№ 18612
гр. София, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110160615 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу Р. М. К., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 159,33 лeвa, представляваща главница за стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.07.2017 г. до 31.03.2018 г., доставена в имот, находящ се гр.
София, ул. „Бистрица“ № 9, вх. А, магазин № 4, аб. № 422423, сумата в размер на 38,60
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
01.05.2018 г. до 08.03.2021 г. върху вземането за главница за потребена топлинна енергия,
сумата в размер на 1,61 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 31.03.2018 г., както и сумата в размер на 0,40
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за
главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 08.03.2021 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д.
№ 14678/2021 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на пар.
1, т. 43 от ДР на ЗЕ. Сочи, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за стопански нужди, в
изпълнение на която разпоредба между страните е сключен писмен договор при общи
условия за продажба на топлинна енергия. Поддържа, че през процесния период за имота е
доставяна топлинна енергия, поради което ответникът дължи цената за нея, платима
съгласно Общите условия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката,
след получаване на издадена от ищеца фактура, съгласно чл. 40, ал. 1 ОУ. Поддържа, че
съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ ищцовото дружество е начислявало сумите за топлинна
енергия по прогнозни месечни вноски, като в края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата,
извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата – етажна
собственост по местонахождение на имота.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
1
назначения му особен представител, с който оспорва предявените искове. Оспорва между
страните да е било налице твърдяното облигационно правоотношение през исковия период,
респ. да е потребено претендираното количество топлинна енергия. Релевира и възражение
за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковата претенция.
Третото лице – помагач на страната на ищеца т изразява становище, с което поддържа,
че отчитането и разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в
съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012
г.) небитов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна
енергия за небитови нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
небитови нужди, е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл
е и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от т на потребители на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.
В разглеждания случай наличието на твърдяното облигационно правоотношение
между страните за продажба на топлинна енергия стопански нужди се установява от
неоспорените и приети по делото писмени доказателства – договор № 731/Т422423,
заявление от ответника за сключване на договор от 27.08.2010 г., нотариален акт за
учредяване право на строеж № 96 от 03.12.2007 г., том XII, рег. № 26706, дело № 2108/2007
г. и нотариален акт за продажба на недвижим имот № 81 от 21.03.2018 г., том II, рег. №
05322, дело № 0252/2018 г., по описа на нотариус с рег. № 302 при НК. Видно от
отбелязванията в договора същият е сключен безсрочно, като с посочения нотариален акт за
продажба на недвижим имот от 21.03.2018 г. ответникът се е разпоредил с процесния имот,
като е продал същия на трето за спора лице. Следователно през процесния период страните
са се намирали в облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за
процесния имот през исковия период. От съдържанието на договора се установява, че
ответникът е запознат с общите условия на ищеца, които се считат за неразделна част от
договора.
Съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за небитови нужди се осъществява при
сключен писмен договор и общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР. В случая е несъмнено, че през процесния период отношенията между
страните са регламентирани от одобрените от КЕВР с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г.
общи условия на ищцовото дружество, които са влезли в сила. Следователно, ответникът се
явява клиент на топлинна енергия за небитови нужди в имота през процесния период, като
между него и ищеца е било налице валидно договорно отношение по продажба на топлинна
енергия за небитови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно
ЗЕ и Общите условия, за периода от м.07.2017 г. до м.03.2018 г.
При наличието на облигационно отношение, в тежест на клиента за небитови нужди е
да заплаща консумираната топлинна енергия, а установяването на точното количество
топлинна енергия, което е доставено в сградата и в процесния имот е от значение за
доказване размера на иска, но евентуалната недоказаност на размера не може да доведе до
2
отхвърляне на иска, предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което
съдът намира пълно, обективно и компетентно изготвено. Съгласно заключението
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар.
общ топломер, монтиран в абонатната станция, който е преминал периодични метрологични
проверки за техническа годност. Посочено е, че отоплителната инсталация в процесната
сграда е с хоризонтална разводка в подовата замазка и топлинната енергия за отопление на
имота на отделните абонати се отчита с апартаментни топломери с достанционно отчитане,
включително и в процесния имот. Съгласно заключението за исковия период е начислена
топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, определяна въз основа на пълния
отопляем обем на имота по проект, за отопление на имота - въз основа на дистанционното
отчитане на намиращия се в имота топломер и за БГВ - въз основа на показанията 1 бр.
водомер за топла вода с дистанционно отчитане. Съгласно заключението стойността на
потребената за исковия период топлинна енергия възлиза на сумата в общ размер на 323,38
лева, изчислена при съобразяване на резултата от изравнителните сметки, поради което с
оглед липсата на твърдения и ангажирани доказателства сумата да е платена, се налага извод
за основателност на иска в пълния предявен размер, доколкото същият е в по-малък размер
от установения дължим такъв.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите такси за извършваната
услуга за дялово разпределение в общ размер на 1,61 лева, които съобразно разпоредбите на
чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10
от Общите условия на договорите между т и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост,
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
С оглед основателността на исковете за главница, следва да бъде разгледано и
релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, по
което съдът намира следното:
Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №
3/2011 г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за
периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения с посочен в Общите условя падеж, поради което и по отношение на
тях е приложима давността по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквото е процесното за главница/, давността тече от деня на падежа. В чл. 40, ал. 1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до
20-то число на месеца следващ месеца на доставката, след получаване на фактура.
Следователно давността за най-старото претендирано вземане – за м. юли 2017 г., започва да
тече от 21.08.2017 г., като тригодишният период изтича на 21.07.2020 г. Следва да бъде
отчетено обаче обстоятелството, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение (ЗМДВИП) за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 ПЗР на Закона за
изменение на Закона за здравето /обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г.
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“. Следователно погасени по давност се явяват задълженията за периода от
01.07.2017 г. до 30.11.2017 г., тъй като давността за задължението за месец декември 2017 г.
изтича на 31.03.2021 г., но същата е прекъсната с подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - на 15.03.2021 г., от който момент се счита предявен
и разглежданият иск по чл. 422 ГПК. Съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза погасените по давност вземания за главница за периода от 01.07.2017 г. до
30.11.2017 г. възлизат на сумата в общ размер на 65,42 лева, а задължението на ответника за
потребена топлинна енергия за непогасения по давност период от 01.12.2017 г. до 31.03.2018
3
г. възлиза на сумата в общ размер на 258 лева. Претенцията на ищеца е в по-малък размер от
установения дължим такъв, поради което предявеният иск се явява основателен в пълния
предявен размер, като следва да бъде отхвърлен единствено за периода от 01.07.2017 г. до
30.11.2017 г.
Доколкото претенцията за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение
касае периода от 01.03.2018 г. до 31.03.2018 г., то предвид изложеното се налага извод, че
давността за същата не е изтекла, поради което този иск следва да бъде уважен в цялост.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника
в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия или
отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.
Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от т на потребители в град София, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за
топлинна енергия в 20-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена
енергията, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Ответникът в
отговора на исковата молба изрично е оспорил да е получил фактури за начислените му
суми за топлинна енергия. До приключване на устните състезания пред настоящия съд
ищецът не е ангажирал доказателства, че е издал и е връчил на ответника данъчни фактури
относно процесните вземания за главница до датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с оглед на което се налага извод, че преди този
момент ответникът не е изпаднал в забава относно изпълнението на главното задължение.
Ето защо предявеният иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за периода от 01.05.2018 г. до 08.03.2021 г. за забавено изпълнение на главницата, касаеща
стойността на потребената топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, се явява
неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която да е
получена от ответника, поради което акцесорната претенция в размер на 0,40 лева за
периода от 01.05.2018 г. до 08.03.2021 г. се явява изцяло неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът претендира такива в настоящото производство в общ размер на 755 лева, от които
25 лева за платена държавна такса, 300 лева за платен депозит за особен представител, 330
лева за платен депозит за вещо лице и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Същите
съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в общ размер на 607,73 лева.
Дължимите в полза на ищеца разноски в заповедното производство за платена
държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в общ размер на 60,37 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете, но поради липсата на данни и претенция за такива, разноски
не следва да му бъдат присъждани
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от т, с ЕИК ,, срещу Р. М. К., с ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. М. К., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Сухата река“,
бл. 120, вх. Б, ет. 3, ап. 38, дължи на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата в размер на 159,33 лева, представляваща главница за
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2017 г. до 31.03.2018 г.,
доставена в имот, находящ се гр. София, ул. „Бистрица“ № 9, вх. А, магазин № 4, аб. №
422423 и сумата в размер на 1,61 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 31.03.2018 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 14678/2021 г., по
описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.11.2017 г., иска за сумата в размер на
38,60 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.05.2018 г.
до 08.03.2021 г. върху вземането за главница за потребена топлинна енергия и иска за сумата
в размер на 0,40 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането
за главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 08.03.2021 г.
ОСЪЖДА Р. М. К., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Сухата река“, бл. 120,
вх. Б, ет. 3, ап. 38, да заплати на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 607,73 лева –
разноски в исковото производство и сумата в размер на 60,37 лева – разноски в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– т.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5