Р Е Ш Е Н И Е
№ 2016
гр.Пловдив, 04.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при
секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД № 5805/2019 г.
по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от Л.Х.К.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 17-0273-000486
от 18.10.2017 г.,
издадено Началник
РУП към ОДМВР Пловдив, РУ Хисар, с което на основание чл. 638 ал.1 т.2, вр.
чл.461 т.1 от Кодекса на застраховането КЗ/, му е наложено наказание – глоба, в размер на 2000 лева, за нарушение на
чл. 483 ал.1 т.1 КЗ.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното НП. От иска се иска неговата отмяна.
В проведеното открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. К., с пълномощно по
делото. По същество процесуалният представител излага съображения, че е
привлечен към административнонаказателна отговорност жалбоподателя в качеството
му на физическо лице, а му е наложена санкция в размер – като за юридическо
лице. Според същия се касае за съществено нарушение на процесуалните правила,
ограничаващо правото на защита на неговия доверител. При условията на
евентуалност, ако съдът приеме, че не е налице съществено процесуално
нарушение, се навеждат доводи за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна – РПУ Хисар при ОД
на МВР Пловдив, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана
страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 11.10.2017 г. около 10:15 часа в с.
Песнопой, обл. Пловдив, ул. „1-ва“, посока на движение към гр. Пловдив,
свидетелят П.Г., спрял за проверка преминаващия по посочената улица лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Рав 4“, с рег. № ****, собственост на „Касеви“
ООД, ЕИК: *********. При извършената проверка свидетелят установил, че за
процесното МПС няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“. Поради изложеното св. Г. съставил АУАН бл. № 176910, с
който на жалбоподателя било вменено нарушение по чл. 638 ал.3 КЗ.
На същата дата от името дружеството –
жалбоподател била сключена застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“, считано от 00:00 часа на 12.10.2017 г. до 23:59 часа на
11.10.2018 г.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел П.Г.. Съдът кредитира
същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета фактическа обстановка
се установява и от писмените доказателства по делото – справка от електронен
регистър към Гаранционен фонд, справка за регистрирани собственици на лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Рав 4“, с рег. № ****, извлечение от електронен
търговски регистър за актуално състояние на „Касеви“ ООД, ЕИК: *********, Застрахователна
полица от 11.10.2017 г., и АУАН бл. № 176910/11.10.2017 г.
Относно
приложението на процесуалните правила:
Съдът намира, че от приетата по делото
фактическа обстановка по несъмнен начин се установи жалбоподателят да е
извършил нарушение на разпоредбата на чл. 638 ал.3 КЗ, доколкото като водач на
МПС, което не е негова собственост, управлява МПС, за което няма сключена
задължителна гражданска отговорност на автомобилистите. Такова нарушение му е
вменено и със съставения по отношение на него АУАН.
Въпреки изложеното, с НП на
жалбоподателя е вменено съвсем различно нарушение –както от правна, така и от
фактическа страна. Касае се за нарушение на разпоредбата на чл. 483 ал.1 т.1 КЗ, съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение. Прави впечатление, че съобразно АУАН
жалбоподателят е санкциониран като водач на МПС, а съобразно НП – като
собственик на МПС. Касае се за съществено разминаване в посочените два акта,
което несъмнено представлява съществено нарушение на процесуалните правила при
издаване на НП, доколкото жалбоподателят е в невъзможност да разбере в какво
качество се ангажира неговата административнонаказателна отговорност.
Противоречията се задълбочават и от разминаването между описаното от фактическа
страна в НП и вменената като нарушена разпоредба, доколкото в описанието
изрично е посочено, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС, което е
собственост на „Касеви“ ООД. Без значение в настоящия случай се явява
обстоятелството, че жалбоподателят е управител на посоченото. Касае се два
различни субекта при описание на нарушението – физическото лице – водач на
МПС-то, и юридическото лице – собственик.
Също така на жалбоподателя като физическо лице е
наложено административно наказание – глоба, но в размера, определен на
имуществените санкции за юридически лица – 2000 лева. Като санкционна норма е
посочена разпоредбата на чл. 638 ал.1 т.2 КЗ, съгласно която на лице по чл. 483, ал.
1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага
имуществена санкция от 2000 лв. - за юридическо лице или едноличен търговец.
Посочената санкционна разпоредба отново препраща към нарушението, извършено от
собственик, какъвто жалбоподателят несъмнено не е. Също така касае
санкциониране на ЕТ или ЮЛ, каквото качество също няма жалбоподателят. В
допълнение и санкционната разпоредба противоречи на изложеното от фактическа
страна в обжалваното НП.
От всичко изложено следва, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до пълна невъзможност на санкционираното лице да
разбере фактическите и правни параметри на вмененото му нарушение. Касае се и
за несъответствия в съществени изисквания в НП – по чл. 57 ал.1 т. 6 и т.7 ЗАНН, които несъмнено водят до незаконосъобразност на същото. Поради изложеното
обжалваното НП следва да бъде отменено.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 17-0273-000486 от 18.10.2017 г., издадено Началник РУП към ОДМВР Пловдив, РУ
Хисар, с което на Л.Х.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 638
ал.1 т.2, вр. чл.461 т.1 от Кодекса на застраховането КЗ/, му е наложено
наказание –
глоба, в размер на 2000
лева, за нарушение на чл. 483 ал.1 т.1 КЗ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