№ 99
гр. Русе , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20204520104050 по описа за 2020 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Ш.П. № 10,
управител р.в.в против С. П. Н., ЕГН **********.
Ищецът претендира само сумите за главница по договор за кредит № **********,
сключен между ответника и 4финанс ЕООД на 01.12.2015 год. в общ размер 750.00 лева,
законна лихва върху главницата от предявяване на иска- 14.09.2020 год. до изплащане на
задължението и лихва за забава върху главниците в размер на 136.89 лева за периода
23.11.2018 год. - 09.09.2020 год.
В указания срок ответникът не е подал отговор, не оспорва иска.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 01.12.2015 год. 4ФИНАНС ЕООД и ответникът са сключили Договор за кредит,
фигуриращ в системата на „Вивус“ под № **********. В заявката си ответникът заявил
желание да му бъде отпусната сума в размер на 100.00 лева. Кредитът бил отпуснат за
период от 30 дни, с падежна дата 31.12.2015 год. Сумата е отпусната чрез паричен превод на
името на кредитополучателя в ИЗИ ПЕЙ АД на същия ден. На 03.12.2015 год. ответникът
подала заявление за отпускане на още 120.00 лева, на 04.12.2015 год- за още 250.00 лева, на
07.12.2015 год. за 150.00 лева и на 08.12.2015 го.- още 130.00 лева. Всички суме са
1
преведени от кредитора чрез ИЗИ ПЕЙ АД в деня на поискването. Така общо отпуснатият
кредит е в размер на 750.00 лева. След настъпване на падежа по договора
кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава.
На 23.11.2018 год. 4ФИНАНС ЕООД в качеството си на цедент сключва Договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 год. с КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ
ЕООД в качеството си на цесионер, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера
вземанията по Договор № ********* в общ размер 2060.28 лева, а именно: главница в
размер на 750.00 лева; договорна
лихва в размер на 22.07 лева, наказателна лихва в размер на 1110.90 лева, дължима за
периода 01.01.2016 г. до 22.11.2018 г.; отписани разноски за събиране в размер на 30 лева и
такси за експресно разглеждане в размер на 147.31 лева, подробно посочени в Приложение
№ 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. Цесионерът е
упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията
му. На ищеца е изпратено уведомление за цесията чрез препоръчано писмо с обратна
разписка, посредством Български пощи ЕАД, което е с отметка „връчено лично".
След предявяване на иска ответникът е извършила две плащания в размер на по 30.00
лева на 30.11.2020 год. и на 31.12.2020 год. или общо 60.00 лева, което обстоятелство
ищецът признава в Становище с вх. № 823/25.01.2021 год.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние– едно или повече. Съгласно чл. 7 от
ЗПФУР страни по договора са доставчикът и потребителят, а в ал. 2 на същия член е
разписано, че потребител е всяко физическо лице, което като страна по договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност. С оглед изложеното, правоотношението между 4ФИНАНС
ЕООД и ответника попада изцяло в обхвата на ЗПФУР.
Разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР предвижда, че при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от същия закон на потребителя,
както и че е получил неговото съгласие за сключване на договора. За доказване на
посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в
случаите с електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронен
2
подпис (сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги).
При твърдяно от ищеца облигационно правоотношение, възникнало от вид договор
за заем между 4ФИНАНС ЕООД и ответника, в който случай потребителят на този кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредиторът пък
действа по занятие, т.е. предоставянето на кредити е основният му предмет на търговска
дейност, следва да се прилагат изискванията на ЗПК.
Съгласно чл.10 от ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен
или друг носител. Разглежданият договор се твърди, че е сключен от разстояние, което
според настоящия съдебен състав е допустимо съгласно ЗПФУР.
Съгласно чл. 2 и чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и
визуално представяне на информацията /редакция ДВ, бр. 34 от 2001 г., в сила от 7.10.2001
г.) . Електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент
(ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на
вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.),
наричан по- нататък Регламент (ЕС) № 910/2014. Посоченият регламент определя
електронния документ като всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-
специално текстови или звуков, визуален или аудио- визуален запис. Писмената форма се
смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.
Съгласно Решение № 70/19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о.,
електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ.
Според посочената разпоредба „електронен подпис“ означава данни в електронна форма,
които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и
които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.
Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен
документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания
писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за
авторството на изявлението (чл. 180 ГПК).
В действителност процесният договор не носи подписа на ответника, но доколкото
същият се твърди да е сключен от разстояние и в този случай изявленията на страните са
разменени чрез средства за комуникация от разстояние, като същите са записани на
технически носител, позволяващ възпроизвеждането им, то макар и неподписани, тези
електронни документи съставляват доказателства по смисъла на чл. 184, ал. 1 от ГПК.
От представените писмени доказателства: Договор за кредит № **********
/01.02.2015 г.; Договор за кредит № ********** / 03.12.2015 г.; Договор за кредит №
3
********** / 04.12.2015 г.; Договор за кредит № ********** / 07.12.2015 г.; Договор за
кредит № ********** / 08.12.2015 г.; Общи условия на договора за кредит; Разписка за
извършено плащане № 2000000093700817 от 02.12.2015 г.; Разписка за извършено плащане
№ 2000000093802447 от 03.12.2015 г.; Разписка за извършено плащане № 2000000093899156
от 04.12.2015 г.; Преводно нареждане от 07.12.2015 г.; Преводно нареждане от 08.12.2015 г.,
се установява, че 4ФИНАНС ЕООД е изпълнило своите задължения по договора за кредит
като е предоставило на ответника заем в размер на 750.00 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда
действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение
на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от
предишния кредитор.
По делото ищецът е ангажирал доказателства, от които се установява изпращане на
уведомяването на длъжника за цесията. Видно от приетото по делото известие за доставяне,
на посочения от ответника в договора адрес е изпратено уведомление за извършената цесия,
което е връчено лично.
С оглед горното следва да се приеме, че по отношение на длъжника цесията е
породила правно действие.
От представените писмени доказателства е видно, ответникът дължи на ищеца
сумата 750.00 лева неплатена главница по Договор за кредит № **********.
По отношение на претендираната законна лихва от 23.11.2018 г. до изплащане на
вземането, следва да се посочи че същата се дължи съгласно чл. 6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, вр. § 12 от ЗИД на Закона за
здравето, за периода 23.11.2018 г. до 13.03.2020 г. в размер на 99.38 лева и след това от
14.07.2020 г. до 09.09.2020 год. в размер на 12.08 лева или общо 111.46 лева.
Извършеното то длъжника плащане на сумата 60.00 лева след предявяване на иска,
което се признава от ищеца, следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Ищецът дължи на ответника разноски за производството в размер на 174.86 лева, от
които 87.43 лева- юрисконсулско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК и 87.43 лева- държавна такса, съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА С. П. Н., ЕГН **********, адрес: гр. м., обл. Русе, ул. а.с. № 25 да
заплати на КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. С, ул. Ш.П. № 10, представлявано от управителя р.в.в сумата 690.00 лева-
главница, представляваща задължение по прехвърлено от 4ФИНАНС ЕООД вземане по
Договор за кредит № **********/01.12.2015 год., законната лихва върху тази сума, считано
от 23.11.2018 г. до 13.03.2020 г. в размер на 99.38 лева, законната лихва от 14.07.2020 г. до
09.09.2020 год. в размер на 12.08 лева или общо 111.46 лева , както и законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска- 14.09.2020 год. до окончателното и
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница до предявения размер
от 750.00 лева като погасен чрез плащане и за мораторна лихва до предявения размер 136.89
лева за периода 13.03.2020 год.- 14.07.2020 год. като неоснователен.
ОСЪЖДА С. П. Н., ЕГН **********, адрес: гр. м., обл. Русе, ул. а.с. № 25 да
заплати на КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. С, ул. Ш.П. № 10, представлявано от управителя р.в.в сумата 174.86 лева-
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5