РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 15.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година
в състав:
Съдия: МАЙЯ
ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2083 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.239 ГПК.
Исковете
са с правно основание по чл.79 във вр. с чл.240 ЗЗД и по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, предявени в условията на евентуално обективно съединение.
Ищецът “Кредитреформ България” ЕООД гр. София,
представляван от управителя Радослав Христов Велчев, чрез пълном. юрисконсулт
Мирела Каратотева твърди, че на 08.07.2015г. “4финанс” ЕООД сключило с
ответника М.Ц.П. Договор за кредит №********** по реда на чл.6 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). В заявката си
ответникът е поискал да му бъде отпусната сума в размер на 350 лв. Кредит му
бил отпуснат за 30 дни с падежна дата 07.08.2015г. Към датата на падежа –
07.08.2015г. ответникът е следвало да плати сумата 350 лв главница по договора
за кредит. Ответникът не е погасил на падежа дължимите суми и изпаднал в
забава, при което “4финанс” ЕООД начислило наказателна лихва, формирана чрез
надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ – 10.03 % към договорния
лихвен процент, върху неизплатената сума за периода на просрочието. На
ответникът били изпратени напомнителни писма на адреса, посочен от него в
договора и съгласно т.13.5 от ОУ към договора за кредит те се таксуват по
тарифата на кредитодателя за сметка на кредитополучателя. На 01.02.2018г.
“4финанс” ЕООД сключило с “Кредитреформ България” ЕООД Договор за прехвърляне
на вземания №BGF-2018-005/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвърлил на
цесионера вземанията по Договор за кредит №********** в общ размер 825.41 лв,
от които 350 лв главница, 445.41 лв наказателна лихва и 30 лв такси за събиране
– Приложение №1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на
вземания. На ответникът е изпратено писмено уведомление за извършената цесия
чрез “Български пощи” ЕАД от “Кредитреформ България” ЕООД, изрично упълномощен
от цедента, което се е върнало с отметка “непотърсена”. И понастоящем
ответникът не е изпълнила задълженията си. Моли съдът да осъди ответника да му
заплати единствено сумата 350 лв главница по Договор за кредит №**********,
заедно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане. В
условията на евентуалност моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата
350 лв, получената от него без основание, заедно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноските по делото.
Ответникът М.Ц.П. не
е подал писмен отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото
заседание. Препис от исковата молба с приложенията е връчен на ответника на 14.08.2020г.
(л.44). Призовка за съдебното
заседание му е връчена лично на 01.11.2020г. (л.49).
С писмено
становище вх. №268763/02.11.2020г. ищецът чрез процесуалния си представител е
поискал постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.
Ищецът е представил с исковата молба следните писмени
доказателства: Договор за кредит №**********/08.07.2015г. и Общи условия към него,
авизо за нареден кредитен превод от 08.07.2015г., Договор за прехвърляне на
вземания №BGF-2018-005/01.02.2018г. с
приложение към него, Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г., Уведомление
за прехвърляне на вземания изх. №4353/14.02.2018г. с известие за доставяне,
нотариално заверено пълномощно от 02.08.2018г.
и извлечение по сметка за периода 08.07.2015г.-14.07.2015г.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Формалните
предпоставки по чл.238,
ал.1 ГПК са налице: ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се явява в съдебно заседание, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. На ответника са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание – чл.239, ал.1, т.1 ГПК.
Налице е и
материалноправната предпоставка по чл.239, ал.1, т.2 ГПК – искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Съдът следва да се произнесе с неприсъствено решение
по отношение на ответника, с което да уважи предявения главен иск по чл.79 във
вр. с чл.240 ЗЗД.
Ищецът е предявил в условия на евентуално съединение
иск с правно основание по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД срещу ответника,
разглеждането на който е обусловено от неуважаването на главния иск. Евентуално
съединения иск се счита предявен под условие. В случая условието, под което
евентуалния иск е предявен, не се е сбъднало - главният иск се уважава и с
евентуалния иск съдът се счита десезиран. Поради това съдът не се произнася по
него в решението си. В т. см. съдът съобрази даденото тълкуване на закона в
Тълк. реш. №1/4.01.2001г. на ВКС по т. гр. д. №1/2000г., ОСГК, т.15.
Ответникът трябва
да заплати на ищеца на основание чл.78,
ал.1 ГПК разноските по водене на делото, както следва: 50 лв държавна такса
и 150 лв юрисконсултско възнаграждение, съобразно представен списък на
разноските.
Водим от горното и на основание чл.239 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Ц.П. ***, ЕГН ********** да заплати на “Кредитреформ България” ЕООД със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Красно село, ул. “Шандор Петьофи” №10, представлявано от управителя Радослав Христов Велчев, ЕИК *********, сумата 350 лв главница по Договор за кредит №**********/08.07.2015г., заедно със законната лихва от 08.06.2020г. до окончателното изплащане, както и 200 лв
разноски по делото.
Решението е окончателно.
Съдия: