Р Е Ш Е Н И Е
№ 77
гр. Русе, 22.01.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на тринадесети
януари, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№5418 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът - „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.Париж“, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България заявява,
че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX - 11084291, М.Т.Д. дал съгласие, освен
усвоения заем, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата
на кредитна карта. На 26.04.2016г. ответникът активирал предоставената му от
дружеството кредитна карта №CARD-11605214
с 2500 лева максимален кредитен лимит, представляващ револвиращ кредит, който
кредитополучателят усвоявал посредством всякакви транзакции (теглене в брой от
банкомати АТМ; плащания през терминални устройства и др.), осъществени чрез
издадената карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за
обслужване. Съобразно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращия
кредит, кредитополучателят се задължил да
заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива
величина, зависима от ползваната сума, до пълно погасяване на задължението.
След 01.08.2018г. М.Д. преустановил
обслужването на кредитната карта, което принудило кредитора да блокира
използването й. Към този момент задължението на ответника възлизало на 1967.84
лева, формирано от: 1896.30 лева – главница и 71.54 лева – възнаградителна
лихва за периода 01.08.2018г. – 04.01.2019г. Предвид неточното изпълнение,
кредиторът начислил обезщетение за забава в размер на законната лихва – 99.43
лева за периода 04.01.2019г. – 11.07.2019г. Въпреки многократните опити за
контакт и отправените покани за доброволно изпълнение, кредитополучателят на
погасил дълга.
В качеството си на кредитор, БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж“, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“,
клон България входирало заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдило със
заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №4603/2019г. срещу
М.Т.Д. за сумите: 1896.30 лева – главница по договор за кредит за покупка на
стоки или услуги № CREX - 11084291,
ведно със законната лихва, считано от 25.07.2019г. до окончателното й
изплащане; 71.54 лева – възнаградителна лихва за периода 01.08.2018г. – 04.01.2019г.;
99.43 лева – мораторна лихва за периода 04.01.2019г. – 11.07.2019г.; 41.35 лева
– заплатена държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът
депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, с оглед което заповедният съд
указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
По изложените съображения, ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че М.Т.Д., ЕГН **********
дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“ рег.№*********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр.14,
представлявано от зам.управителя Димитър Д. сумите: 1896.30 лева – главница по
договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX - 11084291, ведно със законната лихва, считано
от 25.07.2019г. до окончателното й изплащане; 71.54 лева – възнаградителна
лихва за периода 01.08.2018г. – 04.01.2019г.; 99.43 лева – мораторна лихва за
периода 04.01.2019г. – 11.07.2019г.
Претендира направените в заповедното
и настоящото производство разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът М.Т.Д. не е депозирал отговор на исковата
молба, не ангажира доказателства.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода
на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
На 22.12.2014г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и М.Т.Д. е сключен договор № CREX - 11084291, по силата на който дружеството
предоставило на ответника заем за закупуване преносим компютър на стойност 759
лева, които кредитополучателят приел да заплати на 11 равни месечни вноски в
периода 05.02.2015г. – 04.12.2015г., всяка в размер на 75.08 лева.
Според съдържанието на договора и
представеното Приложение за отпускане на револвиращ потребителски кредит, на
ответника е отпуснат револвиращ потребителски кредит по формата на кредитна
карта №CARD-11605214
с кредитен лимит 2500 лева, при годишна лихва и такси за ползването му,
конкретизирани на стр.2 от документа.
Съгласно месечно извлечение,
усвоената от кредитополучателя сума към 01.01.2019г. възлиза на 1967.84 лева.
На 11.01.2019г. е изготвена покана, получена от М.Д. на 30.01.2019г., в която е
указан размера на дълга и е предоставен срок за погасяването му.
Ангажирани са писмени доказателства,
с които се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж“ е универсален
правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* и упражнява
дейност в Република България, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България.
Въз основа на заявление, депозирано
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж“, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“, клон България“, в РРС е образувано ЧГД №4603/2019г. и издадена заповед
№2261/29.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу М.Т.Д.
за сумите: 1896.30 лева – главница по договор за кредит за покупка на стоки или
услуги № CREX - 11084291,
ведно със законната лихва, считано от 25.07.2019г. до окончателното й
изплащане; 71.54 лева – възнаградителна лихва за периода 01.08.2018г. –
04.01.2019г.; 99.43 лева – мораторна лихва за периода 04.01.2019г. –
11.07.2019г.; 41.35 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът
депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, с оглед което заповедният съд
указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
Предвид
изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен
иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи
сумите: 1896.30 лева – главница по договор за кредит за покупка на
стоки или услуги № CREX - 11084291,
ведно със законната лихва, считано от 25.07.2019г. до окончателното й изплащане;
71.54 лева – възнаградителна лихва за периода 01.08.2018г. – 04.01.2019г.;
99.43 лева – мораторна лихва за периода 04.01.2019г. – 11.07.2019г., предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №2261/29.07.2019г., постановена по
ЧГД №4603/2019г. по описа на РРС.
От
приложеното в настоящото производство цитирано частно гражданско дело е видно,
че на 28.08.2019г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът
намира искът за допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения
срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на издадената
заповед за изпълнение.
Ищцовото
дружество, чрез процесуалния си представител, в първото открито съдебно
заседание, в което е даден ход на делото е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът счита,
че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на исковата
молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане от
10.09.2019г. са му указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и
предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените по
делото писмени доказателства и тези съдържащи се в ч.гражданско дело №4603/2019г.
по описа на РРС, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за
недължимост на процесното вземане, може да се направи извод за вероятната
основателност на установителния иск.
По
изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва да
бъде уважена.
Съгласно
т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който
разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Предвид
изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумите: 91.35 лева –
разноски по ЧГД №4603/2019г. по описа на РРС и 234.50 лева – разноски по ГД №5418/2019г.
по описа на РРС.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422 ГПК, че М.Т.Д., ЕГН ********** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж“ рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от зам.управителя Д.
Д. сумите: 1896.30 лева – главница
по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX - 11084291, ведно със законната лихва, считано
от 25.07.2019г. до окончателното й изплащане; 71.54 лева – възнаградителна лихва за периода 01.08.2018г. –
04.01.2019г.; 99.43 лева – мораторна
лихва за периода 04.01.2019г. – 11.07.2019г., предмет на заповед за изпълнение
на парично задължение №2261/29.07.2019г., постановена по ЧГД №4603/2019г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА М.Т.Д., ЕГН ********** да заплати
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“ рег.№*********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК ********* сумата 91.35 лева – разноски по ЧГД №4603/2019г.
по описа на РРС.
ОСЪЖДА М.Т.Д., ЕГН ********** дължи на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“ рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“, ЕИК *********
сумата 234.50 лева – разноски
по ГД №5418/2019г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: