МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 40 ПО ОПИСА ЗА 2010
ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
На 12.01.2010 год. във Варненският окръжен съд е внесен обвинителен акт №
2 на Варненска окръжна прокуратура против подсъдимите В.С.Н. и Р.Д.Н., по който
е образувано производство пред първа инстанция, за извършени от тях престъпления
от общ характер, както следва:
По отношение на подс.Н. за това, че:
1.За периода месец юни 2003 г. - 18.08.03 г. в гр.
Варна - КК "Златни пясъци" в обменни
бюра към „ДиВес" ЕООД - Варна и обменни бюра
към „Перфект Ди" ЕООД - Варна, при условията на продължавано престъпление и в съучастие с Р.Д.Н., като съизвършители, използвал платежни инструменти - 17
броя пътнически чекове с номинал от 100 щатски
долара с номера RA-423.469.661;
RA-423.469.662;, RA-423.469.663; RA-423.469.664; RA-423.469.665; RA-423.469.666; RA-423.469.667;
RA-423.469.668; RA-423.469.669; RA-423.469.670; RA-423.469.671; RA-423.469.672;
RA-423.469.673; RA-423.469.674;
RA-423.469.675; RA-423.469.696; RA-423.469.699,
3 броя пътнически чекове с номинал от 100 /сто/ евро с номера BL 012.474.870; BL 012.474.885; BL
012.474.886 и пътнически чекове с неустановени номера с номинал 200 евро, на обща стойност 1700 долара и 500 евро с левова равностойност - 3949.78 /три хиляди
деветстотин четиридесет и девет лв. и седемдесет и осем ст./ лева без съгласието на титуляра Санджив Кер - престъпление
по чл. 249, ал.1, вр. чл. 26, ал.1,
вр.чл. 20, ал.2 от НК.
2. За периода месец юни 2003 г. - 18.08.03 г. в гр.
Варна - КК "Златни пясъци" в обменни
бюра към „ДиВес" ЕООД - Варна и обменни бюра
към „Перфект Ди" ЕООД - Варна, при условията на продължавано престъпление
съзнателно се ползвал от неистински официален документ -сертификат на гражданин на Канада сер.№ 14633164 на
името на Валентино Н. Симон, като за
самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
По отношение на подс.Н. за това, че за периода месец юни 2003
г. - 18.08.03 г. в гр. Варна - КК "Златни пясъци" в обменни бюра към
„ДиВес" ЕООД - Варна и обменни бюра към „Перфект Ди" ЕООД - Варна, при условията на
продължавано престъпление, и в
съучастие с В.С.Н., като съизвършители,
използвала платежни инструменти - 17 броя пътнически чекове с номинал от 100 /сто/ щатски долара с
номера RA-423.469.661; RA-423.469.662;, RA-423.469.663; RA-423.469.664; RA-423.469.665; RA-423.469.666;
RA-423.469.667; RA-423.469.668; RA-423.469.669; RA-423.469.670; RA-423.469.671;
RA-423.469.672; RA-423.469.673;
RA-423.469.674; RA-423.469.675; RA-423.469.696; RA-423.469.699, 3 броя пътнически
чекове с номинал от 100 /сто/ евро с номера BL 012.474.870; BL 012.474.885; BL 012.474.886 и
пътнически чекове с неустановени номера с номинал 200 евро, на обща стойност 1700 долара и 500 евро с левова
равностойност - 3949.78 /три хиляди деветстотин четиридесет и девет лв. и седемдесет и осем ст./ лева без съгласието на титуляра Санджив Кер
– престъпление по чл. 249, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението, моли подсъдимите да
бъдат признати за виновни и да им се наложат наказания към минималния размер,
определен в разпоредбата на закона за всяко от престъпленията.
На предварителното следствие и пред съда подсъдимите не се признават за
виновни. В.с.з. подс.Н. не се явява, като за него са постъпили данни, че се
намира извън пределите на страната и местоживеенето му е неизвестно. Подс.Н. моли
за оправдателна присъда.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
В.С.Н. и Р.Д.Н. се познавали и към
инкриминирания период живеели на семейни начала, като в последствие сключили граждански брак. През
лятото на 2003 г. двамата посещавали КК "Златни пясъци".
През 2003 год. от хотел в гр.Париж била извършена кражба на пътнически чекове, издадени от Американ Експрес на лицето Санджив
Кер. Част от откраднатите чекове били и инкриминираните по настоящото дело и
приложени към него като ВД.
Чековете били с попълнени реквизити, като единствено е
следвало да бъде поставен контролния подпис на лицето, в чиято полза са
издадени при осребряването им. Тъй като били
обявени за крадени, те съответно нямали и покритие от страна на Американ
Експрес. Една част от тези чекове били осребрени същата години в Испания.
В края на м. юни - началото на м. юли през 2003 г. подс.В.Н.
влязъл във валутно бюро "Тип топ" на фирма "ДиВес" ЕООД -Варна, намиращо се в КК "Златни пясъци"
и след като попитал за курса на пътническите чековете на "Американ
експрес" поискал да му бъдат обменени такива с номинал от 100 щатски долара и с номинал от 100 евро. Същият се представил за сърбин и представил
лична карта издадена от Канада. Поставил контролния подпис пред служителката в обменното бюро- св.Е.. Тя се
убедила, че чековете са истински, и
предоставила левовата им равностойност на подсъдимия.
След около час - два в същото валутно бюро влязла Р.Н.. Тя поискала да обмени пътнически чекове отново на
Американ Експрес с номинал от по 100 евро и 100 щатски долара, и
дала документ за самоличност на името на
Мария Петкова. Също поставила контролния подпис на чековете, и след формално спазване на процедурата, получила левовата равностойност на чековете. Впоследствие
от служители, осъществяващи
инкасото, свид. Е. била уведомена, че чековете са без покритие, и били обявени
за откраднати. Общо двамата подсъдими обменили пътнически чекове 3 бр. с
номинал 100 евро и 3 бр. с номинал 100 долара на обща стойност 1100 лв.
На
18.08.2003 г. около 18.00 часа същата година в едно от валутните бюра на фирма "Перфект Ди" ЕООД, находящо се в
центъра на КК "Златни пясъци" влязла Р.Н.. Тя
поискала да й бъдат осребрени 8 броя пътнически чекове с номинал от по 100
долара и представила документ за самоличност
с нейна снимка на името на Мария Петкова. По курсът на долара за деня й
била изплатена сумата от 1 200 лв., като впоследствие се оказало, че тези
чекове също били без покритие, тъй като били обявени за откраднати.
На същата дата подс.Н. отишла и във валутното бюро на фирма "Перфект Ди", находящо
се до супермаркет "Хавана" в к-с
"Златни пясъци". Там работила св.Д.Ш.,
от която поискала да й бъдат обменени седем броя пътнически чека на Американ Експрес с номинал по 100 долара. Св. Ш. проверила
чековете и след като установила, че са истински ги предала на Н. за да ги подпише. По курсът на долара за деня
на подсъдимата била изплатена сумата
от 1050 лева. Малко по-късно в бюрото
дошъл управителя на фирмата св. Д.Д., който след като разгледал чековете се
усъмнил в поставения върху тях подпис.
Отново на 18.08.2003 г. около 20.00 - 20.15 часа във
валутно бюро "Бонжур" на фирма "ДиВес"
ЕООД, находящо се в КК "Златни пясъци" влязъл подс.Н.. Той представил на валутния касиер – св.Я.Х. лична карта и поискал да му
бъдат обменени чекове с номинал от 200 евро. Подсъдимият не могъл да представи свидетелката, необходимия за извършване
на сделката задграничен паспорт, а и тя вече била предупредена, че
обменените пътнически чекове в друго обменно бюро на същата фирма били без
покритие, поради което касиерката натиснала паник-бутона, както била
инструктирана от собственика и незабавно на место пристигнали служители на СОД
и Н. бил задържан. След това бил заведен в V РПУ-Варна, където му е извършен личен обиск. При обиска в него са открити
три броя пътнически чека всеки с
номинал от 200 евро и номера: ВМ007.244.461; ВМ007.244.462 и ВМ007.244.463, както и карти между Сертификат на гражданин
на Канада сер. №14633164 на името на Валентино Н. Симон.
В Обменното бюро на „Перфект-Д" ЕООД, управлявано от св.Д. подсъдимите
Н. и Н. успели да получат левовата равностойност
на общо 15 пътнически чека на Американ Експрес с номинал от по 100 щатски долара с номера: RA-423.469.661; RA-423.469.662;, RA-423.469.663;
RA-423.469.664; RA-423.469.665;
RA-423.469.666; RA-423.469.667; RA-423.469.668; RA-423.469.669; RA-423.469.670; RA-423.469.671;
RA-423.469.672; RA-423.469.673;
RA-423.469.674; RA-423.469.675, а в обменните бюра на „ДиВес"ЕООД Варна,
управлявано от св.П. били обменени пътнически чекове на „Американ Експрес" с номинал от по 100 щатски долара с номера както следват: RA-423.469.696; RA-423.469.699, и с
номинал от по 100 евро с номера както следват: BL
012.474.870; BL 012.474.885; BL 012.474.886
От изготвената по делото експертиза, която съдът
кредитира като обективна, компетентна и безпристрастна, се установява, че всички предоставени за изследване чекове на
"Американ Експрес" са истински пътнически чекове. От
заключението на експертизата е видно,
че подписите положени в долния край на лицевата страна и на гърба на 2 броя пътнически чекове с номинал от 100 евро с номера BL012.474.885 и BL012.474.886 най-вероятно са положени от Р.Н.. а подписите в долния край на лицевата
страна на пътнически чекове с номинал от 100 USD с номера RA423.469.661 до RA423.469.667 и в долния край на
лицевата страна и на гърба на травел чекове с
номинал 100 USD с номера PvA423.469.668 до
RA423.469.675 е възможно да са положени от лицето
Р.Н..
Видно от същото заключение подписите положени в долния
край на лицевата страна и на гърба на 2 броя пътнически чекове с номинал от 100
USD с номера RA423.469.696, PvA423.469.699 и 1 бр.
с номинал 100 евро и номер BLL012.474.870
най-вероятно са положени от В.Н.. Представеният
Сертификат на гражданин на Канада сер. №14633164 на името на Валентино Н.
Симон, роден на *** г, не е истински документ.
От
заключението на назначените по делото ССЕ, която съдът кредитира като обективна
и компетентна, се установява, че
левовата равностойност на инкриминираните пътнически чекове е в размер на 3949,78 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събрания по делото доказателствен материал, а именно: показанията на
свидетелите Ю.Е., Д.Ш., Я.Х., С.Х., В.П., Д.Д., Л.Л., в.л.К.М. и Милко К.,
както и всички доказателства по делото, които са взаимно допълващи се.
Като съобрази събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от правна страна
следното:
С оглед на така установеното съдът приема от правна страна, че
подсъдимият Н. е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл. 249,
ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр.чл. 20, ал.2 от НК за това, че за периода месец юни 2003 г. - 18.08.03 г. в гр.
Варна - КК "Златни пясъци" в обменни
бюра към „ДиВес" ЕООД - Варна и обменни бюра
към „Перфект Ди" ЕООД - Варна, при условията на продължавано престъпление и в съучастие с Р.Д.Н., като съизвършители, използвал платежни инструменти - 17
броя пътнически чекове с номинал от 100 щатски
долара с номера RA-423.469.661;
RA-423.469.662;, RA-423.469.663; RA-423.469.664; RA-423.469.665; RA-423.469.666; RA-423.469.667;
RA-423.469.668; RA-423.469.669; RA-423.469.670; RA-423.469.671; RA-423.469.672;
RA-423.469.673; RA-423.469.674;
RA-423.469.675; RA-423.469.696; RA-423.469.699,
3 броя пътнически чекове с номинал от 100 /сто/ евро с номера BL 012.474.870; BL 012.474.885; BL
012.474.886 и пътнически чекове с неустановени номера с номинал 200 евро, на обща стойност 1700 долара и 500 евро с левова равностойност - 3949.78 лева без съгласието на титуляра Санджив Кер.
Също така от събраните по делото
доказателства се установява, че подс.Н. е осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че за периода месец юни 2003 г. - 18.08.03 г. в гр.
Варна - КК "Златни пясъци" в обменни
бюра към „ДиВес" ЕООД - Варна и обменни бюра
към „Перфект Ди" ЕООД - Варна, при условията на продължавано престъпление
съзнателно се ползвал от неистински официален документ -сертификат на гражданин на Канада сер.№ 14633164 на
името на Валентино Н. Симон, като за
самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност
С оглед на така установеното съдът приема от правна страна, че подсъдимата
Н. е осъществила от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 249, ал.1, вр. чл. 26, ал.1,
вр.чл. 20, ал.2 от НК за
това, че за периода месец юни 2003
г. - 18.08.03 г. в гр. Варна - КК "Златни пясъци" в обменни бюра към „ДиВес"
ЕООД - Варна и обменни бюра към „Перфект
Ди" ЕООД - Варна, при условията на продължавано престъпление и в съучастие с В.С.Н., като съизвършители, използвала платежни инструменти - 17
броя пътнически чекове с номинал от 100 щатски
долара с номера RA-423.469.661;
RA-423.469.662;, RA-423.469.663; RA-423.469.664; RA-423.469.665; RA-423.469.666; RA-423.469.667;
RA-423.469.668; RA-423.469.669; RA-423.469.670; RA-423.469.671; RA-423.469.672;
RA-423.469.673; RA-423.469.674;
RA-423.469.675; RA-423.469.696; RA-423.469.699,
3 броя пътнически чекове с номинал от 100 /сто/ евро с номера BL 012.474.870; BL 012.474.885; BL
012.474.886 и пътнически чекове с неустановени номера с номинал 200 евро, на обща стойност 1700 долара и 500 евро с левова равностойност - 3949.78 лева без съгласието на титуляра Санджив Кер.
За да приеме горните обстоятелства за установени по категоричен начин по
делото съдът прецени следното:
От изготвената съдебна поръчка се установява по безспорен начин, че 2003
год. от хотел в гр.Париж, Франция са били откраднати пътнически чекове с
титуляр Санджив Кер, издадени от Американ Експрес. Същите били с попълнени
реквизити, като само трябвало да се постави контролния подпис на лицето, в
чиято полза са били издадени. След обявяване на кражбата, същите нямали
покритие от страна на Американ Експрес. Една част от откраднатите чекове били
осребрени същата година в Испания.
На 18.08.2003 год. в обменно бюро в КК Златни пясъци при опит да обмени
пътнически чекове с номинал 200 евро е бил задържан подс.В.С., като същия бил
заведен за изясняване на случая в V РПУ-Варна. Това се случило след като
обменителката в бюрото св.Я.Х. натиснала паник-бутона и на този сигнал се
отзовали служители на охранителна фирма ЧАС и Крос, които задържали подсъдимия
до идването на полицейските служители. Св.Х. сторила това тъй като вече била
предупредена от свои колеги в други обменни бюра, че мъж и жена са били
обменили в края на м.юни – началото на м.юли 2003 год. пътнически чекове, които
са се оказали крадени и без покритие. Тя имала разпореждане от собственика на
обменното бюро да използва поставения паник-бутон и да задържи лицата. При
задържането на подс.Н. той се представил за канадски гражданин и дори
представил документ за самоличност на гражданин на Канада на името на Валентино
Н. Симон и дори при идването на св.Л. се опитвал да говори на не добър
английски език, като след по продължителен разговор с него св.Л. разбрал, че
той е български гражданин и е от гр.Аксаково.
След задържането на лицето се установило, че Н. се е представил за
канадски гражданин и в края на м.юни – началото на м.юли 2003 год., когато е
обменил пътнически чекове в обменно бюро „тип-топ” отново в КК Зл.пясъци. Като
в същото бюро обменила пътнически чекове и подс.Н.. Тези обстоятелства се
установяват от приложените по делото полицейски справки във връзка с
извършените проверки по ЗМВР, както и от разпита на свидетелите по делото.
От разпита на св.Ю.Е. се установява, че през лятото на 2003 год. тя
работила като валутен касиер в обменно бюро „Тип-Топ” в КК Златни пясъци. В
края на м.юни или началото на м.юли при нея отишъл мъж и поискал да обмени
пътнически чекове в евро и долари, издадени от Американ Експрес. След като
сверила подписите на чека и й бил представен някакъв документ за самоличност,
касиерката изплатила паричната равностойност.
Малко по-късно в същото обменно бюро отишла и жена, която поискала да
обмени отново пътнически чекове в евро и долари, издадени от Американ Експрес.
Тъй като на свидетелката й направило впечатление, че чековете са същите като на
мъжа, който бил там малко преди това, Е. се поинтересувала дали двамата имат
някаква връзка, при което й било отговорено, че те са от една група и са
настанени в един и същи хотел. Свидетелката извършила исканата обмяна, като
записала данните на двете лица в тетрадка, която е била вътрешен документ за
бюрото и след края на сезона същата била унищожена по думи на собственика.
След обмяната Е. решила да провери дали действително лицата са настанени
в посочения от тях хотел и установила, че дадените от тях данни не отговарят на
истината, а по-късно било установено, че чековете са без покритие, тъй като са
крадени. Св.Е. ***. заявява, че не може да посочи точно колко пътнически чека е
обменил всеки от подсъдимите с оглед големия изминал период от време, но е
категорична, че изплатената обща сума е била 1100 лв., а за последното е
сигурна, тъй като тази сума й е била удържана от заплатата от собственика на
бюрото.
При разпита си Е. дава подробно описание на двамата подсъдими, като това
описание не се е променило от нейно страна в хода на цялото наказателно
производство.
По време на досъдебното производство е било извършено разпознаване по
снимки, при което по никакъв начин съдът не приема, че не са спазени
изискванията на закона. Първоначално е проведен разпит на свидетелката, при
който тя е дала подробни описания на извършителите на престъплението. След това
е преведено разпознаване, при което Е. е посочила мъжа и жената, които
разпознава като лицата извършили обмяната на пътническите чекове. Тези действия
са обективирани в протоколи за разпознаване от 11.04.2006 год., като св.Е. е
разпознала подсъдимите Р.Н. и В.Н..***. същата обяснява, че при разпознаването
са и били предоставени по 6 бр. снимки на мъже и на жени, които са били
съответно залепени на лист А4 и от тях тя е посочила лицата, които разпознава.
В тази насока съдът намира, за неоснователно възражението на защитата на
подсъдимите, че разпознаването не следва да бъде кредитирано, тъй като е
следвало да бъде извършено не по снимка, а на живо с оглед обстоятелството, че
подс.Н. е можела да участва в подобно следствено действие, тъй като водещия
разследването може да прецени по кой от двата начина да бъде извършено
разпознаването и в настоящият случай са били спазени всички изисквания на
закона, поради което и съдът го приема за надлежно доказателство по делото.
С оглед изминалия период от време и липсата на съгласие от страна на
защитата за прочитане на показанията на св.Е. от досъдебното производство,
съдът намира за нормално обстоятелството, че в с.з. същата не беше в състояние
да си спомни какви лични документи са представили двамата подсъдими при
посещението на обменното бюро. Единственото, за което свидетелката е сигурна е,
че е видяла някакви документи за самоличност. В същото време обаче от разпита
на св.В.П. ***. се установява, че от св.Е. той е разбрал, че подсъдимите са се
представили като канадски граждани. Това се потвърждава и от извършената
проверка по ЗМВР, материалите от която са приложени по делото и където също е установено,
че подс.Н. се е представил пред свидетелката Е. като сърбин, живеещ в Канада и
й е представил при обмяната на травел чековете канадски документ за
самоличност. При задържането си на 18.08.2003 год. Н. също се е опитал да
заблуди задържалите го и е представил канадско свидетелство за самоличност на
името на Валентино Симон.
По отношение на броя на обменените от мъжа и жената пътнически чекове от
разпита на св.П. също се установява, че сумата е възлизала на 1100 лв., а и
пътническите чекове, които двамата са обменили във валутното бюро са били
предадени с протокол за доброволно предаване от свидетеля на 22.08.2003 год.
След тези първи обмени на пътнически чекове, двамата подсъдими са се
завърнали на територията на КК Златни пясъци на 18.08.2003 год. като са
продължили с престъпната си дейност.
Към 18.00 часа подс.Н. посетила обменно бюро в центъра на комплекса,
стопанисвано от „Перфект Ди” ЕООД, собственост на св.Д.Д.. Там по същото време
работила св.С.Х.. Подсъдимата се представила с имената Мария Петкова и поискала
да обмени пътнически чекове на Американ Експрес с номинал по 100 долара. Св.Х.
депозира показания, че Н. е обяснила, че личните й документи се намират в
хотела, в който е отседнала и по тази причина й представила някаква канадска
или щатска карта за библиотека, на която имало подпис и снимка. Свидетелката
сравнила снимката и подписите и обменила на подсъдимата 8 бр. пътнически
чекове, на гърба, на които записала номерата на представените й лични
документи. В с.з. свидетелката разпозна чековете, които е обменила по почерка
си върху тях, както и датата на която това е станало, тъй като е изписана лично
от нея на разпознатите чекове.
На досъдебното производство е било извършено и надлежна разпознаване от
св.Х., при което тя е посочила именно подсъдимата като лицето, което е обменило
при нея пътническите чекове.
На същата дата отново в обменно бюро на „Перфект Ди”, където работила св.Ш..
При нея отново отишла подсъдимата и поискала да обмени пътнически чекове на
Американ Експрес с номинал 100 щатски долара. След като проверила документите й
за самоличност, свидетелката й обменила 7 бр пътнически чека, както това се
установява от разпознатите от нея веществени доказателства, приложени по делото,
като на гърба на чековете написала номера на представения документ за
самоличност. От сравнението на изписаните номера се установява, че Н. е
представила един и същи документ за самоличност и в двете бюра, които е
посетила на този дата. Св.Ш. заявява, че отново видяла същата жена по-късно в
районното управление, когато ходила да депозира показания след задържането на
подсъдимите. Не може да се приеме възражението на защита, че е опорочено
направеното разпознаване на 19.04.2003 год., тъй като там Ш. изобщо не е
разпознала подсъдимата. Тя обяснява в разпита си в с.з., че след като е била
разпитана в полицейското управление, при излизането си е видяла жената, която е
обменила при нея пътническите чекове и тогава е била сигурна, че е същата. А че
по същото време подс.Н. е била задържана в V РПУ-Варна се установява от
приложените за това писмени доказателства по делото.
По-късно същия ден св.Д. посетил обменните бюра и след като видят
чековете, които били обменени от служителите му се усъмнил в тяхната истинност,
тъй като забелязал различия в двата поставени върху тях подписа. Разпитал
служителите си и разбрал, че са обменени от жена, която е представила щатски
документ за самоличност. Свидетелят разгледал записите от камерите в бюрата и
подсъдимата му била посочена от служителите, като той по-късно я видял в РУ,
където двамата подсъдими били задържани. Свидетелят представил с протокол за
доброволно предаване обменените от подсъдимата 15 бр. чека.
По делото се представени и копия от дневниците за продажби на фирмата,
стопанисваща двете бюра, както и документите за обмяната на пътните чекове с
номинал съответна на 700 долара и 800 долара, в които отново подсъдимата е
вписана с имената, с които се е представила – Мария Петкова.
На същата дата около 20.00 часа подс.Н. посетил обменно бюро „Бонжур”,
стопанисвано от ДиВес ЕООД, където по същото време на смяна била св.Я.Х..
Подсъдимият представил на свидетелката лична карта на канадския гражданин
Валентино Симон и поискал да обмени пътнически чекове с номинал от 200 евро.
Свидетелката вече била инструктирана от собственика на бюрото св.В.П. в случай,
че се появят лица, които да поискат обмяна на пътнически чекове, като тези
обменени в другото му бюро през м.юни, да натиснат паник-бутони и да задържат
лицата. Свидетелката сторила каквото и било наредено и подсъдимият бил задържан
от служители на охранителната фирма „Час и Крос” и след това предаден на
полицията. От разпита на св.Л.Л., служител в охранителната фирма, се
установява, че при задържането му подсъдимият се е опитал да ги заблуди, че е
чужд гражданин, но след известно време разбрали, че живее в гр.Аксаково и е
български гражданин.
Н. бил отведен в полицейското управление, където му бил извършен обиск по
ЗМВР, при който от него били иззети пътнически чекове на Американ Експрес и
документа за самоличност на името на канадския гражданин Валентино Симон.
Варно е, че по делото се намира протокол за претърсване и изземване от
датата 19.08.2003 год., но съдът намира че не следва да кредитира същият,
доколкото вещите, които са описани в него вече са били иззети по надлежния ред
с протокол по ЗМВР на 18.08.2003 год. при задържането на лицето.
По късно, същата вечер в полицейското управление отишла и подсъдимата Н..
С оглед всичко изложено до момента съдът намира, че са събрани достатъчно
доказателства, но базата на които да направи извода, че двамата подсъдими са
осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.249,
ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.1 НК. Същите са разпознати по категоричен
начин от свидетелите по делото. От назначената по делото експертиза се
установява, че представените от тях пътнически чекове са истински, но с оглед
на направената съдебно поръчка, с установява, че те са били без съответното
покритие от страна на Американ Експрес, тъй като се били откраднати по рано
същата година от хотел в гр.Париж.
От приобщената по делото експертиза, която съдът кредитира като обективна
и безпристрастна, се установява, че при направеното сравнително изследване на
подписите в горния край на пътническите чекове и тези в долния край, е налице
съвпадение в транскрипцията и
съдържанието на текста, но са налице и различия в размер, наклон, както и в
частните признаци на изписване на буквите. Това е дало основание на експерта да
приеме, че подписите в долния край на чековете са изпълнени от лице, различно
от това, положило подписите в горния край и са опит за имитация на тези
подписи. Понеже става дума за имитация на подписите, вещото лице е дало
заключение, че най-вероятно подписите са положени от подс.Р.Н. или съответно от
подс.В.Н., като са били установени множество съвпадения в общите и частните
признаци на почерците на двамата подсъдими, които са подробно описани в самота
експертиза.
Тази експертиза се подкрепя и от свидетелските показания на служителките
в обменните бюра, които заявяват, че при обмяната на пътническите чекове,
втория подпис на чека е бил положен пред тях от съответния подсъдим, който е извършвал
обмяната.
По делото са налице достатъчно доказателства за връзката между
подсъдимите. Това както и обстоятелството, че пътническите чекове са от един
издател, на един титуляр, както и че са откраднати от едно място и начина на
обяснение при обмяната на чековете от подсъдимите доказва обстоятелството, че
двамата са действали в съучастие помежду си.
Субективната страна на подсъдимите може да се установи от начина на
действие на всеки от тях. При обмяната на пътническите чекове те са се
представяли за други лица – подс.Н. за лице на име Мария Петкова, а подс.Н. за
канадски гражданин, давали се неверни обяснения за местонахождението си и са се
опитвали да подправят подписа на титуляра на пътническите чекове, което от своя
страна доказва обстоятелството, че са съзнавали незаконността на извършваните
от тях действия.
По отношение на второто възведено обвинение на подс.Н. по чл.316,
вр.чл.308, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК за това, че съзнателно се е ползвал от
неистински официален документ, съдът намира, че от събраните по делото
доказателства също може да направи извод за осъществяването му от обективна и
субективна страна.
От разпита на св.Е. и св.Д. се установява, че при обмяната в края на
м.юни –началото на м.юли 2003 год., при посещението си в обменното бюро Н. е
представил сертификат на гражданин на Канада сер.№ 14633164 на името на
Валентино Н. Симон. Същият документ за самоличност подсъдимият е представил и
пред св.Х. и св.Л. на 18.08.2003 год., когато отново е направил опит за обмяна
на пътнически чекове и когато е бил задържан от органите на полицията. Пред
двамата Н. се е опитал да се представи за канадски гражданин и да говори на
английски език, като чак след известно време и след като е станало ясно, че ще
бъде задържан е признал, че е български гражданин и живее в гр.Аксаково.
От приобщената по делото експертиза по категоричен начин се установява,
че изследвания документ за самоличност е неистински официален документ.
Това престъпление предполага наличността
на съществуващ неистински документ, като съставянето не е извършено от
подсъдимия, тъй като по делото липсват каквито и да било доказателства, от
които да се направи извод, че Н. има каквото и да било касателство към
съставянето на документа.
Обект на престъплението са
обществените отношения, свързани с правилното осъществяване на дейността на
държавния и обществен апарат, тъй като документите са писмени изявления на
длъжностни лица, извършени при осъществяване на тяхната служба.
Обективна страна: престъплението е
извършено умишлено като умисълът винаги е пряк - деецът е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и ги е
искал.
Изпълнителното деяние се изразява в
самото ползване на противоправно съставения документ, като това се изразява в
неговата употреба като редовен документ с оглед претендирано негово правно
значение.
За да е осъществено изпълнителното
деяние е необходимо деецът да е знаел, че документа е неистински и въпреки това
документа да се представя като редовен. Престъплението е довършено с употребата
на противоправно съставения от другиго документ и не е необходимо да е настъпил
вредоносен резултат.
В настоящият казус безспорно се
установява, че подсъдимият е знаел за неистинността на документа, тъй като самият
той не е канадски гражданин и съответно не може по легален начин да притежава
такъв документ, на който да има неговата снимка и се е представил като такъв
единствено за да извърши обмяната на откраднатите пътнически чекове.
Причините за извършване на инкриминираното деяние са стремежът за
облагодетелстване по неправомерен начин, корист, незачитане на законите в
страната.
Като съобрази всичко изложено до момента настоящият състав на съда
намира, че от събраните по делото доказателства може да се направи категоричен
извод за това, че подс.В.С. и Р.Н. са извършили вменените им престъпления.
Съдът на осн чл.36 НК и след като прецени степента на обществена опасност
на подс.В.Н. и Р.Н. и тази на конкретното деяние и причинения от деянието общ
престъпен резултат, подбудите за извършване на деянието и като взе предвид
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за
определяне на размера на наказанието на подсъдимите установи следното:
- смекчаващи отговорността обстоятелства- изключително дълъг период,
изминал от осъществяване на деянието до постановяване на присъдата, чисто
съдебно минало за подс.Н.;
- отегчаващи отговорността обстоятелства – предходни осъждания, невлияещи
на квалификацията на деянието за подс.Н..
Съдът като съобрази изложените обстоятелства прецени, че следва да наложи
наказание на подсъдимите при наличие на превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства. Изминалия дълъг период от извършване на деянието мотивира съда
да наложи наказания в минималния размер, определен във всяка от разпоредбите на
закона. За извършеното от подсъдимите деяние по чл.249, ал.1 НК съдът прецени, че
наказанието следва да е ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, както и
кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в размер на 2000 лв. За деянието на
подс.Н. по чл.316, вр.чл.308, ал.1 НК – съответно ТРИ МЕСЕЦА. Съдът прецени, че
с оглед личността на подсъдимия Н. и целите на индивидуалната превенция, изтърпяването
на наложеното наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ РЕЖИМ
предвид обстоятелството, че подсъдимият е осъждан преди извършването на
настоящото деяние. По отношение на подс.Н. целите на индивидуалната превенция
ще бъдат изпълнени и при условно осъждане, като наказанието бъде отложено с
минимален изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
По отношение на подс.Н. са налице условията на чл.23, ал.1 НК тъй като
той е извършил деянията преди да е имал присъда за което и да е от тях, поради
което следва да му бъде наложено тай-тежкото от така определените му наказания,
а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което да изтърпи при
първоначален ОБЩ РЕЖИМ, както и кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в
размер на 2000 лв.
По този начин и с това наказание съдът намира, че ще бъдат постигнати
целите на специалната и генералната превенция.
Приложените по делото като веществени доказателства пътнически чекове,
съдът намира, че следва да бъдат отнети в полза на Държавата като след влизане
в сила на присъдата да се изпратят на БНБ за унищожаване.
По делото като веществени доказателства са приложени 108 долара, които
съдът намира, че следва да бъдат отнети в полза на държавата на осн.чл.53, ал.2,
б.Б НК.
Съдът възложи на подсъдимите направените по делото разноски, съгласно
чл.189, ал.3 от НПК.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: