Мотиви към присъда № 5 от 12.02.2014 година,постановена по н.о.х.дело № 565 по описа
за 2013
година на Районен съд Велинград :
Обвинение
против М.Р.Б. – роден на ***
***, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование ,безработен
, с ЕГН **********, в това че на 10.05.2013 година в с. Кръстава ,
общ.Велинград е причинил на А.М.Ю. *** средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на страничния кондил на дясната бедрена кост,което е довело до трайно
затрудняване на движението на десния долен крайник, поради което и на основание
чл.129,ал.1 от НК
А.М.Ю. ***,Велинградска община е
конституирана като частен обвинител и
граждански ищец по делото - предявила е иск против подсъдимия за заплащане на сумата 10000 лева,
съставляващи неимуществени вреди, ведно със законната лихва ,считано от 10.05.2013
година
до окончателното й изплащане и
разноски по водене на делото.
Подсъдимият М.Р.Б. не се признава за виновен,като твърди че на
инкриминираната дата е нарекъл животните
на А.Ю. „щури”,тя е започнала да го
кълне и е посегнала да го удари с една тояга,като той е взел тоягата и я лиснал
с една кана вода,но не е топил в
коритото,не е бутал и не е ритал А.Ю..
От събраните по делото доказателства съдът приема
за установена следната фактическа
обстановка :
На 10 май 2013 година сутринта свид. А.М.Ю. отишла
да напои кравите си на корито,което се намира в края на село
Кръстава,Велинградска община.По същото време
на посоченото корито поил кравата си и подс. М.Б.. В близост до коритото
били свид. П. и М.. При извеждане на кравите Б.
се срещнал с А.Ю. и двамата се скарали – той казал,че са „щури” / свид. Ю.
твърди,че отправил тези думи към нея и свид. П.,а подс. Б. – че казал тези думи
за животните/,а свид. Ю. започнала да го кълне с думите – „кръв да те залее”.В
този момент подс. Б. се върнал към коритото,хванал А.Ю. с едната ръка за
врата,а с другата за ръката и й натопил
главата в коритото,след това я изправил
, бутнал на земята до коритото и я ритнал . Свид. Ю. останала на това място седнала,плачела и викала „ногата ми,ногата ми!”,като на помощ
се притекла свид. П.,която й помогнала да стане и да се изкачи на пътя – пострадалата не можела да
се изправи сама . На тази свидетелка Ю. показала крака си и тя видяла,че крака е подут в областта на коляното. Тъй като
кравите на пострадалата се прибрали сами в дома й ,свид. К. – нейна снаха,се зачудила
защо се връщат и отишла към коритото.Там
видяла,че свекърва й плаче,не може да се движи сама,като П. й казала,че М. я е набил и сигурно й е
счупил крака. На място дошла и сестрата на пострадалата – свид. Р.С.,която
видяла че сестра й „врескала”т.е плачела,защото я боли крака,като й казала,че М.
я „кратил „ т.е ритнал с голяма обувка и
тя се ударила в камъка на коритото.С количка свид. Ю. е откарана до дома си,а
след това е извикана линейка и с нея е транспортирана до ЦСМП Велинград. Направена
й е рентгенова снимка и е приета в болницата,където е престояла с придружител 7
дни. Впоследствие пострадалата е
лекувана в дома си,където за нея е полагала грижи снаха й – свид. К..Пострадалата
се нуждаела от ежедневна помощ,тъй като
известно време била на легло,а след това трудно се придвижвала сама. Посоченото
до тук се установи от показанията на свид. Ю.,П.,К.,С.. Свид. М. е била при
чешмата,като твърди че е имало много хора,но не си спомня кои са били там – не
си спомня за П.,а С. го срещнала,но не доуточнява къде,имало е кавга,но друг
конфликт не е видяла и си тръгнала.Тази свидетелка не конкретизира кавгата,като
твърди че на това място непрекъснато има скарвания.Свид.С.,твърди че и той е
бил на 10.05.2013 година до
чешмата,видял е Б. че идва с коня си,след това е дошла Ю. с кравите и е
започнала да го кълне,той й казал,че не й отива на годините и я лиснал с една
кана вода. Този свидетел освен това твърди,че П. и М. не са били до чешмата. При проведените
очни ставки между свид. С. и свид. Ю. и П. – не бяха преодолени противоречията
между показанията им – свид. С. твърди,че е бил при коритото,а свид. Ю. и П. –
че там са били те двете , М.и подсъдимия,като С. не е бил там.
От събраните
по делото писмени доказателства,е видно,че:
- на 10.05.2013 година А.М.Ю. е постъпила в Ортопедично отделение при
МБАЛ”Велинград” Велинград и е изписана на 17.05.2013 година с окончателна диагноза – счупване на долния
крайник на бедрена кост; проведени са оперативни процедури на 13.05.2013
г.;счупване на страничния кондил на дясната бедрена кост
- на 17.05.2013 година
д-р К. е издал Медицинско свидетелство за пред съда на А.М.Ю. ***,в което се сочи
анамнеза – пациентката е съобщила за нанесен й побой от познато лице и че има болки в дясна коляна става; установена е фрактура
на дясна бедрена кост. Разпитан в съдебно заседание като свидетел д-р К. потвърждава,че той е написал посоченото
медицинско свидетелство,но не си спомня оплакванията на лицето,като е описал
само нараняванията,свързани с оплакванията на пострадалата и ако тя не е
съобщила за други наранявания,той не ги
е описал – преди издаване на мед. свидетелство не се извършва цялостен преглед
на пациента.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза е видно,че на пострадалата А.Ю. е било причинено – счупване на долния край на
бедрената кост/ счупване на страничния кондил на дясна бедрена става/,оперирана
е,като й е извършено – открита репозиция/наместване/ с вътрешна
фиксация/поставяне на метали/,след изписването й от болничното заведение е
проведено лечение в домашни условия. Вещото лице освен това сочи,че травматичното увреждане е
причинено при директен или индиректен механизъм на действие,най често при ниско
енергийна травма при падане върху сгънато коляно или ротация на крайника при
възрастни жени/поради наличие на остеопороза /
и добре отговаря да е получена при падане върху терена на
инкриминираната дата.Освен това вещото лице определя,че посоченото счупване е
причинило трайно затрудняване на движението на десния долен крайник на
пострадалата – за около 4-6 месеца от датата на травмата при правилно и
обичайно протичащ оздравителен процес. В ОСЗ вещото лице изясни освен това,че
не може да бъде категоричен дали е имало бутане,не е употребена голяма
сила,като при ритник няма да се счупи
коленната става,механизма при
получаване на тази травма е – загуба на равновесие и стабилност ,завъртане и
падане; при тази травма болката се получава веднага,отича и посинява коляното
и пострадалия трудно се изправя сам;
счупването в областта на големите стави винаги е болезнено – първоначално
болката е силна и след образуване на съединителна тъкан намалява. Вещото лице
изяснява,че не са описани други наранявания и охлузвания и за това не може да
даде заключение дали е имало друго въздействие върху пострадалата.
Съдът дава
вяра на показанията на свид. Ю.,П.,К. и С.,тъй като същите са
последователни,непротиворечиви и правдоподобни. Освен това свид. П. не е близка нито на подсъдимия,нито на
пострадалия т.е не е заинтересована от изхода на делото,като установява факти и
обстоятелства,които непосредствено е възприела – казаното от подсъдимия и отговора от страна на пострадалата и
обстоятелството,че той е натопил пострадалата в коритото,както и че тя след
това е видяла свид. Ю. седнала до коритото,ревяща от болка ,като й е показала
подутото коляно . При разпита на тази
свидетелка не личи предубеденост или стремеж да подкрепи една или друга
позиция.
Съдът не
дава вяра на обясненията на подсъдимия Б. и на
показанията свид. С.,че на инкриминираната дата подсъдимият не е
топил главата на пострадалата в коритото,а само я лиснал с кана вода и не е
бутал и ритал същата ,тъй като
- касае се за защитна позиция
на подсъдимия ,която не е подкрепена от останалите доказателства,събрани в
настоящия процес;
- са в противоречие с
показанията на свид.Ю. и П. .Защо дава вяра на показанията на тези свидетели
съдът е изложил съображения по-горе.Освен това свид. С. установява ,че подсъдимия е бил при коритото с
коня си,а самия подсъдим в обясненията
си сочи,че отишъл да напои кравичката си ;
- са в противоречие отчасти с показанията на
свид.М. – въпреки явното нежелание на
тази свидетелка да установява факти и обстоятелства за случилото се в близост до коритото за напояване,тя все пак
твърди,че там се събират много жени и че била срещнала С. т.е не установява
пряко,че свид. С. е бил при коритото за напояване на животни;
- не се подкрепят от писмените
доказателства и съдебно-медицинските
експертизи,съгласно които вероятния механизъм на процесната травма е загуба на равновесие и на
стабилност,завъртане и падане на земята т.е след като подс. Б. е натопил
главата на пострадалата е обяснимо,че е загубила стабилност и е паднала на
земята. Свид. Ю. твърди,че той я изправил и я бутнал,но дори и да не се приеме
това бутане, предходното действието на подс. Б. – натопяване на главата на
пострадалата в коритото с вода, е в причинна връзка с падането на пострадалата
и следователно и с причиненото й увреждане.
Подсъдимият М.Р.Б. не е осъждан.От представената полицейска справка е видно,че е роден и има постоянен
адрес в с.Кръстава,Велинградска община,има родители и три сестри,женен е и има
две деца, не е криминално проявен.Декларирал е,че семейството му се състои от
него,съпругата му и две деца,няма доходи и не притежава имущество.
С оглед на всичко изложено до тук съдът счита,че М.Р.Б.
***,Велинградска
община , от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление
по чл. 129,ал.1 от НК :
- на 10.05.2013 година в с. Кръстава , общ.Велинград е
причинил на А.М.Ю. *** средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на страничния кондил на дясната бедрена
кост,което е довело до трайно
затрудняване на движението на десния долен крайник. Установи се по
един безспорен начин,че след скарване
с пострадалата А.Ю. подсъдимият Б. й натопил главата в коритото,в
което жителите на с.Кръстава си поят
животните,след това я бутнал и тя паднала на земята,вследствие на което
получила травма - счупване на страничния кондил на дясната бедрена кост. Тези обстоятелства се установиха от показанията на
свид.Ю.,П.,К. и С., съдебно - медицинската експертиза и писмените доказателства.Защо
съдът кредитира показанията на посочените свидетели и не дава вяра на обясненията на подсъдимия и
на показанията на свид. С. са изложени съображения във фактическата
обстановка.Вътрешното убеждение на съда се формира не само на обективното,всестранно и пълно
изследване на доказателствения материал,събран по делото,но и на непосредствеността при събиране на
доказателствата,която му позволи да възприеме липсата на колебливост при
депозиране на показания от отделните
свидетели ,респ. нежеланието на друга група да установи действителните факти и
обстоятелства с посочване,че не са възприели
точно какво се е случило,респ. че не си спомнят – в случая свид. М..Нещо
повече – дори и да се приеме,че не е установено точно дали след натопяване на
главата на пострадалата в коритото с вода,подсъдимия е бутнал и ритнал
същата,то следва да се приеме от
обективна страна,че подс. Б. е причинил
процесното нараняване – в заключението си вещото лице съдебен лекар е
категорично,че този вид счупване се получава при възрастни хора / каквато е пострадалата / при
загуба на стабилност,завъртане и падане на земята т.е несъмнено е,че при натиск
надолу на главата на пострадалата,потапяне на главата й във водата,същата е
загубила стабилност и ориентация,и е паднала на земята,където е намерена от
свид. П. . Нещо повече – пострадалата Ю.
твърди,че е била бутната на земята от подсъдимия и че той я ритнал с голяма
обувка,като това е съобщила на пристигналите на място нейни близки – свид. К. и С.,като на първата свидетелка свид. П. е
съобщила,че М. е набил свекърва й.
- Деянието е
извършено при п р я к у м и с ъ л
,тъй като подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен
характер,предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал
това. Този извод следва от обстоятелствата,при които е причинено увреждането - предхождащото потапяне на главата на
пострадалата в дълбоко корито и след това бутане на земята и нанасяне на удар с
крак - ритник.
- Съдът не възприе тезата на защитата,че подсъдимият Болгуров,че
следва да бъде признат за невиновен и
оправдан по обвинението за извършено
престъпление по чл.129 от НК,поради обстоятелството,че липсват конкретни
доказателства е ритнал пострадалата в областта на коляното.Съображенията на
съда защо приема,че подсъдимия е осъществил
действия спрямо пострадалата,които са в пряка и непосредствена връзка с
причиненото й увреждане,са изложени по-горе.Освен изложеното следва да се има
предвид,че не са събрани доказателства ,че подс. е ритнал пострадалата в
областта на коляното – тя твърди,че я е ритнал с крака ,но не сочи точно къде,поради
което защитата неправилно се позовава на заключението на съдебно-медицинската
експертиза,че това счупване не е причинено от ритник. Нещо повече – свид. К.,лекаря
прегледал пострадалата,твърди че е описал нараняването посочено от нея и че не
е извършил цялостен преглед т.е не може
да су естанови с категоричност дали пострадалата е имала или не други
наранявания по тялото.
При определяне на наказанието съдът се съобрази с
ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца,причините за
извършване на престъплението – скарване на подсъдимия и пострадалата във връзка
с ползване на корито за напояване;подбудите за извършване на престъплението – стремеж
за саморазправа по неправомерен начин;липсата на отегчаващи вината
обстоятелства и смекчаващите такива - чисто съдебно минало и добри
характеристични данни. С оглед на това съдът определи наказанието при превес на
смекчаващи вината обстоятелства -
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за с р
о к от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.Това наказание е в
състояние да осъществи целите,предвидени в чл. 36 от НК
На
основание чл.66, ал.1 от НК съдът ОТЛОЖИ
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ
, считано от влизане на присъдата в сила.За да приложи института на условното
осъждане съдът взе предвид размера на наказанието,чистото съдебно минало на
дееца и след преценка,че целите на наказанието и преди всичко поправянето на
подсъдимия,могат да се постигнат и без неговото ефективно изтърпяване. В
подкрепа на последния извод са добрите характеристични данни за подсъдимия.
Предявения г р а ж д а н к и и с к е ч
а с т и ч н о ОСНОВАТЕЛЕН и следва да бъде у в а ж е н,като подсъдимия М.Р.Б. ***, с ЕГН **********,следва
да бъде осъден да заплати на А.М.Ю. ***, с
ЕГН ********** сумата от 1500 лева / хиляда и петстотин лева/ - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на деянието,ведно със законната лихва, считано отдатата на
увреждането - 10.05.2013 година до
изплащане на вземането и разноски по
делото 142.50 лева ,като предявения иск за разликата до 10000 лева,следва да
бъде отхвърлен
като неоснователен. Касае се за иск за непозволено
увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД т.е поправяне на противоправно и виновно причинените вреди другиму.От изложеното до тук - при мотивиране на наказателната
част на присъдата е видно,че подсъдимият с противоправното си и виновно
поведение е причинил увреждане - средна телесна повреда на А.М.Ю..Вследствие на
това увреждане - счупване на страничния кондил на дясната бедрена кост ,е настъпило
затрудняване на движението на десен долен крайник и гражданският ищец е претърпял неимуществени
вреди,изразяващи се в болки и страдания,видно от показанията на свидетелите и
заключението на медицинската експертиза. Размера на неимуществените вреди съгл.
чл.52 от ЗЗД следва да бъде определен по справедливост т.е за сумата 1500 лева.
За да определи този размер на вредите съдът се съобрази с характера на
причиненото увреждане , периода на имобилизация и последващото лечение, интензивността на
болките през различните периоди на лечение,възрастта на пострадалата и липса на
неблагоприятни последици за здравето й за в бъдеще.Претендираната сума от 10000
лева е завишена,тъй като лечението е
преминало без усложнения.Подсъдимият следва да заплати на гражданския ищец
законната лихва от датата на увреждането и разноски по делото – 142,50 лева –
съразмерно с уважената част от иска.
Подсъдимият М.Р.Б., с посочени
по-горе самоличност,следва да заплати, както следва :
- на
Държавата – такса 60 лева / шестдесет
лева/ лева, разноски
– 50 лева/ петдесет лева/ плюс пет лева
за служебното издаване на изпълнителния лист;
- на
Районен съд – Велинград – разноски 80
лева / осемдесет лева/ плюс пет лева за
служебното издаване на изпълнителния лист- като преди издаване на същия следва
да се изпрати покана за доброволно изпълнение на подсъдимия;
По горните съображения бе постановена настоящата
присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :