Решение по дело №11971/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8941
Дата: 15 май 2024 г.
Съдия: Силвия Георгиева Николова
Дело: 20221110111971
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8941
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С........... Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от С........... Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110111971 по описа за 2022 година
при секретаря Радка Христова, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
11971 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г. В. И. срещу Прокуратурата на
Република България, с която моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумите както следва:
3000 /три хиляди/ лева, представляващи имуществени вреди, изразяващи се в
заплатени от ищеца средства за адвокатско възнаграждение: 1500 /хиляда и
петстотин/ лева в съдебната фаза на процеса пред СРС и 1500 /хиляда и
петстотин/ лева - адвокатско възнаграждение за стадия на въззивното
производство пред СГС, образувани във връзка с повдигнато обвинение по чл.
144, ал.3, вр. с ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК, ведно със законната върху главницата
- от датата на изискуемостта на обезщетението - 28.10.2018 г.
10000 /десет хиляди/ лева за причинените на ищеца неимуществени вреди и
претърпените от него в период на повече от три години психически страдания,
напрежения, унижения и отрицателни емоции, в следствие на повдигнатото
обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление, ведно със законната
върху главницата - от датата на изискуемостта на обезщетението - 28.10.2018 г.
Ищецът твърди, че на 07.08.2018 г., с Постановление на прокурор от СРП е
образувано досъдебно производство № 1749/2018 г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр. пр.
№ 36013/2018 г. по описа на СРП, за извършено заканване с убийство по отношение на
С........... П.......а И.а от гр. София. На 16.10.2018г., с Постановление на прокурор от
СРП, бил привлечен като обвиняем и му било повдигнато обвинение за извършено
/срещу посоченото по - горе лице/ престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК - закана с убийство, извършена в условията на продължавано
престъпление. На 23.01.2019г. срещу ищеца бил внесен обвинителен акт в Софийски
районен съд, и било образувано НОХД № 1320/2019 г. по описа на Софийски районен
1
съд, Наказателно отделение, 135-ти състав, за това, че в периода около 16:00 часа на
11.07.2018 г. до около 17:00 часа на 17.08.2018 г., в условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК, се заканил с убийство на свидетелката
С........... П.......а И.а и това заканване е възбудило основателен страх у И.а за
осъществяването му. На 23.01.2020 г. съдът постановил оправдателна Присъда №
21392 по НОХД № 1320/2019г., Присъдата била протестирана от СРП на 29.01.2020 г.
въз основа на който е образувано ВНОХД № 1843/2020 г. по описа на Софийски
градски съд, Наказателно отделение, X-ти въззивен състав. Във въззивното
производство били проведени шест открити съдебни заседания на 09.11.2020г., на
13.01.2021г., на 10.03,2021г., на 12.05.2021г., на 07.06.2021г. и на 08.07.2021 г. На
07.02,2022 г. въззивната инстанция - СГС, HО, Х-ти въззивен състав, постановила
Решение № 260009 по ВНОХД № 1635/2018 г,, с което изцяло потвърдила
оправдателната Присъда по НОХД № 1320/2019 г. Сочи че наказателния процес се
отрази силно негативно на моя социален живот и доведе до отрицателни психически
изживявания и страдания. Било му отнето законно притежаваното оръжие. Това
обстоятелство се отразило отрицателно на служебния му статут, като загубил
уважението и доверието на голяма част от своите колеги. Продължилият повече от три
години наказателният процес оказал вредоносно въздействие и върху психическото му
състояние. Разбирайки за заведеното срещу него досъдебно производство и
последвалите разпити в полицията и Прокуратурата, а също и проведените 6 на брой
открити съдебни заседания в производството пред СГС, с многократните експертизи,
разпити на свидетели и очни ставки, получил силно нервно разстройство. Това
нежелано напрежение изисквало да полага двойни усилия при изпълнението на
служебните си функции. Наложило се, да отиде на медицински прегледи и
консултации и да взема ежедневно Sarteg - лекарство за високо кръвно налягане.
Незаконосъобразно повдигнатото обвинение и предаването на съд оставило и друг
негативен отпечатък в съзнанието на ищеца — страх, безпокойство и срам пред колеги,
приятели и съседи. Сочи че претърпял и имуществени вреди представляващи
изразходваните от него средства за адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, приключило с оправдателната Присъда на Софийски районен съд,
изцяло потвърдена с Решение на Софийски градски съд. Ето защо намира, че са налице
всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на
претърпените имуществени и неимуществени. Ето защо моли за уважаване на
предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че не е
установено, че наказателното производство е приключило с оправдателна присъда.
Оспорва иска за законната лихва, намира, че същият е погасен по давност. Ищецът не
бил представил никакви доказателства за търпените от него имуществени вреди.
Недоказани били твърденията, че следствие на наказателното производство на ищеца
му се влошило здравословното състояние. Намира за недоказано настъпването на
неимуществените вреди за ищеца. Вредите, за които се претендира обезщетение, не са
пряка и непосредствена последица от процесното обвинение. Оспорва размера на
обезщетението за неимуществени вреди като значително завишен с оглед твърдяните
вреди. Оспорва, че претендираните адвокатски възнаграждения са платени. Ето защо
моли за отхвърляне на исковете.
2
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3, предл.2 ЗОДОВ вр. с чл.
52 от ЗЗД.
Установява се, че с постановление за образуване на досъдебно производство от
07.08.2018 г. е образувано досъдебно производство № 1749/2018 г. г. по описа на 07 РУ
– СДВР, пр.пр. № 36013/2018 г. по описа на СРП за това, че на 11.07.2018 г. в гр.
София, ж.к. „Студентски град“, е извършено заканване с убийство на С........... П.......а
И.а, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му
- престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. На 26.10.2018 г. е бил привлечен като
обвиняем Г. В. И. за извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 НК, като на същия е взета мярка за неотклонение „подписка“. На 19.12.2018 г. му
било отнето и огнестрелното оръжие.
От приложеното НОХД № 1320/2019 г. по описа на СРС, 135 състав, е видно, че
по внесен в СРС обвинителен акт по пр.пр. № 36013/2018 г. по описа на СРП, ДП №
1749/2018 г. по описа на 07 РУ – СДВР, е било повдигнато обвинение на Г. В. И. за
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. С присъда от 23.01.2020 г.
по НОХД № 1320/2019 г. по описа на СРС, 135 състав, съдът е признал подсъдимия Г.
В. И. за невиновен в това, че в периода от около 16:00ч. на 11.07.2018 г. до около
17:00ч. на 17.08.2018 г., в магазин в гр. София, ул. „Акад. Борис Стефанов“ № 1, при
условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно
един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, се заканил с убийство на С........... П.......а И.а и това заканване
възбудило у И.а основателен страх за осъществяването му, както следва: на 11.07.2018
г. около 16:00ч., в магазин в гр. София, ул. „Акад. Борис Стефанов“ № 1, се заканил с
убийство на С........... П.......а И.а с изразите: „Ако ти подадеш жалба, ще ти откъсна
главата“, „Искаш ли да вляза отзад зад щанда и да те заколя с ножа, който ми е на
колана“ и това заканване възбудило у И.а основателен страх за осъществяването му; на
17.08.2018 г. около 17:00ч., в магазин в гр. София, ул. „Акад. Борис Стефанов“ № 1, се
заканил с убийство на С........... П.......а И.а с изразите: „Казах ли ти, че ако подадеш
жалба, ще ти откъсна главата“ и това заканване възбудило у И.а основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му
обвинение.
От приложеното ВНОХД № 1843/2020 г. по описа на СГС, се установява, че на
29.01.2020 г. е постъпил протест срещу присъдата на първоинстанционния съд, като е
било образувано ВНОХД № 1843/2020 г. по описа на СГС, НО, 10-то възз. с-в, по което
са били проведени шест открити съдебни заседания, съответно на 09.11.2020 г., на
13.01.2021 г., 10.03.2021 г., 12.05.2021 г., 07.06.2021 г., 08.07.2021 г. С решение от
07.02.2022 г. по ВНОХД № 1843/2020 г. по описа на СГС, НО, 10-то възз. с-в, изцяло е
потвърдена присъда от 23.01.2020 г. по НОХД № 1320/2019 г. по описа на СРС, 135
състав и същата е влязла в сила на същата дата – 07.02.2022 г.
3
В кориците на НОХД № 1320/2019 г. по описа на СРС, 135 състав, на лист 13 е
находящо пълномощно, с което ищецът е упълномощил адвокат да го представлява по
НОХД № 1320/2019 г. по описа на СРС, 135 състав и до окончателното приключване
на делото пред всички съдебни инстанции.
По делото са представени два броя договори за правна защита и съдействие от
12.02.2019 г. и от 28.10.2020 г., от които се установява, че ищецът е заплатил на
адвокат С. И. адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. за защита по НОХД №
1320/2019 г. по описа на СРС, 135 състав и адвокатско възнаграждение в размер на
1500 лв. за защита по ВНОХД № 1843/2020 г. по описа на СГС, НО, 10-то възз. с-в.
От представенaта от ответника справка за съдимост от 28.03.2023 г. е видно, че
ищецът е не е осъждан, като има наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1 000 лв. по НАХД № 275/2013 г. по описа на РС – Бяла Слатина, а от
представения заверен препис от Писмо с изх. № 513000-21793 от 30.03.2023 г.,
изпратено от СДВР до СРП, се установяват два броя регистрирани заявителски
материали. Видно от представения заверен препис от Писмо от 30.03.2023 г., изпратено
от НСС до СРП, срещу ищеца има образувани три наказателни производства.
От разпита на свидетеля Т. И.а С......., живееща с ищеца на семейни начала от
2006 г. и към настоящия момент, се установява, че през 2018 г., януари месец, Г. се е
обадил на свидетелката и й е казал, че са го повикали в полицията, защото се е заканил
на някаква жена, че ще я убие. Сочи, че както тогава, така и сега ищецът работел в
охранителна фирма. Заявява, че на ищеца му било повдигнато наказателно
производство в СРС, като бил оправдан през 2020 г., но прокуратурата обжалвала
присъдата и следващото дело приключило 2022 г. отново с оправдателна присъда.
Свидетелства, че след случилото се, след като са го извикали в полицията и след като е
започнало делото, ищецът бил променен, спрял да ходи на работа за около месец,
затворил се вкъщи, повтарял, че се чувства заплашен, тъй като всеки момент очаква
някой да го арестува. Сочи, че от момента, в който се разбрало за делото, с Г. спрели да
се виждат с по-голямата част от семейните им приятели по негово усмотрение, тъй
като се чувствал унизен и засрамен от цялата ситуация, като и до ден днешен не
поддържали контакти с техните близки от онзи момент. Чувствал се е засрамен, тъй
като не е извършил престъплението, в което е бил обвинен, а пет години е ходил по
съдилища и по дела. Самочувствието му и до ден днешен било сринато. Свидетелства,
че ищецът бълнувал от случилото се, като това се случвало макар и по-рядко и към
настоящия момент. Заявява, че Г. е притежавал лично оръжие със съответните
разрешителни, като това било едно от условията на работодателя му, за да го назначи
на длъжността „Началник сигурност“ към „Охрана и минна сигурност“. Заявява, че
към настоящия момент продължава да работи там, но докато се водели делата,
оръжието му било отнето и съответно бил понижен в длъжност, като това също е
повлияло на състоянието му, не се е чувствал добре и бил унизен. В семеен план и в
личните им отношения със свидетелката, ищецът станал по-емоционален, по-избухлив,
като преди случката бил винаги усмихнат, комуникативен, бил душата на компанията,
но след това станал коренно друг човек, започна да приема успокоителни лекарства -
Диазапан, Лексотан, без консултация с лекар, за да преодолее тежестта, която носел, не
е посещавал лекар, като освен емоционално, здравословното му състояние не се е
променило. Посочва, че оръжието на ищеца е било иззето от момента на започване на
делото, като към настоящия момент му е върнато, но ищецът все още не е върнат на
4
по-високата позиция и имало разлика във възнаграждението в размер на 1000 лв. След
образуване на делото, след околко 4 месеца Г. бил понижен в длъжност, като оръжието
му било върнато няколко месеца след като приключило делото.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните
правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от прокуратурата от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В конкретния случай ищецът твърди, че е претърпял вреди по повод наказателно
производство по НОХД № 1320/2019 г. по описа на СРС, 135 състав и по ВНОХД №
1843/2020 г. по описа на СГС, НО, 10-то възз. с-в, изразяващи се в морални вреди и
страдания от воденото срещу него наказателно преследване. По делото е безспорно
установено, че с присъда от 23.01.2020 г. по НОХД № 1320/2019 г. по описа на СРС,
135 състав, потвърдена с решение от 07.02.2022 г. по ВНОХД № 1843/2020 г. по описа
на СГС, НО, 10-то възз. с-в, Г. В. И. е бил оправдан по повдигнатото му обвинение по
чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като присъдата е влязла в сила на
07.02.2022 г.
Съдът като взе предвид, че в конкретния случай е налице влязла в сила
оправдателна присъда, намира, че е доказана първата от предпоставките от
фактическия състав, а именно: оправдаване на лицето по повдигнатото обвинение.
На следващо място съдът намира, че са доказани и другите елементи от
фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно: настъпване на вреди и
наличието на причинно-следствена връзка между твърдените вреди и постановените
съдебни актове. В конкретния случай на ищеца са били причинени неимуществени
вреди. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищецът изпитвал
срам, бил разстроен. Съдът приема, че по отношение на ищеца е настъпил вредоносен
резултат вследствие повдигнатото му обвинение, като е налице пряка причинно-
следствено връзка между действията на делинквента и претърпените от ищцата вреди.
По отношение на размера на предявената претенция за неимуществени вреди
съдът намира същата за основателна, по следните съображения:
По отношение на размера на предявената претенция за неимуществени вреди
съдът намира следното: На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като в случая пострадалото лице е
претърпяло неимуществени вреди. Размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди се определя по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Безспорно
по делото е установено, че ищецът е бил разстроен и е претърпял дискомфорт в
резултат на воденото срещу него наказателно производство за периода от време, в
който е продължило същото. Обезщетението по смисъла на чл. 52 от ЗЗД идва да
възмезди вредите, понесени от увреденото лице. Съдът като взе предвид възрастта на
ищеца, характера на причиненото увреждане, продължителността на наказателното
производство, като съобрази и критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, намира, че
за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от ищеца И. е необходима
5
сумата от 4 000 лева. Исковата претенция като основателна и доказана следва да бъде
уважена за сумата от 4 000 лв., като за разликата над тази сума до пълния претендиран
размер от 10 000 лв. исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
Направените разходи в хода на наказателното производство, приключило с
оправдателна присъда, представляват имуществена вреда по смисъла на чл. 4 от
ЗОДОВ. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът не
само е уговорил размера на дължимото адвокатско възнаграждение, но е платил
същото в размер на 3000 лв. за двете съдебни инстанции. Ето защо съдът приема, че
исковата претенция е доказана по основание и размер и подлежи на уважаване в
цялост.
Основателността на главната искова претенция, налага извод за основателност и
на акцесорния иск за заплащане на лихва върху главницата, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда, а именно: от 07.02.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, поради което и акцесорният иск следва да бъде уважен. В тази
връзка неоснователно се явява възражението на ответника за изтекла погасителна
давност по отношение на вземането.
По отношение на направеното от ищеца искане за присъждане на разноски,
същото е основателно, съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК, поради което в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от исковите
претенции в размер на 10,77 лв. от общо направените разноски в размер на 20 лв.,
представляваща платена държавна такса. На ищеца се дължат разноски и за адвокат в
размер на 538,46 лв. съразмерно с уважената част от исковите претенции, като
неоснователно се явява възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът




РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
”Витоша” № 2, представлявана от Главния прокурор на Република България, ДА
ЗАПЛАТИ на Г. В. И., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „..............“ № ......., вх.
......., ет. 3, ап. 10, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 3000 /три
хиляди/ лева, представляващи имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от
ищеца средства за адвокатско възнаграждение: 1500 /хиляда и петстотин/ лева в
съдебната фаза на процеса пред СРС и 1500 /хиляда и петстотин/ лева - адвокатско
възнаграждение за стадия на въззивното производство пред СГС, образувани във
връзка с повдигнато обвинение по чл. 144, ал.3, вр. с ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК, ведно
със законната върху главницата, както и сумата от 4 000 /четири хиляди/ лева за
причинените на ищеца неимуществени вреди и претърпените от него психически
страдания, напрежения, унижения и отрицателни емоции, вследствие на повдигнатото
обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление, ведно със законната лихва
от влизане в сила на оправдателната присъда – 07.02.2022 г., до окончателното
6
изплащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и сумата от 549,23 лв.,
представляваща направени по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 4 000 лв. до първоначално
претендирания размер от 10 000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7