№ 546
гр. Варна, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Деспина Г. Георгиева
Златина Ив. Кавърджикова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20233100500534 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК, във вр. с чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Настоящото производство е образувано, като след като с Решение №
50015/02.03.2023 г., постановено по гр.д. № 1892/2022 г. на ВКС, ГК, I състав е отменено
решение № 102/26.01.2022 г., постановено по в.гр.д. № 1567/21 г. на ВОС и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав.
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 285239/27.04.2021 г. на И.
М. П. против решение № 261166 от 02.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 15008 по описа за
2019 г. на Районен съд – Варна, XXV състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от
въззивника против О. М. Д. – Д. иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане
ответницата да възстанови съборената от нея ограда в ПИ №***, находящ се в *** от
бетонни колчета с дължина 32 м и височина 2,50 м, изградена от 16 бетонови колчета и 288
м. бодлива тел.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в атакуваната
му част, тъй като е безспорно установено по делото посредством събраните доказателства
кой е наредил разрушаването на оградата. Иска се отмяна на постановеното решение по иска
с правно основание чл. 109 от ЗС и постановяване на ново, с което да се уважи иска.
Въззиваемата О. М. Д. – Д. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не депозира отговор.
Постъпила е и въззивна жалба от О. М. Д. – Д. против решение № 261166 от
02.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 15008 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, XXV
1
състав, в частта, с която е осъдена да предаде на И. М. П. владението върху реална част с
площ от 454 кв.м от ПИ №*** по КК на гр. Варна, находящ се в ***, при граници на имота:
ПИ с №№ ***, която реална част е заключена между точки 1, 2, 3, 4, 7 и 8 на скица,
изготвена от вещото лице по приетата СТЕ, и находяща се на лист 87 от
първоинстанционното дело, която скица съставлява неразделна част от настоящото решение,
на основание член 75 от ЗС.
Във въззивната жалба се излага, че решението на районния съд в обжалваната част е
недопустимо, а също така и неправилно поради необоснованост и нарушения на
материалния и процесуалния закон. Сочи се, че за ищеца липсва правен интерес от
предявяване на иск с правно основание член 75 от ЗС, защото върху процесния имот е
извършен въвод във владение от ЧСИ по изпълнително дело, следователно ищецът може да
защити правата си чрез обжалване действията на съдебния изпълнител, което той е сторил.
Оспорват се и направените изводи на съда, че е налице нарушено владение, доколкото в
конкретния случай владението е отнето правомерно от съдебен изпълнител. Също така се
акцентира, че не е доказано, че ищецът е завладял имота преди предявяване на иска –
предмет на разглеждане по гр.д.№ 8687/2017 г. по описа на ВРС, точно обратно – доказано
е, че имотът се е владял от К. Й. П.а, която е ответник по посоченото гражданско дело.
Поради това се иска решението по иска с правно основание член 75 от ЗС да бъде
обезсилено и производството по него да се прекрати, а в условията на евентуалност се иска
да бъде отменено и искът да се отхвърли.
Въззиваемият И. М. П. в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирал отговор, с
който оспорва въззивната жалба. Излага се, че ищецът се е противопоставил на
изпълнението, поради което и ЧСИ е прекратил извършването на фактическите действия по
въвода във владение. Набляга се, че К. Й. П.а винаги е декларирала, че не владее имота и
никога не го е владяла, поради което и владението на ищеца не е нарушено от ЧСИ, а от
ответницата, срещу които й действия се търси защита.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на И. М. П. против О. М. Д. – Д. с
правно основание чл. 75 от ЗС за осъждане ответницата да възстанови владението върху
реална част с площ от 454 кв.м от ПИ №*** по КК на гр. Варна, находящ се в ***, при
граници на имота: ПИ с №№ *** и за осъждане на ответницаа да възстанови положението
отпреди извършеното от нея неправомерно премахване на оградата по имотната граница
между процесната реална част от ПИ №*** по КК на гр. Варна и останалата част от същия
имот, като възстанови съборената ограда, изградена от бетонни колчета с дължина 32 м. и
височина 2,50 м., изградена от 16 бетонови колчета и 288 м. бодлива тел /вторият иск е
преквалифициран от ВОС с Определение № 1034/15.03.2023 г. по в.гр.д. № 534/15.03.2023 г.,
съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с Решение № 50015/02.03.2023 г. по гр.д.
№ 1892/2022 г. по описа на ВКС, I г.о./.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата О. М. Д. – Д., с
2
който оспорва исковете с правно основание чл. 75 от ЗС като неоснователни и отправят
искане за тяхното отхвърляне.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК и чл. 263, ал. 1 от
ГПК, от надлежно легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Исковете с
правно основание чл. 75 от ЗС са допустими доколкото се твърди защита на отнето
владение.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбите оплаквания.
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
Исковата молба е подадена на 20.09.2019 г. следователно, е в рамките на
преклузивния 6-месечен срок от сочения като начален момент на отнемане на владението от
18.09.2019 г. Искът е допустим доколкото се твърди, че ответницата е нарушила владението
на ищеца.
Съобразно разпоредбата на чл. 75 от ЗС владението на недвижим имот или на вещно
право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато
повече от шест месеца, може да бъде защищавано срещу всяко нарушение, като искът може
да се предяви в шестмесечен срок.
С иск по чл. 75 от ЗС се защитава както добросъвестното, така и недобросъвестното
владение, в смисъл на упражнявана фактическа власт върху недвижим имот. За уважаване
на претенцията, ищецът следва да установи чрез главно и пълно доказване, че е владелец,
факта на упражнявана, непрекъсната фактическа власт /владение/ за период по дълъг от 6
месеца върху имота и нарушението.
Ищeцът не успя да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху процесния
недвижим имот в заявения период от 2003 г. до 18.09.2019 г. Не се събраха безспорни
доказателства в тази насока. Свидетелските показания не установиха твърдяните в исковата
3
молба обстоятелства, че И. П. е извършвал някакви действия на фактическа власт именно
върху претендираната реална част от ПИ №*** по КК на гр. Варна. Според свидетеля Р. Т.
ищецът – негов приятел, има голям имот над стадиона в гр. Варна, където в къщата са се
събирали многократно, а част от имота сега е взета. Видно е обаче от скицата на ПИ № ***
по КК на гр. Варна и от СТЕ, че в него няма сграда, а по делото няма и твърдения за наличие
на такава или за съществувала, но вече съборена постройка. В съседните имоти са налични
изградени сгради, но неясно по делото остава каква площ по размер е владял П. и при какви
граници, т.е. къде точно е ситуирана същата. Същият свидетел заявява, че процесният имот
е ограден, като последната ограда е от мрежа с бетонови колчета, а някъде от железни.
Твърдения за наличие на железни колове по отношение на оградата не са наведени нито в
исковата молба, нито в уточняващите към нея. Според втория свидетел на ищеца А. К.
оградата е изградена освен от бетонови колчета, но и от циментови блокчета, каквито
твърдения изобщо не са правени от П.. И този свидетел не успя да индивидуализира
владяния от ищеца имот с площ и граници. Посочено е единствено, че същият се намира в
местност над стадион ** в гр. Варна. Според показанията на К. притежаваният от ищеца и
съпругата му имот е с площ от около 4 дка, но след развода им същите поделили
имуществото си, като за К. П.а /бившата съпруга/ остава северозападната част от имота, а за
бившия съпруг „долната част“ от имота. Отново не може да бъде направен категоричен
извод, че именно процесната реална част от ПИ № *** по КК на гр. Варна е владяна от
ищеца в твърдяния от него период – същата не е индивидуализирана с площ и граници,
както и това не е направено и за големия имот преди подялбата. Горното не може да бъде
безспорно установено дори и след съпоставка със скицата на вещото лице по допуснатата и
приета от първоинстанционния съд СТЕ /лист 87 от гр.д. № 15008/2019 г. по описа на ВРС,
ХХV състав/, както и от съпоставката с комбинираните скици на л. 4 и 5 от изп.д. №
20187160401600 по описа на ЧСИ Николай Георгиев, , рег. № 716 на КЧСИ, с район на
действие ВОС. Още повече, че свидетелят К. излага пред съда, че съборената ограда е тази,
която разделя мястото от пътя, а от твърденията на П. и от заключението на вещото лице по
допуснатата и приета от първоинстанционния съд СТЕ е видно, че съборената такава е
между точките 3 и 4 на скицата на л. 87, а тази която отделя ПИ № 1716 от пътя е изградена
по т. 1, 2, 3 и 6 на същата скица. От разпита на ангажираните от ищеца свидетели не се
установяват и конкретни фактически действия, които да са извършвани от П. в имота за
твърдяния период на владение. Според св. Т., неговият приятел е сеел някакви неща в
имота, но не е ясно нито какви, нито кога, като дори е неизяснено и къде е извършвано това.
Същият твърди, че е подменяна оградата на имота, но не е присъствал лично, за да знае кой
точно е извършил това. Свидетелят К. от своя страна заявява, че е участвал в изграждането
на новата ограда, като това е станало малко след 2000 г., когато ищецът е бил още в брак с
К. П.а /от 1889 г. до 2007 г./, но по никакъв начин не става ясно кой имот е бил ограждан –
големият от 4 дка или само част от него и коя част точно.
Т.е. от всичко изложено не може да се направи категоричен извод, че ищецът е
упражнявал фактическа власт точно върху процесната реална част от ПИ № *** по КК на гр.
Варна в периода от 2003 г. до 18.09.2019 г., а само, че същият епизодично е присъствал там с
4
оглед предриетите изпълнителни действия от ЧСИ Николай Георгиев по повод на изп. д №
20187160401600. Горното се установява и от показанията на свидетЕ.та Е. Д., която заявява,
че в имота на сестра й - ответницата няма сграда, като в него е виждала К. /бившата съпруга
на П./, която е правила ограда, но напоследък в имота е виждала и И. П..
С оглед горното, съдът намира, че наличието на една от предвидените в чл. 75 от ЗС
предпоставки за уважаване на посесорните искове за защита на нарушено владение,
предявени от И. М. П. против О. М. Д. – Д. не се доказа при условията на главно и пълно
доказване, а именно: упражняване на непрекъсната фактическа власт за срок по-дълъг от
шест месеца върху недвижим имот, представляващ реална част с площ от 454 кв.м от ПИ
№*** по КК на гр. Варна, находящ се в ***, при граници на имота: ПИ с №№ ***,
заключена между т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 7 и т. 8 на скицата на лист 87 от делото, която
приподписана от ВРС, съставлява неразделна част от решението, поради което същите
следва да бъдат отхвърлени като неоснователен. В този случай не се налага изследването на
наличието или липсата на останалите предпоставки по чл. 75 от ЗС по отношение на двата
иска.
Като е достигнал до частично различни крайни правни изводи, първоинстанционният
съд е постановил неправилно решение в частта, с която е уважил иска с правно основание
чл. 75 от ЗС за възстановяване на владението върху процесната реална част, поради което то
следва да бъде отменено частично, като вместо това въззивният съд следва да постанови
ново, с което същият да бъде отхвърлен.
По отношение на втория иск с правно основание чл. 75 от ЗС за осъждане на
ответницата да възстанови положението отпреди извършеното от нея неправомерно
премахване на оградата по имотната граница между процесната реална част от ПИ №*** по
КК на гр. Варна и останалата част от същия имот, като възстанови съборената ограда,
изградена от бетонни колчета с дължина 32 м. и височина 2,50 м., изградена от 16 бетонови
колчета и 288 м. бодлива тел, решението на ВРС, с което го е отхвърлил макар и поради
други мотиви следва да бъде потвърдено.
С оглед на изхода на правния спор, в частта за разноските Решение №
261166/02.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 15008/2019 г. по описа на Районен съд - Варна,
ХХV състав следва да бъде ревизирано.
В първоинстанционното производство ответницата О. М. Д. – Д. е отправила искане с
правно основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски,
като такива следва да й се присъдят, поради което ищецът П. следва да бъде осъден да
заплати сумата от 450 лева, представляваща заплатени депозити за СТЕ – 150 лева и
адвокатско възнаграждение – 300 лева, съобразно представен договор за правна защита и
съдействие /лист 88/.
За въззивна инстанция по в.гр.д. № 1567/2021 г. по описа на ВОС, г.о. на
въззивницата О. М. Д. – Д., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да й се присъдят
разноски като въззиваемият П. следва да бъде осъден да заплати сумата от 430.71 лева,
5
представляваща заплатена държавна такса за въззивно обжалване – 130.71 лева и
адвокатскоо възнаграждение – 300 лева, съобразно представен договор за правна защита и
съдействие /лист 52/.
За касационната инсатнция по гр.д. № 1892/2022 г. по описа на ВКС, ГК, І г.о.
ответницата О. М. Д. – Д. не е поискала присъждането на разноски, поради което и такива не
следва да бъдат възлагани в тежест на ищеца П. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
За въззивна инстанция по в.гр.д. № 534/2023 г. по описа на ВОС, г.о. въззивницата О.
М. Д. – Д. не е поискала присъждането на разноски, поради което и такива не следва да
бъдат възлагани в тежест на въззиваемия П. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261166/02.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 15008/2019 г. по
описа на Районен съд – Варна, XXV състав В ЧАСТТА , с която О. М. Д. – Д., ЕГН
**********, с адрес: *** е осъдена да възстанови на И. М. П., ЕГН **********, с адрес: ***
владението върху реална част с площ от 454 кв.м от ПИ №*** по КК на гр. Варна, находящ
се в ***, при граници на имота: ПИ с №№ ***, която реална част е заключена между точки
1, 2, 3, 4, 7 и 8 на скица, изготвена от вещото лице по приетата СТЕ, и находяща се на лист
87 от първоинстанционното дело, която скица приподписана от ВРС съставлява неразделна
част от решението, на основание член 75 от ЗС и В ЧАСТТА за разноските, като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на И. М. П., ЕГН **********, с адрес: *** против О. М. Д. – Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 75 от ЗС за осъждане на ответницата
О. Д. – Д. да възстанови на ищеца И. П. владението върху реална част с площ от 454 кв.м от
ПИ №*** по КК на гр. Варна, находящ се в ***, при граници на имота: ПИ с №№ ***, която
реална част е заключена между точки 1, 2, 3, 4, 7 и 8 на скица, изготвена от вещото лице по
приетата СТЕ и находяща се на лист 87 от първоинстанционното дело, която скица
приподписана от ВРС съставлява неразделна част от решението, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261166/02.04.2021 г., постановено по гр.д.№
15008/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, XXV състав В ЧАСТТА , с която е
отхвърлен иска на И. М. П., ЕГН **********, с адрес: *** против О. М. Д. – Д., ЕГН
**********, с адрес: *** с правно основание чл. 75 от ЗС за осъждане на ответницата О. Д. –
Д. да възстанови положението отпреди извършеното от нея неправомерно премахване на
оградата по имотната граница между процесната реална част от ПИ №*** по КК на гр.
Варна и останалата част от същия имот,изградена между т. 3 и т. 4 на скицата на скицата на
лист 87 от първоинстанционното дело, която скица приподписана от ВРС съставлява
6
неразделна част от решението, като възстанови съборената ограда, изградена от бетонни
колчета с дължина 32 м. и височина 2,50 м., изградена от 16 бетонови колчета и 288 м.
бодлива тел, като неоснователен.
ОСЪЖДА И. М. П., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на О. М. Д. – Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, както следва: сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева –
разноски за първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и сумата
от 430.71 /четиристотин и тридесет лева и седемдесет и една стотинки/ лева – разноски за
въззивното производство по в.гр.д. № 1567/2021 г. по описа на ВОС, г.о., на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7