РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 14.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански
състав, в публичното заседание на 24 януари две хиляди и двадесета год., в
състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН
ЙОРДАНОВ
При секретаря
******като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`1579 по описа за 2019год. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявена
е за установяване размер на парично вземане по заповед за изпълнение, издадена
по ч.гр.дело № 5238/2019г. на ВРС искова молба от ”АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр.София против Г.С.Г. *** за признаване за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата 545.34 лева, представляваща
главница по договор за потребителски кредит № 59311801, сключен на 31.03.2016г. и договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.07.2017г. и Приложение №1 от 01.03.2018г.; сумата 53.12лв. договорна лихва за периода
от 05.11.2016г. до 27.05.2017г.; 24.80 лв. такса за оценка на досие за периода от 05.11.2016г. до 27.05.2017г.; 128.09 лв. такса услуга
„Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене за периода от 29.10.2016г. до 27.05.2017г.; 298.58 лева такса услуга
„Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски на кредита по местоживеене
на кредитополучателя за периода от 05.11.2016г. до 27.05.2017г.; сумата 62.05 лева обезщетение за
забава за периода от 06.11.2016г. до датата на подаване на заявлението
в съда; ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащането на задължението. Ищецът
твърди, че с договор за цесия от 01.07.2017г. е придобил вземането на кредитора „Провидент Файненшъл
България”ООД по договор за паричен заем № 59311801, сключен на 31.03.2016г. с ответника, с което обуславя правния си интерес и
процесуалноправната си и материална легитимация да претендира изпълнение на
задължението за плащане от ответницата. Поддържа, че последният е неизправна
страна по договора и дължи претендираните суми.
Исковете
са с правно основание чл.422 вр. чл.410 ГПК и чл.79 ЗЗД и са процесуално
допустими.
В срока и
по реда на чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител адв.М.Г.,
представя писмен отговор, с който оспорва исковете и обстоятелствата, на които
се позовава ищеца. Оспорва представените писмени доказателства, както и
уведомяването на ответника за извършената цесия. Прави възражения за наличие на
неравноправни клаузи, които не са индивидуално уговорени по чл.146, ал.2 от
ЗЗП, като се позовава и на противоречие с добрите нрави на клаузите от
договора, касаещи годишния лихвен процент и възнаградителната лихва.
За да се произнесе по основателността на
исковете, районният съд направи преценка на доказателствата по делото поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и прие за
установени следните обстоятелства:
По ч.гр.д. № 5238/2018г. на Районен съд-Враца
на 14.12.2018 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, с която е разпоредено Г.С.Г. да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр.София, ******, Адрес
/седалище/адрес управление/ гр. София, 1335, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, Законен представител Николина
Тодорова Станчева - изпълнителен директор сумата 545,34 лв. представляваща
главница по договор за кредит №
********* сключен на 31.03.2016г. Приложение № 01/01.11.2017г. към рамков
договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.; 53,12 лв. договорна
лихва за периода от 05.11.2016г. до 27.05.2017г..; 24,80 лв. лихва за
забава за периода от 05.11.2016г. до
27.05.2017г.; 128,09 лв. такса „кредит у
дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за
периода от 29.10.2016г. до 27.05.2017г.; 298,58 лв. такса „кредит у дома” за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за
периода от 05.11.2016г. до 27.05.2017г.; 62.05 лв. обезщетение за забава за
периода от 06.11.2016г. до датата на подаване на заявлението на съда; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2018г. до окончателното
изплащането на задължението; разноските по делото-25.00 лв. държавна такса и
сумата от 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правна
помощ във вр. с чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
С
разпореждане по същото ч. гр. дело, съдът е указал на заявителя, настоящ ищец,
че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.
Между
ответника Г.Г. и „Провидент Файненшъл България“
ООД е сключен договор за потребителски кредит от 31.03.2016 г., по силата на който Г. е
получил паричен заем в размер на 1000 лв. Сумата е следвало да се върне ведно с договорна
лихва в размер на 197,25 лв. В договора
е уговорен срокът и начинът на плащане – на 60 равни седмични вноски, при първа
падежна дата 07.04.2016 г. Уговорена е такса за оценка на досие в размер на 50
лв., както и такса за услуга кредит у дома в общ размер на 852.97лв.
Искът е предявен от дружество,
различно от кредитодателя, поради което на първо място съдът следва да се
произнесе по активната легитимация, което е и основното възражение на особения
представител на ответника.
Между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД е постигнато съгласие за сключване на договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., по силата на който първият се е
задължава да прехвърли на втория ликвидни и изискуеми в пълния им размер
вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени с
физически лица, които не са изпълнили задълженията си по тях, индивидуализирани
в Приложение, неразделна част от договора, срещу заплащането на определена
цена. Изразено е съгласие за прехвърляне на нови вземания при условията на
договора на месечна база, като те ще се индивидуализират в Приложение № 1 със
съответната дата, изпращане и потвърждение, неразделна част от договора. Страните
се съгласили, че договора е рамков, а всяко поредно приложение има силата и
значението на допълнително споразумение. Вземанията се считат прехвърлени от
датата на потвърждението, като след приемането, прехвърлителя се задължава да
представи на купувача писмено потвърждение за сключената цесия.
В
потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е потвърдил извършеното прехвърляне на вземания на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, съгласно договор за цесия от 16.11.2010 г.
С Договор за цесия и заместване в
дълг от 01.07.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, от който се установява, че заемодателят „Провидент
Файненшъл България“ ООД е прехвърлил на „Изи Асет Мениджмънт“ АД всички главни
и акцесорни, настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от договори за паричен
заем, описани в Приложение 1 /неразделна част от договора/.
На 01.11.2017 г. е сключено
Допълнително споразумение към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищцовото
дружество от които е видно, че ищецът е закупил вземания от неизправни длъжници на продавача, посочени
в Приложение № 1. Допълнителното споразумение и приложението към него включват
и вземането към ответника по процесния договор. Ищцовото дружество е било
упълномощено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД да уведоми длъжниците за цесията.
По делото е представено
пълномощно, с което Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощило ”АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД да уведоми от името
на „Изи Асет Мениджмънт“
АД всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на
сключени договори за кредит, които дружеството е сключило на 16.10.2010 г.
По делото е представено и пълномощно,
с което Изи Асет Мениджмънт“ АД е преупълномощило ”АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД от името на „Файненшъл България“ ООД да
уведоми всички длъжници по всички вземания на „Файненшъл България“ ООД
възникнали по силата на сключени договори за потребителски кредит, за
прехвърлянето им на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по силата на договор за цесия от
01.07.2017 г.
До Г.Г. са изпратени четири
уведомителни писма за извършените две последователни цесии съответно от
01.07.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД и от 01.11.2017 г.
/допълнително споразумение към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищцовото
дружество, без данни да са получени от ответника.
За установяване на дължимите суми
по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която
се установява, че дължимите суми по кредитния договор са: главница - 545,35лв.,
лихва – 53.12 лв., такса оценка на досие 24.80лв., такса за услуга кредит у
дома - 426.67лв., лихва за забава на плащания - 62.05лв.
Въпросът за материалната
легитимацията на ищеца е общ по отношение на всички обективно кумулативно
съединени установителни искове, поради което следва да бъде изследван преди
разглеждане на предпоставките за основателността на всеки един от тях.
Ищецът
извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че е придобил
вземането по договора за потребителски кредит от „Изи Асет Мениджмънт” АД
съгласно Приложение № 1 от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., което от своя страна е придобило
процесното вземане от кредитодателя – „Провидент Файненшъл България” ООД (със
сегашно наименование „Файненшъл България” ЕООД). Затова, за да бъде титуляр на
процесното вземане и кредитор на ответника по процесния договор за
потребителски кредит, в тежест на ищеца е да установи осъществяването на така
описаните прехвърляния на вземания, т.е. наличието на валидни договори за
цесия, уведомяването на длъжника за прехвърлянията, както и наличие на уговорка
в договора за кредит, че кредиторът може да прехвърли вземането си, с оглед
наведеното от ответника възражение.
Съгласно
чл.22 от процесния договор „Провидент Файненшъл България” ООД има право да
прехвърля, изцяло или частично, правата си по този договор за кредит. От така
постигната изрична уговорка между страните следва, че са спазени специалните
закони изисквания на чл.26 ЗПК, а именно че кредиторът може да прехвърли
вземането си по договора за потребителски кредит на трето лице, само ако
договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. Затова
възражението на ответника в тази насока е неоснователно.
По
делото се установява, че с договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017
г. (сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД, в качеството му на
продавач и „Изи Асет Мениджмънт” АД, в качеството му на купувач, продавачът
прехвърля на купувача всички главни и акцесорни, настоящи и бъдещи вземания,
произтичащи от договори за паричен заем, описани в Приложение № 1, неразделна
част от договора. Макар по делото да не е представено посоченото Приложение №
1, от потвърждение за сключена цесия, изходящо от „Файненшъл България” ЕООД (с
предишно наименование „Провидент Файненшъл България” ООД) се установява, че
вземането по процесния потребителски кредит, по който кредитополучател е Г.Г.,
е прехвърлено на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. От своя страна „Изи
Асет Мениджмънт” АД е прехвърлило на ищцовото дружество процесното вземане,
видно от допълнително споразумение към рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.
За
да имат действие двете последователни цесии по отношение на длъжника, а и
спрямо третите лица, същите следва да му бъдат съобщени надлежно – чл.99, ал.4 ЗЗД. До момента на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията, за
длъжника надлежен кредитор е цедентът. Нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД задължава
предишния кредитор за извърши посоченото уведомяване. Затова съобщението от
новия кредитор няма предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД действие. Това обаче
не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор
да извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване
не противоречи на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Длъжникът би могъл да
се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска
доказателства за представителната власт на новия кредитор. В посочения смисъл е
съдебната практика на ВКС, обективирана в решение №137/2.06.2015 г. по гр.д. №
5759/2014 г. на ВКС, III г.о. Затова представените от
ищеца уведомителни писма към исковата молба, изходящи от него, в качеството му
на цесионер по втората цесия, както и в качеството му на пълномощник на цедента
„Изи Асет Мениджмънт” АД по втората цесия съгласно пълномощно, а също и
преупълномощен с пълномощно от „Изи Асет Мениджмънт” АД (последният от своя
страна упълномощен от „Файненшъл Бълагрия” АД – с предишно наименование
„Провидент Файненшъл България” АД са годни да уведомят длъжника за извършените
две последователни цесии на процесното вземане. По делото обаче ищцовото
дружество не е представило доказателства тези писма да са достигнали до
длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК. Представени са доказателства за изпращането им, но писмата са се
връщали с отбелязване на пощенския плик „пратката не е потърсена от
получателя”. От значение за уведомяването по чл.99, ал.3 ЗЗД е достигането до
знанието на длъжника на данни за сключените договори за цесия с оглед
обстоятелството на „замяна” на страна в заемното правоотношение.
Въпреки
това няма пречка длъжникът да бъде уведомен за цесията с връчването като
приложение към исковата молба на уведомителните писма за извършените цесии.
Съгласно решение № 78/09.07.2014 г., постановено по реда на чл.290 ГПК по т.д.
№ 2352 по описа за
Първият предявен иск е за
неизпълнение на договор с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД с цена 545.34 лв. Касае се за дължима главница по описания по-горе договор за
потребителски кредит. Ответникът не е погасил дължими суми по договора, а при
твърдян от другата страна отрицателен факт, не е представил доказателства, че е
изплатил частично или изцяло главното си задължение на ищеца или на предишния
си кредитор. Падежът на кредита е настъпил, поради което задължението е
дължимо.
Съгласно заключението на назначената и приета по делото
съдебно-счетоводна експертиза, дължимата главница по кредитния договор възлиза
на сумата от 545.35лв. Затова съдът счита, че в тази част искът е основателен и
доказан и ответникът дължи на ищеца главница в размер на 545.35лв. Върху тази
сума следва да се присъди законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда- 12.12.2018 г.
Вторият иск е за заплащане на
договорна лихва в размер на 53,12 лв. за периода от 05.11.2016г. до 27.05.2017г.
По отношение на исковата претенция за договорна лихва,
съдът приема, че по
правната си характеристика договорната лихва е възнаграждение, което длъжникът
на пари или заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал
същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно
правоотношение, като нейният размер се определя от размера да дадения в заем
капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му. Волята на страните
е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим от закона
според чл.10, ал.2 от ЗЗД, какъвто в момента не е регламентиран. Критерий за
извършване на преценка за това следва да бъде законната лихва, но законът не
изисква тя да бъде равна на нея. С оглед изискването на закона – чл.26, ал.1 от ЗЗД, при договаряне между страните да не се накърняват добрите нрави следва да
се приеме, че именно те налагат максималният размер, до който съглашението за
плащане на възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави са критерии за
норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това, че
значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се
съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се
недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. В
съдебната практика е прието, че противно на добрите нрави е да се уговаря
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а
когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем
(напр. ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава,
надвишаваща двукратния размер на законната лихва- решение № 906/30.12.2004 г.
