Производството е по чл.218 от ГПК във връзка с чл.37 от ГПК. Постъпила е частна жалба от Милчо Димов Милковски от гр.Кърджали против разпореждане на съдия при Районен съд - Момчилград от 16.07.2007 г., с което е разпоредено връщането на молба с вх.№ 1289/13.07.2007 г., с правно основание чл.37 от ГПК, по гражданско дело № 214/2003 г. по описа на Момчилградския районен съд, като недопустима. Жалбоподателят твърди, че поради влошеното му здравословно състояние, което наложило и хоспитализация в Психиатрична болница Кърджали от 01.06.2007 г. до 15.06.2007 г. включително, не бил в състояние да изпълни решението на ВКС и да изплати в едномесечен срок от влизането му в сила сумата от 25 000 лева на купувача по сделката. Счита, че посочения от съда седмодневен срок от съобщението не се отнасял до настоящия казус, тъй като решенията на ВКС не се съобщавали на страните, а поради лошото му здраве и напредналата възраст не успял и не е имал възможност веднага след постановяването му да се запознае със съдържанието му. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да върне преписката на Момчилградския районен съд за произнасяне по молбата му. Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното: От приложеното гр.д.№ 214/2003 г. по описа на Момчилградския районен съд се установява, че с влязло в законна сила на 16.05.2007 г. решение е било допуснато изкупуването от Милчо Милковски, като съсобственик, на продадените на Димитър Тодоров Кадиев от Мика Маринова Милковска и Илиана Георгиева Тошева, 1/2 идеални части от подробно описан недвижим имот. С решението частният жалбоподател Милчо Милковски е бил осъден да заплати на Димитър Тодоров Кадиев платената от него цена на имота в размер на 25 000 лева, като му е бил даден 30-дневен срок от влизане в сила на решението да заплати сумата от 25 000 лева. С молба вх.№ 1289/13.07.2007 г. по гр.д.№ 214/2003 г. Милковски е поискал от Момчилградския районен съд, на основание чл.37 от ГПК, да допусне възстановяване на пропуснатия месечен срок за заплащане на дължимата поради изкупуването сума, определен с постановеното по този спор решение. В молбата си сочи, че бил хоспитализиран в психиатрична болница Кърджали за периода от 01.06.2007 г. до 15.06.2007 г. включително, поради което непредвидено обстоятелство не бил спазил едномесечния срок за заплащане на сумата. С атакуваното разпореждане от 16.07.2007 г. Момчилградския районен съд е постановил връщането на молбата за възстановяване на срок, с правно основание чл.37 от ГПК, по гражданско дело № 214/2003 г. по описа на Момчилградския районен съд, като е приел, че същата е недопустима, поради пропускане на установения в чл.37, ал.2 от ГПК срок, в който може да се иска възстановяване на пропуснат срок, а именно – в седемдневен срок от узнаването за пропускането му. При така установените обстоятелства настоящата инстанция намира подадената молба за възстановяване на срок за недопустима, но поради съображения, различни от приетите от районния съд. Производството по чл.37 и следващите от ГПК има за предмет възстановяване на пропуснат, установен от закона или определен от съда, срок за извършване на определено процесуално действие, т.е. действие, касаещо развитието на процеса. В тази насока е разпоредбата на чл.39 от ГПК, съгласно която молбата за възстановяване на пропуснатия срок се разрешава от съда, пред който е следвало да бъде извършено просроченото действие, като се призовават и страните, като едновременно с молбата за възстановяване на срока трябва да бъдат подадени онези книжа, за подаването на които се иска възстановяването на срока. Впрочем, обстоятелството, че се касае именно до процесуални действия се потвърждава и от разпоредбата на чл.40 от ГПК, съгласно която процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда, освен ако е постановено друго. В тази връзка, от гореизложеното се установява, че в случая не се касае до пропуснато от частния жалбоподател процесуално действие по гр.д.№ 2145/2003 г., а до неплащане в срок на сума, определена с влязло в законна сила решение. Тук следва да се посочи, че неплащането на сумата в определения от съда срок не представлява процесуално действие по смисъла на чл.37 и следващите от ГПК, за което може да се иска възстановяване на пропуснат срок за неговото извършване, а е свързано с настъпването на определени материално – правни последици. Предвид изложеното, подадената молба за възстановяване на срок, с правно основание чл.37 от ГПК, е недопустима, поради което като е приел същото, макар и по съображения, различни от изложените, и е разпоредил връщането й, районният съд е постановил правилно разпореждане. Ето защо следва частната жалба на Милчо Милковски против така постановеното разпореждане да се остави без уважение. Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Милчо Димов Милковски от гр. Кърджали, бул.”България” № 9, бл.”Стефан Караджа” вх.Г, ет.2, ап.47, с ЕГН ********** против разпореждане на съдия при Районен съд - Момчилград от 16.07.2007 г., с което е разпоредено връщането на молба за възстановяване на срок с вх.№ 1289/13.07.2007 г., с правно основание чл.37 от ГПК, по гражданско дело № 214/2003 г. по описа на Момчилградския районен съд. Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 7 - дневен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
2.
|