РЕШЕНИЕ
№ 495
гр. Благоевград, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210102810 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№2810/2024г. по описа на Районен съд- Благоевград е
образувано по искова молба вх.№23160/15.10.2024г. на М. А. С., ЕГН **********, гр.Б,
против Ос гр.Бпредставлявано от Директора Сс която са предявени искове с правно
основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.128, т.2 от КТ във вр.
с чл.222, ал.3 от КТ във вр. с чл.224, ал.1 от КТ във вр. с чл.86 от ЗЗД във вр. чл.59 от КТ във
вр. с Анекс №Д01-192/10.08.2023г. към Колективния трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование №Д01-269 от 06.12.2022г., за признаване за
установено спрямо ответника вземането на ищцата за сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№2454 по описа на Районен съд - Благоевград за 2024 година, а
именно:
-сумата в размер на 2 583 лв., представляващи неплатено и дължимо увеличение на
месечното трудово възнаграждение за положен труд за периода, считано от 01.01.2023г. до
31.07.2023г., съгласно Анекс №Д01-192 от 10.08.2023г. към Колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование №Д01 - 269 от 06.12.2022г., ведно
със законната лихва върху главницата от 2 583 лв., считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 09.09.2024г. до окночателното изплащане на задължението;
-сумата в размер на 301.28 лв., представляващи лихва за забава начислени върху сумата от 2
583 лв., считано от 07.11.2023г. - следващия ден на датата на падежа на задължението,
съгласно Заявление вх.№АС-08-2622 от 06.11.2023г. за изплащане на дължимите суми, до
09.09.2024г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение;
-сумата в размер на 4 140.80 лв., представляващи неплатено и дължимо обезщетение по
чл.222, ал.3 от КТ за извършено увеличение на брутното месечно трудовото възнаграждение
за положен труд за месец юли 2023г., месеца предхождащ прекратяване на трудовото
правоотношение съгласно чл.228 от КТ, за 11 броя брутни трудови възнаграждения,
съгласно Анекс №Д01-192 от 10.08.2023г. към Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование №Д01 - 269 от 06.12.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата от 4 140.80 лв., считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК – 09.09.2024г. до окночателното изплащане на задължението;
-сумата в размер на 482.99 лв., представляващи лихва за забава начислени върху сумата от
4 140.80 лв., считано от 07.11.2023г. - следващия ден на датата на падежа на задължението,
съгласно Заявление вх.№АС-08-2622 от 06.11.2023г. за изплащане на дължимите суми, до
09.09.2024г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение;
1
-сумата в размер на 593 лв., представляващи неплатено и дължимо обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ за извършено увеличение на брутното месечно трудово възнаграждение за
положен труд за месец юли 2023 година, месеца предхождащ прекратяване на трудовото
правоотношение, съгласно чл.228 от КТ, за неползван платен годишен отпуск в размер на 33
работни дни, съгласно Анекс №Д01-192 от 10.08.2023г. към Колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование №Д01 - 269 от 06.12.2022г., ведно
със законната лихва върху главницата от 593 лв., считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 09.09.2024г. до окончателното изплащане на задължението,
-сумата в размер на 69.17 лв., представляващи лихва за забава начислени върху сумата от
593 лв., считано от 07.11.2023г. - следващия ден на датата на падежа на задължението
съгласно Заявление вх.№АС-08-2622 от 06.11.2023г. за изплащане на дължимите суми, до
09.09.2024г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Претендират се и сторените в производството разноски.
В исковата молба се твърди, че по силата на Трудов договор от 15.09.1995г. ищцата М. А. С.
е работила на длъжността „учител“ в Ос По-късно е заела длъжността „старши учител по
биология и химия“, като тази длъжност е изпълнявала до датата на прекратяване на
трудовото й правоотношение. На 01.08.2023г. трудовото й правоотношение било
прекратено със Заповед №РД-09-1074 от 25.07.2023г. на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ –
поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди се, че ищцата е
членувала в СС на Си“, поради което към датата на прекратяване на трудовото й
правоотношение й било изплатено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ и чл.31, ал.1, т.2 и т.6
от КТД за системата на предучилищното и училищното образование в размер на 11 брутни
заплати, а именно сумата от 27 605.60 лв., както и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск за 33 работни дни, в размер на 3 953.93 лв.
Твърди се, че с Анекс №Д01 - 192 от 10.08.2023г. към Колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование №Д01-269 от 06.12.2022г.,
сключен между Министерство на образованието и науката, Съюза на ръководителите в
системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното
образование в Република България, Синдикат на българските учители към КНСБ, Синдикат
„Образование” към КТ „Подкрепа” и Независимия учителски синдикат към КНСБ се
извършила промяна на посочения колективен трудов договор. Сочи се, че съгласно т.1 от
Анекс №Д01-192 от 10.08.2023г. се изменя чл.27 от Колективен трудов договор за системата
на предучилищното и училищното образование №Д01 - 269 от 06.12.2022г. Посочва се, че
съгласно направеното изменение /чл.27, ал.1 и ал.3, т.2/, с обратна сила, считано от
01.01.2023г. индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към
момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални заплати или по
- високи от тях, се увеличават с не по - малко от 15%.
Посочва се, че съгласно разпоредбите на чл.128, т.2 и чл.245 от КТ работодателят дължи
плащане на договореното трудово възнаграждение за извършената от работника/служителя
работа, а съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1 от КТ колективният трудов договор има
действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация
- страна по договора.
Сочи се, че с изменението на посочения колективен трудов договор, извършено с анекса, е
предвиден нов размер на основните трудови възнаграждения на лицата заети в системата на
образованието, който е приложим, считано от 01.01.2023г., поради което се посочва, че
разпоредбите на този анекс се прилагат по отношение на лицата, които към момента на
влизане в сила на неговите норми /01.01.2023г./ са отговаряли на изискванията на закона - да
са страни, полагащи труд по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по
силата на членственото си правоотношение. Сочи се, че с предвидената обратна сила се
предвиждат по - благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби, което изцяло
отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.14 от ЗНА.
Във връзка с горното се сочи, че ищцата, която е полагала труд в посочения период има
право и следва да получи посоченото увеличение на работната заплата, учеличения размер
на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ и увеличения размер на обезщетението по чл.224,
ал.1 от КТ. Навежда се, че последващото прекратяване на трудовото правоотношение не
засяга и не променя това правно и фактическо положение, като се твърди, че с приемането
на разпоредбите на Анекс №Д01-192 от 10.08.2023г. съществувалото между страните
2
индивидуално трудово правоотношение по отношение на трудовото възнаграждение е
преуредено.
Твърди се, че със Заявление вх.№АС-08-2622 от 06.11.2023г. ищцата поискала от
работодателя Осмо средно училище „Арсени Костенцев“ да й изплати дължимите
увеличения съгласно посочения анекс, но с отговор изх.№АС-03-1048 от 08.11.2023г.
работодателят категорично отказал заплащането им.
Навежда се, че за събиране на претендираните суми ищцата подала заявление в съда по
чл.410 от ГПК, за което било образувано ч.гр.д.№2454 по описа на Рза 2024 година и била
издадена заповед за изпълнение, срещу която ответната страна подала възражение.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен.
Не се оспорва, че ищцата е заемала длъжността „учител“ в Осмо средно училище „Арсени
Костенцев“, както и че със Заповед №РД-09-1074 от 25.07.2023г. на основание чл.328, ал.1,
т.10 от КТ трудовото й правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Не се оспорва, че с посочената заповед на ищцата е
определно обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ от 11 брутни работни заплати в размер на
27 605.60 лв. Навежда се, че прекратителната заповед не е оспорена пред съда и е влязла в
сила. Същата като стабилен административен акт, с който е определен размера на
дължимото обезщетение, изключвал претендираното от ищцата изчисляване на дължими
суми извън посочения в заповедта начислен размер. Твърди се, че при определяне размера
на обезщетението работодателят се е съобразил с действащите към момента на
пенсионирането на ищцата 01.08.2023г. правни постановки на КТ, на чл.27, ал.2 от КТД,
указанията по прилагане на Анекс №Д01 -192 от 10.08.2023г. и приетите Вътрешни правила
на училището. Навежда се, че дължимото обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ е изчислено
съобразно действителното брутно трудовото възнаграждение на ищцата към момента на
прекратяването, чийто размер не е засегнат от последващото анексиране към 10.08.2023г.
С оглед на гореизложеното се иска от съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани.
Претендират се сторените в производството разноски.
В съдебно заседание ищцата М. А. С. се явява лично и с адв.В, който поддържа исковете и
моли за уважането им.
В съдебно заседание ответникът Осе представлява от адв.Д. Б., която оспорва исковете и
пледира за отхвърлянето им като неоснователни.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема следното от фактическа страна:
По настоящото дело липсва спор по фактите, а спорът се съсредоточава върху приложението
на закона.
Страните не спорят, че по силата на Трудов договор ищцата М. А. С. е работила на
длъжността „учител“ в Осмо средно училище „Арсени Костенцев“, като тази длъжност е
изпълнявала до датата на прекратяване на трудовото й правоотношение със Заповед №РД-
09-1074 от 25.07.2023г., считано от 01.08.2023г. При прекратяване на трудовото
правоотношение й било изплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 3 953.93 лв. за 33 работни дни, както и обезщетение по чл.222,
ал.3 от КТ в размер на 11 брутни заплати – 27 605.60 лв.
По делото са представени доказателства, от които се установява, че ищцата е била член на
СС към С“ на КТ „Подкрепа“ до месец август 2023г. вкл. /л.64 от делото/.
С Анекс №Д01-192 от 10.08.2023г. към Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование №Д01-269 от 06.12.2022г., сключен между
Министерство на образованието и науката, Съюза на ръководителите в системата на
народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в
Република България, от една страна, и Синдикат на българските учители към КНСБ,
Синдикат „Образование” към КТ „П Независимия учителски синдикат към КНСБ, от друга
страна, е извършена промяна на посочения колективен трудов договор. Съгласно т.1 от
Анекс №Д01 - 192 от 10.08.2023г. се изменя чл.27 от Колективен трудов договор за системата
на предучилищното и училищното образование №Д01-269 от 06.12.2022г., както следва:
„чл.27, ал.1: За системата на предучилищното и училищното образование се определят
минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023г., както следва: .... (3) т.2 -
индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на
3
увеличението са в диапазона между старите и новите минимални заплати или по - високи от
тях, се увеличават с не по - малко от 15%.“.
Със Заявление вх.№АС-08-2622 от 06.11.2023г. ищцата е поискала от работодателя О да й
изплати дължимите увеличения съгласно посочения анекс. Към настоящия момент
работодателят не е изплатил исканото увеличение.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от в.л.С. Т., се установява
следното:
Последната работна заплата на ищцата, определена с Допълнително споразумение №РД-09-
2741/14.09.2022г., е както следва: основна месечна работна заплата – 1 769 лв., за трудов
стаж 40% - 707.60 лв., общо 2 476.60 лв.
Размерът на начисленото основно месечно трудово възнаграждение за положен труд на М.
С. за периода от 01.01.2023г. до 31.07.2023г. вкл. е 18 895.22 лв., а нетният размер се равнява
на 14 592.30 лв.
Вещото лице е извършило необходимите изчисления и е дало заключение, че размерът на
увеличението с 15% съгласно Анекса, на трудовото възнаграждение на ищцата е както
следва: основната работна заплата би се променила от 1769 лв. на 2 034.35 лв. За периода от
01.01.2023г. до 31.07.2023г. брутната работна заплата при увеличение на основната работна
заплата с 15% би била в общ размер на 21 495.66 лв. или 16 610.20 лв. нетно. Така разликата
в брутните заплати между платеното възнаграждение и увеличението с 15% такова възлиза
на 2 600.44 лв. бруто или 2017.90 лв. нето. Размерът на лихвата за забава върху сумата от
2600.44 лв. за периода от 07.11.2023г. до 09.09.2024г. се равнява на 303.33 лв., а върху сумата
от 2017.90 лв. за периода от 07.11.2023г. до 09.09.2024г. се равнява на 235.38 лв.
Размерът на сумата от 11 брутни трудови възнаграждения, представляваща обезщетение по
чл.222, ал.3 от КТ, изчислена с 15% увеличение, възлиза на 31 691.99 лв., поради което
разликата с платеното обезщетение от 27 605.60 лв., възлиза на 4 086.39 лв. Лихвата за
забава върху сумата от 4 086.39 лв. за периода от 07.11.2023г. до 09.09.2024г. се равнява на
476.66 лв.
Размерът на неизползвания от М. С. платен годишен отпуск към датата на прекратяване на
трудовия договор е 33 работни дни.
Начисленото и изплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 33 дни работни дни е 3 959.93
лв. бруто, или 3 558.53 нето. Увеличеното обезщетение за 33 работни дни неизползван
отпуск е в размер на 4 527.27 лв. бруто, или 4 074.54 лв. нетна сума. Така разликата в брутна
сума е 573.34 лв., а в нетна сума – 516.01 лв. Размерът на лихвата за забава върху сумата от
573.34 лв. за периода от 07.11.2023г. до 09.09.2024г. се равнява на 66.88 лв., а върху сумата от
516.01 лв. за периода от 07.11.2023г. до 09.09.2024г. се равнява на 60.19 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Спорът по делото е правен и се свежда до това дали изменението на КТД с А. се прилага и за
работниците и служителите, които към датата на приемане на анекса са с прекратени
трудови правоотношения, респ. към кой момент следва да се определи кръга на лицата, по
отношение на които се предвижда увеличение на трудовите им възнаграждения.
Настоящият съдебен състав счита, че изменението на КТД с А се прилага за всички
работници/служители в сферата на предучилищното и училищното образование-синдикални
членове, които към 01.01.2023г. са полагали труд по трудово правоотношение.
Съображенията за това са следните:
На основание чл.50 от КТ с колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и
осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с
повелителни разпоредби на закона. Съгласно чл.51б, ал.1 от КТ колективен трудов договор
по отрасли и браншове се сключва между съответните представителни организации на
работниците и служителите и на работодателите. Колективният трудов договор влиза в сила
от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго /чл.54 от КТ/. Съгласно
чл.56 от КТ колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменен по взаимно
съгласие на страните по реда за неговото сключване, като за измененията в колективния
трудов договор се прилагат чл.53 и чл.54. Разпоредбата на чл.57 от КТ предвижда, че
колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са
членове на синдикалната организация - страна по договора, като по силата на чл.58 от КТ
при неизпълнение на задълженията по колективния трудов договор искове пред съда могат
да предявят страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото
4
колективният трудов договор се прилага.
По делото се установява, че Колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование №Д01-269/06.12.2022г., сключен между МСъюза на
работодателите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите
в средното образование в Република България, от една страна, и С към Конфедерацията на
независимите синдикати в Б“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и Независимия
учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати България, от друга
страна, е с предмет въпросите на трудовите, осигурителните и социалните отношения и на
жизненото равнище, които не са уредени с повелителни разпоредби на Кодекса на труда и
подзаконовите нормативни актове /чл.3 от КТД/. В § 2 от ПЗР на КТД е предвидено, че
същият влиза в сила от 26.11.2022г., т. е. влиза в сила със задна дата.
Съгласно § 3 от ПЗР на КТД №Д 01- 269/06.12.2022г., в тримесечен срок след влизане в сила
на Закона за държавния бюджет на РБ за 2023г. страните предприемат действия по
изменение на настоящия КТД. Държавният бюджет за 2023г. е следвало да бъде изготвен и
приет до края на 2022г., но Закона за държавния бюджет на Република България за 2023г. е
приет по-късно - обн. ДВ. бр. 66 от 1 август 2023г., като му е придадено обратно действие -
същият е в сила от 01.01.2023г. Веднага след приемане на държавния бюджет страните по
процесния КТД са предприели действия за изменение на чл.27 от КТД и са подписали Анекс
№Д 01-192/10.08.2023г. към КТД.
С Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към КТД от 06.12.2022г. е прието решение за изменение на
чл.27 от КТД. От същата дата 10.08.2023г. работодателите в системата на образованието
имат задължението да преизчислят работните заплати и задължителните осигуровки по КСО
и ЗЗО за периода от увеличение на заплатите - 01.01.2023г. до датата на вземането на
решението за същото - 10.08.2023г.
След подписване на Анекса от 10.08.2023г. към КТД е приета Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ
бр.75 от 01.09.2023г., съгласно която от 01.01.2023г. се увеличават минималните размери на
основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, като това увеличение
е в съответствие със сключения анекс към КТД на отраслово равнище.
Несъмнено сключването на Анекса към КТД на 10.08.2023г. е обусловено от забавеното
приемане на Закона за държавния бюджет за съответната година и съпътстващото изменение
в Наредбата относно заплащането на труда.
В чл.27, ал.2 от Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към КТД от 06.12.2022г. изрично е предвидено
че „осигурените средства от държавния бюджет на Р България за 2023г., в размер на 524
млн. лева, се изразходват единствено и само за увеличението считано от 01.01.2023г., на
индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучиличното и училищното
образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи
за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.“ Тълкуването на нормата на чл.27,
ал.2 от Анекс №Д01-192/10.08.2023г. към КТД от 06.12.2022г., води до извод, че волята на
страните е била с анекса да се преуредят отношенията относно работните заплати на
педагогическия и непедагогическия персонал в системата на предучилищното и
училищното образование, със задна дата, като същата е приложима за всички членове на
синдикални организации, които към 01.01.2023г. са полагали труд по трудово
правоотношение. Нито разпоредбата на чл.27, ал.2 от анекса, нито други разпоредби на
анекса предвиждат изрично изключване на лицата, чийто трудови правоотношения са
прекратени към датата на сключване на анекса - 10.08.2023г.
Да се приеме въз основа на тълкуване на посочените текстове, че лицата с прекратени
трудови договори след 01.01.2023г., но преди 10.08.2023г. нямат право на увеличение на
работните им заплати за периода от 01.01.2023г. до датата на прекратяване на трудовото им
правоотношение, би довело до непропорционална намеса в правната сфера на тези лица да
получат увеличения с КТД минимален размер на основно и допълнително трудово
възнаграждение за период, в който са имали действащ трудов договор с образователна
институция, обвързана с КТД и действително са полагали труд и престирали работната си
сила, респ. би се стигнало до несправедливо и неравно третиране на
работниците/служителите, полагали труд при същия работодател на равна или сходна
длъжност след 01.01.2023г., но чийто трудови правоотношения са прекратени към датата на
сключване на анекса към КТД - 10.08.2023г.
5
Доводът на ответника, че прекратеният трудов договор с ищцата препятства изплащането на
увеличения с анекса размер на работната заплата е неоснователен. В Решение №116 от
25.10.2018г. на ВКС по гр.д.№4760/2017г., III г. о., ГК изрично е прието, че „обратното
действие преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария закон
правоотношения“. Това означава, че и прекратени трудови правоотношения могат да бъдат
преуредени по нов начин, когато този нов начин не засяга неблагоприятно положението на
работниците или служителите. В случая се касае за заплащане на дължими суми в периода
на действие на трудовия договор. При увеличение на размера на работната заплата със задна
дата работодателят следва да преизчисли вече начисленото и изплатеното трудово
възнаграждение, респ. начислените и изплатени обезщетения на база на трудовото
възнаграждение.
По изложените съображения относно действието на горепосочените разпоредби от Закон за
държавния бюджет, Наредбата и КТД съдът приема, че договорните клаузи от КТД,
предвиждащи увеличение на минималните основните работни заплати за системата на
училищното и предучилищно образование, следва да се прилагат и по отношение на лицата,
които към 01.01.2023г. са били заети в системата на училищното и предучилищно
образование и са били членове на синдикални организации, които са страни по КТД, каквато
е била и ищцата за исковия период.
В подкрепа на горните изводи е и практиката на Окръжен съд-Благоевград - Решение №34
от 17.01.2025г. по в.гр.д.№827/2024г. на Окръжен съд – Благоевград.
По изложените съображения, исковите претенции са основателни. По отношение на размера,
за който същите следва да се уважават, съдебната практика се е ориентирала към възможност
за присъждане на сумите както в брутен, така и в нетен размер, като в съдебното решение
това следва да е ясно посочено. Работникът или служителят не може да получи частта от
брутното трудово възнаграждение, представляваща дължимите от него данък върху общия
доход и осигурителни вноски, но за да се съберат тези публични държавни вземания е
необходимо в съдебното решение ясно да е посочено дали се присъжда брутна сума, в който
случай съдебният изпълнител е длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения,
или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на
дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски. Съдът е длъжен да посочи
дали присъжда брутно или нетно трудово възнаграждение, като не е необходимо изрично
искане за това от страна на ищеца /Решение №154/24.06.2015г. по гр.д.№6134/2014г. на ВКС,
III г.о.; Решение №4 166/25.02.2010г. по гр.д.№220/2009г., на ВКС, III г. о./. Претендираните
лихви за забава могат да се присъдят само върху нетни суми, защото само тях има право да
получи работника и само по отношение на тях може да се претендира обезщетение за забава.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл.128, т.2 от КТ следва да
бъде уважен до размера на сумата от 2017.90 лв., представляваща разликата между
платеното и полагащо се по Анекс №Д01-192 от 10.08.2023г. към КТД от 06.12.2022г.
трудово възнаграждение за периода 01.01.2023г. до 31.05.2023г. в нетен размер, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 09.09.2024г. до
окончателното плащане, както и за сумата от 235.38 лв. – лихва за забава, считано от
07.11.2023г. - следващия ден на поканата, съгласно Заявление вх.№АС-08-2622 от
06.11.2023г. за изплащане на дължимите суми, до 09.09.2024г. - датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение /чл.84, ал.2 от ЗЗД/. Предявеният иск по
чл.222, ал.3 от КТ следва да бъде уважен до размера на изчислената от вещото лице сума от
4 086.39 лв., представляваща разликата между платеното обезщетение и полагащо се по
Анекс №Д01-192 от 10.08.2023г. към КТД от 06.12.2022г. обезщетение, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 09.09.2024г. до
окончателното плащане, както и за сумата от 476.66 лв. – лихва за забава считано от
07.11.2023г. - следващия ден на поканата, съгласно Заявление вх.№АС-08-2622 от
06.11.2023г. за изплащане на дължимите суми, до 09.09.2024г. - датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение /чл.84, ал.2 от ЗЗД/. Предявеният иск по
чл.224, ал.1 от КТ следва да бъде уважен до размера на сумата в нетен размер от 516.01 лв.,
представляваща разликата между платеното обезщетение и полагащо се по Анекс №Д01-192
от 10.08.2023г. към КТД от 06.12.2022г. обезщетение за 33 дни неизползван платен годишен
отпуск, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
09.09.2024г. до окончателното плащане, както и за сумата от 60.19 лв. – лихва за забава
6
считано от 07.11.2023г. - следващия ден на поканата, съгласно Заявление вх.№АС-08-2622 от
06.11.2023г. за изплащане на дължимите суми, до 09.09.2024г. - датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение /чл.84, ал.2 от ЗЗД/.
Над тези суми до пълните предявени размери исковете подлежат на отхвърляне.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответната страна следва да
заплати по сметка на Районен съд-Благоевград държавна такса върху уважения размер на
предявените искове общо в размер на 444.17 лв., както и сумата от 542.90 лв. за експертиза,
платена от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от исковете.
По списък ищцата претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лв.
Предвид направеното възражение за прекомерност, и съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото и обема на извършената от адвоката работа, съдът намира, че следва да
редуцира същия до размера по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г., равняващ се на
1 117 лв. съобразно материалния интерес по делото, от които по съразмерност се следват
1010.71 лв.
По списък ответната страна претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
650 лв., от които съразмерно с отхвърлената част от исковете, се следват 61.86 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника О..., гр.Б че дължи на М. А.
С., ЕГН **********, гр.Б, следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №1160/10.09.2024г. по ч.гр.д.№2454/2024г. по описа
на Районен съд-Благоевград, а именно:
-сумата в нетен размер от 2017.90 лв. /две хиляди и седемнадесет лева и деветдесет
стотинки/, представляващи неплатено и дължимо увеличение на месечно трудово
възнаграждение, в нетен размер за положен труд за периода, считано от 01.01.2023г. до
31.07.2023г., съгласно Анекс №Д01-192 от 10.08.2023г. към Колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование №Д01 - 269 от 06.12.2022г., ведно
със законната лихва върху главницата от 2017.90 лв., считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 09.09.2024г. до окончателното изплащане на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата над уважения размер от 2017.90 лв.
до пълния предявен размер от 2 583 лв.;
-сумата в размер на 235.38 лв. /двеста тридесет и пет лева и тридесет и осем стотинки/,
представляващи лихва за забава, начислени върху сумата от 2017.90 лв., считано от
07.11.2023г. – следващия ден на датата на подаване на Заявление вх за изплащане на
дължимите суми, до 09.09.2024г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата над уважения размер от
235.38 лв. до пълния предявен размер от 301.28 лв.;
-сумата в размер на 4 086.39 лв. /четири хиляди осемдесет и шест лева и тридесет и девет
стотинки/, представляващи неплатено и дължимо обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ за
извършено увеличение на брутното месечно трудовото възнаграждение за положен труд за
месец юли 2023г., месеца предхождащ прекратяване на трудовото правоотношение съгласно
чл.228 от КТ, за 11 броя брутни трудови възнаграждения, съгласно Анекс №към Колективен
трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №, ведно със
законната лихва върху главницата от 4 086.39 лв., считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 09.09.2024г. до окончателното изплащане на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата над уважения размер от 4 086.39 лв.
до пълния предявен размер от 4 140.80 лв.;
-сумата в размер на 476.66 лв. /четиристотин седемдесет и шест лева и шестдесет и шест
стотинки/, представляващи лихва за забава начислени върху сумата от 4 086.39 лв., считано
от 07.11.2023г. - следващия ден на датата на подаване на Заявление вх.№за изплащане на
дължимите суми, до 09.09.2024г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата над уважения размер от
476.66 лв. до пълния предявен размер от 482.99 лв.;
-сумата в нетен размер на 516.01 лв. /петстотин и шестнадесет лева и една стотинка/,
представляващи неплатено и дължимо обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за извършено
7
увеличение на месечно трудово възнаграждение за положен труд за месец юли 2023 година,
месеца предхождащ прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл.228 от КТ, за
неползван платен годишен отпуск в размер на 33 работни дни, съгласно Анекс №Д01-192 от
10.08.2023г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование №Д01 - 269 от 06.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от
516.01 лв., считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 09.09.2024г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
разликата над уважения размер от 516.01 лв. до пълния предявен размер от 593 лв.;
-сумата в размер на 60.19 лв. /шестдесет лева и деветнадесет стотинки/, представляващи
лихва за забава начислени върху сумата от 516.01 лв., считано от 07.11.2023г. - следващия
ден на датата на подаване на Заявление вх.№АС-08-2622 от 06.11.2023г. за изплащане на
дължимите суми, до 09.09.2024г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата над уважения размер от
60.19 лв. лв. до пълния предявен размер от 69.17 лв.
ОСЪЖДА Осмо средно училище „А...представлявано от Директора С да заплати на М.
А. С., ЕГН **********, гр.Бумата от 1010.71 лв. /хиляда и десет лева и седемдесет и една
стотинки/ за разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА М. А. С., ЕГН **********, гр.Б да заплати на Осмо средно училище „А
ж.к.Е... представлявано от Директора Се сумата от 61.86 лв. /шестдесет и един лева и
осемдесет и шест стотинки/ за разноски по делото за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от исквовете.
ОСЪЖДА Осмо средно училище „А представлявано от Директора С да заплати по
сметка на Р сумата от 444.17 лв. /четиристотин четиридесет и четири лева и седемнадесет
стотинки/ - дължима държавна такса, и сумата от 542.90 лв. /петстотин четиридесет и два
лева и деветдесет стотинки/ за разноски за експертиза, платени от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8