил на жалбоподателя
административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да
се управлява МПС” за срок от 12 месеца, и 2. на чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. 1 и 2 ЗДвП наложил на
жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка. Като цяло жалбоподателят не оспорва, че на процесната дата и място е управлявал лекия автомобил, че му е била извършена проверка, както и че техническото средство е отчело концентрация на алкохол в размер от 0,86 на хиляда, но въпреки това счита, че производството е било опорочено и не следва да понася административнонаказателна отговорност за извършеното.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник група
към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 10.11.2020г. е бил
оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. №
8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който
безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който
по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по
ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок,
като по отношение на първото нарушение - същото е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на
чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение, посочено под № 1 е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени
са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
По
отношение на твърдението, че актосъставителят не е връчил на жалбоподателя
талон за медицинско изследване, то съдът счита, че същото е напълно оборено от
приложените доказателства. Видно от процесния талон (л. 8) – екземпляр от него
е връчен на жалбоподателя, заедно със седем броя холограмни стикери, което
надлежно е удостоверено от Д. със собственоръчен подпис. Връчването на талона е
отразено и в АУАН, който също е подписан от жалбоподателя без възражение. При
тези факти съдът намира, че твърденията на жалбоподателя са категорично оборени
от приложените документи, като самият жалбоподател не е ангажирал нито едно
доказателство в подкрепа на твърдението си. В този смисъл съдът счита, че
контролните органи са действали максимално добронамерено и са изпълнили
задължението си да връчат на водача екземпляр от талона и по този начин да
обезпечат правото му да даде биологична проба за анализ. Въпреки това, видно от
писмото от МБАЛ-Бургас, водачът не се е явил и не е дал проба, което безспорно
е негово право, но което също така влече след себе си до ангажиране на
съответната административнонаказателна отговорност.
По същество, съдът следва да посочи следното:
Съгласно чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, в редакцията релевантна към датата на извършване на нарушението, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според приложената санкционна норма на чл. 174, ал.1, т.2 от същия закон - наказва се с „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и „Глоба“ от 1000 лв.
В конкретния случай, както вече стана дума – безспорно се установява, че на процесната дата Д. е управлявал МПС, както и че техническото средство е отчело концентрация на алкохол 0,86 на хиляда, поради което и той безспорно е извършил административно нарушение по ЗДвП. Тук е мястото да се посочи, че съставът на нарушението е изцяло и напълно очертан в разпоредбата на чл.174, ал.1 от ЗДвП и в този ред на мисли, дори да не беше посочена нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, това не би било основание да се приеме, че липсва посочване на нарушена норма, защото за разлика от преобладаващия брой случаи, където съставът на административното нарушение включва поне две законови разпоредби – нарушена и санкционна, в този случай съставът е описан само в една разпоредба по подобие на съставите на престъпление, регламентирани в НК. Това, че актосъставителят и АНО са цитирали и нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, по-никакъв начин не е нарушило възможността на жалбоподателя да разбере в какво се „обвинява”, доколкото въпросната разпоредба въвежда общата забрана, че водачът не трябва да управлява МПС с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда. В конкретния случай процесната концентрация на алкохол, установена с техническо средство е 0,86 промила, което при всички случаи означава, че водачът е управлявал МПС с концентрация над 0,5 на хиляда. С оглед горното съдът счита, че при описване на съставомерните признаци на нарушението и посочване на нарушените материално-правни норми АНО не е допуснал нарушение, което да е засегнало правото на нарушителя да разбере в какво се „обвинява” и да организира защитата си. Изрично в този смисъл е и практиката на касационната инстанция по аналогични казуси, като например – Решение № 912/11.05.2018г. по к.н.а.х.д. № 480/2018г. на АдмС-Бургас.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е квалифицирано като административно нарушение, като на основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП законосъобразно е наложено наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 12 месеца и „Глоба” в размер на 1000 лв. Видно от санкционната норма двете наказания са определени в предвидения от законодателя размер, който е фиксиран и не може да се изменя.
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно. Отделно от това, видно от приложена на л. 13-14 - Справка за водач се установява, че процесното нарушение далеч не е първо такова на Д. – т.е. неговата лична обществена опасност също не е ниска.
Поради всичко казано по-горе съдът счита, че по отношение на първото вменено нарушение НП е правилно и законосъобразно издадено, поради което и следва да се потвърди.
Не така стоят нещата по отношение на второто вменено нарушение – това по чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП. Въпросната разпоредба предписва, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи редица документи, сред които СУМПС и контролен талон към него. Видно от показанията на актосъставителя обаче, той заявява, че по отношение на документите: „… всичко друго му беше изрядно на водача…“. Очевидно свидетелят не може да потвърди категорично, дали в действителност водачът е носил СУМПС и КТ или не, както се твърди в АУАН и НП. Поради това съдът счита, че от страна на АНО не са ангажирани доказателства в подкрепа на извода, че лицето не е носило изискуемите документи, а тъкмо напротив – самият актосъставител заявява противното, поради което съдът счита, че второто вменено нарушение е останало недоказано, поради което и НП в тази му част следва да се отмени.
Отделно от това в обстоятелствената част на АУАН нарушенията са описани правилно, но цифром е описано само нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.Това че водача не носи СУМПС и контролен талон са отделни нарушения и е следвало да бъдат описани цифром отделно. В Наказателното постановление също не са разграничени двете нарушения по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като както съдът отбеляза, неносене на контролен талон е едно нарушение, а неносене на СУМПС съвсем различно.Жалбоподателя е следвало да бъде санкциониран за две отделни нарушения. В случая е нарушен принципът на чл.18 от ЗАНН, а именно за всяко нарушение да се налага отделно наказание, което е допълнителен довод в подкрепа на извода за незаконосъобразност на НП в тази му част.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл.
63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството
по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните.
Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77
и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на
разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им.
В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза и
на двете страни, но нито една от тях не е поискала присъждането им, поради
което и съдът няма как служебно да се произнесе по тях.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 и предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-0769-004178/10.11.2020г., издадено от началник група към Сектор „ПП” на
ОДМВР-гр.Бургас, В ЧАСТТА, с което
за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 174, ал.1, т. 2 ЗДвП
на Г.Н.Д. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 1000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 12
месеца.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0769-004178/10.11.2020г., издадено от началник група към
Сектор „ПП” на ОДМВР-гр.Бургас, В ЧАСТТА,
с което за нарушение на нарушение по чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП, на основание чл.
183, ал.1, т.1, пр. 1 и 2 ЗДвП на Г.Н.Д. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 10 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.