№ 14508
гр. София, 27.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:........................
като разгледа докладваното от ........................ Частно гражданско дело №
20241110114924 по описа за 2024 година
На ...................... на заявителя ...................... са съобщени указания за
предявяване на иск и представяне на доказателства за това в едномесечен
срок от съобщението за издадените по заповедта за изпълнение суми срещу
длъжника А. Х. К.. В указания срок – на ..................., заявителят е предявил
иск за установяване на вземането за главница по договор за паричен заем от
................ в размер на 2000 лв., но не и за сумата от 460 лв., представляваща
възнаградителна лихва и за сумата от 61, 21 лв., представляваща мораторна
лихва, поради което и на основание чл. 415, ал. 5 ГПК заповедта за
изпълнение следва да бъде обезсилена в тази част, както и пропорционално в
частта за разноските, съобразно обезсилената част, в размер на 10,43 лв.
държавна такса и 10,33 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С възражението по чл. 414 ГПК процесуалният представител на длъжника
е претендирал адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
което съдът на основание чл. 38, ал. 2 ЗА определя на сумата от 200 лв., като
пропорционално на обезсилената част от вземанията, на ..................... следва
да се присъди адвокатско възнаграждение в размер 41,35 лв.
В хипотезата на обезсилване на заповедта за изпълнение, по-нататъшно
исково производство за установяване на вземането не може да се развие,
поради което сторените от длъжника разноски, подлежат на присъждане от
съда в заповедното производство. В тази хипотеза право на разноски има
единствено длъжникът на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, тъй като заявителят се
е отказал от предприемането на по-нататъшни процесуални действия по
установяване на своето вземане. Изключение от това правило е налице само в
случай, че искът не е бил предявен поради плащане от страна на длъжника в
срока по чл. 415, ал. 5 ГПК (т. 10в от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС), каквото плащане не се твърди и не се установява по делото.
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 11859 за изпълнение на парично задължение от
18.04.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 14924/2024 г. по описа на СРС, 119
състав, В ЧАСТТА за сумата от 460 лв., представляваща възнаградителна
лихва по договор за паричен заем № 894773 от ................ за периода от
................ до .................. и за сумата от 61, 21 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 2.........., както и в частта за разноските, съобразно
обезсилената част, в размер на 10,43 лв. държавна такса и 10,33 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ......................, ЕИК ..................... да плати на ......................., ЕГН
********** сума в размер 41,35 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за оказана безплатна правна помощ на
длъжника А. Х. К. в заповедното производство, съобразно обезсилената част
от заповедта за изпълнение.
Препис от определението да се връчи на заявителя и на длъжника
чрез .....................
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2