Решение по дело №1279/2017 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 79
Дата: 1 март 2018 г. (в сила от 8 юни 2018 г.)
Съдия: Светла Тотева Дойчева
Дело: 20174230101279
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

                                       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е         № 79         

                          гр. Севлиево, 01. 03 .  2018 г.

                             В   ИМЕТО   НА    НАРОДА

СЕВЛИЕВСКИ районен съд   в публичното заседание на    

 тринадесети    февруари     

Две хиляди  и осемнадесета  година

                                  в състав

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА ДОЙЧЕВА

при секретаря    СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА                      като разгледа докладваното от  съдия ДОЙЧЕВА  гр. д. № 1279 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по  чл.  224  и чл. 245 от КТ .

           В исковата молба се твърди, че  ищецът работил  в ответното дружество  от 26. 08. 2016 г. на длъжност шофьор на товарен автомобил. Трудовият му договор беше прекратен на 10. 08. 2017 г. със заповед № 1/1 0. 08. 2017 г. Не  са му изплатени  обезщетения по чл. 224 КТ - в размер на 404, 01 лв., за   командировъчни  разходи за  периода от 17. 07 до 28. 07. 2017 г.  -    580, 88 лв., а   също и неизплатено трудово възнаграждение  от 410. 00 лв.    Моли съда да осъди ответника да му изплати процесните суми и да уважи иска със законните последици и присъди разноските по делото.

Ответникът  в срока по чл. 131 ГПК   не оспорва предявените искове , но твърди, че има авансово плащане от 700 лв., което не е съобразено в исковата претенция. . 

По делото се събраха писмени и гласни  доказателства, от съвкупната преценка на които съдът намира за установено следното:Приложени са  препис от допълнително споразумение № 247 от 03.01.2017 г. към трудов договор № 136 от 26.08.2016 г. и препис от писмо от ОИТ гр. Габрово до ищеца изх. № 17251014/28.09.17 г.

Приети са и представените от ответника  : препис от РКО № 132/02.08.17 г., препис от жалба от ответника от 02.08.17 г., препис от протокол от 03.08.17 г., препис от протокол от 04.08.17 г., препис от протокол от 07.08.17 г., препис от протокол от 08.08.17 г., препис от искане от работодателя до ответника или служителя за даване на обяснения – чл. 193, ал. 1 от КТ от 08.08.17 г., препис от обратна разписка от 09.08.2017 г., препис от протокол изх. № 4/09.08.17 г., препис от Заповед № 1/10.08.17 г., препис от Заповед № 2/10.08.17 г., препис от покана от 10.08.17 г., препис от известие за доставяне от 11.08.17 г., препис от разписка за неуспешно предаване на пратки от 14.08.17 г., препис от покана от 11.09.17 г., препис от справка от 11.09.17 г., препис от известие за доставяне от 11.09.17 г., препис от известие за доставяне и обратна разписка от 12.09.17 г., препис от разписка за прием на паричен превод от 16.10.17 г., препис от история за пощенска пратка № 71880001352302, препис от фиш за заплата за м. 07.2017 г., препис от фиш за заплата за м.08.2017 г.

Представено е трудово досие на ищеца.

Предявени са  искове   по чл. 224 от КТ -404,01 лв. обезщетение за неползван годишен отпуск 16 дни за 2017 г. и за 2016 г.   за 3 дни, както и обезщетение за неплатена командировка за периода 17.07.2017 г. -28.07.2017 г. в размер на 580,88лв. и за неизплатено трудово възнаграждение сума общо в размер на 410 лв.,   от които два работни дни са за месец юли - 32,70 и за месец август неизплатено трудово възнаграждение 378,72 лв.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, в който исковете се оспорват изцяло като неоснователни и недоказани.

Според твърденията в исковата молба, ищецът работил  в ответното дружество от 26. 08. 2016 г. на длъжност шофьор на товарен автомобил. Трудовият му договор бил прекратен на 10. 08. 2017 г. със заповед № 1/1 0. 08. 2017 г..Не му били изплатени, на осн. чл. 224 КТ обезщетение за неползван  платен годишен отпуск за 16 дни, 304, 01 ст. за   2017 г. и за 2016 г.- сума в размер на 100, 00 лв. или общо сума в размер на 404, 01 лв.За командировка в периода от 17. 07 до 28. 07. 2017 г. ответникът  му дължал и  сума в размер на 580, 88 лв., а също и  за неизплатено трудово

възнаграждение - сума в размер на 410. 00 лв., от които два работни дни

за м. Юли 2017 г.- 32, 70 лв. и 378, 72, за м. Август. С.г.

             Ответникът не оспорва исковете, в посочения размер. Твърди, обаче, че   е дал   на ищеца 700лв.,   авансово,  които  следва да се приспаднат от задължението му.

 По делото е назначена съдебно- счетоводна експертиза,  чието заключение не се оспори от страните и се приема от съда като правилно и мотивирано,     изготвена след проверка в счетоводството на ответното дружество .

От данните на тази експертиза, преценени в съвкупност с останалите доказателства по делото, съдът приема за установено и доказано ,че стойността на  неизплатените суми на    ищеца е  304, 01 лв. - обезщетение за неползван  платен годишен отпуск за     2017 г. и за 2016 г.- и 411.72 лв.- за неизплатено трудово възнаграждение   за м. Юли 2017 г.- 378, 7 2лв. и за м. Август  2017 г--- 32, 70 лв.  От допълнителното заключение на в.л. се установява, че на ищеца се дължат и 580.88 лв. – неизплатени командировъчни разходи.  Установено е, че със заповед № 731/17 г. ищецът следвало да извърши превоз на товари от България до Франция  за периода от 14. 07. 2017 г. до 31.07.2017 г.Вещото лице установява, че от описа на документи към валутен авансов отчет № 731/ 17 г. е видно, че ищецът е напуснал страната през Дунав мост на 17. 07. 17 г. и се е върнал в страната на 28.07.2017 г., за този период от 11 дни на ищеца се дължат 297 евро -11 дни по 27 евро, равни на 580.88 лв., която не му е изплатена.

     Няма съмнение, че  ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответното дружество, което е прекратено. С оглед неоспорените заключения на ССЕ , останали неизплатени  сумите от 304, 01 лв. , 411.72 лв. и 580.88 лв., така, както подробно са описани по-горе, изчислени след справка в счетоводството на ответното дружество, а също и въз основа на данните по делото...

             По отношение на сумата от 304, 01 лв, обезщетение за неползван  платен годишен отпуск за     2017 г. и за 2016 г. , изчислена в заключението,  ищецът развива съображения, че при изготвяне на експертизата, вещото лице приспада  от полагащия  се на ищеца неползван отпуск , сумата за два дни- 14. 12. И  15. 12. 16 г. и един ден-30.12.16 г.  или общо за три дни в размер на 100 лв., което е неправилно. Съобразени са налични две молби за отпуск/без дата и входящ номер/по отношение на подписите под които, които е допусната  и изслушана съдебно почеркова експертиза.

            Същата не е оспорена от страните и се приема от съда, като правилна и мотивирана. Така в.л. дава заключение, че подписите , положени в графа“ С уважение“  в молба за отпуск на С.П.Б. от 30.12.16 г. не е изпълнен от него, а също и в молба за отпуск от 14. 12. 16 г. Това заключение води до единствения обоснован извод, че ищецът не е ползвал отпуск в посочените в тези молби дни и следва да се присъдят и 100 лв. за  още три дни неползван отпуск.

          Съдът не възприема, възражението на ответника, че е платил на ищеца 700 лв. авансово, за което сочи РКО , без подпис на ищеца, оформен със свидетели, в смисъл, че получателят- ищеца по делото, е отказал да подпише. По този въпрос, в.л. В.Г.В., в с.з. от 05. 12. 17 г.;,  изрази категорично становище, което съдът напълно споделя, че  по реда на Закона за счетоводството, такава процедура е недопустима. Този извод се налага и от съвкупната преценка с показанията на св.Д..

С оглед изложеното , съдът намира, че исковете са основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло, като ответникът бъде осъден да изплати на ищеца   404, 01 лв. - обезщетение за неползван  платен годишен отпуск за     2017 г. и за 2016 г.- и 411.72 лв.- за неизплатено трудово възнаграждение   за м. Юли 2017 г.- 378, 7 лв. и за м. Август  2017 г. 32, 70 лв.  и 580.88 лв. – неизплатени командировъчни разходи. 

   Или общо неизплатена сума обезщетения  е   1396.60 лв. лв., която се дължи ведно със законната лихва от  11.10.17 г. , датата на предявяване на исковете до окончателното й изплащане.

   Ответното дружество  следва да заплати д.т. от   55.86 лв., както и 250 лв. разноски за три експертизи,    по сметка на Районен съд гр. Севлиево , а на ищеца направените по делото разноски от  330 лв.- по списък по чл. 80 ГПК..

Водим от гореизложеното съдът

                  

                         Р        Е       Ш         И  :

 

    ОСЪЖДА  ШОПОВ- ТРАНС- ЕООД, ЕИК *********  със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „Марин Попов"№ 87,  представлявано от Х. С. Ш. да заплати на   С.П.Б., ЕГН **********,*** сумата от общо 1396.60/хиляда триста деветдесет и шест лв. 60 ст./  лв., която се дължи ведно със законната лихва от  11.10.2017 г. , от които  404, 01/четиристотин и четири лв. 01 ст./  лв. - обезщетение за неползван  платен годишен отпуск за     2017 г. и за 2016 г.,  411.72 /четиристотин и единадесет лв. 72 ст./лв.   неизплатено трудово възнаграждение   за м. Юли 2017 г.- 378, 72 лв. и за м. Август  2017 г. -32, 70 лв.  и 580.88 лв. – неизплатени командировъчни разходи, на осн. чл. 224 и 245 КТ, както и 330 /триста и тридесет /лв.- направени по делото разноски. . 

ОСЪЖДА Ш.- Транс- ЕООД, ЕИК *********  със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „Марин Попов"№ 87,  представлявано от Х. С. Ш.  да заплати   на Районен съд гр. Севлиево д.т. от     55.86/петдесет и пет лв. 86 ст./ лв., както и 250 /двеста и петдесет/лв. разноски за три експертизи.   

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД ГАБРОВО  в двуседмичен срок от  съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                             

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :