№ 1350
гр. София, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Весела Тр. Живкова Офицерска
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско
дело № 20231100900827 по описа за 2023 година
Делото е образувано по предявен по реда на чл. 422 ГПК от ОБЩИНА НЕСЕБЪР,
БУЛСТАТ *******, с адрес гр. Несебър, ул. „*******, представлявана от Кмета, против „С.-
П. Х.“ ЕООД с ЕИК ******* седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул.
„*******“ № 8 иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
900 000 лв., платена като аванс по Договор № 354/16.09.2009 г. с предмет изпълнение на
обект „Главен водопровод от деривация „Камчия“ до водоем „Ханска шатра“ – 2 етап
водоем Несебър – водоем „Ханска шатра“, прекратен по взаимно съгласие на страните със
Споразумение от 20.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2022 г. до
окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение № 32020/07.11.2022 г. по ч.гр.д. № 56894/2022 г. по описа на СРС, 180
състав.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че страните, въз основа на открита с Решение №
36/02.06.2009 г. процедура по възлагане на обществена поръчка и определен съгласно
Решение № 50/24.08.2009 г. за класиране на подалите оферти участници изпълнител,
сключили Договор № 354/16.09.2009 г. с предмет изпълнение на обект „Главен водопровод
от деривация „Камчия“ до водоем „Ханска шатра“ – 2 етап водоем Несебър – водоем
„Ханска шатра“, в изпълнение задълженията си по който Община Несебър, в качеството си
на възложител, платила на 26.09.2009 г. на ответното дружество, в качеството на
изпълнител, аванс в размер на 900 000 лв. Ищецът твърди, че административни процедури,
необходимостта от които произтичала от приетите изменения на Закона за водите на
24.09.2009 г. и конкретно – създадените чл. 198а-198х от ЗВ, били пречка за изпълнението
на обекта, тъй като следвало да приключи определянето на ВиК активите като държавна,
респ. общинска собственост, както и основните насоки за развитието на сектора. Поради
това със Споразумение от 20.01.2022 г. страните прекратили Договор № 354/16.09.2009 г. и
уговорили, че връщането от ответника на получената авансово сума в размер на 900 000 лв.
ще стане по предложен от него план за погасяване. Такъв предложил с писмо, входирано при
ищеца на 06.06.2022 г., приет от Община Несебър с писмо изх. № Н4-ФСО-1894-
002/09.06.2022 г., получено от ответника на 10.06.2022 г. Твърди се, че ответникът не спазил
приетия план за разсрочено възстановяване на сумата от 900 000 лв., поради което с писмо
1
изх. № Н4-ФСО-1894-003/23.09.2022 г., получено от ответника на 26.09.2022 г., ищецът
оттеглил съгласието си за възстановяване на платения аванс по предложения план за
възстановяване и на основание чл. 84, ал.2 ЗЗД поканил ответното дружество да плати
сумата в 3 дневен срок. Поради неплащане в дадения срок, ищецът подал заявление за
издаване заповед заизпълнение по чл. 417 ГПК, против която в законоустановения срок
постъпило възражение от ответника, поради което на заявителя – настоящ ищец съдът
указал възможността да предяви иск за установяване на вземането си.
Поради това се иска съдът да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 900 000 лв., платена му на 26.09.2009 г. като аванс по сключен между страните
Договор № 354/16.09.2009 г., прекратен със Споразумение от 20.01.2022 г.
В срока за отговор по чл. 367 ГПК от ответника е постъпил писмен такъв.
Оспорва се иска. Възразява се, че исковата молба е нередовна поради противоречие в
обстоятелствената и част, изразяващо се в това, че сочените в исковата молба изменения на
закона са влезли в сила на 24.09.2009 г., а авансът е платен на 26.09.2009 г., т.е. и към датата
на плащането посочената законова пречка е била налице. Възразява се и че ищецът не е
посочил на кое от основанията по чл. 55 ЗЗД предявява иска.
Релевирано е възражение на основание чл. 110 ЗЗД за погасяване на предявения иск по
давност.
Направено е доказателствено искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да
представи преписката, по която е взето решение за прекратяване на сключения договор.
В срока за допълнителна искова молба по чл. 372 ГПК ищецът е подал такава.
Оспорва възраженията на ответника за нередовност на исковата молба с доводи, че правната
квалификация на иска се определя от съда, а пречките за изпълнението на договора били
свързани с определянето на собствеността на ВиК съоръженията. Оспорва се възражението
за давност с доводи, че давностния срок започва да тече от датата на прекратяване на
договора, от който момент е изискуемо връщането на платения аванс.
По отношение на доказателственото искане на ответника се възразява, че това
доказателство не е относимо по спора, доколкото страните са прекратили действието на
договора, ответникът не оспорва този факт, а какви са мотивите на една от страните не
променят факта, че са налице две насрещни волеизявления за прекратяване на договора.
В срока за отговор на допълнителната искова молба по чл. 373 ГПК ответникът
излага идентични на изложените в отговора на исковата молба възражения. Добавя искане
съдът да се произнесе в мотивите на решението по възражение, че сключеният между
страните Договор № 354/16.09.2009 г. е нищожен на основание чл. 26, ал.1, пр. второ ЗЗД,
поради противоречие със закона. Не се сочат конкретните правни норми, на които
противоречи договорът.
В откритото съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител,
поддържа предявения иск. Ответникът представя писмено становище, в което излага, че с
Тълкувателно решение от 27.04.2022 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС се
приема, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на
правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния
спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, поради което СГС
трябва служебно да се произнесе по нищожността на договора. Поддържа се, че договорът
между страните е нищожен като противоречащ на чл.198н и чл. 198о от Закона за водите,
които изменения са приети с обнародването на ЗИД на ЗВ, ДВ бр. 47 от 23.06.2009 г., тъй
като като към датата на сключване на процесния договор Община Несебър не е била
възложител по смисъла на чл. 5, ал.1 и ал.2 от ЗОП, а възложител е било „ВиК-Бургас“ ЕАД,
гр. Бургас. Предвид нищожността на договора, предявеният иск следвало да се квалифицира
като такъв с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, в който случай давността по
отношение на вземането тече от датата на плащането 26.09.2009 г. и към датата на
предявяване на иска е изтекла.
2
По делото са събрани писмени доказателства.
Приложено е ч.гр.д. № 56894/2022 г. по описа на СРС, 180 състав.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 56894/2022 г. по описа на СРС, 180 състав, по
заявление по чл. 417 ГПК за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
от 20.10.2022 г., СРС е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ № 32020/07.11.2022 г. и изпълнителен лист от същата дата, в полза на заявителя
Община Несебър против длъжника „С.-П. Х.“ ЕООД за сумата от 900 000 лв., платена по
Договор № 354/16.09.2009 г., дължима на основание Споразумение от 20.01.2022 г., ведно
със законната лихва, считано от 20.10.2022 г. до окончателното плащане. В срока по чл. 414,
ал.2 ГПК длъжникът е възразил писмено против заповедта и с Разпореждане №
28263/02.03.2023 г. съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал.1, т.1 ГПК
възможността да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от
съобщението. Разпореждането е получено от заявителя на 27.03.2023 г. и в указания срок по
чл. 415, ал.4 ГПК, на 26.04.2023 г. по пощата е подадена исковата молба, по която е
образувано настоящото дело.
С оглед на това предявения иск е процесуално допустим.
Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се
установява, че въз основа на открита с Решение № 36/02.06.2009 г. на основание чл. 3, ал.1,
т.1, чл. 7, т.1 и чл. 14, ал.1, т.1 от ЗОП на Кмета на Община Несебър процедура по възлагане
на обществена поръчка и определен съгласно Решение № 50/24.08.2009 г. за класиране на
подалите оферти участници изпълнител в лицето на ответника „С.-П. Х.“ ЕООД, между
страните е сключен Договор № 354/16.09.2009 г. с предмет изпълнение на обект „Главен
водопровод от деривация „Камчия“ до водоем „Ханска шатра“ – 2 етап водоем Несебър –
водоем „Ханска шатра“, по силата на който Община Несебър, в качеството си на
възложител възложила, а ответникът „С.-П. Х.“ ЕООД, в качеството си на изпълнител,
приел да изпълни със свой сили и средства всички СМР в обхвата на обществена поръчка с
наименование „Главен водопровод от деривация „Камчия“ до водоем „Ханска шатра“ – 2
етап водоем Несебър – водоем „Ханска шатра“ при обща цена по договора в размер на
14 855 650.44 лв., платима съгласно чл. 9, както следва: - сума под формата на авансово
плащане, възлизащо на 30% от стойността по чл. 3 и – суми въз основа на действително
извършени СМР, описани в изготвени и подписани от страните двустранно подписани
протоколи и представени фактури. Срокът за изпълнение на договора, съгласно чл. 13 е 540
дни, считано от по-късно настъпилата от двете дати – датата на постъпване на аванса по ал.1
на чл. 9 по сметка на изпълнителя, или датата на предаване на строителната площадка.
Съгласно чл. 50, т.2 от договора, действието му може да се прекрати по взаимно съгласие на
страните. Не се спори между страните, че строителна площадка не е предадена и изпълнение
по договора не е започнало.
Между страните не се спори и се установява от представеното Преводно нареждане,
че на 26.09.2009 г. Община Несебър превела на „С.-П. Х.“ ЕООД сумата от 900 000 лв. с
основание „частично плащане на аванс“ по процесния договор.
Видно от Споразумение от 20.01.2022 г., при изложената в него установителна част,
съгласно клаузата на чл. 2 страните постигнали съгласие за прекратяване на договор №
354/16.09.2009 г., считано от датата на подписване на споразумението. Съгласно клаузата на
чл. 3 от споразумението, страните уговорили разсрочване връщането на получения аванс от
900 000 лв. по предложен в 3 месечен срок от „С.-П. Х.“ ЕООД план за възстановяване.
Не се спори между страните и се установява от представените доказателства, че „С.-
П. Х.“ ЕООД предложило такъв план, който бил одобрен от ищеца Община Несебър, но
поради неизпълнение на поетите задължения, с писмо изх. № Н4-ФСО-1894-003/23.09.2022
г., получено от ответника на 26.09.2022 г., ищецът оттеглил съгласието си за възстановяване
на платения аванс по предложения план за възстановяване и на основание чл. 84, ал.2 ЗЗД
3
поканил ответното дружество да плати сумата в 3 дневен срок.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
Правната квалификация на съдебно предявените субективни права се определя от
съда, съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулирания петитум. В
настоящия случай преядвеният иск се основава на твърдения, че се дължи връщане на
даденото като аванс по прекратен по взаимно съгласие на страните договор, преди започване
на изпълнението му. Предмет на делото е реституция на даденото по време на действие на
договора, до настъпване на прекратителното действие на извънсъдебното му
разваляне/прекратяване. Правопораждащият вземането на ищеца юридически факт е
прекратяването на договора, постигнато по взаимно съгласие на страните със
споразумението от 20.01.2022 г. С чл. 3 от това споразумение не е изменено основанието, от
което произтича вземането - отпадане на основанието, на което сумата е платена, а е
постигнато съгласие за разсрочване на задължението на изпълнителя да върне получената
като аванс сума. Че правното основание на иска за връщане на платена по прекратен по
взаимно съгласие на страните договор, въпреки сключването на последващо споразумение, с
което се уговарят начин и срокове за връщане на платено по договора, е чл. 55, ал.1, пр.3
ЗЗД, не се отрича и в практиката на върховната съдебна инстанция, обективирана напр. в
решение № 50134/10.01.2023 г. по т.д. № 1966/2021 г. по описа на ВКС, II т.о.
Така очертаният с исковата молба предмет на делото дава основание на настоящия
състав да приеме, че предявеният иск следва да се квалифицира като такъв по чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца е
да докаже: 1) наличието на облигационна връзка с ответника с изложеното в исковата молба
съдържание; 2) плащане на сумата, предмет на иска, като аванс в изпълнение на сключения
между страните договор; 3) прекратяване на договора по взаимно съгласие на страните с
посоченото споразумение преди започване на изпълнението.
