Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260115
06.04.2021 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ….........…………..…........................……..………..….... състав
на десети март ………………………………………… две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ ГОЧЕВ
КАПКА
ВРАЖИЛОВА
секретар ……… П.Д…………. ………...…..……..….……….………………………….…………
прокурор …....…..……………….………….....................................................……………….......
като разгледа докладваното от ..........................................председателя. ...…................……….
В гр. дело № 81......... по описа за 2021 год., ……….……....................…………….................
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано
по жалба на А.И.Л. от гр. Свиленград.
С Решение
№ 260072 от 03.12.2020 г., постановено по гр.дело № 1114/2019 година, РС Свиленград е допуснал да се извърши съдебна
делба на недвижим имот с идентификатор 65677.701.2854 по КККР на гр.***,
одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на ИД на АГКК, с административен
адрес гр. ***, с площ от 268 кв.м., с
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване-
ниско застрояване, номер по предходен план 2854, кв.125, парцел VI, при съседи с
идентификатори 65677.701.2409, 65677.701.2410,
65677.701.9044 и 65677.701.9015, ведно с построената в имота
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 65677.701.2854.1 със застроена площ
от 93 кв. м., между В.Х.В. от гр.*** , Ц.И.Л. ***, А.И.Л. от гр.*** и А.И.Л. ***,
действаща със съгласието на попечителя си М.П.С. при квоти: 9/12 идеални части
за В.Х.В., 1/12 идеални части за Ц.И.Л.,
1/12 идеални части за А.И.Л. и 1/12
идеални части за А.И.Л..
Недоволен
от постановеното решение е останал въззивникът А.И.Л., който обжалва в срок.
Твърди,че постановеното от РС Свиленград решение е неправилно, поради неговата
необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Неправилно
първоинстанционният съд не уважил направеното възражение за изтекла придобивна
давност в полза на А.Л. и не обсъдил в тяхната съвкупност събраните по делото
гласни доказателства. От последните се установявало категорично,че единствено А.Л.
и неговият наследодател са обитавали имота и единствено Л. полагал грижи за
него, като ищецът не бил виждан в този имот. А.Л. демонстрирал явно и
недвусмислено намерение за своене. Той и неговата майка оспорвали собствеността
на В.В., в каквато насока по делото били представени извънсъдебни писмени
признания на неизгодни за ищеца факти,
които сам той потвърждавал,че са се осъществили. В противоречие със събраните
по делото доказателства съдът приел,че не е установена промяна в намерението на
наследодателя на А.Л. и у самия него, че е завладял частите на съделителя ищец.
Единствено той, след смъртта на майка си и до завеждането на иска за делба,
владял процесния имот като свой, необезпокояван от никой от останалите
собственици, като смятал,че техния наследодател приживе е придобил правото на
собственост по давност. В делбеното производство Л. установил по безспорен и
категоричен начин упражняване на владение върху процесния имот и жилищна сграда
единствено от него, като това владение продължило повече от 10 години. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС Свиленград и
постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли предявения иск за
делба. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срок е
постъпил писмен отговор от адв. Г., пълномощник на В.Х.В., с който оспорва
подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от РС Свиленград решение е
правилно и моли то да бъде потвърдено.
В срок
няма постъпили писмени отговори от въззиваемите Ц.И.Л. и А.И.Л..
В съдебно
заседание въззивникът, чрез пълномощника си адв. М. поддържа подадената
въззивна жалба по изложените в нея доводи.
В съдебно
заседание въззиваемият В.В., чрез пълномощника си адв. Г. оспорва подадената
въззивна жалба.
В съдебно
заседание адв. Б., пълномощник на въззиваемата А.И.Л. оспорва подадената
въззивна жалба. Счита,че постановеното от РС Свиленград решение е правилно и
моли то да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок и е
процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от
РС Свиленград решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Страните не
правят искане за заплащане на разноски във въззивното производство и не
представят доказателства за сторени такива, поради което такива не им се
следват.
РС Свиленград
е сезиран с иск за делба, предявен от В.Х.В. от гр.*** против Ц.И.Л. ***, А.И.Л. от гр.***
и А.И.Л. ***, действаща със съгласието на попечителя си М.П.С.. В исковата си
молба ищецът твърди,че с ответниците са съсобственици на процесния недвижим
имот и че не могли доброволно да постигнат съгласие за разделянето на имота.
Моли съда да постанови решение, с което да допусне до делба процесния недвижим
имот при квоти ¾ идеални части за него и ¼ идеална част общо за
тримата ответници.
При
разглеждане на спора първоинстанционният съд е събрал всички сочени от страните
и съотносими към спора доказателства. Въз основа на тях е изградил изводи за
основателност на предявения иск за делба,
които настоящата инстанция споделя.Правилно
съдът е индивидуализирал имота предмет на делбата и страните, между които
следва да се извърши, квотите, при които следва да бъде допусната делбата.
Правилно съдът е приел за неоснователно
направеното от ответника А.Л. възражение за придобиване по давност правото на
собственост върху процесния имот.
Между
страните няма спор относно възникването на съсобствеността между тях и
притежаваните от всеки един от тях квоти в тази съсобственост. Основното
възражение, наведено пред първоинстанционния съд и поддържано пред въззивната
инстанция от А.Л.,е че същият е придобил по давност правото на собственост
върху процесния имот, поради което предявения иск за делба е неоснователен и
следва да се отхвърли. Направеното възражение за придобиване на правото на
собственост върху процесния имот по давност от ответника А.Л. е неоснователно и неподкрепено от
събраните по делото доказателства. Изложените от РС Свиленград мотиви, както се
посочи по-горе се споделят от настоящия съдебен състав. Не се установява от
събраните по делото доказателства Л. лично и чрез своя наследодател да е
установил трайно и необезпокоявано владение върху имота и това владение да е
продължило повече от десет години, както и не се установява той да е
демонстрирал по отношение на ищеца В. и по отношение на останалите
съсобственици намерение да владее имота като свой.
Според
показанията на свидетелите ищецът В.В. е обзавел една стая от къщата за
собствено ползване, направил е вътрешна баня и тоалетна и врата, за да може да
влиза откъм пътя, без да преминава през двора/ св. Б., св. М/. А.Л. не се е
противопоставил на това по никакъв начин. Според св.М. той е оставал да
пренощува в имота и заедно с ищеца В. и сам, като В. му бил дал ключ, за да
може да влиза. При тези посещения не е имало проблем с А.. Проблемите с него се
свеждали до това,че обикновено събирал компании, с които ядели и пиели до късно
и вдигали много шум. Последно посещавали имота с В. през 2018 г. Свидетелите Ч.
и св.П. твърдят, че познават имота, познават А. и че не са виждали други хора в
този имот. Заявяват, че не знаят кой е направил вътрешната баня, ремонтите по
къщата. От показанията на свидетелите не може да се направи извод,че ищецът В.
се е дезинтересирал от имота си, че не го е посещавал, а още по-малко – извод,
че ответникът Л. е отблъснал владението - неговото и на ответниците Ц.Л. и А.Л.
и че е демонстрирал пред тях намерение да владее целия имот като свой и от
момента в който да е демонстрирал промяната на намерението – да упражнява
фактическа власт върху целия имот като владелец да са изминали 10 години.
Ответникът Л. твърди,че първоначално неговият наследодател, а след нейната
смърт самият той е владял имота за себе си, спокойно, непрекъснато,
необезпокоявано и от това владение са изминали повече от 10 години. По делото
обаче липсват каквито и да е доказателства, от които да се установи,че и
майката на ответника Л. е демонстрирала
такова намерение по отношение на ищеца В. и е установила владение върху
неговите части, за да приемем начало на давностно владение. От нейната смърт
през 2015 г. до 2019 г., когато е предявен искът не е изтекъл десет годишен
период от време.
Не
би могла да се цени в полза на ответника представената от ищеца и приета като
доказателство по делото покана от 19.08.2019 г./л.8/. В тази покана ищецът
посочва,че преди 10 години бил принуден да напусне имота поради упражнен
натиск, упражнявано насилие, за което ответниците били принудени да пишат и
били предупреждавани от полицията по жалби срещу тях. Тази покана била втора,
след поканата от 10.09.2018 г. От една страна ответникът Л. не установява
безспорно и категорично начална дата на владение, а от друга дори да се
приеме,че това е било през 2008 г., то не се установява,че през тези 10 години
до 10.09.2018 г. той е упражнявал владението спокойно и необезпокоявано. Видно
от съдържанието на поканата,е че през този период ищецът В. е депозирал жалби,
ответниците са били предупреждавани от полицията. Никоя от страните не е
ангажирала доказателства от какво
естество са били тези жалби, но самият факт,че такива са подавани, неоспорен от
ответника, опровергава твърдението му за спокойно и необезпокоявано владение
през този период от време. Не може да се приемат и твърденията му,че
посещенията на ищеца В. и на св. М. след 2010 г. до 2018 г. са били посещения в
чужд имот, че те са ходили там на гости. Напротив ищеца В. е демонстрирал явно
и недвусмислено, че е собственик, т.като е притежавал самостоятелен ключ от
къщата и не е било необходимо разрешението на ответника Л. за да посети имота и
Л. не се е противопоставял по никакъв начин на тези посещения.
Следва
да се отбележи и това,че съсобствеността между ответниците е възникнала по
силата на наследяване, след смъртта на майка им Н.Г.Д., поч. на 12.04.2015 г. и
че по делото липсват каквито и да е
доказателства ответникът Л. да е
демонстрирал и по отношение на тях намерение за своене, а е очевидно,че до
настоящия момент не е изтекъл изискуемия по закон срок, за да се приеме, че е
придобил правото на собственост по давност и по отношение на техните идеални части.
Ответниците Ц.Л. и А.Л. в депозираните писмени отговори и становища не са оспорили предявения иск,
напротив, посочили са ,че той е основателен и следва да бъде допусната делба
между ищеца и тях, при посочените квоти. Това от своя страна също опровергава
твърдението на ответника Л.,че в продължение на 10 години е владял спокойно и
необезпокоявано, единствено за себе си целия имот и че е придобил по давност правото на
собственост върху този имот.
С
оглед на изложеното съдът намира,че предявеният иск за делба е основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен. До този извод е достигнал и
първоинстанционния съд, поради което постановеното от него решение следва да
бъде потвърдено.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260072 от 03.12.2020
г. на РС Свиленград, постановено по гр.дело
№ 1114 по описа на съда за 2019
г.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1/
2/