№ 4753
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:С.Г.Ц.
при участието на секретаря Д.Х.К.
като разгледа докладваното от С.Г.Ц. Административно наказателно дело №
20201110212304 по описа за 2020 година
Р Е Ш Е Н И Е
№...........
гр. София, 22.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 8-ми състав, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.Ц.
при участието на секретаря Д.К., като разгледа докладваното от съдия С.Ц.
н.а.х.д. № 12304 по описа на СРС за 2020г. , за да се произнесе, взе предвид
следното:
1
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЗД „***” АД, представлявано от **** чрез
адв. М. Г. срещу наказателно постановление /НП/ № Р-10-454/25.08.2020г.,
издадено от заместник-председател на Комисията за финансов надзор /КФН/,
ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. на основание чл. 647
ал.2 вр. чл.644 ал.2 пр.2 вр. ал.1 т. КЗ за нарушение на чл.496 ал.2 вр. ал.1 КЗ
Изразява се несъгласие с обжалваното наказателно постановление, като
се сочи то да е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Въведен е довод в наказателното постановление и предхождащия ги акт да са
издадени след изтичане на предвидените в ЗАНН срокове за това. На
самостоятелно основание се счита, че наказателното постановление следва да
бъде отменено, тъй като едва в него за пръв път е описана възприетата
повторност на извършване на нарушението.
Алтернативно се иска то съда да приложи правните последици на чл.28
от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Налбантов, който моли
жалбата да се остави без уважение, тъй като Наказателното постановление е
издадено при наличието на съответните материални предпоставки и при
спазване на всички процесуални изисквания. Посочват, че всички доводи на
жалбоподателя изведени в подадената жалба са неоснователни. Искат от съда
да потвърди Наказателното постановление и наложената с него имуществена
санкция на жалбоподателя. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
В КФН , Управление „Застрахователен надзор” е постъпила жалба с вх.
№ 91-02-520/26.05.2020г.. Жалбата е подадена от М.Т. относно липса на
произнасяне по претенция, заведена на основание договор за застраховка
Гражданска отговорност.
Във връзка със случая била извършена проверка. Комисия за финансов
2
надзор с писмо с изх. № 91-02-520/11.06.2020г. и от 06.07.2020г. изискала
писмени обяснения и заверено копие на цялата документация в преписката по
застрахователната претенция. В КФН е постъпил отговор от ЗД „***” АД с
писма с вх. № 91-02-520/17.06.2020г. и от 14.07.2020г..
Претенцията е била образувана на 19.11.2109г. по повод на настъпило
застрахователно събитие – ПТП, в резултат на което са причинени щети на
лек автомобил „Ауди“ въз основа на сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния автомобил. На същата
дата бил извършен оглед. На 21.11.2019г. пред застрахователя били
представени данни, касаещи банковата сметка за изплащане на обезщетение.
След 21.11.2019г. от ползвателя на застрахователната услуга не са
изисквани други доказателства.
На 03.06.2020г. дружеството е информирало ползвателя на
застрахователната услуга, че до получаване на необходима информация от
СДВР не може да се произнесе.
При извършената проверка по повод на жалбата и след представяне на
материалите свидетелят Н. е съставил АУАН № Р-06-561/18.08.2020г., като в
него е отразено твърдяно нарушение – „ЗД „***”АД да не е изпълнило
задължението си в срок не по-дълъг от три месеца да се произнесе
окончателно по претенция по задължителна застраховка гражданска
отговорност“. Отразил в акта дружеството да е следвало да се произнесе до
19.02.2020г. и квалифицирал извършеното като нарушение по чл.496 ал.2 вр.
ал.1 КЗ, посочвайки нарушението да е извършено на 20.02.2020г.
Актът е връчен на 18.08.2020г. на оправомощено лице.
При идентично фактическо описание и правна квалификация на
соченото нарушение на 25.08.2020г. зам. председател на КФН е съставил
Наказателно постановление, с което е наложил на ЗД „***” АД имуществена
санкция в размер на 3 000 лв.
Въз основа на заповед № 157/28.07.2020 г. заместник-председателят на
КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор” е определил
длъжностни лица, сред които и актосъставителя Н., да съставят актове за
установяване на административни нарушения по Кодекса за застраховането и
по Закона за здравното осигуряване.
3
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетеля Н. и събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал на основание по реда на чл. 283
НПК.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства са
непротиворечиви и единно изграждат възприетата от съда фактическа
обстановка. Поради наличие на качествени характеристики съдът ги
кредитира в цялост. Свидетелят е подробен в сведеният, касаещи време и
място на извършване на проверката, както и констатираното в хода на
същото. От изведеното в синхрон с писмените доказателства по делото се
установяват релевантните за производството обстоятелства – наличие на
възникнало правоотношение по повод на предявената претенция по
застраховката, респективно срокът на предаване на последните относими за
щетата писмени доказателства. Поради наличие на качествени
характеристики на доказателствените източници съдът ги кредитира в
съвкупност.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
жалбата е неоснователна.
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган,
наказателното постановление е издадено от компетентен орган, с оглед на
което съдът счита, че не са налице формални основания за отмяна на
наказателното постановление и спорът следва да бъде разгледан по същество.
Ясно и по несъмнен начин в двата акта са отразени всички обстоятелства,
очертаващи твърдяното нарушение. Контролният орган е посочил
изчерпателно време, място и механизъм на осъщественото деяние, както и
правната норма, която според него субсумира състав на административно
нарушение. Така за субекта на отговорността са ясно очертани фактическите
параметри на соченото нарушение. С връчването на акта на овластено лице е
обезпечена възможността за жалбоподателя да реализира правото си на
защита в образуваното административно наказателно производство.
Спазени са сроковете за съставяне на АУАН.
Неоснователен е и другият довод за допуснато съществено процесуално
4
нарушение, поради липсата на описание на повторността на нарушението в
изготвения АУАН. В случая характера на административното нарушение не е
предопределен от повторността на деянието, така щото същото да съставлява
обективен съставомерен признак. Тази повторност е обуславяща конкретния
размер на наложената санкция, поради факта същата да е част от състава на
санкциониращата норма. Именно защото не касае съставомерен признак на
конкретното административно нарушение не е нужно обстоятелствата,
сочещи повторността да се вписани в АУАН, доколкото в него следва да
намерят отражение само обстоятелствата изграждащи твърдяното нарушение.
Всички онези фактори, които са относими към вида и размера на
административното наказание трябва да бъдат посочени в издаденото
наказателно постановление. В процесната хипотеза това е сторено, като
административно наказващия орган ясно е посочил защо прилага
санкционираща норма въвеждаща по-висок минимум на имуществената
санкция и от кои доказателства формира извод за наличие на повторност на
нарушението.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
жалбоподателят е осъществил от обективна страна административното
нарушение по чл. 496 ал.2 вр. ал.1 КЗ, като не се е произнесъл не по-късно от
тримесечен срок от датата на предявяване на претенцията по един от
алтернативно предвидените начини.
За ЗД „***” АД срокът за произнасяне по щетата тече от датата
19.11.2019г., когато у застрахователното дружество е заведена претенция. От
този момент дружеството е следвало да посочи дали ще изплати
обезщетението или ще откаже мотивирано. Видно от доказателствата по
делото застрахователят не го е сторил.
Неизпълнението в срок на установеното задължение от страна на
застрахователя е правнорелевантният факт, пораждащ неговата отговорност и
основание за налагането на имуществена санкция. Извършеното
административно нарушение е формално и съставът му е осъществен с
непроизнасянето на застрахователя в срок от три месеца от датата на
предявяване на претенцията. В случая срокът е изтекъл на 19.02.2020г..
Следователно на 20.02.2020г., така както е отразено в наказателното
постановление, административното нарушението е извършено.
5
Тъй като е ангажираната административно наказателната отговорност
на юридическо лице, субективната страна на нарушението не следва да се
обсъжда, доколкото отговорността е обективна и безвиновна.
Размерът на наложеното на жалбоподателя административно наказание
не следва да бъде редуциран, така щото същият да бъде адекватно на вида и
тежестта на извършеното нарушение и пропорционално на характеристиките
на същото. Следва да се отчете, че административния орган правилно е
определил санкциониращата норма, доколкото на застрахователя с влязло в
сила на 06.04.2019г. НП № Р-10-956/10.10.2018г. е налагана веднъж
имуществена санкция за такова нарушение. Така при отчитане на законовата
рамка от минимално предвиденото като стойност административно наказание
от 2 000 лв., и при съобразяване на вече посочените релевантни фактори
съдът прие, че имуществената санкция не следва да бъде редуцирана.
Доводите за маловажност на случая и за наличие на предпоставки за
приложение на чл. 28 ЗАНН, не се споделят от настоящия съдебен състав.
Липсата на произнасяне в срок по предявената претенция винаги засяга
интересите на застрахованото лице, независимо дали се касае за изплащане на
застрахователно обезщетение или за мотивиран отказ от изплащането му.
Забавеното изплащане лишава застрахования от възможността да ползва
полагащата му се сума, за да възстанови претърпените вреди, а от друга
страна да обжалва по съдебен ред размера на изплатеното обезщетение или
мотивирания отказ за изплащането му. С оглед на това съдът не счита, че
осъществяването на състава на административно нарушение по чл. 496, ал.2
вр. ал. 1 КЗ може да се квалифицира като маловажен случай.
По изложените мотиви наказателното постановление като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено в неговата цялост.
„Застрахователно дружество ***“ АД следва да заплати в полза на КФН
сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-454 /25.08.2020г.
на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен
надзор” , с което на ЗД „***“ АД за нарушение на чл.496 ал.2 вр. ал.1 КЗ е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. / две хиляди лева/.
ОСЪЖДА ЗД „***“ АД да заплати в полза на КФН сумата от 100 лв.
/сто лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7