Р Е Ш Е Н И Е № 260083
гр.
Хасково, 10.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Хасково, ГО, 7-и
граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Елена Стефанова, като разгледа докладваното от съдия
И.-Георгиева гр. д. № 2541 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.
Образувано
е по искова молба на Г.Н.И., ЕГН **********,*** против Сухопътни войски –
Военно формирование 52740 – Хасково, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със Заповед №
ЗЛС-32/15.10.2020г., издадена от командир на военно формирование 52740 на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2, от КТ; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Главен специалист“ и с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 4836,00 лева, представляваща обезщетение
за времето, през което е останала без работа, за период от 16.10.2020г. до
16.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска
(02.11.2020г.) до окончателното изплащане.
Ищцата
твърди, че между нея и ответника е съществувало безсрочно трудово
правоотношение възникнало на основание трудов договор от 27.12.2012г. с рег. №
3 -4534 от 27.12.2012г., съгласно който е заемала дължност
„Главен специалист“ като цивилен служител във военно формирование 52740 –
Хасково с код на длъжностно ниво 50-05 и код по НКПД 3359 3026. Със заповед №
ЗЛС-32 от 15.10.2020г. на командира на военно формирование - 52740 трудовото
правоотношение било прекратено, считано от 16.10.2020г. на основание чл. 328,
т. 2, предл. 2 от КТ – съкращаване на щата.
Ищцата
счита уволнението за незаконно, тъй като съкращаването на щата не било реално,
както и не било изпълнено задължението по чл. 329, ал. 1 от КТ за извършване на
подбор. Основава твърдението си за незаконосъобразност на прекратяване на
трудовото правоотношение и на наличието на експертно решение на ТЕЛК (ищцата
била трудоустроена), поради което се ползвала от закрилата по чл. 333, ал. 1,
т. 2 от КТ, а работодателят не е поискал предварително разрешение от Дирекция
„Инспекция по труда“ – Хасково за съкращаване на заеманата от нея длъжност.
Ищцата
посочва, че в следствие на незаконното й уволнение търпяла вреди, тъй като
останала без работа. Размерът на претърпените вреди определя на стойност 4 836
лева за периода от 16.10.2020г. до 16.04.2021г. Твърди, че последното й брутно
трудово възнаграждение било в размер на 806,00 лева, представляващо сбор от
минималната работна заплата за 2020г. – 610 лева и възнаграждение за работа в
МНО от 32 % в размер на 195,20 лева.
При тези
доводи претендира отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност и обезщетение за оставане без работа за периода от
16.10.2020г. до 16.04.2021 г. в размер на 4836,00 лева, заедно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендират се и разноски.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищцата подържа исковите
претенции, като счита, че от събраната доказателствена
съвкупност се установява тяхната основателност. Намира за доказана
незаконосъобразността на уволнението, тъй като липсвало предварително писмено
разрешение от страна на „Инспекция по труда“, такова се изисквало и от
синдикалното ръководство на военното формирование. Излага се мнение, че съдът
не следва да се произнася по законосъобразността на подбора, доколкото
уволнението е опорочено от липсата на преодоляване на предварителната закрила.
В
предоставения срок по чл.149, ал. 3 от ГПК е представена писмена защита от
процесуалния представител на ищцата. В нея се релевира,
че съкращаването на щата е незаконосъобразно, доколкото същото не било
обосновано. Липсвали доказателства, че съкращаването е необходимо, което водело
до съмнения в добросъвестното упражняване на правата на работодателя. Посочва
се, че законосъобразността на уволнението е обусловена от преодоляването на
закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 4 от КТ. В писмената защита се твърди,
че разрешението дадено от дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково е
немотивирано и необосновано, тъй като нямало промяна във фактическите
обстоятелства от постановяването на предходното отрицателно мнение на дирекция
„Инспекция по труда“ – Хасково. Разрешението от дирекция „Инспекция по труда“ –
Хасково било дадено при недобросъвестно посочване на фактите и обстоятелствата
от работодателя – не било посочено, че е извършен подбор. Не била преодоляна и
закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ, тъй като вторият член на синдикалното
ръководство е участник в извършения подбор – цивилния служител Е. И. В.. Оспорва се законосъобразността и на самия подбор, тъй като са
включени критерии за „допълнителна квалификация“ и „поощерения
и наказания“. Същевременно неправилно били определени максималния брой точки за
различните критерии, както и самите критерии – трябвало да се включи такъв за
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Незаконосъобразността на подбора се установявала и от явното несъответствие на
протокола от работата на комисията за подбор по чл. 329 от КТ и формулярите за
оценки. Твърди се, че предявеният осъдителен иск е доказан по своето основание
предвид незаконосъобразността на уволнението, както и по своя размер, тъй като
между страните нямало спор за размер на последното брутно трудово
възнаграждение на ищцата. От представените доказателства се установявало и оставането
без работа на ищцата за периода до постановяване на съдебния акт.
Ответникът
не оспорва допустимостта на предявените искове, но счита същите за
неоснователни. Намира за неоснователно твърдението, че съкращаването на
длъжността „Главен специалист“ е незаконосъобразно, тъй като не е реално и не е
извършен подбор. Уточнява се, че във военно формирование същестуват
както основен щат, така и допълнително разписание на длъжностите въз основа на
ПМС № 66 от 28.03.1996г. По основен щат № СВ-494 в сила от 01.01.2019г. с ниво на класификация „Поверително“ съществували
3 броя длъжности „Главен специалист“ за цивилни служители, а по допълнително
разписание на длъжностите, препис – извадка, касаеща
военно формирование 52740 – Хасково с № Д-609/28.12.2018г. за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. – 1 брой длъжност „Главен
специалист“. С допълнителното разписание на длъжностите, препис – извадка с №
Д-635/19.12.2019г. за периода от 01.01.2020г. до
31.12.2020г. била създадена нова длъжност „работник, кухня“, която била нова не
само по наименование, но и по същността на извършваната работа, а длъжността
„главен специалист“ по допълнително разписание на длъжностите с № Д-635 от
19.12.2019г. била съкратена. Всъщност с длъжностно разписание № Д-635 от
19.12.2019г. за периода от 01.01.2020г. до
31.12.2020г. бил запазен броя на цивилните служители – 13 бр., от които 12 бр.
длъжности се запазили, 1 бр. била съкратена и 1 бр. била открита.
Ответникът
посочва, че със заповед № ЗРД-114 от 10.01.2020г. на командира на военно формирование
52740 била назначена комисия, която да извърши подбор на основание чл. 329 от КТ. Със същата заповед били определени критериите за извършването му. Комисята изготвила протокол за своята работа с рег. № 3-83
от 10.01.2020г., с който ищцата била определена за прекратяване на трудовия
договор. В подбора участвали всички лица, заемащи длъжността „Главен
специалист“ както по основно, така и по допълнително щатно разписание.
Ответникът
обосновава законосъобразността на упражненото от него право на едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение и с преодоляването на предварителната
закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 4 от КТ, от която се ползвала ищцата.
Видно от писмо с вх. № 2-1122 от 01.10.2020г. било, че дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Хасково е дала предварително разрешение за прекратяване на
трудовия договор на ищцата, а от писмо с вх. № 2-713 от 16.06.2020г., че такова
е дадено и от ръководството на синдикалната организация на военно формирование
52740. Ответникът уточнява, че поисканото предварително разрешение от
синдикалното ръководство е станало по повод служебно известна му информацията,
че ищцата е член на синдикалната организация. Твърди, че ищцата не била
декларирала това обстоятелство.
Едва
след получаване на предварително разрешение за прекратяване на трудовото
правоотношение от дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Хасково и от съответната
синдикална организация на 02.10.2020г. било връчено на ищцата предизвестие №
3-3075. Със заповед № 3 ЛС 32/15.10.2020г., считано от 16.10.2020г. трудовото
правоотношение между страните било прекратено, а на ищцата било заплатено
съответното обезщетение за неспазено предизвестие.
С оглед
изложеното ответникът счита, че са били налице всички предпоставки за
възникването и законосъобразното упражняване на потестативното
право на работодателя да уволни ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ
– съкращаване на щата, поради което намира предявения иск по чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ за неоснователен. За такъв намира и обусловения иск по чл. 344, ал. 1,
т. 2 от КТ за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението. Оспорва
се и искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, тъй като бил
преждевременно предявен - касаел бъдещ
период. Намира го и за недоказан, доколкото липсвали доказателства за
оставеното без работа на ищцата.
При
условията на евентуалност, ако се уважат исковите претенции по чл. 344, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ се прави възражение за прихващане на обезщетенията по
чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 445,30 лева и чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 171,02
лева, които след приспадане на дължимите публични задължения и удръжката били в
размер на 400,77 лева и на 153,92 лева.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ответника, моли
предявените искове да бъдат отхвърлени, тъй като издадената заповед за
уволнение е законосъобразна. Поддържа изложените в отговора на исковата молба
възражения, като отново набляга, че са изпълнени всички законови изисквания –
подбор и преодоляване на закрила преди извършване на уволнението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
От доказателствата по делото е установено, че между страните (Г.Н.И. и
Военно формирование 52740 - Хасково) е възникнало трудово правоотношение по
силата на трудов договор рег. № 3-4534 от 27.12.2012г., съгласно който ищцата е
назначена на длъжност „главен специалист“, считано от 01.01.2013г.
Безспорно е между страните по делото, а и се
установява от събраните доказателства, че трудовото правоотношение помежду им е
прекратено със заповед № ЗЛС-32 от 15.10.2020г. на командира на Военно формирование
52740-Хасково, считано от 16.10.2020г. с посочено основание чл. 328, ал. 1, т.
2, предл. 2 от КТ –
съкращаване на щата, като заповедта е връчена на ищцата на 15.10.2020г.,
удостоверено с подписа й. С предизвестие рег. № 3-3075/02.10.2020г. работодателят
е предизвестил ищцата, че трудовото й правоотношение ще бъде прекратено, като е
посочено правно основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, както и че при неспазен срок
за предизвестие ще й бъде изплатено обезщетение. Видно от извършеното
отбелязване на предизвестието, същото е връчено на ищцата на 02.10.2020г.
Със заповедта за уволнение е разпоредено
на ищцата да се изплатят следните обезщетения: на основание чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 4 работни дни – 171,02 лева
и на основание чл. 220, ал. 1 от КТ вр. чл. 19, ал. 3
от Колективния трудов договор в Министерство на отбраната, обявен със заповед №
ОХ-1149/27.12.2019г. за оставащия срок от неспазеното предизвестие в размер на
445,30 лева.
По делото са представени три длъжностни разписания.
Първото касае длъжностите по основен щат – длъжностно разписание № СВ-494 за 31 механизиран батальон на 2 механизирана
бригада, влязло в сила на 01.01.2019г., съгласно
което съществуват 3 броя длъжности „Главен специалист“ по една в отделение
„Сигурност на информацията“, отделение „Финанси“ и отделение „Логистика“.
Другите две длъжностни разписания са издадени въз основа на Постановление на МС
№ 66 от 28.03.1996г., така наречените допълнителни щатни разписания. От
представено допълнително разписание на длъжностите, препис – извадка, касаеща военно
формирование 52740 – Хасково с № Д-609/28.12.2018г. за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. се установява, че били утвърдени
следните длъжности: пазач, въоръжена охрана – 4 бр., главен готвач – 1 бр.,
готвач – 1 бр., работник кухня – 2 бр., главен специалист – 1 бр.,
електротехник, поддръжка на сгради – 1 бр., стругар – 1 бр. и работник,
поддръжка – 2 бр.. По делото е представено и допълнително разписание на
длъжностите, препис – извадка с № Д-635/19.12.2019г. за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г., от което е видно, че от 01.01.2020г. са били утвърдени следните длъжности: пазач,
въоръжена охрана – 4 бр., главен готвач – 1 бр., готвач – 1 бр., работник кухня
– 3 бр., електротехник, поддръжка на сгради – 1 бр., стругар – 1 бр. и
работник, поддръжка – 2 бр., тоест от 01.01.2020г.
длъжността „главен специалист“ по допълнително разписание на длъжностите с №
Д-635 от 19.12.2019г. е била съкратена и е била създадена нова длъжност
„работник, кухня“. Всъщност с длъжностно разписание № Д-635 от 19.12.2019г. за
периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. е бил запазен
броя на цивилните служители – 13 бр., от които 12 бр. длъжности се запазили, 1
бр. била съкратена и 1 бр. била открита.
Съгласно
протокол за проведена беседа с цивилен служител на 02.01.2020г. ищцата Г.И.
била запозната с настъпилите промени в допълнителното разписание на длъжностите
и й било предложено заемането на длъжността „работник-кухня“, което ищцата
отказала поради това, че не отговаря на здравословното й състояние.
Със заповед № ЗРД-114 от 10.01.2020г. на командира на
31 механизиран батальон, издадена на основание чл. 329 от КТ във връзка с
допълнително разписание на длъжностите № Д-635 от 19.12.2019г. и съкращаване на
една щатна бройка „Главен специалист“ е назначена петчленна комисия за
извършването на подбор между цивилните служители, заемащи длъжността „Главен
специалист“, като е възложено да се направи преценка на квалификацията и начина
на изпълнение на задачите, възложени на служителите, заемащи съответните
длъжности, като се вземе мнението на преките началници на цивилните служители и
е определен срок до 13.01.2020г. за представяне от комисията на протокол за
извършения подбор. Към заповедта е приложен и формуляра за оценка, по който е
следвало да бъде извършен подборът.
Представен е по делото протокол от 10.01.2020г. на
назначената комисия по подбора в състав: майор А.Г.Б.– заместник-командир на
военно формирование 52740, капитан С. Х. В. – заместник – началник на щаба на военно
формирование 52740, капитан Н. Д. Н. – началник на отделение „Личен състав“ на
военно формирование 52740, капитан К.П. С. – началник на отделение
„Комуникационни и информационни системи“ във военно формирование 52740 и
цивилен служител – М. А. Д. – младши юрисконсулт на военно формирование 52740,
от който се установява, че комисията, след извършен преглед на утвърденото ново
допълнително длъжностно разписание, изслушване на мнението на преките началници
на цивилните служители и преценка за квалификацията и начина на изпълнение на
възложените им задачи, е извършила подбор между всички лица, заемащи
длъжността „Главен специалист“ по
основния и допълнителен щат. Видно от протокола и от приложения формуляр за
оценка, критериите, които комисията по подбора е приложила, са: образователна
степен, допълнителна квалификация, общ трудов стаж, професионален опит в
министерство на отбраната, оценка на работата от прекия началник и поощрения и
наказания в периода от 2017г. до 2019г. Установено е, че и четиримата служители
изпълняват добре възложените им задачи и на този критерии са получили
максимален брой точки. Същевременно нито един от тях няма наложени наказания.
Участниците в подбора имат равен брой точки и по показателя образователна
степен, доколкото всички имат завършено средно образование. Всички участници
имат над 15 години общ трудов стаж и съответно са получили равен брой точки.
Разлики са установени по критериите допълнителна квалификация, професионален
опит в Министерство на отбраната и получени поощрения. Служителите Е. В., Е. Б.
и Д. А. са получили по 5 броя точки за повече от три получени поощрения през
периода 2017-2019г. Е. В. и Е. Б. имат 4 точки за над 15г. професионален опит,
Д. А. – 1 т. за до 3 г. професионален опит и Г. И. – 2 т. за до 10г. професионален
опит. Ищцата няма допълнителни квалификации, поради което не е получила точки
по този критерий, Е. В. и Е. Б. са получили по 3 т. за един успешно преминат
курс, а Д..А. – 6 т. за два преминати курса. Така служителите участвали в
подбора са получили следните точки при извършване на оценяването Е. В. – 49 т.,
Е. Б. – 49 т., Д. А. – 49 т. и Г.И. – 39 т.
По делото са представени служебните картони на
участниците в подбора, свидетелство за извършено обучение в областта на
защитата на класифицираната информация, издадено на Д. А., удостоверение за
допълнително обучение или специализация, издадено от Военна академия „Георги
Стойков Раковски“ на Д. А., свидетелство за професионална подготовка на Е. В.,
свидетелство за професионална подготовка на Е. Б., диплома за висше образование
на Д. А., диплома за средно образнование на Е. В.,
свидетелство за зрелост на Е. Б. и диплома за завършено средно образование на
Г.И..
Въз основа на извършения подбор, след съпоставка на
формулярите за оценка, комисията е предложила да бъде прекратен трудовият
договор на ищцата Г. Н.И., тъй като тя е
получила най-малко точки. Допълнено е, че останалите служители притежават
свидетелства за завършени курсове, които са повишили тяхната квалификация и са относими към заеманата длъжност.
По делото са представени и длъжностни характеристики
на длъжността „главен специалист в Регистратура за класифицирана и
некласифицирана информация“, „главен специалист в отделение „Логистика“,
„главен специалист“ в отделение „Финанси“, „главен специалист“ по
допълнителното разписание на длъжностите и „работник-кухня“ по допълнителното
разписание на длъжностите, връчени на съпоставените лица. Не се установява по
делото назначаване на нови служители на новооткрита бройка за длъжността
„работник-кухня“.
От представените писмени доказателства се установява,
че с покана с рег. № 3-12 от 02.01.2020г. са били
поискани от ищцата необходимите документи за ползване на закрила по чл. 333 от КТ, като в отговор в регистратурата на военното формирование било представено
експертно решение на ТЕЛК № 1221 от
106/10.06.2019г. с вх. №2-6/02.01.2020г., съгласно което ищцата има 50 % трайно
намалена работоспособност.
От писмо
с рег. № 3-86 от 13.01.2020г. се устновява, че
ответникът е поискал мнение на ТЕЛК за прекратяване на трудовия договор на
ищцата. С писмо с вх. № 2-434 от 24.03.2020г. ответникът бил уведомен, че на
основание чл. 112 от Закона за здравето било предприето административно
производство по обжалване на експертното решение на ТЕЛК с № 239 от 025/12.02.2020г. На 05.06.2020г. с писмо с вх. № 2-668 РКМЕ
към РЗИ Хасково изпратила решение на НЕЛК ведно с експертно решение на ТЕЛК с №
239 от 025/12.02.2020г.
След
получаването на мнението на ТЕЛК било изпратено искане с рег. №
3-2006/15.06.2020г. за предварително разрешение за прекратяване на трудовия
договор на ищцата от дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Хасково. След указания
към ответника, същият е представил на дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Хасково – експертно решение № 0215/023 от 10.02.2020г. на ТЕЛК. С писмо с рег. № 2-768 от 02.07.2020г. било
отказано даване на предварително разрешение за прекратяване на трудовото
правоотношение.
Видно от
писмо с рег. № 3-3050 от 28.09.2020г. ответникът отново е поискал разрешение за
прекратяване на трудовия договор на ищцата, като този път ведно с отправеното
искане са приложени експертно решение № 1221/106 от 10.06.2019г. и експертно
решение № 0238/025 от 12.02.2020г. С писмо с вх. № 2-1122 от 01.10.2020г.
дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Хасково дала разрешение.
От писмо
с рег. № 3-1957 от 10.06.2020г. до синдикалното ръководство се установява, че
работодателят е поискал предварително съгласие относно прекратяване на
правоотношението на ищцата от синдикалното ръководство на синдикалната
организация в 31 механизиран батальон. С писмо с вх. № 2-713 от 16.06.2020г.
подписано от председателя и секретар-касиера на синдикалната организация на
военно формирование 52740 е дадено предварително разрешение за уволнение.
По
делото са приети три броя експертни решения по отношения на ищцата. С първото
експертно решение № 1221/106 от 10.06.2019г. на специализиран състав на НЕЛК по
вътрешни и белодробни болести е определена 50 % трайно намалена
работоспособност на ищцата, като е отмененто ЕР на
ТЕЛК по оценка на работоспособността и е потвърдено по останалите поводи. В
посоченото експертно решение са посочени като противопоказни условия на труд –
тежък физически труд, неблагоприятени условия – студ,
влага и контакт с дразнещи кожата вещества. С експертно решение № 0218/023 от
10.02.2020г. на ТЕЛК първи състав към МБАЛ Хасково е определена 50 % трайно
намалена работоспособност за срок от 1 година. Съгласно експертно решение №
0239/025 от 12.02.2020г. на ТЕЛК наличното заболяване не попада под особена
защита на Наредба № 5 и чл. 333, ал. 1 и ал. 2. С писмо с изх. № I-2227 от 02.06.2020г. НЕЛК е посочил по повод на експертно решение №
0239/025 от 12.02.2020г., че същото няма характера на експертно решение, а
представлява мнение на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 от КТ, което е консултативно, а
не задължително.
По делото е представена и
приета регистрационна карта № 10057322 от 21.10.2020г., издадена от Агенция по
заетостта, дирекция „Бюро по труда“, видно от която ищцата е регистрирана като
безработна.
Представени
са копия от разплащателни ведомости и платежни нареждания за изплащане на
финансови средства, съгласно които на Г.И. са изплатени обезщетение по чл. 220
от КТ в размер на 400,77 лева и по чл. 224 от КТ в размер на 153,92 лева.
Останалите представени по делото доказателства, които
съдът не обсъжда, не установяват релевантни за спора факти.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете по чл. 344, ал.
1 от КТ се намират в съотношение главен (този по т. 1) към акцесорни
(тези по т. 2 и т.3), тъй като за уважаването им се изисква уволнението да е
признато за незаконното. Ето защо на първо място следва да бъде разгледан
предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ:
С конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т 1
от КТ се цели установяването на незаконността на извършеното уволенение. Едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение ще бъде незаконно, когато е извършено на несъществуващо в закона
основание, при липса на елементи от състава на съответното материалноправно
основание, при допуснато нарушение на процедурните правила във връзка с
извършване на уволнението, при неспазване на предвидена в закона предварителна
закрила или други изисквания във връзка с упражняване правото на уволнение.
За
основателността на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е необходимо
работодателят да установи при условията на пълно и главно доказване, че
законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение.
Това означава, че по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е
да докаже всички материални предпоставки от фактическия състав на основанието,
на което е извършено прекратяването на трудовите правоотношения, а именно чл.
328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ (съкращаване на
щата). За да упражни законосъобразно потестативното
си право работодателят трябва да установи кумулативното наличие на следните
юридически факти, а именно: 1) премахване за в бъдеще на отделни длъжности от
утвърдения общ брой на работници или служители поради преустановяване на
съответстващите й трудови функции; 2) ново щатно разписание, като датата на
уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено
реалното съкращаване на щата; 3) съкращаването на щата да е реално (съответната
трудова функция действително да е премахната); 4) прекратяването на трудовите
правоотношения да е извършено по съответния ред и от компетентен орган и 5) да
е извършен подбор, когато се съкращават една или няколко щатни бройки измежду
всички, заемащи еднаква или сходна длъжност работници или служители или че
такъв не е бил задължителен, съответно че в резултат на подбора на работа са
останали лица, които работят по-добре от ищцата и имат по-висока квалификация.
Страните
не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява, че към
момента на връчване на процесната заповед между тях е съществувало валидно
трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „Главен
специалист“. Същевременно заповедта за уволнение е издадена след влизане в сила
на новото допълнително длъжностно разписание, с което е премахната заеманата от
ищцата длъжност „Главен специалист“. Допълнително длъжностно разписание № Д-635
от 19.12.2019г. е утвърдено от министъра на отбраната и е издадено въз основа
постановление на МС № 66 от 28.03.1996г. за кадрово осигуряване на някои
дейности в бюджетните организации. Съгласно §1а от ДЗР на Постановлението министърът на отбраната определя ежегодно
числеността на персонала по допълнителни разписания на длъжностите за
Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко
подчинение на министъра на отбраната.
От изложените обстоятелства, неоспорени от страните, се установява
наличието на няколко от материалните предпоставки, включени във фактическия
състав на предявения конститутивен иск. Прекратяването на трудовото правоотношение е
извършено вследствие на промяна в щатното разписание,
водеща до премахване на заеманата от ищцата длъжност, утвърдено от компетентния
орган и влязло в сила към датата на уволнението.
Основните спорни въпроси между страните са свързани с липсата на реално съкращаване на
заеманата от ищцата длъжност, с извършване на незаконосъобразен подбор по чл.
329 КТ и с нарушаване на закрилата по чл. 333 от КТ. В тези рамки е ограничена и търсената съдебна защита,
съобразно диспозитивното начало в гражданския процес.
Съкращаването в щата е реално, когато не само е премахната длъжността
като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува
като съдържание на отделна длъжност, независимо от наименованието й, тоест необходимо е да се установи
или че изпълнението на трудовите функции, включени в съкратената длъжност, е
преустановено, или че са преминали към друга съществуваща или новосъздадена
длъжност, но наред с други функции, които именно отличават съкратената с
приемащата съкратените функции длъжност. За да бъде съкращаването на щата
реално, не е задължително да е
налице намаляване в щатната численост, а е възможно и при запазване или увеличаване
на общия брой на работници и служителите, какъвто е настоящият случай – с
новото допълнително разписание общият брой на длъжностите е запазен, като е
съкратена единствената бройка за длъжност „Главен специалист“ по това
разписание и е открита една за длъжността „Работник-кухня“.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства
се установява наличието на законосъобразно съкращаване на заеманата от ищцата
длъжност. Това се доказва от представените допълнителни длъжностни разписания,
с второто от които щатната бройка за заеманата от ищцата длъжност „ Главен
специалист“ е премахната, тоест съкращаване на щата в действителност има и то
предхожда момента на процесното уволнение. Доколкото не се установява да е
създадена нова длъжност, която, макар и с различно наименование, да включва
единствено трудовите функции на съкратената длъжност или да включва и нови,
които обаче да са несъществени и допълнителни, то следва да се приеме, че
функциите, включени в нея, са или разпределени между останалите служители,
наред с техните съществуващи до този момент задължения, или изпълнението им е
преустановено, като и в двата случая съкращението е реално.
Промяната на щатните бройки е въпрос на
целесъобразност за работодателя и не подлежи на съдебен контрол, като суверенно
негово право е да променя щата, както прецени (така е прието и в решение № 106
от 30.03.2015г., постановено по гр.д. № 5857 по описа за 2014г. на ВКС, IV г.о.),
поради което и направените възражения за необоснованост на извършената промяна
в допълнителното разписание следва да се преценят от съда като неоснователни.
Съгласно чл. 329, ал. 1 от КТ при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата
или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в
интерес на производството или службата да уволни работници и служители,
длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат
по-висока квалификация и работят по-добре.
В правната доктрина последователно е
изведено правилото, че провеждането на подбор може да се доказва с всички
доказателствени средства по ГПК, тъй като подборът няма законоустановена
форма – „Формата на извършване на подбора е въпрос на
работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото
извършване, така и на останалите въпроси … e допустимо с всички доказателствени
средства.“ – тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012г.,
постановено по тълк. д. № 3 по описа за 2011г. на
ВКС, ОСГК.
От представените и приети по делото писмени доказателства (заповед №
ЗРД-114 от 10.01.2020г., протокол от работата на комисията за подбор по чл. 329
от КТ от 10.01.2020г., формуляри за оценка на участвалите в подбора лица) явно
и несъмнено се установява, че работодателят е извършил подбор.
Независимо дали подборът е бил задължителен или е извършен по преценка
на работодателя, когато правото на подбор на работодателя бъде упражнено, то
подлежи на съдебен контрол и работникът или служителят може да оспори
уволнението във връзка с проведения подбор. Именно в тази насока са
възраженията на ищцата, която твърди, че извършеният подбор е
незаконосъобразен, тъй като неправилно и субективно била определена системата
за оценяване на участниците и било налице несъответствие между документираното
в протокола и отразеното във формулярите за оценка.
Въпросът дали преценката на работодателя – кой от служителите има
по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол или същата
е такава по целесъобразност е разрешен с цитираното тълкувателно решение № 3 от
16.01.2012г., постановено по тълк. д. № 3 по описа за
2011г. на ВКС, ОСГК, съгласно което преценката на работодателя подлежи на
съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ при упражняването, на който съдът проверява основават ли се приетите от
работодателя оценки по законовите критерии по чл.329, ал.1 КТ на действително притежаваните от
работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената
работа. Работодателят следва да докаже, че действително е взел предвид
законовите критерии при подбора и по тях е оценявал работниците, а съдът трябва
да има възможност да извърши проверка съответстват ли на обективната
действителност дадените оценки, касаещи образование и квалификация, както и
какви са оценките, получени за ниво на изпълняваната работа.
Критериите за подбор са определени в
императивен порядък от законодателя и работодателят при извършването му трябва
да се ръководи от по-високата квалификация и по-добра работа на сравняваните
работници и служители. Квалификацията е обективен факт и включва образование по
съответната специалност, степен на образование, допълнителна професионална
квалификация, които се установяват със съответните документи, а преценката за
качеството на работата (точно, качествено и ефективно изпълнение на трудовите
задължения) се извършва след съобразяване на множество показатели, които са от
значение за съответната трудова функция.
Посочените критерии в чл. 329, ал. 1
от КТ са общи и законодателят не е определил тяхната тежест. Работодателят няма задължение да използва точно определени показатели
в рамките на законовите критерии при подбора. Преценката по кои показатели да бъде
извършен подборът за всяка специфична дейност и каква относителна тежест ще
отдаде на всеки критерии е предоставена изцяло на работодателя и не може да
бъде контролирана от съда. Работникът или служителят
може да притежава качества и умения, които работодателят не цени или не счита
полезни за ефективното изпълнение на възложената работа. Работодателят има
право да реши на кое ще отдаде повече тежест – на професионалната квалификация
или на практическите умения за изпълнение на работата. Право на
работодателя е да определи кой работи по-добре и има по-висока квалификация. Затова
и съдът може единствено да проверява обективното съответствие на оценката по
приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. В
този смисъл са и решение № 53 от 16.03.2016г., постановено по гр.д. № 5031 по
описа за 2015г. на ВКС, IV г.о., решение № 109 от 21.05.2013г.,
постановено по гр.д. № 1756 по описа за 2011г. на ВКС, IV г.о. и решение № 52 от 06.03.2015г.,
постановено по гр.д. № 3627 по описа за 2014г. на ВКС, IV г.о.
Ето защо съдът намира за
неоснователни възраженията на ищцата, че подборът е незаконосъобразен поради
включването на критерии като „допълнителна квалификация“ и „поощрения и
наказания за периода от 2017г.-2019г.“, както и поради неправилно определена
тежест на различните критерии при формиране на крайната оценка от оценяването.
Ищцата изрично оспорва
законосъобразността на извършения подбор с оглед разминаванията между
отразеното в протокола от работата на комисията за подбор и отбелязаното във
формулярите за оценка, тоест обективното съответстиве
на оценката с действителните качества на участниците в подбора. В тежест на
ответника е да установи законосъобразността на подбора по изготвените критерии,
включително и правилността на крайната преценка.
Когато преценката е обективирана в писмен документ, какъвто е настоящият
случай, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения
работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства те
подлежат на пълно и главно доказване от работодателя. Протоколът за извършен
подбор има правната характеристика на частен свидетелстващ документ, обективиращ определени констатации. Той следва да се
преценява при съвкупното тълкуване с всички останали доказателства по делото за
законността на подбора.
Видно от представения протокол и
формулярите за оценка, комисията по подбора е оценила еднакво всички
съпоставени служители по критерия „оценка на работата от прекия началник“,
поради което е взела предвид другите критерии – поощрения и наказания за
периода от 2017-2019г., образователна степен, допълнителна квалификация, общ
трудов стаж и професионален опит в Министерство на отбраната.
Действително се установяват
твърдените от ищцата противоречия между изложеното в протокола от работата на
комисията за подбор по чл. 329, ал. 1 от КТ и изготвените формуляри.
Констатациите на комисията за подбор не съотвестват
изцяло и на представените по делото писмени доказателства за притежаваната от
служителите професионална квалификация, както и за поощренията и наказанията за
периода на оценяване.
Съгласно отразеното в протокола от
работата на комисията за подбор цивилният служител Е. В. притежава средно
образование и свидетелство за професионална подготовка за завършен курс за
работа с персонален компютър. Тези изводи на комисията се подкрепят и установят
от представените по делото писмени доказателства - свидетелство за професионална подготовка № 517 от 14.11.1997г.,
издадено на Е. И. В. от Информационно обслужване АД – клон Хасково и диплома за
средно специално образование и квалификация с рег.№ 44 от 30.06.1976г.,
издадена на Е. И. К.. От представения по делото служебен картон на цивилния
служител Е. В. се констатира, че в периода от 2017г. – 2019г. тя е поощрена три
пъти с „Грамота“ със заповед № ЗРД-340 от 05.05.2017г.,
със заповед № ЗРД-233 от 28.02.2018г. и със заповед № ЗРД-231 от 25.02.2019г.,
макар в протокола за подбор да е отразено, че тя е награждавана два пъти. Не са
налагани наказания на служителя. Следовадетелно
дадените точки във формуряла за оценка по критерия
„поощрения и наказания за 2017-2019г.“ са правилни. Налице е разминаване между
посоченото в протокола от работата на комисията за подбор и точките при
оценяването по критерия „професионален опит в Министерство на отбраната“, тъй
като съгласно протокола Е. В. има стаж в министерство на отбраната 11 г., 00 м.
и 29 дни, а във формуляра са и дадени 4 точки, отговарящи на над 15г.
професионален път. Ето защо действителният брой точки, които би следвало да
получи цивилният служител Е. В., съобразно утвърдените от работодателя критерии
и отговарящи на представените по делото доказателства, са: образователна степен
– 3 т.; допълнителна квалификация – 3 т., общ трудов стаж – 4 т., професионален
опит в министерство на отбраната – 3 т.,
изпълнение на задълженията в пълен обем – 10 т., изпълнение на поставените
задачи в срок – 10 т., качествено изпълнение на задълженията – 10 т., поощрения
и наказания период 2017-2019 – 5 т. или в общ размер на 48 точки.
По отношение на цивилния служител Е.
Б. също е посочено, че притежава средно образование и свидетелство за
професионална подготовка за завършен курс за работа с персонален компютър. Тези
обстоятелства се доказват от свидетелство за
професионална подготовка № 508 от 17.10.1997г., издадено на Е. С. Б. от
Информационно обслужване АД – клон Хасково и от свидетелство за зрелост серия В
№ 008790, издадено на Е. С. Ш. от ЕСПУ „Васил Левски“ гр.Хасково. Следователно
дадените точки във формуляра за оценка образователна степен – 3 т. и
допълнителна квалификация – 3 т. съответстват на действително притежаваните от
този служител професионални качества.
Видно от служебен картон на цивилния служител Е. Б. в периода от
2017г. – 2019г. тя е поощрена три пъти с „Грамота“ със заповед № ЗРД-340 от 05.05.2017г., със заповед № ЗРД-233 от 28.02.2018г. и със
заповед № ЗРД-231 от 25.02.2019г., макар в протокола за подбор да е отразено,
че тя е награждавана два пъти. От посоченото доказателство се установява, че на
Е. Б. не са налагани наказания. Ето защо и дадените 5 точки във формуряла за оценка по критерия „поощрения и наказания за
2017-2019г.“ са правилни.
По критерия „професионален опит в Министерство на отбраната“ е налице
разминаване и по отношения на цивилния служител Е. Б., тъй като съгласно
протокола тя има стаж в министерство на отбраната 11 г., 05 м. и 12 дни, а във
формуляра са и дадени 4 точки, отговарящи на над 15г. професионален път.
Следователно действителният брой точки, които би следвало да получи цивилният
служител Е. В., съобразно утвърдените от работодателя критерии и отговарящи на
представените по делото доказателства, са: образователна степен – 3 т.;
допълнителна квалификация – 3 т., общ трудов стаж – 4 т., професионален опит в
министерство на отбраната – 3 т.,
изпълнение на задълженията в пълен обем – 10 т., изпълнение на поставените
задачи в срок – 10 т., качествено изпълнение на задълженията – 10 т., поощрения
и наказания период 2017-2019 – 5 т. или в общ размер на 48 точки.
По делото е приета диплома за висше образование с рег. № 13981/2003г.,
серия ВТУ – 2003, издадено на Д. Т. А. от Великотърновски университет „Св. Св.
Кирил и Методий“. Следователно неправилно е отразено в протокола от работата на
комисията за подбор, че тя притежава средно образование и съответно са и дадени
3 точки по този критерий, вместо отговарящите на действителната образователна
степен, притежавана от служителя – 5 точки.
Неоснователно е възражението на ищцата, че по критерия „допълнителна
квалификация“ на служителя Д. А. са дадени несъществуващ брой точки - 6, тъй като в самия формуляр е отразено, че
съответният брой точки по този критерии е за всеки завършен курс. Видно от
представените по делото писмени доказателства (свидетелство № 151 от
21.09.2018г. за извършено обучение в областта на защитата на класифицирана информация,
издадено на Д. Т. А. от служител по сигурността на информацията в сухопътните
войски и удостоверение за допълнително обучение или специализация серия У №
0170413, издадено на Д. Т. А. от Министерство на отбраната, Военна академия
„Георги Стойков Раковски“ София) служителят Д. А. има успешно преминати два
курса, като за всеки е получила по 3 точки или общо 6.
От служебен картон на цивилния служител Д. А. в периода от 2017г. –
2019г. се установява, че тя е поощрена три пъти с „Грамота“ със заповед № ЗРД-350
от 03.05.2018г., със заповед № ЗРД-553 от 30.08.2018г. и със заповед № ЗРД-231
от 25.02.2019г., макар в протокола за подбор да е отразено, че тя е
награждавана два пъти. От посоченото доказателство се установява, че на
служителя Д. А. не са налагани наказания. Ето защо и дадените 5 точки във формуряла за оценка по критерия „поощрения и наказания за
2017-2019г.“ са правилни.
Действителният брой точки, които би следвало да получи цивилният
служител Д. А., съобразно утвърдените от работодателя критерии и отговарящи на
представените по делото доказателства, са: образователна степен – 5 т.; допълнителна квалификация – 6 т., общ
трудов стаж – 4 т., професионален опит в министерство на отбраната – 1 т., изпълнение на задълженията в пълен обем
– 10 т., изпълнение на поставените задачи в срок – 10 т., качествено изпълнение
на задълженията – 10 т., поощрения и наказания период 2017-2019 – 5 т. или в
общ размер на 51 точки.
Ищцата не е направила възражения по дадените й във формуляра за оценка
точки. От приетите по делото доказателства се установява, че тя наистина
притежава средно образование (диплома за завършено средно образование серия А
88 № 041247, издадена на Г.Н.И. от Техникум по обществено хранене „Вела
Благоева“ гр.Хасково) и в периода от 2017-2019г. не е получавала поощрения и не
са й налагани наказания. Отразените точки отговарят на общия й трудов стаж и на
професионалния й опит в министерство на отбраната.
Ето защо макар възраженията на ищцата за несъответствия между
протокола от работата на комисията за подбор и изготвените формуляри за оценка
да са частично основателни, това не опорочава извършения подбор. При
определените въз основа на събраните по делото доказателства точки по
постановените от работодателя показатели ищцата отново е с най-нисък резултат от 39 точки, тоест
правилното отразяване на обективно притежаваната професионална квалификация и
практически знания и умения на участниците в подбора, не би довело до различен
краен резултат. С оглед гореизложеното съдът намира, че извършеният подбор е
законосъобразен.
За да бъде подборът законосъобразен,
работодателят е длъжен да включи в кръга на съпоставяните работници или
служители всички, които изпълняват идентични с тази на съкратената длъжност
трудови функции. Изключение от това правила не правят лицата ползващи се с
предварителна закрила по чл. 333 от КТ, която може да бъде преодоляна, тъй като
трудовото правоотношение е принципно възможно да бъде прекратено. В подбора не
участват единствено тези работници или служители, които се ползват от защитата
по чл. 333, ал. 5 и ал. 6 от КТ, тъй като тя не може да бъде преодоляна. „Ако работодателят съкращава щата за длъжност, на
която са наети и лица, ползващи
се от такава
закрила, той е длъжен да включи
тези лица в подбора и ако оценката
за тях е по-лоша в сравнение с другите съпоставяни да предприеме необходимите
действия за преодоляване на закрилата.“ – Решение №
9 от 01.02.2012г., постановено по гр.д. № 1033 по описа за 2011г. на ВКС, IV г.о. В същия смисъл е и решение № 426 от 02.06.2010г., постановено
по гр.д. № 1441 по описа за 2009г. на ВКС, IV г.о.
Точно по този начин е действал и ответника по делото. След
предложението на комисията за подбор, обективирано в
протокола от 10.01.2020г., е предприел действия по преодоляване на закрилата по
чл. 333, ал. 1, т. 2 и чл. 333, ал. 4 от КТ.
Разпоредбата на чл. 333 от КТ предвижда така
наречената предварителна закрила при уволнение, с която за извършването на
законно уволнение се изисква предварително разрешение от определен орган.
Общата предварителна закрила се прилага при уволнение само на основанията
предвидени в чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и т. 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ и
се отнася до категориите работници, предвидени в чл. 333, ал. 1 от КТ. Съгласно
чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ предварителната закрила при уволнение се отнася до
трудоустроен работник или служител. Видно от експертно
решение № 1221/106 от 10.06.2019г. на специализиран състав на НЕЛК по вътрешни
и белодробни болести на ищцата е определена 50 % трайно намалена
работоспособност за срок от 1 година – до 01.03.2020г. С експертно решение №
0218/023 от 10.02.2020г. на ТЕЛК първи състав към МБАЛ Хасково е определена 50
% трайно намалена работоспособност за срок от 1 година – до 01.02.2021г.
Предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ е за всички случаи на
лица с трайно намалена работоспособност, независимо дали здравословното
състояние на работника е наложило преместването му на друга подходяща работа
или изпълняваната от него е без противопоказания за здравето му – арг. Решение № 443 от 24.03.2016г., постановено по гр.д. №
2569 по описа за 2015г. на ВКС, IV г.о. Следователно
ищцата се е ползвала от предварителна закрила, действаща до 01.02.2021г. –
закрилата действа за срока на трудоустрояването.
Поради изложеното законосъобразността на уволнението е била обусловена
от преодоляването на тази закрила чрез получаването на предварително разрешение
от органа по чл. 333, ал. 1 от КТ – съответната дирекция по „Инспекцията на
труда“.
По делото е представено искане от работодателя до ищцата за
представяне на информация относно закрила по чл. 333 от КТ с рег. № 3-12 от
02.01.2020г., като в изпълнение на същото ищцата е представила експертно
решение № 1221/106 от 10.06.2019г. на специализиран състав на НЕЛК по вътрешни
и белодробни болести.
Видно от приетите по делото доказателства ответникът първоначално е
поискал мнение относно прекратяване на трудовото правоотношение от председателя
на ТЕЛК град Хасково чрез РКМЕ град Хасково. Такова е било дадено с експертно
решение № 0239/025 от 12.02.2020г., имащо изискуемото по чл. 4, ал. 2 от
Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена
закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ съдържание - в него е посочено, че ищцата
не работи на трудоустроено място, наличното заболяване на попада под особената
защита на Наредба № 5 и чл. 333, ал. 1 и ал. 2, както и че то позволява
адаптация на ново работно място. С писмо с изх. № I-2227 oт
02.06.2020г. на НЕЛК е уточнен характерът на даденото експертно решение, като
мнение по чл. 333, ал. 2 от КТ, което не подлежи на йерархичен контрол от НЕЛК.
От изложеното може да се направи извод, че е спазено изискването на
чл. 333, ал. 2 от КТ при предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ да
се иска мнението на ТЕЛК.
След получаването на мнението на ТЕЛК ответникът е отправил искане за
издаване на разрешение или отказ за уволнение на ищцата до Дирекция „Инспекция
по труда“ – гр. Хасково, в което е посочил основанието, на което желае да се
извърши уволнението, като е приложил допълнителните щатни разписания, протокола
от работата на комисията за подбор, копие от писмо с изх. № I 2227/02.06.2020г. от НЕЛК ведно с експертно решение № 0239 от 025/12.02.2020г. и
експертно решение № 0218/023 от 10.02.2020г. на ТЕЛК първи състав към МБАЛ
Хасково. На отправеното искане дирекцията „Инспекция по труда“ гр. Хасково е
отговорила отрицателно.
В последствие на 28.09.2020г. е отправено ново искане за издаване на
разрешение или отказ за уволнение, което е мотивирано подробно с посочване на
фактическото и правно снование за исканото
разрешение, както и съображенията си за него. С писмо с вх. № 2-1122 от
01.10.2020г. дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Хасково е дала разрешение за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 328, ал. 1,
т. 2, предл. 2 от КТ, с което съдът намира, че е
преодоляна защитата по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ.
Неоснователно е възражението на ищцата, че ответникът е въвел в
заблуждение дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Хасково. Видно от съдържанието
на отправеното второ искане ответникът не е укрил наличието на предходно искане
и постановения по него отказ, като дори е посочил конкретните регистрационни
номера и датите на издаването им, а към предходно отправеното искане е бил
приложен протоколът от работата на комисията за подбор. Изпълнено е и
задължението за представяне на мнението на ТЕЛК. Ето защо не може да се приеме,
че дирекцията „Инспекция по труда“ – гр. Хасково е била възпрепятствана в
извършването на преценката си, тъй като тя е разполага с всички необходими за
нея факти и обстоятелства.
Не може да се сподели възражението на ищцата относно опорочаването на
даденото разрешение, поради липса на мотиви и предхождащия го отказ. Разрешенията или отказът на
Инспекцията по труда са окончателни и не подлежат на съдебен контрол относно
тяхната обоснованост, правилност и целесъобразност. Няма изискване и за
задължителното им мотивиране. Доколкото практиката на върховната съдебна
инстанция в административното правораздаване поддържа разбирането, че актовете
на Инспекцията по труда не представляват административни актове, същите не
подлежат и на косвен съдебен контрол.
Преодоляването на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ не води
автоматично до извод за законност на извършеното уволнение, тъй като когато
един работник или служител се закриля на повече от едно основание, трябва да е
налице разрешение за всяко от основанията поотделно. Настоящата хипотеза е
именно такава.
Съгласно чл. 333, ал. 4 от КТ когато е предвидено в колективен трудов
договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване
на щата или при намаляване на обема на работата след предварително съгласие на
съответния синдикален орган в предприятието. Макар по делото да не са
представени никакви доказателства за наличието
на закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ, което е в тежест на ищцата, между страните
не е спорно обстоятелството, че със заповед № ОХ-1149 от 27.12.2019г. на
министъра на отбраната е обявен колективен трудов договор, сключен на
27.12.2019г. между министерството на отбраната и Федерацията на независимите
синдикати от отбраната „Българска армия“ към КНСБ и Националния синдикат
„Отбрана“ към КТ „Подкрепа“, влязъл в сила от 01 януари 2020 г. и със срок на
действие за две години. Съгласно чл. 2 от КТД колективният трудов договор има
действие спрямо цивилните служители по трудово правоотношение, членове на
синдикатите, страни по договора, а с чл. 6, ал. 1 от КТД е предвиден реда за
присъединяване към КТД на цивилните служители, които не членуват в синдикатите,
страни по него. По делото не са представени доказателства, от които да се
направи извод, че ищцата е член на синдикатите по КТД или че КТД има действие
спрямо нея въз основа на подадено индивидуално писмено заявление по реда на чл.
6 от КТД, но с отговора на исковата молба този факт се признава от ответника.
Съгласно
чл. 25 от КТД работодателят може да прекрати трудовия договор с цивилните
служители – синдикални членове поради съкращаване в щата или при намаляване
обема на работа само след предварително писмено съгласие на синдикалните
комитети (съвети) в МО, съответната структура на пряко подчинение на министъра
на отбраната или военното формирование от БА за всеки отделен случай, а
съгласно чл. 131, ал. 5, т. 5 от КТД в съответствие с разпоредбите на чл. 333,
ал. 4 от КТ и чл. 25 от КТД прекратяването на трудовите правоотношения поради
съкращаване в щата на цивилните служители се извършва само след предварително
писмено съгласие на синдикалния комитет на синдикалната организация за всеки
отделен случай. От приетото по делото писмо с вх. № 2-713 от 16.06.2020г. е
видно, че такова предварително писмено съгласие е дадено.
Възражението
на ищцата за незаконосъобразност на уволението поради
непреодоляване на закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ е направено едва в
писменото становище, представено в срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК, поради което
се явява преклудирано. В исковата молба се въвежда
възражение единствено по отношение на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ.
Съдът не може да основе решението си на факти, които не са посочени от ищеца в
исковата молба, дори и те да сочат на опорочаване на оспореното право на
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на работодателя.
В
допълнение следва да се посочи, че дори и да не беше преклудирано
възражнието, че даденото съгласие е опорочено поради
подписването му от лице участвало в подбора, същото щеше да се цени от съда
като неоснователно. Е. В. е подписала горепосоченото писмо в качеството си на
секретар на синдикалната организация при военно формирование 52740. Не подписването
от секретаря би довело до порок на даденото съгласие, а не обратното.
При
прекратяване на трудовия договор с предизвестие релевантният момент, към който
следва да се преценява спазването на предварителната закрила при уволнение по
чл. 333 от КТ, е моментът на връчване на предизвестието, включително и при
неспазен срок на предизвестие. Към датата на връчване на предизвестието –
02.10.2020г и двата вида закрила, от които се е ползвала ищцата, са били преодоляни.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ е неоснователен, тъй като прекратяване на трудовото правоотношение е
извършено на съществуващо в закона основание, при наличието на елементи от
състава на съответното материалноправно основание,
при липса на нарушение на процедурните правила и при спазване на предвидена в
закона предварителна закрила. Ето защо искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на исковете с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ:
Елемент от основателността на посочените искове е
незаконност на уволнението. Доколкото съдът не достигна до такъв правен извод,
исковете следва да бъдат отхвърлени.
По възражението за прихващане:
Ответникът е направил изявление за съдебно прихващане
при условие на евентуалност с вземането на ищцата по чл. 225, ал. 1 КТ, поради
което и доколкото съдът формира правни изводи за липса на такова вземане, то не
се е сбъднало вътрешно-процесуалното условие за произнасяне по възражението за
прихващане.
По разноските:
При този
изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски разполага
единствено ответника. Поискано е присъждането на юрисконсултско
възнаграждение. Същото се определя съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК като не може
да надвишава максималния размер за съответния вид дело предвид чл. 37 от Закона
за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението
е от 100 до 300 лева. Предвид фактическата и правна сложност на правния спор,
настоящата съдебна инстанция определя 100 лева като размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение.
Предвид
разпоредбата на чл. 83, ал. 3 от ГПК дължимата държавна такса за разглеждането
на делото следва да останат за сметка на бюджета на съда, доколкото ищцата Г.И.
е освободена от заплащането им дори при отхвърляне на исковите претенции.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Н.И.,
ЕГН **********,*** против Сухопътни войски – Военно формирование 52740 –
Хасково, с адрес гр. Хасково, ул. „Стара планина“ обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със Заповед №
ЗЛС-32/15.10.2020г., издадена от командир на военно формирование 52740 на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, от КТ; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Главен специалист“
и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 4836,00 лева, представляваща
обезщетение за времето, през което е останала без работа, за период от
16.10.2020г. до 16.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от предявяване
на иска (02.11.2020г.) до окончателното изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.Н.И.,
ЕГН **********,*** на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал.
8 от ГПК да заплати на Сухопътни войски – Военно формирование 52740 – Хасково,
с адрес гр. Хасково, ул. „Стара планина“ сумата в размер на 100,00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от датата на
обявяването му – 10.02.2021г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ не се чете.
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!!!
Секретар:
/П.Н./