№ 100
гр. Айтос, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20252110100106 по описа за 2025 година
и като съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от Х. Ш. М., действаща
като майка и законен представител на малолетната А. Е. Е., чрез адв. Т. Р. Х. от
Адвокатска колегия – ***, с която срещу Е. Е. Р. е предявен иск по чл. 150, ал.
1 СК, вр. чл. 143, ал. 2 СК за изменение на размера на издръжката, определена
с Решение № 83 от 05.05.2022 г. по гр. д. № 118/2022 г. на Районен съд –
Айтос, от 180 лв. на 300 лв., считано от датата на исковата молба, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.
Подаден е отговор на исковата молба от Е. Е. Р..
В исковата молба се твърди, че с Решение № 83 от 05.05.2022 г. по гр. д.
№ 118/2022 г. на Районен съд – Айтос ответникът бил осъден да заплаща на
ищцата месечна издръжка в размер на 180 лв. От тогава настъпили
съществени изменения в нуждите на детето, както и в социално-
икономическата обстановка в страната. Сочи се, че се е повишила инфлацията,
както и минималния размер на работната заплата, който служи за определяне
на минималния размер на издръжката. Освен това линията на бедност била
нараснала от 413 лв. на 638 лв. Изтъква се, че с възрастта нарастват и нуждите
на детето – все по-често сменя обувки, дрехи и др. Според ищеца ответникът е
работоспособен и има финансови възможности да заплаща издръжка в
увеличен размер – 300 лв. на месец, считано от датата на завеждане на
исковата молба, платимо авансово чрез майка й Х. Ш. Р.а до 10-то число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
1
вноска до окончателното изплащане.
В отговора на исковата молба ответникът сочи, че претендираният
размер на издръжката е завишен. Изтъква, че от 28.11.2024 г. работи на
четиричасов работен денс брутно трудово възнаграждение в размер на 540 лв.
и не разполага с други доходи. Според ответника разходите за отглеждане на
четиригодишно дете не са значителни. Освен това майката работела в чужбина
и получавала много по-високи доходи. Ответникът изтъква, че всеки път,
когато вижда детето, й купува подаръци. Оспорва иска над сумата от 280 лв.
В открито съдебно заседание на 02.04.2025 г. ищецът е оттеглил иска си
за изменение на издръжката за сумата от 280 лв. до 300 лв. и е поискал да
бъде постановено решение при признание на иска.
С протоколно определение от 23.04.2025 г. съдът е прекратил съдебното
дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение при признание на иска.
Според чл. 237, ал. 1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието. В случая искът е признат до размера на 280 лв. с
отговора на исковата молба.
Съобразно чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът в настоящото съдебно решение не
излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 от ГПК, а указва, че решението се
основава на признанието на иска от ответника. Ето защо, искът следва да бъде
уважен съобразно направеното признание.
Съдът намира, че не са налице пречките по чл. 237, ал. 2 ГПК за
постановяване на решение при признание на иска. Първо, признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави. Второ, признато е право, с което
страната може да се разпорежда.
Съдът счита, че по делото липсват данни, от които да се заключи, че
интересите на детето биха били накърнени, ако се постанови решение при
признание на иска.
Следва да се допусне предварително изпълнение на решението на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Е. Р. следва да бъде осъден да заплати
на Х. Ш. М. деловодните разноски, предвид направеното от нея искане и
представеното доказателство за заплатени 500 лв. за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК Е. Е. Р., следва да заплати по сметка на
Районен съд – Айтос сумата от 403,20 лв. – държавна такса по иска за
издръжка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150, ал. 1 СК, вр. чл. 143, ал. 2 СК размера
2
на издръжката, определена с Решение № 83 от 05.05.2022 г. по гр. д. №
118/2022 г. на Районен съд – Айтос, която Е. Е. Р., с ЕГН **********, е осъден
да заплаща на детето си А. Е. Е., с ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител Х. Ш. М., с ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150, ал. 1 СК, вр. чл. 143, ал. 2 СК Е. Е. Р., с
ЕГН **********, да заплаща на детето си А. Е. Е., с ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител Х. Ш. М., с ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 280 лв., платими авансово до 10-то число на месеца, за
който се дължат, считано от 03.02.2025 г. до настъпване на законни причини за
изменяне или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Е. Р., с ЕГН **********, да
заплати на Х. Ш. М., с ЕГН **********, сумата от 500 лв. – деловодни
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Е. Е. Р., с ЕГН **********, да
заплати по сметка на Районен съд – Айтос сумата от 403,20 лв. – държавна
такса по иска за издръжка.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Бургас в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3