Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 79 Година 2019, 04.07 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд …….…………….… граждански състав ………………………….
На четвърти юли …………….…….. ….....……… Година две хиляди и деветнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: …………………………………………
Съдебни
заседатели: ………………………………………...
Секретар ………………………………………….……………....………………………………
Прокурор …………………………………………….……………………………………………
като разгледа докладваното от ………………Радостина Калиманова…………………
търговско дело номер ………… 480 ….…… по описа за …… 2018 ….. година.
Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, представлявана от Румяна Михайлова Михайлова с
адрес град София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ №3 е депозирала молба против
„Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас“ АД със седалище град
Бургас и адрес на управление ж. к. „Лазур“, спортен комплекс „Лазур“,
представлявано от Пламен Кирилов Киряков за обявяване неплатежоспособността на
ответното дружество и определяне на нейната начална дата, откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на ответника, както и определяне
на дата за провеждане на първо събрание на кредиторите. В подкрепа на
отправеното искане представя и ангажира доказателства.
Молбата е с правно основание в чл.625 и сл. от Търговския
закон.
Бургаският
окръжен съд съобрази отправените от молителя доводи и искания, представените по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид и
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В молбата, по повод на която е образувано настоящото производство молителят
твърди, че за периода от месец април 2018 година до месец август 2018 година
при упражняване на контролните си функции за спазване на трудовото
законодателство чрез териториалното си поделение дирекция „Инспекция по труда“
- Бургас извършил две проверки за спазване на трудовото законодателство от
„Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас“ АД. При извършването им
било обследвано изпълнението от страна на дружеството, в качеството му на
работодател, на задължението му да заплаща трудови възнаграждения на
служителите си за периода от месец март 2017 година до месец юни 2018 година. В
резултат на констатираните при проверките обстоятелства същият счита, че
ответникът бил неплатежоспособен, поради което и следвало да се инициира
производство по обявяването му в несъстоятелност.
С
протокол за извършена проверка изх. № ПР1818819/01.06.2018 година дирекция
„Инспекция по труда“ - Бургас изследвала заплащането на трудовите
възнаграждения на работниците и служителите в дружеството за процесния период.
От събраните документи се установявало, че за анализирания период от месец март
2017 година до месец юни 2018 година броят на работниците на ответното
дружество варирал между две и едно лица.
Към датата на изготвяне на посочения по-горе протокол всички трудови
възнаграждения на работниците за проверявания период били дължими и изискуеми.
При проверката от работодателя били изискани платежни документи, удостоверяващи
изплащане на трудовите възнаграждения на поименно изброените в същия работници
за съответните месеци от анализирания период, които обаче не били представени.
За констатираните нарушения били приложени принудителни административни мерки,
задължаващи работодателя да изплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за съответните месеци. Протоколът бил получен от представител на
дружеството, което се удостоверявало с известие за доставяне на „Български
пощи“. Дадените предписания не били оспорени и влезли в законна сила.
В периода от месец юли 2018 година до месец август 2018 година била
извършена последваща проверка за изпълнение на приложените принудителни
административни мерки, при което се установило, че няма промяна в обстоятелствата.
Представени били същите ведомости за начислени трудови възнаграждения. С
протокол за извършена проверка изх. № 1827843/14.08.2018 година било
удостоверено неизпълнението на дадените предписания с предходния. От така
казаното се налагал извода, че към датата на приключване на проверките
възнагражденията, дължими от работодателя към работниците и служителите му били
изискуеми и не били погасени по давност.
Твърди се, че съгласно чл. 4 от Вътрешните правила за работна заплата в
ответното дружество работните заплати се изплащали не по-късно от последното
число на месеца, за който се начислявала работната заплата. Поради това и всяко
от дължимите от работодателя трудови възнаграждения към работниците било
забавено повече от два месеца, като дължимите суми за посочения период били в
общ размер на 29587.89 лева. Нещо повече, данните от проверките показвали, че
за продължителен период от време работодателят не бил изплащал дължими трудови
възнаграждения към нито един от работниците си, от което можело да се направи
извод, че невъзможността за изплащане на възнагражденията било обективно и
трайно състояние. Също така от справка в търговския регистър, воден от Агенция
по вписванията било установено, че ответното дружество не било заявило за
обявяване годишните си финансови отчети за повече от три години. Всичко това
сочело на наличието на предпоставките на правната норма за откриване спрямо
него на производство по несъстоятелност.
В
срока за произнасяне молителят е депозирал нарочна писмена молба, с която е
предприел действия по оттегляне на молбата, по повод на която е било образувано
настоящото производство. Предвид необходимостта от съгласие на другата страна
по делото, съдът с определението си чл. 629б от Търговския закон е указал на
същата да изрази становище в тази насока. Независимо от надлежно връчения
препис от това определение, такова в предоставения срок и към настоящия момент
не е постъпило по делото, поради което и в тази му част производството по
делото не следва да бъде прекратявано, а молбата разгледана по същество.
Съобразно
разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от Търговския закон, неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение,
породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно
вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко
една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два
месеца. В конкретния случай, както бе посочено по-горе, молителят изтъква, че ответникът
има задължение за изплащане на трудови възнаграждения към своите работници,
което не е изпълнено повече от два месеца. Към молбата си за оттегляне, обаче
същият е приложил платежен документ, от който е видно, че задълженията в
сочените от него размери и към съответно посочени лица са погасени чрез
изпълнение и по-точно сумите са преведени по банков път на лицата. Това сочи,
че изтъкнатото в молбата задължение не съществува или липсва първата от
разгледаните по-горе предпоставки на правната норма, при наличието на които може
да бъде открито производство по несъстоятелност спрямо ответника. Поради това
отправеното с молбата искане като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Само
за пълнота на изложението е необходимо да се посочи, че съдът не следва да се
занимава с въпроса дали ответното дружество е заявило за обявяване в търговския
регистър годишните си счетоводни отчети за последните три години, тъй като тази
въведена от законодателя презумпция се свързва със състоянието на
неплатежоспособност, а в случая по горните доводи въобще не е установено
наличието на изискуемо към молителя задължение на ответника от категорията на
визираните в цитираната по-горе правна норма.
С
оглед отправеното в тази насока искане и поради наличие на предпоставките на
закона за това съдът е конституирал по делото като присъединен взискател „Спортс пропърти мениджмънт“ АД със
седалище град Бургас и адрес на управление ж. к. „Лазур“, спортен комплекс
„Лазур“, представлявано от Даниела Димитрова Чорбаджиева. Вземанията, на които
същото основава качеството си на кредитор, според твърденията в нарочната
писмена молба, произтичали от договор за прехвърляне на вземане вместо
изпълнение на парично задължение от 05.11.2013 година; договор за продажба на
вземане от 10.02.2017 година; договор за наем от 05.06.2009 година; договор за
наем от 15.08.2012 година; договор за наем от 01.05.2015 година; договор за
наем от 20.06.2014 година; договор за наем от 01.09.2009 година; доставки на
стоки по фактури, подробно описани в молбата и свързани с дейността на
дружеството.
Вземанията на длъжника били в размер на
22195084.57 лева, от които сборна главница в общ размер на 17914923.13 лева,
възнаградителни лихви към 25.10.2018 година в размер на 4280161.44 лева,
възнаградителна лихва в размер на 3.5 % годишно, дължима върху сборната
главница в общ размер на 10766958.39 лева, считано от 26.10.2018 година до
окончателното изпълнение на задължението и законната лихва, считано от падежа
на всяко задължение до окончателното им плащане. Същите били предмет на
споразумение от 13.10.2017 година.
Пояснява в тази връзка, че с договор за
прехвърляне на вземане вместо изпълнение на парично задължение от 05.11.2013
година „Петрол холдинг“ АД му прехвърлило вземанията си от длъжника „ПСФК
Черноморец Бургас“ АД по договор за заем от 19.11.2010 година и анекс към него,
в общ размер на 7609908.52 лева, от които главница в размер на 5979958.39 лева
и възнаградителна лихва към 31.10.2013 година в размер на 1542806.61 лева,
ведно с възнаградителна лихва, дължима съгласно условията на договор за заем от
19.11.2010 година, считано от 01.11.2013 година до окончателното изплащане на
вземането. Със същия договор цедентът „Петрол холдинг“ АД му прехвърлил и
вземанията си в размер на 87143.52 лева, представляващи сбор от неизплатени
задължения по фактури, подробно описани към договора за цесия. Дружеството
длъжник било надлежно уведомено за цесията на 05.11.2013 година.
