Р Е Ш
Е Н И Е
№386
10.06.2022 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
и прокурора Валентина Радева-Ранчева,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
исково адм.д. № 16 по
описа на Административен съд - Хасково за 2022 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба, депозирана
от Н.Г.С. с ЕГН : **********, адрес: ***, против Агенция
„Митници“ гр.С., за присъждане на сума в размер на 68
647.00 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди.
В исковата молба се твърди,
че на ищцата бил съставен АУАН № 1771/19.06.2012 г. от митническите служители
на МП „Капитан Андреево“ във връзка с недекларирането на валута, което
съставлявало нарушение по Валутния закон. Тази валута била в размер на петдесет
хиляди евро или сто броя от по 500.00 евро всяка банкнота. Тази сума била
иззета от митнически служител с Разписка № 0036958/19.06.2012 г., като за
случая бил уведомен разследващ митнически инспектор при ТО „МРР Южна морска“ (Митница
Свиленград), който образувал досъдебно производство № 78/2012 г. срещу ищцата
за престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК.
В хода на образуваното
наказателно производство откритата недекларирана парична сума била предадена от
митнически служител на разследващия орган, за което действие бил съставен
протокол за доброволно предаване от 19.06.2012 г. и същия ден сумата била
внесена по сметка на ТМУ - Свиленград в Уникредит Булбанк, видно от вносна
бележка от 19.06.2012 г. Курсът на лева към еврото бил фиксиран, като към
датата на разследваното деяние - 19.06.2012 г. бил 1.95583. Следователно левовата
равностойност на недекларираната от Н.С. парична сума възлизала на 97 791.50
лева.
Във връзка с образуваното ДП
№ 78/2012 г. по описа на Митница Свиленград, което по-късно било преобразувано
под № 52/2019 г., представляващо прокурорска преписка № 953/2012 г. на РП -
Свиленград, Н.С. била привлечена в качеството си на обвиняема и впоследствие
предадена на съд. В Pайонен съд - Свиленград било образувано НОХД № 335/2019
г., приключило със Споразумение за решаване на наказателното производство, като
на основание Определение № 1086412 от 12.07.2018 г. на Съда на ЕС по Дело № С-707/2017
г., постановено по отправено преюдициално запитване от съдия при РС –
Свиленград, и Определение от 30.01.2019 г. на Съда на ЕС по Съединени дела № С-335/18
и С-336/18, и Решението на ЕСПЧ по делото „Тогрул“ срещу България“,
разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК не се приложила по отношение на
подсъдимата Н.С., като противоречаща на правото на ЕС.
На 22.05.2019 г. на
основание чл. 111, ал. 1 от НК, веществените доказателства по делото, а именно
- сумата от 50 000.00 евро била върната на Н.Г.С.. PC - Свиленград приел, че
върнатата на Н.С. парична сума в размер на 50 000.00 евро с левова
равностойност в размер на 97 500.00 лева не е с незаконен произход и не е
предназначена за незаконни цели.
С оглед на така изложеното, ищцата
претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 68 647.00 лева,
представляващи законната лихва за периода от 19.06.2012 г. до датата на връщането
на сумата - 22.05.2019 г., върху задържаната сума от 68 647.60 лева.
По този повод твърди, че
претърпените имуществени вреди от 68 647.00 лева произтичат от
незаконосъобразното задържане на тази сума. В резултат на незаконосъобразните
действия на митническите органи същата претърпяла имуществени вреди, изразяващи
се в лихвите върху сумата от неползването й. Парите подлежали на връщане, тъй
като макар да съществувало процесуално основание за изземването им, в
действителност такова не било налице, предвид практиката на ЕС, която била
задължителна за всички институции, включително и Агенция Митници. Връщането от
PC - Свиленград на неоснователно иззетата парична сума представлявало
възстановяване на съществуващото положение, а вредите от неоснователното им изземване
и задържане били загубите и пропуснатите ползи, които кредиторът търпял през
времето, през което не разполагал с иззетата сума. Последиците от
неизпълнението на изискуемо парично вземане били уредени в чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. При неоснователно изземване и задържане на парична сума причинената
имуществена вреда - загуби и пропуснати ползи, била в размер на законната лихва
за времето на неоснователното задържане. Законната лихва се дължала винаги,
когато паричното задължение съществува и е изискуемо, независимо от какво е
породено - сделка, деликт, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа
без пълномощие и др. Според съдебната практика, при неоснователно задържане на
парична сума, причинената имуществена вреда била в размер на законната лихва за
времето на неоснователното задържане.
Сумата, която била иззета и
задържана от митнически служител на 19.06.2012 г. от Н.С., била предназначена
за закупуването на жилище в гр.Пловдив, но това така и не се случило, тъй като ищцата
била лишена от тази сума за периода на задържането.
Цитира се разпоредбата на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, както и тази на чл. 4 от ЗОДОВ, като се посочва, че са
налице елементите на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, част от фактическия състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или
по повод изпълнение на административна дейност, които са отменени по съответния
ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
С оглед на така изложеното, ищцата
моли съдът да постанови решение, с което да осъди Агенция „Митници“ да й заплати
сумата от 68 647.00 лева, представляващи законната лихва върху задържаната сума
от 50 000.00 евро с левова равностойност в размер на 97 500.00 лева за периода
на неоснователното й задържане от 19.06.2012 г. (датата на изземването на
сумата) до датата на връщането на сумата от PC - Свиленград - 22.05.2019 година.
Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА,
както и на деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ гр.С.,
чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва предявения иск
като недопустим и неоснователен. Заявява, че задържането на паричните средства
е било извършено в изпълнение на законови разпоредби и не само е било
съобразено със закона, но и представлявало задължително процесуално действие за
митническите служители в изпълнение на служебните им задължения. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява
становище за неоснователност на исковата претенция и посочва, че не е налице
фактическият състав по ЗОДОВ. В случая при изземването на валутата не се
установявали незаконосъобразни действия от страна на митническите служители,
доколкото задържането на сумата било извършено въз основа на издаден АУАН за
нарушение на Валутния закон. Същевременно след образуването на наказателното
производство за същото деяние задържането на предмета на престъплението било
основателно и законосъобразно действие.
Съдът, като прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 19.06.2012 г. на ищцата Н.Г.С. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение № 1771/19.06.2012
г. (л. 52, том I, досъдебно производство
№ 52/2019 г. по описа на ТД „МРР Южна морска) от К.Ф.К. – старши митнически
специалист в МП „Капитан Андреево“ и А.К.П. – старши инспектор на МП „Капитан Андреево“
за нарушение на чл. 11, ал. 1 от Валутния закон, във връзка с чл. 2, ал. 1 и
чл. 9 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г. на Министерство на финансите за
осъществено на 18.06.2012 г. деяние - недеклариране на валута, подлежаща на
деклариране при внасяне в страната. В акта е налице отбелязване, че на
основание чл. 20 от Валутния закон е иззета сумата от 50 000 евро с разписка за
задържане № 0036958 от 19.06.2012 г.
Видно от Разписка № 0036958 от
19.06.2012 г. (л. 57, том I, досъдебно производство № 52/2019
г. по описа на ТД „МРР Южна морска“) е, че дежурен митнически служител в
Митница Свиленград К. К. е получил от ищцата Н.Г.С. сумата от 50 000 евро
– 100 броя банкноти в купюри по 500 евро. С Протокол за доброволно предаване от
19.06.2012 г. (л. 48, том I, досъдебно производство № 52/2019 г. по описа на ТД
„МРР Южна морска), на посочената дата Р.Г., разследващ митнически инспектор при
Митница Свиленград, е приела доброволно предадените от К.Ф.К. – старши
митнически специалист в МП Капитан Андреево 100 броя банкноти с номинал по 500
евро с обща стойност 50 000 евро, задържани от лицето Н.Г.С. по Акт за
установяване на административно нарушение № 1771/19.06.2012 г. Сумата е внесена
в „УниКредит Булбанк“ с Вносна бележка от 19.06.2012 г. (л. 49, том I,
досъдебно производство № 52/2019 г. по описа на ТД „МРР Южна морска)
На 19.06.2012 г. е образувано Досъдебно
производство № 78/2012 г. по описа на Митница Свиленград (преобразувано в
досъдебно производство № 1000-135/2016 г. по описа на Митница Бургас и
досъдебно производство № 52/2019 г. по описа на ТД „МРР Южна морска) за
престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК.
С Постановление за привличане на
обвиняем от 03.12.2014 г. ищцата Н.Г.С. е привлечена като обвиняем по
досъдебното производство, като й е повдигнато обвинение за извършване на престъпление
по чл. 251, ал. 1 от НК. Досъдебното производство е приключено с мнение за
предаване на съд.
На 13.05.2019 г. в Районен съд –
Свиленград е внесен обвинителен акт против обвиняемата Н.Г.С. за престъпление
по чл. 251, ал. 1 от НК, във връзка с което е образувано НОХД № 335/2019 г. по
описа на същия съд. Делото е приключено с влязъл в сила съдебен акт със
сключването на споразумение от 22.05.2019 г., одобрено от съда с Определение №
163/22.05.2019 г., по силата на което Н.Г.С. е призната за виновна в това, че на
18.06.2012 година на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево” – шосе, област
Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси” при влизане в Република
България от Република Турция нарушила разпоредбите на Валутния закон (ВЗ) относно
режима на сделки, вноса, износа или други действия с валутни ценности или
задълженията за тяхното деклариране, като не
декларирала пред митническите органи във Валутна митническа декларация
при внос от Република Турция в Република България общия размер на внасяната
валута в наличност, а именно: сумата от 50 000 евро с обща левова равностойност
97 791.50 лв., като стойността на предмета на престъплението е в особено големи
размери - престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК. За така извършеното
престъпление й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест
месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от
три години. По отношение на подсъдимата С. не е приложена разпоредбата на чл.
251, ал. 2 от НК, като противоречаща на правото на ЕС, на основание Определение
№ 1086412 от 12.07.2018 г. на Съда на Европейския съюз (ЕС) по Дело № С-707/17,
Определение от 30.01.2019 г. на Съда на ЕС по Съединени дела № С-335/18 и
С-336/18 и Решение на ЕСПЧ по делото „Тогрул срещу България” (Жалба № 20611 от
2010 година). На основание чл. 111, ал. 1 от НПК, във връзка с Определение
на Съда на Европейския съюз от 12 юли 2018 година по Дело С-707/17 и
Определение от 30 януари 2019 година на Съда на ЕС по Съединени дела № С-335/18
и С-336/18, вр. Регламент № 1889/2005 година на Европейския парламент и на
Съвета от 26 октомври 2005 година, веществените доказателства по делото -
сумата от 50 000 евро, които не са с незаконен произход и не са предназначени
за незаконни цели, е постановено да се върнат на подсъдимата Н.Г.С..
Така установената фактическа
обстановка налага следните правни
изводи:
По
допустимостта на производството:
Доводите на ответника за недопустимост
на производството поради липса на пасивна процесуална легитимация на Агенция
"Митници" да отговаря по предявения иск настоящата инстанция намира
за неоснователни. В тази връзка депозираната искова молба е била оставена без
движение, като в молбата за уточнение на претенцията си ищцата изрично е
посочила, че претендираните вреди са настъпили от незаконосъобразно действие на
митнически орган, изразяващо се в задържане на 19.06.2012 г. на сумата от 50
000 евро. В този смисъл и доколкото пасивната процесуалноправна легитимация на
ответника е обусловена единствено от твърдението на ищеца за субекта, накърнил претендираното
от него спорно материално субективно право, като в случая се твърди, че
правопораждащият отговорността на ответника юридически факт е извършеното от
митническите органи на 19.06.2012 г. изземване на парична сума, възражението на
ответника на практика е относимо към материалноправната легитимация на ищеца,
която обаче не е процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск.
Такава предпоставка представлява процесуалноправната легитимация на ищеца,
която е свързана единствено с твърдение за принадлежност на ищеца на
накърненото спорно материално субективно право, а не с доказана такава
принадлежност, каквото твърдение в случая е налице.
Предвид изложеното, предявеният
осъдителен иск се явява процесуално допустим – подаден е от активно
легитимирана страна, която твърди, че е претърпяла имуществени вреди в размер
на 68 647 лева, причинени от незаконосъобразно действие на длъжностно лице на
ответника, състоящо се в изземване на 19.06.2012 г. на сумата от 50 000
евро – собственост на ищеца.
Според чл. 205 от АПК, искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Пасивно
легитимирани по тези искове са съответните държавни органи - юридически лица, а
не техните териториални поделения или обособени структури без правосубектност,
тъй като по исковете за обезщетяване на вреди, причинени на граждани, пасивно
легитимиран е държавният орган, с който длъжностното лице, причинител на вредата,
е в трудови или служебни правоотношения. Отговорността на държавния орган се
обосновава с качеството му на възложител на работата, която се извършва в негов
интерес, и с правото му на подбор на съответните длъжностни лица за изпълнение
на определени трудови или служебни функции. Според чл. 3, ал. 1 от
Устройствения правилник на Агенция "Митници", последната е юридическо
лице с адрес ***, а териториалните дирекции (сред които е и ТД "Южна
морска", сега ТД "Митница Бургас") са част от нейната структура
съгласно чл. 7, ал. 1 от същия правилник. Това, от своя страна, определя като
пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената
искова претенция, именно Агенция "Митници".
Разгледан
по същество, искът е неоснователен.
В съответствие с нормата на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. На основание чл. 4 от ЗОДОВ обезщетението обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, причинени на гражданите, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице. Тъй като имуществената отговорност по ЗОДОВ е обективна,
безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. Искът
се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите (чл. 205 АПК).
Деликтната отговорност на
държавата/общината не се презумира от закона, поради което в тежест на ищеца (по
аргумент от нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК) е да проведе
главно и пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на предявения
иск, а за съда съществува задължение да приеме за ненастъпили тези правни
последици, чийто юридически факт е останал недоказан.
Фактическият състав на предявения иск с
правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в процесния случай (с оглед фактическите
твърдения на ищеца) включва в кумулативна даденост: наличие на действие на
длъжностно лице или орган на ответника; незаконосъобразност на действието; наличие
на причинена вреда и нейния размер; причинна връзка между незаконосъобразното
действие на длъжностно лице или орган на ответника и настъпилия вредоносен
резултат, като липсата на който и да е от елементите на този фактически състав
обуславя неоснователността на предявения иск за обезщетение на имуществени
вреди.
В случая от събраните по делото доказателства
безспорно бе установено наличието на първата предпоставка - предприето от
служител на ответника - К.Ф.К. – старши митнически специалист в МП „Капитан
Андреево“ изземване на сумата от 50 000 евро, за което е съставена Разписка №
0036958 от 19.06.2012 г. Касае се за действие, предприето от длъжностно лице на
митническо учреждение, което лице осъществява митнически надзор и/или извършва
контрол и в този смисъл е митнически орган по смисъла на легалната дефиниция на
§ 1, т. 9 от ДР на ЗМ.
Не бяха събрани обаче доказателства за
наличието на втората предпоставка – незаконосъобразност на предприетите от
орган на ответника действия по задържане на сумата. В тази връзка следва да
бъде отбелязано, че незаконосъобразно е онова действие, което не се основава на
административен акт или на закон. Незаконосъобразното действие или бездействие
е елемент от фактическия състав на отговорността на по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
само когато е осъществено при или по повод изпълнение на административна
дейност. Административна дейност е тази, която се осъществява от органите на
държавната власт във връзка с управлението на страната и се характеризира с
властнически правомощия. Действие или бездействие по повод административна
дейност на държавен орган по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е дейността,
която той изпълнява по силата на закона и за която е създаден, нейната
реализация, за което са му предоставени властнически правомощия, по силата на
които може да създава промени в правната сфера на физическите и юридическите
лица, да предизвиква едностранни правни последици в техния патримониум. Затова
незаконосъобразна ще е дейността на административния орган или негови длъжностни
лица, която не се основава на закона или на административен акт. В съответствие
с нормата на чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието се
установява от съда, пред който е предявен искът за присъждане на обезщетение. Доколкото
задържането на една вещ като действие има два аспекта – като еднократен акт по
отнемане на владението й (изземване) и като продължително състояние по лишаване
на собственика от владението върху същата вещ (задържане), законосъобразността
на действието и в двата смисъла следва да бъде разгледано от съда.
По аргумент от нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищеца е възложена доказателствената тежест да установи
незаконосъобразност на действието на митническия орган. В случая от събраните
по делото доказателства се налага извод за законосъобразност на действията
както по изземване, така и по задържане на сумата, доколкото същите се
основават на нормата на чл. 229, ал. 1 от ЗМ, уреждаща право на митническите
органи да изземват и задържат стоките - предмет на митническо нарушение,
преносните, превозните и други средства, послужили за тяхното укриване, внасяне
или изнасяне от страната, веществените доказателства, необходими или свързани с
процедурата на разследване, както и стоки и суми за обезпечаване на евентуални
вземания по съставения акт. Върху законосъобразността на извършеното в
съответствие с чл. 229, ал. 1 от ЗМ изземване на сума не оказва влияние изходът
на образуваното срещу физическото лице, вносител на сумата, наказателно
производство за престъпление от общ характер. И това е така, доколкото
действието по изземване намира своята законова опора в нормата на чл. 229, ал.
1 от ЗМ, която не поставя като изискване за изземването на стоката доказано към
същия момент административно нарушение или престъпление. Последното сочи, че
действието на митническия орган по изземване на стоката на 19.06.2012 г. (като
еднократен акт) е съобразено със закона.
Относно втория аспект на действието - по
задържане на стоката (като продължително състояние на лишаване на собственика
от владението върху същата вещ), следва да бъде идентифициран ясно периодът, в
който задържането на стоката е непосредствена последица именно от поведението
на митническия орган. В случая още в деня на задържането - 19.06.2012 г. е образувано
досъдебно производство, във връзка с което е осъществено предаване на сумата, при
съобразяване с нормата на чл. 111 от НПК, според чиято приложима редакция: „Веществените
доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство“. Алинея 2
дава възможност предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение
на прокурора, да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да
завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни
разкриването на обективната истина и не са предмет на административно
нарушение. Още една възможност предоставя ал. 4 – предметите, иззети като
веществени доказателства, които подлежат на бързо разваляне и не могат да се
върнат на правоимащите, от които са отнети, с разрешение на прокурора да се
предават на съответните учреждения и юридически лица за ползване според
предназначението им или се продават и получената сума се внася в търговска
банка, обслужваща държавния бюджет. В случая иззетата сума представлява
веществено доказателство по образуваното наказателно производство и от момента
на образуване на досъдебното производство правното основание за задържането й е
било променено и то не е чл. 229, ал. 1 от ЗМ, проявено като действие на
митническия орган по задържане, а е чл. 111 от НПК – като процесуално средство
за обезпечаване на наказателното производство. В този смисъл задържането на сумата
след образуване на досъдебното производство не представлява проявление на
осъществявана от митническия орган административна дейност.
Предвид изложеното, действието на
митническия орган по изземване и задържане на сумата е било законосъобразно.
Това е достатъчно и самостоятелно основание за отхвърляне на предявения иск
като неоснователен.
За пълнота на изложението следва да бъде
отбелязано, че дори и по делото да бе установено незаконосъобразно действие на
митническия орган, недоказано остава наличието на пряка причинно-следствена
връзка между незаконосъобразното действие на митническия орган и настъпилия
вредоносен резултат. В тази ръзка следва отново да бъде отбелязано, че след
образуването на досъдебното производство в деня на задържането на сумата е
налице промяна в правното основание за задържането й. От този момент сумата продължава
да бъда задържана, но не на основание действието по изземване, предприето на 19.06.2012
г. от митническия служител, а поради наличието на висящо наказателно
производство (по което сумата представлява веществено доказателство) и
приложението на императивната правна норма на чл. 111 от НПК. Задържането след този
момент не е проявление на административна дейност, а представлява действие на
разследващ орган по образуваното досъдебно производство, като вредите от
подобни незаконосъобразни действия не подлежат на възстановяване по реда на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Последното
сочи на липса на пасивна материалноправна легитимация на ответника Агенция
"Митници" и представлява основание за отхвърляне на предявения иск
като неоснователен.
Предвид
изложеното, искът за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 68 647 лева, причинени от незаконосъобразно действие на длъжностно
лице на ответника, състоящо се в изземване на 19.06.2012 г. на сумата от
50 000 евро, собственост на ищцата, е неоснователен и недоказан и подлежи
на отхвърляне.
При
посочения изход на спора, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, във връзка с чл.
144 от АПК, на Агенция "Митници", се дължи възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита. Съобразно нормата на чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ това
възнаграждение е от 100 до 360 лв. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, конкретният
размер по всеки спор се определя от съда. В случая представителството,
осъществено от юрисконсулт, е на главна страна, като включва участие в две съдебни
заседания, както и изготвяне на отговор на исковата молба. В тази връзка съдът
намира, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в размер
на 200 лв.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Г.С., ЕГН : **********, адрес: ***,
против Агенция „Митници“ гр.С., иск за присъждане на сума в размер на 68 647.00
лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно действие на длъжностно лице на Агенция
„Митници“, представляващи законна лихва върху сумата от 50 000 евро за периода
от 19.06.2012 г. до 22.05.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.Г.С., ЕГН : **********, адрес: ***, да заплати на Агенция
"Митници" – С., разноски по делото в размер на 200 (двеста) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: