Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 286 Година 2019,18.07. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд
Граждански състав
На двадесет
и четвърти юни Година
две хиляди и деветнадесета
В публичното заседание в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова –
Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни заседатели: ……………………………………...
Секретар Цветанка
Арнаудова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер 472 по
описа за
2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
,,Бургаспътстрой“
АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. ,,Цариградска“ № 30 чрез пълномощника адв. Константин Костов с адрес на кантората гр. Бургас, ул. “Христо Ботев“ № 32, ет. 2, офис 5 е предявил
обективно съединени искове против ,,Вини строй 77“, ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ,,Гоце Делчев“, ул. ,,Т.Каблешков“ №24, ет. 3, ап. 11 за осъждане на ответното
дружество да му заплати обща сума от 225830.92лв.,
формирана като сбор от следните три суми: 54 830,92 лв. (с ДДС), представляваща неусвоена част
от предоставен аванс по договор, сключен между страните през 2017 год.
с предмет „Изпълнение на СМР във връзка с реализацията на Националната програма
за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради на територията
на община Бургас по Обособена позиция: № 2, “Сграда с административен адрес в
гр. Бургас, ж.к. Изгрев бл. 60, съгласно ценово и техническо предложение /Приложение 3 и Приложение
4/-неразделна част от договора; 45692.43 лева (без ДДС), представляваща неустойка за разваляне на договора по чл. 22 ,изр. второ в размер на 30 % от
оставащата за изпълнение част /неизпълнена
част / от договора /152308,10 лв. без ДДС/ и 125307.57лв. (без ДДС), представляваща неустойка
за забавено изпълнение по чл. 23 от договора в максимален размер от 30 %
/ тъй като за периода на забавата
максималния договорен размер на неустойката е достигнат/ за частта от сделката, която се запазва /определени към стойността на
приетите към момента на завеждане на делото
работи, която е 417691,90 лв. без ДДС/,
ведно със законната лихва за забава върху присъдените суми, считано от датата
на предявяване на иска до пълното им изплащане, както и присъждане на
направените съдебно
- деловодни
разноски. Твърди, че с ответното дружество са установени търговски отношения за
изпълнение на СМР, във връзка с реализацията на Национална програма за
енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради на територията на Община
Бургас по обособена позиция №2 ,,Сграда с административен
адрес в гр. Бургас, ж.к. ,,Изгрев“,
бл. 60, като за целта са сключили договор, влизащ в сила, считано от датата
на подписване на Протокол за откриване на строителна площадка- 17.08.2017г.
Посочва, че в изпълнение на чл. 3, ал. 2, т. 1 от
Договора, е превел на ответника, сума в размер на 20 5200 лева,
с включен ДДС, като аванс по договора, за което била издадена фактура
№26/18.08.2017г. Заявява, че към настоящия момент са извършени
част от предвидените строително - ремонтни работи по договора,
като за приемането и заплащането са съставили актове обр. 19 и
издали фактури, както следва: Фактура № **********/20.10.2017г.
с Акт 19- Протокол №1 от 20.10.2017г. за сумата от 85246.11лв. без
ДДС; Фактура №**********/05.01.2018г. с Акт 19-
Протокол №2 от 05.01.2017г. за
сумата 138514.96лв. с ДДС; Фактура №**********/03.05.2018г.
с Акт 19- Протокол №3 от 02.05.2017г. за сумата
от 113162.58лв. без ДДС; Фактура №**********/02.07.2018г.
с Акт 19- Протокол № 4 от 02.07.2017г. за сумата
8768.25лв. без ДДС. Посочва, че извършените и приети СМР
по договора възлизат на стойност
417691.90лв. без ДДС, като от посочената сума е
приспаднат пропорционално част от платения аванс по фактура №26/18.08.2017г.
в размер на 171 000 лв. без ДДС, както следва:
по фактура № **********/20.10.2017г. -
приспаднат аванс 25573.83 без ДДС; по фактура № **********/05.01.2018г. -
приспаднат аванс 41554.59лв. без ДДС; по фактура №**********/03.05.2018г. - приспаднат
аванс 33948.77лв. без ДДС; по фактура № **********/02.07.2018г. - приспаднат
аванс 24230.48лв. без ДДС. Посочва, че
така е формиран неприспаднат остатък от
платения аванс- сума в размер на 45692.43 лева без ДДС. Отбелязва, че съгласно
договореното, срокът за изпълнение на СМР
е до 25.12.2017г. (130 календарни дни). В процеса на изпълнение, заявява,
че се наложило неколкократно спиране на
строежа с Акт, обр. 10 и последващо продължаване с Акт, обр. 11, поради което
крайният срок за изпълнение в съответствие с клаузите на договора и съставените
актове по време на строителството следвало да бъде на 11.05.2018г. Към
посочената дата, строително - ремонтните
работи не били извършени в пълния обем, предвиден в договора, приложенията към
него и количествено- стойностната сметка на обекта. За периода от 12.05.2018г. до
05.09.2018г., твърди, че ответното дружество не е изпълнявало договорните си
задължения по извършване на СМР, като забавата възлизала на 116 дни. Разяснява,
че на 20.08.2018г., ответникът изпратил до него
писмо по електронна поща, в което
твърдял неизпълнение от страна на възложителя, изразяващо се в забавени
плащания. Отправено било и предложение за прекратяване на договора по взаимно
съгласие, но тъй като ищецът имал интерес от пълното изпълнение, не приел последното.
Последвало второ писмо, с което изпълнителят заявил, че разваля договора
едностранно, посочвайки като причина това, че възложителят поставял изисквания
за осигуряване на работници на обекта. Навежда доводи, че горните изисквания
нямали задължителна сила съгласно договора. Излага, че съобразно чл. 87 от ЗЗД,
развалянето на договора следвало да бъде на основание неизпълнени задължения на
насрещната страна и предшествано от даване на подходящ срок за изпълнение, но
тъй като всички задължения на възложителя били изцяло изпълнени, ищецът не
приел договора за развален. С писмо, изпратено по електронна поща, ответникът
бил уведомен, че ищцовото дружество не приема договора за развален, като
изразявал желание за продължаване неговото изпълнение, предоставяйки на ,,Вини строй 77“ЕООД, нов
срок за изпълнение. На 23.08.2018г.,
изпълнителят започнал демонтаж на монтираното за изпълнение скеле (факт,
надлежно удостоверен с протокол от същата дата). От горните действия следвал
извода, че ответното дружество нямало намерение да изпълни договора. Въпреки
отправената от ищеца покана до ,,Вини строй 77“ ЕООД по електронна поща, за доброволно изпълнение на
договорните задължения или алтернативно, за връщане на остатъка от платения
аванс, както и заплащане на предвидените неустойки в общ размер от 22 5830.92
лева, претенцията оставала неудовлетворена, като към настоящия момент
ответникът прекратил изпълнението на СМР
по договора. Намира, че в
случая неизпълнението и забавата са
изцяло по вина на изпълнителя по договора, тъй като той като възложител
е изпълнил своевременно и точно всички
свои договорни задължения. Представя и ангажира
доказателства. Претендира разноски.
Предявените искове са с правни основания в чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В законовия срок не е депозиран отговор на исковата молба от ответника.
Не са депозирани допълнителна искова молба и допълнителен отговор.
Бургаски окръжен съд, като обсъди
доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото
доказателства се установява,че през 2017
г. страните в настоящото производство са сключили договор, по силата на който
ищецът, в качеството на възложител е възложил на ответника, в качеството на
изпълнител да извърши следното: изпълнение на СМР във връзка с реализацията на
Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради
на територията на община Бургас по обособена позиция № 2 „Сграда с административен
адрес в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл. 60“,съгласно ценово и техническо
предложение /Приложение 3 и Приложение 4/-неразделна част от договора. Страните
са уговорили срок за изпълнение на предвидените в проекта СМР от 130 календарни
дни, който започва да тече от датата на подписване на протокола за откриване на
строителната площадка и определяне на строителната линия и ниво на строежа-обр.2 и 2а по Наредба
№ 3. Уговорено е още, че срокът спира да
тече за времето,за което по законоустановения ред е съставен акт за
установяване състоянието на строежа при спиране на строителството/Приложение
10/ по Наредба № 3 ,като срокът продължава да тече след съставяне на акт за установяване състоянието на строежа
при продължаване на строителството /Приложение 11/.Договорена е цена в общ размер на 570 000 лева без ДДС, която
съответства на представеното КСС и начина на плащане – авансово, междинно и
окончателно.Прието е авансовото плащане да е в размер на 171000 лв. без ДДС
,като изплащането му ще се извършва в срок до 30 дни след представяне на
фактура,както и че авансовото плащане се приспада пропорционално от всяко
междинно плащане.В чл.28 страните са договорили право на възложителя да развали
договора,ако изпълнителят просрочи предаването на обекта с повече от 20 дни или
не извършва строителните и монтажни работи по уговорения начин и с нужното
качество,като за възложителя е запазена възможността да претендира обезщетение
за претърпените вреди.В три алинеи на
чл.22 е уговорена отговорността на изпълнителя за пълно,частично и
некачествено изпълнение,като при частично неизпълнение е прието заплащане на
неустойка в размер на 30 % от стойността на неизпълнената част от договора.В
чл.23 са договорени санкции при забавено или неточно изпълнение,а именно отново
неустойка в размер от 0,5 % от стойността на договора за всеки просрочен ден до
датата на действителното изпълнение,но не повече от общо 30 % от цената на
договора.
С Протокол № 2 от 17.08.2017 г. е открита
строителната площадка на обекта, предмет на договора и за ответника е започнал
да тече срока за изпълнение на възложените му СМР. Този срок е бил спиран
неколкократно, за което са съставени съответни актове. В хода на изпълнението, в съответствие с
договореностите, са съставяни актове
обр. 19 за приемане на извършената работа, като в тази връзка са извършвани и
съответни плащания, за което са издадени четири броя фактури с №№ Фактура № **********/20.10.2017г.,
Фактура №**********/05.01.2018г., Фактура №**********/03.05.2018г.
и Фактура №**********/02.07.2018г. на обща стойност 417 691,90 лева без ДДС. От
представените по делото доказателства е видно, че ищецът е заплатил авансово на
ответника сумата от 171 000 лева без ДДС, съгласно уговореното в чл. 3, ал. 2,
т. 1 от договора, която сума е приспадана пропорционално от дължимите плащания
по горепосочените фактури.След приспаданията от междинните плащания включително
от последната фактура от 02.07.2018 год. от общо преведения аванс от 171000
лева без ДДС е останал неусвоен аванс в
размер от 45692,43 лв. без ДДС или 54830,92 лв. с ДДС.
С писмо от 22.08.2018 г., до
ответника по електронна поща, ищецът е уведомил фирмата изпълнител, че не
приема отправеното му предложение за прекратяване на процесния договор и
продължава да го счита за действащ, тъй като той надлежно е изпълнил
задълженията си, включително и за заплащане на дължимите до момента суми,
поради което за ответника не е налице правно основание за разваляне на
договора. Със също писмо, го е уведомил за изпадането му в забава, по отношение
на възложеното му изпълнение и е претендирал предвидената по чл. 23 от договора
неустойка. Ищецът е настоял ответникът да продължи изпълнението на обекта до
окончателното му завършване, като му е дал срок за това в размер на седем
календарни дни и е заявил, че ако след изтичане на този срок изпълнителят не е
изпълнил договорните си задължения, ще счита договора за развален на основание
чл. 87, ал. 1 от ЗЗД и ще обезпечи завършването на обекта лично или чрез трети
лица. Отправил е и предупреждение, че ако договорът бъде развален претендира възстановяване на
неусвоената част от заплатения аванс и неустойките предвидени в чл. 23 и чл.
22, изр. второ от договора, като са посочени и конкретни размери на претенциите.
От приложения на хартиен носител документ на лист 40 от делото в заверено копие
може да се направи извод,че ищецът твърди,че е изпратил писмото си от 22.08.2018 год. на електронен
адрес на ответника.Видно от допълнителните разпоредби на договора,обаче, кореспонденция по електронен
път между страните във връзка с договора не
е предвидена,уговорено е размяна на съобщения в писмена форма на конкретно посочени
адреси,задължение за незабавно уведомяване при промяна на адреса и фикция за
получаване и дата на получаване,при
неизпълнение на задължението за уведомяване за промяна.С констативен протокол
от 23.08.2018 г., представители на възложителя и на строителния надзор, при
извършена проверка на обекта са констатирали, че на същия не се извършват
строително монтажни работи, а представители на фирмата изпълнител, демонтират и
изнасят материали, машини и оборудване.От 23.08.2018 год. няма данни за
осъществена връзка между страните по договора,за размяна на кореспонденция или за отправени предизвестия
или други съобщения.Няма данни след 23.08.2018
год. ответното дружество да е възобновило работа на обекта,нито ищецът да го е
приканил към довършване на изпълнението.При това положение ,включително и с
оглед становището на ищеца,заявено в исковата молба по повод действието на
договора,следва да се приеме,че в отношенията си и двете страни го считат за
недействащ,независимо,че не може да се установи точната дата на отпадане на
правната обвързаност помежду им.
При установената фактическа
обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:
По време на устните прения ищцовата страна е направила искане за постановяване на неприсъствено решение по
отношение на ответника. Съдът намира, че в настоящия случай не са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Действително
ответниците не се явяват в първото заседание по делото, не са взели становище
по исковата молба и допълнителната такава, но с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства,единият от предявените два иска за неустойки не се явява вероятно
основателни, тъй като с оглед на заявените от ищеца обстоятелства не са налице
релевантните факти, които да пораждат претендираното право, поради което не са налице
материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение.От изложението на
обстоятелствата и петитума е видно,че ищецът
претендира кумулативно две неустойки за един и същ вид неизпълнение,което
сочи и счита,че е едновременно и забавено и частично.В правната теория и
практика,а и видно и от съдържанието на клаузата за неустойка по чл.23 , на която ищецът се
позовава в подписания от него договор- изпълнението е забавено само тогава когато действителното изпълнение е
възможно,т.е. когато договорната връзка не е преустановена и не се желае
преустановяването й.В този случай и на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД кредиторът
може да иска реално изпълнение и обезщетение за забава или едно от
двете.Когато,обаче,договорната връзка е преустановена и изпълнението не е пълно,с преустановяването
й неизпълнената част,която до момента на прекратяване на договора е била
забавена с прекратяване на договора се
превръща в неизпълнена част.При това положение и на основани чл.79,ал.2 от ЗЗД
кредиторът може да иска само обезщетение за частичното неизпълнение.
В исковата молба ищецът твърди,че действието
на договора е преустановено,
следователно действително пълно
изпълнение не е възможно.При положение,че от договорени СМР на обща
стойност 570000 лв. без ДДС са изпълнени
СМР за 417691,90 лв. без ДДС ,то неизпълнени остават част от СМР на договорена
стойност 152308,10 лв. без ДДС.Ако до датата на преустановяване на
облигационната връзка тези СМР на стойност 152308,10 лв. са били забавени,след
преустановяване на договора,те са станали частично неизпълнени,тъй като действително,реално
изпълнение след прекратяване на договора
е невъзможно.Именно в този смисъл е и чл.23
от договора ,на който се позовава ищецът-този текст се отнася само за забавено изпълнение ,което е видно от
граматическата му формулировка-неустойката
е уговорена:“в размер на 0,5 % от стойността на договора,за всеки просрочен
ден,до датата на действителното изпълнение,но не повече от общо 30 % от цената
на договора“. След като обаче договорът е прекратен,действително изпълнение
няма да има,за да е приложима уговорката по чл.23 от договора.Максималният
размер на този вид неустойка е фиксиран на 30 % от цената на договора,което
означава,че ако сбора от подневните
суми,определени по приетата методика надвиши
30% от цената на договора и забавата продължава , към момента на действителното
изпълнение,кредиторът няма да може да
получи по-голяма неустойка от тази.Забава,обаче, ще има само ако договорът не е прекратен и бъде
осъществено действително пълно изпълнение,но не в уговорения срок,а след изтичането му.При положение,че договорът
е прекратен,вече е налице частично
неизпълнение,за което се дължи неустойка по чл.22,ал.2 от договора.
По изложените
съображения искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение следва
да бъде отхвърлено, тъй като не е налице условието на чл. 293, ал. 1, т. 2 от ГПК по отношение на иска за присъждане на неустойка по чл.23 от договора.
При това положение
следва да се разгледа всяка една претенция поотделно.
По отношение на заявената
претенция за възстановяване на неусвоената част от предоставения на ответника
аванс в размер на 45 692,43 лева, искът се явява основателен и доказан. Предпоставки
за основателност на претенцията по чл. 55, ал. 1 предл. трето от ЗЗД са наличието на валидно сключен договор, по който да
е налице престация от страна на ищеца, договорът да е прекратен от изправната
страна и платеното на отпаднало основание да не е върнато.
От заявените от ищеца с исковата
молба фактически твърдения и представените доказателства се установява, че е
налице валидно сключен договор между страните,без краен срок на действие.
Съгласно чл. 2 от договора,наименован „Срок на договора“ страните са определили
срок от 130 календарни дни за изпълнение на предвидените в проекта СМР, който
започва да тече от датата на подписване на протокола за откриване на строителна
площадка и определяне на строителната линия и ниво. Независимо, че посочения
член е озаглавен „Срок на договора“, видно от волята на страните посочения срок
се отнася само до задълженията на изпълнителя по раздел ІV от договора, а не
до срок за изпълнение на задълженията и на двете страни, с изтичане на който договорът
се прекратява. Този извод се налага и от
разпоредбите на чл. 3, ал.2, т. 3 и чл. 28, в които е предвидено извършването
на действия след изтичане и извън посочения в чл. 2 срок. Наред с
горното, в чл. 26 ,уреждащ основанията за преустановяване на облигационната
връзка,не е предвидено прекратяване на договора, поради изтичане на срока по
чл.2. При това положение, съдът намира, че договорът е безсрочен и преустановяването на
действието му настъпва при възникване на обстоятелства по раздел Х.
Както бе посочено и по-горе от
съдържанието на писмото,отправено от ищеца до ответника по електронна поща,от
изложението на обстоятелствата в исковата молба и заявения петитут,както и от отразеното в констативен протокол от 23.08.2018 г., че
фирмата изпълнител демонтира и изнася материали, машини и оборудване от обекта
съдът приема, че действието на възникналата между страните облигационна
връзка е преустановено и пълно изпълнение не може да се очаква.
От представените по делото
доказателства се установява, че по силата сключения договор, ищеца е превел на
ответника сумата от 171 000 лева без ДДС като аванс по договора, за което
е издадена фактура № **********/18.08.2017 год. До момента на прекратяване на
договора, изпълнителят е извършил част от предвидените СМР, които са приети и
заплатени от възложителя- ищец. От находящите се в кориците на делото протоколи
и фактури е видно, че са приети и заплатени на изпълнителя дейности по
извършени СМР на обща стойност 417 619,90 лева, за което са издадени
четири броя фактури с №№ фактура № **********/20.10.2017г.,
фактура №**********/05.01.2018г., фактура №**********/03.05.2018г.
и фактура №**********/02.07.2018г. От посочените фактури пропорционално е
приспадана част от платения аванс, както следва: по фактура № **********/20.10.2017г.
е приспаднат аванс в размер на 25 573,83 лева без ДДС, по фактура №**********/05.01.2018г.
е приспаднат аванс в размер на 41 554,49 лева без ДДС, по фактура
№**********/03.05.2018г. е приспаднат аванс в размер на 33 948,77 лева без
ДДС и по фактура №**********/02.07.2018г. е приспаднат аванс в размер на
24 230,48 лева без ДДС. Тъй като, общо приспаднатия аванс е в размер на
125 307,57, то остатъка от него е в размер на 45 692,43 лева. С оглед
прекратяване на договора между страните, този остатък се явява платен от ищеца
на отпаднало правно основание. По изложените съображения следва
да се приеме за установено, че процесната сума е дължима от ответника. Тъй като е установено, че
претендираната в настоящия процес сума
от 45 692,43 лева без ДДС или 54830,92 лв. с ДДС е част от получена от страна на ответника обща сума от
171 000 лева без ДДС от ищцовото
дружество и тя не е върната след прекратяване
на договора, то предявеният иск по отношение на нея следва да бъде уважен.
Поради уважаване на този иск за сумата от 54830,92 лв. следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на законната
лихва върху тази сума,считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното плащане.
По отношение на заявената
претенция за заплащане на сумата от 45 692.43 лева (без ДДС), представляваща неустойка за разваляне на договора по чл. 22, изр. второ в размер на 30 % от
оставащата за изпълнение част /неизпълнена
част / от договора /152 308,10 лв. без ДДС/, съдът намира същата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Разпоредбата,
на която ищецът основава тази своя претенция предвижда, че при частично
неизпълнение на поетите с договора
задължения, изпълнителя заплаща неустойка на възложителя в размер на 30 % от
стойността на неизпълнената част от договора.Частичното неизпълнение следва да
е виновно,с оглед систематическото тълкуване на разпоредбата-мястото й е в
раздела със заглавие „Санкции и неустойки и гаранции за изпълнение на
договора“,т.е. все разпоредби за
отговорността на изпълнителя за виновно
неизпълнение на основното му задължение,поради
което очаквания фактически резултат няма да бъде получен от възложителя.
С
преустановяване на договорната връзка са останали неизпълнени строително
монтажни работи за 152
308,10 лв. без ДДС.Неустойката по чл.22,изр.2 от договора е в размер на 30 % от
неизпълнената част ,т.е. сумата от 45 692.43 лева (без ДДС).При това положение
претенцията за присъждане и на тази сума-без ДДС, се явява основателна и
доказана и следва да се уважи.Върху тази
сума следва да се присъди и обезщетение
в размер на законната лихва, начиная от
датата на завеждане на делото пред
настоящия съд.
По отношение на заявената
претенция за заплащане на сумата от
125307.57лв. (без ДДС), представляваща неустойка
за забавено изпълнение по чл. 23 от договора в максимален размер от 30 %
/тъй като за периода на забавата максималния договорен размер на неустойката е
достигнат/ за частта от сделката, която се запазва /определени
към стойността на приетите към момента на завеждане на делото работи, която е 417691,90 лв. без ДДС/, съдът намира същата за неоснователна.
Съгласно чл. 23 от договора, при
забавено или неточно изпълнение на поетите с договора задължения, изпълнителят
дължи неустойка на възложителя, в размер
на 0,5 % от стойността на договора, за всеки просрочен ден, до датата на
действителното изпълнение, но не повече от общо 30 % от цената на договора. От
посочената разпоредба е видно, че волята на страните е да бъде обезщетен
възложителя при евентуално забавено или неточно изпълнение. В случая обаче
ищецът не твърди, че е налице забавено или неточно изпълнение на извършените от
ответника и приети от него дейности, за които са налице съставени протоколи акт
19 и които дейности са на стойност 417 691,90 лева без ДДС,за която
изпълнена част договорът се запазва, а
твърди, че е налице неизпълнение на част от възложените дейности,и договорът е
прекратен, поради което посочената разпоредба не намира приложение. Самата
уговорка между страните предвижда „действително изпълнение“, поради което е
необходимо да има такова или поне то да е възможно, за да се уважи претенцията.
В светлината на горецитираното Тълкувателно Решение № 4/2014 г. по тълк.д. №
7/2013 г. на ВКС, ОСГТК, уговорената
между страните неустойка за забава ще се дължи – в случай на неточно, вкл. забавено
изпълнение, обусловило развалянето, но само за онази част от сделката, чието
действие се запазва. В случая договорът,за изпълнената част от него в размер на 417691,90 лв.
без ДДС запазва действието си,и именно и само по отношение на тази изпълнена
част ищецът би могъл да има претенция за
заплащане на предвидената неустойка за забава в случай на твърдение, че тази
изпълнена част е била забавена. В случая
обаче, се претендира неустойка не за изпълнената част от договора, а за изобщо неизпълнената
такава. Това е видно и от посочения от ищеца период, който е заявен с начална
дата крайния срок за изпълнение – 12.05.2018 г. до завеждане на иска – 05.09.2018
г. /116 дни/, както и от посочването като основание за търсената неустойка –
чл.79 от ЗЗД. По изложените съображения следва да се приеме, че претенция за заплащане на сумата от 125 307,57
лева е неоснователна и не следва да бъде уважена както и заявената претенцията
за
присъждане на законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждането на исковата
молба в съда.
Предвид изложеното предявеният
иск се явява частично основателен по отношение на претенцията за възстановяване на неусвоената част
от предоставения на ответника аванс,както и по отношение на претендираната неустойка по чл.22 от договора и лихви за забава върху нея,,а претенцията за
неустойка по чл.23 следва да бъде отхвърлена.
По разноските по делото:
Поради установените по – горе
факти, ответникът дължи на ищеца направените от него разноски съразмерно с
уважената част от иска. Съгласно представения списък на разноските ищецът
претендира разноски в общ размер на 9 484 лева, от които 450 лева
адвокатски хонорар и 9034 лева държавна такса за разглеждане на исковете. С
оглед уважената част от исковете-45692,43 лв. и 54830,92 лв. , дължимите на
ищеца разноски са в размер на 4221,58
лв.
По изложените съображения и на
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца ,,Бургаспътстрой“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. ,,Цариградска“ № 30 чрез пълномощника адв. Константин Костов за постановяване на неприсъствено решение.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
от него на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия: