№ 86
гр. С., 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание
на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Петър Гунчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
в присъствието на прокурора В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Наказателно дело за
възобновяване № 20221000601351 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК.
Постъпило е искане от осъдения Р. Й. В. чрез упълномощен
защитник - а. С. по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на
наказателното производство ВНОХД №994/2022г. на СГС, НО, 13 въззивен
състав и НОХД №18928/2018г. на СРС, НО, 2 състав.
В искането се излагат доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяването на съдебните актове, за нарушения на
материалния закон и за явна несправедливост на наложените наказания.
В съдебното заседание на Апелативния съд упълномощеният
защитник на осъдения Р. Й. В. - а. С. поддържа искането за възобновяване на
делото, като се позовава на изготвената молба за възобновяване. Пледира и за
изменение на актовете и намаляване на наложените наказания.
Осъденият Р. Й. В. иска да бъде оправдан.
Представителят на прокуратурата изразява становище за
неоснователност на направеното искане, като счита, че съдебните актове са
1
мотивирани в съответствие с изискванията на закона, а наказанието е
справедливо и ще изпълни целите, предвидени в НК.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в искането
за възобновяване, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, в
пределите на своята компетентност намери следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство по
делото от осъдения Р. Й. В. е допустимо по силата на чл.422, ал.1, т.5 НПК.
То е подадено от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок
по чл.421, ал.3 НПК, като се иска възобновяване на акт от кръга на
посочените в чл.419, ал.1 НПК. В искането се излагат доводи в подкрепа на
основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
С присъда от 05.07.2021г. по НОХД №18928/2018г. по описа на СРС,
НО, 2 състав съдът е признал Р. Й. В. за виновен за това, че на 26.12.2013г.
около 20.00 часа в детската стая на апартамент №20 в гр.***, ж.к.„***“,
бл.***, вх.*, ет.* е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна
възраст - С. О. П. (родена на ********г.), като с лявата си ръка опипвал
половия й орган, поради което и на основание чл.149, ал.1 НК и чл.54 НК го е
осъдил на две години лишаване от свобода.
Със същата присъда Р. Й. В. е признат за виновен за това, че на
28.06.2014г. около 12.00 часа в детската стая на апартамент №20 в гр.***, ж.к.
„***“, бл.***, вх.*, ет.* е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-
годишна възраст - В. О. П. (родена на ********г.), като с дясната си ръка
опипвал двете й гърди, поради което и на основание чл.149, ал.1 НК и чл.54
НК го е осъдил на две години лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.1 НК съдът е определил общо наказание в
2
размер на две години лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 НК съдът е отложил изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три
години.
Присъдата е била обжалвана пред Софийски градски съд от
осъдения В. с искане за оправдаване.
С решение от 21.06.2022г. по ВНОХД №994/2022г. на СГС, НО,
13 въззивен състав присъдата на първата инстанция е била потвърдена изцяло.
В искането за възобновяване се сочат основания по чл.422, ал.1, т.5
НПК вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК - наличие на съществени процесуални
нарушения при постановяването на съдебните актове, нарушение на
материалния закон и явна несправедливост на наложеното на осъдения Р. Й.
В. наказание, макар че като цяло тези доводи да са свързани предимно с
твърдения за необоснованост на присъдата - неправилно приета от
инстанционните съдилища фактическа обстановка поради неправилно
обсъждане на доказателствата и предоверяване на показанията на двете
пострадали.
Настоящият съдебен състав намира, че доводите в полза на сочените
основания за възобновяване на наказателното производство по чл.348, ал.1,
т.1, т.2 или т.3 НПК не могат да бъдат споделени.
Решението на Софийски градски съд и присъдата на СРС, НО,
2 състав не страдат от процесуалните пороци, изтъкнати в искането за
възобновяване.
Тези два акта подлежат на проверка по реда на Глава 33 НПК по
извънредния способ за проверка на влезлите в сила съдебни актове. Този
способ цели зачитане на стабилитета на влезлия в сила съдебен акт, като
единствено на установените в чл.348, ал.1 НПК конкретни основания може да
бъде преразгледан този стабилитет.
Двата проверявани акта са мотивирани в съответствие с
3
изискванията на чл.305, ал.3 НПК (респ. на чл.339, ал.2 НПК), като са
изложени логични съображения, за да се приеме наличието на извършено
престъпление от осъдения Р. Й. В..
Инстанционните съдилища са положили необходимите усилия да
изяснят фактите по делото, като първата инстанция е разпитала всички
свидетели, които имат отношение към станалото, изслушала е и е назначила
редица експертизи, позволяващи да се изяснят фактите по делото, приобщила
е писмени доказателства, свързани с изясняване със случая и с личността на
осъдените лица.
Инстанционните съдилища са обсъдили доказателствената
съвкупност в съответствие с изискванията на НПК, изложили са логични и
правно издържани аргументи за приетите фактически положения, като
първата инстанция е направила подробен анализ на наличните противоречия в
доказателствената съвкупност, които като цяло са несъществени и се дължат
на заетата от осъдения позиция да отрича стореното от него.
Въззивният съд е възприел изцяло направената от първата инстанция
преценка на доказателствата и е потвърдил направените правни изводи, като е
изложил своите съображения по доводите, наведени пред него с жалбата на
осъдения В. и неговата защита, както и в устните прения. Въззивното
решение съдържа отговор на всички направени възражения, подновени и в
искането за възобновяване на наказателното производство.
Въззивният съд е подложил на собствен анализ събраните по делото
доказателства, като е сторил някои необходими промени в приетите от
първата инстанция фактически положения. Тези промени по никакъв начин
не се отразяват на правните изводи за наличие на виновно поведение на
осъдения по отношение на двете пострадали деца.
Въззивният съд се е съгласил напълно с доказателствения анализ на
първата инстанция, което по принцип не е налагало този доказателствен
анализ да бъде преповтарян, като в решението са изложени и собствени
мотиви на въззивния съд, за да не възприеме тезата на защитата за
недоказаност на обвиненията срещу осъдения В.. Въззивният съд е изложил и
съображенията си по основното оспорване, направено от защитата - за
недостоверност на показанията на пострадалите С. О. П. и В. О. П.. Тези
доводи се съдържат и в искането за възобновяване, като настоящият съдебен
4
състав ги прецени на собствено основание, за да ги приеме за неоснователни
и неверни.
В заключение - като цяло актовете на съдилищата съдържат
мотивирано и логично излагане на аргументите за формиране на вътрешното
убеждение на решаващите съдебни състави и настоящият съдебен състав
няма основание да приеме, че при формирането на това вътрешно убеждение
и приемане на установените от инстанционните състави фактически и правни
съображения са допуснати нарушенията на процесуалните правила, твърдяни
от защитата и осъденото лице.
Основните оплаквания в искането за възобновяване на
наказателното производство са свързани с доказателствената дейност на съда
и с обосноваността на постановената присъда на СРС, НО, 2 състав и
решението на Софийския градски съд.
Необосноваността на една присъда не е основание за възобновяване
на наказателното производство, но във връзка с наведените доводи за това, че
осъденият В. е бил признат за виновен при превратно тълкуване на
доказателствата и пренебрегване на неговите обяснения, трябва да се посочи,
че фактите по делото са установени от съдилищата по категоричен начин.
Авторството на деянията, за които е обвинен и осъден Р. Й. В. е
установено от подробните свидетелски показания на двете пострадали -
свидетелите С. О. П. и В. О., които и на досъдебното производство и в
съдебните заседания са били последователни, категорични и
непротиворечиви по отношение на извършените спрямо тях блудствени
действия и за извършителя на тези действия.
Напълно обясними са наличните непълноти в показанията на двете
свидетелки, на които набляга защитата в искането за възобновяване. Към
момента на извършване на блудството с нея св.С. О. П. е била на 11 години, а
към момента на извършване на блудството с нея св.В. О. П. е била на 12
години. В такава възраст да се иска от тези деца да бъдат точни и конкретни
дори в описанието на детайлите на станалото с тях е нелепо.
Свидетелките са били подлагани дълго време на сексуален тормоз от
страна на осъдения, като липсата на обвинение за другите извършени
действия с тях се дължи на прекаления формализъм на българския
5
наказателен процес и на съответните съдебните състави, които са поставили
на практика неизпълними изисквания за конкретизация на място и дати към
деца на 11-12 години. Въпреки това са установени категорично поне две дати,
на които осъденият е опипвал пострадалите (св.С. О. П. по половия орган, а
св.В. О. П. по гърдите), което е позволило неговото осъждане.
Показанията на двете свидетелки са подкрепени напълно чрез
извършените специализирани съдебно-психиатрични и психологични
изследвания от различни вещи лица (и за двете свидетелки са изготвени
отделни експертизи - на досъдебното производство от вещите лица д-р Л. С.
К. и Л. С. Б., а в съдебното производство - от вещите лица д-р Е. Н. М., З. В.
М. и Д. Г. В.). Тези експертни изследвания напълно подкрепят заявеното от
двете деца. Двете свидетелки-пострадали имат различна психологична
структура и различно възприятие на станалото, но вещите лица и по двете
експертизи са категорични за липсата на фантазмени изживявания, за липсата
на лъжливи и неверни интерпретации в показанията на тези деца, както и за
липсата на манипулации в техните показания. Вещите лица сочат
автентичността на разказаното от двете свидетелки при психологичните
беседи и обясняват при разпитите си пред съда причините да се доверят на
техните твърдения.
В искането за възобновяване се сочат разлики в детайлите в
показанията на пострадалите, които са напълно обясними с тяхната възраст и
с различията в начина на възприемане и преживяване на станалото.
Категорично обаче е установено, че св.С. О. П. и св.В. О. П. не измислят
възпроизведеното от тях пред органите на досъдебното производство и пред
съда, а са преживели описаните от съдилищата сексуални посегателства.
Показанията на пострадалите деца напълно се подкрепят от
производните на тях, но също така достоверни и логични показания на
тяхната майка св.М. П. М. и на по-голямата им сестра - св.Я. С. К.. В
показанията на посочените две свидетелки се разкриват промените в
поведението на децата след посегателството срещу тях от страна на осъдения
В.. Достоверно са описани и причините за по-късното споделяне на станалото
с майката - св.М., които вълнуват защитата и осъдения В..
Това по-късно споделяне е обяснено научно от всички вещи лица по
различните експертизи, а и напълно естествено при възрастта на двете деца и
6
тяхното манипулиране от стана на подсъдимия В.. Отказът на въззивния съд
да приеме за релевантно наличието на т. нар. „гаслайтинг“, осъществен от
осъдения В. спрямо двете пострадали е необясним, доколкото тази перфидна
манипулация е установена по делото дори от обясненията на самия осъден В..
Въпреки това въззивният съд е стигнал до правилни изводи относно
психологичното и ментално състояние на пострадалите малолетни С. и В.,
като посочената грешка на въззивния съд не налага промяна на изводите
относно фактите (респ. относно приложимия закон).
Съставите на СРС и на СГС са изложили и логични съображения
защо считат обясненията на осъдения В. за защитна версия в техните части, в
които отрича извършването на блудствени действия с двете деца, като
настоящият съдебен състав намира изложените от съдилищата съждения за
логични и отговарящи на процесуалните изисквания и на здравия разум.
Отново трябва да се посочи, че в процедурата по глава ХХIII НПК
не може да се прави нова преценка на доказателствата по делото и да се
установяват нови фактически положения, а може да се направи единствено
проверка на доказателствената дейност на съдилищата по същество. Тази
доказателствена дейност е пълна, отговаря на изискванията на чл.13 и чл.14
НПК, спазени са процесуални правила за събирането и проверката на
доказателствения материал, съдилищата са положили необходимите и
възможни усилия и са достигнали до разкриване на обективната истина по
делото.
При това положение липсват някакви процесуални нарушения,
допуснати от съдилищата по смисъла на чл.348, ал.3 вр. ал.1, т.2 НПК, които
да бъдат основание за възобновяване на наказателното производство по
силата на чл.422, ал.1, т.5 НПК.
Поради изложеното не са налага възобновяване на наказателното
производство и връщане на делото за ново разглеждане от инстанционните
съдилища, като искането за възобновяване в тази негова част трябва да се
остави без уважение.
Направено е позоваване на основанието за възобновяване по чл.348,
ал.2 вр. ал.1, т.1 НПК вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК поради неправилно
7
приложение на материалния закон.
Твърденията, ви искането за възобновяване за неправилно прилагане
на закона всъщност са свързани с твърденията за недоказаност на
престъплението, по които съдът изложи съображения по-горе.
Настоящият съдебен състав намира, че при приетите за установени
фактически положения, наказателната отговорност на осъдения Р. Й. В.
правилно е била ангажирана за извършени от него две престъпления по
чл.149, ал.1 НК, доколкото фактите сочат, че той е извършил
инкриминираните блудствени действия по отношение на двете малолетни
свидетелки, като е очевидна целта на тези действия - опипването по половия
орган на св.С. П. (на 11 години и 1 месец към момента на деянието) и на
гърдите на св.В. П. (на 12 години и половина към момента на деянието) е
сексуално посегателство, което напълно съответства на състава на
престъплението блудство по чл.149 НК.
При това положение наказателния закон напълно правилно и
законосъобразно е приложен по отношение на подсъдимия В..
В искането за възобновяване се съдържа посочване и на доводи за
явна несправедливост на наложените наказания, като се излагат съображения,
свързани превеса на смекчаващите обстоятелства.
Настоящият съдебен състав намира, че наказанието е било правилно
отмерено от инстанционните съдилища.
Наложено е наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години -
малко над предвидения в закона минимум от една година.
Действително от извършването на престъпленията до реализирането
на наказателната отговорност е изтекъл значителен период от време - близо
осем години и половина за първото деяние и осем години за второто деяние,
като този период от време не се дължи на действия или бездействия на
осъдения В. по наказателното производство.
Този продължителен период от време е бил отчетен от СРС и СГС
при определяне на размерите на отделните наказания, като наложените
наказания са при превес на смекчаващите обстоятелства заради този изтекъл
период от време. Трябва да се посочи, че по принцип в случая е налице
8
очевиден превес на отегчаващите обстоятелства свързани с ниската възраст
на обектите на посегателството - деца на 10 и на 11 години, зависимостта на
тези деца от осъдения В., тяхната емоционална обвързаност с щастието на
майка им, зависещо от осъдения В. в инкриминирания период от време.
Отегчаващо обстоятелство представлява и психологичната манипулация
(„гаслайтинг“), осъществена от осъдения спрямо двете деца. Вината на
осъдения В. се отегчава значително и от това, че освен инкриминираните
блудствени действия, той е извършвал още многократни сексуални
посегателства към двете пострадали деца (за тези деяния липсва обвинение
поради формализма на съдебните състави, произнасяли се по реда на чл.249
НПК (отм.), не това не означава, че тези посегателства не могат да бъдат
ценени като отегчаващи обстоятелства).
Поради това настоящият съдебен състав намира, че е налице превес
на отегчаващите обстоятелства и определеното наказание е значително
занижено и не може да се говори въобще за явна несправедливост на това
наказание. Наказанията за двете отделни престъпления са групирани по реда
на чл.23, ал.1 НК, като не е приложен чл.24 НК за увеличаване на
определеното общо наказание, което също е представлява едно благоприятно
третиране на осъденото лице от инстанционните съдебни състави.
Следва да се отбележи, че спрямо осъдения Р. Й. В. е бил приложен
и институтът на условното осъждане, което е довело да несправедливост на
наложеното наказание, доколкото осъществените от този човек действия са
налагали ефективно изтърпяване на наложените снизходителни наказания.
Зловредното въздействие на осъденото лице върху нормалния живот на двете
пострадали деца е установено по експертен път от всички назначени
експертизи, като техния живот след 2013г.-2014г. е бил белязан от
престъпните действия на осъдения В.. Доколкото настоящето производство
по възобновяване е образувано единствено по искане на осъденото лице и
поради наличието на принципа за забрана на влошаване на положението на
жалещия (reformatio in pejus), този съдебен състав не може да отмени
прилагането на чл.66, ал.1 НК, да увеличи наложеното наказание или да
удължи определения изпитателен срок на условното осъждане, доколкото
това е извън неговите правомощия.
9
С оглед на всички изложени съображения присъдата на СРС, НО,
2 състав и решението на СГС, НО, 13 въззивен състав в своята цялост са
правилни и законосъобразни, като липсват основания за възобновяване на
наказателното производство.
Водим от всичко изложено и на основание чл.426 НПК вр. чл.354,
ал.1, т.1 НПК‚ Софийски апелативен съд, Наказателно отделение,
6 състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на НОХД
№18928/2018г. на СРС, НО, 2 състав и ВНОХД №994/2022г. на Софийски
градски съд, НО, 13 въззивен състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10