Р
Е Ш Е Н И Е
гр.Елин
Пелин, 12.02.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав в публичното си заседание на четвърти декември през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ
при секретаря Любка Костова, като
разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 242 по описа за 2018 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
„ А.К. “ ЕООД-София, с ЕИК ……, чрез
адв.Д.А. - САК, е обжалвало Наказателно
постановление № 23-001917/09.05.2018г.
на директор на Дирекция “ ИТСО”-София, с което на жалбоподателя, в качеството
на работодател по смисъла на §1,т.1 от
ДР на КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция в размер
на 1 500.00 / хиляди и петстотин/ лева” на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Със жалбата са въведени
оплаквания за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Иска
се неговата отмяна, като незаконосъобразно.
Наказващият орган, чрез
юрисконсулт Вутов, по същество на
делото застъпва становище,че жалбата е
неоснователна.
РП- Елин Пелин, редовно призована, не е
изпратила представител и не е депозирано становище по жалбата.
По делото е приета административната
преписка водена при АНО във връзка с вмененото с НП на жалбоподателя административно
нарушение
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
От показанията на св.Г. е видно, че по сигнал
на лица работещи без трудов договор, са
извършили проверка през месец март на
2018г. в обект-сладкарски цех в с. А., обл. Софийска. Там заварили работници в отличително работно облекло, които били
около 10 човека /жени, на които раздали
да попълнят декларации и последните били попълнени собственоръчно
от заварените лица. На място присъствал
и управителят на дружеството – жалбоподател. От последния били изискани
документи необходими за приключване на
проверката. На 30.03.18г. в Инспекцията
се явил управителя и при прегледа
на представените от него документи констатирано, че в качеството на работодател не е уредил отношенията по предоставяне на
работната сила и не е сключил писмен трудов договор с лицето цитирано в
съставения в последствие АУАН , въз основа на който издадено обжалваното в настоящото производство НП.
В показанията си св. П. твърди, че на 20.03.2018г. е присъствала на
проверката, инициирана по сигнал в Инспекцията за работа без трудови договори.
На място раздали декларации на заварените на място лица, в т.ч. и на лицето Ю.
П., която полагала труд, като „опаковчик“.
Последната декларирала, че работи
като „опаковчик“, с работно време и заплащане
от 25.00 лева на ден, за което Г. Г. съставила АУАН.
От показанията на св. М. е видно, че същата е била
свидетел на установяване на нарушението , както и е присъствала при
проверката в сладкарския цех , извършена на 20.03.2018година. Установили,
че жалбоподателят не е бил сключил трудов договор
в писмена форма с лицето Ю. Г. П.,
която били заварили в обекта
на 20.03.18г. да полага труд като опаковчик.
Последната собственоръчно била
декларирала работно време, трудово
възнаграждение и почивни дни. За констатацията
свидетелката получила обяснение, че нямало проблем служителите да
работят на граждански договор.
След като обсъди събраните по делото
доказателства, съдът намира следното:
Жалбата е допустима. Същата е депозирана
от надлежна страна и в установения от закона срок.
След проверка съдът констатира, че
съставения на името на жалбоподателя АУАН, както и обжалваното НП формално кореспондират с императивните
разпоредби на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
На 20.03.2018год. свидетелите Г., П.
и М. са извършили проверка в обект-сладкарски цех в с. А., обл.
Софийска. Там
са заварили да престира труда си лицето Ю. Г. П.. След като предоставили на последната
образец - декларация,
лицето собственоръчно попълнило
декларацията, където П. отразила, че
работи в обекта като „опаковчик продукция“
от 20.03.2018г., с работно време от 08.30ч. до 17.00ч., при трудово възнаграждение 25.00 лева на ден, с почивни дни събота и
неделя. Отразила е, че няма сключен трудов договор с работодателя и е подписала
попълнената от нея образец-декларация.
След
последваща проверка
на изискани на жалбоподателя документи
се установило, че на 20.03.2018г. жалбоподателят е допуснал до работа лицето Юлия Генчева Пеева, като „опаковчик продукция“
без да е сключен трудов
договор с това лице. Представен е и приет
по административнонаказателната
преписка Граждански договор от 12.03.2018г., подписан между жалбоподателя и Юлия Генчева Пеева/вж. цитирания договор/.
Въз основа на извършената от административния орган проверка е съставен АУАН № 23-001917/30.03.2018г. на
името на жалбоподателя в качеството на
работодател по смисъла на §1,т.1 от ДР
на КТ, за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2
от КТ. АУАН е подписан от управителя на дружеството без възражения по акта,
като единствено е отбелязано , че „ще възрази по законово установения ред“.
Отношенията по предоставянето на
работна сила се уреждат като трудови правоотношения. Това произтича от
разпоредбата на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
За допуснатото нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2
от КТ е съставен АУАН №
23-001917/30.03.2018г. и издадено обжалваното наказателно постановление.
Сключването на граждански договор съгласно нормите на ЗЗД не може да бъде
игнорирано с изключение случаите, когато възложеното по своето съдържание,
както и формално юридически представлява
предоставяне на работна сила. Такова предоставяне на работна сила е налице в
настоящия случай, със съдържание визирано в гражданския договор посочен по-горе в настоящото. В тази връзка
чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ изисква сключване
на трудов договор в писмена форма. Ето защо
настоящият състав приема, че формално цитирания граждански договор
прикрива предоставянето на работната сила от страна на Ю. Пеева и
съществуването на трудово правоотношение, като възприетата от страните по
договора форма не включва изчерпателно съдържанието произтичащо от чл.66, ал.1 и ал.2 КТ. Следователно
правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.62, ал.1, вр.
с чл.1, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят, съгласно §1,т.1 от
ДР на КТ, е имал качеството на
работодател към 20.03.2018г..Същият е допуснал нарушение на разпоредбите на
трудовото законодателство, в частност на чл.62, ал.1, вр.
с чл.1,ал.2 от КТ. Санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда
имуществена санкция за нарушителя в границите от 1500 до 15 000 лева, като административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана при абсолютния минимум предвиден в закона.
Ето
защо съдът намира, че като правилно и законосъобразно обжалваното НП следва да
се потвърди изцяло.
По
изложените по-горе съображения и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 23-001917/09.05.2018г.
на директор на Дирекция “ ИТСО”-София, с
което на „А. К.“ЕООД-София, с ЕИК ……., е наложено
административно наказание „имуществена санкция в размер на 1 500.00 / хиляди и петстотин/ лева” на основание
чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ за
нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –София област
в 14 - дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: