№ 1046
гр. Варна , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.ргиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100500689 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба № 272001/16.02.2021г.
от „Енерго–Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, чрез адв. Н.Б., против решение
№ 260242/28.01.2021г. по гр.д. № 7516/2020г. на 17-ти състав на ВРС, с което са отхвърлен
предявените от дружеството по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове
срещу ПЛ. Т. АНДР., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Г. М.“ №7, ап.85, за
приемане за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4 035,79
лв. /четири хиляди тридесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща
служебно начислена цена за електроенергия по фактура № **********/08.08.2019 г. за
периода от 29.07.2017 г. до 28.07.2018 г. за обект на потребление: гр. Варна, ул. „Г. М.“ № 7,
ап. 85 и сумата от 183,85 лв. /сто осемдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки/,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 19.08.2019 г. до 30.01.2020
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
– 25.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
№ 1429 от 12.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
2619/2020 г. на ВРС, XLVII с-в. и дружеството е осъдено да заплати на ПЛ. Т. АНДР., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Г. М.“ №7, ап.85, сумата от 850 лв. /осемстотин и
петдесет лева/, представляваща дължими съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство и производството по чл. 422 ГПК, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Считайки обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно се моли да бъде
отменено и постановено друго решение, с което исковата претенция бъде уважена изцяло.
Моли и за присъждане на сторените разноски.
1
В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ПЛ. Т. АНДР., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Г. М.“ №7, ап.85, чрез адв. Цв.Д. оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане
на направените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение, в случай, че надвишава минимума по Наредба № 1/09.07.2004г.
В с.з. на 11.05.2021г. въззивното дружество „Енерго Про Продажби“ АД, чрез адв.
Л.М. поддържа въззивната си жалба, а въззиваемият ПЛ. Т. АНДР., чрез адв. Цв.Д.-писмения
си отговор.
ВОС съобрази следното:
Първоинстанционното дело е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК
положителни установителни искове от „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, срещу ПЛ. Т. АНДР., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Г. М.“ №7, ап.85, за
приемане за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
4035.79лв., представляваща служебно начислена цена за електроенергия по фактура №
**********/08.08.2019 г. за периода от 29.07.2017 г. до 28.07.2018 г. за обект на
потребление: гр. Варна, ул. „Г. М.“ № 7, ап. 85 и сумата от 183.85лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 19.08.2019 г. до 30.01.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 25.02.2020
г. до окончателното изплащане на задължениетоо, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1429/12.03.2020 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№
2619/2020 г. на 47-ми състав на ВРС.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ПЛ. Т. АНДР., с който е
оспорил иска като неоснователен. Между него и „Енерго Про Продажби“ АД не е налице
облигационна връзка по силата на сключен договор за продажба на електрическа енергия.
Оспорва, че на посочения в исковата молба адрес е доставена електрическа енергия в
количеството, отразено във фактурата от 08.08.2019 г. Твърди, че не са спазени, приетите от
КЕВР Правила за измерване на количествата електрическа енергия при извършването на
корекции на сметки на потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Ответникът сочи, че средствата за търговско измерване,
както и електромерните табла са собственост на електроразпределителното дружество,
както и че негово задължение е да ги поддържа в изправност. Твърди, че не е регламентиран
ред, по който ответникът да извършва проверки и корекционни процедури по сметки за стар
период на абонатите си. Оспорва, че със заявление № 000029-42802/31.07.2018 г., подадено
в Български институт по метрология, Регионален отдел – Варна е предоставен процесния
електромер. Твърди, че Констативният протокол от метрологична експертиза № АУ-Е-
000029-42802/31.07.2018 г. е манипулиран. Излага съображения за недължимост на сумата и
незаконосъобразност на извършената корекционна процедура. Оспорва Констативен
протокол № 1202290/28.07.2018 г., понеже при съставянето му са допуснати нарушения.
Оспорва становището за начисление на електрическа енергия от 09.07.2019 г. Оспорва
посоченото основание за корекция, а именно софтуерно прочитане на паметта на СТИ, както
и лицензията на този софтуер, така и неговото съществуване. Оспорва изцяло фактура №
********** от дата 08.08.2019 г. на стойност 4 035,79 лв. по отношение на периода, за който
е начислена, служебно начислените кВтч електрическа енергия, както и крайната цена за
кВтч. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. В съдебно заседание поддържа
отговора.
За да се произнесе съдът им предвид следното от фактическа страна:
Видно от констативен протокол № 1202290/28.07.2018г. служители на „ЕРП Север“
2
АД са извършили проверка на средството за търговско измерване отчитащо
електроенергията доставяна в горепосочения обект на потребление. Установено е, че в
регистър 1.8.3 са измерени 12659кВтч ел енергия и в регистър 1.8.4.- 8932кВтч. ел.енергия.
Електромерът, отчитащ потребяваната в обекта на ищеца електроенергия е демонтиран и
изпратен за проверка в БИМ в индивидуална опаковка, пломбирана с пломба № 508049.
Протоколът е изготвен в отъствието на абоната-Тодор А.Ламбов, за когато е посочено ,че е
починал и и подписан от съставителите, лице от адреса-В.Л.М.-снаха и един свидетел.
За резултатите от метрологичната проверка е съставен констативен протокол №
1795/26.07.2019г. на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“, Регионален отдел Варна, в който е отразено, че изследваният
електромер е получен в плик, пломбиран с пломба № 508049. При софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Не е осъществяван достъп до
вътрешността му. Констатирано е наличие на преминала енергия по тарифа Т3 от 12658кВтч
и в Т4-8932.4кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване
06.08.2019г. изготвеното от специалист „ЕК“ при „ЕРП Север“АД, въз основа на
констативен протокол от метрологичната проверка № 1795/26.07.2019г. е одобрено
начисляване на допълнително количество ел. енергия за периода от 29.07.2017г. до
28.07.2018г. в размер на 21590кВтч общо.
Ответното дружество е остойностило допълнително начисленото количество ел.
енергия като е издало фактура № **********/08.08.2019г. за сумата от 4035.79лева.
Пред първоинстанционният съд е изслушано заключение по допуснатата СТЕ. В
заключението е посочено, че към датата на проверката уредът е бил годно техническо
средство за измерване на ел.енергия. Ел.енергията, натрупана в регистър 1.8.3 и регистър
1.8.4. в общ размер на 21590кВтч е отчетена от процесния електромер. Съгласно данните от
КП 1795/26.07.2019г. е налице неправомерно вмешателство в софтуера на процесното СТИ с
цел да се пренасочат показания в следствие на консумирана ел.енергия от видимите на
дисплея тарифни зони към скрития регистър 1.8.3. и 1.8.4., която ел.енергия не се заплаща.
Това е постигнато и е следствие на човешка намеса. Налице са били техническите
предпоставки за извършване на допълнително начисляване на ел.енергия, съгласно чл. 50 от
ПИКЕЕ.
Видно от протокол № 1042859/19.10.2015г., с който е монтиран проверяваният
електромер, нощна и днавна тарифи са с нулеви показания при монтажа, но липсат данни за
върховата тарифа 1.8.3 и за почивни и празнични дни 1.8.4.
Със заповед № 1429 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, от
12.03.2020г., изд. по ч.гр.д. № 2619/2020г. на 47-ми състав на ВРС е разпоредено длъжникът
ПЛ. Т. АНДР., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Г. М.“, № 7, ап. 85 да заплати на „Енерго
Про Продажби“ АД, ЕИК ********* сумата от 4035.79лв., представляваща главница на
незаплатена ел.енергия за обект дс а. № ********** и адрес на потребление гр. Варна, ул. „Г.
М.“, № 7, ап. 85, за което е издадена фактура № **********/08.08.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението- 25.02.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 183.85лв., представляваща
обезщетение за забава за заплащане на горното задължение , начислено от 19.08.2019г. до
30.01.2020г., както и сумата от 134.39лв., представляваща разноски в заповедното
производство, на осн. чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
3
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, „Енерго про
Продажби” АД следваше да установи при условията на пълно и главно доказване на
валидно правоотношение по доставка на електроенергия, която не е била измерена, или
електроенергия в повече от отчетеното, както и че е спазен реда за извършване на
проверката, периодът на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерно
действие на потребителя, че е използвана правилната методика за определяне на стойността
на така потребеното количество ел.енергия, дължимо на посоченото от страната основание.
Безспорно е, че ищцата е потребител на електроенергия по смисъла на § 1 т. 42 от
Закона за енергетиката и че Общите условия са влезли в сила по отношение на ищеца.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на електроенергия може да
извърши корекция в сметката на потребителя, са изчерпателно изброени в този подзаконов
нормативен акт.
Извършвайки корекцията на сметките, „Енерго-Про Продажби“ АД е посочило, че
намира правно основание в текста на чл. 50 от ПИКЕЕ, послужило като нейно основание. В
чл. 50 от ПИКЕЕ е предвидено, че в случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата
електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по-дълъг от една година. Може да бъде прието, че не е
налице тази хипотеза. СТИ не е било параметризирано да отчита по повече от две тарифи,
като при положение, че абонатът е битов, недоказано е обстоятелството за начина и
причината, в резултат на която в СТИ е отчетена електроенергия в регистър 1.8.3. и
регистър 1.8.4. Вещото лице по изслушаната СТЕ поддържа, че това се дължи на
неправомерно вмешателство в параметризацията на електромера, но по делото не се
установява това, още по-малко да е следствие на виновното поведение на абоната. Липсват
доказателства и за софтуерно прочитане на данните на електромера в БИМ, съответно
установяване, че има извършено препрограмиране на електромера след монтирането му, още
повече, че в протокола за монтиране на проверявания електромер не е удостоверен монтажа
при нулеви показания в регистър 1.8.3. и регистър 1.8.4. Не се установява със сигурност, че
в БИМ е извършено натоварване на изследвания електромер, при което да е проверено по
кой регистър/кои регистри се отчита протеклата ел.енергия. Електромерът не е и тип
„SMART“ и не е включен в системата за дистанционен отчет, не е възможно да се провери
дали е налице несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея.
В конкретния казус следва да бъде съобразено и това, че съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ, ПИКЕЕ регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. Или, с тази норма законодателят е предвидил, че с ПИКЕЕ следва да бъдат
регламентирани както процедурата по установяване на неточното измерване, така и
последиците при констатирано такова. Затова и в раздел ІХ, озаглавен „Случаи и начини за
извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на съответните
мрежи“ са разписани както правила относно реда на извършване на проверките и тяхното
документиране /чл. 47 вр. чл. 41 и чл. 45/, така и правила за коригиране на сметките
съобразно причината, довела до неизмерване/неточно измерване на потребяваната
ел.енергия. Целта е да се гарантират правата на потребителите при реализиране на
отговорността им за заплащане на потребената ел.енергия в хипотезите, в които не следва да
се установява виновно поведение от тяхна страна. Но разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 –
4
56 ПИКЕЕ са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.
(обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.). На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното
решение-в случая 14.02.2017г. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ, в частност
нормата на чл. 47 са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата
проверка в обекта на потребление е извършена на 28.07.2018г., тоест след тяхната отмяна. В
същото време, в действащите ОУ също липсват норми, регламентиращи процедурата по
извършване на проверка на СТИ и нейното документиране.
Това обуславя и извода на съда, че към датата на проверката и предвид отмяната на
чл.41 - 47 от ПИКЕЕ липсват правила и ред за извършване на проверки за метрологична,
функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени
корекционните процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/. Освен това
не са ангажирани и доказателства за показанията по различините тарифи и по-специално Т3
и Т4, както и на Т0 при монтажа на проверявания електромер.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че заплащане на допълнително
начислената ел.енергия не се дължи.
Предявеният иск е неоснователен.
Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното решение, последното
следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта за разноските.
При този изход на спора в тежест на въззивното дружество следва да бъдат
възложени разноски за въззивното производства, на осн.чл.78 ал. 1 ГПК в размер на
526.000лв., представляваща намален от съда, на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК размер на
заплатеното от А. адвокатско възнаграждение, видно от договор за правна помощ от
29.04.2021г. и списък по чл. 80 от ГПК на л. 38 и 39 по делото, предвид направеното от
“Енерго Про Продажби” А–Д възражение за прекомерност, определен по реда на чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с
оглед действително ниската фактическа и правна сложност на спора.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260242/28.01.2021г. по гр.д. № 7516/2020г. на 17-ти
състав на ВРС, с което са отхвърлен предявените от „Енерго–Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, Варна Тауърс - Г, по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове срещу
ПЛ. Т. АНДР., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Г. М.“ №7, ап.85, за приемане за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4 035,79 лв. /четири
хиляди тридесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща служебно
начислена цена за електроенергия по фактура № **********/08.08.2019 г. за периода от
29.07.2017 г. до 28.07.2018 г. за обект на потребление: гр. Варна, ул. „Г. М.“ № 7, ап. 85 и
сумата от 183,85 лв. /сто осемдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 19.08.2019 г. до 30.01.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 25.02.2020
г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 1429 от
12.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 2619/2020 г.
на ВРС, XLVII с-в. и дружеството е осъдено да заплати на ПЛ. Т. АНДР., ЕГН: **********,
с адрес: гр. Варна, ул. „Г. М.“ №7, ап.85, сумата от 850 лв. /осемстотин и петдесет лева/,
представляваща дължими съдебно-деловодни разноски в заповедното производство и
производството по чл. 422 ГПК, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
5
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” № 258, ”Варна Тауърс-Г”,
представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Г.рги Коршия, да
заплати на ПЛ. Т. АНДР., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Г. М.“ №7, ап.85, сумата
от 526.00лв., представляваща разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, предвид разпоредбата на
чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6