Р
Е Ш Е Н И Е
№ 45 17.05.2019 г. град
Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, наказателно отделение, І въззивен
състав
на двадесет и втори
март две хиляди и деветнадесета година, в
публично съдебно заседание, в състав:
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛИН ИВАНОВ
МАРИНА МАВРОДИЕВА
Секретар: Павлина
Костова
Прокурор:
разгледа
докладваното от съдия Иванов въззивно наказателно от частен характер дело № 116
по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по повод жалба от подсъдимия З.К.В.
ЕГН ********** ***, чрез защитника му адв. С.К. ***, против присъда № 186 от
04.12.2018г., постановена по НЧХД № 1213/ 2018г. по описа на Районен
съд-Бургас. С присъдата първоинстанционният съд признал подс. В. за виновен по
повдигнатото му с тъжбата на А. Ю. К., гражданин на ********* с адрес за призоваване в Република България: гр. С., м. „****“, сграда № **, вх. *, ет. *, ап. **, обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а
от НК го освободил от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева. Със същата присъда районният съд
осъдил подс. В. да заплати на тъжителя К. обезщетение за причинените на
последния неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 3000 лева,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на цялата сума, както и сторените от
тъжителя деловодни разноски в размер на 807.00 лева, а на основание чл.189, ал.
3 от НПК осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка на
районния съд дължимата върху уважения граждански иск държавна такса от 120.00
лева и държавна такса от 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Въззивната жалба и допълнението към нея съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционната присъда, изразяващи се в следното: съдът неправилно не е кредитирал показанията на свид. С., като е счел, че същите са в противоречие с показанията на останалите свидетели по делото, въпреки че той бил единственият свидетел по делото, който е възприел лично всички действия на пострадалия; показанията на полицейските служители, пристигнали впоследствие на мястото на инцидента и задържали подс. В. за причинена средна телесна повреда, били пристрастни и съответно заинтересовани от изхода на делото, тъй като подс. В. бил подал жалба срещу действията им, като и към настоящия момент, образуваното въз основа на жалбата административно дело било висящо пред ВАС; твърдяното от пострадалия относно начина на нанесеното увреждане не кореспондирало с фактите по делото - не било възможно пострадалият да е бил ударен със стъклена бутилка в главата, след като е паднал на земята, а същевременно парче от бутилката да било проникнало под колянната му става. Изложеното, както и останалите налични наранявания сочели, че твърдяната от свид. С. фактическа обстановка била правдоподобната и съответствала на обективно случилото се. Посочва се още, че показанията на свидетеля, който е приятел на пострадалия, както и показанията на съпругата му, които не присъствали на мястото на инцидента, не е следвало да се приемат безрезервно от съда, тъй като тези показания били тенденциозни. Въз основа на изложеното се иска отмяна на обжалваната присъда и признаването на подс. В. за невиновен в извършването на престъплението, за което е обвинен от частния тъжител К..
В съдебно заседание пред въззивната инстанция тъжителят К. се явява лично и
с упълномощения от първоинстанционното производство повереник- адв. М.Г. ***,
който поддържа становище за правилност, законосъобразност
и обоснованост на първоинстанционната присъда и моли за нейното потвърждаване
във всичките ѝ части, както и за присъждане на разноските, извършени във
въззивното производство. Възраженията на защитата, изложени във
въззивната жалба намира за неоснователни, а тези, изложени в съдебно заседание-
за процесуално недопустими съгласно разпоредбата на чл. 320, ал. 4 от НК.
Пред въззивната инстанция подсъдимият З.В. се явява лично и с
упълномощените си защитници- адв. С.К. и адв. П.Д.. Адв. К. поддържа жалбата и
моли за отмяна на атакуваната присъда. Адв. Д. също поддържа въззивната жалба и
счита, че на основание чл.24, ал.5, т.2 от НПК съдебното производство следвало
да бъде прекратено, тъй като тъжбата изначално не отговаряла на изискванията на
закона - не била подписана от сочения за неин автор частен тъжител К.. На следващо
място, пълномощното, с което частният тъжител упълномощил адв. Г., не отговаряло
на изискванията на чл.93 от НПК, тъй като не било подписано от частния тъжител
и от упълномощения адвокат, а върху документа имало един подпис, изпълнен
според защитата от неизвестно лице.
В последната си дума подсъдимият В. твърди, че не е нападнал тъжителя К..
Последният бил видимо пиян и след като паднал на земята, се нарязал на счупена
бутилка, която преди това сам счупил в опита си да удари подсъдимия.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от
основанията, посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима,
поради подаването ѝ в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна
процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Предвид направените от защитата на подс. В. възражения във въззивното
съдебно заседание, преди да разгледа делото по същество настоящият състав намира
за нужно да отбележи следното:
Съгласно чл.100 ал.1 от НПК частният тъжител може да упълномощи повереник.
Както основателно сочи защитата, по силата на чл.100, ал.3 от НПК за това
упълномощаване се прилагат правилата на чл.91, чл.92 и чл.93 от НПК. Видно от
приложеното по делото пълномощно, представено с подаването на тъжбата на
частния тъжител К., последният е упълномощил адв. Г. да заведе от негово име
наказателно производство срещу подсъдимия в настоящото дело- З.В., за извършено
от последния престъпление по чл.130, ал. 1 от НК. В документа е положен подпис,
за който е посочено, че изхожда именно от упълномощителя К.. Предвид факта, че
упълномощаването е едностранна сделка, правният интерес от оспорване на подписа
принадлежи единствено на лицето, посочено в документа като упълномощител и
автор на подписа. Поради изложеното, за защитата на подс. В. не съществува
правна възможност да оспорват автентичността на подписа в пълномощното по
делото. Още повече, частният тъжител К. се е явявал лично в почти всяко едно от
проведените пред първоинстанционния съд заседания, в които със всички свои
действия е показал, че адв. Г. изпълнява именно неговата воля, отразена писмено
в пълномощното. В течение на първоинстанционното производство е бил представен
и писмен договор за правна защита (л. 71 от НЧХД 1213/2018г. по описа на БРС),
сключен между адв. Г. и тъжителя К., което е допълнителен аргумент, че
положеният в първоначално представеното пълномощно подпис изхожда от тъжителя К..
По отношение на твърдяното от защита нарушение на чл. 93, ал. 2 от НПК-
пълномощното не било подписано от защитника, настоящият състав счита, че
посоченият пропуск, който е безспорно установен, тъй като е видно, че в
пълномощното присъства подпис единствено на упълномощителя К., не следва да се
отчита като съществен в степен, налагаща отмяната на присъдата и прекратяването
на съдебното производство. Целта на законовата разпоредба на чл. 93, ал. 2 от НПК- пълномощното да бъде изготвено в писмена форма и да бъде подписано от
обвиняемия и защитника- в настоящия случай от частния тъжител и повереника, е
ясното и изрично посочване, че тъжителят е именно лицето, което възлага изпълнението
на определени действия, а повереникът е приел извършването на същите. С
подаването на тъжбата, както и с всички извършени впоследствие действия,
свързани с настоящото дело, адв. Г. е демонстрирала ясно и категорично, че е
приела възложената от частния тъжител задача, с което липсата на подписа
ѝ в първоначалното пълномощно е саниран, а повелята на закона изпълнена.
На следващо място е необходимо да се посочи, че в конкретния случай
подадената от адв. Г. тъжба отговаря на всички изисквания на закона, посочени в
чл. 81 от НПК. Тъжбата е депозирана в писмена форма, съдържа данни за подателя,
за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението, към
тъжбата е приложен документ за внесена държавна такса и е подписана от подателя
ѝ, който в случая е адв. Г., в качеството ѝ на повереник на частния
тъжител, поради което и възражението на защитата, че тъжбата не била подписана
от частния тъжител, е абсолютно несъстоятелно.
При разглеждане на делото по същество въззивният съд установи, че са
събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред достатъчно доказателства,
нужни за неговото правилно решаване. При самостоятелен анализ на
доказателствената съвкупност, въззивният съд възприе за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият З.К.В. ЕГН **********е роден на ***г***
и е с постоянен адрес:***, ж. к.***. Той е български гражданин, семеен,
неосъждан.
Частния тъжител А. . К. е роден на ***г***, ******.
От 2010 година частния тъжител А.К. и съпругата му-
свид. Н.
К.,
били собственици на апартамент, находящ се в комплекс „******“, гр. С.. Двамата имали влезли в спор с
управителя на комплекса – К.
В., баща на подс. В.,
свързан с таксата, която следвало да заплащат за поддръжка на имота. За
разрешаване на този спор било образувано гражданско дело между тях. През 2017 година,
на входа на сградата, в която се намирал притежаваният от семейство К. апартамент, била поставена врата.
Тъй като частният тъжител и съпругата му живеели целогодишно в посочения
комплекс, който след приключване на летния сезон оставал без други обитатели,
двамата поискали да получат ключ за входната врата от управителя на комплекса.
На 11.09.2017г., около 16:00 часа, тъжителят А.К. и
съпругата му решили да отидат на плаж, но преди това свид. К. видяла през терасата на
апартамента си, че подс. З.В. се намира в ресторанта, находящ се в същата сграда
и стопанисван също от К.
В.. Тъй като К.знаели, че подсъдимият бил ангажиран
с управлението на общите части на комплекса, решили да се обърнат към него за
ключ от входната врата на тяхната сграда. Тъжителят слязъл в ресторанта, а в
него били единствено подс. В. и свид. В. С., които подготвяли заведението за
затваряне с оглед приключването на летният сезон. Подс. В. отправил неустановени
по делото изявления на висок тон към тъжителя, приближил се до него и му
нанесъл силни удари с юмрук в областта на главата, след което взел зелена
стъклена бутилка от намиращия се в непосредствена близост барплот и с нея
ударил тъжителя К. отново в областта на главата, при което бутилката се
счупила, а парчетата от нея се разпръснали по пода на заведението. В резултат
от нанесените му удари, тъжителят К. паднал
на пода върху парчетата счупено стъкло. Подс. В. продължил да нанася удари с
крак върху цялото тяло на тъжителя, като един от тях попаднал под брадата му, в
резултат на което К. за кратко изпаднал в безсъзнателно състояние.
Непосредствено, след като тъжителят К. влязъл в
заведението при подс. В., свид. К. чула последния да изрича думи на
висок тон, поради което се притеснила за съпруга си и решила да провери
случващото се. Слязла до заведението, но не успяла да види никого, след което
се върнала обратно в апартамента си. След след като установила, че тъжителят К. не е и у
дома си, свид. К.
се върнала в ресторанта, път влязла през входа, намиращ се от страната на
улицата и видяла съпруга си да лежи на пода в заведението окървавен. Веднага
отишла при него, опитала се да осъществи контакт с него, но той не реагирал адекватно.
Свид. К.
се върнала до апартамента си, взела телефон, върнала се при частния тъжител и
се обадила на семеен приятел- свид. Н.Ж., който от своя страна
сигнализирал за случилото се на органите на МВР и Бърза помощ и се отправил към
мястото на инцидента, тъй като бил в гр. С..
След като пристигнала линейка, свид. Ж., заедно с помощта на отишлите на
място полицейски служители на РУ- С. при ОД на МВР- Бургас-
свидетелите Т.
Т.и
Д.
Д., помогнали на
частния тъжител да се качи на носилката, а впоследствие в линейката, след което
пострадалият бил откаран в „МБАЛ БУРГАСМЕД“ ЕООД, гр. Бургас. Тъжителят
престоял в болницата от 11.09.2017г. до 13.09.2017г., където му били направени
множество изследвания и било проведено лечение.
Тъжителят К. се прибрал вкъщи веднага след
изписването си от болницата, но в резултат на претърпяното продължавал да изпитва
силни болки в главата, повръщал, имал нарушения в съня си и около десет дни не
искал да напуска дома си.
В хода на първоинстанционното съдебно производство е
назначена и извършена съдебномедицинска експертиза по писмени данни. В
заключението си вещото лице посочва, че частният тъжител К. е получил контузия
на главата, гръдния кош и корема, разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица с
чуждо тяло под нивото на капачката на дясно коляно, контузни рани по главата и
лицето, както и охлузвания по крайниците. В експертизата е възприето, че уврежданията
са в резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да са получени по
начина, по който съобщава тъжителят. В съдебно заседание вещото лице
потвърждава изложеното от нея в експертизата, като категорично посочва, че не
са налице данни за получена контузия на мозъка, вследствие на което да е
получено разстройство на здравето, временно опасно за живота на тъжителя.
От приобщената в първоинстанционното съдебно
производство справка за съдимост на подс. В. се установява, че към
инкриминираната по делото дата- 11.09.2017г., той е неосъждан.
Гореизложената фактическа обстановка, формулирана от
въззивния съд, се установява от детайлния анализ на събраните в хода на
първоинстанционното съдебно следствие гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: свидетелски показания на Т.Т., Д. Д., Н. Ж., В. С.и Н. К., частично от обясненията на
подсъдимия; писмени доказателствени средства - съдебномедицинска експертиза № 317/2018
/по писмени данни/; от приобщените по съответния ред писмени доказателства-
копие на материалите по досъдебно производство № 344/2017г. по описа на РУ- Созопол,
медицинска документация за проведени изследвания и лечение, издадена от МБАЛ
„Бургасмед“ ЕООД за тъжителя К., свидетелство за съдимост на подс. В..
Въззивният съд констатира, че първата инстанция е
анализирала подробно всички събрани по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, и е извлякла от тях действителното им съдържание, без
да ги извращава или пренебрегва. При постановяване на присъдата,
първостепенният съд е обсъдил подробно само годни и събрани по реда на НПК
доказателствени материали, посочени по-горе. Въззивният състав се присъединява
към извършената от първата инстанция оценка на доказателствената съвкупност,
която е хомогенна и непротиворечива, и следващите от нея изводи относно
установената по делото фактическа обстановка, поради което не съзира
необходимост да ги възпроизвежда отново.
В отговор на възраженията на защитата, свързани с
доказателствения анализ на първата инстанция, въззивният състав намира за
необходимо да изложи единствено следното:
Правилно при изграждане на фактическата обстановка
по делото показанията на свид. С. са ценени като недобросъвестни,
тъй като същият е заинтересован от изхода на делото, предвид трудовата му
обвързаност с подсъдимия. Свид. С. работи като техник-монтажник в
сервиз за климатична техника „В. *******- дружество, в което подс. В. е
управител и съдружник. Тази заинтересованост се проявява именно в неверните
обстоятелства, които същият е посочил. Механизмът на извършване на деянието,
който свид. С.
е описал в показанията си, дадени в хода на съдебното следствие „…там имаше
едно шише празно от сода, тъжителят го докопа и посегна към З. един два пъти…….
господинът (тъжителят К.) започна да замахва назад да го удари с бутилката, в
един момент изпусна бутилката, пръснаха се стъкла по пода… при бутаницата
паднаха и двамата, З. беше отгоре, пострадалият (тъжителят К.) отдолу“,
противоречи на останалите доказателства по делото, както и на обясненията на
подсъдимия В.. Последният отрича изобщо да е осъществил физически контакт с
тъжителя „…той (тъжителя К.) взе една бутилка от бара и посегна да ме удари с
нея по главата, аз се предпазих като се наведох, той се подхлъзна и падна върху
бутилката.“ От изготвената и приета по делото съдебномедицинска експертиза е
видно, че тъжителят К. е получил множество увреждания, които могат да се
получат от удари с твърд тъп предмет. За настоящият съд е абсолютно неприемлива
тезата, че контузията на главата, гръдния кош и корема на тъжителя, както и
разкъсно - контузната рана на дясната подбедрица с чуждо тяло под нивото на
капачката на дясно коляно, контузни рани по главата и лицето, и охлузвания по
крайниците на същия, са причинени от еднократното падането на земята на
тъжителя, в опита си да удари подс. В., без последният да е нанесъл нито един
удар. Правилно първоинстанционният съд е изложил, че соченият от подс. В. и
свид. С.
начин, по който тъжителят е получил уврежданията си противоречи на формалната
логика, поради което на твърденията им не следва да се дава вяра, доколкото са
недобросъвестни и не кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства
и доказателствени средства. Въпреки безспорния факт, че свид. С. е бил единственото трето лице,
присъствало на инцидента, и непосредствените му възприятия за случилото се, показанията
поради своята недобросъвестност и нелогичност, не се кредитират от съда.
Настоящата инстанция се доверява останалите множество косвени доказателства,
които в своята съвкупност водят до еднозначен,
непротиворечив и единствено възможен извод, че на указаната дата и място, по
описания в тъжбата начин, с действията си подсъдимия В. е причинил на тъжителя К.
процесното телесно увреждане.
Наведената от защитата теза за заинтересованост на свидетелите-полицейски
служители от изхода на
делото по мнението на въззивния съд е несъстоятелна. В нито един момент по
делото не е било установено каквато и да било връзка между свидетелите Т. и Д. и частният тъжител К..
Полицейските служители са изпълнили добросъвестно и в съответствие със закона
своите служебни задължения, като са отишли на мястото на инцидента, установили
са случилото се и са оказали помощ на пострадалия, помагайки му да се качи в
линейката. Действията на полицейските служители дори не загатват за наличието
на отношение или проявено пристрастие към тъжителя, поради което техните
показания следва да се ценят като безпристрастни и достоверни. Наред с това,
показанията на полицейските служители относно състоянието, в което тъжителят се
е намирал, и мястото, на което той е бил открит, напълно съответстват с твърденията
на свид. Ж.
и свид. К.
по тези въпроси,
както и на приложения по делото снимков материал. Изложеното е още едно
основание показанията на всички гореизброени свидетели да бъдат кредитирани
като непротиворечиви, достоверни, добросъвестни и логични, и да бъдат
използвани пълноценно за изграждане на фактическите изводи на съда. Соченото от
защитата обстоятелство, че подс. В. е подал жалба, в резултат на което било
образувано съдебно дело срещу двамата полицейски служители за превишаване на служебните
им правомощия, не е в състояние да дискредитира показанията на същите, които
както вече многократно беше отбелязано, са в унисон с останалите доказателства
по делото.
На следващо място, показанията на свидетелите Т., Д., К. и Ж., че не са усетили миризма на
алкохол от тъжителя, също следва да бъдат кредитирани, не само поради вече
посоченото, а и поради факта, че въпреки досега на тъжителя с множество
медицински лица веднага след случилото се, никое от тях не е отбелязало в приложените
по делото документи, че е налице съмнение за употреба на алкохол или, че
тъжителят се е намирал в пияно състояние.
Видно от приложената по делото Епикриза на тъжителя К.,
издадена от отделение по анестезиология и интензивно лечение при МБАЛ „БУРГАСМЕД“
ЕООД, при постъпването на тъжителя в отделението, в графа „обективен статус“ е
посочено, че същият е с „контузни рани по главата и лицето, охлузвания по
гръдния кош, охлузни рани по крайниците и открита рана на дясна подбедрица“, т.
е. веднага, след като тъжителят е бил откаран в болницата, непосредствено след
нанесения му побой, по тялото и крайниците на същия са били установени
горепосочените увреждания, които впоследствие са потвърдени в
съдебномедицинската експертиза, което от своя страна изключва наведеното от
защитата на подс. В. обстоятелство, че частният тъжител сам е причинил
увреждания на себе си, с цел да използва това при водените от него съдебни дела
срещу семейство В..
При правилно установените факти от кръга на посочените
в чл. 102 от НПК, първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и
законосъобразни изводи относно деянието, неговата престъпна съставомерност и
авторство, напълно споделени и от настоящия съд. От обективна страна подс. З.В.
е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК,
тъй като на 11.09.2017г., около 16:00 часа, в ресторанта на комплекс „*****“, гр. С., чрез нанасяне на удар с бутилка
в главата и множество удари с ръце и крака по главата и тялото причинил на
тъжителя А.К. контузия на главата, контузия на гръдния кош и корема,
разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица с чуждо тяло под нивото на капачката
на дясното коляно, контузни рани по главата и лицето, както и охлузвания по
крайниците, довели до разстройство на здравето, неопасно за живота.
Правилно съдът е съобразил, че причиненото на тъжителя телесно увреждане
съответства на т. 15 от Постановление №3/27.09.79 год. по н.д. №6/79 г. на
Пленума на ВС, т. 15 „Законът има предвид всички
увреждания на организма, които са довели до болестно състояние, без то да е
продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се за
кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на
анатомическата цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във
физиологическите функции извън болката и страданието. В практиката на
съдилищата правилно се приемат за леки телесни повреди с разстройство на
здравето случаите на наранявания на кожата, насиняване на части на тялото,
счупване на носни костици, изгаряния от по-лека степен, леки навяхвания на
крайниците, мозъчно сътресение без загуба на съзнанието, контузни рани и много
други.“ От горното се установява, че на тъжителя А.К. е причинено разстройство
на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 НК, т.е. леки телесни повреди по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. При наличие на причинени множество телесни
увреждания, деецът следва да отговаря за най-тежката от тях. В случая
уврежданията от медикобиологична гледна точка са еднакви по характер, поради
което подсъдимият следва да отговаря за причинена на тъжителя К. лека телесна
повреда. От субективна страна, подсъдимият осъществил деянието при „пряк
умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. първо от НК като форма на умишлена
вина. В. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
За престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до две
години или „пробация“. Подсъдимият не е осъждан, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Глава Осма от общата част на НК, а с деянието
не са причинени съставомерни имуществени вреди. С оглед наличието на всички
законови предпоставки и отсъствието на пречки, обосновано и законосъобразно
подсъдимият е бил признат за виновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение, и
съответно освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК с
налагане на административно наказание. Чистото съдебно минало на дееца, доброто
му процесуално поведение, положителните му характеристични данни, трудовата му
ангажираност, липсата на други противообществени прояви, липсата на данни за
имущественото му състояние, както и предшестващите деянието недобри отношения между
подсъдимия и семейство му и пострадалия, позволяват на съда да приеме, че
отмереното в законовия минимум административно наказание „глоба“ в размер на
1 000 лева е справедливо и адекватно на извършеното, съответства на
интензитета и степента на обществената опасност на престъплението и би спомогнало
за постигането на целите на
административното наказание, както са дефинирани в чл. 12 от ЗАНН – най-вече да
способстват за поправяне и превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите
занапред. Възприемането от първоинстанционния съд на твърдението, че В. е
„…преосмислил поведението си, поднасяйки на пострадалия своите извинения“, като
смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство,
настоящият състав намира за необосновано. В кориците по делото не са налични
годни доказателства и доказателствени средства, потвърждаващи факта, че
подсъдимият действително се е извинил на тъжителя. Тъкмо напротив - през цялото
съдебно производство, включително и пред настоящия състав, подс. В. твърди, че
не е извършил деянието, в което е обвинен и не се признава за виновен, което е
негово гарантирано от закона абсолютно право, но то не кореспондира с тезата,
че подсъдимият се е извинил на пострадалия. Очевидно е също, че именно
позицията на В., че е невинен и не е извършил вмененото му престъпление е била
пречка за постигане на помирение между страните по делото. Констатираната
по-горе неточност необоснованост обаче не е от естество да доведе но промяна в
размера на отмереното административно наказание, тъй като то е определено в съответен
на характеристиките на деянието и дееца размер, а и не е налице жалба от страна
на частния тъжител с искане за увеличаване на наказанието.
Досежно
основателността и размера на предявения от тъжителя граждански иск РС- Бургас
правилно е приел, че същият е доказан по своето правно основание - чл. 45 от ЗЗД. С виновното си и противоправно поведение подсъдимият В. е причинил на
тъжителя К. неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
извършеното престъпление. Размерът на предявената претенция - 3 000 лева,
която подс. В. следва да заплати на тъжителя, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането - 11.09.2017г., до окончателното му изплащане,
настоящият състав намира за адекватен на увреждането и справедлив. От
доказателствата по делото е видно, че претърпените от тъжителя болезнени
усещания и затруднения при придвижването са били интензивни и сравнително
продължителни, но без да надхвърлят
обичайните за този вид телесни повреди негативни последици. Тъжителят е бил
лекуван медикаментозно в болница в продължение на два дни. Същият е изпитвал
силни болки, и наред с това е повръщал, сънят му е бил нарушен, поради силни
болки в главата и около десет дни не е искал да напуска дома си. Така
отмереното обезщетение е адекватно на осъщественото от подсъдимия престъпление
и достатъчно да възмезди изцяло претърпените от тъжителя негативни емоции и
психически сътресения, вследствие нанесените му увреждания.
Предвид изхода на делото, правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.
189, ал. 3, вр. ал. 1 от НПК районният съд е възложил разноските по делото в
тежест на подс. В.. В допълнение, В. следва да понесе и сторените от частния
тъжител във въззивното производство деловодни разноски в общ размер на 320
лева, представляващи изплатено възнаграждение за повереник в размер на 300 лева
и изплатено възнаграждение на преводача, участвал във въззивното съдебно
заседание, в размер на 20 лева.
При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваната присъда по
реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивният съд не констатира допуснати от
първата инстанция нарушения на материалния закон или на процесуалните правила,
което изисква тя да бъде потвърдена изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 334, т. 6, във връзка с чл. 338 от НПК,
Бургаският окръжен съд, І въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 186 от 04.12.2018г., постановена по НЧХД №
1213/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия З.К.В., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на тъжителя А. Ю.
К., роден на ***г***,
********,
сторените във въззивното производство разноски в общ размер на 320 лева,
представляващи възнаграждение за повереник в размер на 300 лева и
възнаграждение за преводач в размер на 20 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.