на ВКС по гр.д. №1106/2003г., ІІ г.о., решение №378/18.05.2006г. на ВКС по
гр.д.№315/2005г., ІІ г.о., решение № 1270/09.01.2009 г. на ВКС по гр.д.
№5093/2007г., ІІ г.о. и др. Следва да се отчитат обаче и останалите
обстоятелства във връзка със сключения договор за кредит, като размерът на
предоставената в заем сума, наличието или липсата на обезпечение, както и
поетия от кредитора риск с оглед имущественото състояние на кредитополучателя.
В случая чрез използване на онлайн калкулатор съдът изчисли, че трикратния размер
на законната лихва за периода от 05.11.2016г. до 27.05.2017г. е 30,34 лв./3х30,34=91,02 лв./, от което следва, че
договорената лихва в размер от 53,34 лв. не е недействителна, поради
противоречие с добрите нрави, при което така предявеният иск следва да бъде
уважен.
Размерът на лихвата е посочен
ясно при сключване на договора и изплащането й е било разсрочено ведно с
главницата. Няма твърдения и доказателства, че ответникът е изплатил
уговорената лихва, а и съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза
размера на дължимата договорна лихва е в размер на 53.12 лв., поради което тя
също се дължи в претендирания размер.
Съгласно съдебната практика,
„присъденото вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция и не следва
да се квалифицира като лихва“. Мораторна лихва не се дължи при срочно
изпълнение на парично задължение, а само при поискване – чрез самостоятелен иск
за обезщетение на вредите от забавата. Ако кредиторът не е упражнил по съдебен
ред правата си, произтичащи от забавата, обезщетение по чл. 86 ЗЗД не му се
дължи. Съдът се позовава на решение № 211 от 26.01.2017 г. на ВКС по т.д.№
958/16 г., ГК, ІІІ г.о. и мн.др. И тъй като всяка падежна вноска включва както
главницата, така и договорната лихва /дължима и при срочно изпълнение, както
беше обяснено по-горе/, то правилно обезщетението по чл. 86 ЗЗД е изчислено за
всяка отделна падежирала неплатена погасителна вноска, поради което исковата
претенция за сумата 62.05 лева
обезщетение за забава за периода от 06.11.2016г. до 12.12.2018 г. е основателна.
По отношение на предявения иск за заплащане на такси, както следва: за
оценка на досие с цена 24,80 лв., за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя с цена 128,09 лв. и такса
услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
ответника с цена 298,58 лв., или общо такса услуги 496,63 лв., съдът съобрази
следното:
Безспорен факт е, че кредиторът
има право да събира такси съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, но „видът, размерът и
действието, за което се събират, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит“ – чл. 10а, ал. 4 ЗПК. В случая в договора е
посочено, че таксата за услугата „Кредит у дома“ е 52,97 лв., като в чл. 25 от договора е
посочено, че 30 % от тази такса е за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя. Отделно е посочена таксата за оценка на
досие 50,00 лв.
По отделните такси съдът приема
следното: такса оценка на досие в размер на 24,80 лв. е в противоречие с
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като касае действия, свързани с
усвояване на кредита. Освен това въобще не е ясно на каква база и по какъв
начин е определена и затова съдът счита иска в тази част за неоснователен и
недоказан.
По отношение на уговорката за
заплащане на услуга „Кредит у дома“ съдът приема, че се касае за нищожна
клауза, която противоречи на императивни правни норми – чл. 10а, ал. 2 и 4 ЗПК,
тъй като уговореното възнаграждение е свързано с управлението и погасяването на
кредита, а освен това е определено общо. Много съществен факт е, че заплащането
на това възнаграждение е предварително, т.е. то е дължимо само за бъдещи
възможности и действия /събиране на погасителните вноски по местоживеене/,
поради което е без значение дали тези действия ще бъдат извършени по време на
действие на договора. Но принципът за добросъвестност и справедливост при
договарянето изискват потребителят да заплати такса за реално ползване на
определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. А в случая е безспорно,
че ответникът не е погасил близо половината от предоставения му кредит и за
тази сума въобще не се е ползвал от услугата събиране на погасителните вноски
по местоживеенето му с обща цена на тази услуга 852,97 лв. По отношение на
другата услуга с цена 128,09 лв., дължима за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя, освен посочените по-горе съображения съдът
ще посочи, че няма доказателства по какъв начин ответникът е получил заемната
сума и дали това е станало в брой по местоживеенето му, или по банков път.
В заключение, съдът счита, че е
драстично недобросъвестно и противоречи на добрите нрави, при предоставен
кредит от 1000 лв. длъжникът да „се съгласи“ да заплати такси за услуги /и то
още при сключване на договора/ с обща цена от 852,97 лв., почти равна на
номиналния размер на кредита.
Затова уговорката по т.Д стр.1 от договора за заплащане на Такса за
услуга „Кредит у дома“ в размер на
852,97 лв, съдът приема за нищожна поради противоречие на императивни
правни норми и накърняване на добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми и
като такива те нямат правно действие. По силата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД обаче на
тях се придава и правно значение, като нарушението им се приравнява по
последици наравно с нарушението на закона. Особеност на добрите нрави е, че те
не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи или произтичат
от тях. Един от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от нормите на
гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите
на отделните правни субекти. Много съществено е обстоятелството, че преценката
накърнени ли са добрите нрави следва да се прави към момента на сключване на
договора, тъй като това е моментът на заявяване намеренията на страните,
съответно на регламентиране на възможните последици.
Въз основа на гореизложеното
съдът приема, че ищецът установи вземането си по заповедта за изпълнение до
размер на главница 545.35 лв., договорна лихва – 53,12 лв. за периода от 05.11.2016г. до 27.05.2017г. и
обезщетение за забава /мораторна лихва/ - 62,05 лв. за
периода от 06.11.2016г. до 12.12.2018 г.
Неоснователни се явяват предявените искове за сумата от
24.80 лв. такса за оценка на досие за периода от 05.11.2016г. до 27.05.2017г.; 128.09 лв. такса услуга
„Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене за периода от 29.10.2016г. до 27.05.2017г.; 298.58 лева такса услуга
„Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски на кредита по местоживеене
на кредитополучателя за периода от 05.11.2016г. до 27.05.2017г.
По
исковото производство ищецът претендира присъждане на разноски в общ размер
883.00 лева, от които 275.00 лева платени за държавна такса, 350.00 лева
юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата
на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в
чл. 25 и чл. 26 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до
150 лева, а в исковото - от 100 до 300 лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата, съдът
следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на
извършената работа, като в настоящия случай съдът определя възнаграждението в
размер от 100 лв., като общият размер на разноските в исковото производство по
този начин възлиза на 375.00лв.
Съгласно
т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
При този
изход на спора в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в
размер на 222.75 лв., представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, а в заповедното производство по ч.гр.д. №1375/2019 г. на
Районен съд Враца в размер на 44.55 лв., съобразно уважената част на исковете.
Така мотивиран и по изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.С.Г.
ЕГН ********** ***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр.София, ******, със седалище и адрес на управление
гр. София, 1335, бул. “Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, Законен представител Николина Тодорова Станчева - изпълнителен
директор, сумата от 545,34 лв. представляваща главница по договор за кредит № ********* сключен на 31.03.2016г. и Приложение
№ 01/01.11.2017г. към рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010г.; 53,12 лв. договорна лихва за периода от 05.11.2016г. до
27.05.2017г.; 62.05 лв. обезщетение за забава за периода от 06.11.2016г. до
12.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2018г.
до окончателното изплащането на задължението, за които суми по ч.гр.д. №
5238/2018г. на Районен съд-Враца на 14.12.2018 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
ОТХВЪРЛЯ предявените
установителни искове от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр.София, ******, със седалище
и адрес на управление гр. София, 1335, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, Законен представител Николина
Тодорова Станчева - изпълнителен директор против Г.С.Г. ЕГН ********** *** за
сумите от 24.80 лв. такса за оценка на досие за периода от 05.11.2016г. до
27.05.2017г.; 128.09 лв. такса услуга „Кредит у дома” за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене за периода от 29.10.2016г. до 27.05.2017г.;
298.58 лева такса услуга „Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски на
кредита по местоживеене на кредитополучателя за периода от 05.11.2016г. до
27.05.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Г.С.Г. ЕГН ********** *** да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр.София, ******,
седалище и адрес на управление гр. София, 1335, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, съдебно-деловодните разноски по настоящото дело в размер на 222.75 лв., както и сумата от 44.55 лв. съдебно-деловодните
разноски по ч.гр.д. № 5238/2018г. на Районен
съд-Враца, съобразно уважената част на исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: