Решение по дело №189/2021 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 130
Дата: 7 октомври 2021 г. (в сила от 7 октомври 2021 г.)
Съдия: Атанас Дечков Христов
Дело: 20213300500189
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Разград, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Рая П. Йончева

Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20213300500189 по описа за 2021 година
С Решение № 378 от 30.10.2020г. по гр.д. № 245/2020г. по описа на
Районен съд – Разград, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 138 от
07.05.2021 г., съдът е постановил следното:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че СТ. П. Н., ЕГН **********, адрес гр.
Разград, ул. Марин Дринов № 11, ет. 4, ап. 8, М. Д. Д., ЕГН ЕГН **********,
с адрес гр. Варна, ж.к. Младост бл. 111, вх.3, ет. 4 и М.М. П., ЕГН
**********, адрес гр. Варна, ул. Петър Райчев бл.3, вх. Г, ет.2, ап. 69
дължат солидарно на “Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********
седалище гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В, сумата
1047,62лв./хиляда четиридесет и седем лева и шестдесет и две стотинки/,
ведно със законна лихва, считано от 25.11.2019г. до окончателното и
изплащане, сумата 122,16лв./сто двадесет и два лева и шестнадесет
стотинки/ договорна лихва от 25.12.2018г. до 25.10.2019г., като ОТХВЪРЛЯ
исковете до първоначалния размер, както и иска за заплащане на сумата
545лв. възнаграждение за избран пакет допълнителни услуги, като
неоснователни и недоказан.
ОСЪЖДА СТ. П. Н., ЕГН **********, адрес гр. Разград, ул. Марин
Дринов № 11, ет. 4, ап. 8, М. Д. Д., ЕГН ЕГН **********, с адрес гр. Варна,
ж.к. Младост бл. 111, вх.3, ет. 4 и М.М. П., ЕГН **********, адрес гр. Варна,
ул. Петър Райчев бл.3, вх. Г, ет.2, ап. 69, ДА ЗАПЛАТЯТ на “Профи Кредит
1
България” ЕООД, ЕИК ********* седалище гр.София, бул. България №49,
бл.53Е, вх.В сумата 168лв. /сто шестдесет и осем лева/ за разноски по
настоящото производство, както и сумата 46,33лв./четиридесет и шест
лева и тридесет и три стотинки/ за разноски по ч.гр. д. № 2367/2019г. на
РРС.
ОСЪЖДА “Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********
седалище гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В, ДА ЗАПЛАТИ на СТ. П.
Н., ЕГН **********, адрес гр. Разград, ул. Марин Дринов № 11, ет. 4, ап. 8
сумата 162лв. /сто шестдесет и два лева/ за разноски.
ОСЪЖДА “Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********
седалище гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В, ДА ЗАПЛАТИ на М.М.
П., ЕГН **********, адрес гр. Варна, ул. Петър Райчев бл.3, вх. Г, ет.2, ап. 69
сумата 509,76лв./петстотин и девет лева и седемдесет и шест стотинки/
за разноски.
С определение № 44 от 29.01.2019г. по гр.д. № 245/2020г. по описа
на Районен съд – Разград, постановено по реда на чл. 248 ГПК, не е уважена
молбата на процесуалния представител на ответника М.М. П. – адвокат
Петя Тихомирава Т., за промяна на решението в частта за разноските и
присъждането от сторени по заповедното производство, сума в размер на
254.28 лв. съобразно отхвърлената част от иска.
Настоящото производство по реда на чл. 267 ГПК е образувано по
въззивна жалба подадена от М.М. П., чрез пълномощника адвокат П.Т. Т. от
АК - Варна, срещу горепосоченото решение, в ЧАСТТА с която е прието за
установено, че жалбоподателят дължи солидарно със С.Н. и М.Д. на Профи
Кредит България ЕООД горепосочените суми.
Сочи се, че решението в обжалваната част е недопустимо, а в условие
на евентуалност – неправилно, незаконосъбразно и необосновано. Ето защо,
се моли за обезсилване на решението в тази му част и прекратяване на
производството като недопустимо, а при условие на евентуалност се моли за
отмяна на решението в обжалваната част, и отхвърляне исковите претенции,
като неоснователни и недоказани. Излага подробни съображения. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна - Профи
Кредит България ЕООД, чрез пълномощника си юрисконсулт Радина Иванова
Илиева, депозира отговор на жалбата. Намира жалбата за допустима, но
неоснователна и моли решение да бъде потвърдено. Излага подробни
съображения.
Производството е и по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 248 ГПК.
Депозирана е и частна жалба от М.М. П., чрез пълномощника адвокат
2
П.Т. Т. от АК - Варна, срещу Определение № 55 от 29.01.2021г. по гр.д. №
245/2020г. по описа на Районен съд – Разград. Със същото е оставено без
уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на Решение № 378
от 30.10.2020г. по гр.д. № 245/2020г. по описа на Районен съд – Разград, в
частта му за разноските – да се присъдят сторените от частния жалбоподател
разноски по заповедното производство в размер на 254.28 лв. Твърди се, че
обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което
се моли за отмяната му и изменение на решението в частта му за разноските,
като се присъди процесната сума. Излагат се подробни съображения.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна - Профи
Кредит България ЕООД, чрез пълномощника си юрисконсулт Радина Иванова
Илиева, депозира отговор на жалбата. Намира жалбата за допустима, но
неоснователна и моли решение да бъде потвърдено. Излага подробни
съображения.
Настоящият съдебен състав намери, че двете жалби следва да се
разглеждат в общо производство. Така и Определение № 770 от 15.12.2017 г.
на ВКС по ч. т. д. № 2563/2017 г., II т. о., ТК.
Необжалвалите другари на жалбоподателя - СТ. П. Н. и М. Д. Д.
/ответници по иска по чл. 422 ГПК предявен против тях като солидарни
длъжници - обикновенни другари/ при редовност в призоваването не се
явяват в откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция, не
изпращат представител и не се присъединяват към жалбата на обжалвалия
решението другар по реда на чл. 265, ал.1 ГПК. Ето защо, спрямо тях
решението е влязло в сила. Вж. и Определение № 414 от 1.08.2016 г. на ВКС
по ч. т. д. № 1398/2016 г., II т. о., ТК и Решение № 126 от 18.06.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 1198/2011 г., IV г. о., ГК.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззивницата М.М. П. не се явява и не изпраща представител.
Пълномощникът й адвокат П.Т. Т. от АК – Варна депозира писмена молба, с
която моли откритото съдебно заседание да бъде разгледано в тяхно
отсъствие. Сочи, че няма доказателствени искания, поддържа жалбите си и
претендира разноски. Прилага списък по чл. 80 ГПК, както и Договори за
правна защита и съдействие от 17.02.2021г. и от 15.12.2020г.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
въззиваемата страна не се явява представител. Пълномощникът
юрисконсулт Радина Иванова Илиева депозира писмена молба, с която моли
да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Излага становище за
неоснователност на въззивната и частната жалба, поради което моли същите
да бъдат оставени без уважение, а обжалваните с тях съдебни октове да бъдат
потвърдени. Претендира разноски в настоящото производство в размер на 300
3
лв. за юрисконсултско възнаграждение. Относно последната подадена молба
от въззивницата, в която се моли делото да се гледа в нейно отсъствие и са
изложени доводи по същество, намира за неоснователни изложените доводи
по същество на спора.
Разградският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Относно въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице -
страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната
жалба за неоснователна по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна
инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща
към мотивите на първоинстанционния съд, а по конкретно наведените във
въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната
проверка, намира следното:
От събрания доказателствен материал се устоновява, че: На
31.08.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит
Стандарт с №**********, между ищеца “Профи Кредит България” ЕООД
като кредитор и ответника СТ. П. Н. като клиент, а ответниците М. Д. Д. и
М.М. П. – в качеството им на солидарни длъжници. По силата на този
договор ищецът е предоставил кредит в размер на 3000лв., за срок от 24
4
месеца при месечна вноска 239,96лв., годишен процент на разходите 49,89%,
годишен лихвен процент 41,17%. В договора е посочено, че
кредитополучателят закупува пакет от допълнителни услуги за 1308лв., които
се заплащат на вноски от по 54,50лв. на месец, като общото задължение е в
размер на 5759,04лв. Съгласно декларации т.А към договора неразделна част
от него са Общи условия/ОУ/, предадени при подписването му. Приложено е
споразумение за закупуване на пакет за допълнителни услуги, които са
изброени както следва: 1.Приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; 4.Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. По реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2367/2019г., е издадена заповед за изпълнение
съответно срещу ответниците. От заключението на вещото лице по
изготвената счетоводна експертиза се установява, че сумата 3000лв. по
сметка на първия ответник е преведена от ищеца. На 04.05.2018г. е сключен
анекс към договора, като е договорено отлагане на 1 вноска - за 25.04.18г. и
срока за погасяване се удължава с един месец до 25.10.2019г. По договора е
платена от първи ответник сума в общ размер на 3361,26лв. Размерът на
непогасените задължения са за главница 1648,94лв., договорно
възнаграждение в размер на 342,15лв., възнаграждение доп. Пакет 545лв.
Сумата 520лв. е внесена от ответника Наковсски на 16.11.2018г. Сумата е
отразена в счетоводната система на ищеца като плащане по кредита. При
положение, че не се вземе под внимание Договорът за допълнителите услуги,
то задълженията по договора биха били: главница-1047,62лв., договорено
възнаграждение 122,16лв.
По възражението на жалбоподателя, че решението е недопустимо,
тъй като процесното заемно правоотношение е различно от това, въз
основа на което ищецът е упражнил права в заповедното производство. В
заявлението по чл. 410 ГПК е посочено, че договора за потребителски
кредит е от 01.09.2017г., а в исковото производство – че е от дата
31.08.2017г.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства се
установява, че единственият заемен договор с №********** е този от
31.08.2017г. По делото липсват доказателства за съществуване на друг, втори
по ред заемен договор, подписан на дата 01.09.2017 г. Ето защо възражението
срещу иска, че процесното заемно правоотношение е различно от това, въз
основа на което ищецът е упражнил права в заповедното производство, се
явява неоснователно. Различието в датата на договора, посочена в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не води до различие в
основанието на вземанията, чието установяване се търси с предявения
иск. Така и Решение № 260153 от 3.08.2020 г. на ОС - Варна по в. т. д. №
815/2020 г.
5
По възражението на жалбоподателя, че решението е недопустимо,
тъй като с исковата молба е въведено ново основание – Анекс № 1 от
04.05.2018г., с което процесното кредитно правоотношение е
предоговорено.
Дори и да се приеме за основателно твърдението за изменение на
основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за
изпълнение съгласно т. 11 б на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, това не би
обусловило недопустимост на иска. Така и Определение № 855 от 14.11.2016
г. на ВКС по т. д. № 962/2016 г., I т. о., ТК.
По възражението на жалбоподателя, че договора е недействителен,
поради неизпълнение на изискванията, залегнали в чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.
Въззивната инстанция не споделя становището за недействителност
на процесния договор поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Посочената разпоредба касае задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит. Според законодателя в съглашението трябва да бъде
посочен "годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин". В настоящия случай тези изисквания са изпълнени. Посочен е
както годишния процент на разходите по кредита, така и общата сума,
дължима от потребителя към момента на сключване на договора за кредит.
Отделно от това, в т. 5 от Общите условия към договора е обяснено какво
представлява ГПР; какво включва и какво не включва; какви допускания са
взети предвид при изчисляване му. При това положение изводът на
жалбоподателя за недействителност на договора се явява неправилен. Така и
Решение № 260018 от 8.02.2021 г. на ОС - Добрич по в. гр. д. № 1003/2020 г. и
Решение № 260024 от 28.09.2020 г. на ОС - Добрич по в. гр. д. № 398/2020 г.
По възражението на жалбоподателя, че клаузата на чл. 6 от
Договора за кредит и Анекс № 1, с която е определен годишен лихвен
процент по зама в размер на 41.17 % се явява недействителна тъй като
накърнява добрите нрави съгл. чл. 26, ал.1 ЗЗД.
Съдът намира, че уговорения в договора ГЛП не противоречи на
добрите нрави. Според нормата на чл. 19 от ЗПК, годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит, който съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. За да защити потребителя и за
6
да се избегне неоснователното обогатяване на финансови институции,
предоставящи потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен
процент, законодателят е предвидил същият да е компонента, която се
включва при формирането на ГПР и съответно е определил максимален
размер на последния. В случая, предвидения в договора ГЛП не надвишава
пет пъти размера на законната лихва (50%), поради което не е налице
нарушение на добрите нрави при определяне на размера на възнаградителната
лихва. Така и Решение № 90 от 15.06.2021 г. на ОС - Разград по в. гр. д. №
310/2020 г. и Решение № 14 от 30.01.2020 г. на ОС - Разград по в. гр. д. №
342/2019 г.
По възражението, че клаузата на т.12.1 от Общите условия е
нищожна тъй като противоречи на добрите нрави съгл. чл. 26, ал.1 ЗЗД.
Съгласно т. 12. 1 от Общите условия, в случай, че
кредитополучателят просрочи плащането на месечна вноска, кредитодателят
начислява лихва за забава в размер на ОЛП+10% годишно, изчислена за всеки
ден забава върху размера на просроченото плащане.
Така предвидената в чл. 12. 1. лихва за забава е в размер на законната
лихва, определена с чл. 1 от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, а
именно в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в
сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни
пункта. Следователно тази клауза е съобразена с императивната норма на чл.
33, ал. 2 ЗПК, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва,
поради което тази клауза в ОУ не противоречи на добрите нрави и не е налице
неравноправно третиране на потребителя. Така и Решение № 260142 от
29.12.2020 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 768/2020 г., Определение №
973 от 14.07.2021 г. на ОС - Плевен по в. ч. гр. д. № 452/2021 г. и Определение
№ 377 от 13.05.2021 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 217/2021 г.
С оглед изхода на спора пред РС, правилно в полза на ищеца са били
присъдени разноски дължими от страна на настоящия жалбоподател –
ответник по иска.
Предвид гореизложените съображения въззивната жалба се явява
неоснователна, а решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По частната жалба срещу определението, с което е отхвърлено
искането на частния жалбоподател за изменение на решението по чл. 248
ГПК, съдът намира следното:
Жалбата е допустима - подадена в указания от съда срок, от активно
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим
съдебен акт.
7
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Настоящият състав на съда намира за правилни и законосъобразни
изложените мотиви в обжалваното определение, и на основание чл. 272, вр. с
чл. 278, ал. 4 ГПК, препраща към тях.
Независимо от това и във връзка с доводите изложени в жалбата,
следва да се добави и следното:
На първо место: Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е
основание за исков процес по чл. 422 от ГПК, за същото няма задължение да
се мотивира, одобрен е и образец. По възражението заповедният съд не
дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422
ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за
прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не
израз на материалноправната защита на длъжника, и липсва и функционална
обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право, поради
което длъжникът няма вземане за разноски в заповедното производство /в
този смисъл Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №
236/2020 г., II т. о., ТК/. Ето защо за направените разноски за адвокат в
заповедното производство, на длъжника не се дължи от ищеца
възстановяване на разноски. Така и Решение № 261326 от 26.02.2021 г. на
СГС по в. гр. д. № 13261/2019 г. Цитираната от частния жалбоподател
практика на РОС е неотносима, тъй като касае различна фактическа
обстановка – случай при който заявителят не е предявил иск по чл. 422 ГПК,
поради и което исково производство не се е развило.