Неоснователното обогатяване е извъндоговорен източник на облигационни
отношения. Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД включва: валидно
правоотношение между страните; даване на нещо, с оглед изпълнение на задължение по
правоотношението, съответно - получаването и приемането му от насрещната страна, и
последващо отпадане с обратна сила на правоотношението, поради някаква причина /в
случая разваляне на договора по съгласие на страните/. По силата на ретроактивното
действие на развалянето, даденото по договора подлежи на връщане, като дадено на
отпаднало основание. Предпоставка за връщане на даденото в която и да е от хипотезите на
чл.55 ал.1 ЗЗД при установяване на начална липса на основание, на неосъществяване на
основанието или на отпадането му, е липсата на основание получената престация да се
задържи, а не евентуалното виновно неизпълнение от страните на договорните задължения.
В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана напр. в Решение № 64 от 03.06.2011
год. по т.д.№ 558/2010 год. на ВКС-ТК, състав на I т.о. Вземането за връщане на авансово
платеното от неоснователно обогатилия се няма договорен характер. Задължението за
връщане в хипотезата на чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД произтича не от договора, а от отпадането на
договорната връзка с обратна сила.
По делото са установени относимите към фактическия състав на иска по чл.55, ал.1,
пр.3 ЗЗД обстоятелства. Установява се от представените доказателства, че между страните е
съществувала валидна облигация по договор с изложеното съдържание, при действието на
който ищецът, в качеството си на възложител, е платил на ответника, в качеството на
изпълнител, аванс в размер на 900 000 лв. преди започване на изпълнението. Установява се
и че с неоспорено от ответника споразумение от 20.01.2022 г. страните, в проявление
уредената в чл. 20а, ал.2 ЗЗД свобода на договаряне действието на договорите, са
прекратили по взаимно съгласие договорната си връзка. От момента на съвпадане на
насрещните волеизявления на страните за разваляне на сключения между тях договор е
настъпило прекратителното действие на договора, поради което, с оглед принципа за
4
недопускане на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.1 ЗЗД, ответното дружество дължи
връщане на неусвоеното авансово заплатено от възложителя възнаграждение. Без правно
значение относно извънсъдебно признатото със сключеното споразумение задължение на
ответника да върне получения аванс от 900 000 лв. са мотивите на страните и причините,
формирали изразената в споразумението тяхна воля за прекратяване на договорната им
връзка, предвид липсата на оспорване от ответника на сключеното споразумение и въведени
в съответните процесуалните срокове възражения за пороци на обективираната в него воля.
По гореизложените съображения съдът намира, че се установиха предпоставките от
фактическия състав на кондикционното вземане на ищеца по чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД, поради
което предявеният иск е изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Възражението на ответника за нищожност на договора от 16.09.2009 г. е
преклудирано, като направено след срока за отговор по чл. 367 ГПК, поради което не
подлежи на разглеждане. В този смисъл е формираната константна практика по въпросите за
процесуалната преклузия. Така в мотивите на Решение № 281/24.01.2019 г. по т.д. №
675/2018 на ВКС, II т.о. е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 133, във вр. с чл. 131, т. 5
ГПК, респ. чл. 370, във вр. с чл. 367, ал. 1 ГПК, с изтичане на срока за отговор се преклудира
възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и
известни му към този момент факти относно възникването, съществуването или
погасяването на спорното право. Това означава, че в срока за отговор на исковата молба
ответникът е длъжен да изчерпи всички свои възражения, като в доклада си по делото съдът
е длъжен да посочи обстоятелствата, от които претендираните права произтичат и
съответните въведени от страните възражения. За да обоснове формиралата се в сочения
смисъл константна практика на ВКС, съдът, постановил горното решение е обосновал
възприемането й както с т. 4 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2 г. на ОСГТК на ВКС,
така с множество постановени от върховната съдебна инстанция решения по отделни казуси:
Решение № 172/31.05.2014 г. по гр.д. № 6229/2014 г. на IV г.о.; Решение № 382/06.01.2015 г.
по гр.д. № 1558/2014 г. на г.о.; Решение № 228/20.12.2010 г. по т.д. № 530/2010 г. на II т.о.;
Решение № 83/29.04.2014 г. по гр.д. № 463/2013 г. на III г.о.; Решение № 56/28.06.2016 г. по
т.д. № 3591/2014 г. на I т.о.; Решение № 40/13.05.2011 г. по т.д. № 384/2010 г., Решение №
173/17.01.2012 г. по т.д. № 965/2010 г. на I т.о.; Решение № 54/20.07.2012 г. по т.д. №
336/2011 г. на I т.о.; Решение № 3/06.02.2012 г. по гр.д. № 189/2011 г. на I г.о.; Решение №
48/25.04.2014 г. по гр.д. № 2410/2013 г. на I г.о., Решение № 315/12.03.2014 г. по гр.д. №
6752/13 г. на I г.о.; Определение № 779/30.10.2019 г. по гр.д. № 2696/2019 г. на IV г.о.;
Определение № 423/01.07.2019 г. по т.д. № 2562/2018 г. на II т.о. и др. При така
формираната и последователна съдебна практика относно момента на настъпване на
преклузията за заявяване на фактически и правни възражения от страна на ответника в
производството, и предвид заявяване на възражението за нищожност на договора поради
противоречие със закона от страна на ответника „С.-П. Х.“ ЕООД след изтичане на
законовия срок за това, се налага извод, че съдебното решение не следва да се основава на
това възражение.
Действително, съобразно приетото с Тълкувателно решение от 27.04.2022 г. по
тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на
решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата
страна, но само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства. В случая, обаче, не се установява произтичаща пряко от сделката или от
събраните по делото доказателства начална недействителност на договора между страните.
Не се установява порок на сделката поради противоречие със закона, състоящ се в
нарушаване на императивна правна норма и установим при съпоставката на съдържанието
на сделката с правилото на закона, като в тази насока е достатъчно дори само да се посочи,
че действителността на договора се преценява към момента на сключването му, а
цитираните от ответника изменения на Закона за водите са обнародвани в ДВ, бр. 47 от 2009
г. и са влезли в сила от 24.09.2009 г., т.е. след сключване на договора между страните на
5
16.09.2009 г., поради което не са били част от приложимото към тази дата позитивно право.
С оглед на така изложеното съдът намира възраженията на ответника в тази насока за
неоснователни.
Предвид приетото за основателност на предявения иск, следва да бъде разгледано
възражението за погасяване вземането по давност. Съгласно т.7 ППВС № 1/79 г. вземанията,
произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД, се
погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД, като в случаите на третия
фактически състав на чл. 55, ал.1 ЗЗД, поради това че основанието е налице към момента на
извършване на престацията и тя не може да се иска обратно, докато то съществува,
вземането става изискуемо от деня, в който отпада основанието. В случая основанието е
отпаднало с прекратяването на договора със споразумението от 20.01.2022 г. и до подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК – 20.10.2022 г. не е изтекъл предвидения в закона давностен
срок, поради което възражението за погасяване вземането по давност е неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски в размер на
платената държавна такса от 18 000 лв. и направените в исковото производство разноски за
платена държавна такса в размер на 18 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал.8
ГПК, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът, с оглед
фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител
действия, определя на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал.2 НЗПП в
размер на 300 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че „С.-П. Х.“ ЕООД с ЕИК
******* седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул. „*******“ № 8 дължи
на основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД на ОБЩИНА НЕСЕБЪР, БУЛСТАТ *******, с адрес гр.
Несебър, ул. „******* сумата от 900 000 лв., платена с Преводно нареждане от 26.09.2009 г.
като аванс по Договор № 354/16.09.2009 г. с предмет изпълнение на обект „Главен
водопровод от деривация „Камчия“ до водоем „Ханска шатра“ – 2 етап водоем Несебър –
водоем „Ханска шатра“, прекратен по взаимно съгласие на страните със Споразумение от
20.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2022 г. до окончателното плащане,
за която сума е издадена Заповед № 32020/07.11.2022 г. за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 56894/2022 г. по описа на СРС, 180 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК „С.-П. Х.“ ЕООД с ЕИК *******
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул. „*******“ № 8 да заплати на
ОБЩИНА НЕСЕБЪР, БУЛСТАТ *******, с адрес гр. Несебър, ул. „******* сумата от
18 000 лв. за направени в заповедното производство разноски и сумата от 18 300 лв. за
направени в исковото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6