О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№………../……….05.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание проведено на четиринадесети май през през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:
ЖАНА МАРКОВА
като
разгледа докладваното от съдията
т.д. № 1548/2017 г., по описа на ВОС,
ТО,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
вх. № 31262/08.11.2017 г. от „МОССТРОЙ – ВАРНА“ АД (н),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, м. „Св. Никола“, №
60 срещу „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК, регистрирано под фирмен
№ 47367 в Република Маршалови острови, със седалище и
адрес на управление ул. „Димокриту“, № 15, к-с „Панеретос Елиана“, офис 104, п.к.
4041, Лимасол, Кипър, представлявано от Мариа Коковина Пароути, със съдебен
адрес: адв. К. Г.,***, при задължителното участие на Р.Г.С.,
Синдик на „Мосстрой – Варна“ АД (н),
със служебен адрес гр. София, ул. „Г.С. Раковски“, № 125, ет. 1, ап. 1.
В хода на производството като съищец е встъпил кредитора „ЕКО МАК ВИЛИДЖ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. "Васил Априлов", № 48.
От изложените в исковата молба обстоятелства
става ясно, че ищецът-длъжник в несъстоятелността, по реда на чл. 694, ал. 1,
т. 1 ТЗ, моли да бъде прието за несъществуващо приетото вземане на ответника,
общо в размер на 14020730.46 лв., представляващо: 1. Вземане по договор за заем от 31.10.2011 г.: - 3911188.64 лв.,
главница; - 1150634.92 лв., законна лихва; - 691356.92 лв., възнаградителна
лихва; - 203390.69 лв., законна лихва върху възнаградителна
лихва; - 460254.56 лв., неустойка по чл. 11 от Договора; - 135402.55 лв.,
законна лихва върху неустойка; 2. Разноски по т.д. № 1783/2014 г. на ВОС, ТО –
27302.66 лв.; 3. Вземане по прекратен
предварителен договор от 02.12.2011 г., придобито чрез Цесия от 02.09.2016 г. и
Анекс от 02.09.2016 г.: - 6934000.00 лв., главница; - 382132.74 лв., законна лихва върху главница; 4. Вземане по прекратен предварителен
договор от 25.06.2012 г., придобито чрез Цесия от 02.09.2016 г. и Анекс от
02.09.2016 г.: - 117349.80 лв., главница; - 6467.15 лв., законна лихва
върху главница; 5. Разноски в производството по несъстоятелност по т.д. № 1260/2016 г., на
ВОС, ТО – 1250.00 лв.
В
границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Инфинит
Уелт Кепитъл“ Инк, релевира възражения за частична недопустимост на предявения
иск. Сочи, че дължимостта на вземания с произход
Договор за заем от 31.10.2011 г. е била предмет на разглеждане в производството
по т.д. № 1783:2014 г. на ВОС, ТО, по което с влязло в сила решение е уважен
предявения частичен иск, както и са присъдени разноски в производството в
размер на 27302.66 лв.
Синдикът Р.С., релевира възражение за недопустимост изцяло на предявения
иск досежно вземанията с произход Договор за заем от
31.10.2011 г.
Слез
извършване на проверка за допустимостта на иска, по реда на чл. 130 ГПК, съдът
установи следното:
Видно е от исковата и уточняващата молби, че
предмет на предявения от несъстоятелния длъжник иск, с правно основание чл.
694, ал. 1 ТЗ, са всички приети в производството по несъстоятелност вземания на
кредитора „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК, общо възлизащи на 14020730.46 лв.
Видно е от представения Списък по чл. 685,
ал. 1 ТЗ, че част от това общо вземане са вземанията с произход Договор за заем
от 31.10.2011 г.: - 3911188.64 лв., главница; - 1150634.92 лв., законна лихва;
- 691356.92 лв., възнаградителна лихва; - 203390.69
лв., законна лихва върху възнаградителна лихва; -
460254.56 лв., неустойка по чл. 11 от Договора; - 135402.55 лв., законна лихва
върху неустойка (обозначени с т. 1 по-горе в
определението), вземането за разноски по т.д. № 1783/2014 г. на ВОС, ТО - 27302.66 лв. (т.
2) и вземането за разноски, присъдени по т.д. 1260/2016 г., на ВОС, ТО за откриване на производството по
несъстоятелност – 1250.00 лв.
Видно е, от представеното от самия ищец
Решение № 1028/30.12.2015 г., постановено по т.д. 1783/2014 г., на ВОС, ТО, че
е бил осъден да заплати на „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК сумата 25564.60 евро - частична претенция за
главница от общо 2000000.00 евро, по Договор за заем от 31.10.2011 г.,
сумата 511.29 евро – част от възнаградителна
лихва общо в размер на 377722.22 лв., уговорена в чл. 1.2 от Договора, за
периода 15.11.2011 г. - 01.08.2014 г. и сумата 511.29 евро - част от неустойка общо в размер на 237722.22 евро,
уговорена в чл. 11 от Договора, на осн. чл. 79, ал.
1, предл. 1, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, както и сумата 27302.66
лв., направени разноски, на осн. чл.78, ал. 1 ГПК.
Следователно, спорът между ищеца и ответника
по настоящият иск, за дължимостта на сумите по
сключения Договор за заем от 31.10.2011 г., е бил разрешен с влязло в сила
решение до размера на разгледаните частични претенции. След като това е така,
то съобразно императивните разпоредби на чл. 298 и 299 ГПК, разписващи
обективните и субективните предели на силата на пресъдено
нещо, както и правните последици от влязлото в сила съдебно решение, спорът за дължимостта на сумите, предмет на влязлото в сила решение е
приключил между ищеца и ответника и не може да бъде пререшаван, а второ производство
със същия предмет подлежи на прекратяване, тъй като е недопустимо. Доводи в
тази насока могат да бъдат изведени и от постановките разгледани в т. 3 на ТР №
3/22.04.2019 г., по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК на
ВКС.
Видно е, от постановеното Решение № 409/22.06.2017
г., с което е открито производството по несъстоятелност на ищеца, че същият е
осъден да заплати на ответника сумата 1250.00
лв., разноски по делото. Решението е влязло в сила 03.01.2019 г.
Следователно въпросът за дължимостта на тази сума също
е разрешен по окончателен начин между страните и е недопустимо повторното му
пререшаване.
По изложените съображения, производството в
частта по иска предявен от несъстоятелния длъжник срещу кредитора-ответник
следва да бъде прекратено досежно посочените по-горе
суми.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 1548/2017 г., по описа на
ВОС, ТО,
по
предявеният иск от „МОССТРОЙ – ВАРНА“ АД (н), ЕИК *********, с правно основание
чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ, при задължителното участие на Р.Г.С., Синдик, за
приемане за несъществуващо приетото вземане на „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК, до размера на следните суми: - 25564.60
евро (50000.00
лв., по курс на БНБ) - главница, по Договор за заем
от 31.10.2011 г., - 511.29
евро (1000.00 лв., по курс на БНБ)–
възнаградителна лихва, уговорена в чл. 1.2 от Договора,
за периода 15.11.2011 г. - 01.08.2014 г., -
511.29 евро (1000.00 лв., по курс на БНБ)
- неустойка, уговорена в чл. 11 от Договора;
-
27302.66 лв., разноски по
т.д. № 1783/2014 г. на ВОС, ТО и –
1250.00 лв., разноски в производството по несъстоятелност по т.д. №
1260/2016 г., на ВОС, ТО.
Определението подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВАпС.
След стабилизиране на настоящото определение
делото да се докладва за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: