РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Габрово, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Благовеста Костова
Членове:Пламен П.
Славена Койчева
при участието на секретаря В.а Й. Венкова
в присъствието на прокурора А. Хр. А.
като разгледа докладваното от Пламен П. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20224200600141 по описа за 2022 година
въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:
Въззивното производството е образувано по протест на Габровска
районна прокуратура и жалба на частния обвинител и граждански ищец В. Н.
К., чрез повереника адв. Е. П. от АК Габрово против Присъда №
37/17.06.2022 г. по НОХД № 171/2022 г. на Габровски районен съд.
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ
подсъдимия С. М. Х., роден на 20.09.1975 г. в гр. Габрово, живущ в гр.
Габрово, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан
/реабилитиран/, работещ, с ЕГН **********, за НЕВИНЕН в това, на ***
сутринта в гр. Габрово да е принудил В. Н. К. от гр. Габрово да извърши нещо
противно на волята й - да тръгне с автомобила си от улица „** и да отиде с
него в апартамент ***, намиращ се на улица ***, като употребил за това
заплашване, че ще я пребие, ако не изпълнява каквото й каже и с това да е
осъществил престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК, поради което го е
ОПРАВДАЛ по така предявеното му обвинение.
1
Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия С. М. Х. за
НЕВИНЕН в това, на *** в гр. Габрово противозаконно да е лишил от
свобода В. Н. К. от гр. Габрово, като я заключил в апартамент ***, намиращ
се на улица *** и с това да е осъществил престъпление по чл. 142а, ал. 1 от
НК, поради го е ОПРАВДАЛ по така предявеното му обвинение.
Съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения от В. Н. К. от гр. Габрово против
подсъдимия С. М. Х., граждански иск за сумата от 2500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление по чл. 143,
ал. 1 от НК, като неоснователен и недоказан.
Съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения от В. Н. К. от гр. Габрово против
подсъдимия С. М. Х., граждански иск за сумата от 2500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление по чл.
142а, ал. 1 от НК, като неоснователен и недоказан.
Протестът и жалбата са подадени от процесуално легитимирани лица, в
срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт, което обуславя процесуалната им допустимост.
В протеста се твърди, че от събраните по делото гласни и писмени
доказателства следвало да се направи извод, че подс. С. Х. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл. 143, ал. 1 и
чл. 142а, ал. 1 от НК, за които е поддържано обвинението. Постановената
присъда била неправилна.
Претендира се въззивната инстанция да отмени атакуваната
оправдателна присъда и вместо нея да постанови нова, с която подсъдимият
да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатите му обвинения, като се
наложат съответни наказания.
В допълнение към протеста на Габровска районна прокуратура се
излага, че за да постанови оправдателната присъда съдът приел, че заявените
в показанията на пострадалата В. К. обстоятелства не се потвърждавали от
останалите доказателства по делото. Те намирали подкрепа единствено в
показанията на майка й Р. К., които обаче били неубедителни и декларативни.
В тази връзка съдът неоснователно и необосновано отхвърлил показанията на
свидетелите П. П., Н. Л., И. Л.а и Л. Ч., които по безспорен начин подкрепяли
твърденията на пострадалата, най-вече относно обвинението за
противозаконно лишаване от свобода по чл. 142а, ал. 1 от НК. Съдът
2
неоснователно не кредитирал с доверие показанията на В. К. с мотива, че тя
акцентирала върху благоприятни за нея факти, а отричала такива, които
преценявала като неизгодни нея. В същото време съдът дал безрезервна вяра
на показанията на М. Х., син на подсъдимия и пострадалата, за който по време
на съдебното следствие се установило, че живее с баща си и се намира в
изключително лоши отношения с майка си. Показанията на К. Б. също били
възприети и ценени от съда като достоверни, въпреки че те били в
съществено противоречие със заявеното от В. К.. Неправилен бил извода на
съда, че подсъдимият С. Х. не е осъществил от обективна и субективна страна
престъпленията принуда по чл. 143, ал. 1 от НК и противозаконно лишаване
от свобода по чл. 142а, ал. 1 от НК.
Претендира се въззивният съд да отмени Присъда № 37 от 17.06.2022 г.
по НОХД № 171/2022 г. по описа на Районен съд - Габрово и да постанови
нова, с която подсъдимият С. Х. да бъде признат за виновен в извършването
на престъпления по чл. 143, ал. 1 от НК и по чл. 142а, ал. 1 от НК.
В жалбата на частния обвинител и граждански ищец В. Н. К., чрез
повереника адв. Е. П. от АК Габрово, се твърди, че присъдата е
незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и
процесуалните норми. Направените от решаващия първоинстанционен съд
изводи от правна страна не кореспондирали с приетата за установена от
събраните в хода на разследването доказателствени източници фактическа
обстановка. За обективната съставомерност на деянието по чл. 142а, ал. 1 от
НК било достатъчно лишаването от свобода да е реализирано
"противоправно" /напр. чрез принуда ,насилие, измама/, като поради тази
противоправност /или други обективни особености на обстановката/
пострадалият не разполага със свободен избор да промени положението си в
пространството. От дадените обяснения на обвиняемия следвал извод, че
същият е изпратил измамно съобщение. Това обстоятелство което се
пропускало от обвиняемия, а също и от свид. М. Х. - син на страните. След
като не е успял да се свърже по телефон, не станало ясно как е успял да
извика К. при автомобила. Необяснимо било защо съдът не кредитирал
показанията на свид. К.. Тя заявила, че е получила съобщение на Вайбър, че
майка й е паднала в банята и е в тежко състояние и Х. я чака пред бърза
помощ. Това обяснявало бързото слизане на В. пред блока. След това били
3
иззети ключовете и телефона и чрез заплахи свид. К. била принудена да
шофира до дома им. Съобразявали се показанията на подсъдимия, а се
пропускало обстоятелството, че същият е организирал следенето,
включително чрез свой приятели. Неясно било, след като никой от останалите
присъстващи на сцената, след излизане от блока, пред който била причакана
свид. К., не е слизал от колите, как свид. Х. едновременно лично е възприел
ситуацията. Пред съда заявил: "След това С. ми сподели нещата, които са
станали, какви действия е извършила тя и затова сега съм тук.". В същия
протокол от 17.06.2022 г. било записано, че телефонът на свид. К. е звънял,
като по думите на свид. Х. и на обвиняемия е търсена от свид. В.. Ясно било,
че телефонът е иззет от нея и не е в състояние да се обажда. При анализа на
доказателствата и доказателствените средства било допуснато нарушение на
чл. 13 и чл. 14 от НПК. Относно извършеното деяние били събрани преки
доказателства, изводими от показанията на свид. Н. Л. и свид. И. Л.а, и
двамата единствени, преки свидетели, незаинтересовани от изхода на делото.
Те заявили, че свид. К. е търсела помощ, защото е заключена в апартамента, а
също и обстоятелството, че видимо е била много разстроена. Показанията им
се потвърждавали и от тези на свид. П.. Той чул молбите на К. обвиняемият
да я пусне да излезе от жилището при разговора по телефон с него. Този
разговор бил по инициатива на обвиняемия и се потвърждавал от него, както
и от К. и свид. Х.. Свид. П. заявил и факта, че К. няма телефон „защото С. го е
вземал" /протокол от 23.05.2022 г./. Съдът не съобразил обстоятелството, че
и майката на В. - Р. К. е била принудена да отиде на ул. ** като й е взет
телефона. След това, въпреки, че тя заявила, че В. е заключена от
обвиняемия, този факт останал незабелязан за съда. Дори и да се приемело, че
има заинтересованост на всички участници в процеса - свидетели от едната
или от другата група, не можело да се игнорират преките свидетелски
показания на единствените очевидци - сем. Л. и възприятията на св. П. при
телефонния разговор. Те се характеризирали с висока степен на обективност
и достоверност. Изводите за субективната страна на деянието също можело
да се изведат чрез анализ на данните по делото, дори и от обясненията на
обвиняемия и групата негови приятели - свидетели. Водещи в обясненията
били твърденията за изневяра и спекулациите за липсващите пари от
инвалидната пенсия на свид. М. Х.. Подсъдимият казал, че ще съди К. за
родителските права и, че парите трябвало да се прехвърлят по сметката на М.,
4
за да може той да си ги получава. Казал и, че никъде не е видял документ, че
парите отиват на влог. Такъв документ бил представен в съдебно заседание от
страна на В. К.. Справка можело да се направи и в банката по ЕГН на М.. По
повод иззетия телефон, подсъдимият казал, че парите за този телефона ги е
дал той, от което следвало да се направят изводи за неговите действия.
Водещо значение имали доказаните действия на подсъдимия, а преценката
дали умисълът му е ограничен само до засягане на правото на предвижване,
като я принудил чрез виртуална заплаха да отиде с него до домът им, където
била заключена с часове, се извършвала с оглед използваните средства
/отнемане на телефон и ключове/, виртуалният натиск - измама за злополука с
майката на К. , присъствието на детето при тези сцени /с нескрита грубост и
висок тон/, ангажиране на работодателя й с проблемите, включително лично
посещение на място в с. ***, както и разговори по телефон с унизителни
твърдения и ориенталски похвати, включително ангажиране на съгледвачи.
Всички тези действия сочели за добре обмислени действия от страна на
обвиняемия, целящи противозаконно лишаване от свобода с цел да се сломи
съпротивата й и отново да „й даде шанс" да живеят заедно. Оправдавайки
обвиняемия по двете обвинения съдът постановил присъда при неправилно
приложение на закона. Липсвало съответствие на фактите и доказателствата с
правните изводи, направени от съда. Извършеният от съда анализ и оценка на
доказателствените източници приоритетно само с акцент на повтаряща се от
свидетелите на защитната теза на обвиняемият и изключването на
показанията на останалите свидетели, включително преки очевидци, и тези
пряко възприели събитията сочели, че присъдата е постановена при липса на
анализ и убедителност. Въпреки, че всички свидетели не отричали фактите
относно преживените от К. психически стрес и емоционален срив,
гражданските искове били отхвърлени. Отхвърлянето на гражданските искове
толерирало едно неприемливо за обществото поведение в контекста на
хартата за основните права на гражданите на ЕС. Хартата очертавала правата,
систематизирани под шест „заглавия" или раздела: лично достойнство,
свобода, равенство, солидарност, граждански права и справедливост.
Категорията „достойнство“ и „свобода“ включвали правото на личен живот,
работа, свободно предвижване и др. С постановяване на оправдателна
присъда тези права били нарушени.
Претендира се въззивният съд да отмени Присъда № 37/17.06.2022 г. по
5
НОХД № 171/2022 г. по описа на ГРС, включително за присъдените разноски
и да постанови нова, с която да признае подсъдимия Х. за виновен и да уважи
гражданските искове.
От жалбата, протеста и допълнението към него е видно, че се поддържа
твърдение за допуснати нарушения на материалния закон, свързани с
неправилна оценка на събраните доказателства и правните изводи на съда. Не
се сочат процесуални нарушения. Не се сочат нови доказателства.
В съдебно заседание частният обвинител и граждански ищец В. Н. К. и
повереника адв. Е. П. от АК Габрово поддържат жалбата и направените
искания.
В съдебно заседание подсъдимият С. М. Х. и неговият защитник адв. Д.
Ц. от АК Габрово оспорват жалбата и протеста и молят за потвърждаване на
първоинстанционната присъда. Не сочат нови доказателства.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Габрово
поддържа протеста на районния прокурор. Не оспорва жалбата. Счита, че
първоинстанционната присъда е постановена при неправила преценка на
събраните по делото доказателства.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият С. Х. и свидетелката В. К. нямали сключен граждански
брак, но живели на семейни начала в продължение на 19 години. От
съжителството си имат син М. Х.. Тримата заедно живеели в жилище под
наем, находящо се в гр. Габрово, улица „ ***. В съседния апартамент **
собственост на синът им М., живеела майката на подсъдимия, която починала
през април 2020 г. Около два месеца по-късно в апартамент ** се нанесла
свидетелката Р. К., майка на В. К..
Подсъдимият С. Х. поддържал от години приятелски отношения със
свидетеля П. П., управител на ЕТ „**.". Преди около девет години
свидетелката В. К. започнала работа в ЕТ „**гр. Габрово, завършила средното
си образование и започнала да учи висше образование. Свидетелката В. К.
управлявала служебен автомобил **
В семейството на подсъдимия и свидетелката В. К. имало конфликтни
6
отношения, като подсъдимият имал съмнения за съществуваща връзка на К. с
друг мъж. От свидетелят * Х. подсъдимият разбрал, че автомобилът,
управляван от В. К., често е бил паркиран пред блок на улица „**" във време,
за което е заявявала, че е на онлайн лекции във фирмата.
Рано сутринта в събота на 12.06.2021 г., свидетелката В. К. казала, че
има онлайн лекции и отива във фирмата, а всъщност към 8,30 часа отишла в
дома на свидетеля В., находящ се в гр. Габрово на улица **. След като К.
излязла, подсъдимият събудил сина им М., отишъл до съседния апартамент,
извикал майка й Р. К. и заедно потеглили с автомобил, управляван от
подсъдимия към улица „**. На паркинга пред блока видели служебния
автомобил на В. К. и в близост до него паркиран автомобил, в който бил
свидетеля Х.. Подсъдимият позвънил по телефона на В. К., но тъй като тя не
отговорила й изпратил съобщение, че майка й е пострадала и е приета в
болница. Виждайки съобщението, свидетелката К. излязла от жилището на В.,
качила се в автомобила си и в този момент до нея се приближил подс. Х. и
поискал обяснение какво прави тук, след като е казала, че отива лекции.
Тогава В. К. видяла, че с подсъдимия са синът им и майка й. Била изненадана
и притеснена да види подсъдимия, заедно с детето им и нейната майка на това
място. Подс. Х. и свид. В. К. се разбрали да отидат с автомобилите си към
апартамента им на улица „** да се разберат. Първа пред блока пристигнала К.
и изчакала докато пристигне С. Х. заедно с майка й и синът им. Всички се
качили в апартамент *** и подс. Х. поискал обяснения от В. К. дали има
връзка със свидетеля * В.. Възникнало пререкание между подсъдимия и
свидетелката В. К., след което С. Х. й заявил, че отива при свидетеля П. П. да
разговарят. С подс. Х. тръгнали М. Х. и свидетелката Р. К.. Отправили се към
село **, а В. К. останала в жилището. Пристигайки пред дома на П. П.,
свидетелите М. Х. и Р. К. останали в автомобила, а подс. Х. провел разговор с
П., като му споделил, че е установил, че съпругата му има връзка с В., също
служител на **.
Междувременно свидетелят К. Б., съсед на подсъдимия и свидетелката
В. К., отишъл до дома им, тъй като имал да връща пари на подс. Х.. Почукал
на входната врата, тъй като звънецът не работел. Вратата му отворила В. К.,
която била разстроена. Свидетелят Б. попитал за подсъдимия, но К. му
отговорила, че съпругът й не е в къщи, имат проблеми. След проведения
разговор със свидетеля П., С. Х., заедно със сина си и свидетелката Р. К., се
7
върнали в гр. Габрово. В жилището се качили подс. Х. и синът му, а Р. К.
останала пред блока, а впоследствие се прибрала в апартамент ** и започнала
да си събира багажа. Виждайки С. Х., свидетелката В. К. се поинтересувала
какво е разказал на П. П. и дали ще я освободи от работа. Продължил спорът
между тях, като подс. Х. настоявал В. К. да размисли, да прекрати връзката си
и да остане със семейството си. Докато С. Х. провеждал разговор по телефона
отново със свидетеля П., В. К. му казала, че „ще види какво ще стане сега“,
излязла на терасата, видяла че свидетелката И. Л.а, живуща в съседния блок, е
на терасата си и й извикала да се обади в полицията. Тъй като свидетелката
Л.а не разбрала, какво й казва В. К., изпратила съпруга си Н. Л. до блока на К..
Свид. Н. Л. отишъл под терасата и К. му казала да извика полиция, защото
мъжът й не я пускал да излезе. След като свидетелят Л. попитал дали може да
говори със съпруга й, К. влязла в стаята и малко след това излязла от входа на
блока. Изглеждала разстроена, обяснила му, че се скарали със съпруга й и
била заключена, но вече се разбрали, след което се отправила към дома на
свидетелката Л. Ч.. Известно време, след като свидетелката В. К. напуснала
апартамента, пристигнал свидетелят Д. заедно със съпругата си, тъй като в
проведен по-рано телефонен разговор подсъдимият му съобщил, че В. го е
напуснала и бил много притеснен. Пред него С. Х. и М. Х. разказали за
протеклите през деня събития.
Няколко дни след това В. К., заедно със свидетелката Р. К., изнесла
вещите си от семейното жилище и впоследствие се нанесли в жилище
недалеч от жилището на улица „**". По повод настъпилата раздяла между
подсъдимия Х. и свидетелката К. и уреждането на въпроса за упражняването
на родителските права спрямо непълнолетния им син конфликтните
отношения продължили. На 01.07.2021 г. свидетелката В. К. подала жалба
срещу подсъдимия в РУ Габрово, съдържаща твърдения за психическо и
физическо насилие. Проверка по жалбата извършил свидетелят Х.. По искане
на свидетелката К., мобилният й телефон, който бил останал в жилището, й
бил върнат от подс. Х. и спрямо него бил изготвен протокол за
предупреждение по ЗМВР.
След анализ на събраните по делото доказателства, ценени заедно и
поотделно, настоящият въззивен състав установи фактическа обстановка,
каквато е описана и в мотивите на атакувания първоинстанционен съдебен
8
акт. Същата се установява от гласните и писмените доказателства по делото,
съпоставени с обясненията на подсъдимия С. М. Х., дадени в съдебно
заседание на 23.05.2022 г. пред първоинстанционния съд. Единствената по-
съществена разлика е, че пред блока на улица ** предложението да се
приберат вкъщи е направено от свид. В. К., а не от подсъдимия С. Х.. Подс. Х.
е приел това предложение, като мотивът е бил техния скандал да не става
достояние на странични хора.
Доводите в протеста на прокурора и жалбата на частния обвинител и
граждански ищец са неоснователни. Твърди се, че деянията, описани в ОА, се
доказвали от свидетелските показания и събраните по делото доказателства.
Такива данни могат да се извлекат единствено от показанията на сочената за
пострадала В. Н. К. и нейната майка Р. К.. Пред районния съд свидетелката
В. К. описва продължили с години обтегнати отношения със съжителя си –
подс. С. Х., което не е спорно по делото. Твърди, че на *** се намирала в дома
на свид. В.. Пиели кафе. Когато получила по Вайбър съобщение от С., че
майка й е паднала в банята и е в болницата, слязла набързо пред блока при
автомобила си. Тогава С. й препречил пътя с неговия джип, в който били
майка й и синът им М. Х.. Взел й телефона, ключовете и портмонето.
Заставил я да тръгне към жилището им на ул. „, защото иначе щял „да я
пребие, да я смачка, да й счупи главата и нямало повече да види детето“.
Качили се в апартамента, където говорили един час. После я заключил в
спалната и в апартамента не останал никой. Минали много часове. С. се
върнал с детето М.. В. К. молила подсъдимия да я пусне до банята. През това
време С. Х. й обяснявал, че трябвало да продължат да живеят заедно.
Входната врата на апартамента също била заключена. В. К. успяла да отиде на
терасата и викала за помощ, че е заключена и някой да се обади на полицията.
Чула я съседката И. Л.а, но не разбрала какво говори. На паркинга слязъл
съпругът на И. Л.а – свид. Н. Л.. На него К. обяснила, че мъжът й я държи в
апартамента и не може да излезе. Като чул това, С. Х. отворил прозореца и
извикал, че не я е заключвал. После С. отворил вратата и В. „изхвърчала“ на
паркинга. Отишла в апартамента на нейната приятелка Л. Ч..
Пред районния съд майката на В. К. – свид. Р. К. твърди единствено, че
С. „заключил В. в спалнята“, но без да съобщава подробности. Акцентира
предимно върху лошите отношения между нейната дъщеря и подсъдимия. За
ситуацията пред блока, в който живее В., казва: „Нищо не се е случило там.
9
Видяхме В., после тя тръгна с колата и ние тръгнахме с колата на С.. Имаше
някакъв разговор между тях, той й се караше, после се прибрахме в ап. **. Те
си имаха разправии, техни си разправии“. Горното противоречи на
съобщеното от В. К. за агресивно вербално насилие на това място от страна
на С. Х., заплахи, псувни и отнемане на личните й вещи. Още по-малко се
установява подсъдимият да е „заповядал“ на В. К. да се качва в неговия джип,
а тя да го е молила да пътува със своя автомобил, както се твърди в
обвинителния акт. Изявлението на свид. Р. К., че „нищо не се е случило“ пред
жилището на В. се потвърждава и от свид. Х.. Той се е намирал на това
място, защото се е притеснявал за сигурността на С. Х.. Казва, че „много ясно
е видял и чул ситуацията“. С. Х. попитал В. К. защо не е на лекции. От страна
на В. било предложението да си „отидат вкъщи“, където да обясни всичко.
Пред свид. П. П. свидетелката В. К. също е разказала, че след слизането от
жилището на В., двамата със С. „се разбрали да отидат вкъщи“. По отношение
на посещението на С. Х. в имота на свид. П. П. в село ***, свидетелката В. К.
твърди, че при престоя майка й и синът им били „затворени“ в джипа и Х.
отказвал да ги пусне. П. П. дори му казал „да пусне тези хора“. Свид. Р. К. не
съобщава такива обстоятелства, а свид. М. Х. ги отрича. Свидетелката Р. К. не
дава логичен отговор защо, след като В. е била заключена против волята й,
уплашена и стресирана, тази свидетелка, като нейна майка, не е потърсила
помощ от съседи или от полицията. И В. и Р. описват един продължителен
период на заключване, от сутринта до вечерта, през който обаче майката не е
направила нищо, за да помогне на дъщеря си. Вместо това отишла в
апартамент ** и започнала да си събира багажа. По нейните думи нямала
телефон, защото С. го взел. След завръщането от село ** за Р. К. не е
съществувала никаква пречка да потърси помощ както от съседи, така и от
полицията, но него е направила от обедните часове до вечерта. Свид. Р. К.
дори твърди, че „не искала хората да се месят“ въпреки, че по нейни думи В.
е била заключена, уплашена и стресирана. Липсва каквато и да било логика в
това бездействие на Р. К., която иначе заявява намерение да помага на В. и
желание тя да бъде добре. Още по-голямо недоумение буди фактът, че след
като е била „освободена“ от С., свидетелката В. К. също не търси органите на
полицията, не търси и майка си, която според нея също е била похитена от
подсъдимия, не обръща особено внимание и на съседите И. Л.а и Н. Л., които
е молила за помощ преди минути, а се отправя към жилището на приятелката
10
си Л. Ч., излага пред нея всичките си оплаквания от Х., и с това нещата
приключват в продължение на дни. Жалба в полицията В. К. е подала едва на
01.07.2021 г. /л. 6 от ДП/, т.е. около две седмици и половина, след като е била
жертва на тежки престъпления, каквито са принудата и противозаконното
лишаване от свобода. В тази жалба до полицията В. К. твърди, че написаното
можело да бъде потвърдено от сина й М. Х..
Свид. М. Х. е дал показания на 50 – 52 от НОХД. Подобно на свид. Х.,
свид. М. Х. също твърди, че пред блока на Ивайло В. майка му сама
предложила да се приберат вкъщи и там да обясни по повод обвиненията, че
има любовник. След разговор между Х. и К. дали следва да продължат да
живеят като семейство, В. К. признала, че има любовник от месец септември
2020 г. и излязла да пуши на терасата. Телефонът й звъннал, като номерът бил
на В., независимо, че бил записан под друго име. М. Х. взел телефона на
майка си, изключил звука и този телефон останал у него. След това С.
предложил на Р. и М. да посетят П. П. в село ** и те се съгласили. По пътя Р.
К. увещавала С. Х. „да се оправят“ с В. и да й прости. След завръщането в гр.
Габрово, Р. К. се прибрала в другия апартамент, който обитава. Когато синът
и бащата се върнали в апартамент **, В. К. се скарала на С. Х. за това, че е
ходил при П. П.. Обвинила го, че иска П. П. да я изпъди от работа. Тази
караница продължила около два часа. Тогава С. казал, че ще се обади на П. П.
да видят дали ще я изгони от работа. В. се опитала да вземе телефона от
ръцете на С., за да не се обажда, но не успяла. В този момент казала „Сега ще
видиш какво ще стане“, излязла на терасата и се развикала, че е заключена и
да бъде извикана полицията. След въпросите на С. и М. какво става, В.
минала през хола, излязла от апартамента и не се върнала повече. Телефонът,
ключовете и портмонето й останали на масата. По-нататък в показанията си
свид. М. Х. казва, че вратата на спалнята не се заключва, защото вратите са
стари, дори не можели да се затворят добре. В самата спалня имало много
предмети, с които може напр. да се счупи прозореца. Самите прозорци се
отваряли нормално, спалнята се проветрявала през деня. На 30 - 40 метра под
прозореца се намирал магазин, където постоянно имало хора. Те пиели кафе
или бира на това място. След като се върнали от с. **, М. извадил телефона на
майка си и го оставил на масата. След тръгването на В. К. от апартамента,
този телефон останал там.
Изявленията на свид. М. Х. не са голословни, а се подкрепят от
11
показанията на свидетелите Х., Х., К. Б., Д. и не противоречат с показанията
на свидетелите И. Л.а, Н. Л. и П. П.. Свидетелите И. Л.а и Н. Л. съобщават, че
В. К. викала от терасата на апартамента, в който живее. Първа забелязала това
свидетелката И. Л.а. Не разбрала какво точно вика В. и повикала съпруга си.
Свидетелят Н. Л. излязъл и чул от В., че иска помощ, тъй като била заключена
в апартамента от съпруга си. Искала да извикат полиция. После казала
„изчакай“ и след малко сама излязла от входа на блока. Повторила, че е била
заключена от съпруга си. Обратно на казаното от В. К., свидетелите И. и Н.
Л.и твърдят, че в този момент не са виждали С. Х. да се показва на терасата и
да говори от там. Същото твърди и свид. М. Х.. Той обаче е запознат и с
подробностите, а именно, че В. К. се е развикала за помощ на терасата след
като е разбрала, че подсъдимият ще звъни на П. П. и след като е казала: „Сега
ще видиш какво ще стане“. Чутото от свид. П. П. по телефона при разговора
му със С. около 17 часа също не противоречи на изложеното от свид. М. Х..
Според свид. П., той чул по телефона гласа на В., която искала да излезе и
разговаряла с външен човек, като предполага, че е било през прозореца. Свид.
П. изказва само предположение, че В. е била „заключена“ щом е викала, което
предположение съдът няма как да цени. От изявленията на свид. П. също не
става ясно при последващи разговори с него, В. да е твърдяла, че е била
заключена или да е била принуждавана да върши нещо против волята си.
Свид. П. изразява и множество свои предположения и разсъждения, които не
могат да се ценят като свидетелски показания. Единственото, което твърди
със сигурност е, че е чул В. да вика, че иска да излезе и, че е говорила с
външен човек, което се излага и от свид. М. Х.. За разлика от останалите
свидетели, свид. М. Х. обяснява и по каква причина В. К. е предприела тези
действия. Била е афектирана от обстоятелството, че С. Х. се кани да проведе
нов разговор с П. П., този път по телефона, въпреки изричното й
противопоставяне. При излизането на терасата е заплашила, че С. „сега ще
види какво ще стане“. Свидетелите И. Л.а, Н. Л. и П. П. са възприели именно
действията, с които К. е осъществила тази своя заплаха.
Думите на свид. М. П. се подкрепят от показанията на свид. Д.. Веднага
след заминаването на В., подс. С. Х. извикал Д. и му се оплакал, че след като
започнал да звъни на П. П., В. К. изпаднала в истерия, излязла на терасата и
започнала да крещи за помощ. Преди това В. сама предложила да се прибират
в дома им и да отговори на твърденията за изневяра. Това са разказали пред
12
Д.както С., така и М.. Същото непроменено твърдение се поддържа в
обясненията на подс. С. Х. и в показанията на свид. М. Х.. Пред полицейския
служител Х. Х. свидетелят М. Х. също е последователен в твърденията си. И
пред него е заявил, че майка му не е била заключвана. Личните си вещи е
забравила в апартамента, тъй като го е напуснала по най-бързия начин.
Свидетелят К. Б. е съсед и семеен приятел на С. Х. и В. К.. Много пъти
е посещавал апартамента им. На *** около 10 часа почукал на вратата на
апартамент *** защото имал да връща пари на С.. От апартамента се показала
В., била разстроена и го отпратила, тъй като „имали проблеми“ и в момента
не можела да му каже нищо. Б. не е влизал в апартамента и не знае дали е
имало други хора, но по думите му „Глъчка не е имало… не е чул разправии и
караници“. Свид. К. Б. познава обзавеждането на ап.**, тъй като многократно
е ходил там. Описва вратите в жилището като дървени, които не се
заключват. Тъй като блокът бил саниран, дограмата по стаите била нова.
Изложеното от свид. Б. кореспондира с твърденията на свид. М. Х., че майка
му В. К. не е била заключвана, вратите в жилището са били стари и не се
заключвали, а прозорците са били в изправност и с възможност за отваряне,
съответно, през тях може да се повика за помощ.
Свидетелят В. не е очевидец на събитията и не може да внесе яснота по
обстоятелствата, които имат значение за обвинението. Единствено
потвърждава, че сутринта на *** В. К. е била в неговия апартамент, по думите
му „на кафе“. За случилото се разбрал от В. К.. Заявява, че С. насила вкарал
К. в колата и я закарал у тях – факт, който дори и самата В. К. не твърди.
Свидетелката Л. Ч. е приятелка на В. . Била е посетена в апартамента си
от К., веднага след като последната е напуснала жилището на ул. „**. Пред
нея В. К. разказала, че била принудена от С. да се прибере в апартамента си
заради твърдение за изневяра, а после била заключена там. Свид. Ч. не може
да си спомни как точно К. е била принудена да се прибере в жилището си.
След разказа, свид. Ч. попитала К. дали има нужда от помощ, но тя отказала и
отговорила, че „ще се оправи“. Свид. Ч. казва също, че е търсила В. по
телефона през деня, но тя не отговаряла. Това кореспондира в твърдението на
свид. М. Х., че телефонът на майка му останал при него и той е изключил
звука му. Действително, в този момент В. К. не е имала възможност да говори
по телефона си. В останалата част от показанията си свид. Ч. описва
13
влошените отношения между С. Х. и В. К..
Анализът на така събраните доказателства показва, че обвинителната
таза се подкрепя единствено от показанията на свидетелката В. Н. К. и
отчасти, тези на нейната майка Р. К.. Относно извършено престъпление по
143, ал. 1 от НК твърдения има единствено в показанията на В. К. и в
обстоятелствената част на ОА, където те се повтарят. Само и единствено В. К.
казва, че е принудена да влезе в автомобила си и да потегли към апартамента
на улица *** чрез употреба на заплашване. Дори нейната майка Р. К. твърди,
че на това място „нищо не се е случило“. Не описва конкретни думи или
действия на подсъдимия, които да се тълкуват като „заплаха“. Свид. Р. К.
говори единствено за разговори и разправии по между им, което е нормално
предвид обстоятелството, че е налице съмнение за изневяра, което е повод за
скарване в този момент. Двама преки очевидци, които са имали възможност
да чуят разговора заявяват, че В. сама е предложила да се върнат в
апартамент *** и там да изясняват нещата. Това са свидетелите М. Х. и Х..
Показанията им са непротиворечиви и последователни. Кореспондират с
останалите свидетелски показания, което беше обсъдено по-горе. Съмненията
в изявленията на В. К. се увеличават от това, което казва свид. П. П., а
именно, че В. му е разказала, че след слизането от жилището на В. двамата
със С. „се разбрали да отидат вкъщи“. Свид. П. П. е работодател на В. К..
Видно е, че я цени заради нейните професионални качества, излага факти,
които са в нейна полза, но дори и той не може да потвърди, че е била
принудена от подсъдимия да пътува от ул. ** № ** до ул. „**. Други
доказателства за извършено престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК по делото
няма.
Относно престъплението по чл. 142а, ал. 1 от НК убедителни
доказателства също липсват. Напротив – твърденията от ОА, че В. К. е била
противозаконно лишена от свобода /заключена/, намират подкрепа
единствено в показанията на самата К.. Майка й Р. К. също твърди за
заключване в спалнята, без да излага подробности. Напълно нелогично е
поведението на Р. К. след завръщането й в Габрово, когато е била сама и
действията й не са контролирани или проследявани от подсъдимия. Знаейки,
че дъщеря й е заключена, сама, уплашена, беззащитна, Р. К. не търси хора,
които да й помогнат, не се обажда на никого и не отива в полицията. Вместо
това се прибира в апартамент ** и започва да си оправя багажа, без да се
14
поинтересува до вечерта какво става с В. К., която следва да е в опасност.
Горното създава силно съмнение, че В. К. въобще е била заставена под
някаква форма да остане в апартамента и не е имала възможност да го
напусне, когато поиска. Силни съмнения създава и поведението на В. К. след
напускане на жилището. Тя първо е викала за помощ и е молила съседите да
извикат полиция. След излизането от входа не обяснява подробности за
случката пред семейство Л.и, които единствено са й обърнали внимание, не
отива в полицията, от която толкова се нуждае преди няколко минути, не
търси полицейските органи и в продължение на няколко седмици след
инцидента, а подава жалба едва, когато споровете между нея и С. Х. се
изострят допълнително по повод взаимоотношенията с детето. Веднага след
излизането си от входа на блока, В. К. посещава единствено своята приятелка
Л. Ч., на която се оплаква от С., но от която не иска никаква помощ.
Твърденията на В. К. за заключване в апартамента се опровергават напълно
от показанията на свидетелите М. Х., К. Б. и Д. Свид. М. Х. разяснява по каква
причина майка му е излязла на терасата и е започнала да вика. Била е силно
ядосана, че С. Х. отново желае да говори с П. П. същия ден, което може да я
злепостави допълнително. Заплашила е с думите „Сега ще видиш какво ще
стане“ и това, което е станало е, че е започнала да вика през терасата за
помощ, обвинявайки съжителя си. Точно тези обстоятелства са били
изложени от С. и М. пред свид. Д.веднага, след като К. е напуснала
жилището. Свид. К. Б. е посетил ап.** около 10,00 часа, когато е трябвало да
тече шумният скандал между Х. и К. в присъствието на М. и Р. или в този
момент В. вече да е била заключена в спалнята. Вместо това, В. К. се показва
на вратата, уведомява Б., че има „проблеми“ и се прибира. Никой друг не се
показва на вратата. В апартамента не се долавя присъствие на други хора,
както споделя Б.. При шумен скандал за изневяра, на който присъстват
четирима човека, както твърди К., това няма как да се случи. Ако се приеме,
че в този момент С. е вече отпътувал с останалите за с. **, няма как К. да
стигне до входната врата, ако наистина е заключена в спалнята на
апартамента. Освен горното, както свид. М. Х., така и свид. К. Б. казват, че
вътрешните врати на апартамента са били стари и не са се заключвали,
включително и вратата на спалнята. Нова /санирана/ е била дограмата.
Прозорците са били редовно отваряни през деня за проветряване. Същите
тези прозорци К. е могла да отвори и да повика за помощ в случай, че е била
15
заключена, сама и уплашена. Под прозорците на спалнята, на 30 – 40 метра е
имало и постоянно посещаван от хора магазин, които е можело да бъдат
сигнализирани при съществуващ реален проблем. Показанията на М. Х.,
които дават цялостна информация за протеклите събития, не се опровергават
от останалите доказателства по делото. Свидетелите И. Л.а и Н. Л. са
възприели точно това, което М. Х. описва – В. К. излиза на терасата, вика за
помощ, моли да се извика полиция и твърди, че е заключена. След малко
излиза от входа на блок. Същото възприема и свид. П. П. при разговора по
телефона. Това, което оставалите свидетели не са могли да възприемат е
нервният изблик на К., когато Х. набира номера на П. П. и заплахата на К., че
сега С. ще види какво ще стане. Друго, което не знаят тези свидетели е, че
вратите в жилището не се заключват, а входната врата на апартамента не
може да се отвори отвън навътре, но може да се отвори отвътре навън. Свид.
М. Х. разказва еднозначно всички възприети факти, както пред В. Д. и М. Х.,
така и пред районния съд. Затова съдът намери, че показанията на свид. М. Х.
са непротиворечиви, последователни и логични. Дали подс. Х. е подмамил К.
да излезе от апартамента на В. чрез „измама“ за състоянието на майка й, дали
е организирал следенето й от други хора преди и след ***, както и какво е
станало с парите по картата на М. Х. са факти, ирелевантни за правния спор.
Възраженията от протеста и жалбата са неоснователни.
Престъпление е това общественоопасно деяние, което е извършено
виновно и е обявено от закона за наказуемо. Тежестта да се докаже
обвинението лежи върху прокурора и разследващите органи. Преди всичко
подлежи на доказване извършеното престъпление и участието на обвиняемия
в него /чл. 102, т. 1 от НПК/. На доказване в наказателното производство
подлежат както обективните признаци на престъплението, така и
субективният елемент, т.е. психическото отношение на дееца към деянието и
обществено опасните последици, в случая изразяващо се като умисъл. След
като в производството по НОХД № 171/2022 г. на ГРС не е доказано
подсъдимият да е извършил престъпления по чл. 143, ал. 1 от НК и по чл.
142а, ал. 1 от НК от обективна и субективна страна, правилно районният съд
е признал същия за невинен и го е оправдал по така повдигнатите му
обвинения.
По отношение на гражданските искове:
16
С оглед произнесената от първоинстанционния съд оправдателна
присъда и за двете обвинения, не са налице предпоставки, които да са в
състояние да ангажират гражданската отговорност на подс. С. М. Х. по
отношение на причинени в резултат на някакво престъпление неимуществени
вреди. Няма основание за отговорност на деликтно основание, тъй като
противоправно поведение не е установено. Правилно съдът е приел
предявените от гражданския ищец В. Н. К. граждански искове с претенции за
заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, произтичащи от
престъпления по чл. 143, ал. 1 от НК и по чл. 142а, ал. 1 от НК, за
неоснователни и недоказани. В съответствие с доказателствата по делото,
гражданските искове са отхвърлени изцяло.
По делото няма направени разноски и не са приобщени веществени
доказателства.
В заключение, може да се направи извод за правилност, мотивираност и
законосъобразност на атакуваната присъда, което от своя страна обуславя
цялостното й потвърждаване. Изведеният в нея извод почива на събраните по
делото доказателства.
При служебната проверка въззивният съд не констатира основания за
изменение на първоинстанционната присъда, както и да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 37 от 17.06.2022 година, постановена по
НОХД № 171/2022 г. по описа на Габровски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба или
протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
17
1._______________________
2._______________________
18