Със споразумение от 29.12.2014 година,
подписано между „Спортс пропърти мениджмънт“ АД и „ПСФК Черноморец Бургас“ АД
страните се договорили, че длъжникът няма да дължи възнаградителна лихва по
договора за заем от 19.11.2010 година, сключен с „Петрол холдинг“ АД за периода
от 01.01.2015 година до 01.01.2018 година.
Със споразумение от 15.05.2015 година
дружеството-длъжник потвърдило дължимостта на описаните по-горе задължения по
основание и размер и се задължило да изплати дължимите суми в общ размер на
8447102.92 лева към датата на споразумението в срок до 31.07.2015 година.
Със споразумение от 13.10.2017 година
дружеството-длъжник поело задължение да заплати в срок до 29.12.2017 година
всички дължими суми, в това число и описаните по-горе, а в случай, че не стори
това, да заплаща годишна лихва върху главницата от 5979958.39 лева, предмет на
договора за цесия с „Петрол холдинг“ АД, в размер на 3.5 % годишно, изчислена
на база 360 дни. Така задължението на длъжника по горните сделки възлизало на
следните суми, а именно: главница в размер на 5979958.39 лева; възнаградителна
лихва към 25.10.2018 година - 2352923.59 лева; възнаградителна лихва в размер
на 3.5% годишно, считано от 26.10.2018 година до окончателното изпълнение на
задължението; вземания по фактури в размер на 87143.52 лева.
С договор за продажба на
вземане от 10.02.2017 година „Петрол еко тур инвест“ ЕООД прехвърлило на
„Спортс пропърти мениджмънт“ АД вземането си от „ПСФК Черноморец Бургас“ АД,
произтичащо от договор за паричен заем от 01.06.2010 година, анекси към него от
21.11.2011 година, от 21.12.2012година, от 21.12.2003 година, споразумение рег.
№ 2939/08.05.2015
година на нотариус с район на действие Бургаския районен съд и договор за
прехвърляне на вземания от 01.02.2017 година, в размер на сумата от 4787000
лева - главница, ведно с дължима възнаградителна лихва, в размер на 9% годишно,
начислена на база на 360 дни, върху дължимата част от главницата, която лихва
към датата на цесията възлизала на 1624594.75 лева, както и всички други
вземания за възнаградителни лихви, лихви за забава, неустойки, обезщетения за
вреди и разноски, дължими по договора за паричен заем от 01.06.2010 година.
Длъжникът бил уведомен за цесията на 15.02.2017 година.
Със споразумение от
22.02.2017 година страните се съгласили длъжникът „ПСФК Черноморец Бургас“ АД
да заплати възнаградителна лихва върху дължимата главница по посоченото по-горе
правоотношение в размер на 3.5% годишно, начислена на база 360 дни, считано от
01.03.2017 година.
Към 25.10.2018 година
вземането на „Спортс пропърти мениджмънт“ АД било в следния размер: 4787000 -
главница; 1927237.85 лева - възнаградителна лихва към 25.10.2018 година;
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 3.5 % годишно, считано от
26.10.2018 година до окончателното изплащане на вземането.
На 05.06.2009 година между „Спорт
пропърти мениджмънт“ АД и длъжника бил сключен договор за наем, по силата на
който първото дружество предоставило на второто за временно и възмездно
ползване стадион с трафопост, на площ 31 600 кв. м., ведно с цялото му
оборудване и с всички съоръжения към него, в т. ч. паркинг, с изключение на
спортна зала срещу задължението на последното да заплаща месечна наемна ц. в
размер на 100000 лева месечно без ДДС. Договорът за наем бил сключен за срок от
4 години. С анекс от 07.12.2010 година срокът на договора бил удължен до
30.06.2017 година. Поради виновно неизпълнение на задълженията на длъжника по
договора за наем - наличие на неплатени наемни вноски и консумативи, договорът
бил развален с едностранно предизвестие, обективирано в писмо изх. № 5/30.09.2014
година.
Със споразумение от 15.05.2015 година
длъжникът поел задължение да заплати на „Спортс пропъртис мениджмънт“ АД в срок
до 30.06.2015 година дължимите суми по договора за наем, в общ размер на
7146873.55 лева, от които 6139268.05 - дължима наемна ц. и 547442.84 лева -
задължения за заплащане на консумирана ел. енергия, вода и ВиК услуги и дължими
местни данъци и такси. Твърди се, че към момента на подаване на молбата
задължението възлизало на сумата от
6139268.05 лева - наемна ц.; 217016.65 - задължения за заплащане на ел.
енергия; 77800.02 лева - задължение за заплащане на консумирана вода и ВиК
услуги; 326635.18 лева - задължение за заплащане на местни данъци и такси. С
нотариално заверено споразумение от 13.10.2017 година длъжникът признал
дължимостта на описаните по-горе вземания, като поел задължение да ги изплати в
срок до 29.12.2017 година.
Между „Спортс пропърти мениджмънт“ АД и
„ПСФК Черноморец Бургас“ АД били сключени и договори за наем на недвижими
имоти, по силата на които първото дружество, в качеството си на наемодател
предоставило на второто за временно и възмездно ползване собствени недвижими
имоти - апартаменти, находящи се в град Бургас, ул. „Страхил“ №7, както следва:
по договор от 01.09.2009 година апартамент №4 на ет. 3; по договор от
01.09.2009 година - апартамент №7 на ет. 4; по договор от 01.09.2009 година
апартамент №10 на ет. 5; по договор от 11.01.2010 година апартамент №1 на ет.
2, по договор от 06.06.2013 година - апартамент №2 на ет. 2. Налице били
задължения на ответника, произтичащи от посочените по-горе договори за наеми,
дължими за периода 01.01.2010 година - 30.11.2013 година.
Със споразумение от 10.12.2013 година
страните постигнали съгласие за разсрочване на задълженията на длъжника по
договорите за наем в общ размер на 101534.66 лева, като ответникът поел
задължение да ги плати в срок до 10.12.2017 година. Към момента на подаване на
молбата, дружеството-длъжник дължало на „Спортс пропърти мениджмънт“ АД сумата
от 89472.14 лева - неизплатена наемна ц., ведно със законната лихва, считано от
датата на падежа до окончателното му изплащане. За това задължение било налице
и извънсъдебно признание на вземането, обективирано в нотариално заверено
споразумение от 13.10.2017 година.
С договор за наем на моторно превозно
средство от 15.08.2012 година, с анекси към него от 27.06.2013 година,
27.06.2014 година, 26.05.2015 година „Спортс пропърти мениджмънт“ АД предоставило
за нуждите на ответника, за временно и възмездно ползване специализиран
автомобил - линейка с прилежащо към нея оборудване срещу наемна ц. в размер на
14000 лева с ДДС, дължима за периода от 30.06.2015 година до 30.06.2016 година,
ведно със законната лихва за забава от датата на падежа до окончателното
изплащане на вземането.
С договор за наем на движими вещи от
20.06.2014 година „Спортс пропърти мениджмънт“ АД предоставило на „ПСФК
Черноморец Бургас“ АД за временно и възмездно ползване движими вещи, описани в
молбата с наемна ц. в размер на 2800 лева с ДДС месечно, платима до последно
число на текущия месец. Договорът бил сключен за срок от три години, но бил
прекратен по взаимно съгласие на страните с допълнително споразумение от
19.10.2016 година. По посочения договор длъжникът дължал на молителя
неизплатена наемна ц. в размер на 78342.80 лева, ведно със законната лихва за
забава, считано от падежа на всяка наемна вноска до окончателното изплащане на
задължението.
С договор за наем на недвижим имот от
01.05.2015 година „Спортс пропъртис мениджмънт“ АД“ АД предоставило на
ответника за временно ползване офис, находящ се на етаж 1, в административната
сграда на стадион Лазур срещу наемна ц. от 100 лева месечно без ДДС. Към
25.10.2018 година дружеството-длъжник дължало на молителя в изпълнение на този
договор наемна ц. в размер на 3 480 лева с ДДС.
Налице било и вземане в размер на
99806.38 лева по фактури, подробно описани в точка 8-ма от молбата. Със
споразумение от 10.07.2014 година „ПСФК Черноморец Бургас“ АД поело задължение
да заплати описаните фактури за доставки на стоки и услуги в срок от три
години, но не по-късно от 10.07.2017 година. Към момента на подаване на молбата
не било налице такова плащане, като дружеството-длъжник дължало сумата, ведно с
лихвата за забава.
Със споразумение от 02.06.2015 година
ответникът поел задължение да заплати на молителя сумата от 15000 лева -
обезщетение за щети на имущество, собственост на „Спортс пропърти мениджмънт“
АД, причинени по време на футболна среща, проведена на 30.05.2015 година на
стадион Лазур. Към момента на подаване на молбата ответникът все още не бил
изпълнил задължението си по издадената за тази цел фактура.
Вземанията, от които извежда активната
си материалноправна легитимация кредитора са от няколко правоотношения и
по-специално от договори за цесия, договори за наем на недвижими имоти, движими
вещи и МПС, договори за доставка. Последното, на което се позовава, е
споразумение от 02.06.2015 година, с което е постигнато съгласие за изплащане
на обезщетение за щети на имущество, негова собственост по време на футболна
среща, за което била издадена и фактура №945 от същата дата. Поради това именно
съдът ще ги разгледа не съобразно хронологичното им последователно описание в
молбата, а съобразно основанието, от което същите произтичат.
Установява се от доказателствата към
молбата, че на 05.11.2013 година „Петрол холдинг“ АД и „Спортс пропърти мениджмънт“ АД са сключили договор, по силата на който
първото е прехвърлило на второто вземането си от ответника по делото в размер
на сумата от 7609908.52 лева вместо изпълнение на задължението за плащане на
част от продажната ц. на дружествените дялове на „Бългериън роуз гардънс“ ЕООД,
от която 5979958.39 лева главница по договор за заем от 19.11.2010 година,
1542806.61 лева - възнаградителна лихва към 31.10.2013 година, дължимите
съгласно условията на договора за заем лихви, считано от 01.11.2013 година до
окончателното връщане на главницата, както и сумата от 87143.52 лева - сбор от
задължения на ответното дружество по фактури, подробно описани в приложението. Самият
договор за заем също е представен като доказателство, като видно от същия,
ответникът и „Петрол холдинг“ АД на 19.11.2010 година за сключили договор, по
силата на който второто дружество предоставило на първото заем в размер на
8200000 лева срещу задължението на последното да върне заетата сума и плати
възнаграждение под формата на годишна лихва, изчислена на база 360 дни годишно,
в размер на 9% върху усвоената заемна сума. Връщането на сумата е следвало да
стане в срок до 30 юни 2011 година. С последващ анекс срокът е променен на
31.12.2012 година.
На
10.02.2017 година между „Петрол еко тур инвест“ ЕООД и „Спортс пропърти
мениджмънт“ АД е сключен договор за цесия, по силата на който първото
прехвърлило на второто вземането си към „Професионален футболен клуб Черноморец
Бургас“ АД, произтичащо от договор за паричен заем от 01.06.2010 година, три
анекса към него и споразумение от 05.05.2015 година и договор за прехвърляне на
вземания от 01.02.2017 година в размер на сумата от 4787000 лева - главница,
ведно с дължима възнаградителна лихва, начислена на база 360 дни годишно, в
размер на 9% върху дължимата част от главницата, която към датата на подписване
на договора възлиза на сумата от 1624594.75 лева, както и всички други вземания
за възнаградителни лихви, лихви за забава, неустойки, обезщетения за вреди и
разноски, дължими по договора за заем от 01.06.2010 година. Упоменатият договор
за заем също е представен, като видно от него, същият е сключен на 01.06.2010
година и съобразно неговите клаузи, М.В.С. е предоставил на ответното дружество
в заем сума в размер на 6000000 лева срещу задължението на същото да върне
заетата сума и да плати възнаграждение под формата на годишна лихва, изчислена
на база 360 дни годишно, в размер на 9% върху усвоената заемна сума. Срокът за
връщане е установен на 31.12.2011 година, като с няколко анекса е продължаван,
с последния от които до 31.12.2014 година. Наличен е и договор за цесия от
01.02.2017 година, по силата на който М.В.С. е цедирал на „Петрол еко тур
инвест“ ЕООД всички свои вземания от ответника, произтичащи от договора за
паричен заем от 01.06.2010 година и анексите към него в размер на 4787000 лева,
ведно с дължима възнаградителна лихва, начислена на база 360 дни, в размер на
9%, която за периода от 21.05.2013 година до датата на подписване на договора
възлиза на сумата от 1612627.25 лева, както и всички други вземания за лихви,
неустойки, обезщетения за вреди и разноски, дължими по този договор. Съдът следва да постанови решение по чл. 630, ал. 1 от Търговския закон,
когато се установи неплатежоспособност на длъжника не по принцип, а само при
положение, че молителят е доказал съществуването на задължение, възникнало по
търговска сделка, която да е сключена между него и ответника. Вземането по
смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 от Търговския закон може да бъде и последица от
факти, осъществени след сключването на търговската сделка; може да е породено
от друг вид сделка, която по своето предназначение и желани от страните
последици да е свързана със сключването и изпълнението на дадената абсолютна
или относителна търговска сделка, като не е необходимо и да е налице
идентичност между страните по тези сделки. Доколкото предметът на цесията е
смяна на носителя на материалното право, транслирането му не променя неговия
характер, който се определя от вида на самата сделка, а цесионерът придобива
всички свързани с упражняването му права, включително тези за неговото събиране
по пътя на индивидуалното изпълнение или за удовлетворяване в универсално
такова, каквото е производството по несъстоятелност. Изрична забрана за
последното законодателят не е предвидил /така и в определение № 341 от
26.06.2018 година на ВКС по търг. дело № 869/2018 година, I т. о. и другата
цитирана в него практика/.
При
съобразяване на изложеното по-горе, наложително е да се установи дали
договорите, страна по които е ответника, а именно тези за заем са търговски
сделки. Независимо, че заемът не е сред изброените в чл. 1, ал. 1 от Търговския
закон абсолютни търговски сделки, сключените между страните договори за заем,
следва да се определят като търговски. Сделките по предоставените заеми имат
правната характеристика на презумптивни търговски сделки, като сключени между
търговци по смисъла на чл. 286, ал. 1 от Търговския закон и при необорване на
законовата презумпция на чл. 286, ал. 3 от Търговския закон /така и в определение
№ 275 от 27.05.2015 година на ВКС по търг. дело № 1019/2015 година, II т. о./.
Тук е необходимо да се подчертае, че ответникът нито е възразил, нито е навел
твърдения, че сделките не са търговски, поради което именно не може да се
счете, че презумпцията е оборена, като оборването и не може да бъде сторено от
съда служебно, а единствено по възражение на другата страна /така в решение №
286 от 20.04.2006 година на ВКС по търг. дело № 754/2005 година, I т. о., решение
№ 127 от 5.10.2011 година на ВКС по търг. дело № 1027/2010 година, II т. о., определение
№ 275 от 27.05.2015 година на ВКС по търг. дело № 1019/2015 година, II т. о., решение
№ 177 от 26.03.2008 година на ВКС по търг. дело № 701/2007 година, I т. о./.
На
05.06.2009 година „Професионален футболен клуб Нафтекс“ АД, за което на
13.10.2009 година е била вписана промяна в наименованието, като в резултат на
нея занапред същото е „Спортс пропърти мениджмънт“ АД и ответникът по делото са
сключили договор, по силата който първото отдало на второто за временно и
възмездно ползване собствения си недвижим имот, находящ се в УПИ І в кв. 1 по
плана на ж. к. „Лазур“ в град Бургас, при съответно посочени граници, а именно
построения в този имот стадион с трафопост с площ от 31600 кв. м., ведно с
цялото му оборудване и всички съоръжения към него, в това число и паркинги, без
изградените в същия имот спортна зала с площ от 2062 кв. м. и спортна площадка
със съблекалня срещу заплащане на наемна ц. в размер на 100000 лева месечно,
без включен в цената ДДС. Уговорено е наемната ц. да се извършва до 5-то число
на текущия месец, след издаване на данъчна фактура от страна на наемодателя, с
банков превод. Договорът е сключен за срок от 4 години, като влиза в сила на
датата на сключването му. С последващ анекс срокът е удължен до 30.06.2017
година. С едностранно отправено предизвестие, получено от ответника на
30.09.2014 година този договор е прекратен от наемодателя в еднодневен срок от
уведомлението.
На
15.08.2012 година между „Спортс пропърти мениджмънт“ АД и ответника е бил
сключен договор, с който е постигната договореност първото да отдаде под наем
на второто за временно ползване специализиран автомобил - линейка марка
„Мерцедес-214“ с рег. № А7979 АТ и други индивидуализиращи белези, посочени в
чл. 1 от същия и с нейното оборудване срещу заплащане на наемна ц. в размер на
14000 лева с включен върху същата ДДС. Този договор е бил сключен за срок до
30.06.2013 година, който срок с няколко последващи анекса е продължен до
30.06.2016 година. Между същите страни на 20.06.2014 година е бил сключен и
договор за наем на движими вещи, по силата на който на ответника се били
предоставени за временно ползване перална машина и сушилна машина срещу
заплащане на наемна ц. в размер на 2800 лева с включен в нея ДДС. Срокът на
договора е установен на 20.06.2017 година, като същият е прекратен с
допълнително споразумение, считано от 20.10.206 година. Сключен е също така
между тях и друг договор за наем, по силата на който на ответника е било
предоставено за временно и възмездно ползване собствения на наемодателя
недвижим имот-офис, представляващ първо помещение, разположено на първи етаж,
коридор десен в административната сграда на спортен комплекс „Лазур“ в комплекс
„Лазур“ в град Бургас. Наемателят се е задължил да заплаща наемна ц. в размер
на 100 лева месечно без включен в нея ДДС. Договорът е сключен като безсрочен.
Съгласно
установената съдебна практика, договорът за наем
не е абсолютна търговска сделка, но съобразно въведения от законодателя
субективен критерий сделката следва да се определи като търговска с оглед
извършването й от търговеца при осъществяване на дейността му по занятие. Ако
ответникът счита, че конкретната сделка не попада в кръга на този критерий, той
е следвало да опровергае законовата презумпция /така в определение № 1 от
6.01.2014 година на ВКС по търг. дело № 2248/2014 година, II т. о./. Видно от
всички обсъдени по-горе договори за наем, същите са сключени от търговци, като
въведената с чл. 286, ал. 3 от Търговския закон презумпция не може да се счете
оборена. Договорите за наем също не са оспорени, като в процеса не са наведени
каквито и да са възражения против тяхната действителност, съответно такива във
връзка с изпълнението на задълженията на наемодателя по тях, както и липсват
посочени и представени доказателства за това ответникът-наемател да е изпълнил
основното си задължение за плащане на наемната ц. в размерите и сроковете,
съобразно постигнатите между страните договорености. Така казаното следва да
бъде отнесено за всички обсъдени от съда по-горе договори за наем, предмет на
молбата на присъединилия се кредитор, но не и за договорите за наем на
недвижими имоти, съобразно тяхното описание в т. 4-та от писмената му молба,
съдържаща искането му за присъединяване. Това е така, тъй като те не са
представени и налични като доказателства измежду кориците на делото, което
обстоятелство не позволява на съда да направи каквато и да е преценка на
същите, включително дали съществуват във вида и параметрите, описани на това
място. Налично е единствено споразумение и приложение към същото, но само това
определено не е достатъчно, за да обоснове съответни изводи в горната насока.
Освен това, легитимацията на кредитор не е изведена от него, а от самите
договори, което обстоятелство също е от съществено значение. Всичко това сочи,
че качеството на кредитор на „Спортс пропърти мениджмънт“ АД по търговска
сделка по отношение на ответника е установено и от тези разгледани и обсъдени
негови вземания с разгледаното изключение.
Последното
следва да се отнесе и към заявеното вземане по шест фактури, съобразно тяхното
описание като номер и дата на издаване в молбата. Всички те са представени и
следва да се приеме, че инкорпорират в себе си сключени между фигуриращите там
търговски дружества договори за покупко-продажба. Оспорване на същите отново не
е предприето, като същевременно е установено, че те са осчетоводени в
счетоводството на ответника и няма ангажирани от него, върху когото е
доказателствената тежест в тази насока, да е извършил надлежно плащане на
задълженията по тях. Последните, при липса на твърдения за друг падеж, следва
да се приеме, че са станали изискуеми от деня, следващ този на издаване на
всяка една от фактурите.
Съдът
намира, че последното заявено с писмената молба вземане, имащо характера на
обезщетение за вреди не може да бъде квалифицирано като такова от вида на
изискуемото от приложимата и посочена по-горе правна норма, т. е. от търговска
сделка или някое друго от тези по ал. 1 на чл. 608 от Търговския закон. Този
извод следва при преценка на неговия характер и тези правнорелевантни факти, с
които се свързва неговото възникване. Обстоятелството, че е било постигнато
споразумение за неговия размер и начин на плащане, съответно е била издадена
фактура не налагат друг, по-различен от изложения от съда извод.
С нарочно определение на съда по делото
като присъединен взискател е конституиран и В.Н.Р., ЕГН ********** ***. Същият
твърди, че с договор за цесия от 07.05.2014 година „Спортс пропърти мениджмънт“
АД прехвърлило на „ПСФК Черноморец Бургас“ АД вземането си от „ПФК ЦСКА“ АД в
общ размер на 426086.58 лева, произтичащо от съдебно решение, постановено по
въззивно гражд. дело №312/2018 година по описа на Бургаския окръжен съд и въззивно
гражд. дело №171/2013 година по описа на Бургаския апелативен съд срещу ц. в
общ размер на 384000 лева, която длъжникът „ПСФК Черноморец“ АД се задължило да
заплати на „Спортс пропърти мениджмънт“ АД в срок до 15.04.2010 година.
С
договор за цесия от 02.06.2014 година „Спортс пропърти мениджмънт“ АД
прехвърлило на М.А.М.вземането си към длъжника по делото, за дължимата ц. по
чл. 6 от договор за цесия от 07.05.2014 година, в общ размер на 384000 лева, за
което длъжникът бил надлежно уведомен на 02.06.2014 година.
С
договор за продажба на цесия от 03.08.2015 година В.Р. придобил от М.М.вземането
му към длъжника в размер на 100000 лева главница, дължима в срок до 15.04.2015
година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2015
година до окончателното и изплащане. Вземането, предмет на
договора за цесия от 03.08.2015 година било съдебно признато в производството
по търг. дело №569/2014 година по описа на Бургаския окръжен съд, като цедентът
М.М.се бил снабдил с изпълнителен лист. Вземането било предмет на принудително
изпълнение по изпълнително дело № 232/2016 година по описа на ЧСИ Станимира
Николова.
Установява
се от събраните по делото доказателства, че на 07.05.2014 година „Спортс
пропърти мениджмънт“ АД и ответникът в настоящото производство са сключили
договор за цесия, по силата на който първото е прехвърлило на второто срещу
заплащане на сумата от 384000 лева своето вземане от „Професионален футболен
клуб ЦСКА“ АД общо в размер на сумата от 426086.58 лева към 30.04.2014 година,
ведно със законната лихва върху главница от 150000 евро с левова равностойност 293374.50
лева, считано от 01.05.2014
година до окончателното изплащане. Посочено е, че предмет
на същия този договор са вземанията по изпълнителен лист, издаден въз основа на
решени №ІІ-96 от 22.07.2009 година по въззивно гражданско дело №312/2008 година
по описа на Бургаския окръжен съд за сумата от 1000 евро с левова равностойност
на 1955.83 лева, ведно със законната лихва върху главница, считано от
04.12.2006 година, която към 30.04.2014 година е в размер на 1712.90 лева и
законната лихва, считано от 01.05.2014 година до окончателното изплащане на
главницата, както и по изпълнителен лист, издаден въз основа на решение №84 от
28.06.2013 година по въззивно гражданско дело №171/2013 година по описа на
Бургаския апелативен съд за сумата от 149000 евро с левова равностойност на
291418.67 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 29.06.2010
година, която към 30.04.2014 година е в размер на 114819.68 лева и законната
лихва от 01.05.2014 година до окончателното изплащане и разноски в размер на
сумата от 16179.50 лева.
На
02.06.2014 година „Спортс пропърти мениджмънт“ АД е прехвърлило с договор за
цесия от тази дата вземането си за сумата от 384000 лева от ответника по
делото, което вземане произтича от разгледания по-горе договор за цесия на М.А.М.срещу
заплащане на ц. в размер на 325000 лева.
С
договор за цесия от 03.08.2015 година М.А.М.е прехвърлил на молителя по делото В.Н.Р.
свое вземане от „Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас“ АД в
размер на сумата от 100000 лева и законна лихва за забава върху тази главница,
считано от 15.04.2015 година до окончателното и изплащане срещу заплащането на
сумата от 40000 евро. В раздел І, чл. 2 е посочено, че прехвърленото вземане
произтича от изпълнителен лист №134 от 24.04.2015 година, издаден въз основа на
протоколно определение от 25.03.2015 година по търговско дело №569/2014 година
по описа на Бургаския окръжен съд.
Договорът
за цесия е каузален договор, при който длъжникът по вземането не е страна.
Същият не е сред изброените в чл. 1,
ал. 1 от Търговския закон абсолютни търговски сделки, което изключва
прилагането на обективния критерий за определяне характера на сделката. Вторият
критерий е свързан с качеството на лицата, които ги извършват, като важим е
принципът, че търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с
упражняване на неговото занятие /субективен критерий, а сделките са
презумптивни търговски сделки/, като следва да се съобрази, че в случая последната
разгледана цесия е сключена между физически лица, поради което и именно
определящо е правоотношението, в което встъпва цесионера. Това е така, тъй като
вземането по смисъла на чл.
608, ал. 1, т. 1 Търговския закон, както вече бе посочено, може да бъде и
последица от факти, осъществени след сключването на търговската сделка; може да
е породено от друг вид сделка, която по своето предназначение и желани от
страните последици да е свързана със сключването и изпълнението на дадената
абсолютна или относителна търговска сделка. В този смисъл съществуването на
вземането на молителя-цесионер при валидна и надлежно съобщена цесия е
функционално обусловено от наличието на валидно възникнало и непогасено главно
задължение по абсолютната търговска сделка, а това е достатъчно да легитимира
молителя като кредитор с парично вземане, оправомощен да поиска откриване на
производство по несъстоятелност на длъжника му.
Тъй
като видно от гореизложеното, връзка от каквото и да естество не се установява
да е налице между първите две цесии /касаещи вземания, присъдени в други
съдебни производства/ и последната, по силата на която молителят се легитимира
като кредитор на ответника, то от значение с оглед гореказаното е
установяването „произхода“ на вземането на М.М.и по-специално дали същото
произтича от търговска сделка. Данни в тази насока и с оглед представените
доказателства могат да се почерпят единствено от представения изпълнителен
лист, който е издаден в рамките на съдебно производство по търговски спор,
страни по който са ответника в настоящото производство и цедента по последната
цесия, тази от 03.08.2015 година. В този изпълнителен лист, обаче основание на
вземането не е посочено, а само и единствено размера на сумата и дължимостта на
законната лихва, считано от датата на падежа на вноската до окончателното и
изплащане. При това положение не би могъл да бъде направен извода, че вземането
на молителя произхожда от абсолютна или относителна търговска сделка, което от
своя страна сочи на липса на първата изискуема от приложимата правна норма
предпоставка и обуславя поради това неоснователност на молбата. Необходимо е
само за пълнота на изложението да се посочи, че търговския характер на спора, в
рамките на който на цедента е била присъдена сумата не може автоматично да
обуслови и произхода на вземането като такъв от търговска сделка, тъй като не
само в такъв случай, а и при много други хипотези делото се образува като
търговско.
Като
присъединен взискател е конституирано и „Силва Маре“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище град Бургас и адрес на управление ж. к. „Изгрев“, бл. 24, вх. 4, ет.
7, представлявано от управителя Мария Славова Мандичева. Същото твърди в
молбата си, че с договор за цесия от 18.07.2017 година „Спорт трейдинг
България“ ЕООД му прехвърлило свое вземане от „ПСФК Черноморец Бургас“ АД в
размер 230043.29 лева - главница, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 05.08.2011 година до окончателното й изплащане, сумата от 12135 лева
- обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.02.2011 година до
05.08.2011 година, както и сумата от 27 843.26 лева - съдебно-деловодни
разноски. Вземането произтичало от търговска сделка и по-точно доставка на
стоки, за която били издадени фактури с №№ **********/30.10.2010 година;
**********/30.06.2010 година;
**********/30.06.2010 година. Вземането било съдебно признато, с влязло
в сила решение № 103/11.07.2014 година по търг. дело № 2334/2013 година на ВКС.
На
02.05.2017 година „ПСФК Черноморец Бургас“ АД било уведомено за така
извършената цесия с нотариална покана, връчена на изпълнителния директор Пламен
Киряков. От датата на извършване на цесията до момента на подаване на молбата
не били постъпили никакви плащания от страна на длъжника по делото. Вземането
било предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20148040400651
по описа на ЧСИ Делян Н., като от датата на връчване на поканата за доброволно
изпълнение на длъжника изминали повече от 6 месеца, а вземането останало
неудовлетворено.
С
договор за цесия от 21.05.2018 година „Силва Маре“ ЕООД придобило от Лъчезар Р.
Георгиев вземане от „ПСФК Черноморец Бургас“ АД в размер на 170000 лева, ведно
с годишна възнаградителна лихва, изчислена на база 360 дни годишно, в размер на
9%, дължима считано от 29.05.2014 година до окончателното изплащане на
главницата, с краен срок на погасяване на главницата 31.08.2015 година. За
извършената цесия длъжникът бил надлежно уведомен на 22.05.2018 година.
Задължението
възникнало на основание договор за заем от 29.09.2014 година, сключен между
„ПСФК Черноморец Бургас“ АД и Георги Проданов Чиликов, чийто срок бил продължен
със споразумение от 27.05.2017 година, с нотариална заверка на подписите на
страните. Вземането по договора за заем от 29.05.2014 година било предмет на
договор за цесия от 22.11.2016 година, по силата на който цедента Георги
Чиликов прехвърлил на Лъчезар Р. Георгиев вземането си от длъжника. За
извършената цесия длъжникът бил надлежно уведомен на 04.01.2017 година.
С
договор за цесия от 12.10.2018 година, сключен между „Силва Маре“ ЕООД и М.А.М.дружеството
придобило вземане в общ размер на 258139.30 лева, представляващо главница в
размер на 50000 лева, остатък от дължима главница в размер на 85000 лева, ведно
със законната лихва за забава, считано от 31.05.2015 година до окончателното
изплащане на вземането, която лихва за забава към датата на подписване на
договора /12.10.2018 година/ била в размер на 28727.42 лева и главница в размер
на 132824.61 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 31.04.2015
година до окончателното изплащане на задължението, която лихва за забава към
датата на подписване на договора възлизала на 46587.27 лева, както и законна
лихва върху главница от 182824.61 лева, считано от 12.10.2018 година до
окончателното изпълнение на задължението. Дружеството-длъжник било уведомено за
цесията на 15.10.2018 година. За вземането били издадени два изпълнителни листа
по търг. дело №569/2014 година по описа на Бургаския окръжен съд.
По
силата на договор за цесия от 02.06.2014 година М.М.придобил от „Спортс
пропърти мениджмънт“ АД вземането си към длъжника „ПСФК Черноморец Бургас“ АД в
размер на 384000 лева, произтичащо от чл. 6 на договора за цесия от 07.05.2014
година. Прехвърленото вземане представлявало дължима ц. по договор за цесия от
07.05.2014 година, по силата на който „Спортс пропърти мениджмънт“ АД
прехвърлило на „ПСФК Черноморец Бургас“ АД свое вземане от „ПФК ЦСКА“ АД.
Длъжникът бил надлежно уведомен на 02.06.2014 година. След проведени разговори
с дружеството-длъжник молителят бил уведомен, че същото не е в състояние да
изпълни задълженията си.
Видно
от представените доказателства, на 18.04.2017 година „Спорт трейдинг България“
ЕООД и молителя са сключили договор за цесия, по силата на който първото
прехвърлило на второто вземането си към ответника по делото в размер на сумата
от 230043.29 лева - главница, представляваща ц. на стоки по там посочените
фактури, ведно със законната лихва върху същата от 05.08.2011 година до окончателното
и изплащане, както и сумата от 12135 лева - обезщетение за забава върху
главницата за периода от 01.02.2011 година до датата на исковата молба, както и
сумата от 27843.26 лава съдебно-разноски разноски, ведно с всички разноски,
понесени в хода на изпълнителните производства срещу заплащането на сумата от
50000 лева. Решението, с което са присъдени сумите, предмет на договора за
цесия е налично измежду кориците на делото и видно от неговото съдържание,
посочените в диспозитива му суми са ц. на стоки по трите фактури, описани в
молбата, като последното се установява от съдържанието на издадения въз основа
на същото изпълнителен лист.
Очевидно
е, при съобразяване на изложеното по-горе относно характера на договора за
цесия и необходимостта от установяване характера на цедираното вземане, че се
касае за такова, произходящо от търговска сделка - покупко-продажбата е
посочена изрично в чл. 1, ал. 1, т. 1 от Търговския закон, а и в случая тя е
сключена между търговци и е свързана с упражняваното от тях занятие. Всичко
това сочи, че ответникът има задължения към молителя, произходящо от търговска
сделка, което е с настъпил падеж и безспорно не са платени от него.
Второто
вземане от писмената молба на това дружество, за което се твърди в същата да му
придава качеството на кредитор по търговска сделка се сочи да произтича също от
договор за цесия. Видно от доказателствата по делото, на 21.05.2018 година
Лъчезар Р. Георгиев е прехвърлил на „Силва маре“ ЕООД свое вземане от ответника
по делото в размер на 170000 лева, ведно с възнаградителна лихва, изчислена на
база 360 дни годишно в размер на 9%, дължима от 29.04.2014 година до
окончателното изплащане на главницата срещу заплащане на ц. в размер на 120000
лева. Установява се също така, че на 22.11.2016 година Георги Проданов Чиликов
и Лъчезар Георгиев Р. също са сключили договор за цесия, по силата на който
първият е прехвърлил на втория свое вземане от ответното дружество в размер на
170000 лева, ведно с възнаградителна лихва, изчислена на база 360 дни годишни,
в размер на 9%, дължима считано от 29.05.2014 година до окончателното изплащане
на главницата. Във връзка с другите клаузи на двата обсъдени по-горе договора
за цесия е представен и договор за заем от 29.05.2014 година, упоменат изрично
в писмените им текстове, видно от който Георги Проданов Чиликов е предоставил
на „ПСФК Черноморец Бургас“ АД в заем сумата от 170000 лева срещу задължението
на последния да му я върне в срок от 15.01.2015 година, който срок със
споразумение от 27.05.2015 година е променен на 31.08.2015 година.
Заемополучателят се е задължил и за заплащането на възнаградителна лихва за
срока на договора, изчислена на база 360 дни годишно, в размер на 9% върху
заемната сума.
От
така казаното по-горе и при съобразяване на вече изложеното относно договора за
цесия, което в тази част на изложението е безпредметно отново да бъде повтаряно
се налага извода, че процесното вземане исторически има своя произход от правоотношение
по договор за заем. Една от предпоставките за откриване на производство по
несъстоятелност по чл. 625 от Търговския закон е, задължението към молителя да
произтича по търговска сделка, за което правнорелевантни са качеството на
длъжника като търговец и търговският характер на сделката, от която произтича
вземането, като съгласно чл. 286, ал. 1
от Търговския закон търговска е
сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него
занятие. Тъй като договорът за заем не е в кръга на посочените в чл. 1, ал. 1 от
Търговския закон търговски сделки, сделката следва да се определи като
търговска, съобразно въведеният от законодателя в чл. 286, ал. 1 от Търговския
закон субективен критерий да е извършена от търговец при осъществяване на
дейността му по занятие. В случая договора за заем е сключен между физическо
лице и ответника-търговско дружество и тъй като последният не е възразил и не е представил доказателства, за
да опровергае презумпцията по чл. 286, ал. 3 от Търговския закон - че
сключеният договор не се намира в причинна връзка с упражняваното от него като търговец
занятие, затова не е търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 от
Търговския закон, то следва да се приеме, че ответникът не е опровергал презумпцията
на чл. 286, ал. 3 от Търговския закон.
Поради
това именно, независимо, че заемът не е сред изброените в цитираната горе норма
абсолютни търговски сделки, сключения между страните договор за заем следва да
се определи като търговска сделка. За действителността на договора за заем
законът не съдържа изискване за форма, а освен това в случая не е направено
оспорване, че липсва реално предаване на сумите с оглед реалния характер на този
договор. Сделката по предоставения заем има правната характеристика на
презумптивна търговска сделка, като сключена между търговец от една страна и
физическо лице по смисъла на чл. 286, ал. 1 от Търговския закони и и при
необорване на законовата презумпция на ал. 3 на същата правна норма. Може,
поради всичко това да се заключи, че разглежданата предпоставка на приложимата
правна норма е доказана, т. е. установено е и въз основа на това вземане
качеството на кредитор на молителя по търговска сделка.
По
отношение на третото вземане на този присъединен кредитор:
На
07.05.2014 година „Спортс пропърти мениджмънт“ АД и ответника по делото са
сключили договор за цесия, по силата на който първото е прехвърлило на второто
вземането си от „Професионален футболен клуб ЦСКА“ АД в размер общо от
426086.58 лева към 30.04.2014 година, ведно със законната лихва върху главница
от 150000 евро с левова равностойност на 293374.50 лева, считано от 01.05.2014
година до окончателното изплащане на главницата срещу заплащане на сумата от
384000 лева. На 02.06.2014 година „Спортс пропърти мениджмънт“ АД прехвърлило
на М.А.М.вземането за цената по горепосочения договор за цесия срещу заплащане
на ц. в размер на 325000 лева. На 12.10.2018 година М.А.М.прехвърлило на „Силва
маре“ ЕООД всички свои вземания от ответника по делото общо в размер на
258139.30 лева, от които остатък от дължима главница в размер на 50000 лева от
такава в общ размер на 85000 лева, ведно със законна лихва за забава от
31.05.2015 година до окончателното изпълнение на задължението, която лихва към
датата на подписване на договора възлиза на сумата от 28727.42 лева и главница
в размер на 132824.61 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от
31.04.2015 година до окончателното изпълнение на задължението, която лихва за
забава към момента на подписване на договора възлиза на сумата от 46587.27
лева, както и вземането си за законна лихва върху общия размер главница от
182824.61 лева, считано от 12.10.2018 година до окончателното изпълнение на
задължението срещу заплащането на сумата от 60000 лева, платима в срок до 3
месеца по банков път, по банкова сметка ***.
Както
бе посочено вече, договорът за цесия не е сред изброените в чл. 1, ал. 1 от
Търговския закон абсолютни търговски сделки, което изключва прилагането на
обективния критерий за определяне характера на сделката. Вторият критерий е
свързан с качеството на лицата, които ги извършват, като важим е принципът, че
търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняване на
неговото занятие /субективен критерий, а сделките са презумптивни търговски
сделки/. В случая, прехвърлянето на вземането от кредитор на трето лице
съставлява цесия, като всички обсъдени по-горе договори и най-вече този, страна
по който е ответника следва да бъдат счетени за търговски при прилагане на
субективния критерий и презумпцията на чл. 286, ал. 3 от Търговския закон. Това
вземане по горните доводи установява също
материалноправната легитимация на дружеството като кредитор на ответника
по търговска сделка и сочи наличието в тази им част на предпоставките на
приложимата правна норма.
В
обобщение, както бе посочено по-горе, в настоящото производство се установява
по несъмнен начин съществуването на изискуеми парични задължения на ответника
от търговски сделки само към „Спортс пропърти мениджмънт“ АД и „Силва маре“
ЕООД, поради което молбите на останалите двама присъединени кредитори -
първоначалният молител и физическото лице следва да бъдат отхвърлени. По
молбите на посочените по-горе две търговски дружество, при това положение е
необходимо да бъде изследвано налице ли са в случая и всички останали посочени
в закона характеристики на неплатежоспособността, освен вече установените -
наличието на сделка между страните, търговски характер на сделката, парично
задължение, неизпълнение, а именно трайна обективна невъзможност за изпълнение.
Само при тяхното кумулативно наличие може да бъде открито производство по
несъстоятелност спрямо ответното дружество.
Съдът намира, че е
налице презумпцията на чл.608 ал.2 от Търговския закон, която не е оборена в
настоящото производство. Съобразно същата в редакцията и към правнорелевантния
момент, предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо
задължение по ал. 1, ако преди подаване на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския
регистър годишните си финансови отчети за последните три години. В този именно
смисъл са наведените и от двамата посочени по-горе кредитори спрямо които
ответникът има непогасени изискуеми задължения от търговска сделка твърдения.
След справка в общодостъпния електронен търговски регистър, воден от Агенция по
вписванията се установява, че последния представен от ответника отчет е за 2009
година, като е бил обявен в търговския регистър на 09.09.2010 година. В този
смисъл и поради това съдът намира, че трайна невъзможност за изпълнение на
паричните задължения на ответника и липса на възможност за плащане е установена
по делото.
Неплатежоспособността не
е просто фактическо състояние, чисто икономическа категория, а се касае за
определено състояние на длъжника-търговец. Към началната дата на
неплатежоспособността на длъжника, определена от съда, трябва да са налице
общите материалноправни предпоставки - качеството на търговец и състояние на
неизпълнение на изискуемо парично задължение по определена категория сделки,
посочени в чл. 608, ал. 1 от Търговския закон. Освен това, не е необходимо
нейната начална дата да се покрива непременно с датата на извършване на
определени правни действия. В конкретния случай анализа на всички приложени към
молбата и събрани по делото доказателства мотивират съда да приеме датата 31.12.2015
година за началната дата на неплатежоспособността - моментът, към който
дружеството не е могло да изпълнява паричните си задължения. В тази връзка е
необходимо да се вземат предвид следните обстоятелства, а именно:
Видно от заключението на
вещото лице, най-старото задължение на ответника към доставчици е от 30.11.2013
година на стойност 3910 лева. Най-старото неплатено задължение за дължимо ДДС е
от месец март 2013 година, с падеж 15.04.2013 година в размер на 48113.60 лева
и лихва в размер на 30412.61 лева. Най-старото неплатено задължение за местни
данъци и такси е от 2008 година на стойност 57946.70 лева. Установява се, също така, че от 2012 година не
са плащани данъци върху разходите, като последното задължение в тази насока е
от 2016 година. От 2008 година няма извършено каквото и да е плащане на таксата
за битови отпадъци, като само за първата година сумата е 57946.70 лева, а за
всички следващи е в още по-голям размер, а именно 84741.77 лева. Идентично е
положението и с данъка върху превозните средства, като най-старото задължение е
за 2008 година и данъка върху недвижимите имоти, като най-старото задължение е
за 2011 година в размер на сумата от 33985.16 лева. Само до 2011 година
ответникът дължи лихви на Община Бургас в размер на 63879.46 лева. От
изготвеното и депозирано към заключението Приложение №12, което е за задължения
към кредитори става ясно, че през 2014 година и следващата 2015 година срещу
ответника са били образувани множество изпълнителни дела, включително такива от
НАП за събиране на вземания за присъдени в полза на съда държавни такси по
дела. През 2014 година, месец юли, е влязло в сила и съдебното решение, от
което извлича част от правата си кредиторът „Силва маре“ ЕООД и с което
ответното дружество е било осъдено да заплати не малката по размер сума от
230043.29 лева, ведно със законната лихва върху нея от 05.08.2011 година до
окончателното и изплащане, мораторна лихва от 12135 лева за посочения период от
време, а също и разноски в размер на 27843.26 лева. Всичко това следва да се
съобрази на фона на това, че към края на 2016 година дружеството е имало само 1
хиляда лева пари в брой, стоки за 4 хиляди лева, и вземания от клиенти и
доставчици и други съдебни, подотчетни лица в размер общо на 379 хиляди /49
хиляди, съответно 330 хиляди/ лева. Притежаваните други активи се свеждат до
земи, сгради и съоръжения, както и такива в процес на изграждане, т. е. същите
са от групата на дълготрайните такива. За цялата 2016 година се наблюдава
превишение на задълженията над реализирания резултат от дейността, определен
преди разходите за лихви, амортизации и данъци, като за нея то е в размер на 31967
хиляди лева. Към края на същата година превишението само на задълженията към
работници и служители над краткотрайните активи е 32347 хиляди лева, а този на
общия размер на задълженията над краткотрайните активи е 32975 хиляди лева,
което свидетелства за невъзможността на дружеството за удовлетворяване
вземанията на работниците и другите кредитори. Последното плащане по публични
задължения не е извършено доброволно, а от частен съдебен изпълнител по повод осъществена
публична продан на активи на дружеството, като сумата е за ДДС, в размер на
1386.50 лева и е била преведена на НАП на 31.05.2016 година. Безспорно това
състояние, което се отнася за цялата изследвана 2016 година е резултат на кумулираните
и в предходните години множество задължения, плащане по които липсва и към
настоящия момент. Съдът намира, че именно обсъдените по-горе доказателства и в
частност липсата на извършени плащания по изискуеми краткосрочни задължения
дават обективна представа за действителния момент, в който същите са били
спрени, а оттам и основание да се изтегли неплатежоспособността към един
по-ранен момент. Освен това, в тази насока следва да се вземе предвид и
заключението на експерта, основано на изследваните от него документи, че през целия
разглеждан от него период /цялата 2016 година - 30.09.2018 година/ той е
констатирал невъзможност на ответника да погасява текущите си задължения с
наличните краткотрайни активи, а към края на 2016 година стойността на
задълженията превишава над 7 пъти стойността на собствения капитал.
По горните доводи, както и след
преценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема, че състоянието на неплатежоспособност на ответника е
възникнало към посочения по-горе момент, поради което и именно датата 31.12.2015
година следва да бъде обявена за начална дата на неплатежоспособността.
С оглед на така изложеното по-горе,
по силата на презумпцията по чл. 608 от Търговския закон следва извода, че акционерното
дружество е в състояние на неплатежоспособност. При анализа на
така изложеното по-горе, следва единственият извод, че финансовото състояние на
длъжника е лошо или, с други думи, търговецът не е в състояние да изпълни
изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност парично задължение по търговска
сделка, а също така и публичноправни задължения. В този смисъл съдът намира, че
са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на същото.
При съобразяване на събраните по
делото доказателства, съдът намира, че следва да постанови решение по чл. 630,
ал. 1 от Търговския закон, с което да обяви неплатежоспособността, да определи началната й дата, да открие
производство по несъстоятелност, да назначи временен синдик, да допусне
обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, без
да определя дата на първо събрание на кредиторите поради наличие на
предпоставките на чл. 669, ал. 3, т. 1 от Търговския закон. Необходимо е да се
отбележи и това, че съгласно разпоредбата на чл.607а
Търговския закон, производство по несъстоятелност може да бъде открито при
неплатежоспособност и при свръхзадълженост на търговеца. Това са основанията,
които могат да бъдат релевирани в молбата по чл. 625 от Търговския закон и с
които, с оглед диспозитивното начало на процеса, съдът по несъстоятелността е
обвързан. Изборът на реда, по който следва да бъде открито производството по
несъстоятелност - с последиците по чл. 630 или по чл. 632 от Търговския закон -
е предоставен на преценката на съда по несъстоятелността и е обусловен от
конкретните обстоятелства на случая, като не е свързан с посоченото от молителя
основание /така и в решение №174 от 05.12.2011 година по търговско дело
№567/2011 година по описа на ВКС на РБ, ІІ т.о/. В конкретния случай двете
основания в молбите на посочените по-горе двама кредитора се поддържат при
условията на евентуалност, като първото заявено е неплатежоспособност, което
именно съдът е разгледал и което счита, че е настъпило по-рано.
Видно от
заключението на вещото лице, към 31.12.2016 година паричните средства в брой са
хиляда лева, а към 30.09.2018 година липсват такива.
Установените към тази дата краткотрайни материални активи на дружеството са
общо в размер на 128 хиляди лева, от които близо 12% представляват вземания от
клиенти, повечето от които с дата на възникване преди 2017 година. В тази връзка следва
да се отбележи, че независимо от това, че производството по несъстоятелност е
провокирано от молбата на един кредитор, то е предназначено да удовлетвори
интересите на всички кредитори, поради което и възможността за плащане следва
да бъде преценена с оглед възможността за погасяване на задълженията към всички
тях. При това тази възможност следва да бъде преценявана с оглед единствено
стойността на краткосрочните активи, а не с цялото имущество, т.е. за да не
бъдат поставени в опасност интересите на кредиторите, имуществото, с което
могат да се погасят задълженията, трябва да бъде извън дълготрайните активи на
предприятието - длъжник /към разпродажба на тези активи ще се стигне само в
производството по несъстоятелност/. В конкретния случай изследваното имущество
и в частност краткотрайните активи към 30.09.2018 година възлизат на посочената
по-горе сума от 128 хиляди лева, като те са крайно и напълно недостатъчни, за
да обслужат задълженията му с настъпил падеж в съответните периоди. При това
положение и след като липсват изцяло парични средства, то и не би могло да се покрият разноските по производството по
несъстоятелност, а освен това за извършване на всички последващи действия по
издирване на евентуалното имущество на ответника, възнаграждението на синдика и
всички останали разходи също се изискват налични парични средства, които да ги
покрият. В тази връзка съдът е постановил по делото определение № 643 от 23.05.2019 година, с което е указал на известните
кредитори на ответника в триседмичен срок да представят банков документ за
внасяне на сумата от 10000 лева по сметка на Бургаския окръжен съд, определена
от съда като необходима за първоначалните разноски. Със същото определение
съдът е уведомил всички тях за последиците при непредставяне на такъв документ
в указания по-горе срок. По делото такъв е постъпил, поради което и именно
обстоятелство и в съответствие с разпоредбата на чл. 629б от Търговския закон
във връзка с чл. 630, ал. 1 от Търговския закон дружеството - ответник следва
да бъде обявено за неплатежоспособно, като бъдат определени и другите мерки по
цитираната правна норма с посоченото по-горе изключение. За временен синдик
следва да бъде назначена И.И.П., която е посочена от кредитора „Спортс пропърти мениджмънт“ АД в съответствие с предвидената в чл. 628
ал. 4 от Търговския закон възможност за това и която съдът следва да назначи
при откриване на производство по несъстоятелност; същата отговаря на условията
на чл. 655, ал. 2 от Търговския закон и е представила изискуемите в тази насока
документи - декларация, че отговаря на изискванията на закона и писмено
съгласие с нотариална заверка на подписа. С настоящото решение следва да се
определи, на основание чл. 661, ал. 2 от Търговския закон, от съда и текущо
възнаграждение на временния синдик в размер на 800 лева, платими ежемесечно от
масата на несъстоятелността.
Както бе посочено по-горе, с
настоящия съдебен акт съдът не следва да определя дата на първо събрание на
кредиторите предвид наличието в случая на предпоставките на чл. 669, ал. 3, т.
1 от Търговския закон - установено е, че ответникът преди подаване на молбите
за откриване на производство по несъстоятелност не е заявявал за обявяване
годишните си финансови отчети в търговския регистър за последните три години.
С оглед отправеното в тази
насока искане, изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на присъединения
кредитор „Спортс пропърти мениджмънт“ АД следва да бъде присъдена сумата от 450
лева, представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски, в която се
включват дължимата и внесена за разглеждане на делото държавна такса /250 лева/,
възложената в негова тежест сума за възнаграждение на вещото лице по
извършената съдебно-икономическа експертиза /200 лева/. На същия не следва да
се присъжда сума за възнаграждение на ангажирания по делото един адвокат, тъй
като липсват доказателства такова изобщо да е било уговорено, а още по-малко да
е реално платено - в представеното пълномощно изобщо не фигурира договорено
възнаграждение, докато приложимата норма на ГПК изисква, за да бъдат възложени
в тежест на другата страна, разноските да са реално направени.
Присъединеният кредитор
„Силва маре“ ЕООД също е направил искане за присъждане на сторените от него
разноски, поради което и с оглед изхода на делото по неговата молба и
предпоставките на правната норма за това на същия следва да бъде присъдена
сумата от 300 лева, в която се включват дължимата и внесена за разглеждане на
делото държавна такса /250 лева/, възложената в негова тежест сума за
възнаграждение на вещото лице по извършената съдебно-икономическа експертиза
/50 лева/. На същия не следва да се присъжда сума за възнаграждение на
ангажирания по делото един адвокат, тъй като липсват доказателства такова
изобщо да е било уговорено, а още по-малко да е реално платено - представено е
единствено текстуално пълномощно.
В съответствие с чл. 624, ал. 1 от
Търговския закон препис от настоящото решение следва да бъде изпратено за
вписване в търговския регистър по партидата на дружеството.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 630, ал. 1 във връзка с чл. 607а от Търговския закон, Бургаският окръжен
съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбите на „Главна инспекция по труда“, представлявана от Румяна
Михайлова Михайлова с адрес град София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ №3 и В.Н.Р.,
ЕГН **********,*** против „Професионален спортен футболен клуб Черноморец
Бургас“ АД със седалище град Бургас и адрес на управление ж. к. „Лазур“,
спортен комплекс „Лазур“, представлявано от Пламен Кирилов Киряков за обявяване
неплатежоспособността на ответното дружество и определяне на нейната начална
дата, откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника,
както и определяне на дата за провеждане на първо събрание на кредиторите.
ОБЯВЯВА по молбите на „Спортс пропърти
мениджмънт“ АД със седалище град Бургас и адрес на управление к-с „Лазур“,
спортен комплекс „Лазур“, представлявано от Даниела Димитрова Чорбаджиева и
„Силва маре“ ЕООД със седалище град Бургас и адрес на управление ж. к.
„Изгрев“, бл. 24, вх. 4, ет. 7, представлявано от Мария Славова Мандичева неплатежоспособността
на „Професионален
спортен футболен клуб Черноморец Бургас“ АД със седалище град Бургас и адрес на
управление ж. к. „Лазур“, спортен комплекс „Лазур“, представлявано от Пламен
Кирилов Киряков.
ОПРЕДЕЛЯ 31.12.2015 година за нейна начална дата.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Професионален спортен футболен клуб
Черноморец Бургас“ АД със седалище град Бургас и адрес на управление ж. к.
„Лазур“, спортен комплекс „Лазур“, представлявано от Пламен Кирилов Киряков.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор върху
движимите вещи и вземанията, съответно възбрана по отношение на недвижимите
имоти на „Професионален
спортен футболен клуб Черноморец Бургас“ АД със седалище град Бургас и адрес на
управление ж. к. „Лазур“, спортен комплекс „Лазур“, представлявано от Пламен
Кирилов Киряков.
НАЗНАЧАВА И.И.П. с адрес ***, хотелски комплекс „В.“,
офис №* за временен синдик, като и определя текущо възнаграждение в размер на 800
лева, платимо ежемесечно от масата на несъстоятелността.
ОСЪЖДА „Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас“ АД със седалище
град Бургас и адрес на управление ж. к. „Лазур“, спортен комплекс „Лазур“,
представлявано от Пламен Кирилов Киряков да заплати на „Спортс
пропърти мениджмънт“ АД със седалище град Бургас и адрес на управление к-с
„Лазур“, спортен комплекс „Лазур“, представлявано от Даниела Димитрова
Чорбаджиева сумата от 450 /четиристотин и петдесет лева/ лв., представляваща
направени от него съдебно-деловодни разноски, а на „Силва маре“ ЕООД със
седалище град Бургас и адрес на управление ж. к. „Изгрев“, бл. 24, вх. 4, ет.
7, представлявано от Мария Славова Мандичева сумата от 300 /триста лева/ лв.,
представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски.
ДА СЕ изпрати препис от настоящото съдебно решение на
Агенция по вписванията, Служба по регистрация за вписване в търговския
регистър.
Настоящото решение
подлежи на обжалване в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър
с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
Настоящото решение, в частта, в която са отхвърлени
молбите на присъединените кредитори Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“,
представлявана от Румяна Михайлова Михайлова с адрес град София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ №3 и В.Н.Р., ЕГН **********,*** подлежи на обжалване в седмодневен
срок от съобщението му чрез връчване на препис от него на същите, както и на
длъжника с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: