Разпореждане по дело №388/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 2 от ГПК във връзка с чл. 407 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от А. А. М., с ЕГН – *, от Г. Я., ул. „. В. № 29 и Д. А. И. от Г. Я., ул. “Г.” № 1, срещу писмена резолюция - отказ за издаване на изпълнителен лист от 30.11.2010г. постановено по гр.д.№120/1989г. по описа на РС Р., с което е отказано издаване на изпълнителен лист в полза на А. А. М. и Д. А. И., и двете от Г. Я., за сумите – 1377лв. и 1350лв., въз основа на влязло в законна сила съдебно Решение № 532/13.ІХ.2005г. по въззивно гражданско дело № 1157/2001г. по описа на ОС Б..

В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, като се навеждат доводи, че чрез отбелязване върху молбата за издаване на изпълнителен лист на едно “НЕ”, на практика е налице отказ изпълнителен лист да бъде издаден, като атакувания акт е в противоречие със закона и по съществото си съставлява отказ от правосъдие, което е недопустмо. С частната жалба се моли съда да отмени атакуваното разпореждане и да се постанови издаването на изпълнителен лист.

Подадената частна жалба е допустима, тъй като е подадена в срок и от лица, имащи правото и интереса от обжалване на постановения съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Въззивната инстанция установи от фактическа страна следното:

Въз основа на писмено заявление, депозирано пред съда на 22.11.2010г. по гражданско дело № 120/1989г., молителите - А. А. М., с ЕГН – *, от Г. Я., ул. “С. В. № 29 и Д. А. И. от Г. Я., ул. “Г.” № 1, като наследници на С. И. С., тяхна майка и бивша жителка на Г. Я., са поискал да им бъде издаден изпълнителен лист за сумите 1377лв. и 1350лв., въз основа на влязло в законна сила съдебно Решение № 532/13.ІХ.2005г. по въззивно гражданско дело № 1157/2001г. по описа на ОС Б..

Районният съдия в закрито съдебно заседание е извършил проверка по реда на чл. 406 ал.1 от ГПК, като е поставил на депозираното пред съда заявление писмена резолюция – “НЕ”, датирана от 30.11.2010г., под която се е подписал.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, въззивният съд излага следните правни съображения:

Според чл.406 ал. 1 от ГПК, в производство по искане за издаване на изпълнителен лист, съдът проверява дали актът на който се основава искането е редовен от външна страна и дали удостоверява надлежно подлежащото на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа, т.е. проверява формалната доказателствена сила на посочения в заявлението акт като изпълнителното основание. При преценката на първоинстанционния съд за наличието на формалните и процесуално правни предпоставки за издаване на изпълнителен лист, съдът е длъжен да се произнесе с разпореждане, с което може да уважи или отхвърли изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист/чл. 407 ал. 1 от ГПК/, като в мотивите към съдебния акт изложи изводите си от фактическа страна, както и правните съображения във връзка с решението си.

При преценката си законосъобразност по повод на въззивното обжалване на атакувания съдебен акт, настоящият състав на ОС Б., съобразно нормата на чл. 279 от ГПК във връзка с чл. 278 ал.4 от ГПК, следва да се ръководи от правилата за въззивно обжалване на решенията, като преди да пристъпи към проверка за допустимостта или основателността на обжалвания съдебен акт, следва служебно да извърши проверка на неговата валидност.

Изводите на въззивната инстанция в настоящия случай са за нищожност на обжалвания съдебен акт, поради следните съображения:

С поставянето на писмена резолюция – “НЕ” върху молбата за издаване на изпълнителен лист, първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да формира правно валидна воля, като от една страна неясно е решението което той е взел – дали е отказал да разглежда депозираната молба, дали е счел същата за недопустима или е оставил молбата без уважение. От друга страна дори и да е изявил някаква воля, за него съществува задължението да мотивира постановения съдебен акт, като изложи правни съображения за начина на формирането на изводите си, за фактите на които те са основани и за приложимите норми на материалния и процесуалния закон на който се е позовал. В обжалвания с частната жалба по настоящото дело съдебен акт/писмена резолюция, а не разпореждане/, липсват изложение на каквито и да фактически и правни доводи на съда, който го е постановил, нито съображения дали актът на който се основава искането е редовен от външна страна и дали удостоверява надлежно подлежащото на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа, като на практика същият изобщо не е мотивиран. Нищожността като порок на един съдебен акт се свързва с липсата на надлежно волеизявление на съдебния състав, като при липса на законово определение на това понятие, същото се извежда от практиката на ВКС на РБ, която изгражда изводите си за съдържанието на това понятие по пътя на тълкуването, което се основава на характера на акта като едностранно властническо волеизявление на съда, с което се разрешава правния спор, установява се правно положение на страните и се завършва едно предвидено в закона съдебно производство. Нищожно е съдебно решение/респективно определение или разпореждане/ на съда, което е абсолютно неразбираемо и неговият смисъл и съдържание не могат да бъдат извлечен дори при тълкуване, като безспорно нищожно е и съдебно решение, в което липсват изобщо мотиви и не са ясни съображенията на съда по повод на взетото решение за неговото издаване. Липсата на изложени съображения относно взетото решение на първоинстанционния съд в настоящия случай не само обосновава порочност на обжалвания съдебен акт, водещ до извода за неговата невалидност, но същото на практика не дава на въззивната инстанция възможност за упражни контрол за законосъобразност, в рамките на правомощията си, поради това че волята на първостепенния съд в този случай е останала неясна, след като липсват съображения на какви факти съдът се е позовал и какви правни изводи е изградил въз основа на искането за издаване на изпълнителен лист.

От друга страна за частните жалбоподатели е налице правен интерес от въззивно обжалване на постановения съдебен акт, тъй като макар и въз основа на един неясен и немотивиран писмен съдебен акт – поставена резолюция – “НЕ”, от съда в Г. Р. е отказано издаването на искания изпълнителен лист, като следва да бъдат защитени процесуалните права дадени им от закона, тъй като се търси защита на значими материални интереси.

Изложеното от фактическа и правна страна налага обжалваното “разпореждане” на първоинстанционния съд да бъде прогласено за нищожно от въззивната инстанция, а делото върнато на РС Р. за произнасяне по искането за издаване на изпълнителен лист с валиден съдебен акт, съобразно нормите на чл. 404 и следващите от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 407 от ГПК, чл. 279 и чл. 278 ал.4 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на писмена резолюция - отказ за издаване на изпълнителен лист от 30.11.2010г. постановено по гр.д.№120/1989г. по описа на РС Р., с което е отказано издаване на изпълнителен лист в полза на А. А. М. и Д. А. И., и двете от Г. Я., за сумите – 1377лв. и 1350лв., въз основа на влязло в законна сила съдебно Решение № 532/13.ІХ.2005г. по въззивно гражданско дело № 1157/2001г. по описа на ОС Б..

ВРЪЩА делото на РС Р. за произнасяне по искането за издаване на изпълнителен лист, с валиден съдебен акт, съобразно нормите на чл. 404 и следващите от ГПК.

Определението подлежи на касационно обжалване, с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщението му на молителите, пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :