Решение по дело №6314/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                        18.06.2020г.                                       Гр.Стара Загора

 

           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ  РАЙОНЕН  СЪД                                                      XI  Граждански състав

На 10.06.2020г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №6314 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 45 ЗЗД, във връзка с чл. 52 ЗЗД.

Искът е предявен от К.С.А. *** срещу С.Ъ.А., действащ със съгласието на законния си представител Ъ.А. ***. С исковата молба се твърди, че на 31.05.2019г. ищцата излязла от дома си в гр.Стара Загора и седнала на тротоара пред дома си. След малко към нея се приближили ответникът, ... и Ъ.А. ... Докато минавали зад ищцата, тя усетила удар отзад и паднала на земята. Паднала на главата си и припаднала. Там я намерила съседката й ..., която е закарала ищцата до болницата. Ищцата била приета за лечение в отделението по неврохирургия. След като била изписана от болницата останала на легло още около 10 дни. Подала жалба в прокуратурата, която приела, че не било налице престъпление от общ характер. Счита обаче, че е претърпяла вреди, които следва да бъдат обезщетени.  

Предвид гореизложеното ищцата моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 223,20лв., представляваща имуществени вреди, за медицински разходи за престой в болницата – 23,20лв. и за адвокатско възнаграждение – 200,00лв., както и сумата от 1000,00лв., представляваща неимуществени вреди за претърпени болки, страдания, които вреди са пряка и непосредствена последица от причинената от ответника на 31.05.2019г. в гр.Стара Загора телесна повреда, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

В срока за писмен отговор ответникът не изразява становище по предявените искове и по представените доказателства. В съдебно заседание законният представител на ответника оспорва предявения иск. Твърди, че ответникът не е извършил неправомерно деяние, а случайно се е спънал и съборил ищцата, при което ищцата е била в съзнание, не е претърпяла никакви наранявания и дори започнала да обижда ответника. Ответникът, чрез законния си представител, счита, че ищцата иска да се облагодетелства от тях, тъй като няколко дни след случката е ходила в дома им и е искала да заплащат сумата от 500 лева. Счита, че ищцата не е претърпяла вреди и моли съда да отхвърли иска.

В съдебно заседание ищцата оттегля предявения иск за имуществени вреди, поради което съдът е прекратил делото в тази му част.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Искът е с правна квалификация чл.45 от ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Към настоящото производство е приложена Прокурорска преписка №2619/2019г. по описа на РП Стара Загора, от което е видно, че ищцата е подала жалба в РП-Стара Загора за нанесена й телесна повреда от страна на ответника. Извършено е разследване, което е приключило с Постановление от 09.09.2019г. за отказ да се образува наказателно производство. Мотивите на РП-Стара Загора да откаже да образува наказателно производство са, че от събраните при разследването данни не може да се направи категоричен извод за авторството на деянието, както и че е бил осъществен състав на престъпление от общ характер.

За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът допусна гласни доказателства.

От показанията на свидетелката .. се установява, че с ищцата са съседи. Не си спомняла датата, но като минавала покрай къщата на ищцата забелязала ищцата да е с превързана глава. Имала рана на главата, която била превързала. Свидетелката попитала ищцата какво се е случило, на което ищцата отговорила, че едно момче я е блъснало. На следващия ден свидетелката отново минала покрай дома на ищцата и видяла, че тя не се чувства добре, заради което я завела до Спешния център и ищцата била приета в болница. Там се лекувала три-четири дни, след което се чувствала добре.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля, който споделя свои непосредствени впечатления и няма данни за евентуална заинтересованост на свидетеля от изхода на делото.

Свидетелските показания се подкрепят от приетото като писмено доказателство копие на Епикриза от Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович” АД гр.Стара Загора, в която е отразено, че ищцата е била приета на 31.05.2019г. и изписана на 04.06.2019г. с диагноза Contusio capitis Commotio cerebri. Травмирала е главата си челно, като е имала контузионен оток във фронто-орбитална област. Оплаквала се е от главоболие, световъртеж, гадене и болезненост в областта на контузионните места. Изписана е с подобрение.

За да се ангажира отговорността по чл.45 от ЗЗД, законът изисква да са налице кумулативно всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане-деяние, противоправност, вреда, вина и причинна връзка. По отношение наличието на деяние, противоправност и вина, същите не бяха установени по категоричен начин от ищцата. На първо място твърденията на ищцата се разминават със събраните по делото доказателства, като най-същественото разминаване е по отношение на датата на деянието. Ищцата твърди, че когато е била бутната и паднала, тя веднага е загубила съзнание и е била намерена от съседката си – свидетелката .., която я е завела в болницата. Това се е случило на 31.05.2019г. Действително ищцата е постъпила в болницата на 31.05.2019г., но свидетелката твърди, че е видяла ищцата в съзнание, с превързана глава след обяд на единия ден и чак на другия ден, след като ищцата не се чувствала добре, я е завела в болницата. Това означава, че падането на ищцата не е станало на 31.05., а на 30.05. Не се установява по категоричен начин и изпадането в безсъзнание на ищцата. Ответникът излага обстоятелства, които са били установени и по прокурорската преписка, че след като е била бутната ищцата, тя е започнала да се кара и да обижда ответника и другите две момчета, с които той е бил. Ищцата сама е превързала главата си, тъй като е била видяна от свидетелката с превръзка, а не в безсъзнание. Т.е. не се установява по категоричен начин датата на деянието, което се твърди да е осъществено на 31.05.2019г. Не се установяват и последиците от него – изпадането в безсъзнание на ищцата. Относно вината на ответника, предвид събраните по прокурорската преписка данни, съдът намира, че се касае за случайно деяние, което изключва вината и в двете й форми – умисъл или непредпазливост.

Посочените обстоятелства следва да бъдат установени от ищцата при условията па главно и пълно доказване, доколкото за твърдяното деяние не е налице влязла в сила присъда и съдът не може да се ползва от презумпцията на чл.300 ГПК. Ищцата не успя да докаже противоправно деяние на твърдяната от нея дата – 31.05.2019г., извършено от ответника, както и вината на ответника, поради предявеният иск за неимуществени вреди от деянието се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р     Е     Ш       И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.А., ЕГН **********, с адрес ***, срещу С.Ъ.А., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ със съгласието на своята майка и законен представител Ъ.А. .., иск за заплащане на сумата от 1000,00лв., представляваща неимуществени вреди за претърпени болки, страдания, които вреди са пряка и непосредствена последица от причинената от ответника на 31.05.2019г. в гр.Стара Загора телесна повреда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като неоснователен.

 

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: