№ 3263
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Маргарита Ив. Д.
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20221100111020 по описа за 2022 година
Предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 ал.1 от ЗЗД в
размер на 26 000 лв.
Ищцата В. С. Д.-И. твърди, че на 18.01.2020 г., в гр. София, при
движение по десния тротоар на междублоково пространство с посока на
движение от ул. „Св. Киприян“ към ул. „Проф. д-р Александър Теодоров –
Балан“ срещу бл. 225 в ж.к. „Младост 2“ попаднала в несигнализирана и
необезопасена дупка на тротоара, паднала и счупила долния край на лъчевата
кост на дясната ръка. Била откарана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, където
било констатирана фрактурата, проведена хирургична интервенция,
изразяваща се в репониране и фиксация с плака и винтове. Било приложено и
медикаментозно лечение за намаляване на болките и предотвратяване на
възпалителни процеси с продължителност от 26 дни. Твърди се, че лечението
й продължило в домашни условия. Изложени са фактически твърдения, че с
оглед увредата търпяла болки, страдания и ограничения в обичайния си начин
на живот. Предвид което е мотивиран правен интерес от предявяване на иск и
от съда се иска да осъди ответникът СО да й заплати сума в размер на 26 000
1
лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както
и сторените по делото разноски.
Ответникът СО, редовно уведомен оспорва иска в срока по чл. 131 от
ГПК чрез процесуален представител.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Г..
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание
от юрк. Г..
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е изслушана съдебно медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Р. М. Д.. В заключението си съдебният експерт е обосновал
извод, че на В. И. са причинени травматични увреждания, изразяващи се в
счупване на долния край на лъчевата кост вдясно - закрито. Вещото лице е
посочило, че е налице причинно-следствена връзка между претърпяното
увреждане и процесното събитие – падане, вследствие на стъпване в
необезопасена, несигнализирана дупка от липсваща настилка на тротоар.
Посочено е, че обичайният период на възстановяване е около 2-3 месеца.
Вещото лице е обосновало извод за проведено комплексно лечение в
болнични и домашно-амбулаторни условия респ. извършена оперативна
интервенция и проведена медикаментозна терапия. Обоснован е извод, че
болките и страдания, търпени от ищцата са били най-интензивни
непосредствено след травмата, след хирургичната интервенция и в началото
на раздвижването.
В съдебно заседание на 12.06.2023 г. са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетелката Д.А. С..
По делото са представени и медицински документи, представени от
ищцата, въз основа, на които е изготвена обсъдената по-горе СМЕ.
При така ангажираните по делото доказателства съдът прави следните
правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с искове с правно
основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.
2
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго
лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на
изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е
отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от
вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на
възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на
възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за
действието или бездействието на своите работници или служители, на които е
възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на
чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или
по повод изпълнението на възложената работа.
Страните са формирали спор, относно обстоятелството, че на сочената в
исковата молба дата ищцата е претърпяла инцидент вследствие падане на
тротоара с оглед наличие на необезопасена и несигнализирана дупка на
същия. Фактът на инцидента се установява и от събраните по делото гласни
доказателства на свидетелката С.. Същата е непосредствен очевидец на
инцидента респ. показанията й са лични възприятия, поради което се
кредитират от настоящия съдебен състав. Не са и ангажирани доказателства,
които да разколебават тяхната достоверност.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед нормата на чл. 8 ал.3 от
ЗПътищата вр. чл. ал.2 т.1 от ЗОбС общинските пътища са публична
общинска собственост. Разпоредбата на чл. 8 ал.5 от ЗП, установява, че
собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи на
пътя, визирани в нормата на чл. 5 от същия закон т.е. обхвата на пътя,
пътните съоръжения и пътните принадлежности. Дефинитивната норма на
чл. 5 ал.2 от ЗП определя, че понятието „обхват на пътя” е площта, върху
която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му
страни. Легалната дефиниция на „земното платно” е установена в нормата на
§ 1 т.2 от ДР на ЗП - "част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са
разположени платното за движение, разделителните ивици, банкетите,
тротоарите и др...”. При съвкупен анализ на тези разпоредби настоящият
съдебен състав намира, че процесният по делото инцидент се е осъществил на
участък от пътя, представляващ публична общинска собственост и като
такава задължение на СО е да поддържа същият в безопасно и изправно
3
състояние, с оглед вменените й задължения по чл. 31 от ЗП респ. чл. 167 ал.1
от ППЗП. На следващо място и в Наредбата за управление на общинските
пътища, в чл. 28 ал.1, е установено, че общинската администрация планира
ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските
пътища и улици, а чл. 31 от Наредбата изяснява, че поддържането включва
полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална
експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите
съоръжения и принадлежности. Наличието на необезопасена и
несигнализирана дупка на тротоара е установено от свидетелските показания.
С оглед на горните съображения съдът намира, че в тежест на
ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване
положителният факт, че е изпълнил задълженията си /чрез активни действия/
да осигури нормалната и безопасна експлоатация на пътя и неговите
принадлежности с оглед обичайното им предназначение. По делото
доказателства в тази насока не са ангажирани.
От ангажираните по делото писмени доказателства – медицински
документи, послужили за изготвяне на СМЕ по делото се установява, че
вследствие падането върху несигнализирана дупка на тротоара ищцата е
получила травматични увреждания.
Претърпените болки и страдания се установяват и от събраните гласни
доказателства по делото – СМЕ и свидетелски показания.
В тази връзка съдът приема, че в хода на съдебното производство при
доказателства тежест за ищеца бяха ангажирани доказателства, установяващи
по несъмнен начин, че претендираните от ищцата претърпени неимуществени
вреди са причинени от противоправно бездействие на лица по повод или
изпълнение на възложената им от ответника работа.
Съдът приема за доказана причинната връзка между настъпилия
вредоносен резултат /причинени неимуществени вреди на ищцата/ и
действията на служители на ответника. Разпитаният свидетел, заключението
на СМЕ и писмените доказателства категорично установяват, че в следствие
на инцидента /падане в необезопасена дупка на тротоара/ същата е преживяла
и болки и страдания, които са били с продължителен характер във времево
отношение и интензивни като степен на мъчителност.
4
За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав
на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията за
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, които са действие или
бездействие, извършено противоправно и виновно от лице при и по повод на
възложена му работа, което е причинило вредите. Тези елементи следва да са
кумулативно дадени. По силата на чл.45, ал.2 от ЗЗД само вината на
причинителя на вредата се предполага до доказване на противното като в
настоящото производство доказателствената сила на тази презумпция не бе
разрушена респ. оборена. В настоящия случай съдът приема, че в хода на
производството се доказаха всички правопораждащи факти - установи се по
безспорен начин обстоятелството, че служители на ответника при изпълнение
на възложената им работа са причинили вреди на ищеца, за които би носил
отговорност – ответника. В тази връзка съдът намира , че предявеният иск с
правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД е основателен.
Не са ангажирани каквито и да е доказателства от страна на ответника,
целящи установяване на заявеното при насрещно доказване възражение, че се
касае за случайно събитие, породено от спъване, подхлъзване, използване на
обувки с износен грайфер, поради което същото се възприема като
неоснователно от съда в решаващия му състав.
По размера на неимуществените вреди съдът приема следното:
Ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания.
Съдът след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени
съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на ищцата,
интензитета на преживените от нея негативни емоции, периодът от време,
през който същата е трябвало да търпи тези последици /2-3 месечен
възстановителен период/ и с оглед критерия за справедливост, визиран в чл.
52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди искът следва
да се уважи за сумата от 15 000 лв., а за горницата до пълния предявен размер
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има
компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване на деликта като
5
размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при
наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Съобразно представеният списък на разноски по чл. 80
от ГПК на ищцата се следва припадащата се част от сторените съдебни
разноски, съобразно уважената част от исковете. Същата възлиза на сумата от
801, 92 лв., която е дължима с оглед нормата на чл. 78 ал.1 от ГПК.
Процесуалният представител на ищеца е заявил искане да му бъде
определено възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Това основание е
посочено в адвокатското пълномощно, легитимиращо адв. Д. с валидна
представителна власт / стр. 4/. Искането е заявено в преклузивния по ГПК
срок, поради което е основателно. Предвидената в нормата на чл. 38 ал.2 от
ЗА долна граница на възнаграждението – минималните размери по наредбата
по чл. 36 ал.2 от ЗА т.е. Наредба 1/2004 г. Тези минимални размери се
изчисляват на основата на уважената част от исковете/ определение
515/02.10.2015 г. по ч.т.д. 2340/2015 г. на Първо ТО на ВКС/. Изчислено по
сочения ред и с оглед извършените процесуални действия и при съблюдаване
фактическата и правна сложност на делото, адвокатското възнаграждение
възлиза на сумата от 1 750 лв.
С оглед изричното изявление на ответника в съдебно заседание от
12.06.2023 г., касаещо липса на претенция за разноски, настоящият съдебен
състав намира, че такива не следва да бъдат присъждани на страната.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ул. „Московска”
№ 33 да заплати на основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД на В.
С. Д.-И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, бизнес
център „Стефан Караджа“ - адв. М. Д. сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/
лв. – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие падане в
необезопасена дупка на тротоара на 18.01.2020 г. в гр. София, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 18.01.2020 г. до окончателното
6
изплащане на задължението, като отхвърля искът за горницата до пълния
предявен размер от 26 000 лв. като неоснователен, както и на основание чл. 78
ал.1 от ГПК сумата от сумата от 801, 92 /осемстотин и един лева и деветдесет
и две стотинки/ лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ул. „Московска”
№ 33 да заплати на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на адв. М. Д. сумата от 1
750 лв. – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7