Р
Е Ш Е Н И Е
№ 121
гр.Варна,
08.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети октомври
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ
МАРИНОВА
при участието на секретаря Виолета
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№371/19г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК. Образувано по подадена въззивна жалба от Г.П.Г. чрез процесуалните
му представители адв. Н.И. и адв.Р.Р. против решение №646/30.05.2019г.,
постановено по гр.д. №
2433/18г. по описа
на ВОС, гр.о., с което е отхвърлен
предявеният от Г.П.Г. против С.С.К. установителен иск за собственост за
недвижим имот с идентификатор 10135.2564.733.1, представляващ вилна,
еднофамилна, двуетажна сграда със застроена площ 108 кв.м. по КККР, одобрени
със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на Изп. директор на АГКК, с адрес: гр. Варна,
п.к.9000, вилна зона „Траката“ ул.”18-та”, разположена в ПИ с идентификатор
10135.2564.733, твърдян, че е придобит чрез изтекла придобивна давност чрез
осъществявано непрекъснато владение с намерение за своене в периода от 2002г.
до датата на предявяване на иска - 26.10.2018г., на осн. чл.79 от ЗС, както и Г.П.Г.
е осъден да заплати на С.С.К. сумата от 1 500 лв., представляващи направените по
делото разноски на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
В жалбата се твърди, че
решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон,
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в жалбата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което предявения иск бъде уважен.Претендират
се разноски.
Въззиваемата страна С.С.К. в депозирания в срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен
отговор чрез процесуалния си представител адв.Ж. П. поддържа становище за
неоснователност на подадената жалба и моли решението на ВОС да бъде
потвърдено.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното.
В исковата си молба
ищецът Г.П.Г. излага, че с ответницата С.С.К. са били във фактическо
съжителство от средата на 1992г. до 2002г.През 1995г. решили да закупят с общи
средства недвижим имот, който да обитават съвместно.В резултат от горното на
26.10.1995г. закупили с н.а. №58/95г. недвижим имот, находящ се в гр.Варна,
вилна зона „Траката”, представляващ вилно място с площ от 374 кв.м.-парцел
ХХІІ-2529, кв.40 по плана на вилната зона, при съответни граници, ведно с
построената в същото дворно място двуетажна вилна сграда, от която първи етаж
със застроена площ от 60, 20 кв.м., а вторият със застроена площ от 66, 70 кв.м.,
за сумата от 133 000 неденом.лв. В
текста на н.а. като купувач била вписана само ответницата, поради което
впоследствие със същата се уговорили да му прехвърли по надлежния нотариален
ред полагащата му се ½ ид.ч. от имота, която уговорка същата не изпълнила.Веднага
след закупуването на имота се пренесли да живеят в него и тъй като към
посочения момент отношенията им били много добри ищецът започнал веднага да
владее полагащата му се ½ ид.ч. явно, трайно, несъмнено и
необезпокоявано, вкл. със собствени средства построил гараж към къщата и
открито демонстрирал собственическото си отношение, грижил се за поддръжката и
стопанисването на имота, заплащал съответните разходи.През 2002г. ответницата
трайно се установила да живее в Испания, където от 2001г. живее нейната
дъщеря.От 02.10.2002г. и понастоящем С. К., според удостоверението за адресна
регистрация, издадено от Общински регистър на населението гр.Мадрид, има
обичайно местопребиваване и местоживеене в гр.Мадрид.Така още през 2002г.
ищецът започнал да обитава сам процесният имот - горепосочената двуетажна вилна
сграда, понастоящем с идентификатор 10135.2564.733.1, макар и в началото,
въпреки прекратяване на съвместното им съжителство, епизодично и за
непродължителни периоди, по празници, да посещавал ответницата в Испания.От
2002г. започнал да владее явно, трайно, несъмнено и необезпокоявано,
манифестирайки открито намерението си за своене цялата сградата с идентификатор
10135.2564.733.1, а не само ½ ид.ч., т.к. ответницата престанала изцяло
да се интересува от имота, вкл. не заплащала консумативите за сградата и против
нея било образувано през 2016г. изп.дело за дълг към „Енерго-про Продажби”АД,
вкл. с наложена възбрана върху имота, като впоследствие дългът на ответницата
бил платен от ищеца.Като единствен собственик на вилната сграда ищецът е
възприеман от 2002г. от всички трети лица - съседи, познати, майстори,
инкасатори и др.Твърди, че чрез осъществяваната в периода от 2002г. и
понастоящем фактическа власт с намерение за своене върху самостоятелен обект с
идентификатор 10135.2564.733.1, представляващ двуетажна вилна сграда, е
придобил същият чрез придобивна давност, предвид което претендира да бъде
прието за установено по отношение на ответницата, че е собственик на
горепосочената сграда на основание придобивна давност.
Ответницата С.С.К. в
депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва
предявения иск и моли да бъде отхвърлен.Твърди, че дворното място и
разположената в него вилна сграда са закупени с нейни лични средства, без
каквото и да било участие на ищеца и без между тях да е имало някога уговорка
тя да му прехвърля идеални части от имота.През 1996г. ответницата продала свой
собствен имот, находящ се в гр. Варна, ул.”Македония”№46, и получената сума
вложила в ремонта на сградата. Повечето от представените от ищеца доказателства
за закупувани строителни материали са с дати, предхождащи придобиването на
имота и касаят материалите, които ищецът е закупувал и влагал за ремонт на собствен
негов имот, закупен на 14.06.1995г.Страните са живели заедно до 2013г., вкл.
последните 6 години ищецът е живял и работил в Испания, за което получава
пенсия там.През времето, през което страните са живели заедно в Испания, за
имота се е грижил съседът Петър Н., на когото бил оставен ключ от къщата.През
2014г. ответницата претърпял тежък инцидент и е била на легло повече от 6
месеца.Ищецът я е изоставил и отношенията между тях окончателно са се
прекратили през 2015г.Ищецът не е заплащал консумативи за имота с изключение на
еднократно плащане през 2016г., и т.к. консумира ел.енергия, но не я заплаща, в
момента ел.захранването на сградата е спряно. Понастоящем ищецът ползва имота без съгласието на
ответницата и отказва да го напусне. Преди
настоящото производство е предявил иск с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК за
приемане за установено по отношение на нея, че е придобил собственост чрез
давностно владение върху ½ ид.ч. от дворното място и гаража, който е
отхвърлен.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Предявен е иск с пр.
осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
С договор за
покупко-продажба, обективиран в н.а.№58/26.10.1995г. на ВН, С.С.К. е закупила
недвижим имот, находящ се в гр.Варна, вилна зона „Траката”, представляващ вилно
място с площ от 374 кв.м., парцел ХХІІ-2529, кв.40 по плана на вилната зона,
при съответни граници, ведно с построената в същото място двуетажна вилна
сграда, от която първи етаж със застроена площ от 60, 20 кв.м., а вторият със
застроена площ от 66, 70 кв.м., за сумата от 133 000 неденом. лв.Съгласно
представената скица, издадена от СГКК-Варна, по КККР, одобрени 2008г.,
двуетажната вилна сграда е с идентификатор 10135.2564.733.1
Съгласно показанията на
св.Д.Н. същият познава Г.Г. като съсед от 1995г.-1996г.Свидетелят притежава в
съседство дворно място с вила, което, докато е бил жив баща му П. Н. А. /починал
през 2017г./, е била негова собственост и той е живял сам там
целогодишно/свидетелят ходил през ден да го наглежда/, а след това имотът е
собственост на свидетеля.До към 2000г. в имота, в който живее Г., живеела и
една жена-С., за която той мислел, че му е съпруга/по-късно разбрал, че нямат
брак/, за която узнал впос -ледствие, че заминала в Испания и не я е виждал
повече.За имота се грижил Г..Когато го нямало там за имота се грижил баща му,
имал даден ключ от Г. да се грижи за градината, да храни кучето.Г. пътувал по
чужбина, ходил е до Испания няколко пъти при С., от баща си знае, че искал да
прави там сервиз, да се установи там, но не се получило.Когато С. и Г. взели
вилата през 1995г.-1996г. започнали веднага ремонт, движен от Г., продължил до
около 2000г.Жилището било направено и си говорили, че ще е жалко да се разделят
с него, ако се установят в Испания.
Съгласно показанията на
св.Т.Т. същият познава Г.Г. по повод извършен от свидетеля ремонт на
отоплителната инсталация в имота му преди 13 години.Свидетелят подменил
радиаторите.Тогава видял в имота само Г., може и да е имало жена, но свидетелят
не я е виждал.Впоследствие посетил имота преди около 4-5 години отново по повод
ремонт на отоплителната инсталация.Отново го посрещнал само Г..
Съгласно показанията на
св.С.Ц. същата познава Г.Г. от около 30-40 години.Запознали се на рожден ден на
общ приятел.С. познава чрез Г.. Двамата се събрали да живеят заедно през
1995г.-1996г.Познава имота на „Траката” много добре.Живее в гр.София и години
наред /15-20 години/ идват семейно да почиват там през лятото.Г. закупил този
имот.Продал си апартамента на бул.”Сливница” и с парите от продажбата купил
къщата на „Траката” и понеже бил много влюбен в С., а тя била разведена, дошла
от варненско село, много бедна и с малко дете/дъщеря й М. била на 7- 8 години и
Г. я изгледал/, записал имота на нейно име, за да добие самочувствие.С.
заминала 2000г. за Испания и повече не са я виждали/до тогава живяла в къщата/.Г.
се разделил с нея.В началото й гостувал в Испания, но много спорадично, не знае
дали е бил регистриран адресно там, не е работил в чужбина, отивал е за кратко
до Испания, Германия, Австрия и се е връщал, занимавал се с коли.Имотът е изцяло
стопанисван от Г., като негов дом, вкл. той е правил всички ремонти-покрив,
измазване на къщата, смяна на дограма, вътрешно боядисване, външна ограда.В
къщата имало електричество и вода.Когато са го посещавали семейно е било
спирано електричеството, от него знае, че С. подала молба да се спре тока.
Пращала и хора за оглед на имота.В момента няма ток в сградата, той живее на
свещи.Г. работи като спасител на Златни пясъци, почти всяко лято е там.
Съгласно показанията на
св.Д.С. същата познава Г.Г. от 1979г.-1980г., впоследствие със съпруга й били
кумове на втория брак на Г./с А. Г., с която се разделил и развел впоследствие
около 1985г.-1986г./.Със С. се запознал в края на 80-те години.Той бил барман,
а тя комплексен управител и така започнала връзката им.В началото живеели в
апартамента на майка му на бул.”Сливница”, после този апартамент се продал и
живеели в странични пристройки към едно заведение.През 1995г. се наложило С. да
продаде фирмата си „Соло комерс”/така, защото я назначили в съвета на директорите
на „Св.св.Константин и Елена”АД и имало конфликт на интереси/.Продала я на В. Д.
и с парите закупила процесната къща.По това време Г. често пътувал до
Германия-купувал по някоя кола и се връщал да я продаде.Около 1999г.-2000г.
дъщерята на С. отишла в Испания и после С. и Г. отишли при нея.След около
година, две се върнали обратно, С. почнала работа като управител на хотел,
работила около 2 години и след това отново заминали за Испания.От тях знае, че
тя работила към фирма за почистване, а Г. като автомонтьор при българин, но
няма лични наблюдения, контактували по скайп.Лятото си идвали в България.През
2013г. С. паднала и получила счупване на 5 гръбначни прешлена.Г. дошъл тук,
после пак се върнал там, разделили се през 2014г.Виждала е Г. да ремонтира
къщата, умеел, влагал труд, боядисвал.Той направил гаража.Не е виждала Г. от
2013г. Когато свидетелката се видяла със С. през 2014г.-2015г. не било в
къщата. Мъжът й С. В. С.и Г. си развалили отношенията впоследствие по повод
пари, които мъжът й му дал, а Г. не върнал.
Приобретател по
сключения на 26.10.1995г. в изискуемата форма договор за покупко-продажба на
недвижим имот/дворно място и вилна сграда/ е единствено въззиваемата С.К..Твърденията
на въззивника за предоставени от него суми за закупуването му са недоказани в
производството.Показанията на св. Ц., според които той продал апартамента си на
бул.”Сливница” и с парите закупил имота на „Траката”, не се подкрепят от
останалия събран доказателствен материал, вкл. според представената справка по
партидата на въззивника в СВ-Варна същият е продал притежаван апартамент №10 в
гр.Варна, бул.”Сливница” №109 на 14.12.1993г., т.е. почти две години преди
сделката от 26.10.1995г./междувременно е продал на 28.02.1995г. ½ ид.ч.
от друго дворно място и закупил на 14. 06.1995г. дворно място с жилищна сграда
в с.Близнаци/, като същевременно се разколебават и от показанията на св.С. /показанията
на този свидетел се ценят от съда при условията на чл.172 от ГПК предвид
посоченото от С. обстоятелство, че въззивникът е бил длъжник на съпруга й за
парични суми, поради което се кредитират в частите им, подкрепяни от останалия
събран по делото доказателствен материал/, а те в едната си част се подкрепят
от информацията в „Апис7 регистър+” - напр. досежно участието на С.С.К. в
съвета на директорите на „Св.Св.Константин и Елена”АД.Дори и действително
някакви суми да са били предоставени, то това касае евентуално облигационни
отношения между страните и е ирелевантно досежно собствеността.Въведените в
показанията на св.Ц. обстоятелства за персонална симулация по сделката не са
навеждани като твърдения от въззивника, нито е предявяван иск за разкриване на
подобна симулация. Липсват доказателства и за твърденията, че между страните е
имало уговорка за прехвърляне на ½ ид.ч. от имота, но дори и такива да е
имало, това по скоро би установявало, че след сключване на договора Г.Г. е
смятал С.К. за едноличен собственик на имота.
Предвид гореустановеното
съдът приема, че С.К. е упражнявала правомощието си владение върху недвижимия
имот като негов едноличен собственик от
закупуването му на 26.10.1995г.От цитираните показания се установява
безпротиворечиво, че към посочения момент страните са били във фактическо
съжителство и са заживели заедно в имота.Осъществяваната от въззивника фактическа
власт обаче е основана на личните им отношения, като същият е бил негов
държател/допуснат в имота да го ползва от собственика/, а не владелец.В тази
връзка и осъществяваните ремонтни дейности по сградата до 2000г., както и
направата на гараж в дворното място, не съставляват доказателство за твърдяното
намерение за своене/не е спорно между страните и обстоятелството, че исковете
на въззивника за приемане за установено, че е придобил чрез давностно владение
гаража и ½ ид.ч. от дворното място, предявени през 2017г., са отхвърлени
с решение, влязло в сила на 11.06.2019г. с постановяването на определение
№290/11. 06.2019г. по гр.д.№177/19г. по описа на ВКС, ІІ гр.о./.
Твърди се, че от 2002г.
фактическото съжителство били прекратено, т.к. въззиваемата се установила
трайно в Испания, като от тогава изоставила имота и не го е посещавала, а
въззивникът завладял цялата сграда за себе си.Промяната в основанието на
държането може да настъпи в резултат на едностранни действия, с които може да
се обори презумпцията, че като е придобил държането върху вещта държателят
продължава да я държи за другиго, като, за да настъпи тази промяна, е
необходимо държателят да извърши такива действия, които по смисъл и съдържание
да отричат правата на собственика, и да манифестират неговото намерение за
своене върху вещта.
Съдът приема за
недоказано твърдението, че фактическата раздяла между страните е настъпила
2002г.В подкрепа на горното са само показанията на св. Ц. /според които се
разделили окончателно 2000г./, които обаче противоречат на останалия събран по
делото доказателствен материал.Съгласно представеното от въззивника
удостоверение за адресна регистрация, издадено от съответен общински служител в
гр.Мадрид, Испания въз основа на данните в общинския регистър на населението,
С.К. е била адресно регистрирана в гр. Мадрид/на различни адреси в различните
периоди/ от 02.10.2002г. и понастоящем.На същите адреси/общо пет/ е бил адресно
регистриран и Г.Г. в периода 23.12.2002г.-17.11.2013г.Горното не съставлява
пряко доказателство, но е вид индиция.Според представената справка за трудов
стаж, издадена от испанското министерство на труда и социалното осигуряване,
главна дирекция „Социално осигуряване”, към 28. 11.2016г. Г.Г./с посочените му
в документа социално-осигурителен номер и ЛНЧ/ е бил регистриран в
социално-осигурителната система на страната за период от 5 години, 11 месеца и
14 дни, като е бил осигуряван от двама работодатели, съответно в периода
13.09.2005г.-08.10.2007г. и в периода 09.10.2007г.-26.08.2011г. Неоснователни
са възраженията на въззивника, че цитираният документ не установявал посочените
в него обстоятелства, т.к. всяко лице може да се снабди със
социално-осигурителен номер, без да пребивава в страната и да полага труд, като
е необходимо само да се подаде заявление, което може да се извърши и дистанционно,
вкл. по електронен път.Действително според представената в превод извадка от
ел.страница на испанското министерство на труда и социалното осигуряване
социално-осигурителен номер може да бъде получен и чрез подаване на молба по
електронен път, но съгласно посочената забележка този номер ще се преобразува в
номер за присъединяване към системата за социално осигуряване в момента, когато
дадено лице влезе в трудово правоотношение/започне трудова дейност/, от когато
се отбелязва включването му в системата за социално осигуряване.Така и
въззивникът, имайки социално-осигурителен номер, едва след започване на трудова
дейност в страната е бил включен в системата за социално осигуряване за периода
13.09.2005г.-26.08.2011г.Показанията на св.Стамова, според които след
първоначалното заминаване за период от около 2 години страните се върнали за
кратко в България и после пак заминали се подкрепят от други представени
доказателства - напр. записванията в трудовата книжка на въззивника, според
която същият е полагал труд в България по трудово правоотношение в периода
29.06.2004г.-26.10.2004г. като барман, в периода 19.05.2005г.-09.10.2005г. като
спасител и в периода 19.10.2005г.-31.10.2005г. като общ работник.В периода
2003г.-2004г. той е получавал лично различни документи, свързани с реституция
по реда на ЗСПЗЗ/решение №51/30.11.2000г., получено лично на 10.06.2003г.,
уведомително писмо от ОСЗГ Варна, получено лично на 22.03.2004г., решение
№1139/ 10.09.2004г., получено на 14.09.2004г., молба до ОСЗГ Варна, подадена на
20.09. 2004г./.Явил се е лично и в о.с.з. на 31.01.2006г.В тези периоди обаче
той е бил все още във фактическо съжителство с въззиваемата, при завръщанията
си в страната тя е пребивавала в жилището си и няма данни той да е манифестирал
спрямо нея своето т.нар. „преобръщане на владението”.Горното не се разколебава
от показанията на св.Т.Т., който има само двукратни наблюдения по повод извършван
ремонт на отоплителната инсталация в жилището и показанията на св. Д. Н., който
докато е починал баща му /през 2017г./ не е живял в съседство с процесния имот,
като същевременно и този свидетел сочи, че баща му е имал ключ от имота, за да
го наглежда, докато въззивникът отсъства от страната, който ключ е бил върнат
след като баща му починал.Според записванията в трудовата книжка на въззивника
същият не е полагал труд по трудово правоотношение в страната за периода след
м.10.2005г./запис на стр.11/ до 22.05.2013г./запис на стр.12 и стр.13/, след
което в периода м.05.2013г. до 2017г. в периодите м.05-м.10 всяка година е бил
в трудово правоотношение, заемайки длъжността спасител басейн или общ
работник.Обстоятелството, че в периода м.10.2005г. до м.05.2013г. същият не е
бил социално осигуряван в България се установява и от представената от
въззивника справка от регистъра на осигурените лица /електронна справка от
интернет страницата на НОИ/ за периода 01.2005г.-03.2019г., като записванията в
справката кореспондират с тези в трудовата книжка.Същевременно в периода края
на 2005г.-средата на 2011г. въззивникът е бил осигуряван в Испания като работещ
по трудово правоотношение там.Въззивникът е представил доказателства, че е
заплатил дължимата цена за електроенергия, консумирана в жилището по фактури,
издавани в периода 23.12.2011г.-12.02.2014г., като основно същите са за периода
2012г., една за м.12.2011г. и една от 13.01.2014г. за сумата от 0, 05лв.Била е
издадена заповед за изпълнение от 14.03.2016г. срещу длъжника С.С. Калоянова
като титуляр на партидата и образувано изп.дело с наложена възбрана върху
недвижимия имот.Въззивникът е заплатил дължимите суми през 2016г./твърденията
са и, че той е ползвал така заплатената електроенергия, т.к. е обитавал
имота/.Заплащал е суми за консумирана ел.енергия в жилището и през 2017г. и
2018г., но няма данни за суми, заплащани за ел.енергия, консумирана преди края
на 2011г.
При съвкупната преценка
на горепосочените писмени доказателства и на тези от гласните, които
кореспондират с тях, съдът приема, че в периода края на 2005г. и до края на
2011г. въззивникът не е бил във фактическа раздяла с въззиваемата, като той е
пребивавал преимуществено в Испания, регистриран на един адрес с нея, където е
и работил.Обстоятелството, че за този период има вписани три искови молби, по
предявени от него искове съответно през 2008г., 2009г. и 2011г. само по себе си
не опровергава този извод.За производствата той е имал упълномощен процесуален
представител/заплатил му е и възнаграждение на 20.08.2010г./.Извършил е и
разпореждания с недвижими имоти, съответно на 28.02.2006г. и 19.08. 2008г.
според справката по партидата му в СВ-Врана, посочен е като възложител в
протокол за трасиране от 11.06.2007г., т.е. безспорно се е връщал спорадично и
в България, но за горепосочения период той е бил в постоянен контакт със
С.Калоянова и няма данни да е да извършвал такива действия, които по смисъл и
съдържание да отричат правата на собственика, като същевременно да манифестират
намерението му за своене върху вещта, т.е. да е завладял само за себе си имота,
отблъсквайки нейното владение, вкл. напр. да е отказал да я допуска в
имота.Съобразявайки факта, че въззивникът е започнал работа в България отново
през м. 05. 2013г. и от тогава до 2017г. всяко лято е работил, заемайки
посочените длъжности, това, че съгласно показанията на св.Стамова, когато се
виждала със С.К. през 2014г.-2015г. при връщанията й в България, това не е
ставало в процесния имот и страните са се разделили 2014г., и признанията на
въззиваемата, че впоследствие въззивникът отказвал да напусне имота, въпреки
поканите й, съдът приема, че най-рано в периода 2013г.-2014г. би могло да се
приеме, че въззивникът, осъществявайки фактическа власт върху имота е започнал
и да демонстрира своето намерение за своене, отричайки правата на собственика и
това е станало достояние на последния.От посочения момент и понастоящем не е
изтекъл необходимият съгласно нормата на чл.79, ал.1 от ЗС 10 годишен давностен
срок, предвид което и въззивникът не е придобил процесния недвижим имот чрез
твърдяното придобивно основание.Предявеният иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Предвид достигането до
идентични крайни изводи с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.Въззиваемата страна претендира присъждане на разноски
за настоящата инстанция, представляващи адв. възнаграждение в размер на 1 300лв., получено от процесуалния
представител в брой на 15.10.2019г., съгласно представения ПКО, което
въззивникът следва да бъде осъден да й заплати на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№646/30.05.2019г., постановено по гр.д.№2433/18г. по описа на ВОС, гр.о.
ОСЪЖДА Г.П.Г., ЕГН **********
да заплати на С.С.К., ЕГН ********** сумата от 1 300лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: