МОТИВИ
към присъда № 31/16.11.2011 г. по НОХД № 2198 по
описа на Добричкия районен съд за 2011 г.
На 21.10.2011 г. Районна
прокуратура – гр. Добрич е внесла за разглеждане в Добричкия районен съд
обвинителен акт по досъдебно производство № 122/2010 г. по описа на ОД на
МВР - гр. Добрич, по който на същата дата е било образувано производство пред
първа инстанция против З.В.Д. *** с ЕГН ********** за извършено престъпление от
общ характер, наказуемо по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че З.В.Д. на неустановени дати в
периода м. февруари – м. март 2008 г. в гр. Добрич в условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице – касиер и компютърен оператор
в “*****, съгласно договор от 29.03.2006 г. в кръга на службата си,
съставила неистински официални документи – фактура № **** г. и фактура № *****,
в които удостоверила неверни обстоятелства с цел да бъдат използвани като
доказателство за тези обстоятелства.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимата, на основание чл. 370 от НПК изразява желание за предварително изслушване на страните по реда на чл. 371,
т. 2 от НПК, а подсъдимата заявява, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласна да не се събират
доказателства за тези факти.
Съдът, като намери, че са налице условията за това и с оглед разпоредбата
на чл. 370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с Тълкувателно решение № 1
от 6.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., НК, докладчик съдията Ц. П. допусна провеждането на съкратено съдебно следствие, като след изслушване
на подсъдимата констатира, че самопризнанията й се подкрепят от събраните на
досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията й, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съдебно заседание по пренията повдигнатото обвинение се поддържа от
представителя на Добричка районна прокуратура, като се пледира с оглед
разпоредбата на чл. 373, ал. 2, съдът да определи наказание лишаване от свобода
към минимума, предвиден в закона при условията на чл. 58 а от НК.
Защитникът на подсъдимата З.Д. навежда доводи, че представителят на
държавното обвинение неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че
подсъдимата е осъществила деяние, наказуемо по чл. 311, ал. 1 от НК. Пледира
се, че деянието следва да бъде квалифицирано по чл. 308, ал. 1 от НК, като
подсъдимата следва да бъде освободена от наказателна отговорност и да й бъде
наложено административно наказание глоба, съобразно чл. 78а от НК. В условията
на алтернативност се иска, ако съдът не приеме това становище на защитата, да
признае подсъдимата за виновна в извършено престъпление по чл. 311, ал. 2 от НК
и да я освободи от наказателна отговорност с налагане на глоба по
административен ред.
По пренията подсъдимата заявява, че се придържа към казаното от защитника
си.
На дадената й последна дума подсъдимата отново заявява, че се придържа
към казаното от защитника си.
След като обсъди и
прецени събрания доказателствен материал, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Съгласно трудов
договор № 142 от 29.03.2006 г. подс. Д. работела като касиер и компютърен
оператор в “******* в склад на фирмата в
гр. Добрич. Предметът на дейност на дружеството бил производство и търговия с
ПВЦ и алуминиеви профили и аксесоари към тях.
На неустановени дати
през периода м. февруари – м. март 2008 г., подс. Д. попълнила две фактури за
материали от склада, а именно-фактура № **********/18.02.2008 г. за сумата от
1 033.87 лева и фактура № *********/31.03.2008 г. за сумата от
1 175.66 лева. Като купувач по фактурите подсъдимата посочила “*****, след което
подписала фактурите, както в качеството си на касиер-компютърен оператор на
продавача “****** склад гр. Добрич,
така и в графа “получил” от името на св. М., в качеството му на купувач по сделката.
Като форма на плащане, Д. посочила “по сметка”, т.е. по банков път,
следователно сумите не са постъпили веднага в касата на дружеството-продавач.
През лятото на 2008
г. било установено, че в счетоводството на дружеството има две фактури, а
именно – фактури с №№ *****., които трябвало да бъдат платени по банков път, но това не било направено
от посочения в тях клиент – св. И. М.-управител и
собственик на “***. Последният заявил,
че не е закупувал посочените във фактурите стоки и, че не дължи пари на
фирмата. “*****завели гражданско
дело срещу М., в хода на което се
оказало, че двете фактури не са били подписвани от М***.
От заключението на
вещото лице по изготвената в хода на разследването графическа експертиза е
видно, че подписите в графа “получил” на фактури с №№ **********/18.02.2008 г.
и *********/31.03.2008 г., издадени от “****** са били положени от
подс. З. И. Д..
Описаната фактическа обстановка
безспорно се доказва от самопризнанието на подсъдимата, което се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът директно може
да ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: приемно –
предавателен протокол от 16.05.2008г., протокол за почеркова експертиза № 52 от
18.12.2009г., копие от фактура №
********** от 18.02.2008г., проформа
фактура № 679, проформа фактура № 1527,
фактура № 1695/ 7.02.2008г., фактура № ********** от 31.03.2008г., фактура
№ **********/ 18.02.2008г., решение №
96/14.04.2010г., том ІV , стр. 118 по гр. дело № 2420/ 2009г. по описа на
ДРС, заключение по гр. д № 2420/2009г.
от Е. Й., протокол от 22.03.2010г. по гр. д
2420/2009г. по описа на ДРС, протокол от
11.11.2009г. по гр. дело № 2420/2009г. по описа на ДРС, стокова разписка за получени
стоково-материални ценности от 18.02.2008г.,
стокова разписка за получени стоково-материални ценности от
31.03.2008г., проформа фактура № 1527/
31.03.2008г., трудов договор от 29.03.2006г., длъжностна характеристика на
касиер и комп. оператор от 29.03.2006г.,
длъжностна характеристика на началник склад от 30.03.2006г., протокол за
разпит на обв.Д. от 16.09.2011г.,
справка за съдимост с рег. № 3398/09.09.2011г., справка от ОД на МВР- Добрич с рег. №
43401/09.09.2011г., характеристика на З.Д.
от 09.09.2011г., справка от ОСлО при ДОП
от 12.09.2011г. декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на З.Д., протокол за разпит на св. Т.С, протокол за разпит на св. З. протокол за вземане на сравнителен материал /образци/ от
подпис от 21.10.2010г. от З.Д. а Д., протокол за вземане на сравнителен материал
/образци/ от почерк от 21.10.2010г. от З.Д.
, протокол за разпит на свидетел Н. Д.,
протокол за вземане на сравнителен материал /образци/ от почерк от
21.10.2010г. от Н.Д, протокол за вземане на сравнителен
материал /образци/ от подпис от 21.10.2010г.
от Н.Д, протокол за разпит на св. И.М, протокол за вземане на сравнителен
материал /образци/ от подпис от 21.10.2010г.
от И.М, протокол за вземане на сравнителен материал /образци/ от почерк
от 21.10.2010г. от И.М, протокол за разпит на св. Г.К., протокол
за вземане на сравнителен материал /образци/ от подпис от 21.10.2010г. от Г.К.,
протокол за вземане на сравнителен материал /образци/ от почерк от
21.10.2010г. от Г.К., протокол за графическа експертиза № 76 от
27.12.2010г.
Изложената фактическа
обстановка води до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подсъдимата З. В. Д. ***
от обективна и субективна страна е осъществила състава на престъпление по чл.
311, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като на неустановени дати в периода м. февруари – м. март 2008 г.
в гр. Добрич, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на
длъжностно лице – касиер и компютърен оператор в “******, съгласно договор от 29.03.2006 г., в кръга на
службата си съставила официални документи – фактура № **********/18.02.2008 г.
и фактура № *********/31.03.2008 г., в които удостоверила неверни обстоятелства
с цел да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства, като
случаят е маловажен.
Съдът намира за безспорно
установени всички елементи на възведения престъпен състав.
От обективна страна:
От обективна страна,
изпълнителното деяние по чл. 311 от НК се изразява в съставяне на истински
официален удостоверителен документ с невярно съдържание. Съдът намира за
безспорно установено, че инкриминираните фактури са официални удостоверителни
документи по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, тъй като са издадени по установения
ред и форма от подсъдимата в качеството й на длъжностно лице –
касиер-компютърен оператор в кръга на службата й.
Съдът не споделя доводите на
защитата, че инкриминираните фактури са неистински, тъй като те представляват
конкретно писмено изявление именно на длъжностното лице, което ги е съставило –
подс. Д.. Те са истински официални документи, в които подсъдимата е
удостоверила неверни обстоятелства - че е сключена сделка между “****** по силата на която купувачът е получил от продавача
посочените във фактурата стоки за определената в документа цена. Следва да се
отбележи, че видно от неоспорените показания на св. М., същият не е купувал посочените стоки и не е сключвал сделките по
фактурите.
Деянието на подсъдимата се явява
довършено, тъй като инкриминираните документи са съставени, като за съставомерността
му не се изисква причиняването на щета или някакъв друг резултат.
Налице е и форма на усложнена
престъпна дейност – продължавано престъпление, тъй като двете деяния
осъществяват състава на едно и също престъпление, деянията са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото.
Съдът намира, че престъплението, извършено от
подсъдимата Д. представлява “маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК,
тъй като с оглед липсата на вредни последици, както и с оглед на другите
смекчаващи обстоятелства, относно личността на подсъдимата /чисто съдебно
минало, липса на други образувани наказателни производства и добрите й
характеристични данни/ представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Ето защо, с присъдата съдът
призна подсъдимата за виновна в извършено престъпление по чл. 311, ал. 2 във
вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като я призна за невинна и я оправда
по първоначално повдигнатото обвинение.
От субективна страна:
Субект на престъплението по чл.
311 от НК може да бъде само длъжностно лице, което има служебно задължение,
т.е. в кръга на службата му е отразяването на истината при съставянето на
официални удостоверителни документи.
Съгласно договор от 29.03.2006 г.,
подсъдимата Д. е изпълнявала длъжността “касиер и компютърен оператор” в “*****. По силата на този договор на Д. е било възложено
пазенето и отчитането на парични средства, валута и ценни книжа, собственост на
дружеството. Документите съставяла и подписвала на работното си място в гр.
Добрич. Всичко това определя подсъдимата Д. като длъжностно лице по смисъла на
чл. 93, т. 1 от НК.
Видно от длъжностната
характеристика на подсъдимата, същата е била задължена да участва в
реализирането на финансово-счетоводната дейност на фирмата, да приема,
съхранява и предава парични средства, валута и ценни книжа, да извършва касови
операции по оформени приходно-разходни документи. От показанията на св. Т. С – управител на “**** се установява, че подс. Д. е имала задължение да съставя фактури и всички
други документи по повод продажбата на стоките от склада на фирмата. Всичко
това налага извода, че подс. Д. е извършила престъплението в кръга на службата
си.
От субективна страна
деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, както и с особена цел, тъй
като подсъдимата е съзнавала, че при съставяне на документите /фактури/ внася в
тях неверни обстоятелства и наред с това е целяла така съставените документи да
бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства.
Причините за извършване
на деянието следва да се търсят в незачитането и несъобразяването на
подсъдимата с установения в страната правов ред.
За да определи наказанието
на подсъдимата, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно
извършеното от нея деяние и данните за личността й и констатира следните
обстоятелства, от значение за отговорността на подсъдимата:
З.В.Д. е *****, ЕГН **********
Деянието е извършено
единствено при наличие на смекчаващи отговорността й обстоятелства, а именно - добросъвестното
й участие в наказателния процес, проявеното критично отношение към извършеното,
чистото й съдебно минало, липсата на образувани други наказателни производства и
добрите характеристични данни по местоживеене.
Провеждането на
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК сочи, че Д.
съдейства за разкриване на обективната истина, както на съдебното, така и на
досъдебното производство, което следва да се отчете като положително за личността
й обстоятелство. В настоящия случай признанието на подсъдимата по чл. 371, т. 2
от НПК следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при
досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременно
разкриване на престъплението и неговия извършител.
В санкцията на правната норма на
чл. 311, ал. 2 от НК законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода до една година или пробация. З.Д. е с
чисто съдебно минало, не е бил освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава VIII, раздел ІV от Общата част на НК. В
пряк и непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили
имуществени вреди.
С оглед наличието на материалноправните
предпоставки, визирани в чл. 78 а, ал. 1 от НК,
съдът намира, че следва да освободи подс. Д. от наказателна отговорност,
като й бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер
/съобразно действала към момента на извършване на деянието редакция на чл. 78а,
ал. 1 от НК, която се явява по-благоприятна и като такава следва да намери
приложение/, а именно глоба в размер на 500 лв., което би изпълнило целите на
административнонаказателната репресия, визирани в чл.12 от ЗАНН, вземайки
предвид факта, че обществената опасност, както на деянието, така и на самия извършител са
невисоки – спрямо Д. няма образувани други досъдебни производства, участва
добросъвестно в наказателния процес и изразява критично отношение към извършеното.
Тия обстоятелства мотивираха съда да приеме, че поправяне и превъзпитание на подсъдимата
би се постигнало ефикасно и с налагането на
административно наказание глоба в размер на 500 лв.
На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК с присъдата, съдът е възложил на подсъдимата сторените по делото
разноски в размер на 70.00 лв. по сметка
на ОД на МВР – Добрич.
На основание
чл. 309 от НПК, съдът потвърди наложeната на
досъдебното производство спрямо подсъдимата З.В.Д. мярка за неотклонение “Подписка”
до влизане в сила на присъдата.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!
Районен съдия : .
/ Данчо Д. /