РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Смолян , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и четвърти
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Райна И. Русева
при участието на секретаря Татяна Я. Кишанова
като разгледа докладваното от Райна И. Русева Гражданско дело №
20205440100789 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от ищеца "******" ООД,
представлявано от управителя Г.Г-К., срещу ответника "******" ЕАД,
представлвлявано от изпълнителния директор К.Ч., с правното основание на
чл. 386 от Кодекса за застраховането, обективно кумулативно съединена с
акцесорна претенция по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата в размер
на 892,67 лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета
№44012011908047 от 25.10.2019г. за настъпила вреда на автомобил "******"
с рег. № ****** на 19.10.2019г. , като при управление на автомобил "******"
е рег. № ******, собственост на „****” ООД гр.С., управляван от И.Т.Г., като
поради преминаване върху камък се спуква картера на автомобила,
вследствие на което бил напълно увреден резервоар, ведно със законна лихва
върху нея от датата на предявяване на иска в съда 04.09.2020г.
Автомобилът "******" с рег. № ****** е застрахован в "**********" ЕАД
със застраховка „Каско +” по застрахователна полица №440119151024679,
която е валидна към момента на събитието. В застрахователното дружество е
1
заведена щета под №44012011908047 от 25.10.2019г. в офис на ***- Смолян.
След направена оценка на щетата на ищеца било заплатено застрахователно
обезщетение в размер на 583,33 лева.
Въпреки направеното възражение от Управителя на „ ***” ООД гр.Смолян
до застрахователното дружество, с което се възразява за определеното и
изплатено застрахователно обезщетение, тъй като е значително по-малко от
реално претърпените вреди, като била представена и фактура за реално
извършен ремонт на автомобила№ ********** на стойност 1476 лв. с ДДС,
която е заплатена от било отказано изплащане на исковата сума с мотив, че
не е изпълнено задължението съгласно Раздел II т. 12.1.2.1 от Общите
условия на доброволна застраховка „Каско +”, преди да стартира процедурата
по отремонтиране на автомобила да се представи писмена оферта от избран
от застрахования сервиз. При завеждане на щетата в офиса на *** гр.С. било
обяснено на Управителя на „ ***” ООД гр.Смолян от експерта г-н Т., че за
отстраняването на повредите може да се предоставят фактури за извършен
ремонт. На 26.02.2020г. ремонта бил извършен от фирма „***” ООД
гр.Смолян, за което е издадена фактура №**********/26.02.2020г. за сумата
1476 лв. с ДДС. Копие от фактурата, ведно с копие от платежното нареждане
били представени в Генерална агенция на *** гр.С.
В съдебно заседание за ищеца процесуалният представител адв.М.
поддържа исковата молба.
За ответника „****” ЕАД, редовно призовано, не се явява представител в
съдебното заседание. Исковете се оспорват с внесена писмена молба за
съдебното заседание по изложените в отговора възражения.
В постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника "******" ЕАД,
предявения иск се оспорва като неоснователен. Оспорва се настъпване на
застрахователното събитие и причинно- следствената връзка между
декларираното събитие и увреждането на резервоар, като увреждането не
може да се случи според описания от ищеца начин.
Алтернативно, от ответника се правят възражения, че е изплатил на ищеца
сумата от 583,33 лева , представляваща стойността на оригиналната част -
резервоар еолис с приложен коригиращ коефициент 0,5 съгласно сключения
2
застрахователен договор и при спазване на клаузите за изплащане на
застрахователно обезщетение при уговорки за "доверен сервиз". С изплащане
на тази сума от 583,33 лева ответната страна счита, че е изпълнила коректно и
изцяло задължението си по застрахователния договор, поради което не дължи
други суми.
Другите възражения на ответника са, че застрахованият не е изпълнил
задължението си съобразно Общите условия към имуществена застраховка
"Каско", преди да ремонтира автомобила , да представи на застрахователа
предварителна оферта за съгласуване. /т.12.1.2.1 раздел II от Общите условия
към договора/.
В условията на евентуалност, предявения иск се оспорва по размер,
претенцията е завишена, не съответства на средната пазарна стойност на
увредения детайл и труда за демонтажа и монтажа му към датата на ПТП.
След съвкупна преценка на писмените и гласни доказателства по делото,
назначената съдебна авто- техническа експертиза, становищата на страните,
съдът намира, че предявените искове се явяват ОСНОВАТЕЛНИ.
Иска за заплащане на обезщетение е установен по основание и размер.
За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответната страна
съгласно чл.405, ал.1 от КЗ , в тежест на ищеца е да ищеца е възложена да
докаже кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав:
1. / наличието на облигационна връзка, основана на договор за застраховка
"Каско +", каткто ес тъврди в исковата молба; 2. / настъпилото
застрахователно събитие по време на действие на договора; 3. / причинно-
следствената връзка между застрахователното събитие и щетите, както и 4./
размера на претендираните суми.
Ответникът е необходимо да установи възраженията си.
Няма спор за сключения между страните договор по застраховка "Каско +" ,
покриващ срок от 18.07.2019г. до 17.07.2020г. за МПС/ - Лек автомобил
"******" с рег. № ******, както и че твърдяната увреда е настъпила в
рамките на срока на действие на договора. Последните обстоятелства не се
оспорват от ответната страна. Още повече, че ответникът – застраховател е
3
предприел плащане на обезщетение на ищеца . В тази връзка, за установяване
на договорната връзка между страните и предприетите действия вследствие
настъпилата щета, по делото са представени заверени копия от цитирания
договор за застраховката, уведомлението за щетата №44012011908047 по
полица 440119151024679 от 25.10.2019г., опис- заключение по щета от
26.02.2020г. за настъпилото ПТП на 19.10.2019г., калкулация по претенция
от 29.10.2020г., с което е определена сума за плащане по претенцията- 583,33
лева. Няма спор и че застрахователят е платил последната именно сума като
обезщетение за вредата на ищеца, за което се представя и извлечение от
банкова сметка на ищеца за периода 01.03.2020г.- до 31.03.2020г., както и
показанията на свидетеля Т., който свидетелства, че е извършил огледа.
Наличието на причинно-следствена връзка между описаните от ищеца
щети по автомобила и механизма на произшествието се установява по
несъмнен начин от приетото по делото заключение по назначената съдебна
авто- техническа експертиза.
Спора между страните е относно размера на обезщетението, което подлежи
на плащане.
Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ и предвид трайно
установеното практика /така Решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012
г. на ВКС/ при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, която в случая се установява от заключението по
САТЕ.
Съгласно заключението по назначената съдебна авто- техническа
експертиза Предвид описания от ищеца механизъм за настъпилото
застрахователно събитие, а именно съприкосновение на автомобила с
препятствие на пътя - камък, е увреден резервоарът за течност за филтъра за
твърди частици, разположен в най - ниската част на автомобилното шаси.
Общата пазарна стойност за части, материали и труд, необходими за
възстановяване на автомобила в техническо безопасно състояние, по пазарни
цени с нови оригинални части възлиза на 1 480,04 лв. с ДДС. Сумата за
4
възстановяване на автомобила във Фактура № ********** от 26.02.2020г.,
заплатена от ищеца, възлиза на 1 476.00 лв. с ДДС. Одобрената стойност на
ремонта от застрахователя (ответника) е 583,33лв.
Вещото лице изяснява в заключението си, че увредената авточаст се
намира в долната част на автомобила - от вътрешната страна - до задна лява
автомобилна гума под горивния резервоар. При преминаване на автомобила
през неравен терен, предвид че резервоарът за течност за филтър за твърди
частици е разположен в долната част на автомобилното шаси, увреждането му
е често срещано събитие за конкретната марка и модел автомобил.
Теоретично увреда на резервоара
може да настъпи и при срещане на препятствие на пътя и при равен терен, но
за да настъпи неговата увреда, е необходимо препятствието да навлезне в
коридора на автомобила в зоната на резервоара. Подобна попадане е
техническо възможно при застъпване с предно автомобилно колело с
последващо отхвърляне на препятствието и удар, спирачно въздействие от
водача и промяна на клирънса на автомобила с последващ удар и т.н.
Предвид описания механизъм от ищеца при съприкосновението на
автомобила с препятствие на пътя (висока неравност, камък и др.) контакт се
осъществява с автомобилните части, разположени с най-ниската част от
автомобила, следствие на което може да се наруши тяхната цялост.
От техническа гледна точка описаната увреда на автомобилна част -
резервоар за течност за филтър за твърди частици, намиращ се в долната част
на автомобила, добре отговаря и е напълно възможно да настъпи при сочения
от ищеца механизъм.
Не може еднозначно да се определи дали следва да настъпят и други
увреждания в предната част на автомобила. Това зависи от големината,
формата и разположението на препятствието на пътя, направлението и начина
на преминаване през него.
Вещото лице по САТЕ дава заключение, че общата стойност за части,
материали и труд, необходими за възстановяване на автомобила в техническо
безопасно състояние, по пазарни цени с нови оригинални части възлиза на 1
480,04 лв. с ДДС.
5
Съдът намира, че не следва да се ограничават възможностите на
застрахования да търси най- добра оферта с цел отремонтиране по най-
добрия начин увредения автомобил в избран автосервиз, като ограничението
е единствено да не се надвишава средната пазарна цена, каквато не е
необичайно да се плати за такъв ремонт, за закупуване на такава част така че
да бъде възстановено състоянието до степен максимално отговаряща на
състоянието на автомобила преди увредата. В съдебно заседание вещото лице
подробно изяснява на постановените му въпроси, конкретно на въпрос №4- че
възстановяването с неоригинална част е възможно ползването на автомобила ,
но не може да го възстанови във вида му, в който е бил непосредствено преди
увредата. В случая, вещото лице дава заключение, че общата стойност за
части, материали и труд, необходими за възстановяване на автомобила в
техническо безопасно състояние, по пазарни цени с нови оригинални части
възлиза на 1 480,04 лв. с ДДС, или тази сума е около размера на платената от
ищцовата страна за ремонта, видно от представената фактура
№**********/26.02.2020г.- резервоар течност филтър DPF и смяна резервоар
течност филтър DPF в „****” ООД, в размер общо от 1476,00 лева с ДДС.
Платени от застрахователя са, както се посочи по- горе,583,33 лева.
При това, като приема, че иска се явява доказан по основание и размер по
изложените по- горе доводи, имайки предвид изложените съображения, че
при съдебно предявената претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие, като същото се
установи изцяло доказано по размера си със заключението по САТЕ,
претенцията следва да се уважи. По тези съображения, неоснователно се
явява възражението на ответната страна относно предварителното
представяне на оферти от застрахователя съобразно Общите условия. А
именно, при положение, че се установява действителната стойност на
вредите, в този размер подлежи на плащане и застрахователното обезщетение.
Като се отчете платената от застрахователя сума от 583,33 лева, остават
неиздължени процесните 892,67 лева, които ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца.
Следва да се посочи, че свидетелят Т. дава показания, че не си спомня дали
е уведомил ищеца, че следва да представи документи, сред които и оферта за
6
ремонт на МПС. Свидетелства, че Г. заявил желание да отремонтира
автомобила с представяне на фактура, което е начин за отстраняване на
щетата.
По същите тези доводи, неоснователни са възраженията на ответника, че
поисканата от ищеца сума за обезщетение е завишена по размера си.
Основателността на главния иск, води до уважаване и на акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва от датата на предявяване на иска
в съда- 04.09.2020г. до окончателното погасяване на задължението.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото съдебни разноски в размер на 535,00 лева, включващи
заплатените държавна такса от 50,00 лева, 300,00 лева- възнаграждение за
адвокат, 175,00 лева- възнаграждение за вещото лице по САТЕ и 10,00 лева-
разноски за свидетел.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Последното е определено
съобразно установените размери в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като се има предвид и, че процесуалният
представител се е явявал в проведените съдебни заседания.
По горните мотиви, Смолянският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****” ЕАД, ЕИК**** гр.С****, да заплати на „****” ООД,
ЕИК****, седалище и адрес на управление гр.С****, представлявано от Г.Г-
К., сумата в размер от 892,67 лева /осемстотин деветдесет и два лева и
шейсет и седем стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение
по щета №44012011908047/25.10.2019г. за настъпила вреда на автомобил "******" с
рег. № ****** при ПТП на 19.10.2019г ., по застраховка „К:аско +” по
застрахователна полица 440119151024679 с период на действие 18.07.2019г.
до 17.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на иска в съда 04.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „***” ЕАД, ЕИК*** гр.С***, да заплати на „***” ООД,
7
ЕИК***, седалище и адрес на управление гр.С***, представлявано от Г.Г-К.,
направените съдебни разноски по делото в размер на 535,00 лева
/петстотин тридесет и пет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
8