На второ место: Видно от преписа от Договор за правна помощ и
консултантско съдействие приложен към възражението по 414 ГПК на
частния жалбоподател, е видно че в чл. 3, ал.1 от същия е посочено, че
възложителя, на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА се освобождава от заплащане на
договореното адвокатско възнаграждение. Носител на претендираното
право по чл. 38, ал.2 ЗА е адвокатът, а не лицето на което е оказана безплатно
адвокатска помощ и съдействие /Определение № 215 от 25.04.2016 г. на ВКС
по ч. т. д. № 2407/2015 г., II т. о., ТК/.
Ето защо, частния жалбоподател М.М. П. не е извършила
разноски относно депозирането на възражението по чл. 414 ГПК, поради и
което такива не следва да й бъдат присъждани.
По разноските във въззивното производство.
С оглед изхода от настоящия спор жалбоподателят /ответникът/
следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата /ищеца/ разноски
във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лв., на основание чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правната помощ
(ПМС № 4/06.01.2006 г.) вр. с чл. 78, ал. 8 във вр. ал.1 във вр. чл. 81 вр. чл.
8
273 ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП.
Мотивиран от изложеното, съдът, на основание чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 378 от 30.10.2020г. по гр.д. №
245/2020г. по описа на Районен съд – Разград, поправено по реда на чл. 247
ГПК с Решение № 138 от 07.05.2021 г., В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е
признато за установено в отношенията между страните, че М.М. П., ЕГН
**********, дължи солидарно със СТ. П. Н., ЕГН ********** и М. Д. Д., ЕГН
********** на “Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* сумата
1047,62лв. /хиляда четиридесет и седем лева и шестдесет и две стотинки/,
ведно със законна лихва, считано от 25.11.2019г. до окончателното и
изплащане, сумата 122,16лв. /сто двадесет и два лева и шестнадесет
стотинки/ договорна лихва от 25.12.2018г. до 25.10.2019г., както и в частта
за разноските, с която М.М. П., ЕГН **********, е осъдедена да заплати
заедно със СТ. П. Н., ЕГН ********** и М. Д. Д., ЕГН ********* на “Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* сумата 168лв. /сто шестдесет и
осем лева/ за разноски по исковото производство пред РС – Разград, както и
сумата 46,33лв./четиридесет и шест лева и тридесет и три стотинки/ за
разноски по ч.гр. д. № 2367/2019г. на РРС.
В останалата му част Решение № 378 от 30.10.2020г. по гр.д. №
245/2020г. по описа на Районен съд – Разград, поправено по реда на чл. 247
ГПК с Решение № 138 от 07.05.2021 г., е влязло в сила като необжалвано.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М.М. П., ЕГН
**********, адрес гр. Варна, ул. Петър Райчев, бл.3, вх. Г, ет.2, ап. 69 срещу
определение № 44 от 29.01.2019г. по гр.д. № 245/2020г. по описа на Районен
съд – Разград, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставено без
уважение искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното
по посоченото дело решение в частта му за разноските.
ОСЪЖДА М.М. П., ЕГН **********, адрес гр. Варна, ул. Петър
Райчев, бл.3, вх. Г, ет.2, ап. 69, ДА ЗАПЛАТИ на "ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1404, р-н Средец, ж.к. Мотописта, бул. България № 49, бл. 53Е,
вх. В, ет. 7, сумата в размер на 300.00 лв. /триста лева/, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство,
на основание чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правната помощ (ПМС
№ 4/06.01.2006 г.) вр. с чл. 78, ал. 8 във вр. ал.1 във вр. чл. 81 вр. чл. 273 ГПК
вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на
осн. чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10