№ 813
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Татяна Ив. А.а
в присъствието на прокурора М. К. Б.
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100603917 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл. ХХІ от НПК.
С присъда от 23.03.2022 г., постановена по НОХД № 6330 от 2019 г. по
описа на СРС, НО, 13-ти състав, подсъдимият Л. Ю. И. е признат ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 31.10.2018г. около 20.30 ч., в гр. София, до оградата
на двора на 151 НСУ, находящо се в гр.София, ж.к. „Овча купел“, ул. „****,
като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, нанесъл удар с коляното на десния си
крак в областта на лицето М.М.С., с което му е причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст отдясно, реализирало
медикобиологичната характеристика „счупване на челюст“ - с което е
осъществил състава на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 63 ал.1
т. 3 от НК, поради което и на основание по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63
ал.1 т. 3 от НК, вр. чл. 54 от НК му е наложил НАКАЗАНИЕ „лишаване от
свобода“ за срок от осем месеца, изтърпяването на което Софийски
районен съд на основание чл. 66, ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1 от НК е отложил за
срок от три години.
Със същата присъда СРС е постановил на основание чл. 67, ал. 3 от
НК през изпитателния срок по отношение на подсъдимия да се прилага
1
пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 от НК - включване в програма за
обществено въздействие за срок от дванадесет месеца.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК СРС е постановил при
евентуално изпълнение на наказанието да се приспадне времето, през което
подсъдимият е бил задържан по настоящото производство.
Със същата присъда първоинстанционният съд е осъдил на основание
чл. 189, ал. 3 от НК подсъдимият да заплати в полза на държавата по сметка
на СДВР сумата от 1263, 36 лева - разноски в досъдебното производство,
както и в полза и по сметка на СРС сумата от 957 лв. - разноски в
производството пред районния съд.
Срещу така постановената от СРС, НО, 13-ти състав присъда е
постъпила жалба от адв. Т. Й., защитник на подсъдимия, в която се сочи, че
присъдата на СРС е неправилна, необоснована и незаконосъобразна по
отношение на наложеното наказание, като не са взети предвид редица
смекчаващи вината обстоятелства, а освен това е постановена при съществено
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в недопускането на
искания на защитата, относими към разкриването на обективната истина по
делото. Моли се за отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаване на
подсъдимия или алтернативно отмяна на присъдата и връщането на делото за
ново разглеждане от първоинстанционния съд. С жалбата не се правят
искания по доказателствата.
Постъпила е и уточняваща молба към така подадената жалба, в която
адв. Й. коригира техническа грешка, допусната във въззивната жалба,
изразяваща се в липса на част от текста на цитирания в нея диспозитив на
атакуваната присъда.
В закрито заседание по реда на чл. 327 от НПК въззивният съд е
преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което
подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за
изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се
налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и събирането на
нови доказателства.
В съдебното заседание по делото защитникът на подсъдимия поддържа
изцяло подадената жалба. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
недопускането на редица искания от страна на защитата, а постановеното от
съда наказние е несъразмерно тежко, тъй като не са отчетени в пълнота
смекчаващите вината обстоятелство. Моли за отмяна на присъдата и
постановяване на оправдателна такава или алтернативно отмяна на присъдата
и връщането й за ново разглеждане от състав на първоинстанционния съд.
Прокурорът моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и
атакуваният съдебен акт да бъде потвърден като законосъобразен и правилен,
като в тази насока излага доводи, че обвинението се доказва по безспорен
2
начин от показанията на кредитираните от първата инстанция свидетели,
заключението на СМЕ и заключението на СППЕ. Относно наказанието счита,
че същото е съобразено със закона, като са отчетени смекчаващите и
отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства, в частност механизма
на извършване и силата на нанесения удар, както и липсата на съпротива от
страна на пострадалия, поради което намира така определеното наказание за
справедливо и законосъобразно.
Подс. И. се присъединява към становището на защитника си.
В последната си дума подсъдимият моли да бъде признат за невинен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка на
атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
За да постанови присъдата си контролираната съдебна инстанция е
провела прецизно и обстойно съдебно следствие. При пълната служебна
проверка на присъдата въззивният съд намира, че фактическата обстановка е
изяснена правилно и не се налага внасянето на съществени корекции и/или
допълнения в нея, тъй като от една страна пред настоящата инстанция не се
установиха нови факти и обстоятелства, а от друга намира възприета от
първостепенния съд фактическа обстановка за правилно установена на база на
вярна и точна преценка на доказателствения материал. С оглед изложеното
въззивният състав споделя възприетата от проверявания съд фактическа
обстановка, а именно:
Подсъдимият Л. Ю. И., с ЕГН **********, е роден в гр. София, живущ в
гр. София, кв. "Горна баня", ул. "****, български гражданин, неженен,
неосъждан, с основно образование, не работи.
Към 2018 г. подсъдимият и приятелите му И.Я. и М.Б. живеели в кв.
"Горна Баня", като между тях и М.М.С., който живеел в кв. "Овча купел"
имало конфликт, породен от силно териториално чувство и спор при
случайна среща на бензиностанция.
Вечерта на 31.10.2018 г. М. С. и неговите приятели В.В., А.В., Л.Т., П.Г.,
А.К. и Х.Л. се намирали на ул. "Монтевидео" в кв."Овча купел", когато
получили обаждане от скрит номер. М.С. пуснал разговора на
високоговорител и чул как лица, които той разпознал като И.Я. и Л. И.,
отправили към него обиди и го приканили да се видят в двора на намиращото
се наблизо училище - 151 НСУ. М.С. приел поканата и отишъл към
училището заедно с приятелите си, като към тях се присъединил и К. Л.. В
двора на училището около 20.30 ч. били подсъдимият Л. И., И.Я., М.Б. и още
3-4 техни познати. М.С. бил с впечатление, че предстои да разреши
конфликта си с И. Я. и се приближил към него, като двамата си разменили
няколко удара с ръце. В боя се включили и М.Б. и Л.И., като Б. нанесъл удар с
3
юмрук в челото на М.С., който паднал на колене на земята. Докато М.С. бил
на земята и се опитвал да се изправи, подсъдимият Л. И. казал "Ето ти в твоя
квартал" и го ударил с дясно коляно в областта на челюстта. М.С. изпитал
силна болка в дясната част на челюстта и усетил замайване. В този момент се
намесил К.Л., който хванал М.С. за ръка и го издърпал. От удара с юмрук в
челото на М.С. се била образувала рана, от която потекло кръв. К.Л. завел
М.С. до дома си, дал му нови дрехи, сложил лепенка на челото му, след което
го изпратил до тях. На следващия ден М.С. споделил с майка си за случилото
и отишли в Пирогов.
Вследствие на нанесения удар с коляно в челюстта на пострадалия било
причинено счупване на долната челюст вдясно, което довело до трайно
затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-дълъг от 30 дни от датата
на оперативната интервенция.
Извън тези увреждания М.С. имал и разкъсно-контузна рана на челото
вляво, охлузвания в лявата задушна област, кръвонасядания и подкожен
хематом в областта на десния долно-челюстен ъгъл с оток на меките тъкани.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено
установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно:
Гласни: показанията на свидетелите М. С., М. Й.а, П.Г., В.В., А.В., К.
Л., Л.А., М.Б., И.Я., дадени в рамките на съдебното следствие пред
първоинстанционния състав и дадени в досъдебното производство и
прочетени по реда на чл. 281 от НПК;
Писмени: заключенията на СМЕ и СППЕ, справка от СО, медицинска
документация, социален доклад, свидетелства за съдимост и др.
Първата инстанция е извършила цялостен и задълбочен анализ на
свидетелските показания, като правилно се е доверила на показанията на
свидетелите М. С., К. Л. и В.В.. Въззивният съд изгради основните си
фактическите си изводи именно върху тези показания, доколкото въззивният
съд при преценка на същите ги намери за еднопосочни, логични,
последователни и съответно даващи възможност въз основа на тях да се
формира ясна представа за протеклите събития в хронологичен порядък.
Необходимо е да се отбележи, че свидетелите са преки очевидци на
случилото се и доколкото са присъствали лично в процесния конфликт, са
имали възможност да възприемат непосредствено обстоятелствата, свързани с
инкриминираното деяние. Видно от техните показания, свидетелите са
съхранили ясен спомен за случилото се, който възпроизвеждат пред съда и
органите на досъдебното производство.
От показанията на посочените свидетели се установяват напълно
4
категорично времето, мястото и механизма на извършване на
инкриминираното деяние, както и авторството му от страна на подсъдимия.
Изложеното от тях е изцяло еднопосочно досежно обстоятелството, че на
процесната дата и място са видели подсъдимият И. да нанася удар с коляно в
лицето на пострадалия М. С.. В показанията им не се откриват вътрешни
противоречия, даващи основание за съмнение в достоверността им.
Свидетелите са единодушни относно основните обстоятелства, подлежащи на
доказване по настоящото дело и описват събитията по еднотипен начин,
доколкото това е възможно с оглед изминалото време и субективната им
възможност да възприемат и запомнят детайлно такава динамична и
напрегната ситуация и да я възпроизведат по време на разпит. Следва да се
отбележи и че изложеното от коментираните свидетелите е точно, ясно и
убедително.
Първоинстанционният съд правилно е посочил и че няма основание
свидетелите да се третират като предубедени, доколкото макар и да се
установи, че е бил налице конфликт между двете групи, този конфликт е
междуквартален и за свидетелите не е налице причина да набедяват
конкретно подсъдимия за извършеното.
Съдът се доверява на заключенията на СППЕ, от които се установява
способността на свидетелите С., Л. и В., предвид тяхната възраст, да
възприемат правилно фактите и да ги възпроизвеждат в показанията си,
доколкото заключенията са обстойни, аргументирани и обективни, като
същите са изготвени от лица с необходимите знания и опит в конкретната
сфера.
Изложеното от С., Л. и В. се подкрепя косвено и от показанията на св.
Й.а. Показанията на тази свидетелка са производно доказателствено средство,
но служат за проверка на основните такива. Свидетелката пресъздава
състоянието на сина си, което е възприела лично и разказа за събитията,
който е получила от него, както и последващите им действия – посещението
на УМБАЛ „Пирогов“ на следващия ден и установената там травма на
челюстта. Съдът кредитира и показанията на тази свидетелка, тъй като ги
намира за обективни, правдодобони и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал.
Наличието на обективираното в обвинителния акт травматично
увреждане на пострадалия С. се установява категорично и от събраните по
делото писмени доказателства. Този факт се извежда от епикриза от УБАЛ
„Св. Анна“ АД София, от която е видно, че пострадалият е бил на лечение в
болницата от 02.11.2018 г. до 05.11.2018 г., когато е изписан с окончателна
диагноза „Счупване на долна челюст, закрито“, от заключението на СМЕ на
С., в което също се установява горепосоченото увреждане, както и от
изисканата и получена от МБАЛ „Св. Анна“ и МБАЛ „Пирогов“ мецинска
документация и рентгенография на М. М. С. от 2018 г. Видно от
заключението на СМЕ на пострадалото лице, предвид естеството процесната
травма – счупване на долна челюст отдясно, механизмът на получаването й
може бъде да чрез описания от свидетелите удар с коляно в лицето.
5
Що се отнася до останалите разпитани по делото свидетели, които са се
присъствали на конфликта - свидетелите Я. и Б., настоящият съдебен състав
споделя становището на първоинстанционният такъв, че от отсъствието на
данни в техните показания за нанесен от подсъдимия на пострадалия удар не
води до извод, че такъв не е осъществен. Съдът правилно е посочил, че
липсата на това обстоятелство в техните описания на случая би могло да се
дължи както на това, че активно са участвали във физическия конфликт и не
са възприели удара, така и на приятелството им с подсъдимия И. и съответно
нежеланието им да излагат данни, които го уличават в извършването на
престъпление. Правилна е и констатацията, че тези свидетели не твърдят, че
друго лице, различно от подсъдимия, е нанесло удар с коляно на пострадалия,
съответно не дават алтернативна хипотеза за причиненото на пострадалия
увреждане, наличието на което се установява по несъмнен начин от
останалите гласни доказателствени средства и събраните по делото писмени
доказателства. С оглед изложеното и доколкото съдът се довери на
показанията на С., Л. и В., въззивният съд споделя преценката на
проверявания, че показанията на св. Я. и Б. са непълни и не опровергават
обвинителната теза. Правилно е и съждението на СРС, че св. А. не е
присъствал на конфликта, а възпроизвежда дочутото от него за случилото се,
поради което липсата на данни в показанията му за нанесен от подс. удар
също не обуславят извод, че такъв не е имало.
Настоящият съдебен състав приема за обективни и правилни
заключенията на извършените по време на досъдебното и съдебното
следствие пред първата инстанция експертизи, тъй като те представляват
резултат от задълбочено извършени и професионално проведени експертни
изследвания. По тези съображения съдът кредитира експертните заключения
като обосновани, изготвени от лица с нужните специални знания и
отговарящи с необходимата прецизност на поставените въпроси. Ето защо
районният съд законосъобразно се е позовал на тези заключения и въз основа
на тях е формирал фактическите си констатации.
Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване
на фактическата обстановка по делото са и приобщените писмени
доказателства. При служебната проверка на изброените по-горе такива, съдът
не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при
събирането на същите, които да обосновават изключването им от
доказателствения материал по делото.
Така изложената фактическа обстановка в цялост може да бъде приета
за изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и
достатъчно пълнота. Установени са по безспорен начин обстоятелствата от
значение за правилното решаване на делото - фактите относно извършване на
деянието, авторството на същото, механизма на извършването му и
конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено,
както и необходимите елементи на субективната страна.
Що се отнася до обективираното във въззивната жалба и изложено в
съдебно заседание пред въззивната инстанция възражение на защитата за
6
допуснати съществени процесуални нарушения от страна на
първоинтанционния съд, изразяващи се в недопускане на редица искания на
защитата, настоящата съдебна намира същото за неоснователно, тъй като при
извършената самостоятелна преценка на делото и конретно проведеното от
СРС съдебно следствие, въззивният съд установи, че проверяваният такъв е
положил необходимите усилия за разкриване на обективната истина и е
събрал достатъчно доказателства, от които по безспорен начин се установяват
значимите по делото обстоятелства. Прави впечатление и че са допуснати
множество доказателствени искания на защитата, като съдът е направил
усилие да установи и призове за разпит поисканите свидетели и е изискал и
по делото са приложени писмени доказателства, събирането на които е
изискано от страна на подс. и неговия защитник. Необходимо е да се
отбележи и че така изложеното пред въззивната инстанция възражение е
непълно, тъй като в него не са посочени конкретни искания, които според
защитата СРС е следвало да допусне, а е отхвърлил, което поражда
невъзможност за настоящата инстанция да даде по-пълноценен отговор на
възражението.
Същото бе взето предвид от съда при цялостната проверка на
първоинстанционното дело и след извършването й настоящият състав
прецени, че СРС е положил необходимите процесуални усилия за изясняване
на делото и основните въпроси по него се установяват по категоричен начин
от наличните в кориците на първоинстанционното дело и досъдебното
производство доказателства. Въззивният съд счита, че основните фактически
констатации на СРС са правилно установени и изведени без допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка съдът е
достигнал до единствения възможнен правен извод, че подсъдимият И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 63 ал. 1, т. 3 от НК.
От обективна страна подсъдимият Л. И. е осъществил признаците на
престъпния състав като на 31.10.2018г. около 20.30 ч., в гр. София, до
оградата на двора на 151 НСУ, находящо се в гр.София, ж.к. „Овча купел“,
ул. „****, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението
на деянието и да ръководи постъпките си, нанесъл удар с коляното на десния
си крак в областта на лицето на М.М.С., с което му е причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст отдясно, реализирало
медикобиологичната характеристика „счупване на челюст“, която е една от
проявните форми на средната телесна повреда по чл. 129, ал. 2 от НК –
счупване на челюст.
Изпълнителното деяние се изразява в действие - удар с коляно в
7
областта на лицето, като механизмът на деянието беше подробно изяснен от
заключението на изготвената СМЕ и от показанията на разпитаните
свидетели. Безспорно се установи от събраните доказателства и че е налице
причинно-следствената връзка между действията на подсъдимия и
настъпилото за пострадалия увреждане, като механизмът на настъпване на
телесната повреда е именно описаният в обвинителния акт такъв.
От субективна страна подс. Л. И. е действал с пряк умисъл. Ударът е
нанесен с крак в областта на лицето на св. М. С., като е извършен по такъв
начин и с такава сила, че е бил годен да причини инкриминираното
увреждане, което води до несъмнен извод, че подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е вредоносните
последици от него и целял настъпването им, като в израз на свое волево
решение е предприел действия, с които да ги реализира.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Въззивният състав намира и извършената от първоинстанционния
такъв индивидуализация на наказанието за правилна и съобразена със
спецификите на конкретния случай. В тази връзка настоящият състав намира
за неоснователно възражението на защитата, че при определяне на
наказанието не са взети предвид редица смекчаващи вината обстоятелства,
което е довело до несъразмерност на същото. Следва да се отбележи и че
защитата не сочи конкретно кои са тези смекчаващи вината обстоятелства,
които не са отчетени от първоинстанционния съд. При проверка на
атакувания съдебен акт не се установява СРС, определяйки наказанието на
подсъдимия, да е пропуснал да вземе предвид смекчаващо вината
обстоятелство, за което са събрани данни по делото.
За престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК законодателят е предвидил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години, което предвид
възрастта на подсъдимия към момента на извършване на деянието подлежи на
редукция по реда на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, след която на подс. следва да се
определи наказание „лишаване от свобода“ за срок до три години.
СРС правилно е отчел като смекчаващи вината обстоятелства чистото
съдебно минало на подсъдимия и обстоятелството, че пострадалият, макар и
да не е нападнал лично подс., все пак с поведението си е допринесъл за
настъпилия физически конфликт. Въззивният съд при извършена
самостоятелна проверка на данните по делото не установи наличието на други
смекчаващи вината обстоятелства. Възрастта на подс. към момента на
извършване на деянието не може да бъде взета предвид при
индивидуализация на наказанието, доколкото въз основа на нея за
наказанието е приложена редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства първоинстанционният
състав правилно е взел предвид механизма на извършване на деянието – чрез
8
удар с коляно в главата, който би могъл да доведе и до по-тежки от средната
телесна повреда последици, обстоятелството, че ударът е извършен към
момент, в който постр. е бил паднал на земята и не е представлявал заплаха за
подс., както и това, че нападението е било предварително планирано и то при
неравно разпределение на силите.
При така установеният превес на отегчаващите вината обстоятелства
въззивният състав намира определеното от първоинстанционният такъв
наказание „лишаване от свобода“ за срок над минимума от три месеца, но под
средния предвиден от законодателя размер, за справедливо, съответно на
особеностите на случая и годно да изпълни целите на наказанието,
предвидени в чл. 36, ал. 1 от НК.
Правилна е и констатацията на съда, че са налице предпоставките за
приложението на чл. 66, ал .1 от НК и че ефективното изтърпяване на така
определеното наказание не е необходимо за постигане на целите на
наказанието, поради което същото следва да бъде отложено по реда на чл. 66,
ал. 1, вр. чл. 69, ал .1 от НК за срок от три години.
Въззивният съд споделя и преценката на първоинстанционния такъв,
че констатираните отегчаващи вината обстоятелства обуславят приложението
на чл. 67, ал. 3 от НК, доколкото са налице предпоставките за прилагането на
тази разпоредба – определеното на подсъдимия наказание е „лишаване от
свобода“ за срок над шест месеца и изпълнението му е отложено. В този
смисъл съдът законосъобразно и обосновано е постановил на подс. да се
наложи и пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2 , т. 4 от НК - включване в
програма за обществено въздействие за срок от дванадесет месеца, като
настоящият състав възприема становището на първоинстанционния такъв, че
предвид спецификите на случая налагането на тази мярка е необходимо за
превъзпитаване на подсъдимия и превенцията на бъдещи прояви на агресия от
негова страна. Справедлив е и срока на наложената мярка, а именно за
дванадесет месеца, който се явява над законовия минимум от шест месеца, но
и под средния предвиден размер от осемнадесет месеца.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото СРС законосъобразно е осъдил на основание
чл. 189, ал. 3 от НК подсъдимият да заплати в полза на държавата по сметка
на СДВР сумата от 1263, 36 лева - разноски в досъдебното производство,
както и в полза и по сметка на СРС сумата от 957 лв. - разноски в
производството пред районния съд.
Така, при извършената на основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 от НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи
неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде
потвърден, а въззивната жалба - да бъде оставена без уважение като
9
неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда от 23.03.2022 г., постановена по
НОХД № 6330 от 2019 г. по описа на СРС, НО, 13-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10