РЕШЕНИЕ
№1809 дата 30 октомври
2019г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,
в
публично заседание на 14 октомври 2019 год.,
в следния състав:
Съдия:
ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: …………………….
разгледа
адм. дело №
427 по описа за 2019 год.
и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и
сл., във вр. с чл.129, ал.7 от ДОПК.
Предмет на оспорване е Акт за
прихващане или възстановяване №
П-02000218155097-004-001/15.11.2018г., издаден
от главни инспектори по приходите в ТД на НАП Бургас, с който, на
„ТисенКруп Индъстриъл Сълюшънс“ АГ – Германия, е възстановена сума в размер на
553 007,20лв., представляваща ДДС за периода 01.08.2008г. – 31.05.2010г., както
и лихва в размер на 65 446,22лв., дължима за периода 01.08.2008г. – 02.11.2018г.
При оспорването по административен ред е постановено Решение № 17/04.02.2019г.
на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП, с което АПВ е частично
изменен, като допълнително е определена лихва за възстановяване в размер на 666
918,08лв., в т.ч.401 569,75лв. вече ефективно възстановени и разлика за
възстановяване в размер на 265 348,33лв. В останалата част, в която е отказано
възстановяване на сума в размер на 904 523,68лв., представляваща ДДС в размер
на 64 2051,83лв. и лихва в размер на 26 2471,85лв., АПВ е потвърден.
Жалбоподателят
„ТисенКруп Индъстриъл Сълюшънс“ АГ оспорва издадения АПВ, в частта, в която се
отказва възстановяване на горницата от 904 523,68лв. до пълния поискан размер
от 234 9475,90лв., като счита, че органът по приходите погрешно е приложил
механизма на приспадане на данъчен кредит, както и е приложил погрешни
изчислителни методи, в резултат на което не правилно е определил размера на
дължимата за възстановяване сума, в резултат на което неправилно е била
изчислена и дължимата за нея лихва. Счита също така, че органът по приходите не
е съобразил и изпълнил Решение № 2885/27.02.2014г. по адм.дело
№ 394/2013г. на ВАС. Иска се отмяна на АПВ в частта, в която е потвърден с
решението на горестоящия административен орган.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от двама пълномощници,
които поддържат жалбата на сочените в нея основания, както и ангажират
допълнителни доказателства в подкрепа на своите възражения. Претендират
разноски.
Ответникът
– Директор на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП се представлява от
юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата и пледира за нейното
отхвърляне, като взема становище, че признатото право на данъчен кредит по
решенето на ВАС не следва да се взема изолирано, а за правото на възстановяване
е необходимо да се съобразят формираните резултати за данъчните периоди, както
и процедурите по ЗДДС. Претендира възнаграждение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на
страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:
Жалбата
е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна и
депозирана в предвидения от закона срок.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Жалбоподателят
„ТисенКруп Индъстриъл Сълюшънс“ АГ е подал до ТД на НАП Бургас искане за
прихващане или възстановяване вх. № ИТ-00-1061/29.01.2018г., с което, на
основание чл.129, ал.1 от ДОПК, е поискал възстановяване на недължимо събрана
сума в размер на 2 349 475,90лв., от които ДДС в размер на 1 420 085,97лв.
и законна лихва до окончателно възстановяване на сумата, изчислена към
31.12.2017г. в размер на 929 389,93лв. Искането е подробно обосновано с
приложени писмени обяснения за начина на формиране на исканата за
възстановяване сума. Главницата от 1 420 085,97лв. е формирана от сумите:
129 332,06лв., за която е посочено, че е повторно събрана по РА № **********/17.10.2011г. и РА №
02001100846/17.10.2011г. поради извършено прихващане по предходни АПВ; + 814 298,14лв.,
представляваща признат данъчен кредит по митническа декларация № 09BG002002X0028611/16.04.2009г.; + 217 683,88лв.,
представляваща признат данъчен кредит по фактура № **********/21.01.2009г.; +
258 771,89лв., за която е посочено, че е надплатен ДДС по банкова
гаранция. За всяка една главница е
посочена и дължима лихва за периоди и в размери посочени в таблица по т.ІІІ от
писмените обяснения, съпътстващи искането.
В хода на извършената проверка е
установено, че против дружеството-жалбоподател са били издадени два ревизионни
акта - РА № **********/17.10.2011г. и РА № 02001100846/17.10.2011г., като с
първия са били определени допълнителни задължения за неначислен от дружеството
ДДС на основание чл.84 и чл.86 от ЗДДС, а по втория РА е било отказано правото
на данъчен кредит по две покупки. РА №
**********/17.10.2011г. е бил изцяло потвърден по административен и съдебен
ред, като окончателния съдебен акт е Решение на ВАС № 4636/12.04.2017г.. РА №
02001100846/17.10.2011г. е бил частично отменен, като съдът е признал правото
на данъчен кредит на дружеството в общ размер от 1 031 982,41лв., от
които 217 683,88лв. по фактура № **********/21.01.2009 г. издадена от
„Химремонтстрой” АД, по която данъчният кредит е ползван през м.05.2009г.,
както и е признал право на данъчен кредит от 814 298,53 лв. по ЕАД №
09BG002002X0028611/16.04.2009г., включен в дневника за покупки за м.03.2010г.,
като РА е бил потвърден в останалата му част. Окончателният съдебен акт по това
оспорване е Решение № 2885/27.02.2014г. на ВАС. В процеса на обжалване на
ревизионните актове дружеството е предоставило неотменима банкова гаранция от УниКредит Булбанк АД в размер 10 735 877,09лв., актуализиран в
съответствие с размера на натрупваните лихви. Задълженията по двата акта са
били погасени, като тези по РА № 02001100846/17.10.2011г.
– с усвояването на банковата гаранция на
01.04.2014г. до размер от 3 738 094,52лв., в т.ч. ДДС –
2 519 786,67лв. и лихви – 1 218 307,85лв., а тези по РА № *********/17.10.2011г. - с усвояването на банковата гаранция на
16.05.2017г. в размер от 9 810 637,88лв., включваща ДДС -
5 146 873,25лв. и лихви – 4 663 764,63лв. Или - по двата
ревизионни акта събраните суми са общо 13 678 064,44лв.
След подаване на искането
за прихващане или възстановяване и предвид влезлите в сила решения на ВАС по
обжалваните ревизионни актове, органът по приходите определил задълженията по
тези актове, като отчел промяната в резултата за периодите по ЗДДС за
м.05.2009г. и м.03.2010г., в които е било признато правото на приспадане, вследствие на което резултатът за периодите е
бил променен от ДДС за внасяне на ДДС за възстановяване. Задълженията за лихви са били
изчислени по данъчни периоди от датата на възникване на всяко задължение за
внасяне, до датата на усвояване на банковата гаранция, както и от задълженията са били приспаднати извършените междувременно прихващания с
издадени АПВ и усвоената банкова гаранция. Извършена е била съпоставка на
установените задължения по всеки един от
РА – главница и лихва с усвоените суми по банковата гаранция, в резултат
на което е било установено, че по РА №
02001100848/17.10.2011г. са били усвоени в повече 891 339,62лв., от
които ДДС - 822 623,60лв. и лихва 68 715,92лв., а по РА №
*********/17.10.2011г. са били усвоени в повече ДДС в размер на 4 146,35лв. и
не е била събрана лихва в размер на 117 451,83лв., т.е. по този РА са били
събрани по-малко общо 113 305,48лв. направена е рекапитулация, че по двата РА
се установяват общо недължимо събрани суми в размер на 778 034,14лв., за които
е била е изчислена дължима лихва в размер на 401 569,75лв. От така установените
суми за възстановяване, с АПВ № П-02000218023010-004-001/23.05.2018г. са били
ефективно възстановени 561 150,47лв. в т.ч.
ДДС - 225 026,94лв. и лихва в размер на 336 123,53лв. С издаването
на процесния АПВ № П-02000218155097-004-001/15.11.2018г., за съответните данъчни периоди също са определени
надвнесените суми, за които са съставени Приложения № 3 и № 4, като с акта са възстановени недължимо събрани суми в размер на
618 453,42 лв., от които ДДС - 553 007,20лв. за периодите 01.08.2008г.-31.05.2010г.
и лихва в размер на 65 446,22лв., изчислена от 01.08.2008г. до 02.11.2018г. Горестоящият
административен орган е изменил издадения АПВ в частта относно признатите за
възстановяване лихви, като освен вече възстановените с издадените два АПВ лихви
в общ размер от 401 569,75лв. е определил и допълнителен размер на подлежаща на възстановяване лихва от
265 348,33лв., дължима върху сумите, признати на възстановяване за
м.05.2009г. – 41 950,97лв. и за м.03.2010г. – 641 822,31лв., като е
посочил, че за тези суми не е била начислена дължимата лихва до 31.04.2014г. за
първата от тях и до 31.03.2014г. за втората от тях, като след тези дати лихвата
е била начислена от органа по приходите.
Издаденият АПВ, изменен от горестоящият орган, е
законосъобразен.
Жалбоподателят по същество възразява, че от поисканите за възстановяване
надвнесени суми в общ размер на 2 349 475,90лв., от които ДДС в размер на 1 420 085,97лв. и
лихва 929 389,93 лв., са били възстановени суми до размер
от 1 179 603,89лв., от които ДДС - 778 034,14лв. (225026,94+553007,30) и лихва
в размер на 401 569,75лв. (336123,53+65446,22), като не било уважено искането му за възстановяване на горницата от
1 169 872,01лв., от които ДДС – 642 051,83лв. и лихви в размер на 527 820,18лв.
В тази връзка счита, че органът по приходите не
е изпълнил Решение № 2885/27.02.2017г. на ВАС по частичната отмяна на РА №
02001100846/17.10.2011г., с което му е било признато правото на приспадане в
размер на 1 031 982,41лв., като счита, че следва ефективно да бъдат
възстановени и неоснователно начислените и събрани суми общо в размер на 348
209,13лв. с този РА касателно данъчните периоди - м.05.2009г. и м.03.2010г., в
които е бил признат данъчния кредит. За тези два данъчни периода с РА са били
установени задължения за ДДС за внасяне, съответно - 175 732,91лв. и 172 476,22лв.,
т.е. претендирания общ размер от 348 209,13лв. За данъчен период м.05.2009г.
органът по приходите е преизчислил резултата, като от ДДС за внасяне в размер
на 175 732,91лв. е приспаднал признатия от съда данъчен кредит по фактурата
„Химремонтстрой” АД на стойност 217 683,88лв., вследствие на което
резултатът за периода е определен на ДДС за възстановяване в размер на 41
950,97лв. Аналогично за данъчен период м.03.2010г. от резултат за периода
установен с РА - данък за внасяне в размер на 172 476,22лв., органът по
приходите е приспаднал признатия от съда данъчен кредит по митническа
декларация № 09BG002002X0028611/16.04.2009г. в размер на 814 298,53лв., в
резултат на което резултатът за периода е определен на ДДС за възстановяване в
размер на 641 822,31лв.
Възражението на страната съдът счете за неоснователно.
Съгласно нормите на чл.87 и чл.88 от ЗДДС данъчният резултат се отчита на
месечна база. Този резултат може да бъде или данък за внасяне или
възстановяване на такъв и той се формира съобразно данните от подадената СД по
ЗДДС за периода, която обобщава цифрово данните от дневника за продажби и
дневника за покупки. В този смисъл, резултатът за ДДС е обобщен въз основа на
всички извършени през данъчния период покупки и продажби на търговеца, поради
което становището на жалбоподателя, че
следва да се съобрази само конкретната сделка, по която е признато правото на
приспадане, не съответства на законовата уредба за начина на формиране на
данъчния резултат. По същество органът по приходите е зачел признатото от съда
право на данъчен кредит по двете покупки и съобразно механизма на формиране на
данъчния резултат е извършил и неговото преизчисление. Процедурата по
възстановяване на ДДС не е за данъчен кредит по конкретна сделка, а възниква
съобразно резултатите от поредни данъчни периоди. В тази вшръзка и назначеното
по делото вещо лице отбелязва, че органът по приходите правилно (като стойност)
е определил размера на данъка за възстановяване на месечна база (Приложение № 3
и № 4), поради което и констатациите на експерта не се отличават като
изчисления. Вещото лице всъщност възпроизвежда констатациите на органа по
приходите като е проследило какво е декларирало дружеството в СД за
м.05.2009г. и м.03.2010г., как тези
резултати са били изменени с издаването на двата ревизионни акта, как
впоследствие тези резултати са били преизчислени след признаването от съда на правото на приспадане и в този смисъл
експертизата не повлиява фактите по делото.
Следващото възражение на страната касае изчисляването на
дължимите лихви върху надвзетите суми, като жалбоподателят счита, че за сумата
по признатия данъчен кредит по фактура № **********/21.01.2009г., ползван през м.05.2009г., следва
да бъде олихвявана от 15.06.2009г., съответно – за сумата по признатото право
на данъчен кредит по ЕАД № 09BG002002X0028611/16.04.2009г., включен в дневника
за покупки за м.03.2010г., дължимата лихва следва да се изчислява считано от
15.06.2010г. По същество страната възразява, че лихвата не е била начислена
върху целия размер на признатия данъчен кредит по двете покупки –
1 031 982,41лв., което становище съдът счита за погрешно на основание
вече изложените по-горе мотиви относно формирането на данъчния резултат. Няма
основание лихвата да се начислява върху целия размер на признатия данъчен
кредит, защото резултатът за двата периода – м.05.2009г. и м.03.2010г. не се
равнява на този признат данъчен кредит по изложените вече мотиви за
определянето му на месечна база. Предвид преизчисляването на данъчния резултат
– ДДС за възстановяване – 41 950,97лв. за м.05.2009г. и ДДС за
възстановяване - 641 822,31лв. за
м.03.2010г., дължимата лихва следва да се начисли именно върху тези две суми,
както е процедирал и органа по приходите, коригиран в тази част от горестоящия орган, който е определил по-ранна начална дата
за изчисляване на лихвите – 15.07.2009г. за сумата от 41 950,97лв., за
която е възникнала процедура за приспадане по чл.92, ал.1, т.2 от ЗДДС, респ.
началната дата за определяне на лихвата върху сумата от 641 822,31лв. е
определена на 15.07.2010г., вземайки предвид възникналата процедура за тази
сума по чл.92, ал.1, т.4 от ЗДДС.
На основание изложените мотиви, жалбата, като неоснователна,
следва да се отхвърли, като съобразно този изход на процеса в полза на
ответната страна следва да бъдат присъдени разноските по делото, които
съобразно обжалвания материален интерес от 639 175,35лв. (904523,68 -
265348,33) възлизат на 14 313,51лв.
Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,
Административен съд Бургас,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТисенКруп Индъстриъл
Сълюшънс“ АГ – Германия, с адрес за кореспонденция
гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 47А, Полиграфия офис Център, ет.4, с ЕИК
*********, против Акт за прихващане или възстановяване № П-02000218155097-004-001/15.11.2018г., издаден от главни инспектори по приходите в ТД на НАП
Бургас, частично потвърден и частично изменен с Решение №
17/04.02.2019г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „ТисенКруп
Индъстриъл Сълюшънс“ АГ –
Германия, с адрес за кореспонденция гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 47А,
Полиграфия офис Център, ет.4, с ЕИК *********, да ЗАПЛАТИ на Дирекция „ОДОП“
Бургас при ЦУ на НАП сумата от 14 313,51лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: